неделя, август 24, 2008

По-подробно за Грузия

Знам, че вече тотално омръзвам на редовните ми читатели с материали за Грузия, но какво да се прави, темата го изисква. Наслушах се на всякакви преразкази на руската държавна пропаганда за това, което се случва в Грузия и около нея, нашите политици мълчат като .... в гащи, и затова ви представям гледната точка на изключителната руска журналистка Юлия Латинина, която е един от малкото съвестни професионалисти в Русия, така както тя видя нещата. Материалът е предназначен за тези, които искат да навлязат по-дълбоко в ситуацията и определено не е за тези, които искат пак да ми преразкажат руските пропагандни тези.

Превеждам първа част от нейното вчерашно предаване по радио "Эхо Москвы" "Код доступа". Ако ми остане време ще ви преведа и втора част
Сайтът на Эхо Москвы
Линк към материала (има и звукови файлове, който разбира руски може да си ги пусне да ги слуша)

Ю.ЛАТИНИНА: Добър вечер, в ефира е Юлия Латинина, предаването е «Код доступа», и предаването днес, естественно е, за руско-грузинската война.

Ето, аз току-що се върнах от Грузия. Надявам се да се добера и до Цхинвали. Просто от Грузия да се направи това, се оказа неочаквано сложно, и на мен, меко казано, доста хора ми препоръчаха да го правя. До Цхинвали продължавам да се надявам да се добера. А преди всичко, както вече казах, най-главното, все пак, се е случвало в Грузия, защото става дума за руско-грузинската война, подчертавам. Защото, когато когда ударът по страната се нанася от два фронта, тоест от Абхазия и от Южна Осетия, когато в конфликта са задействани повече от 20 хиляди души – видимо, някъде около 25 хиляди е била руската армия, с няколкостотин танка, - когато се нанасят ракетни удари, когато лети стратегически бомбардировач – ами, нека си лети там сам, и не е много ясно какво точно там прави, когато се нанасят ракетни удари с ракетните комплекси «Искандер» - честно казано аз не вярвах много-много, че Грузия е била обстрелвана с «Искандер», и е стрелял от Дагестан, както заявиха грузинските власти, но те показаха две фотографии на два «Искандера», един от които, по думите на грузинските власти, е ударил по нефтепровода Баку-Супса, нефтепроводът в този момент не е действал, тоест неизвестно е,дали е повреден или не, а другият, по техни думи, е ударил по площада в Гори – ето, там се въргаля, там е фотографиран, на него стоят съответните маркировки.

Оперативно тактически комплекс Искандер
Снимката и повече данни от тук


Разбира се, че не съм специалист и не знам, «Искандер» ли е това или не, но да се изясни това не е трудно. Т.е. ясно е, че когато става дума за такива съвсем нови полеви изпитания на добро оръжие и за мащабни действия по фронтовете, именно това е руско-грузинската война, отдавна планирана. Разбира се, че такива човешки маси, особено в Русия, не се разгръщат за ден или за два, – те за своето разгръщане, както виждаме, изискват ремонт на железниците в Абхазия от железопътните войски, които, собствено, у нас се занимават с това да подготвят плацдарм за поддръжка и за осигуряване с техника. И да се говори за това, че това е война за Южна Осетия е приблизително така, както Втората Световна Война да бъде обяснявана с битка за правата на судетските немци.

В тази война има втора съставка – именно южно-осетинската, и в нея има маса увлекателни подробности, доста по-малко мащабни, но много важни за разбиране на случилото се. Защото, как така започна например конфликтът през 2004-та година между Грузия и Южна Осетия? Това беше една война за автоцистерна. Тогава руските миротворци търгували с бензин, грузинците заловили нелегалната цистерна, генерал Набздиров, тогавашен командващ на миротворците, изпратил на помощ на цистерната миротворци, грузинците не ги пуснали, на помощ на цистерната тръгнала бронирана техника от руска страна, грузинците отговорили със същото. Е, и в крайна сметка грузинците установили контрол над над грузинските анклави в Южна Осетия, а осетинското население влязло в окопите, и така то, всъщност, в тези окопи си и остана, защото в началото то получаваше 2,5 хиляди за това че седи в окопите, след това 4, след това 5, писаха за 5, всъщност, разписваха се за 8, а получаваха 5, и, изобщо, никаква друга работа в Южна Осетия за възрастни мъже нямало, и това завърши така, както започна. Въобще в тази история има маса съвършено поразителни подробности.

Например, от този момент, когато разбрах, че всъщност един от основните конфликти, един от подбудителните мотиви, благодарение на които Саакашвили е взел решението първи да нанесе удар, е била съдбата жителите на грузинския анклав, разположен между Джава и Цхинвали, т.е. отрязан от основната Грузия, Саакашвили е нанесъл удар след като, за пръв път в цялата история на грузино-осетинския конфликт този анклав е бил обстрелян от артилерия, тежка артилерия, както от Цхинвали, така и от страна на Джава, т.е. заличавайки го от лицето на земята, – съвършено точно, това чух не от военните, това чух от хората избягали от Тамарашени, от Курти, от Кехви - от тези села, които са били разрушавани, подчертавам, до момента, в който Саакашвили е нанесъл удар по Цхинвали. И аз въобще не можех да разбера – а как всъщност, им се е удало да избягат? Аз ги разпитвах, разпитвах и други хора – и получих удивителен отговор на този въпрос, който се заключаваше в това, че там е стоял чеченски миротворчески пост, т.е. пост на Ямадаев, и по пътя Транскам, още от 9-ти, прочистван както от руски, така и от чеченски части, пробиващи към Цхинвали. И ето, как, чеченците осигурили един от основните пътища за отстъпление на тези жители, при което те реално са им помагали – те разбира се, са отнемали оръжието, а понякога и колите, все пак това са чеченци. Но, въпреки това, те са казвали - вие ни спасихте, приютихте ни в Грузия по време на чеченската война, чеченците няма да забравят това — и видимо, ако чеченците не бяха направили това, то Русия трябваше да отговаря за много сериозна етническа чистка, защото е ясно какво щеше да се случи с жителите на този анклав, когато биха пристигнали мародерите. Ето няколко такива стратегически и чисто тактически неща се сблъскват в цялата тази история.

И да, да поговорим за това, как се развиха събитията. Съществуват взаимоотношенията на Русия и Грузия. Отношенията на Русия и Грузия се заключават в това, че в Русия отдавна се пропагандира образът на Грузия, образът на Саакашвили като някакъв разпасан диктатор, а в това време реалната причина за недоволството от режима на Саакашвили, разбира се, се заключава в това, че Грузия при него се превърна в европейска страна. Това в Грузия се чувства и в поведението на хората по улиците — ето разбирате ли, влизаш в Грузия от Армения и вече влизаш в друга страна, там в Армения цари съветското. Това е усещане, което е невъзможно да бъде предадено. Дори в сегашният, полувоенен Тбилиси хората се държат свободно. Това са разбира се и грузинските полицаи, които не са нашите катаджии, а се държат абсолютно като американски полицаи. Това е разпродажба на собственост без корупция. И аз си спомням, че когато стоях в Батуми на крайбрежната улица и на мен премиерът на Аджария ми обясняваше че това е сградата на правителството и ние я продадохме, а това е сградата на МВР и ние я продадохме, аз за пръв път си помислих, че може би има шансове за обединение на Грузия и Абхазия, защото рано или късно тук ще дойде някой от Сухуми, където е съветска действителност и където стоят тези страшни хотели от 70-те години, ще погледне на поникващия Дубай - на "Хаят", на "Мариот" и ще се попита — е добре, независимост независимост, всичко е ясно, но защо при нас е такъв проблемът с туризма? А нали туристическата инфраструктура не може да бъде променена, ако не бъде променена държавната инфраструктура. И когато гледах това, си го помислих, и не разбирах, че всъщност виждам причината за предстоящата война. Защото, ето в това и беше основният проблем.

Второто основно стратегическо решение, мисля, беше прието от Запада в април, когато Франция и Германия фактически блокираха влизането на Грузия в НАТО, т.е. стана ясно, че на Путин са му развързани ръцете. И най-накрая, в май-юни се приеха основните стратегически решения в Русия — споменатото по-горе разгръщане на войските, вкарването в Абхазия на железопътните войски, десантници, гаубици и т.н. Всички очакваха, че войната ще започне в Абхазия, а тя започна в Южна Осетия. Ако е истина това, което казва грузинското ръководство — сега ще се спра на това, — то в този момент, когато тя започна, и в този момент, когато започнаха да изличават от лицето на земята грузинските села, то Саакашвили не е имал всъщност никакви стратегически решения, у него имаше само тактически решения — да започне войната там, където тя и без друго започна, или след ден тя ще започне около Гори.

Сега да се върнем към грузинско-осетинските отношения, които са доста по-мрачни, и в тях Грузия, безспорно, сама си е виновна, защото — какво е това Южна Осетия? Аз вече много пъти говорих и описвах режима на Кокойто като някакво съвместно предприятие по усвояване на руски пари, на бюджета за борба с Грузия. Ето ви два примера. В официалната резиденция на господин Санакоев, главата на временната грузинска администрация, имало построени 20 социални обекта, като кафета, ресторанти, а главно — болница, и за пръв път от 15 години жителите на Цхинвали могли просто да си направят преглед. Защото в цхинвалската болница, където аз бях по-рано, не миришеше дори на аспирин.


И съм длъжна да кажа че този проект в село Курта с многочислени здания, това разбира се не е Батуми, това е такова показно село — няма никаква икономическа обоснованост. Но фактът е в това, че когато е била построена болницата, то в май миналата година, господин Кокойто просто затворил границата, за да не ходят жителите в тази болница включително.

Ето друга история. В Цхинвали много често не е имало вода, защото водопроводната система е стара, тя е от 56-та и не е била ремонтирана от години. На жителите обяснявали, че водата са я изпили грузинците, в буквален смисъл. На жителите всеки ден или всяка седмица им говорили за зверствата по времената на грузино-осетинската война през 91-ва година, за разстрела на назарския път, когато са загинали 38 абсолютно невинни хора. Това наистина е ужасна трагедия, но трябва ли всеки ден да говориш за нея като системообразуващ фактор на режима? И двата режима - и санакоевския и кокойтовския - са прокарвали допълнителни тръбопроводи и газопроводи, с връзки към своите села и към своите градове. Санакоевският тръбопровод е бил с продължителност от 12 км и е струвал 7 милиона долара.

Южноосетинският тръбопровод е вървял по планините 56 км, т.е. 5 пъти повече, умножаваме пет по седем и се получават 35 милиона долара. Колко си мислите е струвал южноосетинският? 35? 100? Не- той е струвал 750 милиона долара. При това, този режим е бил силно криминализиран. Ето прост пример: сега в числото на военнопленниците или как там им викат, политическите затворници, Южна Осетия изисква да и върнат Марек Тудаев. Имало двама братя Тудаеви. Господин Марек, който излежава присъда в Грузия, той излежава това, че е крадял грузинци, и съответствено, ги е продавал за пари. Примамили го в Грузия и грузинското МВР го е заловило. Неговият брат го постигнала още по-неприятна участ - той си купил в Грузия кола, след това колата не му харесала, той я върнал в Грузия за доработка, и след като тя се върнала преработена от Грузия, след седмица тя се взривила под него. Човекът останал инвалид. Трябва да кажем, че едва ли тази безумна история, безумна пропаганда, безумно преобразяване на населението, пълната палестинизация на населението и превръщането му в заложник на историите по усвояването на пари, тя едва ли би успяла, ако не бяха самите грузинци.


Защото грузинците реагирали на това достатъчно твърдо, и са имали три вида реакция. Най-напред, те напълно прекратили икономическите връзки с Южна Осетия, незнайно защо, и ако някой е влачел кутия с брашно или две кила бонбони, на поста отнемали бонбоните, и то именно отнелмали, защото тъй като грузинските полицаи не взимат подкупи, то тези бонбони наистина са били конфискувани - ако искаш ги върни, ако искаш не, но с подкуп няма как да минеш. Второ, съществувала е практика, че всеки път, когато някой осетински опълченец, например се напие и започне да стреля по грузинците - грузинските полицаи отвръщали на огъня. Това е бил законът. А ако този куршум е попадал не където трябва - ами, какво да направизм. И трето - грузинците преследвали представителите на осетинския, безспорно криминален режим, защото -още веднъж - в Южна Осетия е съществувала някаква Чечня, модел 97-ма година, с тази разлика, че е поддържана от руското ФСБ (наследникът на КГБ - К.П.).

И как се е развил конфликтът? Започнал е той, струва ми се, в такъв остър стадий, именно на 3-ти юли, когато в едно от осетинските села загива началникът на поста на това село господин Бибулов. Него буквално го взривяват в тоалетната. Т.е. там е седял някакъв нужник — и го взривили. Той се прославил с това че не пускал хората от грузинските села да си съберат дърва в осетинската гора, без да събере по 100 лари за кола. А видимо, имало и други неща, които правил този човек. Възможно е, че е бил свързан с протеклия малко преди това обстрел на грузински села, но така или иначе този Бибулов го взривили. Откровено казано, аз хвърлям вината върху грузинското МВР. И веднага след това, след три часа, последвал отговор - защото на обиколния път през грузинските села взривили Дмитрий Санакоев, главата на временната администрация на Южна Осетия. Санакоев оцелял - по чудо абсолютно, защото той бил в небронирана кола, а точно под него се взривила фугасна бомба. А там, наоколо, били само грузински села, и имало един единствен хълм, който се наричал Сарабук, и който се контролирал от осетинците, и ясно е че именно от този Сарабук са дошли и са поставили взривното устройство.

И така, грузинците завладяват този Сарабук, и изглежда това е било много силно тактическо решение, защото от Сарабук не само се вижда околния път, но и всичко, което се движи наоколот. А в това време руските войски или това което е прието да се нарича миротворци или осетинско опълчение, то вече се натрупвало в рокския тунел, или в Джава, и било много неприятно, че от Сарабук можело да се наблюдава кой накъде се движи. И затова започнал голям вой по осетинската преса, че ето — Сарабук е нашата светиня, че ние загубихме стратегическа кота, и паралелно по целия параметър на този анклав започнали престрелки, започнала много сериозна престрелка в Хетагурово, това е осетинско село, в съседство с грузинското село Нули.


Там един след друг започнали да стрелят, в началото от стрелково оръжеие, а след това грузинските миротворци от някакъв БТР, след това този БТР го запалили или не успели, тук чух различни версии, там загинал един от осетинските милиционери, а по-нататък, на 1-2 август започнал минохвъргачен обстрел на грузинските села, но не на тези, които се намират в центъра на анклава, т.е. тези, които са отрязани от Грузия, а именно по периметъра. Ще отбележа че до този момент грузинците отговаряли на този обстрел така, както са свикнали, т.е. те имали докрина според която те или силно отговарят или взривяват някого и тогава тя спира. Така е било всичките последни години. Но ето сега, във връзка с това, как се е увеличавал калибърът и жистокостта на грузинците, нищо такова не се е случвало. Всичко това ескалирало. Грузинците се усетили, че става нещо не много читаво, и на пети август в Цхинвали пристига Темури Якобашвили, държавният министър на Грузия по реинтеграцията. Той искал да се срещне с Кокойто. Т.е., грузинците променили тактиката, и искали да постигат мир по друг начин. Не успял да открие Кокойто. Той се срещнал с Кулахметов, началникът на миротворците. На 7-ми август, т.е. в навечерието на войната, Якобашвили пристига втори път - той искал да вземе със себе си руския посланик Попов, но по думите на Якобашвили Попов казал че до Гори спукал гума, а когато Якубашвили го помолил да сложи резервната и да дойде, Попов му казал че резервната също била спукана. Накратко, Якобашвили се среща с Кулахметов. Привеждам този разговор по думите на Якобашвили. Кулахметов отговаря - Кокойто излезе извън контрол, той не може нито да го спре нито да го открие и тогава Якобашвили пита, какво да правим, а Кулахметов отговаря - едностранно прекратяване на огъня.


Якобашвили се консултира с грузинския президент - и прекратяват огъня. По-нататък вечерта на същия ден, Якобашвили отново, този път просто преразказвам думите му, защото е много важно, ако разказва истината, а ако малко преувеличава е още по-важно. - Якобашвили седи с президента на Грузия и президентът на Грузия в началото, по време на едностранното прекратяване на огъня, — напомням че в този момент грузинските войски така или иначе са разгърнати, - получава съобщение за това, че е започнал обстрел от минохвъргачки, обстрел от големокалибрени оръдия по грузинските села, които се намират в центъра на анклава и които няма къде да се денат, и това се случва за пръв път в цялата история на конфликта, а по-нататък, по думите на Якобашвили, звънят на президента, той вдига слушалката и целия побелява. Якобашвили пита какво се случило.

Карта на разрушенията в и около Цхинвали. Главните разрушения както виждате са в грузинското село Тамарашени, на север от Цхинвали.

източник на снимката

с червено - напълно разрушени сгради, с жълто - частично разрушени, червената линия е границата между Ю. Осетия и същинска Грузия

Грузинският президент отговаря, че колона руска бронирана техника 150 единици, се приближава към рокския тунел. В този най-важен момент в цялата история, когато руските войски се приближават към Рокския тунел и когато тази колона е бомбардирана от грузинските сили при Гуфтинския мост. Това е след Джава, това е по пътя за Цхинвали. А ако тази колона се беше придвижила тогава, когато разказва Якобашвили, то действително, видимо, у грузинския президент не е имало вариант, кога да започне войната — войната практически е започнала, грузинският президент е можел да вземе единствено тактическо решение — къде трябва да се състои първото сражение — то трябва да се състои в Цхинвали или до Гори. И ако тази колона действително се е приближила до рокския тунел преди това , когато грузинците са открили огън по Цхинвали, още веднъж повтарям, то фактически две колони се движат една срещу друга, и което въобще е най-важното, че всичко в тази война се е случвало, че там практически не е имало директен контакт на едните войски с другите, всички войски са действали с артилерия и авиация.


Грузинците с артилерия и авиация са се опитали да унищожат тази колона, а после и 58-ма армия, която тя се е повявила от тунела, руските войски, обратно с артилерия са избивали грузинците от всички грузински села и видимо, от Цхинвали, и освен това са бомбардирали и грузински градове, така че грузинците са се оказали в ситуация, че ако не оставим Цхинвали, то ще унищожат и Тбилиси. Става дума за такава техника, на която не е възможно да се съпротивляваш. Какво се е случвало по-нататък? Видимо, с не особено големи сили грузинците са влязли в Цхинвали и в съседните села, те очевидно не са се подготвяли за тоа, тъй като са се готвили за война в Абхазия — там са били разположени най-добрите части, втора бригада, а първа бригада цялата е била в Ирак. Тоест, вижда се, че ако тази операция е била подготвяна дълго и по-отрано, и най-добрата грузинска артилерия се е намирала в Сенаки, защото всички са чакали нападение от страна на Абхазия.

А по-нататък се е случило нещо, неочаквано дори за грузинците.

Защото цялото това южноосетинско опълчение, което всъщност си е една такава напълно въоръжена южноосетинска Хизбула, тя някъде се е укрила, в това число и в града.

Доколкото аз разбирам, доста храбро се е сражавал командирът на осетинския ОМОН Пухаев, той е тежко ранен, а тези грузински офицери, които аз разпитвах, казваха, че те не са срещали никаква съпротива от осетинското опълчение, затова пък видели няколко много модерни руски БТР-а, които изглежда е трябвало да се сражават за осетинското опълчение по същата начин, по който да речем самолети бомбардираха дефилето Кодори, и за тази бомбардировка казаха, че че бомбардират абхазките въоръжени сили. Впрочем правя пауза за новините.

(край на първа част. ако имам време и има интерес, ще ви преведа и втора част )

16 коментара:

Анонимен каза...

Комита,
Тази дама, извинявай, има толкова общо с професионалната журналистика, колкото ти - с атомните централи (ха сега пък да се окаже, че си атомен физик :)). Сериозно - това е полуистерично преразказване на слухове и пердположения на трети и четвърти страни. Тъжно е, че такива истерични дами без следа от професионализъм и етика са последните останали гласове против режима в Русия :(

Анонимен каза...

на мен пъкмного ми хареса - благодаря за превода!

dzver каза...

комита, вземи спри анонимните коментари.

На мен ми е интересно и съм убеден, че никой нормален човек на тоя свят не вярва на руската армия.

Анонимен каза...

Пълен болен мозък е писал статията.
Не ми е ясно защо се публикуват таки простотии и настройвате хората срещу сайта!

komitata каза...

Отраснал съм в семейство на енергетици и съм инженер. Не е като да съм атомен физик наистина, но съм ангажиран с темата за ядрената енергия и съм запознат с техническата страна на въпроса.

Другари от МГИМО, защо така критикувате, та материалът е на руска журналистка, при това сигурно най-голямата специалистка по Кавказ в руските медии. От кога спряхме да вярваме на руските журналисти?!

Анонимен каза...

много си тъп! сорррии!

Анонимен каза...

много си тъп! без сооооооррррррии!

Анонимен каза...

Изглеждаш свестно момче. Неглупаво. Как си се захванал да превеждаш простотиите на тази...журналистка. Няма нито логика, капка мисъл, нито грам информация на която човек да повярва малко-отмалко. Някоите те е излъгал, като ти е казал, че тази си разбира от работата и е добра журналистка. Приазките и несвързани и незавързани и подкрепени с нито един факт, а на казано и разказано от някои со пълен боклук.

komitata каза...

За анонимците, завършили МГИМО, но не четящи руска преса:
Юлия Латинина е един от водещите журналисти на Русия. Повече за нея можете да прочете тук

Миналата година Юлия Латинина беше наградена с италианската награда за разследваща журналистика на името на Мария Грация Кутули - разследваща журналистка, убита в Афганистан.

Георги каза...

Няма въобще да се учудя да са използвали Искандер, новите оръжия трябва да се тестват в реални бойни действия, все пак САЩ си имаха три полигона за изпитание - Ирак, Афганистан и Югославия. Ако всичко е минало както трябва да му мислят Полша и Украйна, че това чудо може да носи ядрени бойни глави до 50 килотона, а е невъзможна за сваляне поради случайните траектории, които използва за полета си.

Славейко каза...

радвам се че някой си прави труда да погледне към руската преса, очевидно доброто образование на родители и лично (пък и поназнайване на руски) ти се отразява положително.. естествено си избрал да попреведеш разказите на другарката Латинина, щото, тези разкази представят грузинската гледна точка..
за разлика от анонимниците, считам че има и истини в това което Латинина ПРЕразказва от разказаното й от грузинците.., 100% има истини и в това което осетинците разказват на останалите руски журналисти..,
най-вероятно (обаче) така погледнат конфликта - руснаците са агресор, щото дърпат конците най-отгоре и ако не са искали война - можеше и да я предотвратят..
но това което всички забравяте е още една не по-малко важна гледна точка - точката на САЩ!
е ако г-н комитата разгледа фактите където са намесени САЩ, ще разбере че тази суперсила не е по-малък агресор в тази ситуация
...както и да го гледаш положението...
всички са жертви на т.н. "Уор Инкорпорейшън"
не само руснаците са алчни, не само грузинците, не само осетинците, алчни са и хората които дърпат конците на правителствата в САЩ - и тези хора се възползват от малката алчност на по-малките и в крайна сметка им дърпат кончетата и на тях

Радан Кънев каза...

Хммм ако тезите на Латинина са верни (а има все повече потвърждения от РУСКИ източници), излиза, че "безумната авантюра" на Саакашвили е била спасителен ход за страната му...

Руските дивизии надали са се придвижвали с цел да отпушат помийната яма в дачата на Кокойти...

Ако Русия е подготвяла мащабна акция на грузинска територия, атаката срещу Осетия и привличането на международно внимание звучат като оправдан ход, макар и предрешен от военна гледна точка. И от тази перспектива "безумната авантюра" става доста по-обяснима.

Разбира се, това са само хипотези.

Belomore каза...

И тук отново опираме до фаталната роля на евровагините, за която споменах още под първия постинг на Комитата по темата.
Ако евровагините не бяха евровагинствали през април, никога нямаше да си стигне до случилото се.

ПП
Премного интересно ми е било винаги как любителите на матушката обясняват благо, че всеки по-различен глас, излязъл от същата е на:
1. Емблематичен непрофесионалист (а ла "таа не е никъв журналист, разумееш?!")
2. Клинично луд
3. Агент на ЦРУ или поне на световното юдейство.

Обаче същите витязи умрат да цитират източници в стил в-к "Совершенно секретно" (с намигане, че там пишат едни хора, дето всичко знаят, щото работят на едно място) и прочие конспиратороборци.

IvanK каза...

Историите за началните моменти на войните са много интересни и увлекателни за четене, но обикновенно не са много поучителни. Да, важно е кой е направил първия истрел, но не забравяйте за това, че всяка война има не само повод, но и причина, което се учи по история в 7ми клас.

В тази война, поводът още не е изяснен, дали грузинците бомбардирали, дали руснаците, факт е че тя щеше да стане независимо кой първи хвърлил бомбите, по интересно е според мен какви са причините за тази война, които май както винаги са изключително банални - доброто старо черно злато, защото, ако не знаете, в каспийския басеин се води един от най-големите, ако не и най-големият басеин за природни блага, от които руснаците съвсем основателно отдавна си цочат и продават в европа и другаде.

Това обаче не е в интерес на американските нефетени корпорации, на които аджаба им ядат от питата и затова решават да и направят мръсно, като създадат един техен "проамерикански" блок (GUAM) наливайки ресурси, обещания и надежди на хорицата, за да не оставят на Русия да си налга влиянието. Прокарват си и тръбичка, чиято идея е да подминава руските земи и да плиска нефта право в черно море. Красота.

Има обаче едно "но". Все пак Русия си е Русия и след като идва другарят Путин на власт, се заема със задачата да не дава туку-тъй да се подтискат интересите на матушката. Почва да налива средства, финансови или дипломатически (веселбата с руските паспорти например) за да дестабилизира грузия - най-вече спонсорирайки "сепаратистите", та да не е много рентабилно нефта да минава оттам. Дотук добре, обаче и америка не е безучасна - яко налива финанси и техника за да модернизира грузинсакта армия, обучава ги на военно дело, и т.н. Но интересите на америка не спират само там, ако сте следели какво става зад голямата вода, сигурно вече знаете, че там е на власт един много специален "ала хитлер" режим, който се държи на власт главно заради изобретяването на "външни врагове", и гледай ти обаче, те започнали да свършват - за новя кандидат на сегашната администрация - нищо не остана. Така че войната по-скоро е инициирана от там - за тях това се води нещо като с един коршум два заека - новата "Русия главорез с имерски наклонности" супер яко играе със старите американски страхове от студената война, а пък самата война ще промени локалното status quo което не е в полза на САЩ. Все пак, на Русия е къде къде по оферта да поддържа размирни територии там, а пък сега, след като ги видя цял свят, има шанс да не може повече да го прави.

Пък и самия момент беше супер удачен - тъкмо наближават изборите в САЩ, в Грузия тъкмо (една седмица преди) беше свършила една марштабна военна тренировка с участието на американски инструктори, другаря Путин дава наздраве с олимпийците - абе момент за чудо и приказ. Пък за това че руските войски били на толкова удобно място преди началото на
действията по мое мнение показва, че нечие разузнаване си е свършило работата... Все пак от самата война САЩ и съюзници кярят къде къде повече, а война без кяр няма. (граничещите със Русия държави сега яко се въоръжават, купувайки оръжие познайте от кого ...)

mapto каза...

Факти и коментари от сърцето на конфликта: http://qartu.com

Анонимен каза...

[qute]Тази дама, извинявай, има толкова общо с професионалната журналистика, колкото ти - с атомните централи [/quote]

+1.
извините братья славяне что пишу по русски. читать по Български могу писать нет.
Тяжелые времена настали. Россия ни кому кроме нас (россиян) и тех кто помнит не нужна как государство способное влиять на политику в мире и даже в своем регионе.
И Грузия тут не причем. Правительство Грузии официально получает зарплату у США. Ещё нужно комментировать кому это выгодно?
России при её территориях лишние проблемы с военным конфликтом не нужны. но остановить убийство невиновных людей необходимо.
(вспомните царя освободителя).

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)