неделя, април 20, 2008

Десет години. Кога минаха?

Когато започвах да се занимавам с Интернет, заедно с моите съученици Виктор и Любен, една от първите ни задачи беше да си направим списък с най-влиятелните сайтове в българския интернет, т.е. да опознаем конкурентите.

Беше "далечната" 1998 година.

Първият резултат беше една таблица в .doc файл, където бяха изброени около 10-15 сайта, с предимствата и недостатъците им, както ние си ги представяхме. Повечето от тези сайтове не съществуват днес, някои от тях се запазиха в маргинален вид и съвсем малко оцеляха.

"Ей, забравихме dir.bg," ми каза Любен, "дали да не ги добавиме?"

Тогава всеки ден посещавахме dir.bg, защото на първата му страница имаше бутонче към любимия ни портал - "Гювеча". "Гювечът" се намираше на абсолютно невъзможен за запомняне URL (http://plovdiv.techno-link.com/bgs/index.htm). И така, в последния възможен момент добавихме dir.bg в табличката.

"Ей, тия са добри!" — съобщи Любчо, след като изследва по-подробно страничката която ни служеше за трамплин към Гювеча.

Спомням си и как в строгата обстановка на "Шератон", на огромния екран се прожектираше класацията на Гювеча, в която dir.bg за пръв път изплуваше на първо място, презентирана от Албена Чобанова. (И мисля, че това е последния път, когато dir.bg използваха толкова въодушевено статистиката на Гювеча)

По-нататъшното ни проучване показа, че собственик и главно действащо лице в Дир.бг е Владимир Жеглов, познат от икономическите страници на вестниците и че dir.bg е свързано с Business Data — информационна (май) агенция за продажба на бизнес информация и новини, където само година преди това бях свалял неуспешно една Десислава, на която най-безсрамно се хвалех, че ще правя най-големия портал в България. Тя, разбира се, "не клъвна" (не умея да лъжа), но само 3 години след това с dir.bg си оспорвахме първенството в българския интернет. Съдбата си прави такива шеги понякога.

На официалната промоция на нашата интернет компания, ние официално обявихме dir.bg за най-сериозен конкурент и обещахме да им вземем първото място. Презентацията беше в ресторанта в сградата на Съюза на архитектите (вече съм забравил дори как се казваше), където журналистическото присъствие беше сравнително скромно и не очаквах тази фраза да се запомни

Бате Владо (както започнахме горе долу тогава да му викаме) обаче ми я припомни. На един от рождените дни на search.bg, които минаваха за неофициална сбирка на Интернет бранша в един двустаен апартамент (да, събрахме се без проблем ;-)) за пръв път се запознахме официално:

"Значи вие искате да ни вземете първото място, а?"
"А Вие откъде знаете?"(тогава бях ужасно респектиран от него, и му говорех на Вие)
"Имам си източници."

Първите години наистина минаха под знака на съперничеството. Като изключим че си бяхме платили една доста солена сумичка за банер, точно под логото на dir.bg Така и не можах да разбера тогава идеята на това адски скъпо начинание (плащаше се на клик, но при зададен максимален брой показвания), но нашето бизнес ръководство беше доста доволно.

"Представяш ли си, нашият банер се вижда под тяхното лого".
"Ахам."

По едно време беше много модно да си мерим каунтърите. Във връзка със засилената конкуренция в Интернет бранша (започна да мирише на пари, а началният капитал стремително намаляваше), се проведоха няколко срещи за смекчаване на обстановката, и за изработка на някаква обща браншова политика. Една от първите задачи беше уеднаквяване на методиката на статистиките (нямаше тогава такива екстри като Google Analytics), защото на практика нямаше реален начин за сравняване на посещаемостта на големите портали. Ако отворите официалните презентации на порталите от онова време и ги сравните, има доста да се посмеете ;-)

От тогава датира и една моя издънка. В един сайт нарочен за "Българската интернет оплаквачница", всеки можеше да подаде сигнал за сайт в който се съмнява. Честно казано, нямах намерение да подавам сигнали, исках само да разбера как действа пущината. И разбира се, за тестов сайт избрах моята любима мишена - dir.bg. Клик тук, клик там, според мен нищо не се случи, сайтът според мен не работеше. Почти мигновено забравих за случая.

На следващия ден в офиса се беше разразил голям скандал, а причината — бях аз! На сайта на "оплаквачницата" (moshenik.bg) се мъдреше моето име с подадения "сигнал". Умрях от срам. Това беше повод да се запозная с Иван Иванов (сега от Cybermark), който не знам дали повярва на версията за моята глупост, но все пак я прие, в името на добрите отношения. А нали имаше и съвсем искрено разкаяние.

Все пак, някакво съгласие беше постигнато и search.bg се заеха със задачата да изработят брояч, който да е универсален инструмент, поне за големите сайтове. Той и досега си съществува - Web Counter

Помня как всеки ден следяхме как двете криви на посещаемостта в новия каунтър се доближаваха, доближаваха, и в един момент когато трябваше да изпреварим dir.bg, той просто изчезна от статистиките. Победихме, поне на числа. Но какво е победата, ако съперникът не я признава. Е, преживяхме и това...

Спомням си и един комичен момент. Тогава горе-долу беше мода дизайните да се сменят едва ли не веднъж на няколко месеца (защото се смяташе, че старите дизайни бързо се "похабяват") и дир.бг излязоха с абсолютно невъзможен и трагичен дизайн. Беше предоставен за обсъждане от "обществеността". През живота си не съм употребявал толкова суперлативи на единица време. Не пестях думи и емоции по форумите, само и само да убедя dir.bg да го запазят. Здравият разум у тях надделя, и дизайнът след няколко дни беше разкаран завинаги..

Но dir.bg до края си остана една от мерките, по която оценявахме собствения си успех.

Ще спра дотук, докато не съм изписал цяла библия с "пионерски" спомени.

Този текст е подарък и тост едновременно за десетгодишнината на Дир-а.

В четвъртък присъствах на официалната церемония по честването на юбилея.


Бате Владо приемаше поздрави на входа на залата



Ники Кънчев беше водещ на церемонията

Имаше чудесен кетъринг.

Събрахме се на едно място почти целият Интернет бранш
(снимката показва около 1/20 от общия брой)


Малко странно беше включването на конкурса "Мис Абитурентка" в програмата. Но децата бяха много красиви, добре облечени и с прекрасни фризури.

Ники Кънчев и Графа в сцена от "Каратека"

Пяха Графа и още някакво джаз дуо.

Атмосферата беше страхотна и се видяхме на живо. Абе, след 10 години пак съм там.

Честит Рожден Ден, колеги!

4 коментара:

marfi каза...

Супер забавно представен мемоар :)

Браво!

Меренето на п*и е любимо занимание на батковците нали ;)

Успехи в това начинание желая.

komitata каза...

Тази вечер докато се разхождах, се сетих за поне още толкова забавни случки от онова време ;-)

бате Ваньо каза...

Коце,

това беше май някакъв мексикански ресторант за презентацията, още помня останалите кашони с бутилки вино в офиса на Евлоги Георгиев. Пропуснал си да напишеш как сървъра имаше звънче и някой като влезеше на страницата и то звънеше, хе хе.

Дъ гуд олд таймс!

komitata каза...

О, бат Ваньо, добре дошъл. Помня да и сървъра със звънчето, а верно май имаше и кашони... Почвам да забравям вече

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)