понеделник, декември 29, 2008

Епична драма за романтична публика

Малко се ядосах на Арена - Младост, че ме излъгаха в анонса, като обявиха "Австралия" за приключенски филм. Всъщност, аз заподозрях лъжа още в момента, в който видях официалния постер с Хю Джакман и Никол Кидман в момент преди страстна целувка. Ако сте забелязали, такива сцени има по кориците на любовните романи, а не в постерите на приключенските филми. Не че Индиана Джоунс не се целува, но определено целуването при него не е важна част от сюжета.

(източник)

Това не е приключенски филм. Това е епична сага, в която има отделни приключения. Малко като пилците, които мрат сами, малко като "Пърл Харбър", малко като "Отнесени от вихъра", малко като "Завръщане в рая", малко като "Дервишът, който разруши Париж" (по-младите не ги знаете последните два). По-чувствителните да знаят, че ще се реве. Съвет към мъжката половина — подходящо за гледане с женска компания, която трябва да бъде убедена в наличието на емоционална чувствителност у вас и добър повод да продължите вечерта със съдържателен разговор за вечните въпроси на живота.

Баз Лурман разтуря — това е филм с уникални визуални ефекти.

Никол Кидман е във върхова актьорска форма, отново играе идеалната жена в която всичко е в хармония — и красотата, и стилът, и интелектът и характерът, и отново демонстрира идеална фигура и превъзходно стегнат задник.

А и тоя път играе за националния отбор.

Хю Джакман също блести, раздава тежки крошета и живее като дивак, но поддържа хигиената си и му отиват костюмите. Той тепърва има да направи най-добрия си филм.

Сюжетно, това са два филма, залепени един за друг. Първият може да мине за приключенски, но вторият определено е военна драма.

Филмът се развива на фона на северните територии на Австралия в навечерието на Втората световна война. Много симпатично е включването на аборигени в повествованието (май първото смислено за което се сещам досега), разкриват се някои нечовешки практики на австралийското правителство (като взимане на малки аборигенчета от майките им, за да бъдат научени на навиците на "белия човек"), войнстващият по онова време расизъм, снобизъм и типичното дребнобуржоазно еснафство на малкия град.

В тази прекрасна страна дори е имало практика да бъдат насила заселвани и деца от детските домове във Великобритания, дори такива, които са имали родители, но по силата на обстоятелствата (например война) дълго време са отсъствали.

Филмът е една от малките стъпки на разкаянието.

В крайна сметка, доволен съм че го гледах. И препоръчвам да се гледа.

5 коментара:

Atanas Boev каза...

Остаряваш, Комита, к'ви филми препоръчваш:) Още малко и "Завръщане в синята лагуна". Имаше една велика сцена в Ocean's 13, където Дани гледа шоуто на Опра просълзен :)

Мани, то и аз остарявам. Вчера си купих A New Hope (StarWars IV) на DVD, оригинален, версията от 78ма. Пълна скука се оказа...

Анонимен каза...

"Пърл Харбър" е много подходящ за "романтична" вечер, но аз си падам повече по "Кацнал на едно дърво". Албена

komitata каза...

Нова надежда не е нещо особено като кинематографично постижение.

И аз не си падам по слъзливи филми, но този става за гледане главно заради Никол и епичните сцени. А на който му се реве — да реве.

Анонимен каза...

Не е за подценяване вкусът ти. Актрисата си е хубава. "Миротворецът" съм гледала, за друг неин филм не се сещам. На мен пък ми допадаше много Иван Иванов - "Всичко е любов" и "Лавина" си остават класика в бълг. кино.

Лъчезар П. Томов каза...

И аз съм доволен, въпреки че имаше два завършени филмови сюжета вътре и дължината му ни създаде известни трудности с жена ми (деца и тем подобни) :)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)