Нещо лично

Така изглеждаше последната запазена играчка, която ми беше останала от детството.

Това е Вартбург 353, полицейска. И марката, и държавата производител вече не съществуват.

Фаровете и бурканът светят, има преден и заден ход, плюс кормило.

Като малък бях истински терминатор на играчките си. Всичко разглабях и чупех, за да видя "какво има вътре". Разбира се, по-късно станах инженер. Тая кола оцеля последна... Докато не беше дадена за заколение на племенницата ми без мое знание.

Аз не съм машина за внучета и имам неща от миналото си на които държа.

Ако някой иска много да ме зарадва, може да ми я купи от колекционерски сайт. Струва около 30 евро.

3 x 3 x 3

Съзерцателят ме е помолил да се включа в инициативата "Три книги, които прочетох наскоро, три които си купих наскоро и три които искам да препрочета". Не мога да му откажа.

Прочетох наскоро:
1. Виктор Ерофеев — "Добрият Сталин". Имаме общи елементи в биографията си с този Ерофеев (има още един, не ги бъркайте) и ми беше крайно любопитно да го прочета. Книгата е интересна и в моментите когато не се прави на дървен философ за литературата и съдбата на Русия се вижда неоспоримия му талант. Моментите с разсъжденията прескачайте, само развалят вкуса в устата.
2. Доналд Тръмп и Робърт Кайозаки — "Защо искаме да си богат". Тия двамата ме кефят МАКСИМАЛНО. Най-вече защото направиха милиони от книги със съвети за забогатяване. Книгата четох заради Тръмп. Кайозаки е изключително досаден в опитите си да си пробута другите си книги и инициативи на читателя. Добре де, малко прекалявам. Някои от главите на Кайозаки стават за четене, но Тръмп рулз. Книгата е с ужасяващо полиграфично качество.
3. Доналд Тръмп — "Мисли като милиардер". Харесвам хората, които имат много повече да кажат, отколкото имат място между страниците на книгите си. Може някой ден да изплагиатствам нещо от блестящия начин, по който се справя с бакиите в общината. (като строител в Манхатън).

Чета в момента:

"Моят път към Истината" , автобиография на Махатма Ганди. Много внимателно чета страничка по страничка, да не пропусна и буквичка от удоволствието. Обещавам ви пост за книгата, изключителна е.

Последно си закупих:
1. (Вчера, прясна, прясна) "Дневник" на Кръстьо Мисирков — Всъщност това е блог на хартия, писан в рамките на месец и половина. Кръстьо Мисирков е македонскят Паисий Хилендарски — човекът, който пръв е формулирал македонистичната национална доктрина и обявен за "Македонец на 20-ти век".
2. "Кралят на стоманата" на Юлия Латинина — роман от една от най-известните опозиционни журналистки в Русия.
3. "Кучешки времена", Илия Троянов — разказва за първите години на "демокрацията". Винаги ми е липсвал обобщен поглед за онова време.
4. "Ултраметаболизъм", Марк Хаймън — идеята за отслабване не ме изоставя, но като че ли не е може да получи голям приоритет.

А какво ми се иска да препрочета:
1. Библията. Да, няма майтап. Искам да я прочета, защото когато я четох за последен път бях заклет атеист ;-)
2. "Приключенията на Пешо от нашия квартал и неговата братовчедка Тинчето" — една от най-хубавите детски книги, които съм чел, но ми липсваха последните няколко страници. И до ден днешен не знам как свършва...
3. Великият Гетсби. — нея пък четох като абсолютно безпаричен военнослужещ на срочна служба и още нямах идея, че ще живея в капитализъма.

Стойчо, Дзверо и Господин И, вие сте наред ;-)

PS. Препрочитам редовно "Задочните репортажи.." на Георги Марков, "Колимски разкази" на Варлам Шаламов и "Години на дисидентство" на Владимир Буковски...

Агент Диамант и приносът му към световната история

В разсекретеното от британските тайни служби "историческо досие" на Георги Димитров има и документ за негови връзки с прокомунистическата македонска организация ВМРО-обединена. Документът е непълен, тъй като някои пасажи са заличени от съображения за национална сигурност. Все пак става ясно, че в доклад на МИ6 от ноември, 1934 г., се цитира информация за ВМРО-обединена от две години по рано:

"ВМРО-обединена получава почти изцяло средствата си от Москва, която субсидира изданията "Ла Федерасион балканик" и "Македонско дело". Москва използва като офицер за свръзка с ВМРО-обединена добре известния български комунист Георги Димитров."

В средата на 30-те години този добре известен комунист получава и кодово име "Дизраели" като обект за наблюдение от страна на британските специални служби. През 1935 и 1936 г. има множество "секретни" и "строго секретни" информации за Димитров-Дизраели.

По същото време британските специални служби прихващат съветска шифрограма от Москва за Базел, с копия до Копенхаген и Стокхолм, относно Димитров и други лидери на Коминтерна, която е архивирана с гриф "Top Secret". Тя гласи:

"По различни причини ви напомняме, че в телеграми и писма, дори когато са шифровани, категорично е забранено да се използват имената на нашите руски другари. Вместо ДИМИТРОВ използвайте ДИАМАНТ."

Чети нататък

Част 1

Част 2

Благодаря на Чефо за линка.

Една фотоизложба в Скопие

Георги Величков, за когото ви разказах наскоро, че организира изложба в Скопие, е написал собствените си впечатления за разходката

Първото нещо, което видях като стъпих на македонска земя беше това:



И малко по-натам друг надпис "Бугари, смъртта на Сандански ке биде отмаздена".

А, драскат ни редовно тук по стените, казва ми Спас Ташев, шефът на Българския културно информационен център в Скопие. Провокации, искат ние да им отвърнем.
Казвам му, че и във форумите доста такива неща се пишат. А той ми обяснява, че подобни неща ги пишат най-вече хора, свързани със службите на бивша Югославия, хора които искат да скарат Македония с околните държави и да и попречат на влизането и в НАТО и ЕС.
Обикновените хора нямат такова отношение към нас, ще видиш, успокоява ме. Но за съжаление все още службите на бивша Югославия дърпат конците в страната.


Нареждаме изложбата в градската библиотека, обстановката няма нищо общо със зала Средец в София, където беше показана за първи път. Доста по-тъмно е. Но това са реалностите. Спас ме уверява, че това е мястото откъдето минават най-много млади хора, студенти, ученици и доста хора ще я видят. Докато нареждаме снимките служителките отпечатват "превода". Няма как - ако не спазят протокола може да имат сериозни неприятности. Така примерно под оригиналното заглавие "Мост в Родопите" се залепя преводното "Мост у Родопите".

Чети нататък...

Може да сравните с впечатленията на македонския блогер Волан, който също присъства на изложбата, макар че вчера писах за него

Мижи да те лажем

"Мижи да те лажем"
"Пременил се Илия, и пак в тия"
"Вълкът козината си мени, но нрава не"
"И преди, и сега, БКП е мафия"
"Кучето си лае, керванът си върви"
"Пей ли си, Пенке ле, кой ли ти те слуша"
"Сливи за смет"...

Тоя път имах огромен избор от сентенции за заглавие на поста.

Това означава, че българският народ се е сблъсквал с това народопсихологично явление много пъти в историята си и е конструирал съответните лингвистични шедьоври.

Говоря за "промените" в правителството. Или как някои хора решават задачата "Всичко да се промени, ама и всичко да си остане същото", т.е. как да заблудим Европа, където най-малко ни познават мурафетите, че се променяме, без реално нищо да пипнеме.

Петков и Миков щяли да направят рокада на постовете си. Това е толкова прозрачно баламосване, че е истинска обида към интелигентността и търпението на народа и европейските партньори, че се случва.

Въвежда се официална длъжност "европейски бушон". На дръвника се слага главата на един добър дипломат, която първа ще хвръкне при следващия евро-скандал. Каква работа ей, не само да си майстор в пилеенето на народни пари, но и да разсипваш собствената си банка "кадри".

Наистина е удивително колко скъпо може да струва на цяла нация един непоправим простак и фалирал политик.

То и няма как да има друг вариант. Така се получава, когато в Партията слагаш маската на "другар", говорещ за атакуваната от силите на световния империализъм и местните му подлоги партия, а пък пред обществото навличаш демократичната маска и разтягаш локуми за ред, законност, борба с корупцията и европейско бъдеще. Крайно време е на белокосите симпатизанти да започне да се поднася лъжичка по лъжичка реалността.

Докато БСП не реши проблема с шизофренията си (бабички-мобифони-Европа), няма шанс да видиме читаво управление от нея.

"Каквото се повикало, такова се обадило"

Принос към добросъседството

снимката е правена от волан

Моят блог приятел Волан (и един от най-авторитетните и посещавани македонски блогери) е публикувал впечатленията си от фотоизложбата на добре познатия български фотограф Георги Величков в градската библиотека "Братя Миладинови" в Скопие.

Какви са впечатленията на Волан от изложбата, от автора, от организацията и др. можете да прочетете при него на блога.

Много се радвам когато културата сближава хората, особено македонците и българите, защото политиката присъства премного в отношенията им...

Преди няколко дни Волан представи Георги на сайта си.

Прочети отзива на Волан!

Браво за отличната инициатива!

Нещо бело ;-)

Тая македонска реклама в последните дни е хита на македонската блогосфера ;-)
Да живее Youtube!
Първи ми го прати Търновецът.

АЕЦ Белене — кой е истинският риск?

За съжаление, всичко около атомната енергетика е толкова политизирано, че е трудно да се отдели пропагандата от техническата страна на въпроса.

Въпросът в опасността от АЕЦ Белене не е в технологията. Технологията е доста съвременна и безопасна колкото са всички останали съвременни ядрени технологии в света. Няма "руска технология" и "западна технология". Технологията няма националност.

Проблемът с АЕЦ-а не е технологията, а в руските фирми, осигуряващи технологично решение, които участват в далаверата. С настъпването на ченгетата в Русия, технологичното ниво на руските компании застрашително пада — който следи руската преса, знае, че Русия не може технологично да се справи нито с изграждане на своя GPS система ГЛОНАСС, както и че получи рекламации за експортирано руско оръжие — а космосът и оръжието са двете най-технологични области в Русия (най-фрапантен е примерът с изнесената в Индия подводница, която беше върната "за доработка").

Така че основните проблеми с изграждането на АЕЦ-а в Белене виждам в това, че руските партньори ще ни моткат със сроковете, няма да доставят качествено оборудване (и може да се наложат рекламации), че вероятно ще се тресат от скандали и далавери. Ето това е истинския риск, който България не може да си позволи, но който трябваше да бъде решен още на политическо ниво с "конкурса".

Лично аз ще се радвам, ако конкурсът се развали и централата се даде на нормална западна фирма.

Иначе, за да бъда напълно недвусмислен за отношението ми към ядрената енергетика — напълно "за" съм. Ядрената енергетика, също като ножа, самолета и ракетата са само инструмент, който служи за изпълнение зададените от човека цели...

Имаме ли алтернатива на ядрената енергетика? В момента нямаме. България е около 10 пъти (!!) енергийно по-неефективна от развитите страни. Но повишаването на ефективността минава през такива чудовищни задачи като модернизация (закриване) на ТЕЦ-овете, цялостна модернизация на транспорта (особено на железопътния и градския), модернизация и закриване на основни производствени мощности (като Кремиковци, но има и други), саниране на целия жилищен фонд и цялостно модернизиране на технологиите за отопление. Ето, ако се решат проблемите в тези сектори, може и да настигнеме по ефективност Европа и енергията не само да ни стига, но и да остава за експорт. Кой е кандидат да направи това в рамките на 5 години, с какви средства, с какви усилия и с каква работна ръка?

За пример, в България има и други тежки проблеми, които имат решение. Например, ако всяко младо семейство реши сега да има по 4-5 деца, вместо 1-2 ще се реши не само демографската криза, но и в дългосрочен план недостигът на работна ръка, етническите проблеми и т.н..

Ако образованите българи се върнат от емиграция и влязат в българската икономика, ще се получи невероятен скок напред.

Но необходимите обществени преобразования горните две събития да се случат са толкова тежки за изпълнение и фундаментални по природа, че ще си останат само красиви мечти още дълго време (поне 30-40 години).

Че ние едно метро за 40 години не можахме да построим като хората...

(В отговор на Иво Инджев)

Въпрос към специалистите по ЕС

Ако има тука специалисти по ЕС, дали някой може да каже, наше дело ли е най-голямата излагация в историята на ЕС? Защото когато Гоце, Румен и Серж се дънят, хората се смеят на Барозу, Фратини, Меркел и Саркози...

Направо не ми се мисли какво става, когато разни ла*нари настъпят сериозни политици по рейтинга...

Десет години. Кога минаха?

Когато започвах да се занимавам с Интернет, заедно с моите съученици Виктор и Любен, една от първите ни задачи беше да си направим списък с най-влиятелните сайтове в българския интернет, т.е. да опознаем конкурентите.

Беше "далечната" 1998 година.

Първият резултат беше една таблица в .doc файл, където бяха изброени около 10-15 сайта, с предимствата и недостатъците им, както ние си ги представяхме. Повечето от тези сайтове не съществуват днес, някои от тях се запазиха в маргинален вид и съвсем малко оцеляха.

"Ей, забравихме dir.bg," ми каза Любен, "дали да не ги добавиме?"

Тогава всеки ден посещавахме dir.bg, защото на първата му страница имаше бутонче към любимия ни портал - "Гювеча". "Гювечът" се намираше на абсолютно невъзможен за запомняне URL (http://plovdiv.techno-link.com/bgs/index.htm). И така, в последния възможен момент добавихме dir.bg в табличката.

"Ей, тия са добри!" — съобщи Любчо, след като изследва по-подробно страничката която ни служеше за трамплин към Гювеча.

Спомням си и как в строгата обстановка на "Шератон", на огромния екран се прожектираше класацията на Гювеча, в която dir.bg за пръв път изплуваше на първо място, презентирана от Албена Чобанова. (И мисля, че това е последния път, когато dir.bg използваха толкова въодушевено статистиката на Гювеча)

По-нататъшното ни проучване показа, че собственик и главно действащо лице в Дир.бг е Владимир Жеглов, познат от икономическите страници на вестниците и че dir.bg е свързано с Business Data — информационна (май) агенция за продажба на бизнес информация и новини, където само година преди това бях свалял неуспешно една Десислава, на която най-безсрамно се хвалех, че ще правя най-големия портал в България. Тя, разбира се, "не клъвна" (не умея да лъжа), но само 3 години след това с dir.bg си оспорвахме първенството в българския интернет. Съдбата си прави такива шеги понякога.

На официалната промоция на нашата интернет компания, ние официално обявихме dir.bg за най-сериозен конкурент и обещахме да им вземем първото място. Презентацията беше в ресторанта в сградата на Съюза на архитектите (вече съм забравил дори как се казваше), където журналистическото присъствие беше сравнително скромно и не очаквах тази фраза да се запомни

Бате Владо (както започнахме горе долу тогава да му викаме) обаче ми я припомни. На един от рождените дни на search.bg, които минаваха за неофициална сбирка на Интернет бранша в един двустаен апартамент (да, събрахме се без проблем ;-)) за пръв път се запознахме официално:

"Значи вие искате да ни вземете първото място, а?"
"А Вие откъде знаете?"(тогава бях ужасно респектиран от него, и му говорех на Вие)
"Имам си източници."

Първите години наистина минаха под знака на съперничеството. Като изключим че си бяхме платили една доста солена сумичка за банер, точно под логото на dir.bg Така и не можах да разбера тогава идеята на това адски скъпо начинание (плащаше се на клик, но при зададен максимален брой показвания), но нашето бизнес ръководство беше доста доволно.

"Представяш ли си, нашият банер се вижда под тяхното лого".
"Ахам."

По едно време беше много модно да си мерим каунтърите. Във връзка със засилената конкуренция в Интернет бранша (започна да мирише на пари, а началният капитал стремително намаляваше), се проведоха няколко срещи за смекчаване на обстановката, и за изработка на някаква обща браншова политика. Една от първите задачи беше уеднаквяване на методиката на статистиките (нямаше тогава такива екстри като Google Analytics), защото на практика нямаше реален начин за сравняване на посещаемостта на големите портали. Ако отворите официалните презентации на порталите от онова време и ги сравните, има доста да се посмеете ;-)

От тогава датира и една моя издънка. В един сайт нарочен за "Българската интернет оплаквачница", всеки можеше да подаде сигнал за сайт в който се съмнява. Честно казано, нямах намерение да подавам сигнали, исках само да разбера как действа пущината. И разбира се, за тестов сайт избрах моята любима мишена - dir.bg. Клик тук, клик там, според мен нищо не се случи, сайтът според мен не работеше. Почти мигновено забравих за случая.

На следващия ден в офиса се беше разразил голям скандал, а причината — бях аз! На сайта на "оплаквачницата" (moshenik.bg) се мъдреше моето име с подадения "сигнал". Умрях от срам. Това беше повод да се запозная с Иван Иванов (сега от Cybermark), който не знам дали повярва на версията за моята глупост, но все пак я прие, в името на добрите отношения. А нали имаше и съвсем искрено разкаяние.

Все пак, някакво съгласие беше постигнато и search.bg се заеха със задачата да изработят брояч, който да е универсален инструмент, поне за големите сайтове. Той и досега си съществува - Web Counter

Помня как всеки ден следяхме как двете криви на посещаемостта в новия каунтър се доближаваха, доближаваха, и в един момент когато трябваше да изпреварим dir.bg, той просто изчезна от статистиките. Победихме, поне на числа. Но какво е победата, ако съперникът не я признава. Е, преживяхме и това...

Спомням си и един комичен момент. Тогава горе-долу беше мода дизайните да се сменят едва ли не веднъж на няколко месеца (защото се смяташе, че старите дизайни бързо се "похабяват") и дир.бг излязоха с абсолютно невъзможен и трагичен дизайн. Беше предоставен за обсъждане от "обществеността". През живота си не съм употребявал толкова суперлативи на единица време. Не пестях думи и емоции по форумите, само и само да убедя dir.bg да го запазят. Здравият разум у тях надделя, и дизайнът след няколко дни беше разкаран завинаги..

Но dir.bg до края си остана една от мерките, по която оценявахме собствения си успех.

Ще спра дотук, докато не съм изписал цяла библия с "пионерски" спомени.

Този текст е подарък и тост едновременно за десетгодишнината на Дир-а.

В четвъртък присъствах на официалната церемония по честването на юбилея.

Бате Владо приемаше поздрави на входа на залата

Ники Кънчев беше водещ на церемонията

Имаше чудесен кетъринг.

Събрахме се на едно място почти целият Интернет бранш
(снимката показва около 1/20 от общия брой)

Малко странно беше включването на конкурса "Мис Абитурентка" в програмата. Но децата бяха много красиви, добре облечени и с прекрасни фризури.

Ники Кънчев и Графа в сцена от "Каратека"

Пяха Графа и още някакво джаз дуо.

Атмосферата беше страхотна и се видяхме на живо. Абе, след 10 години пак съм там.

Честит Рожден Ден, колеги!

Хайде на цирк!

Нали Комитата ми е приятелче, та го слушам понякога, особено като каже, че е ходил на цирк и му е харесало. Е, аз имам и една друга, 6-годишна причина да отида на цирк – та като казах в къщи Хайде на цирк!, предложението беше прието с бурни акламации.

Циркът се намира до моста на Опълченска (там и преди година – две пак имаше цирк и даже ми се струва, че отново беше Балкански) – ако тръгнете от мола към Руски паметник, точно преди да почнете да изкачвате моста.

Циркът е на трупата Балкански – доколкото знам, една от класическите български циркови династии. Човек малко се заблуждава, че като чуе напр. Цирк „Иванови“ то ще гледа само трупата на Иванови – не е съвсем така, т.е.съвсем не е така. В случая Балкански играят само един от номерата (вярно, че това е най-умопомрачителния акробатичен номер, който съм виждал) – за другите номера (дресури, други акробати и т.н.) си има участници от други фамилии (италианци, молдовци, китайци, украинци и други българи).

Малко за билетите и цените: в зависимост от зоната в цирка, цените са по 10, 14, 18 и 20 лв. 20 кинта са в предните ложи, там дето стига опашката на лъва през решетката

18 лв – са в централната зона точно срещу входа на арената
14 лв – в страничните зони (отляво и отдясно) и по
10 лв – двата сектора, които са непосредствено до входа за артистите

Има и детски билети:
6 лв – за деца (между 3 и 10 годинки) с място, независимо от зоната (само в ложите за децата трябва пълен билет.
3 лв – за деца (под 3г) без място

Билетите ги купих през деня преди представлението. Представленията са от 16:30 и от 19:30 всеки ден – само не знам докога циркът ще е там. Със сигурност поне до Великден, защото видях обяви там, че за трите дена ще има специални представления.

Във всеки случай можете да идете непосредствено преди представлението да си купите билети, но тогава рискувате да не ви се паднат от хубавите места.

Ние си взехме за вечерното от 7 и половина вечерта. Паркирането в района е затруднено. Евентуално можете да паркирате и в мола, но ще трябва да платите, защото над втория час паркингът там е платен (а ви трябват поне 3 часа). Аз успях да си намеря място по уличката която е до цирка (пряката на Опълченска) – някъде до офиса на Софийска вода. Абе, трябва да се разхожда човек понякога – полезно е.

Като отидохме вечерта нетърпението на някои хора беше такова, че се наложи да влезем ПЪРВИ, като почнаха да пускат – май за пръв път в живота си влизам пръв в киното, театъра и т.н.:-)

Организацията е много добра, влизането е бързо. Направили са допълнителна шатра под която са сложили щандове с разни подкрепления от типа на понички, пуканки, напитки, захарен памук и т.н. и най-важното – тоалетна! Тоалетните са в един фургон и трябва да призная, че бях приятно изненадан от чистотата им. Това не е някаква химическа тоалетна, а съвсем истинска с порцеланови уреди и течаща вода, все едно е стационарна. По мои наблюдения – бройката е достатъчна, за да не се образуват опашки през антракта.

Но най-интересните обекти в двора на цирка са волиерите с животните – има понита, камили, щрауси – абе изобщо кеф за малки и не толкова малки.

Влизаме вече в самия цирк – разпоредителите ви завеждат до местата ви ! Това и в най-изискания театър не ми се е случвало! Много приятно е.

Докато се съберат всички пускат на един екран някакви реклами, които както е известни никой нормален човек не гледа, но пък циркът трябва да изкарва пари отнякъде, нали?

Представлението трае към 3 часа, като има антракт от около 20 минути, през която сглобяват клетката на лъва.

Иначе започва с номера на един мим-акробат – много красиво изпълнение. После се изреждат номера със змии, клоуни, понита. Имаше един пудел, който ходеше толова убедително на два крака, че щерка ми каза, че вътре са облекли едно малко човече. Клоуните могат да поработят още над себе си, но единият от скечовете им е наистина добър (играят си на Трабант с хора от публиката – получи се добре). На мен ми беше малко жал за понито, което тичаше като че ли животът му зависи от това и се замислих, че някои билогични видове (homo sapiens, конете, кучетата и т.н.) са се отказали от свободата си (онази свобода, от пампасите!) само и единствено с целта да оцеляват. Вероятно – заедно?

Мадамата, която играеше със змиите (брррр, много змии) накрая се завря с един питон в една прозрачна кутия наполовина по-малка от избирателна урна. Личеше си, че на змията ѝ е тясно и се през цялото време се опитваше да се измъкне. А мадамата, кой да помисли за нея?

След антракта (не се бавете накрая, а влизайте) програмата продължи с дресура на котки, големи котки,...ама много големи котки – 5 лъва и 1 тигър. И шестимата – мъжки! Както каза щерка ми – всичките бяха момчета! Как позна? Ами имаха „такова, като коса“ на главитеси!

Е, за тигъра, аз ѝ казах, че е мъжки, без да обяснявам по какво съм познал;-)

Номерът с „котараците“ си беше убийствен, честно! Шестимата през цялото време дебнеха дресьора си да го „хванат“ съскаха като котки, на които са им взели яденето, свиваха уши, а по едно време тигърът започна да го дебне точно както котка дебне врабче (с приклякане и онова особено потреперване до опашката – всички, които сте гледали котка в къщи, знаете какво имам пред вид)

И през цялото това време си изпълняваха програмата! Интересно каква мотивация трябва да има човек, за да стане дресьор на лъвове и тигри – по два пъти на ден да влиза в клетката им за представление и още сигурно милион пъти за тренировките, храненето и т.н.? И това си ежедневен риск...Представете си даже, че имате пистолет – според вас колко време ще имате, за да застреляте лъва, ако реши да закуси с вас?

Имаше и две групи акробати – едни молдовци (мъж, жена и момче) и една група от дамските спец.части на Китайската народна армия (6 на брой). Тези последните демонстрираха чудеса от координация, баланс, владеене на тялото (спомнете си китаеца от „Бандата на Оушън“ или изпъленията в „Мисията невъзможна“ – е, те същото е, само че на живо).

Молдовците също се представиха добре, като сравнението на тяхното изпълнение и на китайките ме наведе на някои расистки мисли. Там е работата, че момчето (11 или 12 годишно) направи някаква грешка при едно от завъртанията (то сигурно само баща му – другият акробат – я е забелязал) и го накара да повтори. Хубаво, ОК, ама китайките ни една грешка не направиха – бяха безкрайно прецизни, чак да се уплаши човек. Докато на европейците като че ли не може да се припише такава прецизност. Но пък европейците са биткаджии, дето не се отказват. Може би в това ни е силата? (бях чел навремето за някакъв международен конкурс за пианисти, в който редовно 2,3 и 4о място заемат японци, китайци, корейци, но никога не успяват да станат първи – там винаги е европеец. Та японците свирят перфектно без нито една грешка(което повечето европейци не могат да достигнат), но май европеецът от първото място е влагал и повечко душа (т.е.кръв, пот и сълзи) в свиренето)

Както и да е.

Последни в програмата са акробатите Балкански с умопомрачителен номер – идете и го вижте на живо, няма какво да ви разказвам.

С едно изречение: Хора, циркът е в града и представлението е 1000 пъти по-добро и по-истинско от циркаджилъците от последните седмици.

Искрено ви препоръчвам да идете да го видите!

Ще помоля Комитата да качи малко снимки, ако има.

Комитата разказа за неговото посещение: Малко мисъл, малко идеи...: Цирк в града

Без Интернет

В Гугъл ридъра ме чакат (76) непрочетени — повечето са от вестници, само едно две текстчета стават за четене, вероятно. Отворил съм две-три яки статии. Отделно ме чакат тъпите корекции на 20 места в сайта на клиента. В тоя смотан, суперсложен, ужасно грозен сайт. С кой акъл са дали пари за него, не знам. За мене остава само да качвам текстове и картинки. Но сега всъщност не работя. Тъкмо си дооформям постинга, защо брюнетките са по-вървежни от блондинките. Не че много ме интересува тематиката — аз за себе си за части от секундата решавам коя става и коя не, и не дискриминирам. Ей, читателките, спокойно бе, има за всички! Но така, да видят хората, че не само луди министри ме интересуват, а и да се начука канчето малко на тъпата жълта преса. Всъщност от политика започнах да се интересувам повече, щом ми остана повечко свободно време. Нищо чудно, че на пенсионерите политиката им се струва толкова интересна. Реалити шоу на живо, понякога дори с камери. Политиката е малко като квартална река, нарината с боклуци. Като минаваш с колата не ти прави впечатление, ама ако се заседиш малко на моста или пък, недай си боже, започнеш с чували да изнасяш боклука, изведнъж се усещаш в какви лайна живееш. Лайна, лайна и само лайна.

И изведнъж хоп — не мога да си публикувам постинга. Добре бе, на какво прилича това. Веднъж, втори път, трети път натискам „публикувай“. Тцъ. Ще ги удуша тия от LAN-a, може ли в петък следобяд да спират интернета. Хората искат да свършат работа преди да запразнят, еееей.

Така. Какво може друго да се прави. Нито мога да работя, нито мога да почивам без интернет. Може да обядвам, да речем. Ето 20 минути, в които може да не гледам в монитора. Наскоро се усетих, че всичко, което правя без интернет е като тоалетната. Полезна работа, няма спор, но ти се иска по-бързо да приключваш.

Притоплям бобеца от вчера, взимам един самун хляб и сядам да ям. Я по-добре да седна пред компютъра. Току виж, интернета взел, че дошъл. Излапвам целия самун (колко да е хлебчето — 300-400 гр макс!) с боба, старателно обирам с парче хляб чинията. Дори остана едно крайщниче.

Така. Мина половин час. Хм, ами сега.

Поглеждам десктопа. Няма празно място. Иконка да хвърлиш, ще се закачи някъде (това сега го измислих). Правя няколко директории и в тях натъпквам целия десктоп. Ееей, почистването носело удоволетворение. Цък, цък интернета… нямааа. Понякога се случва да отваря български сайтове, само навънка не отваря. Да, ама сега положението не е такова.

Как се промени живота, ей — навремето (докато правех един от българските портали) се чудех на разни образи, които ми говореха, че никога не ползват български сайтове. Какво пък намират извън България? Сега се усещам, че български сайтове почти не отварям. То какво да им четеш, изпростяха тотално. Блогове чета, да, ето едно изключение.

Цък цък — нищо! И в лога нищо…

Добре, я да видя какво мога още да направя. Събирам мръсните дрехи в една торба. Абе, аз ако нямам интернет една седмица, цялата кочина ще я оправя, бе. Всичко ще светне. Дори прозорците може да измия.

Час и половина без интернет — вече съм в сериозна абстиненция.

Набирам безплатния номер на съпорта на LAN-a

Заето.

Ясна работата. И други луди като мене натискат # на телефоните отново и отново. Защо от провайдера не дават по няколко хапчета метадон месечно. Спира интернета, лапваш хапчето и не ти дреме, дори да няма интернет. Дори да ти е изключен компютъра. (Чак толкова силно може и да не действа, ама е приятно да си пофантазираш…)

Ще трябва да изчистя кочината. Къде бе. Тая кочина.

Сещам се, че имам някакви разкази от един млад автор в една директория на компютъра.

Започвам да чета… хаха, гениални са!

Три часа без интернет. Reload. Reaload. Reload. Reload. Нищо…

А дали наистина да не взема да почистя!?

Набирам отново лесния номер. Ха! Прескачам заетото, вече звъня в тъпата фирма! Сега като вдигнат, ще проведем обичайния ритуален диалог.

„Здравейте, аз съм ваш клиент, юзърнейм komitata, от три часа нямам интернет!“
„Къде живеете вие, в Лозенец ли?“
„Да!“
„Знаеме за проблема, колегите работят по въпроса“
„Ама кога ще го оправите, имам работа да върша.“ (Не че трябва да знаят какво правя с интернета, ама така ми се струва по-мотивиращо)
„Има прекъсване на захранването, колегите работят по въпроса.“
„Добре. Дочуване“ — Хич не ме бива в тънката наука на скандалите.

Само че, никой не вдига. Явно първо са вдигали, вдигали, пък после им е омръзнало да слушат едно и също, и просто са намалили звука на телефона. И да вдигнат какво да кажат, а?

Ставам да чистя, тоя път наистина. Само последна проверка.

Тръгна, тръгнаааа!!! А така! Публикувам веднага постинга. Виждам някои неща, които трябва да изгладя. Имам три мейла. Единият много важен. Цък, но нищо не се случва. Интернетът ту тръгва, ту спира. Гугъл ридърът зареди, но не скролва… По-изнервящо е, отколкото въобще да няма нет!

Reload. Reload. Reload. Reload! НИЩО!

АААААААААААААААААААААААААААААА НННННЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!

Въртя отново телефона. ВДИГАТ!

„Добър ден. От четири часа нямам интернет. Какво се случва?“
„А вие сте в Лозенец, на «Орел». Ами те колегите местят захранващите блокове.“
„Четири часа местят захранващи блокове??.“
„А, не. Нямаше ток три часа и те стояха да чакат. Като дойде тока, започнаха да ги местят“ (Хитро!)
„Добре де, цял следобед нямам интернет, сега трябва да работя в събота заради вас!“
„Много съжалявам.“
„Кога ще има интернет?“
„Колегите работят в момента.“

Поне познах последната реплика.

Само че вече трябва да излизам.

Брюнетки, не се изрусявайте!

"Тъмнокосите жени е по-верятно да си намерят богат мъж, отколкото жените с друг цвят коси. До такъв извод е стигнала интернет компанията Lycos, която е изследвала вкусовете на стоте най-богати мъже на планетата. Първото място на почетната стълбичка бил за брюнетките, а не за блондинките, както мислят мнозина.

В подкрепа на теорията говори фактът, че 78% от най-състоятелните представители на силния пол предпочитат тъмнокоси, 62% избират кестеняви, а 16% — огнени брюнетки. Само 22% от свръхсъстоятелните мъже избират блондинки за спътници в живота. Но интересното е друго — нито от 100-те не е избрал червенокоса нито като жена, нито като приятелка.

Може да се каже, че поводът за това изследване на Lycos е дала неотдавнашната сватба на президента на Франция — Никола Саркози и фотомоделът Карла Бруни, която притежава разкошни черни коси... " (източник)

И какво се оказа? Че народната поговорка "Русо гладно не остава", не е от най-прецизните.

Това да!

Това — не!

Това — в никакъв случай!

Според мен, колегите от Lycos са се объркали. Понеже не са стигнали до генезиса на проблема, описан съвсем компактно от радио "Ереван"

"Може ли една блондинка да направи мъжа си милионер?"
"Може, ако е милиардер"

Ето защо блондинките отсъстват от топ класацията.

Виста мина към моралните награди...

По социализма вместо пари за убийствен труд даваха ей тия ламаринки
(личи си лошото качество на изработка)

Щом някой мине от материалния стимул към моралните награди и към кампаниите "Дайте, другари, да дадем!" значи нещата с бизнеса не вървят.

В Русия ще връщат отново наградата "Герой на труда", защото на никой не му се бачка за ченгетата, които постепенно си приватизират цялата икономика... Така че, тръпнем в очакване на новия култ към ударника.

Агент Гоце сипва ордените "Стара Планина" с голямата кофа.

В Америка пък, Microsoft изглежда има проблемчета с пробутването на скъпата, бавна и ужасно досадна Vista и изглежда продажбите им, дори с извиването на ръце на производителите на хардуер, въобще не са това което те очакват.

Резултатът е мотивационно филмче като това (има и субтитри ;-)):

клипчето видях тук

И не мога да разбера, защо някой трябва да се хвали, че току що си е закърпил гащите с еееей такава голяма кръпка — SP1.

Цирк в града

Ще ви разкажа за цирка, където бях в неделя.

Цирк "Балкански" е разположен на ул. Опълченска, по средата между "Стамболийски" и "Руски паметник".

Паркирането си е проблем. Може би в мола може, но не знам до колко работи там паркинга. Но не е чак толкова фатално паркирането, защото транспортните връзки са прилични, а и се намира в центъра.

Източник на картата

Билетът, който ползвах аз, беше 14 лева, има както по-скъпи, така и по-евтини билети (по 10 лв. май). Има и отделни билети за деца (но не съм сигурен). Добра идея е билетите да се купят поне ден-два преди представлението. В неделя, когато ходих, имаше две представления - следобедно и вечерно. Шоуто е към 3 часа с антракт. Вечерното шоу е от 19,30 часа.

в ниската шатра са пуканките, напитките и други закуски

Добре е да се каже, че въпреки селския си изглед откъм булеварда, циркът е прилично организиран. Опашката за вход се стопи за минути.

Обслужващият персонал е облечен в изрядни сини униформи — чисти и добре изгладени. Персоналът е много учтив, показва на всеки мястото, където трябва да седне.

Животни за всички

Много отдавна не бях стъпвал на цирк. За последен път бях в седми клас, когато старият цирк още не бше изгорял (Дали сега на някой няма да му дойде наум да построи старата сграда на ново място? Помня, че беше много красива сграда)

Шоуто не е луксозно, но се прави от сърце.

Повечето артисти са чужденци, главно от бившия СССР, но има също и италианци и китайци.

Правят дребни грешчици, които само опитното око забелязва, но иначе шоуто за зрителите е зашеметително, особено за децата.

Тигърът вляво е застанал мирно, докато лъвовете го прескачат ;-)

Антрактът е 20 минути. Не се бавете много след антракта, защото ще изпуснете дресурата на лъвове и тигри, която е много интересна.

Като се замисля, че за половината от тая сума (7лв) ми прожектират филм, изкопиран (евентуално и дигитално) за дребни пари, а в цирка към 50 артиста забавляват 500 човека публика по няколко пъти всяка седмица... И по време на всяко от представленията рискуват живота си в опасни номера... Има нещо гнило в системата на авторските права...

Ако имате допълнителни въпроси — питайте.

Отлично място да се посети, дори и без деца. Препоръчвам.

Ипотека и бюлетина...

От няколко дни съзнателно се опитвам да избягам от темата за МВР. Ето и сега, мислех да ви разкажа за цирка, който е в София — клоуни, смешници, акробати, животни — невероятно шоу.

Родната действителност не ми дава никакъв шанс — пресиран съм от събитията.

Политиката се състои в голямата си част от воля и компромиси, изразявани чрез символи. Дипломатите никога не употребяват груби изрази, усмихват се, стараят се да конструират само положителни изречения. Който е умен и е учил малко от малко дипломация се сеща за какво му говорят, без да се обижда.

Нямаше усмихнат, но категоричен партньор от ЕС или нормален гражданин в България, който не поиска министъра на фонтаните и запалките да си ходи. Да си ходи, означава да изчезне от политическия живот и да се посвети на мемоари и показания (в случая да ги съчетае в едно).

Символът на новата политика на правителството, човекът, който трябва да договори баланса на силите в комедийната тройна коалиция е същият шеф на шадраваните. Човекът, който не оправда доверието за едно министерство (за кадровата политика!!), му беше гласувано доверие за цяло правителство...

Това е съвсем ясен знак към европейските партньори, очакващи нова политика и към очакващите позитивни промени граждани. Дума-символ, конструирана от три букви или знак с три пръста, средния по-издаден.

ясен знак от БСП за Европа

Емил Хърсев сметна, че само от декапитализация, българските фирми покрай скандалите са загубили около 2 милиарда лева. Отделно знаете, колко губим от еврофондовете. (С него не съм съгласен само кой носи отговорността)

Съвсем ясно вече си личи връзката между избирателната бюлетина и месечните вноски по ипотеката за новия апартамент, например...

Днес е и денят на Конституцията (кой ли се сеща за тая дата, и аз бях забравил), интервю с Неделчо Беронов тук.

Търновецът ми прати и това клипче, съвсем по темата:

Особености на психопрофила на бг полицаите

"...Целата система и това министерство лично на мене ми създадоха много главоболия, понеже то е едно министерство, което предполага и разложение, един, два, три, четири, пет министъра сменихме, самозабравят се там, защото има власт, оръжие носиш, нали..."
Тодор Живков

Два цитата от знаменитата стенограма, които ми направиха силно впечатление:

На 3 януари, се връщам 2007 година от новогодишните празници и на пети-шести двама от служителите и началника на направление "Контрабанда", Васко Гочев се казва и Митев е другия служител, който води разработката за митничарката, идват треперейки и казват,... едно лице е неизвестно и е под псевдоним "запалката".

Представяте ли си такава сцена от мафиотски филм (например с Арнолд Шварценегер в ролята на доброто ченге). Влиза Бате Арни при шефа и треперейки и му казва:
— Шефе, появила се е нова банда и главатарят се казва "запалката"?
— Защо трепериш Арни? — трябва да попита шефът по законите на киното. (странно, че на Ваньо Танов треперещите полицаи не му правят впечатление — значи, обичайна гледка)
— Болен съм от грип. — как другояче авторът да обясни необяснимия тремор...

А обяснението е съвсем просто. Официално ченгенцата не знаят кой е "запалката". А неофициално всички знаят и сигурно дори си разказват вицове с него — за фонтана, за хитлериста...

По време на провеждането на техническите мероприятия, участват служители от БОП, участват бригади от Външно наблюдение, ... и в един момент посредникът пристигат два джипа от единия слиза министърът на МВР и всички служби на бегом, моите пристигат в дирекцията и казват, пак изгоряхме, какво ще правим?

Да се опитаме да го пресъздадем литературно-кинематографично:

Бате Арни и неговият помощник — Дани де Вито да речем, стоят на пост пред мафиотски ресторант. Спират два черни джипа и от единия слиза — шефът на ФБР.

Бате Арни хуква да бяга а отзад запъхтян с малките си краченца подтичва Дани де Вито.
— Шефе, защо хукна така?
— Дани, пак изгоряхме. — Сценаристът очевидно помпа напрежението. Зрителят започва да тъне в догадки...

Това че пак са изгоряли означава, че вероятно в миналото бате Арни е виждал шефа на ФБР и на други неудобни места и едва е отървал кожата, защото е бил неудобен свидетел. Вече знае какво се случва с такива умници, които са видяли нещо, което не трябва и е отработил механизъм за самозащита — с пълна газ, по-далече от мястото на срещата.

Интересно ми е, по-нататък във филма Арни как ще обясни кога е горял и друг път...

Колко бъзливи били висшите полицаи в България. И те да спрат убийците насред София?

Спете спокойно, деца!

Улична реклама 2.0

Променя ли Интернет свeта или не? ;-)

Хубав ден

Днес ми беше хубав ден. Похапнах сладко-сладко в Двете Халби с приятна компания. Казахме си наздраве за оставката на Р. Петк. Снимах много. Попаднах на стари познати. Посетих изложба. Купих си книга. Видях други стари познати, на които много им се зарадвах. Ходих на цирк с трета компания. Абе няма няма и изведнъж.... стане много весело ;-)

Опасен политически комарджия ли е Груевски?

източник на снимката

Най-самотният политик в момента на Балканите е Никола Груевски.
Хазарт, еманципация, амбиция — това са трите думи, които най-точно характеризират стила му...

Какво направи той до момента:
— опита да скъса пъпната връв на партията си с България, като заличи всякакви съмнения в "пробългарска" политика.
— концентрира се върху практическите въпроси на икономиката, постигна частичен успех с невиждан досега икономически ръст и инвестиции след 91-ва година.
— в областта на културата и историята раздаде щедри концесии на литературната мафия и историческата мафия свързани с бившите комунисти и секретни служби.
— легитимира литературната мафия с проекта за преиздаване на 60-100-120 тома македонска литература, т.е. казионните комунистически автори.
— легитимира претенциите за античното наследство с преименуване на скопското летище на "Александър Велики", постави антични статуи пред сградата на правителството, подкрепи популистичния митинг, който прокламираше 7000 години писменост, 2000 години християнство и 3000 години македонска държава, толерираше всякави манифестации на претенции към наследството на античните македонци — разчитането на розетския камък от Тентов и Бошевски, празнуване на антични празници като Ксантика с което си създаве изнервени партньори в София и Атина, докато много нервно изреагира на паралелите с "историческото" ВМРО, като например с паметника на Александров във Велес.
— сключи тактически съюз с ключови фигури от бившите комунистически служби - като Драган Латас и Слободан Богоевски, като по този начин си спечели подозрителността не само на София, но и на европейските съюзници.
— Близкият до правителството вестник "Вечер" беше източник на най-яростните статии на антибългарската кампания и допълнително внесе напрежение в отношенията със София.
— заложи на американската подкрепа като на "коз", който ще му извади играта с поканата за НАТО. После се оказа, че този коз не е достатъчен...
— подцени силата на гръцката дипломация и факта, че гръцкото правителство ще използва позицията си в "македонския" спор, за да си вдигне рейтинга.
— практически спря процеса на лустрация и декомунизация и на разчистване със спорните дилеми от миналото.
— не успя до края да подчини МВР, което до ден днешен действа като институция независима от правителството.(Скандалът с оръжието, случаят Ризински, наскоро арестуваният кмет на община "Аеродром" в Скопие.)
— стартира мащабни програма за озеленяване, раздаване на компютри на студентите, възстановяване на сгради от времето на сръбската междувоенна окупация, но със съмнителни резултати( Може би само програмата за озеленяване беше успешна. Но резултатът ще се види след поне 10-15 години ;-)
— опита се да си издейства подкрепа на МПЦ със планове строеж на нови църкви в центъра на Скопие.

Разчиташе на безрезервна подкрепа от България. Но от България въобще не идваха познатите сигнали.

Отношенията България - Македония захладняха и от българска страна. Дали БСП даде дискретно рамо на социалистите в Македония по комсомолска линия или просто се придържа към по-твърда политика, ми е трудно да кажа.

БСП излезе с някои инициативи, които вдигнаха антибългарската параноя в Скопие до точката на кипене...
— бяха осветени работилите по македонска и югославска линия, като част от кампанията за "избелване" на ДС — Г. Първанов, Кр. Каракачанов, Б. Димитров, Коритаров; Т.е. с интересите в Македония се плати цената на имиджа на ДС в обществото. (пожертваха се национални интереси за съсловно-партийни)
— беше компрометиран Иван Михайлов — бивш служител на ДС пусна слух, който не се потвърди, за финансирането на Иван Михайлов от ДС (опровергаването на слуха, разбира се не беше чуто в Скопие);
— компрометирана беше ВМРО-ДПМНЕ (партия, традиционно настроена приятелски към България) — Илия Илиев (или Валентин Петров) заяви, че е участвала в нарушаване на югоембаргото броени дни преди парламентарните избори в Македония;
— беше разкрито българското гражданство на Любчо Георгиевски от социалистическия кмет на Благоевград;
— рязко намаляха македонските студенти в България, запознатите казват — поради политическа намеса в работите на Министерството на просветата;
— МВнР официално обяви отказ от курса на "безрезервна подкрепа" за Македония, който следваха всички правителства от Филип Димитров досега.

Крайният резултат от тези двустранни "усилия" беше плачевен. Отказана покана за НАТО. Силно разочарование в партньорите.

От ръкава беше изваден най-последният коз - предсрочните избори. С тях Роки Г. разчита да се справи едновременно с президента Цървенковски, несговорчивите албанци в парламента, социалистите, вътрешнопартийната опозиция. Смел план, който вече е въведен в действие. Рубикон е преминат.

Все още не ми е ясно, кой освен Роки Груевски носи отговорността за този политически хазарт и провали (много напомнящ стила и политическите провали на Фердинанд в началото на 20 век)? Калфин, Първанов, Станишев? - обичайните заподозряни...

Пази боже от "интересни" времена...

Дипломатичен разговор

Жозе Барозу, в момента в който получава орден "Стара планина": "Честно казано, не може непрекъснато да повтаряме, че още трябва да се направи в борбата с организираната престъпност и корупцията". = "Осрахте се! Колко пъти повтарях да не прекалявате с боба!"

Първанов не отрече справедливостта на неговите критики... = "Наистина се осрахме, г-н Барозу."

"Ние, българите, не се притесняваме от критиките - ние носим на критики, защото сме успешна нация"... = "Обаче няма да ви обръщаме внимание, защото ние така си миришем. "

Първанов ... изрази мнение, че сегашният механизъм за контрол "губи своето стимулиращо действие" = "Айде пък, да видиме какво ще ни направите. По-добре вие си запушете носовете."

Затова държавният глава предложи: "да започне дискусия по прехода от механизма за сътрудничество и оценка към други форми на взаимодействие с ЕК" = "Ще видите вие, кон боб яде ли!"

...държавният глава заяви, че този механизъм ще бъде излишен след влизането в действие на Лисабонския договор догодина = "Догодина ще си направя тоалетната точно под вашия прозорец и няма да можете гък да ми кажете!"

(по материали от пресата)

Ставам все по-голям привърженик на СПЕШНОТО ОТПАДАНЕ на националната държава като организация, която пази интересите ми...

И г-н президент, да ви напомня — опит за подкуп на длъжностно лице се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до двадесет хиляди лева.

Народът срещу "оперативно интересните"

Радан и Йовко напомнят за протеста утре срещу мафията. Присъединявам се.

Протестът е днес, петък. Някой да не се обърка...

Какъвто паметника, такава и културата...

След зашеметителния успех на изложбата на френския фотограф — Земята отвисоко, около НДК има друга изложба.

Около НДК смърди яко, почти толкова, колкото около президентството.

Смърди в преносен смисъл. Културата, която се демонстрира там служи като смокинов лист за безобразното търгашество, кич и мръсотия, които се вихрят необезпокоявано.

Да не забравя пак да поискам оставката на Христо Друмев.

Между другото, ако има юрист тук, нека обясни смешната схема, по която се ръководи НДК и по която се назначава шефът му.

Смешна, смешна, но оставя горчив вкус в устата...

Ето, разгледайте смокиновия лист. Прочетете скудоумните текстченца и вижте клишираните идеи на фотографиите. За нищо не става изложбата, е може би освен да се направиш на интелигентен пред симпатично гадже... А и е достатъчно тъмно вечер и става за целуване между таблата.






Имам и още снимки, ама защо да ви мъча и с тях... Разгледайте изложбата сами, ако ви се иска...

Кукувичи яйца

"Не ги ли е срам тия кукувици долни?" - Бойко Борисов, кмет на София

"...В самото начало на първия си мандат (13 януари 2006 г.) Борисов е изпратил до министерството писмо, в което пише, че паметникът е в окаяно състояние и предлага той да бъде разрушен. На негово място кметството има намерение да бъдат поставени възпоменателните плочи на загиналите от 6-и пехотен полк..."

"...В пространния отговор министърът, "споделяйки тревогата на обществото" .... "подкрепя предложението на общината за запазване, възстановяване и изпълнение на първоначалния проект с използване на първоначалния проект..."

...Борисов обаче не знае откога тази собственост се води на общината. "Не ги ли е срам тия кукувици долни? Това е официалният ми коментар", възмути се кметът...

...Генералният директор на НДК Христо Друмев обаче се заел със задачата и мотивите му били продиктувани от това, че по време на срещата на ЮНЕСКО през февруари тази година основната му грижа била как да избегнат гостите им да преминат край паметника. А на този форум се взели важни решения - София да стане център за опазване на културното наследство в Югоизточна Европа...

...Сегашната акция на Друмев се дължала на поканата да участва в инициативния комитет за отбелязване на 130-годишнината от обявяването на София за столица. "Аз предложих, понеже виждам, че общината не иска нищо да направи, да ми го дадат за три години, като гарантирам, че той ще бъде много по-добре направен, каза Друмев. Аз вече съм уговорил и фирмата, имам и дебел проект..."

(източник — прочетете целия великолепен материал, изключително поучителен е!)

Ръководството на НДК, министърът(!!) на Халтурата, екипът от архитекти, който го е проектирал навремето, искат общината за своя сметка да възстанови паметника в градинката пред НДК.

Не познавам нито един човек на който "паметникът" да му харесва или някога да му е харесвал. Ето, признавам си, това е сигурно единствената конструкция в София, която чакам с нетърпение да срине от самосебе си.

Наскоро мислех да пиша за състоянието на НДК и парка около него. Всичко вече е твърде очукано, твърде окрадено, твърде овехтяло след 27 години експлоатация.

Грозно и много опасно

В апокалиптичния подлез, където спира трамваят, винаги съм си представял как Спилбърг снима филми. Там водата не е спряла да тече вече 27 години. Абе какво плача и аз за водата. Там сигурно НИТО ВЕДНЪЖ откак е построен подлеза не е влизала машина за почитстване на плочките или релсите на трамвая. Ако лека кола мине в сухо време по релсите на трамвая се вдигат облаци прах като в дивия запад.

Мръсотията и многобройните плакати вече
образуват геологични форми

Плочките отгоре, нацвъкани от милиони изплюти дъвки, редовно биват насилвани от лунапаркове, бирфестове, ледени пързалки, строителни изложения и всякакви други "народни" мероприятия. Нямам нищо против народните мероприятия, но нека се пусне инфраструктура под плочките (канализация, вода, ток), да се въведат маршрути, откъдето може да влиза тежка техника и снабдители в парка, така че да не се унищожава всеки път, когато се проведе нещо там.

Наакани

Растителността е окъсана, оскубана, изпотъпкана. Пейките започват да сдават багажа след четвърт век предана служба на гражданите.

Фонтаните в ниската част така и не бяха възстановени. То не че в другата част не са ужасяващ кич със селска цветомузика.

В чия болна глава може да премине мисълта, че
тоя кич има нещо общо с културното наследство.

Вечерното осветление е толкова оскъдно, че след залез слънце най-популярният парк на София придобива изключително зловещ вид.

Заведенията имат нужда от много спешен ремонт и възстановяване. Тенекиените будки от средата на 90-те вече си изживяха времето.


Да не говорим, че имаме дълг към стария паметник на 6-ти пехотен полк, съборен заради социалистическата мегаломания.

Христо Друмев (който се оказа между другото колега на Гоце и Румбата по линия на "националната сигурност") се оплакал, че едва открил спасителен маршрут за делегацията на ЮНЕСКО (за да не видят "паметника"), която трябвало да реши дали да станем "център на опазване на културното наследство в Югоизточна Европа".

Водата тук никога не е спирала да тече. Хващам се на бас, че Христо Друмев и през подлеза не е прекарвал чужди делегации.

И въпреки всичко, вечният, вечният шеф на НДК иска да похарчи 5 милиона (но не свои пари, общински, ей) за спасяването на паметника, галено наричан от населението — "четириъгълния пето...ник"

Господин Друмев, не е ли време вече за заслужена почивка сред внуците?

Дайте първо да направим едно добро дело — да спасим парка и самото НДК. Да започнем с вашата оставка.

И ако толкова ви бива в намирането на спонсори, какво ще кажете да съберете няколко милиона за възстановяваване на парка, а после и на самата "културна" част на комплекса?

Имаме много да си говорим и за спасяването на комплекса отвътре.

Аз ще ви подскажа начин как да станем център на културата и без делегации — с почистване на парка, поддържане на зеленината, оправяне на осветлението, изчистване на кича, и —

С ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, РАЗБИРА СЕ.

PS. Четейки това, ми дойде гениална идея как да се отървем от паметника пред НДК и от Кремиковци — да пратиме Румбата Петков началник първо на паметника, след това на Кремиковци. За нула време ще ги реформира така, че камък върху камък да не остане...

Когато големите колела се развъртят...

...малките се въртят, та се чупят. (армейска поговорка)

Наскоро споменах, че отказът на Македония за покана в НАТО e голям провал за българската външна политика. Прехвърлянето на въпроса за езика и етноса на славянското население в политиката, а не в областта на науката, където му е мястото, може да има абсолютно непредвидими последици.

Това е част от изказването на помощник държавния секретар (зам. външен министър) на САЩ, Даниел Фрид на сбирката на НАТО в Букурещ. Превъртете филмчето докъм 37 мин и 15 секунди, до момента в който гръцкият журналист задава въпрос.

....

Въпрос: Господин Секретар, моля за вашето внимание. Преди малко, вие изрично споменахте "етническите македонци" за пръв път в историята. Това означава, че правителствотоо на САЩ признавата т.нар. "Македонски етнос и език"

Помощник държавен секретар Фрид: Не знам защо да е "така наречен". Македонският език съществува. Македонският народ съществува. Той не е — нали знаете, ние преподаваме македонски език в института на външното министерство. Ние преподаваме сръбски, хърватски, сега преподаваме и босненски. Има дебат в Черна гора има ли "църногорски йезик" (така го произнася самият Фрид), чергоногрският език. Всички езици, и сега аз говоря не като бюрократ, а като бивш — попреминал историк. Всички езици са — както вие знаете, творение на човека и, вие знаете, те се развиват с течение на времето и се кодифицират. И не е въпрос до — нали знаете, има Македонски език.

Съществува също и историческата област Македония, която е различна от държавата. И това е важно. Съвсем е ясно, че правителството в Скопие, това, което ние наричаме "правителство на Македония", няма териториални претенции. Ние разбираме разликата между историческата област Македония, която, разбира се е много по-голяма от сегашната държава. И сме ангажирани в — подкрепяме процеса на Нимиц за името — за да решим този въпрос.

Въпрос: Какво за народността, етноса (ethnicity)? Вие споменахте народността.

Помощник секретар Фрид: Аз не съм — всъщност — наистина го споменах. Но, нали знаете, има въпрос — вие знаете, хората трябва да се самоопределят, в крайна сметка, предполагам. Народността е — вие знаете, това е просто факт, според мен. Аз не съм посредник и със сигурност не съм антрополог или етно-историк. (транскрипцията на целия текст се намира тук)

...

Моят малък коментар: Позицията на Даниел Фрид за съществуването или не на отделни народности се базира върху свободното самоопределение на населението на дадена област/държава. Щом желаят да са отделен народ и да имат отделен кодифициран език, да заповядат. Тук позицията на Фрид (съответно на САЩ) е по-различна от тази на ЕС, където категорично беше заявено, че ЕС няма да поддържа четири пъти по-голям екип преводачи, за да обслужва езиците, наследници на сърбохърватския. Но кой знае, може политическите аргументи да надделеят над езиковите и финансовите.

България изпусна исторически шанс да излезе с ясна теза преди сбирката на НАТО. Позицията в досадния пореден документ, не е кристално ясна и въобще не е ясно как се съотнася с тази на САЩ. И съответно в момента не е фактор по дефинирането на "македонска" политика, а само изненадан слушател. Защо ли винаги така се случва при червено управление...

Всеки ще чуе в изказването на Фрид това, което иска да чуе. Гърците — че САЩ ще натиснат Македония за компромис по въпроса за името, българите — че македонската нация и език са политическо творение на съвсем близкото минало, съпоставими с черногорския етнос и босненския език, а македонците — че има съвсем ясен и отделен македонски език и етнос (който обаче Фрид не подкрепи "до антика и ксантика", но все пак човекът се извини — той не е антрополог или етно-историк).

И очакваните реакции при македонските блогери не закъсняха (при Жарко, да речем)

Причината, поради която министър се среща с "оперативно интересни"

Румен Петков прави избори (източник на снимката)

А това с доклада и мерките не беше ли фраза, зад която управляващите скриха истината, че им е нужно повече време, за да решат какво да правят с Петков?

За мен решението вече е взето. Румен няма да бъде отстранен.

Въпреки разкритията за корупция в министерството и срещите с “оперативно интересни лица”?

Той не е вършил оперативни дела с Галеви. По-скоро ги е търсил във връзка с предстоящи избори. Няма друга причина, която да го накара да се срещне, защото той не е глупак. Той знае, че една такава среща няма как да остане скрита.

Красимир Райдовски, в интервю пред "Всеки ден"

Всъщност, изглежда ставало дума за банална "покупка" на гласове ;-) Отдъхнете си всички, не е продавал наркотици в детската градина, я! И защо толкова скромно — "за избори". Абе да си каже за кои избори става дума. Дали не е за изборите на "социалния президент"? Прочетете цялото интервю, интересно е.

Интервюто на Георги Стоев в "Горещо"

Нито го знам убития писател-мутра, нито съм му чел книгите. Заповядайте интервюто му в "Горещо". Убийството му днес може да е опит да го накарат да мълчи, а може просто да опитват да разконцентрират Румент Петков от писането на мегадоклада за МВР. Говорихме си със Стойчо, че като че ли най-добре ще е МВР да се разпусне и да се основе отново. Как иначе да се изчистят авгиевите обори.

Прегледайте клипчетата, може да ви дойде някоя идея за хипотеза. Последните секунди от третото клипче са пророчески - Георги Стоев говори за смъртта си:


Георги Стоев В Горещо Част 1




Георги Стоев В Горещо Част 2





Георги Стоев В Горещо Част 3

София - Любов от пръв поглед

Чуйте впечатленията на македонските студенти, които учат в София, в това симпатично студентско проектче. Изглежда проектът е на Марко Петрушевски — отличният поет, който неведнъж съм ви препоръчвал. Благодаря на Алекс за линка.

Това го знае всяко хлапе

Логическа задача за 3-ти клас:

Ако знаете, че:

"Отговорността на Петков е, че не е направил реформа в МВР", Сергей Станишев, премиер

"Познавам добре министър Петков, знам, че той качествата, има волята и той е показал ..., че може да прави тази реформа." Георги Първанов, президент

И също:

На една пресконференция, помощник на Румен Петков забелязал че стърчат конци от ръкавите на министъра. Тъкмо посегнал да ги изреже с една дискретна ножичка и зад сцената се чул глас: "Моля не режете, тези конци трябват!"

Чий е гласът?

Съдоклад за състоянието на МВР

Благодаря на Димо за снимката

Попаднах на отлична идея на Димитър Денков: Министър Румен Петков щял да пише историята на МВР за последните 18 години и ще му е трудно да го направи сам.

Какво би могъл да напише един министър, дори да е гений, за някакви си десетина дни, от тях поне два почивни? Най-много да скалъпи нещо от компромати. Затова аз предлагам да се присъединим към тази гражданска инициатива — всеки да се включи със свой съдоклад за състоянието на МВР и престъпността през годините. Така министърът ще има възможност да разполага с повече материал за историческия си труд и да си състави по-правилна картина за професионализма на колегите си... И който иска да ми каже че сам съм си виновен, искам да напомня, че и превенцията на престъпленията е част от дейността на МВР, сигурно най-важната.

Да дадем и на президента да напише историята на Президентството! Замълчи, сърце.

1990 г. Режим на тока. Една прекрасна сутрин ладата на баща ми се оказва без предни фарове. Препатили обясниха — фаровете на ладите много лесно се вадели, защо били на щипки. Още същия ден бащата купи два нови фара. Вечерта имаше режим на тока, нашите ги нямаше, а аз учех на свещи. По едно време усетих да се тропа по вратата. Отворих. Младеж горе-долу на моите години носеше под мишница два фара за Лада. "Добър вечер, чух че са ви откраднали фаровете на ладата. Ето тука аз имам два, искате ли да ги купите?" — "Ами не, ние вече си купихме."

1991 г. От фамилното място в Кокаляне изчезва цялата ламаринена барака в двора, заедно с двете "балканчета" — моето и на сестра ми, както и множество инструменти и материали, подготвени за строежа на бунгалото. Полицейската проверка не открива нищо и никого.

1992 г. В дискотека в НДК пребиват кавалера на сестра ми както си седи на масата.

1992 г. Изпращам всеки ден тогавашната ми приятелка до "Красна поляна" и хващам автобус 83 до вкъщи. Светофарът до спирката работи на някакъв много странен режим. Въпреки че кръстовището е Т-образно (на булеварда излиза незначителна квартална уличка), режимът пуска и трите улици равномерно. Изнервените шофьори на булеварда понякога не изчакват зеленото, но в момента в който преминат светофара, се появява полицаят, който се крие зад спирката. Всяка божа вечер, по едно време започнахме да си кимаме.

1993 г. Цялата дискотека НЕРОН в парка е просната на земята (и сестра ми включително) за "Проверка на документите". Хората без документи биват откарвани с полицейски микробуси.

1994 г. Обран е целият офис (в кв. "Яворов"), където работя. Изчезнала е техниката - копирни машини, факсове, телефони. Редовно трошат прозорците и обират колите на клиентите отпред. Мъжът на шефката работи в полицията. Дори и с "най-дебелите" възможни връзки, нищо не се разбира за обирите. В крайна сметка сменяме офиса.

1995 г. Черен голф, шофиран от засукана блондинка неправилно засича мой приятел на кръстовището на "България" и "Фритьоф Нансен". Следва лека катастрофа. Моят приятел звъни на полицията, блондинката и тя звъни. Вместо полицията пристигат няколко черни коли с добре развити батенца. Вината е изяснена на секундата, моят приятел трябва да се прости с част от стоката, която вози в комбито.(части за компютри).

1996 г. Виденовата зима. Возя се в такси, в което познавам на баща ми радиото от младежките години (като малък обичах да си играя с копчетата) и саморъчно изработената от него кутия (така се правеше по соца — сам си правиш кутията за радиото в колата, в стандартната дупка на Ладата влизали само някакви унгарски радиа, така разказваха). Казвам му, включително и номера на колата. Баща ми само се усмихва криво.

1997 г. Пролетта. На небето се вижда комета. Прибирам се в чисто новото си жилище, закупено преди 2-3 месеца. Вътре има само телевизор, маса, ракла и легло. Вратата е изкъртена, летвите от касата висят, липсват телевизорът, будилникът, 20-тина компакт диска. Повиканите полицаи изглеждат изключително отегчени.

"Как крадците са отворили вратата на входа, като вие трябваше да слезете да ни отключите?"
"Бравата днес се ремонтираше и вратата се отваряше свободно". Виждам, че не ми вярват

Връчват ми един лист.

"Пишете протокол."
"Какво трябва да напиша?" - питам озадачено.
"Как сте заварил апартамента и какво липсва."

Бъркам веднъж и се налага да преписвам на чисто. Пиша всичко, дори изравям серийния номер на телевизора от гаранционната карта.

"Какъв беше телевизорът?"
"Сони."
"Защо антената е тук?"
"Защото беше включен към кабелната телевизия"

Още веднъж забелязвам, че не ми вярват.

"Няма ли да вземете отпечатъци от пръсти" - пръстите на крадците още личат върху прашния кабел на кабелната и върху раклата.
"Не."
...
"Много хубаво жилище" - се обажда единия.
"Благодаря".

Тръгват си. След около два месеца вечерям със сестра ми, нейна приятелка и мъжа и, който е прокурор. Разказвам му за инцидента.

"Жалба подаде ли в районното?" ме пита той.
"Не, защо. Нали се обадих в полицията"
"Ако няма жалба, те нищо няма да предприемат"

Веднага ми се изясняват отегчените физиономии на ченгетата. Било е посещение "от уважение".

1999 г. Група мутри пребиват мен и моя тогавашен съдружник в заведението "Ел Кабана" в градинката на НДК, защото не желаем да платим сметката на наши познати, с които седяхме на една маса. Нашите познати не пожелага да платят заради ужасното обслужване (временно се бяха прибрали в България от чужбина) Мутрите се страят цял живот да не забравя името на техния работодател — "Мето Илиянски". Успяха. До ден днешен не съм го забравил.

2001 г. На мой колега му изчезва колата - "Опел вектра". В полицията му заявяват, че това е често крадена кола и вероятно вече е в Румъния. Никой никога нищо не разбира повече за тая кола. От ДЗИ го моткат години със застраховката (Това за сведение като започне да се пише историята на ДЗИ)

2003 г. Обират колата ми. Изчезва ми комплекта за фитнес, инструменти и задължителните аксесоари за колата - пожарогасители, триъгълници, аптечки и т.н.

2003 г. Мой приятел, който живее постоянно в чужбина си е купил и основно ремонтирал голяма къща в пернишкото село Ковачевци (именно, същото Ковачевци). При поредното си прибиране в България, открива къщата напълно разбита и ограбена. В някои от стаите са му оставили ламперията.

2004 г. Прибирам се посред нощ с колата с покупки от денонощен магазин. По улиците няма абсолютно никой. Всички светофари мигат жълто, с изключение на един — пешеходният светофар на ул. Нишава, до Южния Парк. След дълго чакане не изчаквам да светне зелено и около 100м по-нататък, под гъстите сенки се показва палката на полицай.

"Защо минахте на червено?"
"Защото не виждам никакъв смисъл от този пешеходен светофар към Южния парк посред нощ, а и червеното държи много дълго."
"Какво ще правим сега?"
"Пишете акт, виновен съм."
"Имате ли отнети точки?"
"Не."
"Какво работите?", — учтиво се интересува полицаят, докато разглежда раздрънканата ми колица.
"Инженер съм", — това е истина, но не цялата истина. Новите професии са непосилни за катаджиите, а и предполагам, че им звучат екзотични и добре платени.

Изглежда, че въпреки късния нощен час изглеждам абсолютно безперспективен като клиент. Полицаят ми подава документите.

"И друг път да не се повтаря."
"Благодаря."

Подобни случки се повтарят още няколко пъти. Няма да се разпростирам.

2005 г. Съседната къща в Кокаляне е напълно оглозгана от крадци, останали са само бетонните колони и плочи.

2008 г. Баща ми вече въобще не обръща внимание на редовните обири в Кокаляне. Направо ме мързи да ги изброявам всички. Всяка година се случва поне по един "инцидент". Редовно някой "прибира реколтата", режат мрежата, крадат инструменти от бараката, храна от хладилника. Баща ми само ми се обажда от време на време да ми каже че има нов комплект ключове за къщата.

Има и още един проблем в тая "приятна" задача. Толкова пъти се връщах да дописвам нещо, за което се сещах допълнително в тоя текст, че със сигурност нещо съм забравил.

Ето и сега се сетих, че в колата на сестра ми до последно биеше предния десен диск, защото леко се беше изкривил от това, че колата беше оставена без гуми директно върху асфалта. Колата на майка ми също беше разбивана безброй пъти през годините. Изчезваха гумите на ремаркето на баща ми... няма край...

Бранко Героски: Зимата се върна

източник на снимката

Тия дни се мъча да сглобя материал (който засега се получава гигантски, огромен) за Македония, който да анализира защо така беше препъната на пътя и към евроатлантическата интеграция (отказа на покана за членство беше също и голямо поражение на българската външна политика между другото, но това е друга приказка), но изглежда така и няма да успея, докато все още проблемите с името, с Гърция и с евроинтеграцията са толкова актуални. Затова ви предлагам едно мнение на един от най-известните македонски журналисти и главен редактор на в-к Шпиц, Бранко Героски.

Бранко ГЕРОСКИ

Не е краят на света

Сутринта се сетих на стиховете на една позната песен, с която телевизия Бастилия (РТС) го даваше смелост на Милошевич по време на бомбардировките на Югославия: „Не може нам нико ништа, јачи смо од судбине, могу само да нас мрзе, они што нас не воле, е-еее-еее-е...“. (Никой нищо не може да ни направи, по-силни сме от съдбата, могат само да ни мразят, тези, които не ни обичат, е-еее-еее-е...)

Приятели мои, съвземете се! Македония не трябва да се чувствува наказана и унизена. Не е юначество ами малодушие да мериме чуждия срам и в нашите истински приятели да гледаме лицемери. Това е тъжен край на една ялова политика, която Македония води 15 години, но, все пак, това не е края на света.

Вратата на НАТО за нас не е затворена. Ако има ум и разум, Македония може да се заздрави од тоя шок, да се консолидира и да потърси конструктивни решения за проблемите, които и се испречват на патя към НАТО и ЕС. (източник)

Зимата се върна.

Сега, откакто е известен изходът от срещата на НАТО в Букурещ, и докато още не са ни въвели единна редакционна политика във всички медии (със задължението да носим червени тениски със слънцето от Кутлеш (звездата от Вергина)), бих искал, мили мои македонци, да ви разкажа какво ще ни се случва през идните месеци. Не за да изтъквам моите пророчески способности, тъй като това не е нужно. Аз и без друго предвидих този неблагоприятен резултат и затова упорито се стремях към конструктивен компромис за името, позиция от която не отстъпвам и сега - но, когато надвиснат тъмни облаци, трябва да бъдеш идиот, за да не предвидиш че ще вали дъжд.

Нейсе, да не отлагам, ето какво ще ни се случи сега:

1 Първата реакция ще бъде прилив на силни антигръцки емоции. Ние се чувстваме унизени от постъпките на нашия съсед. С право, бих рекъл, тъй като в последната фаза на преговорите Атина излезе с максималистични и неприятелски позиции. Разбира се, това развитие на събитията можеше да се избегне, но това е друга приказка, приказка която разказвах цели шест месеца, но никой не искаше да слуша. Както и да е, антигръцката кампания още повече ще застраши нашата международна позиция, тъй като ще потвърди тезата на гръцките лидери, че Македония е войнствен и неприятелски настроен съсед. Това, пък, ще влоши шансовете за конструктивен компромис, в ситуация в която Алиансът, все пак, ни остави вратата отворена.

2 Националистичната реторика от милошевичев тип ще стане основен белег на политическия живот в страната. Медийните тръбачи на властта ще направят всичко, за да си повярват македонците, че са „небесен“ народ, че са самодостатъчни, че могат да живеят ядейки корени, че политическата изолация в пространството може да бъде преодолявана с авантюри във времето, чрез гмуркане към античното минало. А този феномен, както е известно, функционира на принципа на скачените съдове. Единият национализъм подхранва другия.

3 Ще бъдат окрилени евроскептиците, хората, които отворено искат нашата страна да не бъде членка на НАТО и на Европейския Съюз. Тук, разбира се, са и малката чета екзотични и симпатични антиглобалисти, чието мнение почитам. Аз мисля преди всичко за невинните жертви на антинатовската кампания на властта, която се води с вяра и надежда, както би рекъл Груевски, че Македония може да стане просперитетна и богата земя (като Швейцария) дори и ако не бъде част от процеса на интегриранье на Европа в единно икономическо, политическо и сигурностно пространство. Останалите „глупави“ народи от региона, съвсем приземено и прагматично, ще драпат към Европа.

4 Правителството ще развива безплодни концепции как да извлечем някаква печалба от тая ситуация, съдейки Гърция в Хага за нарушаване на Временната спогодба и подавайки постъпка в ООН за отхвърляне на временното наименование БЮРМ. От тази работа нищо няма да излезе, ама те това не го знаят.

5 Никола Груевски, човекът алфа и омега на македонската политика, ще се опита и мисля че ще успее да прокара идеята за предсрочни избори. Македония ще стане ковачница на политически страсти, ще изхарчи огромна енергия, която иначе би могла да се употреби за консолидация на нашата международна позиция и за продължаване на евроинтеграционния процес.

6 Отворените въпроси, свързани с изпълнението на Охридския договор, ще прераснат в междуетническа криза. При отсъствие на твърда международна позиция (това означаваше поканата за НАТО) това правителство няма капацитет да реши тези въпроси и да управлява кризата.

7 Политическите турбуленции, междуетническата криза и общата националистическа истерия могат да доведат до влошаване на отношенията с Албания и с България. Да не забравяме, това са две членки на НАТО, които също така могат да ни вгорчат живота. Освен това, България индиректно заяви, че ще повдигне някои спорни въпроси по време на процеса на решението дали и кога Македония ще започне преговорите за членство в ЕС. А и със Сърбия ще се скараме, когато го признаем Косово, което пък ще трябва да го направим, ако искаме да имаме някакъв мир с албанците у дома.

8 Македония няма да удържи необходимото ниво на поддръжка от своите мощни западни приятели, каквото то е днес. Със своята неконструктивност и несериозност, ние не помогнахме на американците да ни помогнат. Администрацията на Джордж Буш си заминава, а дори и да се случи невероятното, новият президент на САЩ да бъде още по-голем поддръжник на Македония от Буш, ще мине най-малко една година, докато поддръжката се превърне в конкретно действие. За жалост, македонците не схванаха колко важна беше поддършката от Буш, и обиждаха не само Матю Нимиц, но и Даниел Фрид и Виктория Нуланд и много други, които се опитаха да ни помогнат. Когато престанат да се опитват, позицията на Гърция в НАТО и в ЕС ще бъде още по-силна.

9 В такава атмосфера, си мисля, че в Македония ще заякнат недемократичните и антилибералните идеи. Ще бъдем свидетели на груби опити за налагане на цензура, на застрашаване на основните политически свободи, на увеличаване на държавния интервенционизъм в икономиката, на застрашаване на светския характер на държавата и на развитието на много други концепции, характерни не само за консервативизма, но и за деспотизма в политиката.

И сега, вероятно, ще попитате: може ли да се предотврати това неблагоприятно развитие на събитията? Разбира се, че може. На този въпрос ще посветя моя следващ анализ, в който все пак ще се опитам да видя светлината в края на тунела.

(Материалът е публикуван за пръв път във в. Шпиц, Македония)

Инсталация на Windows Vista за 2 минути!

Благодаря на Митака и на Веско че ми го пратиха. (Източник)
Аз имах подобни идеи навремето за хостинг на котка във фризера.

Към македонските читатели: моят коментар за гръцкото вето

Жарко е наш (мой и на Комитата) интернет – познат. В левия сайдбар отдавна сме сложили линк към блога му http://jasnesumjas.blogspot.com/ Иначе Жарко пише веднъж седмично в и коментарната рубрика на македонския Дневник. Вчера, няколко часа преди Македония да НЕ получи покана за НАТО, написах един коментар в блога му, който сега ще се опитам да разширя малко с добавки, писани след събитието, наречено „неполучаване на покана“

Повод за коментара ми бяха три анкети, които Жарко беше сложил в блога си: едната задаваше въпроса „Дали борбата за уставното (конституционното) име е борба за запазване на македонската национална идентичност“ (мнозинството отговори с НЕ); „Дали ще получим покана за НАТО, ако не си сменим името“ (мнозинството отговори с НЕ) и „Дали искате да си сменим името на ′Македония(Скопие)′“(мнозинството отново отговори с НЕ).

Та ето и коментара ми:

Жарко, сега погледнах резултатите от трите анкети вдясно. Много интересен извод (според мнението на мнозинството твои читатели): Борбата за уставното име НЕ е борба за запазване на идентитета, няма да получим покана за НАТО (заради името) и няма да си сменим името на Македония (Скопие).

Тогава за чий чеп (сори, ама изразът е такъв) е целия конфликт?

Разбира се така поставен въпросът („за чий...?“) предполага допускането, че македонският народ и/или елит иска искрено да влезе в НАТО (а и в ЕС).

Т.е. учудването ми за нелогичността на конфликта идва от това, че аз допускам, че елитът на Македония има здрав разум и искрено се стреми към интеграция. Защото, ако борбата за името не е борба за идентичността, тогава изобщо заслужава ли си конфликта със съседа по този въпрос??? И това при положение, че поне през 2008 въпросът беше ясен на всички: „– няма име – няма покана“. Че това се разбира от всички в Македония е ясно от другите две анкети„няма да си сменим името И няма да получим покана“

С други думи македонското общество в продължение на 15-20 години след независимостта ЯСНО И СЪЗНАТЕЛНО се стреми към задънената улица на дилемата „интеграция vs. идентитет“ (вместо идентичност беше по-добре да напиша „интеграция vs. звезда на Вергина“, защото става дума за вергинска, а не за някаква друга идентичност)

Тогава значи, че допускането ми за здрав разум у македонския елит (политически, научен и обществен) е НЕВЯРНО. Въпросът е какво има тогава в главите им вместо здрав разум?

За съжаление има и друг вариант – в главите им може би има здрав разум, който обаче се стреми не към интеграция с НАТО (и ЕС), а се стреми към Сърбия, Югославия и тем подобната Русия. Това също е възможен вариант, защото забележете на кое точно се обиждат жителите на Бивша югославска република Македония? „как така ще ме наричаш ′бивша′???

Досега не съм чул нито един път да казват, че НЕ СА „югославска“! Те по-скоро НЕ искат да са БИВША, отколкото не искат да са Югославска! Няма нито един протест срещу думата „югославска“! Всичките протести са срещу дума „бивша“ (поранешна)!

За да не стане грешка: гореказаното се отнася за „елита“, „лидерите на общественото мнение“ и 5-те хиляди македонски интернет–глупаци, които смятат, че българите са татари, гърците – фашисти, а сърбинът Драган Павлович (a.k.a. Латас ) е най-великия днешен македонец (след Ацо Великия;-)

Мои македонски приятели, не знам как да ви го кажа, но има и един друг въпрос, свързан с идентичността:

Не знам дали са ви казвали в училище, но идентичността на всеки човек е негова дълбоко ЛИЧНА работа. Даже собствената ми жена, няма право върху моята идентичност. А македонския „естаблишмънт“ (бахти дума), в който освен политическия, включвам и научния елит на Македония, извади тази ЛИЧНА за всеки по отделно взет човек идентичност, и я размахва наляво и надясно като .... х..., с извинение пред дамите. Идентичността е интимен обект, даже по-интимен от ... х.я, който човек може да размахва пред жена си, но не и навън! Първо не е прилично, и второ – ако седнем всички да си ги мериме...(което и стана с гръцкото вето – гърците също решиха да си го премерят с вас)

(много ме е срам от последния абзац, но не можах да намеря други думи, извинете ме)

На всичкото отгоре водачите на общественото мнение налагат тяхното разбиране за идентичност и върху хора, които не искат да имат нищо общо с Вергинската идентичност. (сами се сетете за примери). Нещо от типа: ето моя х... и ти трябва да признаеш, че моят е по-голям и качествен от твоя...

В БГ също сме чувствителни на тема имена(тема на друг разговор е), но все пак вашата дипломация (и по-скоро водачи на общественото мнение) не трябваше да позволяват Македония да изпада в ситуацията „-или, -или“. Защото, вярвай ми, даже и да получите покана (сега) за НАТО, и ако Гърция остане унизена (обидена), тогава получавате доста отмъстителен и ядосан съсед, който такива „византийски“ номера може да ви върти...бедна ви е фантазията.

Още повече, че по-важната цел е влизането ви в ЕС, а там няма кой да оказва натиск върху Гърция (Америка имам пред вид)

Като заговорих за Щатите и Гърция – в тях се намира, според мен, и ключа за излизане от кризата. Ще обясня защо:

Според мен проблемът на Гърция НЕ Е в името. По-скоро гърците се притесняват от съседи–скандалджии, които обичат да си го размахват. (още повече, че Македония се опитва да размахва идентитет, не много различен от гръцкия – а именно вергинския).
Щатите искат стабилност на Балканите (само им е да се занимават с Балкани – имат си по-важни задачи), затова със зъби и нокти ще се опитат да разберат ЗАЩО, по дяволите, една страна, на която е обещано членство в НАТО, не получава даже ПОКАНА за преговори??? Или с други думи очаквам американските анализатори (агенти, шпиони, разузнавачи, обработчици на информация и важните клечки в Белия дом) да обърнат по-голямо внимание на липсата на здрав разум в македонския „естаблишмент“ (натискът върху Гърция е едно на ръка, но както казах – за гърците проблемът не е в името и те могат да направят компромис, ако са сигурни, че не ги застрашава нищо)

Което внимание (от страна на американците) може да окаже изключително благотворен ефект върху този елит, т.к. ще стане ясно, че в Македония е пълно с наследници на Киро Глигоров, които със зъби и нокти НЕ ИСКАТ ВЛИЗАНЕТО НА МАКЕДОНИЯ в Европа (ЕС и НАТО) и които постигнаха на срещата в Букурещ най-голямата си победа, а именно – непоканването на Македония в НАТО (вижте и коментарите в руския интернет, ето един пример, като твърдя, че както изданието, така и авторът са от най-либералните в Русия и въпреки това е изпълнен със злорадство заради непоканването на Македония. Ето малко преглед и на руския печат: Загуба за САЩ, победа за Русия – коментари в руската преса).

Искрено се надявам, че народът на Македония ще намери сили да се отърве от тези представители на елита си, които със зъби и нокти се борят за изолацията на Македония и връщането ѝ към югославските (и руски)времена

Както и да е. Моята позиция е, че Македония трябва задължително да стане член и на НАТО и на ЕС – защото това гето , в което живеете ражда в главите на много хора в Македония само глупости. И тази глупост за съжаление расте непрекъснато и безспирно (виж МК-интернета и повечето вестници;-).

Животът в аквариум не е здравословен.

Аз като цяло се питам – умишлено ли бяхте водени през последните 15 години към такава ситуация? Защо целият ви „естаблишмънт“ работи за изолацията ви, а не за отварянето ви към света? Имам подозрението, че елитът ви умишлено го прави. Защото на такива като Латас (като еманация на македонския елит), както и на трафикантите на проститутки винаги ще им дават визи и достъп до Европа – докато ние с теб, Жарко, още не сме пили бира:(

И още нещо: докато някой е в ситуацията -или-или - други са в ситуацията win-win
Искрено ви желая успех:-)

Възползвайте се от възможността за промяна!

Още малко актуализация (04 април 2008): Нали Жарко каза, че утрото е по-мъдро от вечерта:-) та и на мен ми дойдоха още малко мисли тази сутрин:-)

Ето едно доказателство, че целият елит трябва да се смени „Радмила Шекеринска: Опозицията в Македония няма да търси отговорност от премиера“ (Шекеринска е лидер на опозицията в македонското Народно събрание)

След като няма да търси отговорност от управляващите – това елементарно значи, че и тя е част от елита, подлежащ на смяна.

Май го бях писал по отношение на сърбите, но в случая важи с пълна сила и за македонците: Обърнете се към себе си, вижте какво искате от този живот, какви цели имате?

С чиста съвест мога да ви кажа – проблемите ви се намират вътре у вас, не ги търсете при другите.

Сетих се за един пример, защо проблемът на гърците НЕ Е името. Помните ли преди десетина години как гръцките граничари питаха на Кулата „къде отивате“ и ако отговорът беше „Солун“, а не „Тесалоники“ следваха яки проблеми с проверките (елементарното поведение на балкански полицайчета;-). По-късно, когато разбраха, че БГ не е заплаха за Гърция – този отговор „Солун“ престана да бъде проблем (аз лично винаги минавам с отговор Солун). А след приемането ни в ЕС, даже и въпроси не се задават:-).

Общо взето с една добросъседска политика България получи излаз на Бяло море без да пукне нито една пушка! (докъде доживях – да похваля българска политика;), но фактът си е факт: до Солун стигам за 3 часа от момента, в който реша, че ми се ходи до Солун. Да питаме ли македонските ни приятели за колко време след решението да отидат до Солун, успяват да стигнат до него? Нали само чакането за ред в посолството е месец-два)

Още нещо: замислете се защо Албания получи покана? Моят отговор е, защото Албания се държа изключително разумно, сдържано и европейски по въпроса с Косово. Не виждам все още подобна политика от страна на Македония по отношение на съседните ѝ територии

Бележка под черта: Ненавиждам думата „естаблишмънт“ и я използвам изключително като обида

Още веднъж се извинявам за леко нецензурния език, който използвам, ама дано ме чуят.

Америка (т.е.Щатите) през 40 те години на XX век

Малко снимки от това време:

Тук има още много снимки от същата серия

(не знам как да ползвам таг more, за да мога да показвам само част от поста.)

Снимките бяха открити в ifun.ru

И Утрински вестник открадна от мене снимки...

Това, че положението с авторските права на материалите в Интернет е неудържимо, е вярно.

Но пък съм дал възможност на всеки, който иска да използва мой материал, да го направи като ме цитира.

Утрински вестник нагло използва мои фотографии, които лично направих в Шератон

Материалът, в който са използвани неправомерно снимките. Корицата на книгата собственоръчно съм сканирал на моя скенер а груповата снимка направих с моя фотоапарат.

"Утрински весник" и журналистът Виктор Цветаноски трябва да се засрамят, че правят такива работи, при положение, че единственото условие, което поставям за използване на мои материали, е да бъда коректно цитиран.

Това не е първи такъв случай. Македонският "Дневник" изпиратства мои снимки за панаира на книгата в НДК.

Искам специално да изкажа благодарност на македонският блогер ВОЛАН, който ме подкрепи в този случай.

Нашите позиции с него рядко съвпадат, но ние се отнасяме коректно един с друг и се уважаваме.

Кога македонските медии ще се научат на културни обноски?

Virgle: Гугъл основават своя авиокомпания

"Гугъл свърза виртуално хората по цял свят, сега е време и да ги свърже физически", заяви Сергей Брин, основател на Гугъл.

Авиокомпанията ще бъде създадена в съдружие с милиардера Ричард Брансън, който ще предостави ноу-хау и обучен персонал, а Гугъл финансират проекта.

"Очакваме до две години да притежаваме около 20%" от пазара на международни пътнически полети" — допълни Брин на официалната церемония по откриването на проекта.

Салоните на самолетите (изработени по специална поръчка) ще представляват едно общо пространство за игра, общуване и забавления. Всеки пътник ще може както да търси информация в Интернет, да следи придвижването на самолета в Google maps, да чати и да изпраща и получава електронна поща. С пътниците в останалите самолети на компанията ще се осъществява безплатна видеовръзка...

Ако нещата потръгнат, предприятието има много амбициозни планове за бъдещето.

Прочети повече по въпроса.

(пръв в България съобщи Ники Горчилов)

Щеше да е смешно, ако беше на филм - но не е...

Молба до всички знаещи и можещи: По какъв начин smp4 формат може да бъде преобразуван в някакъв по-нормален, така че да се отвори с по-човешки софтуер?

Във въпроса няма грам майтап. Сега ще ви разкажа защо питам и защо ми трябва помощ – т.е. помощта е необходима на един познат, четете по-нататък.

Та днес реших да направя един тегел през града (моткам се из Славейков, до НДК ходих и т.н.) и срещам един познат, който ми е много далечен познат (ходехме преди 15 години на един курс) и оттогава като се срещнем си казваме здравей-здрасти-как-са жената-децата...

Срещам го днес - живи-здрави, още ли са на старото място, как е по Холандия (той бачкаше нещо там за известно време) и той ми задава горния въпрос. Аз, признавам си, през живота си не съм чувал за smp4 формат. И питам защо ти е?
И се оказва следното:
Преди известно време му откраднали колелото (доста хубаво по неговите думи). Това се случва близо до офис на БТК (май) в центъра (около Оборище, пак май - просто не си спомням). И понеже е до офиса, кражбата била заснета от охранителните камери. Супер! От БТК са пичове и са му дали записите или поне не са правили проблем на полицията с тях.

Дотук – добре.

Нашият човек, като един примерен гражданин пуска жалба(или каквото там се казва) в полицията за кражбата, записите са предоставени и ...можете ли да познаете какво се случва нататъка?... полицията не прави нищо, освен да предаде преписката в прокуратурата?

Всички сте гледали Дискавъри (ония криминалните серии) – нещо да ви липсва във веригата от събития? Същото липсва и в действията на институциите до момента...

Да не ви мъча - не са му показали записите, а са му казали сам да си намери начин да свали записите, да си увеличи изображението и да разпознае крадеца! И това той трябва да направи със собствени сили и средства!

Ето затова питам от негово име – може ли някой да помогне с конвертирането на smp4 към нещо по-нормално (той компютър с фотошоп ще си намери, ама поне да го качи филма )– за да може човекът да разпознае крадеца от снимките, за да го каже на полицаите/прокурорите.

Само не разбрах, дали не е нужно, като разпознае крадеца, да му се обади, за да се разбере с него за среща на определено място и време, за да дойдат и да го приберат

По дяволите, защо им плащаме ДАНЪЦИ?!? Изобщо, за какво ми е ДЪРЖАВА?!?

Послеслов: ако се окаже, че няма такъв формат smp4 – тогава трябва да е нещо подобно, все пак не съм специалист, а и познатият не е специалист, а препредавам негови думи

Ако някой може да помогне - да остави някакви координати, за да го свържа с човека

Update от 02 април: тази сутрин чух по радиото (дарик или хоризонт) как една жена се оплакваше от това, че някой й отрязал някакво дърво (случката става в Люлин) – подала оплакване в полицията и там я накарали (НЕЯ!!!)да донесе личните карти на извършителите (!!!!!), за да можели да им съставят акт или там някакво наказателно постановление!!!!!

Честит празник!

• Ако викаш в продължение на 8 години 7 месеца и 6 дни,ще произведеш достатъчно звукова енергия за да се загрее чаша кафе. (Като че ли не си струва.)
• Ако пърдиш в продължение на 6 години и 9 месеца ще си произвел енергията на атомна бомба. (Е това сега е по-добре!)
• Човешкото сърце дава достатъчно налягане, когато изпомпва за да качи кръвта на 30 фута. (О, Боже!!!)
• Оргазмът при прасетата трае 30 минути. (В следващия си живот искам да съм прасе.)
• Хлебарката може да живее 9 дни без глава,преди да умре от глад. (Зловещо)(Все още не съм се отказал от прасето!!!)
• Блъскането на главата в стената изгаря по 150 калории на час. (Не правете това у вас ..... но може би на работа... )
• Мъжката богомолка не може да се съвкуплява докато главата ѝ е на тялото.
• Женската започва секс като изтръгва главата на мъжката. ("Скъпа, прибрах се. Какво по....?!")
• Бълхата може да скочи 350 пъти от дължината на тялото си. Това е като човек да прескочи футболно игрище. (30 минути ... прасе късметлия ... можете ли да си представите?!)
• Морската котка има повече от 27 000 вкусови рецептора. (Какво ли има толкова вкусно на дъното на океана??)
• Някои лъвове го правят повече от 50 пъти дневно. (Все още предпочитам прасето за следващия си живот ... качеството пред количеството!)
• Пеперудите вкусват с краката си. (Нещо, което винаги съм искал да знам.)
• Най-силният мускул в тялото е езикът. (И при прасето ли....?)
• Десняците живеят средно с девет години повече от левичарите. (Ако си еднакво добър и с двете, трябва ли да разполовиш разликата?)
• Слоновете са единствените животни, които не могат да скачат. (ОК, така, че би било добре...)
• Урината на котката свети на ултравиолетова светлина. (Чудя се кой е платил за да установи това?)
• Окото на щрауса е по-голямо от мозъка му. (Познавам такива хора.)
• Морските звезди нямат мозък. (И такива хора познавам.)
• Полярните мечки са левичари. (Ако се сменят, ще живеят много повече.)
• Хората и делфините са единствените видове, които правят секс за удоволствие. (А с прасето какво става?!?)
• ....а пък гарвана живее 300г а достига полова зрялост на 3г (май ще се откажа от прасето)
  

Пратиха ми го по скайпа, така че Автор: Скайп:-)

Българската политика към Македония

В епохата, когато националните държави (поне в Европа) отмират и се появяват друг тип държави, "пост-модерни", днес в хотел Шератон, зала Сердика, се проведе промоция на книгата "Българската политика към Република Македония". (Текстът на книгата може да се изтегли от тук)

Ходихме двамата с Ворце.

Та значи, ние постепенно губим националната държава като институция и получаваме някаква пост-модерна конструкция (лично мнение), която още не знам как се нарича (предмодерната се нарича царство или феодализъм), така че дефиницията на "българската политика" малко се губи. Може би "Политиката на Република България към...?"

Добре де, това е заяждане на дребно.

Събитието беше много добре посетено, залата беше претъпкана и в началото беше невъзможно да се намери място за сядане, защото закъсняхме и двамата.

Пропуснахме откриването, хванах само последните думи на водещия Марин Миланов — експерт по евроинтеграция, че по произход е от Вардарска Македония (сегашна Р Македония).


Събитието беше на доста високо ниво.

Присъстваха:
Желю Желев, екс-президент на България,
проф. Любомир Иванов — шеф на Атлантическия клуб и Фондация Манфред Вьорнер,
проф. Божидар Димитров — шеф на Националния исторически музей,
Негово Превъзходителство Абдурахман Алити, Посланик на Р Македония в България,
Боби Бобев, бивш посланик в Албания
Петър Атанасов, бивш посланик в Чили
Евгений Еков, посланик в Молдова,
Светлозар Елдъров, Институт по Балканистика, БАН
Зорница Илиева, главен експерт в Народното събрание
Александър Попов, експерт в Министерство на образованието
Евгени Кирилов, евродепутат от БСП
проф. Георги Даскалов, от историческия факултет на СУ
и много други, които в момента не си спомням

Въпреки че събитието беше организирано от Атлантическия клуб и Фондация "Манфред Вьорнер", събитието беше като че ли беше почетено повече от клонящи към лявото политици и интелектуалци, отколкото към дясното. Както и да е, дясното сега не е кой знае какъв фактор, за съжаление.

Книгата, а и дискусията бяха предизвикани от едно противоречие, което се случва напоследък в Европа.

Присъстваха множество утвърдени експерти

Република Македония е на път да влезе в ЕС и в НАТО. Кога ще стане това, още не е ясно. Проблемът се състои в това, че покрай спора между Гърция и Македония, повечето независими политици и наблюдатели застават на страната на Македония и то без да му мислят много (Давид срещу Голиат). И въпреки, че спорът около името буди донякъде симпатии към Македония, аргументацията която се използва - за античната Македония, доживяла до днес, за "автохтонното" македонско население, "поробвано" и "асимилирано" от лошите съседи, включително и от лошите бугари, намира почва в симпатизантите на Македония. И тези симпатии могат да доведат до изключително неприятни последици за България, като например да се наложи да "сдадем" 24 май като празник (тоя пример беше даден)

Книжката която е написана по темата май не е лоша (нямах нерви да я чета - адски скучна е, 10х Чавдаре), и за съжаление е написана на сложен наукообразен език с не много ясни тези. Резултатът е почти обратен на търсената цел — да се напише кратко, ясно и недвусмислено логичната (правилната, печелившата) политика на българската държава към предизвикателствата, които идват от Македония. Е, не е постигнат много добре.

Сега, откъм изказванията.

д-р Желю Желев направи симпатично изказване с историческа стойност, в което за пореден път припомни как точно е била призната Македония от България, Русия и Беларус. Симпатично, защото не беше особено коректен, когато разказваше случки от президентското си житие-битие. Как трябвало да бърза да припомни на Елцин за признаването на Македония, преди Елцин да "върже кънките" на официалната вечеря, как Елцин се държал с външния си министър едва ли не като с непохватен персонален помощник и още други детайли. Стана дума и за разговорите му с Глигоров, които са били доста логични и напълно еднозначни, но в крайна сметка резултатът е бил съвсем друг.

Евгени Кирилов, евродепутат (или депутат от Съвета на Европа?), разказа за дипломатическите инициативи на Македония в Съвета на Европа, които хич не били безопасни и смешни, както ние тук си ги мислим, както и даде съвет, че трябва по-сериозно да се гледа на съда в Страсбург. Както и че българската политика има много мощно оръжие в ръцете си срещу злонамерената пропаганда от Македония — европейските критерии. Разказа и за това, че не може всяко министерство в България да формира собствена политика към Македония, а нещата трябва да са синхронизирани. За пример даде случая с българското оръжие, което вече се възприемало анекдотично в Македония.

Божидар Димитров обърна внимание на унищожените български военни гробища и културни паметници в Македония, за които Македония носи дирекна отговорност пред международните институции.

Посланик Боби Бобев обърна внимание на това, че България не използва институциите си пълноценно, например Института по Балканистика, институтът си съществува, а никой он администрацията на държавата не се сеща да му поръчва проучвания, анализи и справки.

Георги Даскалов се изказа не особено политически коректно, но не помня за какво ставаше дума.

Зорница Илиева май спомена и за албанската опасност. А в това време посланикът на Република Македония — Абдурахман Алити, слушаше ;-)

Посланик Петър Атанасов прокара интересни паралели с Чили, където елитът също не обича много да навлиза в 20-ти и в 21-ви век.

Светлозар Елдъров също беше много енергичен, и не забрави да напомни, че през няколко години изскачат такива "национални" страгегии и той си имал рафтче на библиотеката, където си ги събира. Но за съжаление нито една от тези стратегии не била следвана последователно

Негово Превъзходителство Абдурахман Алити взе думата импровизирано, и на много ясен македонски език обясни накратко позицията на македонското правителство по темата:
— Враждебните акции в Македония към България са само дело на отделни индивиди. Луди имало навсякъде, не само там но и тук
— Няма значение откъде са се появили македонци в Македония, те в момента съществуват там,
— Той лично ще съдейства за създаване на сдружение на българите в Македония,
—.... (не помня)

Последното по-смислено изказване беше на проф. Любомир Иванов. След него изказванията не бяха интересни (проф. Калчев, някакъв човек от "Хелзинкски наблюдател " и т. н.)

Накрая съавторите си направиха обща снимка (не всички присъстваха)

Моите впечатления:

От книгата — вече казах, че ми се иска книгата да беше написана на по-достъпен език и с по-ясни тези. Какво отношение имаме към териториалната цялост, към мултикултурализма, към самоосъзнаващите се като българи и т.н. Така че в момента, само специалист, високоустойчив на скука може да се добере до края на документа, че и да го анализира.
От събитието — малко дълги бяха речите, трябваше да се наблегне на дискусията и отговорите на въпроси на пресата. Жалко, че не видях македонски медии. Странно беше и отсъствието на агенция Фокус.

Снимките може да ги ползвате за каквито искате цели, но цитирайте този блог с URL-а му, моля!

Това, което съм пропуснал или забравил, може би Ворце ще добави.

PS. Абе дали не виждам дългата сянка на президента Г. в това мероприятие. Някак си твърде в неговия стил е, дори и основния документ... Макар че Соломон Паси.... не знам.