петък, април 25, 2008

3 x 3 x 3

Съзерцателят ме е помолил да се включа в инициативата "Три книги, които прочетох наскоро, три които си купих наскоро и три които искам да препрочета". Не мога да му откажа.

Прочетох наскоро:
1. Виктор Ерофеев — "Добрият Сталин". Имаме общи елементи в биографията си с този Ерофеев (има още един, не ги бъркайте) и ми беше крайно любопитно да го прочета. Книгата е интересна и в моментите когато не се прави на дървен философ за литературата и съдбата на Русия се вижда неоспоримия му талант. Моментите с разсъжденията прескачайте, само развалят вкуса в устата.
2. Доналд Тръмп и Робърт Кайозаки — "Защо искаме да си богат". Тия двамата ме кефят МАКСИМАЛНО. Най-вече защото направиха милиони от книги със съвети за забогатяване. Книгата четох заради Тръмп. Кайозаки е изключително досаден в опитите си да си пробута другите си книги и инициативи на читателя. Добре де, малко прекалявам. Някои от главите на Кайозаки стават за четене, но Тръмп рулз. Книгата е с ужасяващо полиграфично качество.
3. Доналд Тръмп — "Мисли като милиардер". Харесвам хората, които имат много повече да кажат, отколкото имат място между страниците на книгите си. Може някой ден да изплагиатствам нещо от блестящия начин, по който се справя с бакиите в общината. (като строител в Манхатън).

Чета в момента:

"Моят път към Истината" , автобиография на Махатма Ганди. Много внимателно чета страничка по страничка, да не пропусна и буквичка от удоволствието. Обещавам ви пост за книгата, изключителна е.

Последно си закупих:
1. (Вчера, прясна, прясна) "Дневник" на Кръстьо Мисирков — Всъщност това е блог на хартия, писан в рамките на месец и половина. Кръстьо Мисирков е македонскят Паисий Хилендарски — човекът, който пръв е формулирал македонистичната национална доктрина и обявен за "Македонец на 20-ти век".
2. "Кралят на стоманата" на Юлия Латинина — роман от една от най-известните опозиционни журналистки в Русия.
3. "Кучешки времена", Илия Троянов — разказва за първите години на "демокрацията". Винаги ми е липсвал обобщен поглед за онова време.
4. "Ултраметаболизъм", Марк Хаймън — идеята за отслабване не ме изоставя, но като че ли не е може да получи голям приоритет.

А какво ми се иска да препрочета:
1. Библията. Да, няма майтап. Искам да я прочета, защото когато я четох за последен път бях заклет атеист ;-)
2. "Приключенията на Пешо от нашия квартал и неговата братовчедка Тинчето" — една от най-хубавите детски книги, които съм чел, но ми липсваха последните няколко страници. И до ден днешен не знам как свършва...
3. Великият Гетсби. — нея пък четох като абсолютно безпаричен военнослужещ на срочна служба и още нямах идея, че ще живея в капитализъма.

Стойчо, Дзверо и Господин И, вие сте наред ;-)

PS. Препрочитам редовно "Задочните репортажи.." на Георги Марков, "Колимски разкази" на Варлам Шаламов и "Години на дисидентство" на Владимир Буковски...

16 коментара:

И.Е. Станков каза...

Четох "Кучешки времена/Революция менте" на Троянов в оригинал. Писал съм за това и в блога си.
В много отношения е прав, особено за провала на интелигенцията ни, но книгата има много сериозни минуси.

Крайно хаотично е написана, така че не очаквай общ поглед. Конкретните случки не е ясно 1997 ли се случват, 2001 или 2006 и това ги вади брутално от контекст. Хора, които не са информирани тотално за България биха се оплели яко.

Отделно е написана без капка състрадание и реално пълно отвращение от всичко българско. Като диагноза.

И най-нечестната част: мафия, ДС, не знам какво, всичките маскари, само ДПС сякаш не съществува и не тегли конците. Айде няма нужда.

komitata каза...

интересна рецензия. почвам я веднага след ганди

dzver каза...

Тежка задача, ще трябва да се прибера и да огледам внимателно рафтовете, после да прегледам внимателно библиотеката на Борислав.

Едва тогава ще мога да кажа какво съм прочел докрай напоследък :)

Съзерцател каза...

Винаги съм казвал, че най- доброто "фентъзи" е Библията и задължително трябва да се прочете.:)
Това донякъде е в кръга на шегата, някой фундаменталист да не ме вземе на мушка.;)

komitata каза...

Защо богохулстваш бе, чалма. Ей, падна ми мигновено на мушката ;-)

Sylvie каза...

a sega ne si zaklet ateist ? ima li pri4ina za promqna?

komitata каза...

Сега съм официално кръстен християнин и вдругиден отивам да посрещам Великден.

Причина има, разбира се...

Понаучих се да мисля с главата си.

Радан Кънев каза...

Даааа интересни неща стават с възрастта.

Мен съмнението не ме напуска, не ме напуска и лошото чувство към повечето представители на клира, които съм срещал, и критичното (меко казано) отношение към много дела на Църквата.

Но има голяма промяна в чувството ми към Завета на Христос, все по-голяма. И най-вече в чувството ми към самия мен:)

пакздра каза...

komitata каза...
всеки ден оставям по една малка пластика (миризлива, кафява) в тоалетната чиния. имам достатъчно ум да не я обличам в бетон и желязо и да я просна всички да я гледат пред НДК. какво има да му обсъждаме на тая гнус, нито има художествени качества, нито харесва на публиката, нито има някаква историческа стойност. Ако някой иска да го пази, да си го опакова в целофан и да го носи на Бузлуджа.

komitata каза...

Радане, не случайно "Христова възраст" е нарицателно ;-)

таската каза...

Христос воскресе!
Явно интересът към Троянов е треснал яко всички ни...
И аз съм с прясно закупени "Кучешки времена" и "Светът..." и възнамерявам да се справя с тях през втората половина празници.
От беглото прелистване на "времената" обаче останах с впечатление, че минусите, за които пише Станков по-горе, май са налице. Ще видим.
Весело и приjaтно! :)

таската каза...

Така. Три дни по-късно и след вече прочетени "Кучешки времена" мога да кажа, че книгата си има своите фактически непълноти и други дребни недостатъци, но като цяло е написана добре и, в частност,:
1. искрено;
2. честно;
3. правдиво;
4. с много болка и състрадание към всичко българско противно на вече будещото пълно недоумение в мен мнение на и.е.станков;
5. с реално пълно отвращение от всичко комунистическо, което е различно от "всичко българско" по думите пак на и.е.ст.
Да, за някои случки не е ясно дали са се случили 91ва, 97ма или 2002ра, но това за мислещия и съпреживяващия не е задължително да е слабост - напротив, би могло да се каже, че е търсен ефект, макар да съм убеден, че не е.
Да, в книгата не се споменава ДПС, но за всички нас е ясно, че това е само една от ръцете на ДС и създадената от нея мафия.
Изобщо - доволен съм и смятам, че интересът към Троянов е повече от заслужен.

таската каза...

P.S.
Още нещо по темата ДПС - през 1999та, когато е писана книгата, ДПС не беше този фактор в мафиотизирането на страната, който е днес, близо десет години и два мандата в управлението по-късно.
Логичен е въпросът, защо тогава в актуализацията при подготовката на българското издание сега не е добавено нещо за ДПС - подозирам, че това се дължи на следните факти:
1. ако е трябвало да се добави нещо за ДПС, то това би означавало поне една цяла нова глава;
2. ако вярваме на задната корица на "Светът е голям..." през същата 1999-та, предполагам след написването на "Кучешки времена" Троянов се установява в Индия, където приема исляма.
Това последното не го разбирам, но не ми е и работа да го правя.

Петър каза...

Ако приемем, че ДПС си е креатура на ДС, можем да предположим защо Троянов не си е направил труда да пише за тях.

Иначе кориците на "Сиела" не са коректни, Троянов не е приемал Исляма. Заблудата мисля идва от книгата "Събирач на светове".

таската каза...

...или от "Свещените извори на исляма"?
Нема везе - дано си прав, че инак ми иде прекалено екстравагантно и за западногермански творец ;)
Ако си прав обаче, то е редно Сиела да отбележи по някакъв начин грешката си.
А за ДПС, че е креатура на ДС, имаш ли съмнения?

Искър каза...

Таска, не е приемал исляма - преди няколко месеца беше дал интервюта за "Събирача" (и не само) и там опроверга тоя слух... наистина е грешка на Сиела.. иначе корекция как да направят - тя книгата сигурно вече няма тираж и са я забравили отдавна.
Между другото на времето имаше едни малки листчета с печатни и други грешки в книгите :)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)