събота, август 30, 2008

Паметници по никое време...

В центъра на София отново се вдига поредния паметник. Този път на опълченците в Руско-турската война.

Толкова е прозрачна тази манипулация с историческата памет, че направо ми се повръща - да цопнеш българина с руска униформа точно в сърцето на София.

Идеята, разбира се, е хем още 2-3 века българите да не забравят за "руската армия - освободителка", хем да си направиш реклама като патриот. Особено в такива деликатни моменти, както сега.

Руският посланик не е присъствал на събитието, най-вероятно от страх да не бъде освиркан.

Тъй като беше част от казионната комунистическа култура, тази война е толкова преекспонирана в историческата памет, в читанките, в паметниците и в нашата култура, че байгънясахме (т.е. прекалихме). Виж, ако бяхме направили един паметник на мюсюлманското население, пострадало в тази война, това щеше наистина да е някаква европейска крачка напред.

"За първи път на тържеството бе изпълнен Марш на българските опълченци, изпълнен от Мая Нешкова." — а не е ли малко късно да се пишат маршове за опълченците. Кога ще бъде изпълнявана тази патриотична музикална творба? И какви са подробностите около поръчката и написването и?

И както сме ги подкарали, мисля че вече е време в София да вдигнем паметник на българо-германската бойна дружба (може да стане един хубав двоен паметник), на българския рейнджър в Ирак (по линия на българо-американската бойна дружба), и на българо-турската бойна дружба (когато сме кълцали братушки заедно). Толкова войни в българската история, а без паметници и без инициативни комитети.

През Първата световна война прадядо ми е станал приятел с френските военнопленици, които му се наложило да охранява, а покрай тях изпил доста вино и изял доста храна. И научил френски. Ето това би бил един добър военен паметник. Едно каре белот с различни военни униформи и оръжието подпряно на стената.

46 коментара:

Ангел Грънчаров каза...

Поздравления за позицията и прецизния й езиков израз!

Радан Кънев каза...

Oхххх пропуснал си кой е председател на организационния комитет...

Тук искам да вметна нещо:

Няма лошо да има паметник на опълченците, в каквито униформи са се били и гинали.

Лошо е обаче това да бъде поредното русофилско събитие. Защото на Шипка е загубил ръката си (и получил руски медал за храброст) Димитър Петков, нали? Има значи едно историческо развитие, което е направило от опълченеца Димитър Петков яростен русофоб, и това развитие дължим на руската политика в София, а не на българската в Москва...

Анонимен каза...

Хубаво е да има паметници които да напомнят на такива лайна като теб и тези които са те коментирали че някога хора са загивала за тази държава. А сега вие седите и ги плюете.
Хубаво е че прадядо ти е ходил на война защото ти никога няма да отидеш на война , защото ако от теб зависи би правил свирки в турските медресета, вместо за се биеш.
Много е лесно да се седи от страни и да се говори наготово или по точно много е лесно да се изсереш на метеното.

koko каза...

Анонимен каза..БРАВО!!!Лесно се живее с герои,никой не иска да мре за сбодата ,особено сега 21 век.Така че,Анонимен каза..е много прав!!!Докажи себе си и тогава се изказвай "умно".Хората се умрели и за теб за да живееш и да пишеш сега глупости.Жалко за такива неблагодарници!

Искър каза...

Хубаво е, че Комитата оставя такива анонимни коментатори, за да се вижда какви са им на***ни задниците.
Направо си го представям горния как изскача от окопа с мощно "Ура".

Иначе по темата: Аз приветствам подобен паметник, но само ако е част от поредицата "Руско-българските отношения през годините". Според мен това би било добра инициатива :)

Искър каза...

ъъ, имах предвид коментатора преди koko

Анонимен каза...

Казвам Лидия Стефанова. Не съм русофил. В момента съм омерзена от новоимперските попълзновения на Русия, но да плюеш по опълченците и другите герои от Руско- турската война 1877 год. е коштунство. Всички знаем имперските цели, с които е започнала. Така или иначе за нас тя е била освободителна от едно дълго, жестоко и кърваво робство Поклон пред опълченците, които са участвали в нея( войната)- те не са имали имперски интереси. Грозно ми е да ви слушам да ги плюете- плаче ми се от такива Българи.

komitata каза...

Лидия Стефанова, странно е защо правите правописни грешки типични за руснаци, които напълно не са усвоили българския език. Няма да ви ги казвам, сама си ги открийте.

Търновец каза...

Между другото адв. Батков не пропусна да спомене миналия четвъртък, че бил помагал с пари за този паметник... както е помагал и за невероятните(напоследък) евро успехи на Говедата вероятно :))))

Киро каза...

Комита,

Хубаво е човек да се бори с преекспонирането на разни събития в историческа памет, читанки, паметници и култура, но в случая май си сбъркал адреса. Пак си подгонил руската мечка, когато има далеч по-конкретен ‘виновник’. Ако има нещо по-преекспонирано от Руско-турската война като цяло, то това е точно българското опълчение. И то по-преекспонирано в пъти. Ако за войната се чуваха и чуват и критични гласове (даже и при комунизма), то такива за опълчението ги няма никакви. Господстват митовете и стиховете на дядо Вазов. Та и до последния паметник, където били заровени ‘12 артилерийски гилзи с имената на близо 12 хиляди бойци, паднали за свободата на България’. 12 хиляди паднали, поименно, че и 12 гилзи! Чудеса, и то какви.

Отварям ‘История на българското опълчение’ от Анастас Бендерев, издадена през 1930 от Поборническо-опълченското дружество Шипка. На с. 327 има статистика по архивите на самото дружество – общо 6028 войници опълченци са записани от формирането на първото опълчение до края на войната. От тях са убити 375 и изчезнали без вест 163 (общо 538 или 8.9%). Избягали (има и такава графа) – 897 или 15%. На с. 328 се споменава и за руски поименни списъци на всички убити опълченци, къдети имало 450 имена.

Сами се сещате, защо книгата на Бендерев няма второ издание след 1930. И е такава библиографска рядкост, че е неизвестна и на професионални историци. Реакцията на един от последните като я разгледа беше ‘да я скрием, че това са срамни цифри’. Къде по-приятно е да пълниш гилзи с поименни списъци.

komitata каза...

киро, ще ми сканираш ли табличката или страницата където са цифрите?

Анонимен каза...

Колко ниско трябва да падне човек, за да е против паметник на опълченците, за да смята, че Руско - турската война е преекспонирана, даже че е вредна. Ето поради това късогледство на днешните привърженици на ДСБ, това движение трябва да бъде безжалостно бита на всички избори докато не изчезне напълно от политическата сцена. И това ще стане.
Лошото е, че на този Комит - наивник на средна възраст - главата му няма да уври. Няма да разбере, че това е част от нашата история - добра или лоша, а в случая един от най-доблестните епизоди от новата ни история. Колко трябва да е изветрил човек по празните митове на ВМРО, че да отрича българското опълчение като най-голямата българска саможертва в едно Освобождение, донесено ни основно на чужд щик. Когато Комитът се подиграва на комплексите на македонците, трябва да си дава сметка, че неговите руски комплекси са не по-малко смешни то историята с хунзите.
В едно Комитът е прав - инициятивата за вдигане на паметници наляво и надясно е израз на националното ни безсилие в момента. Когато не сме способни да градим бъдещето си, градим паметници за миналото си.

komitata каза...

"преекспонирана, даже че е вредна" - ?! преекспонирането е вредно, а не самата война ;-)

"днешните привърженици на ДСБ" — ?!?!?!

"този Комит" - другари от МГИМО, научете нечленуваната форма на Комитата коя точно е

"изветрил човек по празните митове на ВМРО" - ?!?! - кои са "празните митове" на ВМРО???

няма да коментирам правописните грешки. ама научете го този български накрая бе, таваришчи

Анонимен каза...

Другарю Комит,

Не съм виновен, че не са те приели в МГИМО навремето. Сигурно е имало някакви причини. В крайна сметка днес никой не ти пречи да аматьорстваш в сферата на международните отношения.

Празните митове на ВМРО се състоят в хероизирането на една мафиотска организация (да не се бърка с ВМОРО) чужда на две трети от българското население. Хората от Пловдив, Варна, Добрич, Русе, Видин, Търново и т.н. никога не са били свързани с "борбата" на тази организация, но пък редом с нея плащаха с живота си за националното обединение, което за съжаление така и не се случи.

За сметка на това опълченците в "руски униформи" (какъв цинизъм и простотия е да се набляга на този детайл)отидоха с ясното съзнание, че жертват живота си за свободата на България, станаха пушечно месо при Стара Загора, на Шипка и при Шейново. Много от тях са били обикновени градинари във Влашко, хора невидяли пушка, но все пак включили се в борбата за това и ти сега да пишеш на български, а не да лееш "алаху акбар" и "олеле селям" от блога си.
Опълченците не събираха рекет от софийските фабриканти както правеше ВМРО, не се избиваха по улиците на София, а на връх Шипка заедно с два руски полка спасиха от провал цялата война, не седяха в тил през Първата световна война като ген. Протогеров, а бяха първа линия при Стара Загора. Ей това са опълченците, които един упражняващ се волно върху външна политика и българска история "деец", иска да зачеркне щото носили руски униформи и били "преекспонирани".

И отново да ти напомня. Ти и съмишлениците ти, има много да се чудите защо не сте политически представени. Години наред и напред. Но може да се утешавате с МГИМО, руснаци, ДС и пр. Друго не остава.

Искър каза...

Анонимний,
какво целиш с това отклоняване от темата? Тук става дума за опълченци, а ти пишеш за ВМРО.

Като си избил натам, нека да се върнем малко по-назад. Ще ми е интересно да чуя мнението ти защо всички знаят за опълченците на Шипка, а почти никой не знае за Ножовци?

Анонимен каза...

Искър,

Двете неща са несъвместими. Опълченците и ножовци. Това не значи, че подвигът на ножовци е маловажен, неистински и пр. Не, но подвигът на опълченците е един и той ще остане в паметта на Нова България, защото възроди нашата държавност. Това е.

Защо подвигът на ножовци е толкова неизвестен не знам. Трялва да се държи вероятно сметка за това, че той е свързан с борбите на една част от българите. Илинден е логично по-близък на българите от Македония, Петрова нива на тракийците, а ДРО вълнува добруджанците повече от шопите, нали?
Опълченците вълнуват всички българи, защото - както ти писах - спасиха войната с двата руски полка на Шипка - и върнаха българската държава.

И.Е. Станков каза...

Комитата, като директен потомък на опълченец, ти казвам просто да си гледаш работата.
Като обикновен наблюдател - да се огледаш и да видиш, че "заради Илия и Св. Илия" никога не е било продуктивно кредо.

komitata каза...

Много обичате да ми подменяте тезите, нали?

Ако все пак ви е останала някаква памет можете да погледнете какво писах само преди няколко месеца за смисъла на Руско-турската освободителна война. Понеже знам, че не помните, там аз констатирам факта, че тази война и Русия действително са решаващи за България и трябва да бъдат отбелязвани.

По въпроса за признателността към Русия. Още в първите години след Освобождението Русия като държава предприема няколко много сериозни стъпки срещу българската държавност и интереси, с които на практика приключва последващите приказки за "признателността". Пито-платено както се вика.

За опълченците. Опълчението има нужда да бъде изследвано по-подробно, да се види истинската му роля във войната и в Освобождението. Съгласен съм с историците за това, че опълчението на практика спасява руската победа във войната, защото ако османската армия беше преодоляла Шипка, не се знае как щеше да продължи и да приключи войната. Моята прогноза е, че Русия все пак щеше да надделее, но на много по-голяма цена. И българският народ също щеше да бъде със своя държава, но също на много по-голяма цена.

За поставянето на паметник на българския опълченец, който е воювал в рамките на руската армия, ангажирана с "освободителна" война на Балканите.

Това е политически акт, чието време (по времето на руска агресия срещу независима държава, наш съюзник), място (в сърцето на София), форма (опълченец във военна униформа и с руско бойно знаме, а не паметна плоча, абстрактна скулптура, барелеф) е съвсем ОЧЕВИДНА манипулация с историческата памет на българина. Т.е., като политически акт този паметник можеше да не бъде поставен точно там, да не бъде поставен ТОЧНО ТОГАВА, да не бъде точно с тази форма.

Сега, през 21 век ние просто препотвърдихме образа на българския опълченец, създаден преди повече от век, вместо да го открием наново за себе си и да го демонстрираме.

И не мога да се сетя защо щом е толкова важен този паметник, нямаше никаква обществена дискусия по темата?!

Анонимен каза...

Комит,

Съгласен съм с повечето неща, които си написал в последния си постинг и се извинявам, ако съм ти приписал грешни тези. Все пак не мога (и не съм длъжен) да чета предишните ти постинги, а от този не става съвсем ясно това, което пишеш сега.
За да уточним:
1.Считам, че Руско - турската война не следва да се обвъзрзва с политическа признателност днес. Историческата признателност са паметниците на загиналите в нея руски и др. войници.
2. За Опълчението - да, нека се проучи по-подробно ролята му, състава му и всичко останало свързано с него.
3. За паметника - писах вече не одобрявам паметникоманията, която ни тресе. Аспарух, Крум,Калоян и т.н.
Не смятам, че паметника е политическа провокация, защото е определено копие на картината на Ярослав Вешин. Не виждам някакъв умисъл или зло намерение в това. Знамето, което стиска опълченецът е Самарското знаме. И в това не виждам нищо лошо. В крайна сметка това е било знамето на българските опълченци покрило се със слава при Стара Загора.
Не се наемам да дискутирам паметника от естетическа гледна точка, но съм готов да прочета критики по въпроса.
Защо няма обществена дискусия? А защо трябва да има? Не може да има обществена дискусия за щяло и нещяло. Предпочитам да има обществена дискусия върху архитектурния план на София.

Belomore каза...

Хм.
Тук има най-малко два въпроса:
1. Нужен ли беше паметник на българския опълченец?
2. Кой и как организира построяването и откриването на точно този паметник и използва ли го за манипулация в определен контекст?

По втория въпрос ми се чини, дека всичко е пределно ясно. Нема да си мърсим клавиатурата да пишем за них.

Ще се спра обаче по-подробно на първия въпрос:

Първо, да отбележим, че това не е паметник на българския опълченец въобще, а на българския опълченец от Руско-турската война. Защото "българския опълченец" въобще, би означавало минимум споменаване и на Македоно-одринското опълчение от Балканските войни, чиито подвизи са не по-малко достойни за паметници, но пък са доста по-малко известни.
Ако отидете напр. в Кърджалийско и видите, че има квартал "Опълченци" и едноименно село Крумовградско трудно ще разберете, че не става дума за опълченците от 1877-78ма, а тези от 1912-13та. Защото Македоно-одринското опълчение е имало през Балканската война напр. нелеката задача да изнесе настъплението през Източните Родопи (населени предимно с враждебно настроени мюсюлмани) към Беломорието. И се справя неочаквано бързо с трудната си задача!
Кой от вас е чувал обаче за този поход?
Кой от вас е чувал и за двестате и повече опълченци, загинали през юни1913та защитавайки българското знаме и малцината християнски жители на Крумовград (тогава Кошукавак) от башибозука от околните турски и помашки села в безвремието около Междусъюзническата война (http://www.krumovgrad.bg/9/page.html)?
Интересна история, една от много родопски драми, вкл. такива за опълчението, останали забравени.

Та, да се върнем на темата - паметник на българските опълченци беше нужен, но не само на тези от 1878ма, но на опълченците въобще, дори с лек акцент върху тези от Балканската война. Допреди 15-ина години имаше и един-двама живи на преклонна възраст в Смолянско.

Предвид и споменатото от Киро, твърдо подозирам, че онези 12 хиляди загинали опълченци включват и достойните бойци от Македоно-одринското опълчение.

И тук иде въпросът - защо те бяха изключени, защо са отново забравени? Защо само ги използваха за "бройка", за масовка, но със срам да споменат защо загинаха през 1912-13та, а те загинаха за освобождението на поробените си родни места, също като онези от 1878ма?!

Защото нима има по-голям и истински паметник за опълченците от 1878ма и подвига им от самата Шипка, от самата Стара Загора, нима споменът за изгарянето й ще бъде забравен?
А онези, другите, забравените, какво си имат - унищожените гробища из Македония, Гърция и Турция, където, ако и един камък е останал, пак е чудо.

Ако този паметник беше такъв какъвто трябваше да бъде, дори щях да кажа, че няма достатъчна публичност, че е някакси свенливо сврян, където е, срещу, с извинение, Дома на Москва в Сафии.

Та затова, таваришши, другови и другарици, ми остава един горчив вкус, като се сетя за този паметник. Нека го има, по-добре да го има, отколкото да го няма - най-малкото догодина сума ти политик няма да се аби да блъска до Шипка по августовските жеги, а ще се отчете с венци и цветя в центъра на София.

Какво става обаче с онези, другите, забравените?
Ще им отдадем ли нужната почит? Ще направим ли така, че да не бъдат забравени.
Хубаво е, че през 2012, за 100 г. от Балканската война Гоце няма да е президентин. Може пък тогава да се сетим и за забравените.

Анонимен каза...

Беломоре,

Да не търсим под вола теле.
Бил до Дома на Москва в София - до Дома на Москва в София е и Военният клуб. Да го преместим ли?
Бил с руска униформа. Ами такава е била униформата им. Пушката е била френска ("Шаспо").
Прав си, че няма паметник на Македоно-одринското опълчение. Аз намерих само един доста скромен - http://www.memorials.bg/scripts/isapivwb.dll/doc?id=7419

Желая ти да стартираш инициатива за такъв. В Кърджали насред центъра. Дотогава благодаря на хората, които са направили този.

Belomore каза...

Благодаря за "крумовградския" линк!

Не търся под вола теле.

Просто споделям. Ако четеш по-внимателно, ще видиш, че не съм коментирал униформата, а кому като цяло. И изрично съм подчертал, че този паметник е по-добре да го има, отколкото няма, но че можеше да бъде доста по-добре измислено всичко.
Колкото до Дом Москвы, то не сме коментирали разположението на Военния клуб, а на последния хронологически обект - паметника. В архитектурата има известна поредност - последващите обекти се съобразяват и разполагат спрямо предходните (освен в българското градоустройство, но това е друг въпрос).

А "в Кърджали насред центъра" има паметник на загиналите за освобождението на града през 1912. Баш насред центъра, в градската градина. Един от най-хубавите подобни паметници, които съм виждал.
В София обаче няма мемориал на загиналите във войните за национално освобождение, а камо ли на опълченците от периода. Известните паметни плочи пред НДК още събират прах някъде, а осмокрилият още стърчи.

На бас от сега, че поредният много инициативен инициативен комитет ще се сети през 2012та!

Grimm каза...

"Виж, ако бяхме направили един паметник на мюсюлманското население, пострадало в тази война, това щеше наистина да е някаква европейска крачка напред"!
Тц,ц,ц!
Защо ли не се учудван, че Ангел пръв с блеснали очи се е хвърлил да те хвали. Той и на дъщеря си фередже би сложил, ако така ще демонстрира твърда анти-руска позиция.
Все повече се убеждавам, че българите трябва най-много да бъдат защитавани от самите тях .

Анонимен каза...

Беломоре,

Вчера, подтикнат от дискусията, минах надвечер да видя паметника. Трябва да си призная, че е доста приличен на фона на това, което се роди в София в последните десетина години. Определено и изработката е на ниво, което си е жива изненада.

За поредността в архитектурата съм съгласен. Мен ако питаш трябва незабавно разрушаване на всички стъкленобетонни, кулести изроди в центъра на София.

Не знаех за паметника в Кърджали. Това ме радва. Чувал съм, че има някъде между Кърджали и Ивайловград доста голям мемориален комплекс на загиналите в Балканската война.

Димо каза...

Написаното от Киро ме изкуши да кривна леко встрани от героиката, присъща на тая тема. Хубаво е да си помислим малко за хаоса, разпада на обществени норми и отношения и безмисленото насилие, които съпровождат всеки военен конфликт. Сигурно се сещате, че паметта за войните е доста избирателна. Никой не си спомня например за разграбените еврейски къщя из София след превземането й от ген. Гурко. Или пък какво става след падането на Одрин пролетта на 1913 г. Прадядо ми - тогава 15 годишно хлапе - се втурва със съселяните си от сакарското село Главан да "приватизират" мюсюлманско имущество и гордо се завръща от Одрин с една крава. Брат на друг мой прадядо е доброволец от Македоно-одринското опълчение. Явно ужасите на войната са го потресли до такава степен, че след завръщането си у дома е станал пълен вегетарианец ... Как ли би изглеждал разказа за 1877-78 г. през очите на избягалите опълченци? Какво ли е било да си турски селянин, да речем в Старозагорско или Кюстендилско, по време на Руско-турската война?

Стойчо каза...

Чели ли сте най-първия постинг на този блог? Потърсете го, ще намерите нещо много интересно във връзка с настоящата тема:-)

Belomore каза...

Многу патетика стана, многу мокь! :)
Я да разведрим и да си поговорим за музика - някой чул ли е Марша на българските опълченци на Мая Нешкова??? ;)
А къде ли е останал нейният творчески астрален близнак - оркестър "Благоевград"?

Хесапов каза...

Придобих книгата на Бендерев при много срамни обстоятелства, преди повече от 20 години, когато се подвизавах като землемер към софийската община. По онова време правех нивелация на софийските улици и имах за обект кв. "Надежда"-всички части.
Близо до пътен възел "Надежда" имаше една стара постройка, мисля че бивша мелница, която привлече вниманието ми, когато работех около нея. Имаше многото разхвърляни книги край себе си. Оставих нивелира да почива и влязох през разбитата врата в сградата, която се оказа хранилището за стари книги на софийската градска библиотека. Печатните издания бяха нахвърляни, като картофи из помищенията и бях принуден да се катеря и газя буквално до кръста в стари книги. За няколко часа събрах една раница интересни, според мен издания и се прибрах щастлив у дома. Сред даровете беше и въпросната книга, както и доста други - стремях се да спася по-стари книги.
Когато се появих отново с празна торба, за да я напълня пък с ценна книжнина останах разочарован, управата на библиотеката бе заковала грижовно вратата за да създаде пълен комфорт на мишките, които похопваха щастливо от вкусната храна. До момента, в който къщата заедно с книжнината не бе изгребана за да създаде простор за строителството из тази прикрасна част на столицата...
...В Кърджали има паметник, мисля на опълченците или на освободителната Българска войска, който свири точно в дванайсет на обед "Вятър ечи балкан стене" или друга подобна песен...
...До Grimm, човече не ми говори за измъченото мюсулманско население. Дядо ми го помнеше много добре, бил е 20 годишен по време на освобождението през 1913г. и общо взето нищо добро не съм чул за чаршафите от него. Добре помнеше, как са отвлекли леля му за да я потурчат и тя умряла от мъка в конака на рязаната свиня.
По майчина линия съм пра-пра-пра-внук на Бачо Киро Петров от Бяла Черква (четата на Поп Харитон и Бачо Киро), обесен от турците за бунт. И от тук няма добри отзиви за чалмите...
...За паметника - не ми пречи.

Grimm каза...

Хесапов, не те разбирам - аз не говоря за 'измъченото' мюсюлманско население, а цитирах част от поста на Комитата. Явно не си ми разбрал отговора.

komitata каза...

мислите че си измислям или се шегувам за пострадалото невинно мюсюлманско население ли? ни най-малко. да ви вадя ли доказателства?

Стойчо каза...

Ами прочетете Бай Ганьо (втората част - има едни разговори между Гочоолу, Дочоолу и бай ви Ганьо).
И пак ви казвам, потърсете най-първия постинг в настоящия блог – много е интересен точно по темата

киро каза...

Доказателства за пострадало мюсюлманско население през руско-турската и балканската има много, и е добре те да се знаят и изследват. В този случай, както и в много други, брутална честност със самите нас е както най-полезната, така и най-моралната позиция (а и всеки желаещ може да запали свещ и да се помоли за прошка на конкретни вини на дядовците, ако има такива). Но да се вдига паметник на едно избито и ограбено от прадедите ни население ми изглежда мазохизъм. Или глупава политическа коректност, сходна с любимите на Запад извинения за отдавна минали неща – примерно за робство на негри, за картофен глад в Ирландия или за кръстоносните походи. Ако не сме готови да плащаме компенсации или да връщаме територии, няма място за едностранни метани по въпроса. Особено когато става думи за пострадали народи или населения от мюсюлманско потекло, които по принцип нямат традиция да си признават грехове (но много искат другите да правят това). За разлика от народите с християнско потекло, за които това е възможно по принцип, ако не и всякога на практика. Погледнете с каква мъка върви в Турция признаването на това, което там популярно наричат ‘арменски измислици’. А и в същата тази Турция няма никакъв обществен натиск за признаване на изтреблението било на гърци в Мала Азия, на българи в Одринско или Батак, или на когото и да било друг. Такива изтребления просто отсъстват от турския дискурс (почетете видни историци като Кемал Карпат примерно, има ги и на английски). Като същевременно в турската историческа памет са запазени и абсолютизирани всички спомени за пострадали сънародници и едноверци. Казано накратко, господства една природна и религиозна склонност към двойни стандарти. А Турция е най-вестернизираната мюсюлманска страна. За другите ислямски страни страни да не говорим въобще. В повечето от тях църква не може да се ремонтира или построи, та камо ли грехове да се признават.

Хесапов каза...

Комита, разбира се че е имало екцесии по време на Освобождението. Край нашето село Скребатно, Неврокопско има местност "Турцкото гробе", където са били изклани доста турци и помаци по време на Освобождението, но какво е това пред 500 години денационализация, културно и физическо унищожение и най-обикновенно изтребление?
След, като са били избити, потурчени или изгонени българските аристократи (знаем, че това, което създават аристократите, то формира нацията след време, както и народопсихологията, както и националната култура), турците великодушно са оставили простолюдието да се труди скотски за падишаха, но за всеки случай са му забранили да упражнява на български религията си, единствиния начин да запазиш човешки облик и народностна идентичност. Естествено дисциплиниращите мерки включват и специален данък за това, че си християнин, и кръвен данък, и откровенна ебан, бой и кражба, така че не ги жали чаршафите. ВИНАГИ Е ТАКА!
Политическата коректност е съвременна измислица на левичарите във Франция и Германия за измиване на гузна съвест. Но за какво гузна? Никой не знае.

Търновец каза...

Абе поне не сме тръгнали да правим паметници на Тарзан все още :)))

Belomore каза...

Само за статистиката - паметникът в Кърджали е на загиналите за освобождението на града през октомври 1912 български войници. Много е хубав, обаче не свири и не пее :)
Мълчат си войните под знамето и щиковете и чакат всяка годишнина, кой ли паша от областното ДПС ще дойде в краката им за адета...

А иначе часовниковата кула на общината е тази, която на всеки кръгъл час от 06.00 до 20.00 (или 22.00??) свиреше възрожденски мелодии, по които навремето можеше да се познае колко е часа (ако помниш коя кога е) - "Вятър ечи..." май беше в 13.00, другите бяха "Къде си вярна..." и подобни.
В средата на 90те май се поде инициатива за спиране на музиката, щото пречела на хората да спят и прочие, щото нямало части и пари за поддръжка и т.н.
Не знам свири ли още.

А по темата с извиненията мисля, че ние (българите) сме нумеро уно на Балканот. И Костов, и бат Петьо се извиниха за Възродителния процес и то на жертвите, лично, а не на осмо поколение наследници например. Това беше един достоен жест, който подкрепям изцяло.
Обаче дотук с извиненията. Другото, оправдано или не, е каквото повикало - такова се обадило, колкото и безсърдечно да звучи. И с всичките си свинщини пак сме много пред съседите си по нормалност.

Колкото до екзотичната идея за паметник на пострадолото мюсюлманско население, единственото, което ми се върти от известно време в главуната е необходимостта от един паметник на бежанеца - без националност, без посока - идващ в или отиващ си от България. Българи, турци, гърци, евреи, арменци.
Защото бежанската съдба е обща и еднаква, независимо на какъв език жалиш за изгубения роден край. Отделно, че бежанската драма е ключова за създаването на днешните балкански нации (поне християнските със сигурност) - справка Северна Гърция, България, а днешно време - и Сърбия.

Стойчо каза...

Май темата беше за неуместността на паметника – точно на това място, и точно в този исторически момент

Belomore каза...

Ти пък - откога следиш толкоз стриктно за темите?! :)
От песен - в песен, е казал народът. Важното е да има нишка, казала пък Ариадна.

Никой обаче не ми каза нищо за Марша на опълченците на Мая Нешкова, ееей, не сте ора вие, бря! :)

Георги Грънчаров каза...

Идеите ти за паметници в последния параграф ми се сториха много интересни, признавам си.
Аз също бих искал да видя един военен паметник с чисто мирна насоченост...
Паметници на българо-американската дружба вече има. Преди няколко години Първанов откри паметник на американските летци, загинали в България през ВСВ. Изтръпвам...

Стойчо каза...

@belomore - нали съм тъпо копеле, та реших да се проявя;-)

Коя е Мая Нешкова?

Belomore каза...

Еееее, Стойчо, разочароваш ме за човек с твоето ЕГН.
Как негираш най-опълченската от всички изпълнителки...

"Честит да бъъъде този ден, във който всеееки е роден..."

Ти текна? ;)

Belomore каза...

P.S.

И още - най-опълченската песен - "А, бре, мОмче, имаш конче, дааай ми го, дааай..."

Някой би видял нездрава еротика, но ето така според мен са се зародили рекетът и автоджамбазството в Горноджумайско :)

Стойчо каза...

@беломоре – точно за Мая Нешкова очевидно мозъкът ми и избирателната ми памет са решили да пестят мозъчни клетки;-), но се сетих за коя става дума (като ми написа текста на песента)

Търновец каза...

Тя не беше ли някъде по Американско забягнала по едно време ? Или се бъркам с другата култова естрадна звезда - Кичка Бодурова(ей тея поне имат нямат само по едно име ;)))

Belomore каза...

И с Кичка я бъркаш, но и с Мариана (и Тодор) Трайчева, според мен :)

Анонимен каза...

Аз наистина харесвам вашия сайт. Отличен съдържание. Моля продължите да публикувате такива дълбоки cotent.

Анонимен каза...

българо-немската бойна дружба

http://www.duma.bg/duma/node/12031

http://www.duma.bg/duma/node/12023

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)