четвъртък, юни 12, 2008

Моята вербовка

Взимам повод от: Малко мисъл, малко идеи...: Мишките и хората

Тази история досега се знаеше от семейството ми и от Комитата


Посвещавам я на всички, които не са завършили в Симеоново и не са работили за „националната ни сигурност“. Защото това е историята за моето вербуване от специалните служби.

Спокойно, резултатът на края е добър – отървах се. Четете обаче как стана цялата работа.

(някои непознати думи и термини са обяснени най-долу)

Действието се развива през есента на 1988г в N-ското поделение на БНА (Българската народна армия). Наша милост, миризлив киртак към оня момент, току-що положил клетва, се опитва да се оправи в среда, в която най-важното е да си изрод, за да оцелееш. Една реплика, на един от старите ми войници, точно определя мястото, в което бях попаднал: „Тука всичките сте интелигентни – имате средно образование!“ Репликата беше казана напълно сериозно и разкриваше една бездна пред мен.

Както и да е.

В новобранската рота имахме едно момче с наднормено тегло – на 18-19г възраст беше към 120 кила. Както се сещате, още от детската градина, та до мнооого късна възраст, Хомо сапиенс се отнася зле с различните от него. А казармата е едно от местата, където концентрирано се проявяват всички аспекти на обществото – лошите особено. Та въпросното момче беше подложено на наистина гадни гаври, първо от страна на ефрейторите, които бяха прикрепени към новобранската, а по техен пример, и от някои от колегите-новобранци. Ситуацията беше станала сериозна и някъде след клетвата, когато бяхме вече по нормалните роти (т.е. заедно със старите войници – онези, за които е чудно, че някой има средно образование), този колега се оплака и то на доста високо място от отношението към него (евфемизмът е „неуставни отношения“), така че от страна на командването в София беше назначена проверка, която завърши с едно ефрейторско разжалване


Разказвам ви всичкото това, за да ви вкарам в ситуацията, която попаднах. И двамата – и новобранецът и ефрейторът бяха от нашата рота (вече не-новобранска). По това време вече се бях запознал с Комитата и с още няколко читави юнака, с които и досега сме си дружки (нали ви казах – в казармата не всичко е ужасно)


Та инцидентът беше в разгара си, когато един ден, ВКР-то извика 7-8 човека от нашата рота на събеседване.

За тези, дето не помнят или не знаят: ВКР е „Военно контра-разузнаване“, а като кажеш „векерето“ се има предвид офицерите, сержантите, които са на служба там. Тогава (сигурно и сега е така) всяко поделение си имаше офицери и сержанти към тази служба. По-късно (след 1989г) стана ясно, че са били към ДС (пояснение за съдиите в България – ДС значи Държавна сигурност). В поделението те носят обичайните армейски униформи, със знаците на съответния полк – визуално не се различават от останалите офицери и сержанти.

И така един ден мен и още няколко човека ни извикват при ВКР-то (той си имаше отделен кабинет в щаба). Извикаха ни поотделно. Старите войници бяха на тръни, защото знаеха, че скандалът е в разгара си, а викат само новобранци, и се чувстваха застрашени от проверките.


И тук започва истинската история (стискайте ми палци да успея да ви я разкажа).

Отивам аз при ВКР–то (старшината), „Др. старшина, явявам се по Ваша заповед“ и т.н. Той ме се усмихва мазно, кани ме да седна. Аз – на тръни, го чакам да почне разговора. Той започва с една усмивка, не ти е работа, да ме пита, защо според него съм извикан. Наша милост, просто момче от софийските покрайнини, прави тъпото предположение, че е заради инцидента с колегата.

И тук започват десетте най-гнусни минути в живота ми...

Усмивката от мазна става змиевидна (виждали ли сте усмивката на кобрата?) и започва наистина да ме пита за случая. Моя милост имаше късмета тогава да не беше присъствал на най-гнусните гаври и отговори уклончиво (като се замислиш и този морал е странен – ония изроди го съсипаха, а никой от нас не посмя да го защити). Кобрата изведнъж смени темата и каза, че този случай е ясен и започна да ме разпитва какви езици знам (по това време бяха само руски и немски), за това в кой екипаж съм („екипаж“ на определена бойна машина). Казах му кой е екипажът ми.

Малко пояснения: при военни действия или учения, унищожаването на нашия екипаж може да доведе до съществени неприятности. Не че е бил кой-знае колко важен, но беше от важните възли на системата. Теоретично може да се предположи, че езикови умения биха били полезни в такъв екипаж. Бяха подбрани сравнително читави хора – от 6 или 7 човека, трима бяхме вече приети студенти, и тримата бяхме от елитни софийски гимназии, останалите бяха завършили нелоши техникуми с нелош успех. (и всичките имахме средно образование;-)


Та да се върнем на разговора: казах на кобрата кой е екипажът ми и той добави, че му трябва много начетен човек от екипажа. Смея да твърдя, че съм начетен. Не помня дали го попитах за какво му е такъв човек, но съм сигурен, че бях поласкан, когато каза, че говори с начетен човек в момента (Дяволът е лукав, а ние – често ме слаби. Затова харесвам последната сцена от „Адвокат на Дявола“ - бил съм участник в нея, и вярвайте ми – филмът е болезнено реалистичен.)

И започна да обяснява, че му трябва човек, на когото може да разчита, който може да пази тайна и който говори езици. Съгласен ли съм да бъда този човек? Мисля, че в този момент се свих вътрешно – помня го това чисто физическо усещане на свиване на корема. Попитах го защо точно мен е избрал? Защото съм бил стабилен и т.н. И ми предложи да си помисля, като ме предупреди, че на никого не трябва да казвам за разговора ни, а ако ме питат – да кажа, че е заради инцидента.

Вервайте ми, излязох с олюляващи се крака. Не съм сигурен, че съзнавах какво е станало – но се блазнех от мисълта, че мога да бъда доверен човек, но знаех и че нещо не е наред в цялата история. Видите ли – на мен родовата ми памет не позволява сътрудничество с комунисти. И реших да се посъветвам с някого – беше абсолютно забранено да говоря с някого на тая тема, но за какво са ни бащите в тоя живот? Да ни дават умни съвети и да ни крепят/.

Преди да изляза ВКР-то ми определи място за следващата ни среща, когато да му дам съгласието си. Единственото, което успях да „спазаря“ с него беше срещата да бъде през следващата, а не през текущата седмица. (Господ ме е пазил!) и още веднъж ме предупреди за военната тайна и за степента на секретност – абе, да си мълча за случая.



Всъщност наистина беше опасно да се говори с някого на тая тема (или поне си мислехме така тогава) – но и Господ ми помогна и майка ми и баща ми дойдоха на свиждане точно тази неделя. (През 88г едно триста километрово пътешествие си беше истинско пътуване и те общо взето идваха веднъж месечно, че и по-рядко, но пък дойдоха в най-важната неделя).

Та дойдоха те и аз разказах на баща ми, какво се е случило (постарах се майка тогава да не разбере, не за друго, а за да не се притесни – нали ги знаете майките, баща ми ѝ го беше разказал на връщане към София после). Мурукът ме изслуша много внимателно и каза „Кротко и внимателно му казваш на ВКР-то, че си негоден да внимаваш и да помниш и че ще го разочароваш, но ... няма да се съгласяваш“. Може би не точно с тези думи, но смисълът беше – ако трябва, прави се на луд, но за нищо на света не се съгласявай. После си поговорихме още надълго и нашироко за живота и за такива едни неща. (А по това време баща ми делеше стая, с един добър негов колега, който излезе през 2008г в списъка на ченгетата – човек не знае кога и къде да ги очаква, затова трябва да си готов винаги за срещата с тях)


Друго си е татко ти да ти даде едно рамо в тежки моменти – пак ме беше шубе, като си тръгнаха, но ... не е същото като да си съвсем сам срещу Дявола.


Започна поредната армейска седмица и дойде деня на срещата ми. Срещата беше след обеда, преди следобедния развод – времето, в което старите войници спяха, а някой от тях следеше да чистим пушките и изобщо да не се отклоняваме от контрол, да не ходим до лафката и прочее тормоз като за новобранци. Мен ми беше чудно как ще се измъкна, но забележителното беше, че се измъкнах безпроблемно, останалите млади колеги (вкл. Комитата) бяха тормозени – пък явно за мен са били предупредени (който трябва) да не ме закачат, за да мога да ида на явката. (мамка им, защо не ме спряха, а? Това значи, че в ротата е имало още хора, които са „осигурявали“ безпроблемното ми „измъкване“).

Както и да е – отидох. Срещата беше в една стая на „бацилите“, но от към задния вход –буквално на края на полка, с изглед към съседното поделение.

Наша милост (за тези, дето не ме познават) се отличава с изключително точно спазване на часове, дати и други такива (стига да няма земетресение, естествено). Този път реших да надмина себе си и отидох 10 мин по-рано, вратата беше заключена и ... почуках на съседната врата, където беше „бацилът“ и го питах: „Абе, имам среща с ВКР-то, той дали се е мяркал насам, трябвало да говори с мен?“

Господи, благодаря ти! С други думи „осветих се“ и „осветих“ и ТАЙНАТА среща.

ВКР-то не се появи (да не е луд, той най-вероятно е бил в стаята).


На другия ден бях дневален и ВКР-то дойде „на проверка“ в ротата, изсъска ми нещо (бях лъснат – избръснат) и си отиде без да каже дума повече. Тогава усетих падането на камъка, усетих свободата, усетих ... сега си давам сметка, че може би съм усетил Божественото.

Абе, отървах се.


После минаха едни 712 дена, в които с Комитата делихме смени, „бомби“, кромид, и още делихме мисли, идеи и планове. И досега сме си приятелчета.

А като се уволнявахме – загубих гласа си за 5 дена от викове (то се случи няколко дена след пожара в Партийния дом)


Знам, че можех да се отърва по още по-мъжки начин, но и този начин свърши работа. По-късно, вече след „преврата с демокрацията“ (цитат от една опашка) прочетох Солженицин. Признавам си, че той е един от авторите, които много са повлияли върху някои мои възгледи. Та и той описва за своето вербуване, и той се е измъкнал по подобен „балъшки“ начин, но дава и пример и за по-достойно измъкване. Ще дам цитата без превод – който знае руски, да разкаже на останалите:


„Полковник передал У. лейтенанту, чтобы тот еще обрабатывал, и тот скакал, угрожал и обещал, а У. тем временем подыскивал: как сильней всего и решительней всего отказаться?
Просвещенный и безрелигиозный человек, У. нашел, однако, что он оборонится от них, только заслонясь Христом. Не очень это было принципиально, но безошибочно.
Он солгал: "Я должен вам сказать откровенно.
Я получил христианское воспитание, и поэтому работать с вами мне совершенно невозможно!"

И – все! И многочасовая болтовня лейтенанта вся пресеклась! Он понял, что номер – пуст. "Да нужны вы нам, как пятая нога собаке! – вскричал он досадливо. – Пишите письменный отказ! (Опять письменный!) Так и пишите, про боженьку объясняйте!"
..........
А не находит беспристрастный читатель, что разлетаются они от Христа, как бесы от крестного знамения, от колокола к заутрене?
Вот почему наш режим никогда не сойдется с христианством! И зря французские коммунисты обещают.

„Архипелаг ГУЛАГ“ част трета, глава 12 http://www.lib.ru/PROZA/SOLZHENICYN/gulag2.txt



Радвам, че майка ми и баща ми бяха в нужния момент на нужното място, за което Благодаря Ти, Господи!


Момчета и момичета, чакам коментарите ви, пък аз ще продължавам да събирам и пускам пътеписи:-) и познайте какво е мнението ми за Гоце, Сава, Бор, Алберт и другите знайни и незнайни борци за „национална сигурност“



Някои обяснения:

*киртак, киртаци – млад войник

*„миризлив киртак“ – млад войник, който все още пикае бира;-)

*„новобранска“ (рота) – рота, в която са отделени току-що влезлите в казармата. Обикновено се държат там до клетвата, а после се разпределят по нормалните (бойните) роти. С други думи – първият кръг от Ада;-)

*„бомба“ – пакет с храна, обикновено се носи от родителите. Скоростта, с която пакетът бива унищожен, е определила думата

*ВКР – Военно контра-разузнаване, част от Държавна сигурност (тогава), занимаваща се с армията. ВКР съществува и в момента, но доколкото знам е на подчинение на Министерство на отбраната

*„пушка“ – автомат Калашнков, тегло: две години

*„бацил“ – войник от санитарните служби

*„екипаж“ – личният състав на бойна машина: между 2 – 7 човека, в зависимост от машината

*„развод“ – можем да го оприличим на „оперативка“ само дето участниците са всички налични войници, сержанти и офицери в полка. Прави се сутрин и след обед – преди занятия



25 коментара:

Анонимен каза...

Това с "Адвокат на дявола" ми хареса. Случката сега ми се струва банална, макар, че едно време сигурно си е било много кофти тръпка.

Симеон каза...

Само дето не съм съгласен със Солженицин - че режимът никога нямало да се разбере с християнството. Путинските наследници на режима много бързо се сработиха с църквата (и тя пълна с ченгета) и градят руския империализъм/"патриотизъм". Че и емигрантите и дисидентите като Солженицин самия много лесно простиха на путинското КГБ.

templar каза...

Ти си имал късмета:
1. Да имаш правилната семейна закалка
2. Да срещнеш родителите си в подходящия момент

Мисля си, колко ли момчета не са имали този късмет и са били завинаги дамгосани от тези педерасти.

Стойчо каза...

@анонимен – не знам защо ти се струва банална? все пак не с всеки се е случвала. Но че беше мнооого кофти - беше, така е

@симеон – а, то Солженицин стана путинчо и той, но то е на базата на великоруското чувство, което Солженицин си има още от едно време (че и Достоевски е такъв). Това не отменя значението на книгите му обаче. За църквата – аз поне правя разлика между земната и небесната църква (сега да не почнете да ме поучавате)

@темплар – да, имах късмета за семейната закалка – така си е.
Имах и късмета да срещна подкрепа в тази ситуация, в моя случай - наш'те.
Според мен обаче всеки, АКО ИСКА, би намерил подкрепа в някого или нещо – ако тези „срещи“ и „ разговори“ НЕ СЕ ПАЗЯТ в тайна, тогава човек ще срещне подкрепа.

Интересното е, че нашите „борци за национална сигурност“ все още пазят тези разговори в тайна – защо тогава очакват, че ще получат подкрепа от нас, след като не си казват сами?

таската каза...

Евала, бате Стойчо!
Бате, защото явно възрастово си такъв, но и защото заслужаваш традиционно придаваното уважение в израза!
А евала, защото:
- тогава си постъпил така, както си постъпил. Можеше сега да си в изпълкома на МВРО, ама к'о да са прай...
- споделяш тази така поучителна и емблематична история.
А иначе мога да си представя муцуната на кобрата. Ченгетата (особено постоянно действащите такива) имат един поглед, който не могат да скрият, дори и да искат. Особено е гнусен, когато се опитват да сде правят на любезни.

Стойчо каза...

@таска – не знам за МВРО-то, но когато вадиха някои досиета в последно време обърнах внимание на това, кои хора са вербувани в същите месеци (есента на 1988г). Това са:
Гоце и Каролев – можеше да съм на тяхно място сега;-)

Мани, мани - добре че не съм, пази Боже!

Да ти кажа не съм гледал много ченгета в очите, но съм сигурен, че тренират специално змийския поглед – беше просто забележеително как си смени погледа ВКР-то, когато започна разговора по същество

Стойчо каза...

А Каролев е вербуван и в подобна ситуация - докато е бил войник, ама както каза - „направих го заради отпуската“, педалът му с педал

Търновец каза...

Муруците са голяма работа. :) Моя си даваше вид, че през повечето време не му дреме много за мене... ама в напечени моменти ми е давал съвети, които цял живот ще помня. :)))

Стойчо каза...

@търновец – абсолютно съм съгласен с тебе.

Дано и ние с теб (и всички останали) да сме такива:-)

templar каза...

май тези дни в либералния западен свят честват "Денят на бащата"...
не че давам ухо на чужди празници, но ми се струва, че ти намери отлична форма да го отбележеш

Стойчо каза...

@templar – не се бях сетил затова, но не е лоша идея, наистина.

Повод да го допиша и пусна в действителеност беше дискусията по темата за мишките

Анонимен каза...

Нещо ни премяташ приятел. Случайно попаднах на творението ти. Незнам изповед ли е или закъсняло самохвалство? Обикновенно се насочваха към най-грамотните момчета и пропуск нямаше, а и декларации се подписваха за запазване на разговорите в тайна, така, че ако е било вярно, на другият ден след отказа следва преместване в друго поделение, обикновенно в КЕЧ. Или си имал връзки да останеш или послъгваш със задна дата!!!

Стойчо каза...

Много ми е интересен този обобщваващ израз „обикновено се насочваха“...

Отвори си календара и погледни коя година сме.

Анонимен каза...

Радвам се, че ти харесва израза. Отворих календара, видях коя година сме и ми се струва, че знаеш кога, как и към кого се насочват.

Стойчо каза...

Разбира се, др.старшина

Търновец каза...

Какво е това "разбира се" бе срутник?!?!! Казва се "тъй вярно"! :))))

Стойчо каза...

@Търновец, „срутник“ аналог на „киртак“ и „бомбе“ ли е?:-) (не съм я чувал досега)
Много ги боли от истината анонимните фатмаци обаче;-)

Анонимен каза...

Po golqmata 4ast ot horata sa go iskali tova s DS,..edna savsem malka 4ast,..ne sa,...moge i da si bil ot tqh,...A ina4e ne mi e qsno kak se dargi Dargava v pod4inenie bez osvedomiteli, koito si "traskat u6ite",...:))))

Стойчо каза...

Анонимен, май говоря за Дявол и дяволска власт. Иначе, благодаря за разбирането :-)

Ana каза...

От ДС можеше да се измъкнеш, само ако се престориш на луд.

Стойчо каза...

Е, сигурно има и други начини, но общото между тях е гласността – ДС не вирее на светло

Ana каза...

Да, има Стойчо, но попадаш в друг капан :-), защото си се възползвал от някого, за да излезеш от първия.

Стойчо каза...

Не те разбрах?

Ana каза...

"Не разбрах!" -;)

Стойчо каза...

„Да, има Стойчо, но попадаш в друг капан :-), защото си се възползвал от някого, за да излезеш от първия.“
не разбирам какво искаш да кажеш, преформулирай го малко. Иначе и аз мога да повтарям репликите ти, но ще бъде тъпо

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)