вторник, септември 16, 2008

Банално заето


Вчера вечерта се прибрах от Халкидики и днес давам заето.

Точно както в унисона на природата с настроенията на героите на Елин Пелин или Йовков, Гърция ни изпрати с върховно време за плаж, а България ни посрещна с ужасна буря, повалени дървета по пътя, проливен (ама много) дъжд, пъплеща безкрайна колона от червени стопове и неочакван студ. Посрещна ни обичайното (обичайното за София) неделно задръстване плюс опъващото до крайност нервите развозване на спътниците ми по домовете им в трите края на София (направих го напълно доброволно и с желание, но това не означава, че не беше кошмарно), комбинирано с невъзможни паркирания за разтоварване на багаж, в задръстени и мрачни софийски квартали, а навсякъде, дори в "елитните" си части, София си е същата недоосветена, кална, разбита и задръстена мизерия.

Това е мрачната постиндустриална постпотопна София, в която през 20 метра колата ми се гмуркаше в локви с предварително неизвестна дълбочина и в която окъпах неизвестно количество минувачи, на които се извинявам сега. Окъпах също и една спирка в Люлин, на която за щастие не чакаше в момента никой.

И така докато си пътувах, се замислих, че асфалтът на улиците може преди спирките да се повдигне малко, почти незабележимо, така че да не се образуват локви, в които дори злонамерен шофьор да не може да окъпе когото и да е. Но това е такава утопична идея, че дори ме е срам да я разказвам.

Паркирах на около 150м от вкъщи, защото ЗНАЕХ, че това е ПОСЛЕДНОТО свободно паркомясто в квартала. И бях прав. Е, и трябваше на три курса да си разтоваря колата от курортния багаж.

В България са се случили толкова много неща междувременно, но нито ми се чете, нито ми се отваря мейла.

Майка ми имаше късмета да пътува извън България още по времето на социализма. Внимателно обясняваше (знаеш ли кой слуша), че България прилича на стар вестник. Още щом стъпваше на българска земя и минаваше през "представителната" естакада в Дружба и "представителния" бул. "Ленин" (сега "Ц. шосе"), под мъждивите светлини на уличното осветление и между калните автобуси, имаше "щастието" да изпита шока от контраста между Родината и белия свят. По няколко пъти на седмица.

С това си обяснявам и част неистовото желание на българите "да излизат". Човешко е и да искаш да се почувстваш човек, да ти е приятно на сетивата, дори да ти излиза малко скъпичко.

И сега София прилича на стар вестник. Само че употребяван.

Адаптацията към действителността ми отнема едно денонощие в което давам заето и не вдигам телефона.

Преди малко то отмина. Успешно притъпените ми сетива очакват новата работна седмица.

9 коментара:

Стойчо каза...

Добре дошъл в реалността:-) Има едно стихотворение от Вазов за стария вестник, но нещо не мога да го открия;-)

marfi каза...

Сравнението с вестника много ми хареса, ще раздвижа малко метафората ако ми позволиш...

Прилича на вестник "Работническо дело", който мазен бай мангал е мачкал 20 минути, за да омекне и да си избърше пъпчивия и космат задник с него, после е хвърлил над купчината от преработената от стомашния си тракт продукция, навалял го е дъжд и червеното мастило се е разтекло, както и черното мастило, но мухите пак го кацат, онези зелените...

svilen75 каза...

Това е БГ реалността. Жалко. До скоро си мислех, че рано или късно ще се оправим и нямах никакво намерение да емигрирам. Ако не да станем богати, то поне да се махне мизерията, дупките по улиците и боклуците от градинките. Уви, разбрах, че дори да станем богати като в белите страни, мизерията пак ще си остане. Защото ние, хората живеещи в тази "държава" няма да се променим.
P.S. Вече няма да ям докато чета коментари ;) :(

Мария каза...

Да, но как така изведнъж се оказа, че повече от половината българи искат да излязат навън "на чисто и подредено", след като те също са част от онези, които са превърнали България в кочина. Не обвинявам само хората - системата също е виновна - понякога се налага да нося опаковка или друг боклук 20 минути преди да намеря кошче, а и тогава то вероятно е пълно и препълнено. Но все пак, най-лесно е да нацапаш и после да отидеш на готово чисто. (не визирам автора на статията, говоря по принцип)

komitata каза...

Както споменах, отиването "на чисто" се плаща. Съгласен съм с Мария, разбира се, но това не променя реалността. София е ужасен град в момента.

Хесапов каза...

През последните двайсет години българите демонстрират уникален егоизъм, невероятна простотия и пълна липса на отговорност. Какво имам предвид?
Егоизмът е уникален, защото на много, ама наистина много малко хора им мина през умът, че обстоятелствата позволяват да си оправим средата за живеене, самиq така, както искаме, а това нещо го правят всички заедно, тук и сега. Вместо това, голяма част от най-активните и продуктивни хора си взеха гъдулката и заминаха в чужбина, за да се обаждат от местата където са, че тук било така, тук било иначе, ама не както трябва. Естествено, че не е както трябва, защото много от хората, които биха оказвали обществен натиск за промени, ги няма, вместо това дават негативни коментарии от някъде си...В тази връзка си спомням, че през 90 година, след първото завземане на Университета, американското правителство даде стипендии на шестима от ръководителите на движението,за да отидат в щатите, да се образоват и се върнат за да помагат. Естествено никой не се върна, та при втората окупация на университета, мисля през 91 година вождовете трябваше да подписват декларации, че няма да ходят да учат в чужбина! От всичките тези стипендианти се върна само Емил Кошлуков и то десетина години по-късно.
...Под простотия разбирам не само липсата на елементарно възпитание, а най-вече липсата на разбирането, че за да са добре нещата трябва да ги подобряваш заедно с другите около теб, че добрия живот изисква общностно мислене.
...За отговорността какво да кажа? Много от българите са безотговорни и то главно към себе си, защото толкова скъсиха хоризонта си и ограничиха принципите си, каквито и да са, че просто загубиха ориентири, морални, материални, духовни...
...бих завършил с хубавата поговорка "прави каквото трябва, пък да става каквото ще!"

Графът каза...

Пуша снощи около полунощ на прозореца. Чувам младежи се смеят и ми става приятно. Чува се и някакъв друг шум. Задават се във видимата част на улица две момчета и момиче. Заливат се от смях, особено момичето. Защото: момчетата вадят от всяка поредна боклукчийска кофа всичко, което е подходящо да бъде ритнато и с все сила пръскат боклука с ритници по улицата. Впечатляват момичето, видимо напълно успешно.
Улицата и сега, в момента, е посипана с боклука.
Добре облечени, сигурно имат компютри в къщи, учат в гимназия, ще учат висше. И най-лошото – ще имат деца, които ще възпитават…
Подвикнах им, погледнаха нагоре и продължиха. Нямаше опасност за тях…

Търновец каза...

По разкази на баща ми ... единият ми дядо, който за съжаление нямам честта да познавам съзнателно е бил в Гърция(Драма, Кавала) през 42-44 и е бил изумен от мизерията, хаоса и бедността в Гърция по това време... Дори след като леля ми посещава тея места отново през 70-те на миналия век и раказва колко по-напред и хубаво било , дядо ми отказва да повярва, че в Гърция се живее по-добре и е далеч по-уредено от България. Как се променят нещата за има няма половин век ...

Иначе (за съжаление) някой хора дават заето след като се върнат в София и без да са излизали в чужбина...

Анонимен каза...

Живея и работя в чужбина над 20 години. Бил съм в над 20 страни. Там получих висшето си образование и купчината други квалификации. Подкрепям Хесапов - виж по горе. Навсякъде има и хубаво, и лошо. България е уникално място, и при първа възможност ще се върна. Такова съчетание на природа, културни забележителности, гостеприемство, климат не съм срещал никъде досега. Може да е употребяван вестник, но той си е наш. В историческите ни музеи има експонати два пъти по-стари от пирамидите. Унищожете нихилизма в себе си. Не сме най-лошите, има много по-зле от нас. Вижте Африка. В Европа всичко е изкуствено и измислено, блясъкът е фалшив. В Америка всичко е реклама или технология. Просто правете това което трябва, и така както трябва. Уредете собствения си балкон, двор, улица. Покажете пример. Учете децата си да бъдат уравновесени, да обичат родината си, да се уважават един друг. Това е всичко, което е достатъчно, за да преиздадете старият вестник.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)