понеделник, юни 23, 2008

Пухкава приказка за непораснали и пораснали...

Удивително, колко силно е взаимното привличане на блогерите и литературата. Вече събрах (и не съм успял да събера всички!) няколко книги от блогери, които чета тези дни с интерес. Друг път ще се разпростирам дървенофилософски по темата, защо аджеба, блогърите и литературата са се вплели един в друг като дупе и гащи, а сега да ви представя първата блогерска книга от моята колекция, ако някой от вас не я е чел.



Пухкава Приказка от Даниела Соколова, a.k.a leeneeann.info или Дачи. (Илюстрации — Деница Пенева)

Имах късмета да прочета голяма част от книгата още докато беше онлайн и (признавам си честно) когато излезе на хартия, нямах кой знае какъв интерес към нея, освен чисто научен. Книжки с картинки отдавна не чета (поне не с такива картинки). Наскоро разбрах колко съм грешал.

Книжката е с отлично, перфектно полиграфично качество, с множество цветни илюстрации. Всяка страница, всяка буква са били предмет на специално внимание от авторката и това си личи. Едно от големите удоволствия в живота ми е, да разглеждам някоя вещ, която е била правена с много любов и то именно с целта да се хареса на МЕН — потребителя, читателя. Това е една от тези удивителни вещи. Достатъчна причина е, за да се купи книгата, дори и ако нямаше нищо друго в нея, освен корицата и отличните илюстрации.

Второто нещо, което приятно ме изненада, беше текстът. Първо, нека кажа, това не е книжка за всеки. Но, ако имате момиченце или момченце в къщи, на което тепърва му предстои да порасне, тази книжка може да е именно това, което му трябва в момента. Това е книга за порастването голям, за откриването на света, за откриването на другите и то именно от гледната точка на жената. Ако момченцата искат да разберат, какво става в главите на момиченцата (а това е важно за мъжете, които искат да имат СЪВСЕМ БЛИЗКИ отношения с пълнолетни момиченца), тази книжка е поетичен начин да го научат. Сигурно и от някой учебник по психология или от по-опитен приятел може да се научи същото, но тази книжка ще ви го предложи по един естетичен и приятен начин.

Като концентрация на мъдрост, първите приказки са почти съвършени. Последните не са толкова концентрирани, но това не значи, че не си заслужават. Може и да си личи, че това е дебютната книга на Даниела, но когато "авторът съблече кожата си и я остави на масата", както казваше един известен американски писател, резултатът няма как да не е добър. Някои думички и идеи може би ще са трудни за разбиране от децата, но пък книгите също узряват с новите си издания.



Поздравления, Дачи!




3 коментара:

NeeAnn каза...

хей, сбъркал си името на илюстратора -- тя се казва Деница :о)

иначе поздравления за идеята.

Дачи каза...

Благодаря ти за позитивния и полезен коментар.

Радвам се, че си открил нещо за себе си в книжката. Много хора смятат, че няма какво повече да научат за света и категорично отказват да четат "детски книжки". А книжката наистина не е само детска. Истинските приказки никога не са само детски.
Детският й външен вид е само малка провокацийка, опитваща се да събуди дремещите мечтатели.

Благодаря отново :)

Анонимен каза...

И аз благодаря много за хубавите думи. Наистина е правено с много любов и е чудесно, че това си личи и бива оценено. Няма по-хубава награда от това :)
Поздрави,
Деница

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)