четвъртък, юни 05, 2008

Безкрайното лицемерие на властта

Всяка година, на 2 юни, точно в 12.00 на обед, по цяла България звучат сирени.

Отбелязваме годишнина от гибелта на Христо Ботев, а покрай него правим помен за всички герои, загинали за свободата (човешките права, държавността?) на българите и българските граждани...

Формалните и неформални лидери на нереформираните комунисти използват случая да се покажат по телевизията, да измънкат нечленоразделно някакви купешки фрази за свободата и борбата за нея, както и да легитимират престъпната си власт преди и сега с произволни асоциации, както и с онзи нещастен, фалшифициран текст, приписван на Ботев - "Символ верую на българската комуна" (За тези които не знаят - приятел на Ботев твърди, че текстът е негов и това е единственото доказателство за автентичността му) Не се посвениха и да присвоят името на един от вестниците му за партийния си ОРГАН.

Учителки по литература всяка година въздишат пред учениците си за таланта на Ботев и ги малтретират да го учат наизуст "със запетайките".

Овехтели интелектуалци и полупенсионирани актьори вадят по някое левче от изразително четене на ботеви стихове и на скучни реферати, от които всичко човешко, присъщо на Ботев, отдавна е изличено...

И чужденците се впечатляват, да ви кажа, от сирените... "Какво уважение", клатят глави те на втори юни по обед...

Уважението в картинки:








Това е сградата, в която съратникът на Ботев, Любен Каравелов, е печатал "Свобода" и "Независимост" в Букурещ. Тук са създадени и отпечатани за пръв път голяма част от текстовете, с които се мъчат българските кандидатстуденти и ученици и които се цитират, докато на заден план гърмят фойерверки.

А зарята не е никак евтина. Но пък е по-ефектна от реалната грижа за реалната историческа памет...

Колко лесно е да откраднеш от революционерите име за вестника си... Мъртвите герои всичко прощават, въпреки че очевидно неспокойно спят в гробовете си.

Ханът на Солакоглу, повече информация във Уикипедия.

Благодаря на Чавдар, който живее в Букурещ, за снимките.

6 коментара:

таската каза...

Добре си го казал, даже много добре.
Ще оставим само настрана въпросът, е ли съратникът ЛК удбаш или не :)))
Нещо по темата. Дано не се опитваш да кажеш, че не трябва да има сирени, втори юни и т.н. Трябва да има, защото още не сме като едни други народи, на които не им трябват сирени*. Сирени трябват и трябва да се спира, стои и мълчи. Тази година на 2.06. в 11.55трябваше да тръгна от една среща с колата реших да не тръгвам и да изчакам да минат сирените. Наблюденията ми са следните:
- повечето хора, вкл. всички възрастни спряха;
- млада девойка с голем дирник спря, стоя, стоя, гледА часовника и накрая изпуфтя и тръгна. Вероятно не знаеше, че Уол Стрийт отваря чак в 16 ч. БГ време;
- нито една кола на кръстосващите се наблизо булеварди не спря. Стоящият наблизо ченгесарин не отиде на средата на кръстовището и да спре всички забързани бизнесмени, които явно смятаха, че сирените са само за пешеходците.
Тук ще си призная гузно, че нарочно не тръгнах в 11.55, защото знаех, че няма да издържа на изкушението да спра на булеварда н аварийки в 12.00 и ще настанат транспортно-езикови колизии.
Трябваше да го направя, но реших да си спестя нервите.
Мааму, поне две минути им дължим.
-
* В Холандия, страна известна с "епичната" си съпротива срещу нацизма, в навечерието на всеки Ден Победы (08.05.), в 20.00 всички замълчават и спират за 5 (пет) минути. Няма сирени, но всички го правят. Спират, оставят приборите в ресторантите, слизат от колелата, спират колите, хвърлят цигарите и млъкват.
Пет минути. Не са малко.

komitata каза...

няма лошо за минутите, нека им ги даваме. но честно казано все повече се чудя има ли смисъл от парадите, фойерверките и речите, при положение че историческото наследство се руши...нека останат едни сирени, ако не могат да се грижат за останалото

таската каза...

Речите и венците от вицепремиера и министър на бедствията, авариите и № 112 са не просто излишни, а вредни.
Парадите и клонираната ежегодна заря също са остарели - факт. Макар че едни други нации си правят паради и чествания за края на Първата световна напр. Нищо че няма вече и един ветеран сигур.
Като дете много се впечатлявах от чтенията по зарите. После, като патриотстващ пубер, леко се умилявах. Сега вече дежавюто е смазващо.
Минутите обаче според мен са важна и хубава традиция, която трябва да остане.
Иначе си прав за рушенето. Толкова ли не се е сетил напр. някой национално отговорен бизнесмен с интереси във Влашко да подложи на някое посощение на Гоце в Букурещ (предвид конкретния случай)...
-
ПП Ке ме изтерате да се регистрирам на края...

И.Е. Станков каза...

Много интересни снимки от хана, благодаря за информацията. И много жалко за състоянието му.

Според мен са нужни и парадите и речите и сирените. Отвращавам се от днешните антидържавници на власт, но символите поне на държавността трябва да се запазят и просто да чакат по-добри времена.

Анонимен каза...

Великолепна тема! Поздрав за Комитата и Чавдар! Впрочем навсякъде е така. И с много неща. Колко от вас са стъпвали например в Централни софийски гробища с намерение да търсят гробовете на известни българи? Отчайващо е. Няма карта на бележитите покойници, нито информационни табла. А още по-страшното е, че вандализмът там е повсеместен и много от паметниците им са полуразрушени или обезобразени. Гробът на Гьорче Петров, помните ли инициативата за възстановяването му? Защото скопската община с неговото име си поискала костите му. Да, бе обновен. От БожидарДимитровци, фондации, младежки организации на ВМРО-БНД и тъй нататък. Чудесно! Но... на няколко метра встрани е гробът на Петко Р. Славейков. Занемарен и в разруха. До него на син му Пенчо. Обрасъл с дръвчета, които орязах. Крачка встрани е този на Димитър Талев. Той поне има проста и солидна конструкция и се нуждаеше само от почистване, колкото успях - направих. Мемориалът на Андрей Ляпчев е с откраднат бронзов бюст, скромният гроб на Христо Смирненски обрасъл... И така нататък. Само че трябва цялостна системна грижа и на практика реставрация, не случайни занимания на отделни граждани. Както и с всичко останало. Но кога ли... И от кого?

АнонименЪ

таската каза...

Прав си АнонименЪ.
Преди време с приятели-съмишленници и аз участвах в скромен и, предполагам, краткотраен като резултат опит да поразчистим точно в района, за който пишеш. Често си спомням и като си давам сметка за това колко години (и колко бързо, мааму...) минаха оттогава, все си казвам - колко ни струваше да се размърдаме пак и да направим още нещо...
Обаче тия работи не бива да лежат на инцидентните прищевки на тоя или оня.
Къде е фирмата за недвижими имоти МВРО ООД?
Къде е Столична община - стопанинът на гробищните паркове, толериращ гробищната мафия и безчинствата?
И прочие...
Иде Черешова задушница. Винаги иде след 2ри юни. И след срама - пак срам.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)