Най-самотният политик в момента на Балканите е Никола Груевски.
Хазарт, еманципация, амбиция — това са трите думи, които най-точно характеризират стила му...
Какво направи той до момента:
— опита да скъса пъпната връв на партията си с България, като заличи всякакви съмнения в "пробългарска" политика.
— концентрира се върху практическите въпроси на икономиката, постигна частичен успех с невиждан досега икономически ръст и инвестиции след 91-ва година.
— в областта на културата и историята раздаде щедри концесии на литературната мафия и историческата мафия свързани с бившите комунисти и секретни служби.
— легитимира литературната мафия с проекта за преиздаване на 60-100-120 тома македонска литература, т.е. казионните комунистически автори.
— легитимира претенциите за античното наследство с преименуване на скопското летище на "Александър Велики", постави антични статуи пред сградата на правителството, подкрепи популистичния митинг, който прокламираше 7000 години писменост, 2000 години християнство и 3000 години македонска държава, толерираше всякави манифестации на претенции към наследството на античните македонци — разчитането на розетския камък от Тентов и Бошевски, празнуване на антични празници като Ксантика с което си създаве изнервени партньори в София и Атина, докато много нервно изреагира на паралелите с "историческото" ВМРО, като например с паметника на Александров във Велес.
— сключи тактически съюз с ключови фигури от бившите комунистически служби - като Драган Латас и Слободан Богоевски, като по този начин си спечели подозрителността не само на София, но и на европейските съюзници.
— Близкият до правителството вестник "Вечер" беше източник на най-яростните статии на антибългарската кампания и допълнително внесе напрежение в отношенията със София.
— заложи на американската подкрепа като на "коз", който ще му извади играта с поканата за НАТО. После се оказа, че този коз не е достатъчен...
— подцени силата на гръцката дипломация и факта, че гръцкото правителство ще използва позицията си в "македонския" спор, за да си вдигне рейтинга.
— практически спря процеса на лустрация и декомунизация и на разчистване със спорните дилеми от миналото.
— не успя до края да подчини МВР, което до ден днешен действа като институция независима от правителството.(Скандалът с оръжието, случаят Ризински, наскоро арестуваният кмет на община "Аеродром" в Скопие.)
— стартира мащабни програма за озеленяване, раздаване на компютри на студентите, възстановяване на сгради от времето на сръбската междувоенна окупация, но със съмнителни резултати( Може би само програмата за озеленяване беше успешна. Но резултатът ще се види след поне 10-15 години ;-)
— опита се да си издейства подкрепа на МПЦ със планове строеж на нови църкви в центъра на Скопие.
Разчиташе на безрезервна подкрепа от България. Но от България въобще не идваха познатите сигнали.
Отношенията България - Македония захладняха и от българска страна. Дали БСП даде дискретно рамо на социалистите в Македония по комсомолска линия или просто се придържа към по-твърда политика, ми е трудно да кажа.
БСП излезе с някои инициативи, които вдигнаха антибългарската параноя в Скопие до точката на кипене...
— бяха осветени работилите по македонска и югославска линия, като част от кампанията за "избелване" на ДС — Г. Първанов, Кр. Каракачанов, Б. Димитров, Коритаров; Т.е. с интересите в Македония се плати цената на имиджа на ДС в обществото. (пожертваха се национални интереси за съсловно-партийни)
— беше компрометиран Иван Михайлов — бивш служител на ДС пусна слух, който не се потвърди, за финансирането на Иван Михайлов от ДС (опровергаването на слуха, разбира се не беше чуто в Скопие);
— компрометирана беше ВМРО-ДПМНЕ (партия, традиционно настроена приятелски към България) — Илия Илиев (или Валентин Петров) заяви, че е участвала в нарушаване на югоембаргото броени дни преди парламентарните избори в Македония;
— беше разкрито българското гражданство на Любчо Георгиевски от социалистическия кмет на Благоевград;
— рязко намаляха македонските студенти в България, запознатите казват — поради политическа намеса в работите на Министерството на просветата;
— МВнР официално обяви отказ от курса на "безрезервна подкрепа" за Македония, който следваха всички правителства от Филип Димитров досега.
Крайният резултат от тези двустранни "усилия" беше плачевен. Отказана покана за НАТО. Силно разочарование в партньорите.
От ръкава беше изваден най-последният коз - предсрочните избори. С тях Роки Г. разчита да се справи едновременно с президента Цървенковски, несговорчивите албанци в парламента, социалистите, вътрешнопартийната опозиция. Смел план, който вече е въведен в действие. Рубикон е преминат.
Все още не ми е ясно, кой освен Роки Груевски носи отговорността за този политически хазарт и провали (много напомнящ стила и политическите провали на Фердинанд в началото на 20 век)? Калфин, Първанов, Станишев? - обичайните заподозряни...
Пази боже от "интересни" времена...
88 коментара:
не мисля, че от 2006 г. насам са се покачили чак толкова много чуждестранните инвестиции или пък икономическият растеж.
Що се отнася до инициативи по линия на издаване на македонски автори или пари за МАНУ, това май го прави всяко правителство в Скопйе с цел да си вдигне рейтинга.
Прав си напълно за хазартното отношение към срещата в Букурещ, но трябва да призная, че и аз мислех, че все пак подкрепата на Вашингтон ще натежи.
Поздравления за адекватната, навременна и силна тема! Най-сетне един по-изразено критичен образ на явлението и периода "Никола Груевски". Доста бяхме чели как правителството в Скопие нямало защо да се, цитирам буквално, "дърви" на София, и как за разни министри се гарантирало колко пробългарски настроени са, щото, видите ли, били се разходили преди време до гроба на Тодор Александров в българска компания. Цялостните тенденции за охлаждане към българското, усилване на близостта с постюгославските и просръбските среди и истеризиране на култа към античността като че се подценяваха досега. В края на краищата в Република Македония именно по времето на Груевски се забравиха предложенията (искрени или не) на Владо Бучковски за съвместно честване на Илинден с България и се навлезе в нова фаза на развитие на антибългарски по същество репресивен македонистки национализъм. Не бива да се пропускат и дипломатическата активност по признаването на ОМО, мненията на македонски заместник-министри за огромно македонско малцинство в България и др. под. най-малкото дразнещи официална България жестове. Всичко това кулминира в предбукурещкия митинг с налудните му лозунги и следбукурещкото заклинание на Антонио Милошоски "ние сме Македонци и нашата земја е Република Македонија, и така ќе се викаме засекогаш".
Не съм икономист, но ще си позволя да се съглася с Димо, че икономическите резултати изглежда наистина не са адекватни на пропагандните претенции на ВМРО-ДПМНЕ относно постигнатото. Което е може би едно от обясненията за крясъка на национализма в Република Скопие (Македония).
Накрая, дълбоко се съмнявам, че именно българските политически среди и БСП в частност са в състояние да влияят до такава степен на политическия елит в Скопие. Може и да греша, но като външен наблюдател за момента съм склонен да приема, че това е по-скоро във възможностите на белградските политици и служби.
АнонименЪ
Ще ми се да допълня нещо. Пиша за управлението на Груевски най-вече от гледна точка на националните митологии и отношенията с България, което без съмнение е само част от по-широката реалност, щрихована в анализа по-горе. Съвсем преднамерено. Споменатите националистични стратегии, дори да са употребявани без всякаква страст като чисто тактически популистки пропагандни инструменти, преутвърждават и усилват съществуващите масови негативни нагласи сред населението в Република Македония спрямо България и българското. Подобни игри може и да са функционални от гледна точка на вътрешните македонски политически игри, но от тях губи бъдещето на отношенията с България и българите. Изглежда още едно поколение млади отвъд Осогово ще израсне в атмосфера на престижни публични изрази на яростна ненавист към нас (и към собственото македонско минало, впрочем). А това не може да се подценява и да се подминава заради евентуалните по-трайни последствия. Вместо да се търси омекотяване и терапия на историческата национална травматизираност, изглежда в Македония се върви към настървение и освирепяване - един антиевропейски избор.
АнонименЪ
Груески е докажано антибугарски настроен со тоа што си примети овде Комитата и со уште многу работи кои не се одбеежани.
Реп. Мак. е даеку од демократиjата и европските стандарти и затоа Груевски реши да игра ВаБанк и да чека подкрепа на САД и на Буш.
Зошто со САД поитиката на "двоjни стандарти" ке можеше да продожи во РМ.
А вообсшто Груjо и семеjството Миалкови во кое припага сака да ограби што е останато од РМ и му треба време.И никако НАТО и ЕУ.
БГ ама вообшто не му требат.Само пробеми со тие историски ствари.
Н.Г. е исто така многу СЕМПЛ политичар.
Новиот бугарски однос кон РМ е добар и принципиаен.
Сега сите политичари ке треба да знаат дека ако сакат просперитетна и стабина РМ ке треба да расчистат со антибугарските кругови.
Инаку има други кои ке расчистаат .
Исто треба да се знае дека Бугарите се значаен изборен фактор во РМ. И сега тоа е позитивен и посакуван Б-Фактор.
от коментарите прозира консенсус, че България не доминира дневния ред в Скопйе, било в негативен или в положителен план. Груевски и ДПМНЕ водят политика, водена от рационалния интерес за оставане колкото се може по-дълго на власт, не от някакви националистични комплекси спрямо София. Както отбелязва Комитата, ще опитат да използват националистичната вълна, за да подобрят позициите си в Собранието. Като спечелят изборите току-виж подписали и някой компромис с Гърция - условията може и да са по-неблагоприятни от онези към 3 април 2008 г. - който да отвори вратите към членство в НАТО и за дата за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Ако извадят и по-силен кандидат догодина, може и да преборят Бранко на президентските избори. Да видим обаче дали тоя път калкулацията ще сработи.
Димо, не прозира такъв консенсус в коментарите. "България не доминира в дневния ред в Скопие" - да, ала "Груевски и ДПМНЕ водят политика, водена от рационалния интерес за оставане колкото се може по-дълго на власт, не от някакви националистични комплекси спрямо София" - не. Защото националистичната пропагандна концепция на ВМРО-ДПМНЕ е по същество силно антибългарска.
АнонименЪ
още един щрих. Промяната на политиката на България може да се датира към края на юли 2006. Т.е. преди да се състави правителството на Груевски. Справка - профилът на Калфин в Уикипедия:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE_%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D1%84%D0%B8%D0%BD
На 24 юли 2006 г. на откриването на работното съвещание с ръководителите на българските дипломатически и консулски представителства, Ивайло Калфин става първият български външен министър, който се осмелява публично да се изкаже против преиначаването на части от българската история от наши съседи с думите:
„Заявили сме подкрепа за членството на Македония. Но веднага трябва да кажа, че не е нормално тази подкрепа да бъде безусловна. Има критерии, които трябва да се изпълнят. Ние бихме настоявали изключително много за спазване на принципите на добросъседство и липсата на агресия към българската нация или история от страна на македонските власти.“ Става въпрос за членството на Македония в НАТО и Европейския съюз.
Да се замислим дали е приемливо антибългарските кампании да бъдат толерирани от ВМРО-ДПМНЕ с аргумента "македонското правителство не може да се намеси в дейността на частните медии, тъй като словото в Македония е свободно". Същото скудоумие бе изречено и в лицето на Гърция по повод на самоубийствения билборд на Атанас Ботев. Само че едно е свобода на словото, друго е отказ от противодействие на насаждането на етническа омраза и расизъм. С това правителството на ВМРО-ДПМНЕ нарушава македонската конституция:
Член 11. Физичкиот и моралниот интегритет на човекот се неприкосновени.
Се забранува секој облик на мачење, нечовечко или понижувачко однесување и казнување.
Член 16. Се гарантира слободата на уверувањето, совеста, мислата и јавното изразување на мислата.
Се гарантира слободата на говорот, јавниот настап, јавното информирање и слободното основање на институции за јавно информирање.
Член 20. Програмите и дејствувањето на здруженијата на граѓаните и политичките партии не можат да бидат насочени кон насилно уривање на уставниот поредок на Републиката и кон поттикнување или повикување на воена агресија или разгорување на национална, расна или верска омраза или нетрпеливост.
Член 25. На секој граѓанин му се гарантира почитување и заштита на приватноста на неговиот личен и семеен живот, на достоинството и угледот.
Член 54. Ограничувањето на слободите и правата не може да биде дискриминаторско по основ на пол, раса, боја на кожа, јазик, вера, национално или социјално потекло, имотна или општествена положба.
Ограничувањето на слободите и правата не може да се однесува на правото на живот, забраната на мачење, на нечовечко и понижувачко постапување и казнување, на правната одреденост на казнивите дела и казните, како и на слободата на уверувањето, совеста, мислата, јавното изразување на мислата и вероисповеста.
http://www.jorm.org.mk/ustav.shtml
АнонименЪ
Хм, добро попадение на домакина и много интересна тема, която при други условия би изпила алкохол като за предизборна кампания на БСП в пещерско :)
Не знам защо си спомних как преди точно 9 г. в Скопие един македонец ми обясняваше за голямата заблуда в България относно партиите в Македония и привържениците им.
Тезата, накратко беше следната - бугарите си мислят, че ДПМНЕ е про-българска партия, защото в някакви периоди някой си българофил бил член на ръководството. Масата симпатизанти на ДПМНЕ обаче са антички ултраси, които са по букефалски антибългарски настроени.
От друга страна, црвените са ясни като генезис и политика, но техните привърженици, бидейки общо-славянофилски настроени по-лесно преглъщат близостта со бугарите и са по-податливи на влияние в тази насока.
Интересна теза, за която, подозирам, всички тук пишещи знаем, че генерално не е съвсем верна, но аз лично много пъти виждам случаи и елементи, при които истината не е далеч от точно тази екзотична трактовка.
Иначе е ясно, че тамошното ВМРО има толкова общо с историческата абревиатура, колкото о.з. Иван в София.
За отлива на студенти искам да вметна нещо. Според мен това се дължи на покачването на цените на такси, квартири,храни, кръчми ... и т.н. всичко в България в сравнение с преди 3-4 ... 5 години назад.
Още тогава самите македонци си го казваха - Идваме да учим тук главно защото ни е далеч по-евтино... Като се вдигнат цените - по-малко македонски студенти ще има. И точно и така май стана.
може и други фактори да играят, но поскъпването на всичко е главният според мен.
поскъпването е фактор, но не обяснява намаляването 5 пъти(!!) в рамките на две съседни години. още повече, че българските дипломи са истински европейски от една година. това донякъде би трябвало да компенсира поскъпването...
Намаляването пет пъти се дължи на смяна в приоритетите (доколкото въобще ги е имало) в министерството, а не само на поскъпването.
Ето още едно интересно мнение от МК - не на политик, джорналист или подобно, а на мотора на две от най-любимите ми групи (Мизар и Кисмет) - Горазд Чаповски:
http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=AF41BC306779344EBE8A38B0FC01CE7C
Съжалявам, че не мога да го постна като функциониращ линк, ако Комитата може да го направи вместо мен, ще съм благодарен.
Ето линка, таска
Прочетох статията и има само един момент, с който не съм съгласен. С обяснение на гръцката позиция с гръцкото желание Македония да я няма ;-) Според мен Гърция е наясно че съседът от север ще продължи да съществува и под някаква форма ще бъде македонски. В момента се търгува цената, на която ще стане това. Защото и Гърция не би платила твърде голяма цена...
Всичко е въпрос на преговори, здрави нерви и разумна позиция. И ще се оправят нещата...
Ами просто се сетих, че студентите от Македония, които познавах в Търново за 4-5 години следване , си промениха коренно начина на живот. В началото я караха много "фреаерската" - купони, кръчми , кинти ... ама лека полека бирата стана от 60 стотинки на 1.50лв., цигарите от 80 стотинки на 2.50лв. ... квартирите от 40-50лв. на човек скочиха двойно, и т.н. Последните години си живееха в общежитията, караха го по-споко и скромно и дори някой от тях започнаха да работят за да могат да се издържат. А след последните година-две с тая червена инфлация , незнам как я карат вече.
аз познавам един студент от македония, на който му трябваха 7 години да си избута следването по фармация... и той започна така веселяшката, после му се стъжни от безпаричие и дългове, после започна работа и завърши образование като зрял възрастен човек и научи отлично книжовен български ... наистина учудваща трансформация за македонец.
Да позната история :) Аз познавах двама, които бяха доста по-контактни с татарите от самото начало (по принцип макетата си движат заедно съм забелязъл и трудно завързват контакти с други етноси)- в резултат на което още на втората година говореха толкова добре книжовен български, че ако ги виждаше за първи път трудно би казал, че не са българи. :) Единия като че ли си остана твърд македонист по убеждение до края ... докато другия си намери работа в един Хостел и май не искаше и да чува за връщане обратно в Македония.:) Така или иначе втория беше далеч по-печен и интелигентен от първия ;) В последните година две обаче съм им загубил дирите...
Мдаааа, ако до 20ата си година не си македонист, значи си без сърце, ако след това си македонист - значи си без мозък;-)
Абе за „комунист“ ставаше дума, ама то е същото;-)
Ще бъде ли успешна авантюрата на Никола Груевски? Според днешния македонски "Дневник":
ВМРО-ДПМНЕ 26,3, СДСМ - 9,8 отсто
Премиерот Груевски е најпопуларен политичар, со поддршка од 59,7 отсто од граѓаните
Реjтинг на партиите, април 2008
ВМРО-ДПМНЕ 26,3%
Неодлучени 26%
Ниедна 18,8%
ДУИ 9,9%
СДСМ 9,8%
ДПА 5,1%
Други 3,2%
НСДП 0,9%
ВМРО-ДПМНЕ со поддршката од 26,3 отсто од гласачите е партија за која би гласале најголемиот број избирачи ако изборите се одржат сега. Следуваат ДУИ, за која се изјасниле 9,9 проценити од граѓаните, СДСМ со 9,8 отсто од испитаниците, ДПА - 5,1, а 18,8 проценти од анкетираните одговориле дека не би гласале за ниту една политичка партија.Телефонската анкетата на Институтот за демократија направена во периодот од 11 до 14 април врз 1.129 испитаници, истовремено покажала дека премиерот Никола Груевски е најпопуларен политичар, кој ја ужива поддршката на 59,7 отсто на граѓаните. На второ место по популарноста е лидерот на НСДП Тито Петковски, со 34,6 проценти, а Радмила Шекеринска, лидерката на СДСМ, со рејтингот од 32,2 отсто е на третото место. За лидерот на ДУИ Али Ахмети позитивно мислење имаат 22,2 отсто од испитаниците, а за Мендух Тачи од ДПА се изјасниле 16,7 отсто од граѓаните.Според Институтот за демократија, рејтингот на поголемите политички партии е стабилен, односно одложената покана за влез на Република Македонија во НАТО не влијаела врз рејтингот на партиите.На прашањето ако утре се одржи референдум за влез во НАТО, 83 отсто од испитаниците би гласале „за“, против се 12,2, а само 4,8 анкетирани немаат одговор.
Никола Груевски Позитивно 59,7% Негативно 32,6% Без одговор 7,7%
Радмила Шекеринска Позитивно 32,2%% Негативно 58,5%% Без одговор 9,3%
Али Ахмети Позитивно 22,2% Негативно 70,4% Без одговор 7,4%
http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=D66E79BBE82E3449BD4F1047418E42BF
АнонименЪ
ДПМНЕ - "Демократична Партия за Македонско Национално Единство".
Как най-добре да се осъществи това единство освен на базата на античните македонци (пък макар и недействително) и анти-българската политика?
Другия вариант е схващането за българското минало на Македония, но това (първоначално поне) ще премине през силно разцепване на обществото в Македония. Политикът, поставил такъв въпрос ще си отиде. Като Любчо Георгиевски.
Освен.. ако има 4 години пред себе си да покаже, че това е бил правилния начин - да се прихване истинската история.
Но Никола Груевски показа, че основата на политиката му е анти-българизма, тъй че не ми се вярва.
А за студентите - просто вече им излиза по-евтино и по-изгодно да си учат в Македония. Нови факултети, стипендии им направиха там... Какво да търсят в Бг?
Сенките на патриотите от ВМРО?
Забравете!
Е, Димо, в коментарите май прозира съгласие относно наличието на изразен антибългаризъм в политическото явление "Никола Груевски". А това едва ли е съвсем без връзка с "някакви националистични комплекси спрямо София". Уви.
АнонименЪ
Ех, обещах на домикина да се регистрирам, а още не съм.
Всъщност намаляването на броя на българските студенти се дължи нито на нашето министрество на просветата, нито на цените /само/.
Според мен причините за други две:
1. Новите европейски изисквания в българските консулства в Битола и Скопие, които солидно вгорчават живота на кандидатите за визи, особено на кандидат-студентите. Причина? Просто служителите ни в консулствата не са свикнали, че виза се ПОЛУЧАВА, а не се ДАВА. Дълги години визи не се получаваха.
2. Когато се говори за студенти, трябва да се отчита фактът, че в момемнта в Македония отвориха врати нови учебни заведения, като напр. Университетът в Щип.
В момента тенденцията е в България да слеват предимно студенти от Източна Македония, за които е много удобно да са в български университет.
Като цяло и населението и властта в Източна Македония са насочени по-позитивно към това, отколкото центърът в Скопие.
Примери за това са например кметът социалист на Струмица Зоран Заев или дискусията за карго-летището в Щип, което разчита на стокооборот от България.
Затова, според мен, България, която има нулев потенциал за икономическо влияние или сътрудничество с Македония, трябва да засили трансграничното сътрудничество /50 км зона/, в която процесите се движат естествено.
Антибългарството на Груевски, Милошоски, Боцевски или не знам кой още може да се докаже само с директни цитати. Не със статии от Латас или билбордовете на Ботев или пък с античките забежки на избирателите на партията. Аз лично си спомням много добре какво пишеше Антонио Милошоски в колонките си в УТРИНСКИ ВЕСНИК преди време. Да не говорим за статиите на Ацо Бонев през 90-те, сещате се може би коя е жена му. Ако задълбаем малко може би ще се сетим и кой беше първият работодател на Груевски.
Не отричам, че пренебрежението или директната омраза към бугарите има дълбоки корени край Вардара. Обаче мога да ви уверя, че колкото повече Калфин и Божо размахват пръст на македончинята, толкова повече ще дават муниции на разни елементи като Цветановски, Латас и подобните тем.
специално за тях не мисля че са антибългари. смятам че идеологията им към България може да се нарече "еманципация" — т.е. по-лесно ще е да афирмираме новата нация на антична основа, отколкото да се ровим в миналото... сега, когато виждат колко е пагубна идеята да не се разчисти с дилемите от миналото, сериозно са разколебани...
Ето в това е проблемът. Идеологическите наслоявания в РМ създават предпоставки политиците да търсят обществени дивиденти с апели към славното минало и "идентитетот". Може и лично да имаш други разбирания за историята или въобще да не ти пука, но като политически агент се стремиш да направляваш и да се възползваш от народните страсти. В основата си това е рационален избор, предопределен от политико-социалната структура, не от личните предпочитания. Уникалното за случая "Груевски", според мен, са мащабите, които придоби това "национал-предприемачество". Това вече се обяснява с лидерския избор, не структурни фактори.
Друга интересна тема, която заслужава отделен постинг, е, че повечето бугараши/бугарофили/бугари сред ДПМНЕ са същевременно и македонски националисти. Казусът Любчо Георгиевски е много добра илюстрация.
Димо,
Първо това, че т.н българофили при всичките им условности, са македонски националисти, не е тревожен факт. Какви да бъдат? Български националисти? След като човек е гражданин на една държава, той логично милее за нея и нейното добруване. В държавата Република Македония, македонците, независимо от етническата им принадлежност, трябва да милеят за нея.
Ние не бива нито да оспорваме, нито да се борим с това. Според мен това, което иска да докаже България е българският етнически характер на славянското население в Македония, българската същност на македонския език и общата ни история. Това са факти отделни от факта на наличие на държава България и държава Македония. Логично е при наличие на две държави да има и различия. Не можем да имаме общ възглед по всички политически проблеми.
Комитата е прав. Македония не може да избяга от истините. Нейният селски тарикатски опит, отражение на маниера и манталитета на политиците й, да "прекара" останалите балкански народи винаги ще завършва с фиаско.
По темата за толерантността смятам, че България не е Гърция и не може със същия аршин да се отнася с Македония, но трябва да престане с мекушавото си отношение. Защо? Защото край Вардара толерантността се отчита като слабост. Уважават те, когато си нагъл и брутален като албанец. Не е необходимо, разбира се, да падаме до това ниво, но не е необходимо да смятаме, че политиката ни трябва непременно да е съобразена с настроенията на вардарските шмекери като Груевски например.
Смятам също, че трябва да престанем да тъсрсим сърбомани под път и над път. България трябва да е в състояние адекватно да си сътрудничи не само с ВМРО-ДПМНЕ, но и със СДСМ. Не всички антибългари са сърбомани, както и не всички югоносталгици са такива. Трябва да се отчита, че след като сръбското е било доминантно 90 години в Македония, няма как то да се изчисти за 15. Просто сравнение на ситуацията България - Русия би могло да е от полза.
Анонимен, в изказването ти има рационално зърно, но с едно фатално изключение — докато не се отворят досиетата в Македония, елитът ще продължава да е управляем, а конците най-вероятно водят до Белград (те да не са тъпи, да не са си направили по едно копие от досиенцата). Българин—небългарин патриотн—космополит, всичко се променя с едно телефонно обаждане. Лустрация и декомунизация и от там нататък преговори с бивши комунисти...
Комита,
Мерси за "зърното".
Съгласен съм с това, че отваряне на досиетата в Македония е необходимо и е съвсем естествено и в Белград да си имат по едно копие. Дори смятам, че някои са си направо там, а не на други места. В крайна сметка Сърбия е с добра държавна традиция и ако не са го направили дори искрено бих се разочаровал от тях :-)
Не смятам, че всички нишки по досиетата водят към Белград. Такива неща се използват и за най-обикновено икономическо изнудване.
Мисля си обаче, че нямаме лице да искаме от съседите си да провеждат лустрация и декомунизация, когато самите ние не сме провеждали такава. Подобна позиция няма да се вземе насериозно. Когато изпращаш Каракачанов да открива паметник на Т. Александров как може да си мислиш, че гостенинът на Стойко Стойков е просто журналист :-)
Това, за което може да се настоява е отваряне на досиетата и поне информация за това кой кой е.
Пишейки за журналист, аз имам предвид гордостта на гилдията - г-н WC, разбира се :-)
Димо, трябва да се мисли системно. Дори да приемем следното
"Може и лично да имаш други разбирания за историята или въобще да не ти пука, но като политически агент се стремиш да направляваш и да се възползваш от народните страсти. В основата си това е рационален избор, предопределен от политико-социалната структура, не от личните предпочитания."
за допустимо от етичността и рациото, то ситуацията трябва да се анализира не само от гледна точка на персоналната мотивираност и на политическата фонкционалност, но и по отношение на ПОСЛЕДСТВИЯТА. Чудесно знаем кой път е постлан с добри намерения, нали? В Република Македония на Никола Груевски се продължава и дори усилва тенденцията на отричане на българското в миналото (простете, но при всякакви вариации на интерпретациите на историята в границите на сериозното не може да се приеме, че например ВМОРО е небългарска формация!) и на негативизиране на днешните българи и България. Преутвърждават се югославските пропагандни стереотипи с подчертано антибългарска насоченост. Насаждат се национална омраза и расизъм, нещо несъвместимо с духа на епохата, европеизма и разума ако щете. ЕФЕКТЪТ от тази пропагандна политика, която очевАдно е толерирана от екипа на Никола Груевски, ще дава плодове и в бъдеще чрез своето напластяване в масовите представи за миналото и съвременността у обикновения македонец. Това прави липсата на негативни лични мотиви у същия този екип (ако приемем хипотезата на Димо) факт, който просто не премахва РЕЗУЛТАТИТЕ от официалната популистко-националистическа антибългарска политика.
АнонименЪ
Аз ви казвам, че ВЦ си е класа, а вий не вярвате.
Не четете, граждани.
http://www.globusmagazin.com.mk/?ItemID=6369603BCFC5C24094587C0AE9B4D099
Тук ВЦ интервюира Иван Катарджиев, чиято биография трябва да е известна на всеки, който следи темата с интерес.
Човек като гледа Груевски и шмекерите направо му иде носталгия по ВЦ и Катарджиев. Стара юго-школа :-)
Понеже в Македония има "антибългарска кампания", нека сега и в България да почне антимакедонска такава. Показване на мускули и докази за тоя или оня деец от 19 в., както правеше Тато в разговорите си с Кръсте Цървенковски през 60-те. Най-добре е двустранните отношения да станат заложник на един порочен кръг от исторически полемики. Нека и България да почне да размахва вето под път и над път, пък да видим какво ще реват тълпите на площад "Пела".
Като използваме епитети като "шмекери" и "тарикати", нека си спомним за секунда що за политически лица са на власт в София.
Иначе за т.нар. "сърбомани" съм напълно съгласен. Впрочем и аз мисля, че е естествено българофилите да са македонски националисти. Това е феномен, който има своите корени още от междувоенния период.
Димо,
Откога има някакво значение какво "реват" тълпите на площад "Пела" /какво арогантно име само/? Ревящи лумпенизирани тълпи има навсякъде.
Що се касае до нашите политици, мисля, че има много да паднем преди да стигнем шмекерите. Просто няма /още/ как с лека ръка да унищожим 130 години държавност. А на шмекерите им личи, че такава няма от километри.
Нула толерантност спрямо шмекерите ако искаме да си спечелим уважение.
Ама, драги Димо, ние защо бием негрите... Такава се оказва логиката. Проблемността в Република Македония не отменя проблемността в Република България - такава съществува и у нас, естествено. Само че дискусията е съсредоточена около явлението "Никола Груевски", а не българските му шаблонни националистически аналози.
Не мога да приема тезата за отделяне на политическото от историческото в отношенията между Македония и България - та нали тук си говорим как именно полит-пропагандната употреба на националната идентичност, в сърцевината си (псевдо)исторически обоснована, се оказва ключов инструмент за трайно овладяване на масите и чрез тях властта в Скопие.
АнонименЪ
Не оспорвам критиката спрямо скопската политика, а езика, който се използва. Разликата е очевидна.
Ако българската политика спрямо Македония се делегира на историците,резултатите ще са трагикомични. Всички в Скопйе ще бъдат са сърбомани, само защото не споделят "истините" на Памет българска. Калфин ще поиска да напишат в читанките, че Самуил е български цар и ще види среден пръст в ответ. България ще почне да надава вой в евроинституциите, както вече някои като Е. Кирилов направиха в Европейския парламент, за да я сочат с пръст, че мъти водите в и без това нестабилните Западни Балкани. Разни експерти пак ще ни обяснят как Македония трябва да запише българите като малцинство в Уставот и то в неговия преамбюл, който към днешна дата е отменен. Ще слушаме за национални доктрини и подобни тинтири-минтири. Ще ни повтарят как македонизма е обречен и до две-три години ще изчезне напълно. Такива ми ти работи.
Добре, какво предлагате вие? Просто с имперска надменност да наблюдаваме случващото се?
Всъщност аз дълбоко се съмнявам, че Скопие е в състояние сега да ни покаже какъвто и да е среден пръст. Колкото по-дълго тази държава стои извън НАТО и ЕС, толкова са по-големи нашите шансове и козове в Скопие и обратното - ще усетите истинските рога на скопяните, когато и ако влезнат в ЕС. Тогава ще има неистов рев за правата на македонците в България.
предлагам да се загърби мисленето "кто кого". България има интерес Македония да е просперираща, демократична и стабилна държава, интегрирана в НАТО и ЕС. И в НАТО, и вън от него Цветановски и Ерол Ризаов ще попържат татарите, но както османските деди на Ерол са рекли мъдро "кучетата лаят, керванът си върви".
Бидейки съгласен с Димо, бих казал, че ще успеем с тактиката на шестата ракия, която накратко означава следното:
- не се държим назидателно с букефалите, а деликатно, като с болен близък роднина (защото са такива);
- държим се с тях сякаш са това, което ни се иска - т.е. македонци, съзнаващи общия си корен и общата история с българите, гледащи на българите като на братя;
- държим се с тях сякаш не знаем, че не са това, което ни се иска (вж. по-горе) и не им се цупим за това, че не са;
- убеждаваме ги с конкретни действия, че сме най-добрите им приятели, без да се впускаме в детайли защо е така;
- плащаме сметката в кръчмата, за да покажем колко сме ларж и яки фраери, а не защото сме слаби;
- на шестата ракия пеем заедно и се прегръщаме, като пропускаме момента с уточнението "абе вие всички знаете, че сте чисти българи";
- междувременно показваме безпристрастно на хОМО и прочие субекти от истиот тип това, което никой българин иначе не е виждал, а именно - върховенство на закона.
Не е много трудно. Нека да припомним, че не боят и Идризово, а пасошите, чочеците и београдската долче вита ги направи това, което са - ерго само ТВ Планета му е майката ;)
Доста спекулативно отъждествяване на неприемането на неограничена от време и обстоятелства "безусловна поддръжка" с разни телевизионни предавания и "тинтири-минтири". Тези схематизации просто не са адекватни аргументи.
Загърбването на мисленето "кто кого" не може да бъде едностранно по презумпция. Македония също трябва да извърви своя път до европеизацията си, иначе ще внесе в НАТО и ЕС дестабилизиращите конфликтни югостереотипи и национални омрази. И ако македонската образователна политика не може да понесе например Битолския надпис, Скилица или Яхия Антиохийски - толкова по-зле за нея. Защото те съществуват.
АнонименЪ
Да тръсна пак един коментар:
Съгласен съм с името "шмекерите". И си мисля, че България наистина ще има сериозни проблеми, ако Македоня е в НАТО и ЕС наравно с нас в този си вид.
Не щем да го признаем, но самото съществуване на Македония е свързано с антибългаризма. Няма ли антибългаризъм - няма и Македония. И това шмекерите много добре го знаят.
Тъй че колкото и да е цинично и крайно, мисля, че на националните интереси на България отговаря да ги оставим да се самозадушават, пълнейки площадот "Пела" с митинги. И да им бъдат пердашени шамари, както го правят гърците. Ако потърсят помощ - тогава моля!
С шок станаха антибългари, само шок може да ги извади: нека си имат проблеми с албанците, онези да си вземат своето от територията, нека си имат проблеми с гърците, със сърбите, с нас и най-вече: със себе си. Това е единствения начин да се опомнят. Да разберат, че на напомпана с въздух основа не се гради къща.
Ще викнете: ама братя...
Разбира се, който се мисли за българин, нашата държава е задължена да му осигури защита.
А останалите усетят ли, че спиш, ще те удавят с капка вода. Бъдете сигурни.
С нашата помощ само се провлачва проблема във времето. По този начин даваме възможност да заякчат основата. На базата на антибългаризма. И най-големия ни враг в съседство ще се казва Македония.
Ако и сега не е.
Братя?
Забравете!
Ето какъв текст се кипри в англоезичната версия на сайта на македонското Министерство на външните работи, оглавявано от Антонио Милошоски, иначе в частния си живот заклет приятел на България :-):
HISTORY
Macedonia is a historical region that originates from the ancient period. The history of the ancient Macedonian kingdom begins with Caranus, who was the first known Macedonian King (808-778 BC). By the 5th century BC the Macedonians expanded and forged a unified kingdom under Alexander I (498-454 B.C.) The zenith of the Macedonian kingdom, its unity, independence and predominance - political, military and economic - reached its apogee in the 4th century BC when the famous Philip II (- 336 B.C.) and Alexander III (356 - 323 B.C.) ruled the prestigious Kingdom of Macedonia the Great. Alexander III is also known as Alexander the Great.
After the dissolution of the Empire, the territory of Macedonia fell first under Roman and later under Byzantine rule. In the course of several centuries, the ancient Macedonians mixed with other ethnic groups such as Roman colonists.
The penetration of Slavic tribes towards the Balkans ended at the beginning of the seventh century and created a new situation - Macedonia's population mixed with the Slav newcomers but retained the Macedonian name, traditions and culture. At the beginning of this period the Macedonians were organized independently in their own tribal communities (sklavinas). Later, they fell under Byzantine and Bulgarian rule, alternatively.
After the death of Bulgarian czar Peter (969), an uprising started intended to overthrow central Bulgarian rule. The Macedonian brothers David, Moses, Aaron and Samuel headed the uprising. Historical sources indicate that later there were uprisings against the Byzantine Empire as well. When three of the brothers, David, Moses and Aaron, were killed in the battles against the Bulgarians and Byzantines, Samuel (976 - 1014) took over all power. Applying similar battle tactics as Alexander the Great in his numerous quests, Samuel managed to liberate the entire territory of ethnic Macedonia and even expand his kingdom through neighbouring territories reaching Danube in Bulgaria, Peloponnesus in current day Greece, Epirus and current day Albania, Zeta and Srem current day Serbia. At the peak of his kingdom, Samuel moved the seat of his kingdom from the island St. Achilles, Prespa to Ohrid where he was crowned king. In the period from 969 until 1018, a vast empire of the Macedonians emerged, second empire of the Macedonians after the empire of Alexander the Great, the Empire of King Samuel with its capital in Ohrid. Testimonies to this empire are the castles he built, of which the most well known is located above Ohrid, which exists even today. This Empire was destroyed by strong assaults of the Byzantine army headed by the emperor Basil II. The last crucial battle was the battle at the mountain of Belasica (current day eastern Macedonia) in the year 1014. In this battle over 50,000 Macedonian soldiers were killed, whereas 15,000 captured soldiers were blinded. The Byzantines left one eye to every hundredth soldier to lead the others back to their king. When king Samuel learned of the fate of his army, he suffered a heart attack and died on his throne in the Prilep castle. The tradition of King Samuel's state remains deeply rooted in the minds of the Macedonian people, praised in numerous folk tales and folk songs fuelling the fantasies of Macedonian patriots striving towards the future creation of an independent state. (The famous monastery of Vodocha in Strumica, Republic of Macedonia, was built on the site where the soldiers were blinded. (Vodocha - take eyes out, transl.)
The period of expansion of medieval states on the Balkan and in Macedonia was followed by the occupation of the Ottoman Empire in the 14th century. Macedonia remained a part of the Ottoman Empire for 500 years, i.e. until 1912.
By 1870, Greece, Bulgaria and Serbia, with the help of their patrons France, Russia and Austro-Hungary, liberated themselves from the Ottoman Empire. In the liberation wars, the Greek, Bulgarian and Serb armies did not proceed onto Macedonian territory because it was not theirs. The Greek armies stopped at the mountain Olympus, the Bulgarian at the mountains Rila and Kitka, whereas the Serb armies stopped advancing near Vranje.
In 1870, peace was declared between Greece, Bulgaria and Serbia on one side and Turkey on the other. In the period of the Eastern Crisis and the Berlin Congress (1878), Macedonia was left under the Ottomans although some concessions were granted to the people.
During the rule of the Ottomans, the Macedonians organized a number of uprisings against the Turkish yoke headed by leaders called "voivodas". Some of the most famous uprisings were the Mariovo - Prilep uprising (1564-1565), Karposh uprising (1689), the Kresnen Uprising (1878) and many more local uprisings.
Organized in TMORO - Secret Macedonian - Odrin Revolutionary Organization, which was formed in 1893 in Thessalonica (current day Greece).
The greatest uprising in Macedonian history occurred on August 2, 1903, on St. Elias’s Day, when Macedonian revolutionaries organized the Macedonians and the entire population to a rebellion against Ottoman rule. Large parts of Macedonia were liberated. The largest free territory was the town of Krushevo and the territory around it. The Krushevo Republic was declared, the first Republic on the Balkans with a President and Parliament with representatives of all ethnic communities. However, the Republic existed only 10 days, because the Ottoman Empire sent a large army that crushed the uprising and put an end to the Republic and demolished the town and the surrounding villages.
Even after the destruction of the Republic, the Macedonians continued to resist, and the Ottoman rule weakened. Famous leaders for Macedonian liberation and independence were Karposh, Goce Delchev, Jane Sandanski, Nikola Karev, Damjan Gruev, Pitu Guli, Lazo Trpovski, Nikola Parapunov, Dimitar Pop-Gjorgjiev, Nikola Petrov-Rusinski and others.
Macedonian soldiers headed by Jane Sandanski from the organization VMRO took part in the revolution of the Young Turks began in 1908 (Vinica Uprising). After the revolution, the Ottoman Empire was taken over by the Young Turks (one of their leaders was Mustafa Kemal Attaturk who managed to establish the Republic of Turkey after the First World War). The newly formed Parliament of Turkey included in its composition two Macedonians as representatives of Macedonia. In this period, Macedonia was granted the right to national Macedonian self organizing, more precisely autonomy.
However, in 1912 and 1913 three Balkan states - Bulgaria, Serbia and Greece, waged the Balkan wars intending to conquer and divide Macedonia between them. The Balkan Wars between Greece, Bulgaria and Serbia ended with the treaty of Bucharest in 1913, with which, in spite of the protests of the ethnic Macedonians, Macedonia was divided into three parts. The Great Powers had no interest in the voice of the Macedonian - the dismemberment of Macedonia had already been accomplished, and no power seriously endorsed revision of the partition. Accordingly, Greece maintained its lion's share of Macedonian territory: 35.169 square kilometres; the Kingdom of the Serbs, Croats and Slovenes retained 25.774 square kilometres; and Bulgaria was allowed to take, after minor revision, 6.798 square kilometres.
During World War II (1941-1945), Macedonians took part in the anti-fascist coalition for creating their own state Macedonia, respecting the promise from the Atlantic charter that all nations who take part in the struggle against fascism shall choose their own form of government and shall be afforded "the means of dwelling in safety within their own boundaries, and which will afford assurance that all the men in all lands may live out their lives in freedom from fear and want".
As a result, on 11 October 1941 in the Vardar part of Macedonia there was simultaneous uprising against the fascist occupation in Prilep and Kumanovo, where as in 1942 there were uprisings in the Aegean part of Macedonia (in Lerin and Kostur) headed by Lazo Trpovski and in the Pirin part of Macedonia (in Dupnica) headed by Nikola Parapunov. In spite of the lack of coordination, the intention was clear - liberation of the entire territory of Macedonia. However, only the people in the Vardar part managed to create a state in the face of the People's Republic of Macedonia within the framework of then Federal People's Republic of Yugoslavia. The Macedonians in the Pirin part of Macedonia were granted autonomy and certain cultural and ethnic rights in 1946, but these rights were revoked at the end of the decade at the height of the cold war. In the Aegean part of Macedonia there was a civil war in which the Macedonians took part hoping to acquire certain ethnic and cultural right, however at the end of the civil war hundreds of thousands of Macedonians were exiled and any show of ethnic Macedonian identity was banned.
The Republic of Macedonia was proclaimed at the first session of the Antifascist Assembly for the People's Liberation of Macedonia (on St. Elias’s Day - August 2, 1944). Later, by the provisions of the first Constitution (December 31, 1946), it became a constitutive part of the Federal People's Republic of Yugoslavia.
The first multi-party elections for representatives in the Parliament of the Republic of Macedonia were held on November 11th, 1990, establishing parliamentary democracy in Macedonia.
In accordance with the Charter of the United Nations concerning self-determination and equal rights, the Assembly of the Republic of Macedonia adopted the Declaration for International Recognition of the Republic of Macedonia on September 17th, 1991, which confirmed the will of the citizens to live in a sovereign and independent state. According to the Constitution adopted November 17th, 1991, the Republic of Macedonia is a sovereign, independent, democratic and social state. April 8, 1993, Macedonia becomes a UN member state.
http://www.mfa.gov.mk/default1.aspx?ItemID=291
Европеизъм ли?!
АнонименЪ
Като че ли в дебата до сега се пропуска един важен момент: Македония е страна с доста по-ограничен суверенитет от България поне от 2001 насам, и този суверенитет ще става все по-ограничен с въздигането на албанския фактор. ‘Боснизацията’ на Макия е в пълен ход. Там правенето на всяко правителство от 2001 се консултира с ‘мегюнародната заедница’, и всяка обидена партия ходи първо да се жалва на съответните посолства, а после на макските институции.
На този фон зъбенето около Букурещ си е пълна лудост. Комитата вече написа, че политическия хазарт на Груевски му напомнял този на Фердинанд, аз ще добавя, че този хазарт е колективен на управляващото ВМРО и ми напомня ‘мъдрите’ действия на Данев и партия преди 16 юни 1913 г.. Данев със своята неотстъпчивост тогава гледа с едно око към бъдещите избори, та неговата партия 2 поколения да е на власт. Груевски и ВМРО също искат да се бетонират във властта на гребена на своята неотстъпчивост, но за недаване на името и идентитетот ще трябва да платят на албанците (ДУИ) това, което те искат от 2001 насам. Ако обещаят, а не платят – лошо, ако платят – пак лошо. Отделно че след получаване на ‘патриотичен’ мандат от електората няма да са в състояние да платят гръцката цена (която ще е по-висока след Букурещ) даже и да поискат да го направят. Така че Груевски кара с пълна пара към двунационална Фиромия, която ще гледа НАТО и ЕС през крив макарон.
Може пък да работи и за българските интереси, макар и неосъзнато:-)
Димо,
Въобще не съм съгласен с клишето, че България имала интерес от Македония в НАТО и ЕС. Ама какъв интерес има България от Македония в НАТО и ЕС, бе джанъм? Какво ще допринесе това за нас освен цветущ македонизъм?
Напротив - България, както и Гърция, нямат интерес от членството на протектората Македония в НАТО и ЕС. България има интерес от нестабилен, лесно манипулируем и слаб западен съсед. Само така слаба и неукрепнала България може да има глас в делата на Македония и да се противопоставя твърдо на македонистки претенции. Нека на робуваме на клишета.
Искам да помоля анонимните, да слагат някакви подписи, защото вече е трудно да ги коментирам, няма и номерация на репликите. Слагайте някакъв фиктивен подпис отдолу, ако ви мързи да се регистрирате...
Интересът на България от Македония в НАТО и ЕС — очевиден е! Икономическо развитие, интензифициране на връзките от двете страни на границата, демократизация на Македония — в момента в който започнат да пътуват сами насам-натам ще могат по-лесно да отсеят какво е плява и какво не от това, с което им пълнят главите. И ще се лишат от важен недостатък на манталитета — усещането че живеят под обсада и съседите искат да ги ликвидират...
струва ми се, че Комитата обобщи темата ЕС и НАТО много добре. Предлагам да оставим Яхия Антиохийски в Антиохия, освен ако не желаете страницата на софийското МВнР да наподобява онази на скопското по съдържание.
Доскоро македонците пътуваха свободно в България и неизменно бяха на първите места в таблиците на посетилите страната ни чужденци. Е, и? Намаля ли идеологическото противопоставяне в политиката? Разреди ли се изричането на рефрена "две червени" в контактите между обикновените хора? Съжалявам, но не мога да третирам твърденията за ефектите от членството в ЕС иначе освен като предпоставени и недоказани. Прочее, присъединяването към ЕС освен другото означава и борба с национализма и омразата.
Относно Яхия. Щом мястото му било само в Антиохия, вече винаги щом попадна на исторически анализ, в който се споменава за него, мигом ще го затварям и захвърлям по посока Антиохия - в името на отношенията със Скопие!
Простете за емоционализиращите спекулации, но нали трябва да се влезе в тона на Димо. Дискусията изглежда напълно изчерпана.
А