сряда, юли 09, 2008

Писател с характер

Лятото, изглежда, е време за литературни кавги. След епичната епистоларна битка Господинов — Пасков, за наследството на 68-ма година в България (има го! няма го!), ви представям отвореното писмо на Момчил Николов (български писател, автор на Кръглата Риба, както и на още няколко съвременни литературни произведения, както и човекът, който представи Алекс на премиерата), до литературната критичка Елена Кодинова, по повод статията и Когато писателите нямат характер. Поради проблем на комуникацията с редакцията на изданието, писмото се публикува тук.


Уважаема г-жа Кодинова,

Нямам честа да ви познавам, но вашето писмо силно ме развълнува. Толкова, че ето на – вместо да се напия или да се нашмъркам до синьо, както се полага на един съвременен български автор, аз съм седнал в чудната съботна вечер и ви пиша писма.

Простете - не се представих. Казвам се Момчил Николов и съм съвременен български писател. Не се имам за млад, но според вашите критери по-скоро съм. Женен съм, не пуша , пия рядко, спортувам редовно и работя много. Печеля добре. Скромен и уравновесен човек съм, хобито ми е отглеждане на трева(в смисъл – морава) Искам да се запозная с интилигентна, образована и начетена жена(като вас), с която да не разговарям по никакъв начин за съвременната българска литература и която никога да не виждам. Простете, ставам асоциален, когато не съм под влиянието на поне четири пет наркотика, прокарани с литър водка.

Не искам да говоря с вас за съвременната българска литература и по-други съобръжения. Струва ми се че не я познавате. Улисана в анализ на буквите при Джеймс Джойс някакси сте я пропуснали. Или може би сте я чели, но не помните нито имена, нито заглавия? Празни бели полета, а? Всъщност - права сте - не бива да товарите академичният си мозък с незначителни и провинциални български автори с меки творчески ерекции , когато на света има така възбуждащи титани като Чехов, Толстой или поне Фаулз. Джойс вече го споменахме. Уважавам вашият женски и професионален избор, но все пак – има една подробност която ме кара да се чувствам леко озадачен. В края на вашата статия вие завършвате с похвален призив – да си говорим. Да си говорите, но с кого? Простете, но наистина не мога да разбера с кого точно, да му се невиди, искате да си говорите? С мен ли искате да си говорите, с някой друг ли искате да си говорите, с цялата българска съвременна литература едновремено ли искате да си говорите. Или просто си говорите?

Както и да е – няма да ви досаждам повече с глупавите си и вероятно съвсем неоснователни въпроси. Пък и времето което мога да отделя за написването за това писмо вече изтича. Все пак писател съм – трябва да работя. Чакат ме няколко томчета на Буковски в оригинал, върху които трябва да дращя с мекото си моливче. Разбира се от това няма нищо да се получи, защото така или иначе съм некадърен. Ще захвърля празните бели листове на една страна, мекото моливче на друга и ще потърся спасение в някоя от онези една-две кръчми в които съм известен; Ще заема традиционната си поза на вечно надрусан и\или пиян Фауст и ще зачакам някоя състрадателна фенка да забърше студената ми пот от челото. После разбира се идва ред на невъздържани целувки и страстни пенетрации.

След което се пребирам вкъщи, описвам подробно случилото ми се с мръсни думи, публикувам го в известен столичен вестник, и в резултат на това следващият път когато вляза във въпросната кръчма фенките вече са две. От тук нататък цикълът секс – писане – публикация се повтаря , а фенките растат в геометрична прогресия. Схващате ли?

Би било чудесно ако се нещата се случваха така. Само че фенките не идват толкова лесно, повярвайте ми. И те са чели Буковски. И други неща са чели. За това колкото и да не ми се ще, аз захвърям меките моливчета, сядам си на задника, и вземам че написвам нещо като петстотин страници, в което не говоря нито за дефекация, нито за копулация, а просто за една нищо и никаква Кръгла риба. Примерно. Написвам книга, с която се гордея, защото съм вложил всичко от себе си и знам, че е на световно ниво. Но вече знам и нещо друго – вие няма да прочетете тази книга. А може би трябва, защото тя засяга важна за вас тема. Технологичната епоха – миг преди димът да покрие всичко. Много неща можете да научите от тази книга, но вие няма да си я купите. Защото не се намира на онова рафтче, което ви привлича като магнит. Рафтчето със световната класика. Аз не съм класик.

Аз, слава Богу, съм писател.

P.S

В книгите ми жена доктор на науките със стрии и целулит скоро няма да се появи . Въпрос на естетика.

Момчил Николов

19 коментара:

И.Е. Станков каза...

Статията на дамата е слаб, много слаб и зле написан опит да се кажат верни неща.
Отоговорът на писателя е реакция на ощипана госпожица. Не виждам причината просто.
Не съм чел "Кръглата риба", но това писмо определено не ме побута да я прочета.

illa каза...

Мен пък ме подтикна да я прочета - когато един автор казва, че се гордее с творбата си, трябва да се прочете. И това ще е главният аргумент в спора.
Иначе, IMHO, не си е струвало времето да се отговаря на публикацията на Е.Кодинова. В някои случаи мълчанието е по-красноречиво.
-------
off topic:
komita, извини ме, че не отговорих на коментара ти към оня пост. Разбрах те, благодаря. Ама там нещата нещо ескалираха, та затова реших да потърся друг повод да ти го кажа на спокойствие.

komitata каза...

на мен цялата дискусия ми изглежда странна

illa каза...

В такива моменти се чувствам като Витгенщайн :)
Да сме живи и здрави!

alex каза...

статията на дамата е под всякакво ниво. Не може един журналист да плюе така - абсолютно неконкретно и наред.Да беше посочила едно име, една книга. Както и да е, аз ще си купя книгата.Кръглата риба имам предвид. Чух от няколко места, че е много добра. Малко е дебела, но отпуската ми е дълга:)

Димо каза...

Илла, кажи го без притеснение и безпокойство. Тук поне, вярвам, сме постигнали криво-лево Ideale Sprechsituation-а на Витгенщайновия колега Хабермас. Извинения за ескалиращия - всъщност полемичен - тон, май наистина прекалих. Все пак обаче аргументи се громят с контра-аргументи. Не заключавайки прибързано "за нещастие никой не ме разбира. Я по-добре да млъкна и да се оттегля по живо, по здраво вместо да хвърлям бисери на свинете."

аница баница каза...

Писмото е слабо, слабо. И за съжаление, доказва тезите на авторката на статията.

Георги Неделчев каза...

И аз не съм чел въпросната "Кръгла риба", но и авторката никъде не визира конкретно нея, че да е нужно писателят да подскача така обидено. Факт е, че статията на Кодинова е аргументирана, а и написана с пристрастие към съвременната ни литература (нещо, с което аз например не мога да се похваля). В противовес на нея писателят не казва почти нищо смислено, освен че непрекъснато се опитва нещо да намекне за себе си и творчеството си.
Както и други хора отбелязват в коментарите си тук, писмото му само допълнително потвърждава тезите на Кодинова.
Аз няма ще спестя какво мисля по въпросите, повдигнати от нея, че току-виж изскочили още повече засегнати. Само ще кажа, че любимият ми съвременен български писател (всъщност единственият, който чета последователно и с кеф) е ветеранът Димитър Шумналиев...

Illa каза...

Може би komitata е прав като анонсира писмото чрез полемиката между Господинов и Пасков. Може би 39-годишните трябва да си зададат някои въпроси. Може би останалите трябва да си зададат въпроси. Кодинова-Пасков срещу Николов-Господинов... Независимо от възрастта на авторите.
Кодинова няма смислена теза, просто произвежда окололитературен скандал и го прави добре. Няма логика, според която да й се отговаря. Освен ако не искаш да се възползваш от ситуацията :)
ОК, не бива да съм толкова цинична. Посипвам си главата с пепел. От времето ще да е. Сори!

Симеон каза...

интилигентна?
пребирам?

Правописните грешки на автора ли са?

komitata каза...

Всичко е копи-пейст.

Симеон каза...

Ами определено не съм обзет от въодушевление да прочета книга, написана от някакъв неграмотен тип.

неписател каза...

на мен ли така ми се струва или тоя току що повтори в отговора си всичките образи и символи от статията, без да напише нищо конкретно или оригинално?
Поне Буковски да беше изкопирал, че да има нещо.
/клати глава, като Елвис/

Анонимен каза...

Зачетох се в сайта на книгата. Спрях се на следния интересен пасаж:

"Неоюдейската църква на американските евреи ешкенази ще изкаже едно крайно песиместично, но интересно мнение по въпроса. Моше Екхарт, върховен равин на тази църква, която по-скоро е тайно сдружение на най-големите търговци на брилянти и други скъпоценни камъни,..."

Тоя пич да не е от партията на Волен Сидеров?

komitata каза...

Не съм имал възможност да прочета книгата до края все още, но това което е сигурно — Момчил има чувство за хумор и може да разказва доста весело. В книгата има доста весели моменти. Това за равините не мислите ли, че може да е майтап;-) Иначе за "литературната" полемика не знам. Още не мога да стопля кой какво дели.

Belomore каза...

Ти пък - кой какво дели?!
Важното е полемика да тече, иначе кой ще ги приеме за ентелектоалци...
Ако М. Николов не беше отговорил, щяхте ли да го коментирате тук? ;)
Статията на дамата въобще няма да си направя труда да я чета, аман от поколенчески полюции...
А от отговора не съм възхитен. Елементарен ПР в действие.

сънчо каза...

@Симеон: "Критери". И аз ще го пропусна. "а той сигурно е много интересен човек.", дето вика Комитата.

Искър каза...

illa, Пасков е малко далеч от "39 годишните" :)

пакздра каза...

чело-недочело,ама писало.
барабар петко.
ха,коментирайте.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)