вторник, ноември 04, 2008

София — година 2000

Когато бях ученик в прогимназията (4-ти — 7-ми клас), имаше едно българско списание, което ме измъкваше от безнадеждната сивота и провинциалност на ежедневието. Това беше списание "Космос". С негова помощ аз и моите връстници летяхме в космоса, правехме научни открития, скитахме по въображаемите светове на научната фантастика, решавахме логическите загадки на инспектор Стрезов и повдигахме крайчето на завесата, която закриваше бъдещето. Излишно е да казвам с какво нетърпение очаквах всеки брой, който излизаше веднъж месечно. Това обаче не е статия за списанието (и такава ще има), а за един текст, който съвсем случайно открих в архивен брой от 1979 година. В този текст ще откриете неща, които вече са се случили, безумни фантазии, на които ще се усмихнете и пропуснати възможности, на които ще въздъхнете. Картинките са към текста, но нямам идея на коя какво е нарисувано (и в списанието не пише).

Това е рядък пример за българска футурология (като че ли поради мрачния си характер и вроден скептицизъм българите никога не се заемат да прогнозират и планират бъдещето си като общност)
Приятно четене. Рисунки - арх. Н. Дамов и арх. Семерджиев

СОФИЯ — ГОДИНА 2000

Нашата столица навлезе в своята 100-годишнина. Улисани в ежедневието, като че ли не забелязваме промените, които стават с нея през последните десетилетия, не забелязваме онзи огромен път, който извървя от няколко хилядно селище до милионен град. Ето какво четем за София в енциклопедията на братя Данчови от 1936 г.; „София — столица на България, 267 976 жители, модерен град, възобновен изцяло, има широки и прави улици, електрическо осветление, електрически трамвай, канализация, голям водопровод. Има многобройни фабрики за брашно, макарони, бира, захар, оцет. сапун, кожи и др. Шест гимназии, търговско и техническо училище."

Днес София е милионен град. Електрическото осветление едва ли би направило впечатление на някого.

Въпрос на близко бъдеще е изграждането на атомна електроцентрала за нуждите на столицата. А от някогашните фабрики няма и следа. София е най-крупният промишлен център в страната. Тук са съсредоточени и по-голямата част от научните и висши учебни заведения.

А каква ще бъде през 2000 година? Ще успее ли да промени коренно своя облик за този кратък период от 20 години?

Какво е основното, което ще характеризира нейното развитие през този етап? Преди всичко намаляване на териториалния растеж за сметка на реконструкцията на износените жилищни и обществени фондове, намаляване механичния прираст на населението. (Към 2000 година София ще има 1 250 ООО жители.)





Нека да направим заедно една разходка до София на 2000 година.

Ако пристигнем със самолет, ще ни приеме нова просторна аерогара, разположена недалеч от село Долни Богров. Гарата ще приема пет пъти повече пътници от сегашната (3 млн. д. годишно) Освен вътрешни и международни линии, тя ще обслужва и въздушния товарен транспорт. До града ще стигнем със специални скоростни автобуси или с електровлака, кореспондиращ с централния гаров комплекс. В перспектива се предвижда и продължение на метроклона до аерогарата.

Пристигнем ли с влак, ще можем да ползуваме услугите на 4 жп гари. Редом с Централната гара скоро ще започне изграждането на модерна автогара. Още три такива (в ж. к. .Люлин", ж. к. „Манастирски ливади" и срещу Студентския град) ще отворят врати за пътници. И накрая, ако сме със собствен автомобил, ще пристигнем по двете скоростни шестлентови магистрали Е5 и Е20. Светофари няма да препятствуват нашия път. Кръстовища на нива ще осигурят достъпа до центъра. В централната част ще се влиза предимно с масов градски транспорт.

За автомобилите на няколко основни транспортни съсредоточия ще бъдат изградени обширни паркинг депа с пълен спектър на услуги както за автомобила, така и за пътника (гаражи, сервизи, бензиностанции, хотели, търговия).

При този период 80—90% от пътник-потоците ще бъдат обслужвани от метрополитен и трамвай. Софийският метрополитен ще има вече 80 км транспортно трасе. Три основни диаметъра ще се пресичат в триъгълник в централната градска част и ще свързват шест района на столицата — ж.к. „Люлин" — "Гара Искър"; "Илиянци" - "Младост"; "Враждебна" - "Княжево".

Пътниците ще имат възможност да се прекачват в три двойни централни станции, които ще са на две нива.

Общо 48 спирки на средно отстояние 1100 м ще обслужват столичани и гостите и.
Всяка спирка ще има свое име и ще бъде тематично оформена със съвместните усилия на архитекти, скулптори, художници.



Да спрем на станция "Център". Ние сме на площад "Ленин".

Станцията е на три нива - ниските две са кръстовище на двата метродиаметъра, а на първото, само на 4 м под площада, пред нас ще се разкрие археологическият резерват Сердика. Тук ще бъдат експонирани останките от римския град - източната и западната порти, обществените сгради, Дворецът на император Константин. Колко ли красива ще е била древна Сердика, щом сам Константин е заявил "Аз в Рим не отивам! Рим за мен е Сердика!"

От богато остъкленото фоайе на археологическото ниво с ескалатори излизаме на пл. "Ленин"(сега Св. Неделя) Тук сега липсват шумните трамваи и бързащите автомобили.

Площадът е само за пешеходци. Красиви мраморни плочници, много зеленина, водни площи. Тръгваме на запад по ул. "Найчо Цанов"(Тодор Александров)

Няма ги неугледните посивели и олющени сгради. Срещу ЦУМ се издига сградата на Музея на София. Отляво - внушителният силует на Външнотърговската банка (БУЛБАНК). Продължаваме по пешеходната зона, вдясно в алуминий и стъкло е националният културен комплекс - съсредоточие на изложбени и концертни зали, магазини на СБХ и СБК, книги. По-нататък зоната продължава, навръзвайки около себе си научни и проектантски бюра, обществени и административни сгради, минава край административния комплекс на ЦК на ДКМС, прехвърля бул. Сливница, с пасарел и спира пред бялата каменна сграда на новия "Народен Театър - филиал".

В противоположна посока между "Цум" и х-л "Балкан" (Шератон) започва пл. 9 септември.



Тук е събран административно-деловият и политически център. За тази част има няколко вариантни решения. Ето идеята на народния архитект Никола Николов за организиране на централната градска част: Площад „9 септември"(Ал. Батенберг) като че ли е същият — Мавзолеят. Партийният дом, бившият дворец, хотел „България" са на местата си, но в дъното на ул. „Московска" се издига сградата на Министерския съвет, на ЦК на БКП, на Националния съвет на ОФ. До тях е внушителната сграда на Държавния съвет. Пред него светят кубетата на Руската църква. Запазва се и ЦДНА (Военният клуб).

Пространството около „Александър Невски" е оформено от сградите на новата Национална художествена галерия, новия Археологически музей, новия президиум на БАН, Народното събрание.

Интересно ще бъде решена и оста "север - юг" на обществения център по бул. "Георги Димитров"(Витошка). С открити партерни части, обогатени с нови просторни магазини, той ще бъде освободен за пешеходците. Пазарът "Г. Кирков"(Женският пазар) ще бъде едно от най-живописните и оживени места на столицата.

Изцяло реконструиран и обвързан с околната застройка, той ще стане и център на старите занаяти. Малки работилници и дюкянчета ще предлагат на столичани и гости произведения на старите майстори. Тук ще намерите архивна книга, ще вкусите национално ястие.

В началото на „Южния парк" ще се издига красивата сграда на „Конгресно-концертния център"(НДК, ще бъде построено след 2 години). Тук на път до жк Младост" ще има спирка първият подпаважен трамвай в страната. (Тунелът за подпаважния трамвай ще се използва за метрото, поради импотентност на властта)

Такъв ще бъде главният столичен център, но той няма да бъде единствен.
За да бъде предотвратена прекомерна концентрация на елементите на обществено оживление в главния градски център и свързаните с това транспортни, функционални, и екологични отрицателни последствия, генералният план на София предвижда изграждането на три столични центъра. Те ще имат средищно разположение в градския масив - между зоните за живеене и труд и ще поемат част от обществено-политическите функции на Главния столичен център.

Те ще бъдат: Столичен подцентър по бул. „Ленин"(Цариградско шосе), съсредоточил научни институти, адиинистра-тивно-делови обекти, обекти на печата и информацията, изложбени центрове. Около Столичния подцентър по бул. „Баба Парашкева"(Европа, Сливница) се обособяват ядра на наука и научно-приложни дейности. А по бул. „9-ти септември"(Цар Борис III) ще се развиват стопанско-отрасловите дейности.

За по-пълноценно и хармонично задоволяване нуждите на обитателите ще бъдат вградени и два вторични градски центъра, които пък ще поемат културно-битовите и административни функции, спорт и отдих.
— Вторичен градски център в комплекс „Младост" и Югоизточен район;
— Вторичен градски център в комплекс „Манастирски ливади" — за Югозападен район.

Особено голямо внимание проектантите са отделили за решаването на проблемите на трите основни градски функции — обитаване, труд и отдих.

Териториите, северно от ЖП ареала се характеризират с високо развитие на промишления комплекс. Тук са събрани най-крупните и основни промишлени предприятия на столицата. Част от тях с несъответстваща характеристика ще бъдат изнесени извън столицата или страната.(Дисидентска мечта за разкарване на Кремиковци?) Други ще бъдат реконструирани изцяло. Ще се даде преимущество на радиоелектронната и съобщителната промишленост. Замърсяването на околната среда с твърди отпадъци, вредни газове и шум ще бъде сведено до минимум. Бързи и удобни ще бъдат транспортните напречни връзки със следващата ивица, южно от ЖП ареала.

Жилищната зона, развита на юг до околовръстния път, ще бъде групирана в няколко крупни жилищни масива:
— Югоизточен град — 270 000 жители („Младост" — I, II, Ш, IV„експериментален жилищен район", ж. к. „Дружба");
— Югозападен град — 220 000 жители („Овча купел", „Княжево", „Манастирски ливади");
— Стар град — 440 000 жители;
— „Модерно предградие" — 120 000 жители;
— „Североизточен район" — 100 000 жители;

Уедреното обособяване на жилищни комплекси не е самоцел. В така наречените „окрупнени макроструктурни единици" ще може да се развие пълен спектър на обслужващи дейности от най-високи нива — търговия, здравеопазване, образование, детски заведения, култура, отдих и спорт.




Какъв ще изглежда един жилищен микрорайон през 2000 година? Да влезем в ж. к. „Манастирски ливади" — един от новите жилищни комплекси, чието строителство ще започне следващата петилетка. По широкия озеленен булевард „България" ще отклоним по тиха улица, навлизаща по рампа в приземни етажи на жилищни сгради — покрита комуникация. Оттук вляво и дясно са гаражи за всяко семейство. Тук са и складовете на търговската част. Отгоре е само за пешеходци. Между 4—6-етажни блокове минава богато озеленена пешеходна улица. От двете страни — магазини, клубове, сладкарници и ресторанти. Няма превозни средства, няма шум. Пред жилищните блокове — детски площадки, спортни ядра, водни площи и, разбира се, много зеленина. Детският комбинат и училището са съвсем близо, без пресичане на опасни транспортни артерии.

Нещо повече и за самите жилища. Най-голямо впечатление прави количественият скок. От 270 хил. апартамента сега — на 400 хил. апартамента през 2000 година (докато населението ще нарастне минимално). Увеличена е значително и площта на жилищата— 88 кв. м. на апартамент. Или всеки столичанин ще разполага с над 28 кв.м. жилищна площ. Съществени ще бъдат различията в качеството, функцията и вида на новите жилища. Разлети стъпаловидно към Витоша, с широки озеленени „тераси-градини", богато ослънчени, изпълнени с нови строителни технологии (стомвнвни конструкции, едри обемни елементи).

Нови са и функционалните възможности, които ще дава жилището. Известно е, че едно жилище се износва за около 100 години, докато съставът на семейството се променя средно на 20 години. Значи, ако то като ново е удобно в четиричленно семейство, след 20 години ще бъде или много тясно, или много широко. Налагат се функционални промени — намаляване или увеличаване на стаите. Тази възможност ще дават новите конструктивни системи „пулсираща жилищна клетка", които сега се експериментират.

В центъра на жилищния комплекс „Манастирски ливади" обитателите ще могат да намерят всичко за краткотраен отдих и спорт, кина, театри, концертни зали, много клубове, ресторанти, кафе-сладкарници. Красивите обществени и административни сгради, многото специализирани магазини и обекти на обществено хранене ще се отразяват в живописните разливи на Плавателния канал. По него ще се движи и един нов в столицата обществен транспорт — водният. Няколко речни гари ще обслужват населението от под Витошкия район. Плавателният канал ще даде възмож-ност и за развитие на много водни спортове.

Това е само един от многото модерни жилищни комплекси, които ще получи столицата през следващите години.

2000 година ще завари София нова и обновена, спряла растежа си в рамката на Околовръстния път. А след това накъде?

Може би ще се разстеле по южните склонове на Стара планина или ще се разтегли в оста „изток-запад"?

Ще пробие Витоша и ще засели южния й скат. или пък ще рои нови „градове-сателити"

арх. Б. Павлов




Корицата и оригиналните текстове:





36 коментара:

Димитър каза...

Една малка корекция - бул. "Г. Димитров" е сегашният "Мария Луиза".

Анонимен каза...

Мдааа, явно и тогава марихуаната е била на почит. Схемата с водният транспорт под Витоша може да се роди само в някоя мега напушена тиква.

Стойчо каза...

Хм, не виждам голяма разлика с действителността;-)

Belomore каза...

Верно си е за "Космос" - и тогава, и сега :(

komitata каза...

Някои от идеите са безумни (като пробиването на Витоша или плавателният канал), някои са си доста разумни (като вкарването на движението на доста места под земята - това го има в Брюксел да речем), някои вече са реализирани (като НДК, или отчасти метрото).
А също така много отчетливо си личи, какво от промените в София ние сами си спретнахме поради глупост или корупция.(например ужасяващите нови квартали без улици и пространства)

Belomore каза...

Името на ж.к. Манастирски ливади блести като петолъчна звезда в това отношение - в текста и в реалността (предвид последния коментар на Комитата).

Заро каза...

Много сладки идеи. Повечето възможни.
За мен е по-скоро закачливо-носталгично. Още от закачката за инспектор Стрезов.

А иначе е интересно да се сравнят възможностите и мечтите с реалността и да се види какво би могло да бъде направено или какво може да се направи.

Едно уточнение - плавателните канали бяха реален проект - следите от завършената част доскоро можеха да се видят (сега вече не знам, не съм проверявал).

Естествено „пулсираща жилищна клетка" е явен наивитет, но и той допринася за общото настроение.

Браво, Комита!

komitata каза...

Пулсиращата жилищна клетка е техническо решение на политико-икономически проблем (липсата на свободен пазар на жилищата)

Заро каза...

Пулсиращата жилищна клетка е наивитет.

Какво става, ако и аз и съседа едновременно си родим деца? Накъде ще се разширим?

И обратното...

komitata каза...

държавно регулиране на броя на децата в семейството. де да знам и аз. чак толкова другарите не бяха загрижени за нас.

Моята мисъл беше, че т.нар. клетка като идея трябва да компенсира идеята за свободен пазар, а не че е по-смислена от него. Щом не е широко разпространена днес, очевидно не става.

Анонимен каза...

ха хаааа
няма толкова наивни оптимисти:)
и как са си мислили че за 20 години всичко това може да се изгради, след като по това време си спомням един блок в Младост го строиха 6 години:)

Божо каза...

>"Схемата с водният транспорт под Витоша може да се роди само в някоя мега напушена тиква."

Не знам, дали е била напушена или просто недоучила, но останките от канала, който беше почти изцяло изкопан имаше допреди няколко години. Добре, че все пак някой се е сетил, че няма да има достатъчно вода, за да се захранва канала и го спряха, но бая труд и пари бяха хвърлени на вятъра.

Комита, да си жив и здрав, че ми припомни младите години :)

тук:
http://kosmos.pass.as/news.php
има доста сканирани броеве на сп. "Космос"

Заро каза...

Много ценно това с Космосите :)

Сполай ти!

Анонимен каза...

А знаете ли къде мога да видя чст от този канал?!?!? т.е. къде са се намирали вече изградените участъци...:)

komitata каза...

Значи доколкото са ми показвали - в Младост, до Макдоналдс и Шел, улицата която води от Дървеница до Младост, до скоро до нея седеше незасипаният канал. Сега не знам как е. От инженерна гледна точка каналът е катастрофа. При най-малко произшествие може да предизвика катастрофално наводнение в центъра.

Svuio каза...

Предлагам това да го запратиш на разните му там институции - парламент, правителство, кмет. Като изключим някои безумни моменти, повечето неща могат да се видят на разни места по света (както вече си споменал за Брюксел). Току-виж някой от големците се трогнал и направил нещо по въпроса.

P.S. последното изречение беше в шеговито-ироничен-абсурден-комедиен смисъл....

Стойчо каза...

Части от канала можеха (а може и сега - отдавна не съм минавал) да се видят между сградата на УНСС и езиковия център на МЕИ. Май имаше нек'ви игрища там.
Но сега кой знае какво има отгоре - не съм минавал от сто години.

Mrasnika каза...

Баща ми има подвързани стари броеве на Космос и като хлапе ми беше супер интересно да ги чета -- особено крими задачката за Стрезов накрая ;)

Ivan каза...

Мерси за блога! Добре си се постарал! Някой има ли сканирани броеве на това списание?

komitata каза...

http://kosmos.pass.as/news.php погледна ли тук?

Анонимен каза...

Каналът все още може да се види на поляната между УНСС и ТУ. Там все още няма строежи. Според мен технически този проект е бил напълно осъществим, при това безопасно. Подобни, а и далеч по-големи и сложни системи са били строени на не едно места през 18 и 19 век. Един от класическите примери е североизтокът на САЩ, например Erie Canal (http://en.wikipedia.org/wiki/Erie_Canal) с дължина над 500 километра. Проблемите са от друго естество - икономическата ненужност като транспортно средство и прекалено висока стойност като чисто развлекателено съоръжение. Последното е в пряка връзка с наклона на Софийското поле и липсата на значими захранващи естествени водни източници.

АнонименЪ

Анонимен каза...

"Пулсиращата жилищна клетка е техническо решение на политико-икономически проблем (липсата на свободен пазар на жилищата".
как да се въздържам-
комита пак поддържа глупости тука.
то за комита е допустимо да е глупав.
ама когато и пише тук-не се сдържах.

komitata каза...

пакздра, понякога се чудя четете ли ме въобще или само първите три думи от всяко изречение. нека го обясня в прав текст, че като гледам не успявате да се справите със смисъла на изреченията ми.

НЕ ПОДДЪРЖАМ ТЪПАТА ПУЛСИРАЩА КЛЕТКА. ПУЛСИРАЩАТА КЛЕТКА Е ТЪПНЯ!

Пулсиращата клетка като понятие е вкарана в оригиналния текст на списанието, защото решава въпроса с мобилността и жилищните нужди на семейството. Понеже по онова време (1979г.) архитектът би рискувал твърде много ако остави регулацията на самия пазар, а и както е известно по времето на социализъма няма свободен пазар на жилища. Тъпата, тъпата пулсираща клетка е измислена от архитекта за да замести свободния пазар. А дано като го кажа 10 пъти ме разберете!

Анонимен каза...

хаха,имам този брой,имаше и подобна статия само че за някой друг град-ВТърново или Пловдив,не мога да се сетя

Търновец каза...

Хей! Ако има и за В. Търново давай насам! лично на мен ще ми е много интересно ...

От горе-долу това време попаднах на една стара положителна статия.

За времето си подобен трамвай изглежда доста сносно... И вместо да направим така, че да се е произвеждал, или пък нови подобрени и модерни прототипи на него да излизат на конвейр от Трамкар и да порят Софийските булеварди, ние сега се радваме на хърватския "син лебед" на Кончар, предизвикващ истински възторг минавайки по улиците на София, не защото е creme de la creme, а просто защото неговите събратя от ГТ София са морално остарели поне с половин век... и по вестниците пише, че общината обсъждала вариант да продаде терена на фалиралата и разтърсвана от курупционни скандали фабрика "Трамкар", като с парите да закупи инякакви си 20 броя от загребските хубавци...

Колко ли още такива пропуснати възможности ни се натрупаха ?
Как стана така, че вместо да произвеждат електроника с марка "Самсунг" в Радио Завода във В. Търново, сега гледат гъби в (някои) от празните халета ?

Анонимен каза...

Съгласен съм с Търновец. Навремето освен партийна и административна интелектуална немощ и инертност имаше и сериозни научни постижения, които обаче трудно стигаха до производство и комерсиален успех. И вместо да се влагат средства в перспективни проекти, хвърляха се пари и сили за практически неосъществими идеи като споменатия софийски канал. За съжаление времето след 1989-а общо гледано не позволи научните възможности да бъдат по-добре използвани...

АнонименЪ

komitata каза...

дайте на учените скъпи играчки и ги оставете на мира ;-) това е рецептата

Анонимен каза...

Шегата си е шега, но написването на сериозна история на българските наука и индустриални възможности в тоталитарния период тепърва предстои. Естествено, това няма да стане на основа идеологически заклинания, носталгия по миналото или пещерен антикомунизъм. На практика в периода на "прехода" подобна рефлексия не бе осъществена и като цяло в обществото ни е липсвал анализ за изходните позиции в тези исторически процеси...

АнонименЪ

Търновец каза...

Между другото наред с тъпотии като тоя канал, през онова планово-командно-идеологическо време се построиха и доста хубави работи. Е, с доста пропуски и недоразумения, но пък последните 20 години са голямо отстъпление в това отношение, ако ги сравняваме... То даже тая Централизирана Икономика, с командни методи може и да се окаже по-добра в някой случаи дори и в съвремието.

Ние тук от европейски процедури и процедурки, възложителства, обществени конкурси, търгове, търгчета и не знам си какво я докарахме до под кривата круша, докато в Хърватска без тях и с държавен монополист в пътното строителство сега си карат по хубавите пътища и новите магистрали...

Та като добри постижения от това време могат да се споменат:

- Цариградско Шосе. За такава градска магистрала съм получавал мнение с искрена завист от румънец. И там обаче има пропуски - чел съм, че е имало проект за тунел от Орлов мост, под целия Цар Освободител, до станция Опълченска някъде.... Дори и това да не са успели да направят, поне кръстовището на Орлов мост е трябвало още тогава да използват момента и да го направят на две нива. На другия му край също много нелепо се получава при Горублянското ханче.

- НДК също е супер проект с цялата подземна инфраструктура, тунела на Васил Левски и този за трамваите към Черни Връх. И тук пак се е получила странна недомислица - направили са по-слабо натовареното кръстовище на Витоша и България на две нива, а Черни Връх и Нансен си е останал на 1.

-Бул. България също за времето си е бил излишно прахосване на кинти, но пък в наше време трябва да сме благодарни, че са го направили. Там също е можело да се помисли, още докато го правят за кръстовища на 2 нива с Гешов и Гоце Делчев... но уви...

- Подуене, Вл.Вазов, Ботевградско също са инфраструктурни- градоустройствени проекти със голям знак плюс ...

Между другото, за В. Търново знам една интересна история точно в тази връзка. Имало е проект за направа на тунел по скалите под целия стар град, който да започва от "Паметника на Обесените" и да излиза някъде под Царевец, извеждайки трафика от стария град. Едно чудесно решение, и аз лично съжалявам страшно много, че не се е осъществило... Дефакто изграждането му е започнало , с изкопаването на разстоянието между Паметника на обесените и този на Д. Благоев в начаото на Самоводската Чаршия... обаче наближил 1-ви Май... някакви делегации щяли да идват, а Манифестациите започвали точно то бюста на дядото. Та за няколко дни, ударно набързо засипали какво били изкопали и дотам ... Тъй, де - Идеологията ебала мамата на плана.

Петър каза...

Привет,
аз съм един от хората, които помагат за проекта http://kosmos.pass.as
Ако сте забелязали - проекта е напълно некомерсиален, опитваме се да спасим едно от ценните списания от лапите на времето. Затова бих искал да помоля всеки, който има време и желание, да ни удари едно рамо - било то със сканиране на броеве, които нямаме, било то с OCR и т.н.
Поздрави !

пакздра каза...

за първите ви 3 и за прогимназията и дума не става.
любопитно ми е все още-вие като пишете,за кого пишете?
за този,
дето гледа картинките ви от космос.
дето му е драго за младините.
за този,дето ви чете през редовете и коментира тук в неудобен тон?
драги ми търсачо,списанието и извлечените и показани тук с вашето неучастващо одобрение картинки и текстове,прочетени до третия ред добиват смисъла,който вашето четене им придава при публикуването им от вас в този вид тук.
затрудненията при комуникацията ни са принципни.
но не опират до нечетене.
опират и до писане,до мислене при писането,до мислене за мисленето след четене.

komitata каза...

пакздра, сигурно казваш нещо умно, но не разбирам докрай гатанките ти. тъп съм, това е причината.

а ако има препоръки в текста ти, не ги разбирам, сори.

Анонимен каза...

Какъв е смисълът на това, което прави пакздра в този блог? Сякаш е просто трол. А Комитата е достатъчно позитивен и широко скроен човек, за да приема и силно критично отношение, и разпалени спорове, че дори и лишено от всякаква логика демонстриране на неприязненост. Което ме кара да съм още по-озадачен от енигматичните писания на пакздра...

АнонименЪ

marfieta каза...

А бе, Комита, от цялата работа не разбрах, ти, аджеба, поддържаш ли пулсиращата клетка и защо я поддържаш? :)))

И що си отглеждаш тролове, като е на въпрос...

А за статията - браво. На това му се вика пътуване във времето. Във всеки един смисъл. :-)

Зелен Бетон каза...

За пулсиращата клетка: щом е клетка, не ми го хвали :P

А сериозно: това ми звучи като напълно разумна и напредничава идея за тогавашните условия. При положение, че 90% от жилищното строителство беше на промишлена основа и се извършваше от държавата, и то по типови проекти, "пулсираща жилищна клетка" би могло да означава просто панелките да се проектират така, че апартаментите да могат сравнително лесно и евтино да се преконфигурират чрез разместване на вътрешните (неносещи) стени. Сега това не е революционно, но тогава още нямаше итонг, гипсфазер и прочее глезотии, на които сме свикнали днес. Така в определен момент един тристаен апартамент би могъл да се превърне в четиристаен – с по-малки стаи, но с отделна стая за детето-вече-тийнейджър; а на по-късен етап – в две гарсониери с отделни входове, в едната от които да живее възрастната вече двойка собственици, а другата да дават под наем (примерно). Или пък да може част от съседен апартамент да се купи и присъедини, увеличавайки квадратурата на единия и намалявайки другия. За тази цел подобни хипотези би следвало да се предвидят и в общите якостни изчисления на типовите проекти за жилищни блокове, и в планировката на ВиК инсталациите, и в началното разпределение на помещенията, а и в законодателството.

Тъй че сега може да ни изглежда тъпо, но тогава е било доста прогресивно: някой сериозно е мислел как да намали несъответствията между съществуващата структура на жилищния фонд и специфичните потребности на обитателите му (с което дори и свободният пазар на жилища не непременно се справя).

Друг въпрос е, че при тежката командно-административна система със силна идеологическа зависимост и размити отговорности, не се знае какво би се получило от опита за реализация на подобна идея.
_________________

За трамваите: не знам дали някой е чувал, но някъде през 1993-94 г. в Балканкар беше разработен изцяло нов проект на БГ трамвай. Напълно модерна концепция, с нисък под, с най-съвременните тогава електромотори на Сименс (даже май имаше предварителен договор с производителя), с модулна конструкция (за компоновка с две и три талиги, за тясно и широко междурелсие), и напълно съобразен с моментните възможности и идеите за модернизация на Трамвайния завод. Изобщо, осъществим отвсякъде, включително по предварителни икономически разчети. Беше по поръчка на Столична община. Обаче имаше доста фактори, заинтересовани да вземат комисионни за трамваи от чужбина (малко след това вкараха немските втора употреба), други фактори имаха интерес Трамвайният да се съсипе и поевтинее, вместо да се съживява, трети не искаха Балканкар да оцелее – и така... А по него време кадърните специалисти от Балканкар и Трамвайния не се бяха разпиляли още.

Сега се сетиха да умуват за нов трамваен завод в депо „Искър“. Тепърва му търсят инвеститор да развива производство на мотриси от нулата.

indreal каза...

Безумието на плавателния канал не е подминато включително и от "Задочни репортажи" на Георги Марков. Там прочетох, че са заставяли хората да копаят на ръка ангария през съботите и неделите.
Иначе каналът тръгва от Панчаревското езеро - началото му все още може да се види в дясно от Самоковско шосе точно преди спирка "Банята" - познава се лесно, защото там пътят минава покрай една много внушителна скала. Спомням си, че в подножието й стените на канала дори бяха бетонирани. После обаче голяма част от него беше засипана, а новопоявилите се терени - застроени.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)