четвъртък, юли 10, 2008

Игор Свинаренко — обрязване по руски

Представям ви отличното есе на моя любимец Игор Свинаренко от gazeta.ru, посветено на кандидат–студентските съчинения. В Русия. А може би и не само.

В момента вървят кандидат–студентските изпити, и най-тежкият и най-отвратителният, най-мъчителният и подлият от тях е — съчинението. Иди, мамка му, там, не знам къде, и напиши нещо, не знам какво! И да ми хареса! Изстрел в гърба, удар по паднал човек, плюнка в лицето: руското кандидат–студентско съчинение.

Бих исках да поговоря с тоя човечец, който утвърждава темите на съчиненията. Бих искал да погледна садистката му усмивчица, и да чуя неговото мърморене:

— Паднахте ли ми, гадини, сега аз ще ви мачкам... Какво, лошо ли ви става?! Много сте умни, а? Сегичка, сегичка, ще ви дам да разберете: „Лъч светлина в тъмното царство“! Жена ми беше курва, после се удави, баналност и скука, а вие сега ще се унижавате пред мен! Ще изстисквате от себе си лъжи. А сега аз на вас ще ви дам за ролята на природата у Лермонтов да ми съчинявате. Ето, Немзер (мой колега в Руската литературна академия — И. С.) се оплакваше, че дори като аспирант му е било трудно такива да ги съчинява. Да, ще треперите и ще лъжете, и ще се въртите като въшка на гребен, но ще ми целувате ботушите! Ще ви науча аз вас, да ненавиждате руската литература и литературата въобще, да ненавиждате началниците в университета и прочее, ще ви отуча да се радвате на живота, ще виете, ще храчите кръв и ще мечтаете за момента, когато пораснете, когато също ще хванете някой наивен и беззащитен и ще го накарате да чисти тоалетната с четка за зъби, да си пере партенките, ще се научите за поставяте хората в безизходица, да клякат „рачешката“ (аналог на „да се хванеш за палците“ — бел. Ст.) и да ги биете по бъбреците с тъп предмет! И тогава, сред всеобщата ненавист и чернилка, и безнадежност, и фалш, ще дойде щастието за маниаците и треперещите твари, които не са могли да изпълзят на божия свят, не са могли да обявят публично принадлежността си към сектата на сатанистите, и са принудени тайно и полека да нанасят гнусните си удари... Да задушават всичко добро, да цапат чистото, да помпат своя черен нефт и да помпат цените му, да грабят пенсионерите и да ридаят по всички поводи от щастие.

И ето, децата не спят по цели нощи и се измъчват от кошмари, а безучастните тъпи родители дават чадата си на заколение на този страшен паяк, приличащ на дракон от приказките и дори не се опитват да измъкнат този мизерен Цахес (злобно джудже, обичащо да си приписва заслугите на другите - 10х Спас Колев) от неговата дупка и да съдерат кожата от тялото му.

Дълги години ме мъчи въпросът за съчиненията. Каква точно задача — вероятно — трябва да се решава в миговете на това изпитание? Да се разбере, дали абитуриентът е чел книгите от задължителната програма и колко внимателно, какво е разбрал от прочетеното — така ли? Грамотно ли пише и може ли да се изразява свързано? Ами нека тогава напише рецензия! Разбираем, смислен, сносен жанр, дори прилича на нещо полезно за хората. В списанията, във вестниците, в Интернет тези рецензии всеки може да оцени и да си направи изводите. Нека момчетата и момичетата се пробват в този жанр. Спокойно, без нерви, и е лесно за оценяване! За какво става дума в литературното произведение, за кого, какво ми хареса, а какво не... Съвсем не е празна работа този жанр, далеч не е последна дупка на кавала — колко висшисти си изкарват хляба там, че и надуват бузи от гордост!

Но — не, неизвестно защо това не може да се направи...

Само не се присмивайте, че ето — сатанистите са ни виновни; не ми разказвайте че такива секти у нас няма, и че хората не се обединяват на основата на човеконенавистничеството и желанието за изтребление на човешкия род. Вие така няма да се оправдаете, вие прекрасно познавате същността на албигойската (богомилската) ерес, и манихейството за вас не е празен звук. Да и чисто по житейски ние разбираме, колко съблазнителни за слабите умове са радикалните идеи и как може да пострада всичко наоколо...

Но, навярно, не само в подлостта и в сатанистите се крие работата...

Все пак, трябва да подготвяме децата си за живот като възрастни и да ги пускаме в него. Ето така, за ушите и в студената вода. Нека веднага децата разберат, че в нашия руски живот няма честна битка на рицарски турнир. Ударите ще бъдат в гърба и наградата ще получи не най-добрия боец, а този който има най-много пари. И не мисли да говориш, каквото мислиш — това е най-сигурния път към гибелта. Знай и мисли как по-ловко да излъжеш, за да изглежда убедително и красиво, съумей да изобразиш девственост и безкористна юношеска жар! Имай пари, за да наемеш репетитор, сам ти никога няма да успееш да формулираш витиеватите заплетени глупости и подправени мисли, няма да се сетиш да скриеш рояла в храстите и да се престориш, че той съвсем случайно се е озовал там.

Съчинението — този велик могъщ руски инструмент, с помощта на който в децата се впръсква великото и могъщо византийство — ето я, руската идея, ето я Света София без кръстове, ето го взривения храм на Христа Спасителя. А после следва неговото възстановяване — но не веднага, в никакъв случай, долу здравия смисъл и бързото поправяне на грешките, не — само след всеобщо целуване на пръстена на полумъртвия, сенилен член на политбюро, и след правене на отливки на новите камбани вместо старите — но финансирани от бандитски пари...

Руското съчинение — това е причастие към някаква общност, това е като най-краткият конспект, като клип: въздигнете се в огньове сини нощи, чичко Ленин, Павлик Морозов, цигари в тоалетната, бой трима на един, искам да бъда в първите редове на строителите на комунизма, колбаси от спец-бюфета, доноси в КГБ, преустройството започни от себе си, доларът по 62 копейки, мъжествено връщане на партийния билет в районния комитет на партията, и нататък свещичка първо в дясната ръка, а после, накрая — в лявата! В лявата, и всичко е наред!

Всичко това трябва да се преживее, при това бързо, както бързо преминава ембрионът стадиите на развитието си от червейче и попова лъжичка и даже по-високо, по-бързо, колкото се може по-рано — дори нека боли.

Кандидат–студентското съчинение — това е нещо като руско обрязване. Много важен обред, макар и не много справедлив.



Комитата — >PS. Ако те интересува литературата, купи си страхотната книга на Алекс.

2 коментара:

Спас Колев каза...

Цахес е герой на Хофман, романтично извращение някакво - тук. А гледам, че Анри Кулев щял да прави филм по темата (за Цахес, не за изпитите).

пакздра каза...

вашият любимец не коментирам тук.
наслаждавам ви се.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)