четвъртък, юли 03, 2008

Нито секунда скука в България.

Нямам нищо общо с музикалния бизнес, но когато една приятелка се обади да ме пита дали ми се ходи на презентацията на Нилсен за създаването на български еърплей класации (аналог на класацията на Билборд) си казах — това е историческо събитие и няма как да го пропусна.

И така, ето ме в 18,30 в "Червило". В мъничката вътрешна заличка дъни музика и малкото седящи места вече са заети.

Излизам, защото ми е твърде тъмно, твърде задушно (климатикът тъкмо беше заработил) и твърде шумно. Мразя да ми подскачат червата от бас в шест следобяд.

Първата приятна изненада са материалите, които получавам за промоцията.

Такаа.. Я да види дядо поп какво има в торбата.

1. Наръчник по приложимото право по "Интелектуална собственост" в България. Ей, не се научиха тия хора, че такова животно нема. Теоретично авторските права се дават временно на автора или негов представител да си избие разходите и да спечели някой лев, а после те се връщат отново като обществено достояние или достояние на човечеството. Аз разбрах книжката като сигнал — "Не забравяй къде се намираш!"

2. Прессъобщение
3. Диск с презентацията
4. Примерна разпечатка на извадка от мониторинга.

— за които ще стане дума по-късно.

Една симпатична къдравелка* ни подкани с усмивка, но настойчиво да влизаме вътре, защото презентацията започвала.

И ето ни вътре. Музиката е спряла. Заличката е натъпкана с народ, главно журналисти, но има и доста хора от музикалния бизнес.

Презентацията водиха Станислава Армутлиева, Ина Килева от БАМП, г-н Вайнбърг от Nielsen (?) и Атанас Янкулов, продуцент.

Първа думата взе Станислава (Саня) Армутлиева.

Защо това събитие по принцип било революционно — защото за пръв път (може би в историята на България) ще можем да разберем коя песен колко пъти се слуша в българския ефир. Наблюдението (мониторинга) обхваща радиостанции и телевизия (не включва да речем даунлоудването от сайтове) и със специален софтуер ще следи всяко излъчено парче в българския ефир и после ще формира статистики за слушането му и динамиката на излъчването му (т.е. движението му в класацията). За пръв път такава информация ще се получава реално от ефира, а не от самите медии, където е възможно да е поукрасена малко.

Продължи Ина Килева от БАМП (изпълнителен директор), която трябваше да ни обясни нагледно защо системата е толкова добра. Проблемът на госпожа Килева беше първо, че самата презентация е корпоративен боклук, и второ, че тя не се беше подготвила твърде усърдно за нея. Тя попреразказа слайдовете с доста англицизми. И тъкмо докато с чудех, тук скандал няма ли да има, на сцената се изтъпанчи една русолява госпожа, която в първите моменти не можах да загрея коя беше:

"За пазара говорите, а? За музикалния пазар? Защо не им кажете че пазар няма!" — включи се тя съвсем спонтанно към микрофона на презентиращата.

"Моля ви, после ще има време за въпроси" — защити говорителката Армутлиева.

После говори и господин Вайнбърг, който накратко ни сподели предимствата от съществуването на такава система в България — реална оценка на пазара на отделните музикални продукти, съизмеримост на българския и вносния музикален продукт, възможност за експорт на български музикален продукт в чужбина (българските класации ще се прослушват поне от интерес от съответните шефове и редактори по медии и звукозаписни компании.)

Сетих се коя беше напористата госпожа — един от най-вълшебните български гласове, истинската джаз звезда на България — Камелия (Кеми) Тодорова.

Криво-ляво презентацията приключи и беше време за скандалите да започнат ... сега!

"Въпроси има ли? " — попита с надежда в гласа Армутлиева (че все пак ще се размине с по-културни въпроси).

Камелия Тодорова с летящ старт грабна микрофона и започна:
"Коя съм аз? Никой. Аз съм никой. Искам да ви кажа на вас, господин Вайнбърг — какво измервате вие? Какво измервате? Нищо. Музикалния пазар ли? Ами то няма музикален пазар в България. Няма. "

Настана лек смут, някои изръкопляскаха, някои се засмяха.

Госпожа Армутлиева обясни, че не разбирала ръкоплясканията, тъй като пазар в България имало.

После по някое време думата взе Васил Върбанов, известен радиоводещ. Демонстрирайки отличен американски акцент, добре балансиран глас и с няки ритмични движения с ръцете, йоу мен, той беше притеснен какво ще стане с българския "Топ 100" с който той лично (вероятно) е ангажиран. Господин Вайнбърг отговори, че никакъв проблем не е да се направи класация само с български парчета, както било направено в Турция, само с турски.

На сцената излезе един афробългарин — чернокожият рапър от Пловдив ..?. Той започна на невъзможен български.


"Аз пращам мои записи по всички радиостанции. По всички. После отивам да ги питам? Защо не пуска? А те викат — Кой те познава тебе, а? Кой те познава?"

Изказването-протест срещу музикалната индустрия продължи с леко рапиране, на което господин Вайнбърг успя да сподели:

"Нито секунда не скучая в България"

Дийп Зоун се интересуваха дали класацията може да служи като правен аргумент в съда, за да си търсят правата. Оказа се че тоя въпрос още не бил изяснен.

За съжаление не мога да ви преразкажа всичко и в същата последователност, нямах диктофон в себе си и не си водих бележки, така че със сигурност съм пропуснал нещо важно.

Имаше още въпроси, главно от обидени медии, че не са включени в "12-те най"

Енчев от "Румънеца и Енчев" се опита да усмири страстите.

И така събитието поприключи.

Сега малко аналитична част
— Защо като начало се започва само с 8 радиостанции и 4 телевизии и 4000 наблюдавани парчета (клубна и радиоверсия на едно парче ще бъде смятана за две различни)?

Какъв е тук рискът? - Ако едно популярно парче ако не се излъчва по тези 8 радиостанции и 4 телевизии с необходимата честота, то няма да попадне в съответните класации и няма да получи така необходимата му публичност. Какво значи това? Това значи, че всеки музикален продуцент ще трябва да бъде в отлични отношения със собствениците на тези 12 медии, за да може неговият продукт да получи добър "плейсмънт" в плейлистите. Това означава и грамадно преразпределение на власт в музикалния бизнес. Тези медии, които не биват следени от системата изведнъж минават в Б група, и затова техните представители бяха толкова развълнувани.

Кои ще бъдат привилигерованите медии може да се прочете по-долу в пресрилийза

Когато беше повдигнат въпроса за количественото ограничение на следените медии, С. А. и господин Вайнбърг споменаха — такива са ни бизнес интересите. Сега да хвърлим едно око на прехвалената система.



Значи, с едно PC с 16 стандартни (!, т.е. евтини) саунд карти и 16 тунера може да се следят 16 радиостанции... Не знам как си изчисляват системата, но ми се струва че съображението да ограничат броя наблюдавани медии до 12 (защо не поне до 16, щом така и така само един компютър трябва за целта) не е икономическо, а политическо!

Моите впечатления са, че този мониторинг, от който ще произлезе най-накрая обективна класация за присъствието в българския ефир на песни (помните колко се възмущавах от нагласените конкурси, нали), та значи този мониторинг ще се използва поне в началото за борба между различни лобита в музикалния бизнес. Тук са набъркани Профон, Музикаутор, БАМП, някои медии и всеки дърпа чергата към себе си. Споменаха се закани, че музика, дело на продуценти от "сивия сектор" (разбирай тези, които не искат да плащат членски внос в БАМП, основно чалга продуценти) няма да бъдат допуснати до класацията. Също така членовете на БАМП ще са вероятно привилигеровани при получаване на данни от мониторинга (изясняването на този въпрос беше заобиколено от г. Вайнбърг).

В крайна сметка, събитието свърши и отидохме да пийнем по едно за сметка на музикалната индустрия в България. За пореден път съжалих, че си забравих фотоапарата, защото точно пред мен гаджето на Графа любовно му ръфаше ушенцето през 5 минути, от което щяха да излязат прилични папарашки снимки.

И като наблюдение — още веднъж се видя, че въпреки добрите намерения, безспорния професионализъм и добрата техническа база на традиционния бизнес модел на авторските права, системата не е преодоляла вътрешните си противоречия (щом и Армутлиева говореше за бизнес моделите на дистрибуция в Интернет) , и на върха съществуват огромни напрежения, които не виждам в бързо време да бъдат разрешени. За Криейтив комънс, независими продуценти и прочее либерални ереси не стана дума на презентацията, а и то си беше ясно че главната и задача е разделянето на баницата между батковците а не толкова грижата за клиента. Какво пък, гледали сме го тоя филм и друг път.


* била ангажирана, жалко

Официално прессъобщение:

Музикална класация на Nielsen Music Control и БАМП за първи път измерва музиката в ефира

Първият в България музикален ТОП 100, базиран на брой излъчвания в ефир, представиха Българската асоциация на музикалните продуценти и Nielsen Music Control. Класацията е резултат от съвместна инициатива на най-утвърдената световна компания за мониторинг на музикални излъчвания (еърплей) и БАМП.

Методът, по който е измерено музикалното съдържание в ефира, бе представен лично от г-н Ерик Вайнберг, изпълнителен директор на Nielsen Music Control.

Музикалният ТОП 100 на България е актуален за последната седмица на м. юни 2008 г. и отразява честотата, с която песните са били излъчвани. Класацията е продукт на 24 часов мониторинг на 12 представителни български медии – 8 радиостанции и 4 телевизии. Това са БГ Радио, БНР “Хоризонт”, Дарик Радио, Радио City, FM+, Fresh, Вероника и Веселина, както и телевизиите City TV, Fan TV, MAD TV и MM TV.

Излъчваното от тях музикално съдържание се анализира чрез използване на т.нар.“фингърпринт”-технология. Тя позволява разпознаване на музикални отрязъци от дадена песен на базата на електронен каталог и свързан с него специализиран софтуер. Методът за измервания на музикалното съдържание в електронните медии е напълно нов за страната ни.

С приемането на този проект музикалната индустрия в България става част от мрежата на Nielsen Music Control. Към момента на същата компания са поверени националните класации в 21 държави, сред които: Австрия, Швейцария, Германия, Франция, Великобритания и Ирланция, скандинавските страни, Италия, Испания и Португалия, нашите съседи Румъния, Гърция и Турция, както и Мексико.

Официалната седмична национална класация ТОП 100 ще представя позицията на излъчваните музикални заглавия не само за текущата, но и за предходната седмица, наред с подробен анализ на първите 20 песни.

Освен абсолютния брой излъчвания на отделните песни, системата на Nielsen Music Control разполага и с допълнителни възможности за анализ на ефира, например:

  • Класации в рамките на всяка от електронните медии – обект на мониторинг;

  • Анализ на движението на отделно музикално заглавие;

  • Анализ на ефирните пазарни дялове на звукозаписните компании;

Партньорството с Nielsen Music Control е от огромно значение за българската музикална индустрия, тъйкато разкрива нови възможности за нейното развитие. То дава възможност за браншова еманципация и консолидация, въвежда европейски стандарти на комуникация и конкуренция, както и за издигане на авторитета и обществената значимост за целия музикален сектор.

Nielsen Music Control е водеща компания за мониторинг на музикалени излъчвания (еърплей) в света. Компанията е и единственият официален доставчик на класации, който може да предостави на музикалната индустрия хармонизирана, трайна и реална перспектива за мониторинг на излъчване/еърплей.

Българската асоциация на музикалните продуценти /БАМП/ е Национална група на IFPI (Международната федерация на звукозаписната индустрия) за нашата страна. Федерацията обхваща над 1400 звукозаписни компании в 73 страни и 49 дъщерни организации.

Като национално отговорно гражданско сдружение, БАМП има специално отношение към българското музикално творчество - важен фактор за съхраняване на националната ни идентичност и творчески потенциал. Затова всяко от българските заглавия в класацията ще получи гарантиран достъп до индивидуален анализ.

7 коментара:

Bruce Wayne каза...

интересен софтуер пишат хората по света, ама хората не си купуват точно песните дето ги най-много въртят по радиото

пак ще е с пожелатален характер класацията

в ерата на платените ротации файдата е малка....

komitata каза...

доста емоционално събитие бих казал. предполагам че само наркопазарите се преразпределят с толкова жар.

komitata каза...

и за платените ротации стана дума

сънчо каза...

Миналото лято Роско от Дийпзоун (по случайност го познавам)ми искаше конултация как може да се направи точно такава система (по друга случайност имам теоретични познания по въпроса).Начините са два, fingerprint и watermark. Но то е повече от ясно.
Подхода който са избрали е показателен:) Той работи за ограничен, предварително известен брой песни. Едва ли повече от хиляда наведнъж (едно PC. 16 канала.). Какви хиляда, 100 ако направят вече се борят за статия по въпроса, каквато аз не откривам :) Откривам това http://ieeexplore.ieee.org/xpl/freeabs_all.jsp?arnumber=4234205 16 песни, 8 канала.
Всяка нова песен която се отчита трябва да е предварително известна, не ми казвайте че PCто следи 16 канала и прави отпечатъци в реално време.
Резултата? Следят се "топ" 10 песни на "наши момчета", малко като на избори в Русия. Топ 100 на 16 канала на произволни песни? В реално време на едно PC? Яжте ми yahooya.
А по-вероятно софтуера в момента го пише някое момче-индийче, работи за две песни по един канал, и всичко е дим и политика.

komitata каза...

аха сънчо и на мен системата ми прилича като за свои хора

anelia каза...

Тези класации са абсурдни. В случая с песните, ще се получи същото, което стана с онлайн проучването - някакви си сайтчета, за които никой никога не е чувал, се пръкнаха в класацията като най-посещавани в България (уникални 100, презареждания 300), а други доста популярни сайтове - кучетата ги яли. Е, разбира се маститите си бяха по местата. Изобщо кого лъжат и кой им вярва и какви са тези глупости? Проучването им sux. Да си се съберат там няколкото сайта, аналогично и музикалните издатели, да си спретнат една класация както им е угодно и ще има същия ефект. Но да - в България никога не се скучае, простотията е на прекалено високо ниво и осигурява ежедневна доза "развлечение".
И накрая - БГ звездите може ли така да се излагат? Достойнството все още е безплатно.

kaloyan каза...

Четвъртък, Юли 03, 2008

хех, на рождения ми ден, когато завода с материалите за ютилизаця до София гръмна ;)

Иначе, Ина Килева е супер зле, объркала е шибаната планета.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)