Още някой носи отговорност

Днес (по идея и заедно със Съзерцателя) бях на кинофестивала Един свят и гледах "Сянката на свещената книга" - финландски документален филм за "свещената книга" на Сапурмурат Ниязов (по-познат като Туркменбаши).

Майтапчиите финландски журналисти издирват фирми и корпорации, които са финансирали превеждането и издаването на Рухнама, туркменистанския аналог на Зелената книга или на Чучхе.

Между "спонсорите" са Нокия, Сименс, Даймлер Крайслер и дори май Булгаргаз (няма го във филма, но го имаше в отговорите на въпросите) ;-)

Та значи, обикалят те с една камера и се опитват да научат повече за спонсорствата... Голям майтап, особено като сравняват моралните кодекси на фирмите със слагачеството им на Туркменбаши... Ще се наслушате на пиар измъквания.

Това, което на мен ми направи впечатление, е очевидната демонстрация как на секундата щом нарушиш моралния си кодекс, дори за такава простотия като зелено-розовата книжка с двуглав орел (!!!) изведнъж се превръщаш в съучастник на един диктатор. И за съжаление извън филма чухме как българската държава се е поставяла в услуга на Туркменбаши да преследва туркменски дисиденти на българска територия... Пустите му газови сделки.

Това ме подсеща за банкерите, които щедро даваха заеми на и сключваха сделки с Тодор Живков и слугите му. Същите тези банкери, заради които се наложи Република България да се признае за приемник на Народна Република България, с всичките последици от това, като осиновяването на копелдаците-доносници на ДС от "демократичната" държава... Слава Богу ГДР потъна заедно с национално-отговорните си ченгета и поне там завесата се повдигна.

Финландците бяха категорични: Във висша степен неетично е да се прави бизнес в днешно време с Туркменистан. Помните ли кой скоро беше там от "нашите"?

PS. И пак се засякохме с Наблюдателя . Краставите магарета през много баири се надушват ;-)