петък, октомври 24, 2008

Window of opportunity

Сблъсквайки се с проблема за превод на заглавието на този материал на български, ме покри студена пот — не само българският език, но и българското съзнание изглежда няма дефиниция за горното понятие. В българската вселена винаги "има време", винаги нещо може да се свърши утре, а не днес, и винаги щастието (или просто целта на индивида) може да се отложи за неопределено време.

"Има време"

Дали това е следствие от факта, че половинвековното комунистическо управление съзнателно притъпяваше инстинкта за навременно действие, заменяйки го с безкрайно безплодно сизифовско усилие (и самият Сизиф беше от популярните сред пропагандистите старогръцки митове). Миражът на щастието (построеният комунизъм) винаги се виждаше няколко десетилетия напред - не точно в рамките на живота на сегашното активно поколение, но виж, за децата...

Комунистическите ръководители внимателно отбутваха миража напред и напред, като парцаленото зайче, което бива дърпано с въженце напред при кучешките надбягвания.

Построяването на светлото бъдеще нямаше краен срок, прескачането на който да разобличи несъстоятелността му. И прескачайки почти без усилие днес, идеята, че нещо трябва да бъде свършено СЕГА, за да се постигне дадена цел, а не просто в някакво бъдеще, напълно отсъства.

А идеята за седемте гладни години, които ще последват седемте сити, иде още от времето на фараоните...

По време на целия си съзнателен живот (някъде от началото на 80-те години) наблюдавах постепенната деградация на обществото и средата, в която живея. Самоуспокоявах се с идеята, че деградацията се дължи на липсата на пари, на сбъркан обществен строй, на присъствието на идиоти във властта...

През 1997-ма година всичко изглежда се промени и надеждите се върнаха.

Преживяхме безпрецедентни в новата българска история 11 години на възход и растеж. Разполагахме с пари, с възможности, с доверието на партньори и инвеститори. Имахме нашия window of opportunity да моделираме живота си и средата, в която живеем, така че да сме доволни от себе си и "да си постелем" за възможни по-тежки времена. "Има време" беше отговорът, който всички си давахме.

Казахме си — сега е време да се напътуваме, да си накупим коли, жилища (да има къде да се живее, пък "ще му мислим" за останалото).

Дойде време "да му мислим" за останалото.

За похабената градска среда, за унищожената природа, за безвъзвратно загубения човешки капитал, за уродливата политическа система, за пропиляното време.

За това, че в момент на криза нашият дом се оказва място, от което трябва да избягаш, а не убежище в което можеш да се скриеш и друг да е готов да плати, за да се подслони при тебе.

Нали не си правите илюзии, че по време на криза е по-лесно да се възстанови градската среда, да се реши проблемът с боклуци, с кучета, с унищожена природа, с презастрояване, с какво ли не. Кризата затова е криза, защото стеснява възможностите за действие само до най-неизбежното — храната, водата, електричеството, отоплението, лекарствата и т.н...

Но този път около нас ще стоят прескъпо платените паметници на НАШЕТО безрасъдство (а не на родителите ни, или на някой тиранин), които да ни напомнят - а можеше да бъде другояче.

А на нас ни остава да се връщаме мислено назад и назад, и като алкохолици в квартална кръчма, да се хвалим помежду си с големината на провалените си възможности.

Все пак открих нещо като превод на заглавието.

Window of opportunity — Докле е младост...

Подтикнато от размислите на Радан.

20 коментара:

Таня Джекова каза...

Въздъх...

Стойчо каза...

А учеше за инженер...ц,ц,ц,ц,ц
Бря какви неща си можел да пишеш.

Браво

Анонимен каза...

Комит,

Много готино и мъдро.

Мерси.

Й

Belomore каза...

Баш фино и точно!

Есента явно ни е подгонила...

Не помня кой го е казал за дедлайна, ама като гледам май техните лайн, освен че пахнат, водят и до деденд, иначе казано - до дедовия...

Радан Кънев каза...

Teкстът е пИрфектен, комита!

Заслужава да бъде публикуван в сериозно списание. Пардон, сериозно списание ли казах? Първо трябва - очевидно - да бъде преведен.

А за Йосиф... Ние си имаме фараони/падишаси/барони и прочие. Но явно са им слаби гадателите.

Вера Кочовска - премиер? Не е изключено...

komitata каза...

Има все пак чувствителност по тази тема. Спомням си, че една политическа сила дойде на власт с фразата — "Ние знаем какво е deadline".

Пейо каза...

"През април 2009 г. ще се строи канализация за Модерно предградие"

komitata каза...

Сигурен бях, че Модерно предградие е много модерно! ;-)

Търновец каза...

Абе дано да не им сработи екшън-плана за deadline-а.

Търновец каза...

исках да кажа деденда, не дедлайна...

Belomore каза...

Малко оф топик се пада, ама покрай дедлайна, деденда и дедовия се сетих за един шедевър на графити:

Adolf Hitler is not dead Moroz!

И иначе на нашите морози и морозовци плана за дед-лайна винаги им ак-шън :)

Belomore каза...

Майтапите настрана.

"През 1997-ма година всичко изглежда се промени и надеждите се върнаха.

Преживяхме безпрецедентни в новата българска история 11 години на възход и растеж... "Има време" беше отговорът, който всички си давахме..."

Ето затова не станах и никога няма да стана костовист, съответно не разбирам и оправдавам (sic) костовизма.
Изпъснахме едни обороти, които няма как да върнем, ко ще командира на бела кобила да се върне на Дондуков 1.
Дори и да гласувам за неговата партия, съм принуден да го правя по съвсем други причини.

И.Е. Станков каза...

Браво, отлично есе!
Но да не забравяме, че днешната градска среда и изобщо обществено състояние в България базират на идеята, че регулацията е лошо нещо. От пълна регулация, ни казаха и поощриха изведнъж държавата да си седи настрани.
Винаги е било грешка на България (или пък въпрос на липса на интелектуални ресурси и самочувствие да го прави по друг начин), че се предоверява и директно предава на месии и велики сили и идеи които дават глобални решения. И все не се получава.

Belomore каза...

Кой каза, че регулацията е лошо нещо?

Всеки себеуважаващ се селскостопански земеделец гледа да влезне в регулация, пък вие така да приказвате за нея! :)

Г-н Станков, държавата / общината не се е дръпнала въобще. Тя просто дава път на някои заслужили другари, а пред други застава като кинески зид.
Част от контрадезинформационните мероприятия включват това да убедят хората, че държавата се е дръпнала и че това (нищо че не е станало) е лошо.

Анонимен каза...

сериозно ли твърдите,че нещо сте моделирали?
как го направихте,моделиерю?
кога разбрахте модела си?
спрете се навреме в непоисканите обяснения.

komitata каза...

пакздра, защо не се подписваш
натъжаваш ме

Atanas Boev каза...

"Сега е момента"

Димо каза...

"отдръпналата" се държава е популярен мит, който витае в общественото съзнание още от началото на 90-те. Остави другото, ама мнозина външни наблюдатели с левичарски убеждания продължават да го подхранват. Много интересни разсъждания по темата се съдържат в книгата на Венелин Ганев Preying on the State: The Transformation of Bulgaria after 1989, Cornell UP, 2007, която, за жалост, у нас никой не забеляза ...

komitata каза...

Димо, я дай някой линк към тая книга

Димо каза...

ето линк

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)