вторник, август 05, 2008

Достойно поведение в недостойни времена...


Няколко студенти се отказаха от паричната премия, съпътстваща наградата Черноризец Храбър, която вестник Труд се опита да връчи (премията, а не наградата, нали правите разлика).

Историята е следната, както ми е преразказана от участниците. Тошо Тошев получава наградата Черноризец Храбър за "принос към българската журналистика"* (!?), която е съпъствана с парична премия от 10 000 лева. Тъй като и с тия десет хиляди и без тях Тошо Тошев си е Тошо Тошев, той решава да пренасочи паричната премия към отлични студенти по журналистика, като направи нещо като миниконкурс за парите.

Задачата на миниконкурса е била да се напише коментар по актуална тема. Поканени са шестима студенти.

Първият поканен (Петър Добрев) директно отказва и не се явява на конкурса.

Александър Кръстев
се явява и печели част от сумата, но решава да я дари за различни проекти с нестопанска цел, а другите спечелили си поделят сумата с неспечелилите.

Тошо Тошев малко късно се е сетил да спасява реномето си с благотворителност. Всъщност, когато е известно името на даряващия, това не е благотворителност, а PR.

Искам да поздравя Александър и Петър за принципното поведение. С цената на сериозна лична жертва (можеха да отидат на море, например) те показаха на хората, които са изкушени от силата на медиите, че медийната власт има правила и етичен кодекс и с нея не е редно да се злоупотребява.

Надявам се и двамата да имат дълга и успешна журналистическа кариера.

И един джокер за хората, връчващи Черноризец Храбър — друг път просто връчвайте наградата на студентите, а не се опитвайте да създадете добро впечатление в началството.

"Не съм достоен да бъда президент" "Не оправдах доверието като премиер." С нетърпение чакам да чуя и тези две изречения от когото трябва...

———————
* Несъмнено Тошо Тошев и "Труд" имат принос към развитието на вестникарския пазар и журналистиката в България — например чрез подготвянето на кадри, чрез развитието на дистрибуторската мрежа, чрез развиването на рекламни техники. Но това не значи, че автоматично получават право да злоупотребяват с властта, която имат. Точно обратното — когато си пръв и в очите на всички, трябва да си за пример и да бъдеш повече от другите взискателен към себе си. Както един световен шампион може да бъде осъден за пътнотранспортно престъпление, така и един главен редактор и мощният му вестник трябва да бъдат съдени строго от моралния съд на читателите и бъдещите журналисти.

4 коментара:

Стойчо каза...

Верно, че има надежда. Браво! Не знам какво бих аз направил на тяхно място, но заслужават поздравления юнаците!

Belomore каза...

И аз като Стойчо бих казал - има надежда, браво на момчетата, пардон - мъжете!
Готино му става на човек, някакси...

Belomore каза...

P.S.
"Несъмнено Тошо Тошев и "Труд" имат принос към развитието на вестникарския пазар и журналистиката в България — например чрез подготвянето на кадри, чрез ..."

Особено голям принос имат чрез подготвянето на кадри.
Ама едни кадри за чудо и приказ. И прИказ, и прикАз... от вида, дето "решават всичко"...

Като чуя за тия кадри и се сещам отново и единствено за фундаменталния разрез на времето от Александър Кьосев под емблематичното заглавие "Момиченца".
Не че не сте го чели (предполагам), но периодичното му припомняне е твърде здравословно:
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1238&sectionid=5&id=00004

komitata каза...

ооо беломорски, мерси за връзката към Mомиченца. това ми е една от най-любимите статии на всички времена ;-)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)