Сенките на Милчо Манчевски

Така се получава, че на тоя филм фест ходя само на балкански филми. Сигурно защото подборката ми я направи Ворце. Вече ходих на "Аз съм от Титов Велес" (Теона Митевска, Македония) и "На прага на рая" (Фатих Акин, Турция). Вече започва да ми писва от балканска специфика - етно саундтрак с неравноделни ритми, оплакване на трагичното минало и на корумпираното съвремие и "интересен" финал. Но пък и трите филма на които ходих си заслужават. Да, ходих и на "Сенки" на Милчо Манчевски (Македония).

"Сенките" на Милчо са може би най-добрият филм от трите, погледнато от чисто кинематографичен (а не просто литературен) аспект.

Визуално филмът е изключителен. Дали защото съм прост балкански субект и Милчо има директен интерфейс към вкусовите ми рецептори, но някои от кадрите в "Сенки" са направо зашеметяващи. Ако просто изключите звука филмът може да стане дори по-добър.

Иначе жанрово, филмът е трилър, но с претенции за общочовешки послания. Бъка от метафори, архетипи, цитати (Помните ли "Шесто чувство" с Брус Уилис и "Адио, Рио" с Георги Мамалев ;-)).

Напълно принадлежи към екс-юго школата. Има задължителните югославски брутален побой (макар и с неочаквани герои) и брутален секс (добре де, горещ секс).

За да няма и капка съмнение в разликата между положителната и отрицателната героиня, положителната е надарена с щедър бюст (за щастие — от Господ, а не от хирурзите), а отрицателната почти нищо си няма.

Филмът експлоатира като далечен исторически фон драмата на егейците (славянското население от Беломорска/Егейска Македония), които след гражданската война в Гърция през 45-47ма година масово са изселени в Югославия, и за любопитните — с активното съдействие на сталинисткото българско правителство.

"Йириши го тоз що ти не е исти на теб. " - повтаря една баба през цялото време ("Върни го това, което не е твое"). Комплексираните гърци възприеха посланието буквално и направиха скандал на Милчо в Гърция.

Но от България посланието може да се гледа и от друга посока. Кой в момента непрекъснато разравя костите на жертвите и революционерите и ги размахва като знаме, без да си задава въпроса самите жертви и революционери на чий бог са служили?

Жанровото раздвоение и огромните амбиции на филма го правят да изглежда малко претрупан и твърде нравоучителен. Секс-сцените и мистиката идват в повече (някои са напълно излишни), но като цяло това е един добър филм, който успява да постигне нещо и извън тесния балкански контекст.

Препоръката ми е — трябва да се гледа.

Ще ви разкажа и за пресконференцията като ми остане време.

Ето и трейлъра.