четвъртък, октомври 23, 2008

Всеки роб става свободен, щом стъпи на българска територия. Нима?


60. Съ политически правдини се ползуватъ само гражданете на Българското Княжество, а съ граждански правдини, спроти законите, се ползуватъ всички живущи въ Княжество.

61. Никой въ Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества. Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на Българска территория.

Търновска конституция (източник)

Ако си политически бежанец в България днес, а не през 1879г., ситуацията далеч не е толкова еднозначна.

В бягството си от Туркменистан от налудничавия и тираничен режим на Туркменбаши, Анадурди Хаджиев и Теджегул Бегмедова, семейство политически бежанци, допускат една голяма грешка — заселват се в България.


...Това се случи декември 2002 година. Дойдоха не един, не двама, не трима полицаи, а стотина от специалния отряд в черни униформи. Това не беше обикновена полицейска акция. Държаха се все едно задържат терористи. Арестуваха ни пред очите на децата ни. Дъщеря ми изпадна в шок. Сега, щом види черна униформа, плаче и мисли, че идват да ни затворят.

Когато ни задържаха, колкото и да се опитвахме да привлечем вниманието на властите, никой не искаше да ни изслуша - нито президентът Първанов, нито прокуратурата… Никой не обърна внимание на факта, че аз съм преподавател, доцент, и нямам никакви отношения с Централната банка на Туркменистан. Наричаха ме “крадла”. Как бих могла да извърша тази кражба, след като съм се намирала в България година преди това?! А моят съпруг беше напуснал банката преди 5 години и пребиваваше тук от две. Анадурди беше влязъл в България през октомври 2001 година и въобще не е излизал от страната. Имахме документи, които удостоверяват това и искахме да ги покажем, но никой не прояви интерес...

.....

“Мислехме, че идваме в държава, в която не преследват хора по скалъпени обвинения. За съжаление се оказа, че България е доста далеч от демокрацията. Мислехме, че в България политиците правят това, което говорят. Но те говорят едно, а вършат друго. Не се интересувам от вътрешните работи на България. Когато дойдохме, си казах “добре, хайде, нека да оставим тези проблеми с Туркменистан зад гърба си, нека да живеем, да работим и на децата ще помогнем.” Обаче и това не ни дават! Не ти дават да живееш нормално! Постоянно се питам какво ще стане…




Прочети покъртителния очерк на Ворце Михайлов за съдбата на преследваното семейство и как завършва тяхната българска авантюра.

След такъв текст гледам календара и се чудя коя година сме всъщност?< /p>

Няма коментари:

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)