Нещо лично

Така изглеждаше последната запазена играчка, която ми беше останала от детството.

Това е Вартбург 353, полицейска. И марката, и държавата производител вече не съществуват.

Фаровете и бурканът светят, има преден и заден ход, плюс кормило.

Като малък бях истински терминатор на играчките си. Всичко разглабях и чупех, за да видя "какво има вътре". Разбира се, по-късно станах инженер. Тая кола оцеля последна... Докато не беше дадена за заколение на племенницата ми без мое знание.

Аз не съм машина за внучета и имам неща от миналото си на които държа.

Ако някой иска много да ме зарадва, може да ми я купи от колекционерски сайт. Струва около 30 евро.

3 x 3 x 3

Съзерцателят ме е помолил да се включа в инициативата "Три книги, които прочетох наскоро, три които си купих наскоро и три които искам да препрочета". Не мога да му откажа.

Прочетох наскоро:
1. Виктор Ерофеев — "Добрият Сталин". Имаме общи елементи в биографията си с този Ерофеев (има още един, не ги бъркайте) и ми беше крайно любопитно да го прочета. Книгата е интересна и в моментите когато не се прави на дървен философ за литературата и съдбата на Русия се вижда неоспоримия му талант. Моментите с разсъжденията прескачайте, само развалят вкуса в устата.
2. Доналд Тръмп и Робърт Кайозаки — "Защо искаме да си богат". Тия двамата ме кефят МАКСИМАЛНО. Най-вече защото направиха милиони от книги със съвети за забогатяване. Книгата четох заради Тръмп. Кайозаки е изключително досаден в опитите си да си пробута другите си книги и инициативи на читателя. Добре де, малко прекалявам. Някои от главите на Кайозаки стават за четене, но Тръмп рулз. Книгата е с ужасяващо полиграфично качество.
3. Доналд Тръмп — "Мисли като милиардер". Харесвам хората, които имат много повече да кажат, отколкото имат място между страниците на книгите си. Може някой ден да изплагиатствам нещо от блестящия начин, по който се справя с бакиите в общината. (като строител в Манхатън).

Чета в момента:

"Моят път към Истината" , автобиография на Махатма Ганди. Много внимателно чета страничка по страничка, да не пропусна и буквичка от удоволствието. Обещавам ви пост за книгата, изключителна е.

Последно си закупих:
1. (Вчера, прясна, прясна) "Дневник" на Кръстьо Мисирков — Всъщност това е блог на хартия, писан в рамките на месец и половина. Кръстьо Мисирков е македонскят Паисий Хилендарски — човекът, който пръв е формулирал македонистичната национална доктрина и обявен за "Македонец на 20-ти век".
2. "Кралят на стоманата" на Юлия Латинина — роман от една от най-известните опозиционни журналистки в Русия.
3. "Кучешки времена", Илия Троянов — разказва за първите години на "демокрацията". Винаги ми е липсвал обобщен поглед за онова време.
4. "Ултраметаболизъм", Марк Хаймън — идеята за отслабване не ме изоставя, но като че ли не е може да получи голям приоритет.

А какво ми се иска да препрочета:
1. Библията. Да, няма майтап. Искам да я прочета, защото когато я четох за последен път бях заклет атеист ;-)
2. "Приключенията на Пешо от нашия квартал и неговата братовчедка Тинчето" — една от най-хубавите детски книги, които съм чел, но ми липсваха последните няколко страници. И до ден днешен не знам как свършва...
3. Великият Гетсби. — нея пък четох като абсолютно безпаричен военнослужещ на срочна служба и още нямах идея, че ще живея в капитализъма.

Стойчо, Дзверо и Господин И, вие сте наред ;-)

PS. Препрочитам редовно "Задочните репортажи.." на Георги Марков, "Колимски разкази" на Варлам Шаламов и "Години на дисидентство" на Владимир Буковски...

Агент Диамант и приносът му към световната история

В разсекретеното от британските тайни служби "историческо досие" на Георги Димитров има и документ за негови връзки с прокомунистическата македонска организация ВМРО-обединена. Документът е непълен, тъй като някои пасажи са заличени от съображения за национална сигурност. Все пак става ясно, че в доклад на МИ6 от ноември, 1934 г., се цитира информация за ВМРО-обединена от две години по рано:

"ВМРО-обединена получава почти изцяло средствата си от Москва, която субсидира изданията "Ла Федерасион балканик" и "Македонско дело". Москва използва като офицер за свръзка с ВМРО-обединена добре известния български комунист Георги Димитров."

В средата на 30-те години този добре известен комунист получава и кодово име "Дизраели" като обект за наблюдение от страна на британските специални служби. През 1935 и 1936 г. има множество "секретни" и "строго секретни" информации за Димитров-Дизраели.

По същото време британските специални служби прихващат съветска шифрограма от Москва за Базел, с копия до Копенхаген и Стокхолм, относно Димитров и други лидери на Коминтерна, която е архивирана с гриф "Top Secret". Тя гласи:

"По различни причини ви напомняме, че в телеграми и писма, дори когато са шифровани, категорично е забранено да се използват имената на нашите руски другари. Вместо ДИМИТРОВ използвайте ДИАМАНТ."

Чети нататък

Част 1

Част 2

Благодаря на Чефо за линка.

Една фотоизложба в Скопие

Георги Величков, за когото ви разказах наскоро, че организира изложба в Скопие, е написал собствените си впечатления за разходката

Първото нещо, което видях като стъпих на македонска земя беше това:



И малко по-натам друг надпис "Бугари, смъртта на Сандански ке биде отмаздена".

А, драскат ни редовно тук по стените, казва ми Спас Ташев, шефът на Българския културно информационен център в Скопие. Провокации, искат ние да им отвърнем.
Казвам му, че и във форумите доста такива неща се пишат. А той ми обяснява, че подобни неща ги пишат най-вече хора, свързани със службите на бивша Югославия, хора които искат да скарат Македония с околните държави и да и попречат на влизането и в НАТО и ЕС.
Обикновените хора нямат такова отношение към нас, ще видиш, успокоява ме. Но за съжаление все още службите на бивша Югославия дърпат конците в страната.


Нареждаме изложбата в градската библиотека, обстановката няма нищо общо със зала Средец в София, където беше показана за първи път. Доста по-тъмно е. Но това са реалностите. Спас ме уверява, че това е мястото откъдето минават най-много млади хора, студенти, ученици и доста хора ще я видят. Докато нареждаме снимките служителките отпечатват "превода". Няма как - ако не спазят протокола може да имат сериозни неприятности. Така примерно под оригиналното заглавие "Мост в Родопите" се залепя преводното "Мост у Родопите".

Чети нататък...

Може да сравните с впечатленията на македонския блогер Волан, който също присъства на изложбата, макар че вчера писах за него

Мижи да те лажем

"Мижи да те лажем"
"Пременил се Илия, и пак в тия"
"Вълкът козината си мени, но нрава не"
"И преди, и сега, БКП е мафия"
"Кучето си лае, керванът си върви"
"Пей ли си, Пенке ле, кой ли ти те слуша"
"Сливи за смет"...

Тоя път имах огромен избор от сентенции за заглавие на поста.

Това означава, че българският народ се е сблъсквал с това народопсихологично явление много пъти в историята си и е конструирал съответните лингвистични шедьоври.

Говоря за "промените" в правителството. Или как някои хора решават задачата "Всичко да се промени, ама и всичко да си остане същото", т.е. как да заблудим Европа, където най-малко ни познават мурафетите, че се променяме, без реално нищо да пипнеме.

Петков и Миков щяли да направят рокада на постовете си. Това е толкова прозрачно баламосване, че е истинска обида към интелигентността и търпението на народа и европейските партньори, че се случва.

Въвежда се официална длъжност "европейски бушон". На дръвника се слага главата на един добър дипломат, която първа ще хвръкне при следващия евро-скандал. Каква работа ей, не само да си майстор в пилеенето на народни пари, но и да разсипваш собствената си банка "кадри".

Наистина е удивително колко скъпо може да струва на цяла нация един непоправим простак и фалирал политик.

То и няма как да има друг вариант. Така се получава, когато в Партията слагаш маската на "другар", говорещ за атакуваната от силите на световния империализъм и местните му подлоги партия, а пък пред обществото навличаш демократичната маска и разтягаш локуми за ред, законност, борба с корупцията и европейско бъдеще. Крайно време е на белокосите симпатизанти да започне да се поднася лъжичка по лъжичка реалността.

Докато БСП не реши проблема с шизофренията си (бабички-мобифони-Европа), няма шанс да видиме читаво управление от нея.

"Каквото се повикало, такова се обадило"

Принос към добросъседството

снимката е правена от волан

Моят блог приятел Волан (и един от най-авторитетните и посещавани македонски блогери) е публикувал впечатленията си от фотоизложбата на добре познатия български фотограф Георги Величков в градската библиотека "Братя Миладинови" в Скопие.

Какви са впечатленията на Волан от изложбата, от автора, от организацията и др. можете да прочетете при него на блога.

Много се радвам когато културата сближава хората, особено македонците и българите, защото политиката присъства премного в отношенията им...

Преди няколко дни Волан представи Георги на сайта си.

Прочети отзива на Волан!

Браво за отличната инициатива!

Нещо бело ;-)

Тая македонска реклама в последните дни е хита на македонската блогосфера ;-)
Да живее Youtube!
Първи ми го прати Търновецът.

АЕЦ Белене — кой е истинският риск?

За съжаление, всичко около атомната енергетика е толкова политизирано, че е трудно да се отдели пропагандата от техническата страна на въпроса.

Въпросът в опасността от АЕЦ Белене не е в технологията. Технологията е доста съвременна и безопасна колкото са всички останали съвременни ядрени технологии в света. Няма "руска технология" и "западна технология". Технологията няма националност.

Проблемът с АЕЦ-а не е технологията, а в руските фирми, осигуряващи технологично решение, които участват в далаверата. С настъпването на ченгетата в Русия, технологичното ниво на руските компании застрашително пада — който следи руската преса, знае, че Русия не може технологично да се справи нито с изграждане на своя GPS система ГЛОНАСС, както и че получи рекламации за експортирано руско оръжие — а космосът и оръжието са двете най-технологични области в Русия (най-фрапантен е примерът с изнесената в Индия подводница, която беше върната "за доработка").

Така че основните проблеми с изграждането на АЕЦ-а в Белене виждам в това, че руските партньори ще ни моткат със сроковете, няма да доставят качествено оборудване (и може да се наложат рекламации), че вероятно ще се тресат от скандали и далавери. Ето това е истинския риск, който България не може да си позволи, но който трябваше да бъде решен още на политическо ниво с "конкурса".

Лично аз ще се радвам, ако конкурсът се развали и централата се даде на нормална западна фирма.

Иначе, за да бъда напълно недвусмислен за отношението ми към ядрената енергетика — напълно "за" съм. Ядрената енергетика, също като ножа, самолета и ракетата са само инструмент, който служи за изпълнение зададените от човека цели...

Имаме ли алтернатива на ядрената енергетика? В момента нямаме. България е около 10 пъти (!!) енергийно по-неефективна от развитите страни. Но повишаването на ефективността минава през такива чудовищни задачи като модернизация (закриване) на ТЕЦ-овете, цялостна модернизация на транспорта (особено на железопътния и градския), модернизация и закриване на основни производствени мощности (като Кремиковци, но има и други), саниране на целия жилищен фонд и цялостно модернизиране на технологиите за отопление. Ето, ако се решат проблемите в тези сектори, може и да настигнеме по ефективност Европа и енергията не само да ни стига, но и да остава за експорт. Кой е кандидат да направи това в рамките на 5 години, с какви средства, с какви усилия и с каква работна ръка?

За пример, в България има и други тежки проблеми, които имат решение. Например, ако всяко младо семейство реши сега да има по 4-5 деца, вместо 1-2 ще се реши не само демографската криза, но и в дългосрочен план недостигът на работна ръка, етническите проблеми и т.н..

Ако образованите българи се върнат от емиграция и влязат в българската икономика, ще се получи невероятен скок напред.

Но необходимите обществени преобразования горните две събития да се случат са толкова тежки за изпълнение и фундаментални по природа, че ще си останат само красиви мечти още дълго време (поне 30-40 години).

Че ние едно метро за 40 години не можахме да построим като хората...

(В отговор на Иво Инджев)

Въпрос към специалистите по ЕС

Ако има тука специалисти по ЕС, дали някой може да каже, наше дело ли е най-голямата излагация в историята на ЕС? Защото когато Гоце, Румен и Серж се дънят, хората се смеят на Барозу, Фратини, Меркел и Саркози...

Направо не ми се мисли какво става, когато разни ла*нари настъпят сериозни политици по рейтинга...

Десет години. Кога минаха?

Когато започвах да се занимавам с Интернет, заедно с моите съученици Виктор и Любен, една от първите ни задачи беше да си направим списък с най-влиятелните сайтове в българския интернет, т.е. да опознаем конкурентите.

Беше "далечната" 1998 година.

Първият резултат беше една таблица в .doc файл, където бяха изброени около 10-15 сайта, с предимствата и недостатъците им, както ние си ги представяхме. Повечето от тези сайтове не съществуват днес, някои от тях се запазиха в маргинален вид и съвсем малко оцеляха.

"Ей, забравихме dir.bg," ми каза Любен, "дали да не ги добавиме?"

Тогава всеки ден посещавахме dir.bg, защото на първата му страница имаше бутонче към любимия ни портал - "Гювеча". "Гювечът" се намираше на абсолютно невъзможен за запомняне URL (http://plovdiv.techno-link.com/bgs/index.htm). И така, в последния възможен момент добавихме dir.bg в табличката.

"Ей, тия са добри!" — съобщи Любчо, след като изследва по-подробно страничката която ни служеше за трамплин към Гювеча.

Спомням си и как в строгата обстановка на "Шератон", на огромния екран се прожектираше класацията на Гювеча, в която dir.bg за пръв път изплуваше на първо място, презентирана от Албена Чобанова. (И мисля, че това е последния път, когато dir.bg използваха толкова въодушевено статистиката на Гювеча)

По-нататъшното ни проучване показа, че собственик и главно действащо лице в Дир.бг е Владимир Жеглов, познат от икономическите страници на вестниците и че dir.bg е свързано с Business Data — информационна (май) агенция за продажба на бизнес информация и новини, където само година преди това бях свалял неуспешно една Десислава, на която най-безсрамно се хвалех, че ще правя най-големия портал в България. Тя, разбира се, "не клъвна" (не умея да лъжа), но само 3 години след това с dir.bg си оспорвахме първенството в българския интернет. Съдбата си прави такива шеги понякога.

На официалната промоция на нашата интернет компания, ние официално обявихме dir.bg за най-сериозен конкурент и обещахме да им вземем първото място. Презентацията беше в ресторанта в сградата на Съюза на архитектите (вече съм забравил дори как се казваше), където журналистическото присъствие беше сравнително скромно и не очаквах тази фраза да се запомни

Бате Владо (както започнахме горе долу тогава да му викаме) обаче ми я припомни. На един от рождените дни на search.bg, които минаваха за неофициална сбирка на Интернет бранша в един двустаен апартамент (да, събрахме се без проблем ;-)) за пръв път се запознахме официално:

"Значи вие искате да ни вземете първото място, а?"
"А Вие откъде знаете?"(тогава бях ужасно респектиран от него, и му говорех на Вие)
"Имам си източници."

Първите години наистина минаха под знака на съперничеството. Като изключим че си бяхме платили една доста солена сумичка за банер, точно под логото на dir.bg Така и не можах да разбера тогава идеята на това адски скъпо начинание (плащаше се на клик, но при зададен максимален брой показвания), но нашето бизнес ръководство беше доста доволно.

"Представяш ли си, нашият банер се вижда под тяхното лого".
"Ахам."

По едно време беше много модно да си мерим каунтърите. Във връзка със засилената конкуренция в Интернет бранша (започна да мирише на пари, а началният капитал стремително намаляваше), се проведоха няколко срещи за смекчаване на обстановката, и за изработка на някаква обща браншова политика. Една от първите задачи беше уеднаквяване на методиката на статистиките (нямаше тогава такива екстри като Google Analytics), защото на практика нямаше реален начин за сравняване на посещаемостта на големите портали. Ако отворите официалните презентации на порталите от онова време и ги сравните, има доста да се посмеете ;-)

От тогава датира и една моя издънка. В един сайт нарочен за "Българската интернет оплаквачница", всеки можеше да подаде сигнал за сайт в който се съмнява. Честно казано, нямах намерение да подавам сигнали, исках само да разбера как действа пущината. И разбира се, за тестов сайт избрах моята любима мишена - dir.bg. Клик тук, клик там, според мен нищо не се случи, сайтът според мен не работеше. Почти мигновено забравих за случая.

На следващия ден в офиса се беше разразил голям скандал, а причината — бях аз! На сайта на "оплаквачницата" (moshenik.bg) се мъдреше моето име с подадения "сигнал". Умрях от срам. Това беше повод да се запозная с Иван Иванов (сега от Cybermark), който не знам дали повярва на версията за моята глупост, но все пак я прие, в името на добрите отношения. А нали имаше и съвсем искрено разкаяние.

Все пак, някакво съгласие беше постигнато и search.bg се заеха със задачата да изработят брояч, който да е универсален инструмент, поне за големите сайтове. Той и досега си съществува - Web Counter

Помня как всеки ден следяхме как двете криви на посещаемостта в новия каунтър се доближаваха, доближаваха, и в един момент когато трябваше да изпреварим dir.bg, той просто изчезна от статистиките. Победихме, поне на числа. Но какво е победата, ако съперникът не я признава. Е, преживяхме и това...

Спомням си и един комичен момент. Тогава горе-долу беше мода дизайните да се сменят едва ли не веднъж на няколко месеца (защото се смяташе, че старите дизайни бързо се "похабяват") и дир.бг излязоха с абсолютно невъзможен и трагичен дизайн. Беше предоставен за обсъждане от "обществеността". През живота си не съм употребявал толкова суперлативи на единица време. Не пестях думи и емоции по форумите, само и само да убедя dir.bg да го запазят. Здравият разум у тях надделя, и дизайнът след няколко дни беше разкаран завинаги..

Но dir.bg до края си остана една от мерките, по която оценявахме собствения си успех.

Ще спра дотук, докато не съм изписал цяла библия с "пионерски" спомени.

Този текст е подарък и тост едновременно за десетгодишнината на Дир-а.

В четвъртък присъствах на официалната церемония по честването на юбилея.

Бате Владо приемаше поздрави на входа на залата

Ники Кънчев беше водещ на церемонията

Имаше чудесен кетъринг.

Събрахме се на едно място почти целият Интернет бранш
(снимката показва около 1/20 от общия брой)

Малко странно беше включването на конкурса "Мис Абитурентка" в програмата. Но децата бяха много красиви, добре облечени и с прекрасни фризури.

Ники Кънчев и Графа в сцена от "Каратека"

Пяха Графа и още някакво джаз дуо.

Атмосферата беше страхотна и се видяхме на живо. Абе, след 10 години пак съм там.

Честит Рожден Ден, колеги!

Хайде на цирк!

Нали Комитата ми е приятелче, та го слушам понякога, особено като каже, че е ходил на цирк и му е харесало. Е, аз имам и една друга, 6-годишна причина да отида на цирк – та като казах в къщи Хайде на цирк!, предложението беше прието с бурни акламации.

Циркът се намира до моста на Опълченска (там и преди година – две пак имаше цирк и даже ми се струва, че отново беше Балкански) – ако тръгнете от мола към Руски паметник, точно преди да почнете да изкачвате моста.

Циркът е на трупата Балкански – доколкото знам, една от класическите български циркови династии. Човек малко се заблуждава, че като чуе напр. Цирк „Иванови“ то ще гледа само трупата на Иванови – не е съвсем така, т.е.съвсем не е така. В случая Балкански играят само един от номерата (вярно, че това е най-умопомрачителния акробатичен номер, който съм виждал) – за другите номера (дресури, други акробати и т.н.) си има участници от други фамилии (италианци, молдовци, китайци, украинци и други българи).

Малко за билетите и цените: в зависимост от зоната в цирка, цените са по 10, 14, 18 и 20 лв. 20 кинта са в предните ложи, там дето стига опашката на лъва през решетката

18 лв – са в централната зона точно срещу входа на арената
14 лв – в страничните зони (отляво и отдясно) и по
10 лв – двата сектора, които са непосредствено до входа за артистите

Има и детски билети:
6 лв – за деца (между 3 и 10 годинки) с място, независимо от зоната (само в ложите за децата трябва пълен билет.
3 лв – за деца (под 3г) без място

Билетите ги купих през деня преди представлението. Представленията са от 16:30 и от 19:30 всеки ден – само не знам докога циркът ще е там. Със сигурност поне до Великден, защото видях обяви там, че за трите дена ще има специални представления.

Във всеки случай можете да идете непосредствено преди представлението да си купите билети, но тогава рискувате да не ви се паднат от хубавите места.

Ние си взехме за вечерното от 7 и половина вечерта. Паркирането в района е затруднено. Евентуално можете да паркирате и в мола, но ще трябва да платите, защото над втория час паркингът там е платен (а ви трябват поне 3 часа). Аз успях да си намеря място по уличката която е до цирка (пряката на Опълченска) – някъде до офиса на Софийска вода. Абе, трябва да се разхожда човек понякога – полезно е.

Като отидохме вечерта нетърпението на някои хора беше такова, че се наложи да влезем ПЪРВИ, като почнаха да пускат – май за пръв път в живота си влизам пръв в киното, театъра и т.н.:-)

Организацията е много добра, влизането е бързо. Направили са допълнителна шатра под която са сложили щандове с разни подкрепления от типа на понички, пуканки, напитки, захарен памук и т.н. и най-важното – тоалетна! Тоалетните са в един фургон и трябва да призная, че бях приятно изненадан от чистотата им. Това не е някаква химическа тоалетна, а съвсем истинска с порцеланови уреди и течаща вода, все едно е стационарна. По мои наблюдения – бройката е достатъчна, за да не се образуват опашки през антракта.

Но най-интересните обекти в двора на цирка са волиерите с животните – има понита, камили, щрауси – абе изобщо кеф за малки и не толкова малки.

Влизаме вече в самия цирк – разпоредителите ви завеждат до местата ви ! Това и в най-изискания театър не ми се е случвало! Много приятно е.

Докато се съберат всички пускат на един екран някакви реклами, които както е известни никой нормален човек не гледа, но пък циркът трябва да изкарва пари отнякъде, нали?

Представлението трае към 3 часа, като има антракт от около 20 минути, през която сглобяват клетката на лъва.

Иначе започва с номера на един мим-акробат – много красиво изпълнение. После се изреждат номера със змии, клоуни, понита. Имаше един пудел, който ходеше толова убедително на два крака, че щерка ми каза, че вътре са облекли едно малко човече. Клоуните могат да поработят още над себе си, но единият от скечовете им е наистина добър (играят си на Трабант с хора от публиката – получи се добре). На мен ми беше малко жал за понито, което тичаше като че ли животът му зависи от това и се замислих, че някои билогични видове (homo sapiens, конете, кучетата и т.н.) са се отказали от свободата си (онази свобода, от пампасите!) само и единствено с целта да оцеляват. Вероятно – заедно?

Мадамата, която играеше със змиите (брррр, много змии) накрая се завря с един питон в една прозрачна кутия наполовина по-малка от избирателна урна. Личеше си, че на змията ѝ е тясно и се през цялото време се опитваше да се измъкне. А мадамата, кой да помисли за нея?

След антракта (не се бавете накрая, а влизайте) програмата продължи с дресура на котки, големи котки,...ама много големи котки – 5 лъва и 1 тигър. И шестимата – мъжки! Както каза щерка ми – всичките бяха момчета! Как позна? Ами имаха „такова, като коса“ на главитеси!

Е, за тигъра, аз ѝ казах, че е мъжки, без да обяснявам по какво съм познал;-)

Номерът с „котараците“ си беше убийствен, честно! Шестимата през цялото време дебнеха дресьора си да го „хванат“ съскаха като котки, на които са им взели яденето, свиваха уши, а по едно време тигърът започна да го дебне точно както котка дебне врабче (с приклякане и онова особено потреперване до опашката – всички, които сте гледали котка в къщи, знаете какво имам пред вид)

И през цялото това време си изпълняваха програмата! Интересно каква мотивация трябва да има човек, за да стане дресьор на лъвове и тигри – по два пъти на ден да влиза в клетката им за представление и още сигурно милион пъти за тренировките, храненето и т.н.? И това си ежедневен риск...Представете си даже, че имате пистолет – според вас колко време ще имате, за да застреляте лъва, ако реши да закуси с вас?

Имаше и две групи акробати – едни молдовци (мъж, жена и момче) и една група от дамските спец.части на Китайската народна армия (6 на брой). Тези последните демонстрираха чудеса от координация, баланс, владеене на тялото (спомнете си китаеца от „Бандата на Оушън“ или изпъленията в „Мисията невъзможна“ – е, те същото е, само че на живо).

Молдовците също се представиха добре, като сравнението на тяхното изпълнение и на китайките ме наведе на някои расистки мисли. Там е работата, че момчето (11 или 12 годишно) направи някаква грешка при едно от завъртанията (то сигурно само баща му – другият акробат – я е забелязал) и го накара да повтори. Хубаво, ОК, ама китайките ни една грешка не направиха – бяха безкрайно прецизни, чак да се уплаши човек. Докато на европейците като че ли не може да се припише такава прецизност. Но пък европейците са биткаджии, дето не се отказват. Може би в това ни е силата? (бях чел навремето за някакъв международен конкурс за пианисти, в който редовно 2,3 и 4о място заемат японци, китайци, корейци, но никога не успяват да станат първи – там винаги е европеец. Та японците свирят перфектно без нито една грешка(което повечето европейци не могат да достигнат), но май европеецът от първото място е влагал и повечко душа (т.е.кръв, пот и сълзи) в свиренето)

Както и да е.

Последни в програмата са акробатите Балкански с умопомрачителен номер – идете и го вижте на живо, няма какво да ви разказвам.

С едно изречение: Хора, циркът е в града и представлението е 1000 пъти по-добро и по-истинско от циркаджилъците от последните седмици.

Искрено ви препоръчвам да идете да го видите!

Ще помоля Комитата да качи малко снимки, ако има.

Комитата разказа за неговото посещение: Малко мисъл, малко идеи...: Цирк в града

Без Интернет

В Гугъл ридъра ме чакат (76) непрочетени — повечето са от вестници, само едно две текстчета стават за четене, вероятно. Отворил съм две-три яки статии. Отделно ме чакат тъпите корекции на 20 места в сайта на клиента. В тоя смотан, суперсложен, ужасно грозен сайт. С кой акъл са дали пари за него, не знам. За мене остава само да качвам текстове и картинки. Но сега всъщност не работя. Тъкмо си дооформям постинга, защо брюнетките са по-вървежни от блондинките. Не че много ме интересува тематиката — аз за себе си за части от секундата решавам коя става и коя не, и не дискриминирам. Ей, читателките, спокойно бе, има за всички! Но така, да видят хората, че не само луди министри ме интересуват, а и да се начука канчето малко на тъпата жълта преса. Всъщност от политика започнах да се интересувам повече, щом ми остана повечко свободно време. Нищо чудно, че на пенсионерите политиката им се струва толкова интересна. Реалити шоу на живо, понякога дори с камери. Политиката е малко като квартална река, нарината с боклуци. Като минаваш с колата не ти прави впечатление, ама ако се заседиш малко на моста или пък, недай си боже, започнеш с чували да изнасяш боклука, изведнъж се усещаш в какви лайна живееш. Лайна, лайна и само лайна.

И изведнъж хоп — не мога да си публикувам постинга. Добре бе, на какво прилича това. Веднъж, втори път, трети път натискам „публикувай“. Тцъ. Ще ги удуша тия от LAN-a, може ли в петък следобяд да спират интернета. Хората искат да свършат работа преди да запразнят, еееей.

Така. Какво може друго да се прави. Нито мога да работя, нито мога да почивам без интернет. Може да обядвам, да речем. Ето 20 минути, в които може да не гледам в монитора. Наскоро се усетих, че всичко, което правя без интернет е като тоалетната. Полезна работа, няма спор, но ти се иска по-бързо да приключваш.

Притоплям бобеца от вчера, взимам един самун хляб и сядам да ям. Я по-добре да седна пред компютъра. Току виж, интернета взел, че дошъл. Излапвам целия самун (колко да е хлебчето — 300-400 гр макс!) с боба, старателно обирам с парче хляб чинията. Дори остана едно крайщниче.

Така. Мина половин час. Хм, ами сега.

Поглеждам десктопа. Няма празно място. Иконка да хвърлиш, ще се закачи някъде (това сега го измислих). Правя няколко директории и в тях натъпквам целия десктоп. Ееей, почистването носело удоволетворение. Цък, цък интернета… нямааа. Понякога се случва да отваря български сайтове, само навънка не отваря. Да, ама сега положението не е такова.

Как се промени живота, ей — навремето (докато правех един от българските портали) се чудех на разни образи, които ми говореха, че никога не ползват български сайтове. Какво пък намират извън България? Сега се усещам, че български сайтове почти не отварям. То какво да им четеш, изпростяха тотално. Блогове чета, да, ето едно изключение.

Цък цък — нищо! И в лога нищо…

Добре, я да видя какво мога още да направя. Събирам мръсните дрехи в една торба. Абе, аз ако нямам интернет една седмица, цялата кочина ще я оправя, бе. Всичко ще светне. Дори прозорците може да измия.

Час и половина без интернет — вече съм в сериозна абстиненция.

Набирам безплатния номер на съпорта на LAN-a

Заето.

Ясна работата. И други луди като мене натискат # на телефоните отново и отново. Защо от провайдера не дават по няколко хапчета метадон месечно. Спира интернета, лапваш хапчето и не ти дреме, дори да няма интернет. Дори да ти е изключен компютъра. (Чак толкова силно може и да не действа, ама е приятно да си пофантазираш…)

Ще трябва да изчистя кочината. Къде бе. Тая кочина.

Сещам се, че имам някакви разкази от един млад автор в една директория на компютъра.

Започвам да чета… хаха, гениални са!

Три часа без интернет. Reload. Reaload. Reload. Reload. Нищо…

А дали наистина да не взема да почистя!?

Набирам отново лесния номер. Ха! Прескачам заетото, вече звъня в тъпата фирма! Сега като вдигнат, ще проведем обичайния ритуален диалог.

„Здравейте, аз съм ваш клиент, юзърнейм komitata, от три часа нямам интернет!“
„Къде живеете вие, в Лозенец ли?“
„Да!“
„Знаеме за проблема, колегите работят по въпроса“
„Ама кога ще го оправите, имам работа да върша.“ (Не че трябва да знаят какво правя с интернета, ама така ми се струва по-мотивиращо)
„Има прекъсване на захранването, колегите работят по въпроса.“
„Добре. Дочуване“ — Хич не ме бива в тънката наука на скандалите.

Само че, никой не вдига. Явно първо са вдигали, вдигали, пък после им е омръзнало да слушат едно и също, и просто са намалили звука на телефона. И да вдигнат какво да кажат, а?

Ставам да чистя, тоя път наистина. Само последна проверка.

Тръгна, тръгнаааа!!! А така! Публикувам веднага постинга. Виждам някои неща, които трябва да изгладя. Имам три мейла. Единият много важен. Цък, но нищо не се случва. Интернетът ту тръгва, ту спира. Гугъл ридърът зареди, но не скролва… По-изнервящо е, отколкото въобще да няма нет!

Reload. Reload. Reload. Reload! НИЩО!

АААААААААААААААААААААААААААААА НННННЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!

Въртя отново телефона. ВДИГАТ!

„Добър ден. От четири часа нямам интернет. Какво се случва?“
„А вие сте в Лозенец, на «Орел». Ами те колегите местят захранващите блокове.“
„Четири часа местят захранващи блокове??.“
„А, не. Нямаше ток три часа и те стояха да чакат. Като дойде тока, започнаха да ги местят“ (Хитро!)
„Добре де, цял следобед нямам интернет, сега трябва да работя в събота заради вас!“
„Много съжалявам.“
„Кога ще има интернет?“
„Колегите работят в момента.“

Поне познах последната реплика.

Само че вече трябва да излизам.

Брюнетки, не се изрусявайте!

"Тъмнокосите жени е по-верятно да си намерят богат мъж, отколкото жените с друг цвят коси. До такъв извод е стигнала интернет компанията Lycos, която е изследвала вкусовете на стоте най-богати мъже на планетата. Първото място на почетната стълбичка бил за брюнетките, а не за блондинките, както мислят мнозина.

В подкрепа на теорията говори фактът, че 78% от най-състоятелните представители на силния пол предпочитат тъмнокоси, 62% избират кестеняви, а 16% — огнени брюнетки. Само 22% от свръхсъстоятелните мъже избират блондинки за спътници в живота. Но интересното е друго — нито от 100-те не е избрал червенокоса нито като жена, нито като приятелка.

Може да се каже, че поводът за това изследване на Lycos е дала неотдавнашната сватба на президента на Франция — Никола Саркози и фотомоделът Карла Бруни, която притежава разкошни черни коси... " (източник)

И какво се оказа? Че народната поговорка "Русо гладно не остава", не е от най-прецизните.

Това да!

Това — не!

Това — в никакъв случай!

Според мен, колегите от Lycos са се объркали. Понеже не са стигнали до генезиса на проблема, описан съвсем компактно от радио "Ереван"

"Може ли една блондинка да направи мъжа си милионер?"
"Може, ако е милиардер"

Ето защо блондинките отсъстват от топ класацията.

Виста мина към моралните награди...

По социализма вместо пари за убийствен труд даваха ей тия ламаринки
(личи си лошото качество на изработка)

Щом някой мине от материалния стимул към моралните награди и към кампаниите "Дайте, другари, да дадем!" значи нещата с бизнеса не вървят.

В Русия ще връщат отново наградата "Герой на труда", защото на никой не му се бачка за ченгетата, които постепенно си приватизират цялата икономика... Така че, тръпнем в очакване на новия култ към ударника.

Агент Гоце сипва ордените "Стара Планина" с голямата кофа.

В Америка пък, Microsoft изглежда има проблемчета с пробутването на скъпата, бавна и ужасно досадна Vista и изглежда продажбите им, дори с извиването на ръце на производителите на хардуер, въобще не са това което те очакват.

Резултатът е мотивационно филмче като това (има и субтитри ;-)):

клипчето видях тук

И не мога да разбера, защо някой трябва да се хвали, че току що си е закърпил гащите с еееей такава голяма кръпка — SP1.

Цирк в града

Ще ви разкажа за цирка, където бях в неделя.

Цирк "Балкански" е разположен на ул. Опълченска, по средата между "Стамболийски" и "Руски паметник".

Паркирането си е проблем. Може би в мола може, но не знам до колко работи там паркинга. Но не е чак толк