понеделник, октомври 13, 2008

Кучето скача според тоягата


Отложих няколко служебни задължения, за да преведа това материалче на известния руски публицист Георгий Бовт. Сигурно не един и двама от вас знаят, че московският кмет Лужков има сериозни инвестиционни намерения в резервата "Камчийски пясъци", и единствената пречка за окончателното им реализиране е нестройната съпротива на някои медии, организации и граждани. Госпожа Лужкова (използваща името Батурина) също сериозно инвестира къде ли не. В долния материал можете да видите как реагира обществеността в една европейска държава на инвестиционните планове на московското семейство, и докъде е стигнало семейството да убеждава обществеността в правилността на плановете си.

По закона на австрийските поляни


С огромно любопитство прочетох неотдавна една статия в англоезичния вестник Moscow Times. Там се разказва, как една фирма си закупила хижа в Австрия. Тази компания, по данните от вестниците, била свързана с една много богата дама, която, на свой ред, била не само талантлив (и затова и преуспяващ) предприемач, но и по съвместителство жена на кмета на един много голям град. Т.е. на нея два пъти в живота и е провървяло. И, да отбележим, продължава да и върви.



Ако някога сте пребивавали в австрийски Тирол, то навярно завинаги сте се пропили с неговата божествена, пронизителна красота. През лятото там може безкрайно дълго да се броди по алпийските поляни, да се вдишва да се впива дълголетие и благоразположение към всичко живо на Земята с всяка глътка планински въздух. Зимното пързаляне със ски там с право се счита едно от най-добрите в света: такива отлични писти няма никъде другаде. И видимо, в това число и затова местните власти крайно неохотно се съгласяват чужденци да купуват имоти и да се заселват при тях. Изглежда разбират: ще напристигат и ще развалят въздуха, а той е толкова малко. Така че всяка малко от малко по-значителна покупка изисква специално разрешение от властите. И представете си - не от столичните, а от местните.




Тирол

Едно от правилата за покупка на недвижими имоти в Австрия от неграждани на ЕС, се състои в това, че този, който купува недвижим имот за лично ползване, трябва да докаже, че той смята да живее там, а още трябва да докаже че придобивката се прави "с цел допринасяне на обществена полза" на Тирол и тиролците.

Тиролците са напълно убедени, че фирмата с название Tirus Tourismusberatungs, от чието име е била закупена нелоша хижа в градчето Аурах, недалеч от световно известния Кицбюел, е действала в интерес на същата тази преуспяваща предприемачка, която по думите на представителя на местните власти, има дял в горната туристическа компания.

На специалните изслушвания в местното кметство и в селсъвета (или както там му викат?) адвокатите на бизнес-дамата, казват, че са правили невъзможното и са давали най-неочаквани предложения, за да убедят местните (веднага да отбележим, скептично настроени) власти в това, че намеренията на инвеститора са в "интерес на общественото благо". Тя дори обещавала да покани на фестивала в Кицбюел самия Елтън Джон, да попее даром, а при това той е известен с неговата сексуална ориентация, а у нас, както е известно, на тия неща се държи строго. Да кажем, че не се е намерил нито един кмет(в Русия), който би разрешил провеждането на гей парад в града си, а заявките са много и продължават да постъпват. И кметът, мъжът на нашата героиня, трябва да добавим, че не е изключение от това правило. Макар че не е изключено че харесва сър Елтън Джон. Естествено само като музикант и изпълнител, разбира се.

Един музикален фестивал - джазов - богатата дама вече финансира. Тя покани там самия Стиви Уондър (което, разбира се, свидетелствува за изключителен , тънък музикален вкус). Билетите се раздаваха безплатно. 4 хиляди парчета. И все за общественото благо. Още е обещано развиването на местния голф курорт, за който не и се свидят и 40 милиона долара. Т.е. тази жена няма проблем с ликвидността. Дори в нашите трудни времена на повсеместно съкращаване на капиталните разходи и неудачите в строителните и прочее комплекси.

На това място, у някой читател вероятно два три пъти се е отронило - я ги виж тия, а... в смисъл, тази съпружеска двойка. Не, разбираш ли, защото... А те в това време.. и така нататък. Дори не всичко би могло да се напечата.

....

И в Австрия трябва към хижата да се купуват голф курорти и да се ремонтират. Красиви жестове, не може да се възрази. Укрепват имиджа на страната, демонстрират нейната непоколебима финансова мощ, - е, поне в лицето на отделни нейни достойни представители.

Наистина в душата си изпитвам известна завист. И завист не към най-благородните инвеститори с чисти помисли, смели планове и изключителен музикален вкус. А към това, как преминават тези изслушвания в местните (да кажем, тиролските) органи на самоуправление. Как се потят адвокатите на инвеститора, докато отговарят на досадни и наверно наивни въпроси на местните бюргери, цялото благосъстояние на които, заедно събрано, не може да се сравни по никакъв начин с богатствата на тези, които са принудени да се оправдават пред тях. Как се стараят да угодят на местната общественост, при това с обичайните си методи - като раздават билети за "народно шоу". Как подробно разказват за бизнес плановете си, за проектите си. И всичко вероятно става с предвидени подлези, паркоместа, с обмислена (с доказателства) екологична безопасност. Накратко, вървят дълги и съдържателни дискусии на тема онова същото "обществено благо". И в рамките на тези дискусии преди да се напострои нещо, трябва да се убеди обществеността че само ще спечели. Че ще и бъде хубаво. А ако не ги убедиш - така и няма да ти разрешат да омърсиш чистите алпийски полянки.

И това се прави вместо, както обикновено, да се извикат спецчастите (ОМОН) и да разгонят, да разпръснат по алпийските полянки всички недоволни, несъгласни, съмняващи се и излъганите предварително "местни"




ОМОН все още у дома


При нас такива дискусии отдавна няма. Отдавна, дори тези които днес строят нещо още по-яко от вчера, не се обременяват с никакви доказателства и обосновки. И никой нищо не иска от тях. Всички свикнаха. Примириха се. Навярно, отчасти и заради това, че в душата си се надяват и те "да се напечелят" по същия начин и в същия вид.

И именно заради това (дори и някой ако се е сетил), в дадения случай въобще не е важна нито фамилията на състоятелната бизнес дама - съпруга на кмета на големия град, нито пък името на този голям град. В краен случай можем да се възползваме от названието, измислено от вечния руски писател Салтиков - Шчедрин: град Глупов.



Снимки: Константин Кудрявцев, BBC, Анета - Пътеписите

4 коментара:

Анонимен каза...

Може да звучи като заяждане, но пълен член след предлог няма ("от световно известният Кицбюел"). Не е лошо човек да тачи и да знае майчиния си език. Иначе за материала и за труда по превода: thumbs up!

komitata каза...

оправих го, а и още грешки, които не бяха забелязани ;-)

пакздра каза...

жертвата не си струва цената.
превод от руски за нас?
жертвата е тук.
в преливащия загадъчен хумор без кавички.

Анонимен каза...

Отдавна подставени хора на Лужков изкопуват земите по Черноморието,за никого от Варна не е тайна кои са.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)