вторник, юни 10, 2008

Мишките и хората

Не знам откъде помня това заглавие... дали от тъпа песничка, от американската литература или от социалистически фейлетон, но съм обзет от емоции, които рядко ме навестяват.

Отчаяние, умора, разочарование.

Ракът наречен "Държавна сигурност" е стигал до всяка клетка на бившето ни общество (сега носталгично припомняно заради евтиния хляб, транспорт и отопление), и е поразявал наред.

Двама от най-ерудираните, от най-културните хора, с блестящи академични кариери, на които съм се възхищавал като дете и ученик, и заради които исках да стана учен чак до края на гимназията, близки приятели на баща ми, в чиито домове съм прекарвал безкраен брой часове, от които научих много за околния свят, за природата, за обществото, за света "отвъд завесата", са били поразени от този рак. Имали са картончета, вербуващи офицери, прякори и декларации за сътрудничество.

Бездушните ченгеджийски архиви с тяхна помощ сигурно пазят и по някой епизод от семейната ни история. Епизоди, които сигурно са били внимателно проучвани за "вражеска" или "подривна" дейност и които винаги са били слагани на кантара във важните моменти за нашето семейство.

Тези хора обикновено твърдят, че са работили за България, че са превъзмогнали себе си, дори са топили приятелите си и въпреки комунистическия режим са помагали на националните интереси.

Това, което ме поразява в тези борци за "национални интереси" е, че само отделни единици имаха доблестта да извадят на показ мръсното бельо на Държавна сигурност. Огромното мнозинство от граждани, които са служили на този престъпен механизъм, просто си траят.

Защо мълчат, ако са толкова високонравствени?

Защо има толкова мишки сред хората.

9 коментара:

Стойчо каза...

Хм, защо няма коментари?

таската каза...

Щото бачкаме ко стока...
Не защото е безинтересна темата, напротив даже.

анонимен каза...

Темата е много интересна. Защото засяга много хора, макар, че малко оценяват това.

Комисията само обявява принадлежност към бившите органи на сигурността, засегнатите обикновено реват, че са били честни и почтени. Но не я опровергават, пък и законът не засяга морални категории.

За мене вече си заслужава да видя досие, ако има на мой починал родител.

Просто защото виждам, че Комисията по досиетата си върши работата в рамките на закона.

pippilotamentolka каза...

Хм, ми това си е "девет милиона мишлета изкарват се взаимно ченгета, а котараците..." както се пееше някога. Само дето вече не сме девет милиона.
Ясно е, че почти не е имало човек незасегнат по някакъв начин от системата, даже ако не си бил - къде си живял, за да те е подминало?! И това в най-голяма степен се отнася за интелигенцията - будната съвест и мозък на обществото.
Иначе наопаки на всички не смятам, че всички агенти и разузнавачи са "ченгета", за кладата или за жигосване и изпращане на далечен остров. Без тях нямаше да има ни Щирлиц, ни Бонд :)

таската каза...

Минко Герджиков и Алберт като Щирлиц и Бонд...
Нема нужда. Нищо романтично, героично или патриотично няма в т.нар. агенти и разузнавачи - савецки подлоги, преследвали емигранти, крали второстепенни индустриални тайни, които вероятно никой не е криел, и, преди всичко - усвоявали бюджети. Много бюджети. Наши бюджети.
Баш са си за о-в Болшевик всички. Да си направят там една комуна, да жулят уиски, пафкат пури и да си разправят лакардии за героични подвизи. Пътьом може и да вкарат острова в регулация и да построят някой героичен апартхотел.

komitata каза...

И най-важният въпрос. Защо многохилядната армия на ДС и днес мълчи, 20 години след като беше разпусната тази зловеща и уж патриотична организация...

Pippilota Mentolka каза...

Е как няма да мълчи като това е целокупния български народ бре!

Стойчо каза...

Пипилотке, да си имаме увжанието – НЕ Е ЦЕЛИЯТ народ

Спас Колев каза...

@komitata: Аз не съм чул да е разпускана, не повече от БКП - само смяна на имената и разместване из администрацията.

1-во = НРС, 2-ро = НСС (сега в ДАНС), 3-то = Служба "Сигурност - ВП и ВКР" в МО, 5-то = НСО, 6-то = ГДБОП...

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)