събота, юли 05, 2008

Контрареволюцията — четиво за уикенда

Посвещавам на на Емел Етем — бързата работа, Г. Първанов — специалистът по черен PR, С. Станишев — министър председател без портфейл и новият военен министър, както и да му е името.

Това е откъс от книгата на Виктор Суворов — "Записки на освободителя", или защо в условията на контрареволюция и антибългарска кампания пада най-големия келепир.




И продължавайте да четете, докато нашият оркестър изпълни Лунната соната


Разузнавателният батальон на 6-а гвардейска мотострелкова дивизия северно от Прага

Мотоциклета опожариха поради пиянство. Докато си чистеха оръжието, някой донесе шише чешка сливовица и разузнавателният взвод я пресуши на бърза ръка.

Чистенето тръгна по-весело. След дългите преходи промиваха оръжието с бензин. Методът е забранен, но ефикасен.

След почистването на оръжието се събраха да изпушат край кофата с бензин по една цигара. Мерачът от първо отделение хвърли угарката си в кофата и бензинът весело лумна. Зам.-командирът на взвода, старши сержант Мелник, ритна пламтящата кофа. Разузнавачите се разкикотиха. Но кофата, след като се преметна във въздуха, падна върху мотоциклета, чийто резервоар беше отворен — оттам бяха взели бензина за чистенето. По-нататък всичко протече за части от секундата. От мотоциклета остана само черен скелет.

Бяха пили съвсем по малко и тутакси изтрезняха. Веднага се размириса не само на изгоряла гума и боя, но и на военен трибунал и дисциплинарен батальон.

Замкомвзводът се стъжни, дръпна се настрана, седна под една бреза и се хвана за главата.

Пръв дойде на себе си командирът на първо отделение. След като огледа взвода и се убеди, че наблизо няма нито офицери, нито чужди войници, сержантът властно заповяда:

— Взвод, строй се! В две редици — застани! Равнис! Мирно! Чуй ситуацията!

Произшествието беше уплашило взвода и понеже усетиха твърда власт над себе си, хората се строяваха по-бързо от обикновено. Само замкомвзводът седеше под своето дърво и не реагираше на нищо.

— Чуй ситуацията! — повтори сержантът. — Приближила се е чешка кола. Лека. „Шкода“. Тъмносиня. Вътре трима чехи. Хвърлили са запалителна бутилка. Ние сме си чистели оръжието, не сме можели да стреляме. Замкомвзводът не се стъписал и с разглобената картечница цапардосал един от тях по черепа. Светлокос. Те веднага са се омели. Ясно ли е? ЗКВ е наше момче, ще го накисваме ли? Полага му се демобилизация, а той изпълнява тук интернационалния си дълг.

Взводът се разгълча одобрително.

— Повтарям. „Шкода“, тъмносиня. Мъжете в нея са трима. Хвърлили са бутилка. ЗКВ с разглобената картечница е цапардосал един от тях по главата. Те са се измели. Да, още нещо. Номерът на колата нарочно е бил зацапан с кал. И, накрая, ще довтасат комисии, може би дори от специалния отдел. Ще искат да ни хванат в лъжа чрез подробностите. Никой нищо да не измисля! Ще повтаряте само това, което ви казах. Останалото: не помня, не видях, не знам, не обърнах внимание. Ясно ли е?

— Ясно!

— Свободни сте!

— Коля, ей, Коля, не се притеснявай. Може всичко да се уреди. Чувай, Коля. По-добре изпрати един боец при ротния, нека докладва за чехите. При него сега се провежда съвещание на офицерите. А на взвода заповядай да заеме отбрана, все едно че очакваме повторно нападение..

Подир час при взвода дойдоха всички офицери от ротата начело с командира. Ротният, след като огледа мястото, заповяда на войниците от взвода да идват при него един по един. Той стоеше на трийсетина метра встрани от всички и им задаваше по три-четири въпроса. Разговорът с всеки войник се водеше насаме, за да не може никой да чуе нито въпросите, нито отговорите.

След кратък разговор с всеки от войниците ротният викна при себе си командира на първо отделение.

— Времето си го бива, сержанте.

— Тъй вярно, другарю капитан.

— Само че надвечер май сигурно ще завали дъжд.

— Сигурно, другарю капитан. — Сержантът все не можеше да разбере накъде бие капитанът. — Омръзнаха ни тия дъждове.

— Омръзнаха ни — съгласи се капитанът. — С „Шкода“, казваш, са пристигнали, а?

— Тъй вярно.

— А къде са следите? Земята нали е прогизнала?

Капитанът също беше разузнавач и никак не беше лесно да го излъжеш. Но истината е, че и на него не му се щеше да лепне петно на своята рота.

— Виж какво, сержанте, там, където сте подпалили кофата и където тя е хвърчала към мотоциклета, трябва да прекопаете земята, все едно че сте заравяли парцалите след чистенето И да отъпчете всичко наоколо. Инак си дръжте на своето.

— Слушам, да си държим на своето!

— И кажи на старши сержанта да не точи сополи. Ако е фраснал контрареволюционер по черепа, за чий трябва да се притеснява?!

Нито комисия, нито хора от специалните части не се появиха през следващите дни във взвода, явно и без туй са имали много грижи. Ротният командир междувременно написа рапорт за бойните загуби при сблъсък с въоръжени контрареволюционни елементи, поставили се в служба на империалистическите разузнавания.

Командирът на батальона повъртя рапорта в ръцете си и се усмихна лукаво:

— Всичко е наред, всичко ще ти подпиша, ама го напиши на нова сметка, като вмъкнеш, че върху мотоциклета е имало и противотанков гранатомет РПГ-7В. Номера ще ти кажат във втора рота. Тия смотаняци още в Полша го изтървали в едно блато и не могли да го извадят.

Капитанът понечи да възрази, но видя как го гледа комбатът и измърмори мрачно:

— Слушам, ще го препиша.

Рапортът тръгна по инстанците, като всеки път се връщаше за преписване.

Когато рапортът стигна до началника на тила на Прикарпатския фронт, който в края на краищата подписваше всички рапорти за бойните загуби, във въображението му изникна някаква фантастична машина, създадена на базата на разузнавателния мотоциклет М-72. Приказната машина беше въоръжена с картечница и противотанков гранатомет, имаше два активни нощни инфрачервени прицела, далекомер-прицел и радиостанция Р-123. Машината явно е била предназначена за действия в условията отвъд Полярния кръг, тъй като на нея се намирали два нови кожуха, а отзад била прикрепена 200-литрова бъчва със спирт. За съжаление всичко това изгоряло при сблъсъка с контрареволюцията.

Генералът повъртя рапорта в ръцете си.

— Върнете рапорта обратно, нека го напишат отново и добавят ей това. Какво друго има?

— В 128-а дивизия един БТР паднал от мост.

— В резултат от сблъскване с контрареволюцията ли?

— Тъй вярно.

— Така е по-добре. Дайте рапорт.

А заместник-командирът на взвода старши сержант Мелник получи медал за смели и решителни действия при отблъскване на нападение. Дори във вестниците писаха за него.




2 коментара:

Анонимен каза...

http://bgvesti.com/index.php?option=com_content&task=view&id=14950&Itemid=84

Симеон каза...

http://www.ft.com/cms/s/0/be625e94-4b67-11dd-a490-000077b07658.html?nclick_check=1

Случайно чета днескашна статия в FT за Маркъс Милър и джаз фестивала в Истанбул.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)