През 1910 година е проведена първата международна женска конференция в Копенхаген от Втория (Комунистически) Интернационал и е утвърден "Международният ден на жената", по предложение на германската социалистка Клара Цеткин (аз съм чел версия според която денят е предложен от бълкарската социалистка Ана Маймункова).
През следващата година, денят на жената е отбелязан от повече от един милион души в Австрия, Дания, Германия и Швейцария.
Малко след това, в пожар в завод в Ню Йорк загиват над 140 шивачки. Лошата охрана на труда се смята за причината за пожара. В допълнение, в навечерието на Първата световна война, жени от цяла Европа провеждат пацифистки митинги на 8 март 1913г. На запад, международният ден на жената е отбелязван между 1910 и 1920, но постепенно празникът замира. Той е възкресен покрай възхода на феминизма през 60-те години.
Демонстрации, отбелязващи международния ден на жената се провеждат по време на Руската революция от 1917 г.
След Октомврийската революция, болшевичката Александра Колонтай убеждава Ленин да направи деня официален празник в Русия, но въпреки това той е работен ден до 1965 г.
На 8 май 1965 година, чрез декрет на Президиума на върховния съвет на СССР, международният ден на жената се определя за неработен ден в СССР "в памет на изключителните заслуги на съветските жени в строителството на комунизма, в защитата на родината по време на Великата отечествена война, техния героизъм и себеотрицание на фронта и в тила, и също отбелязва големия принос на жените в заздравяването на приятелството между народите и борбата за мир"
източник
Празникът, именно в този формат е възприет безкритично в Народна Република България, а след 10 ноември по инерция беше продължен, и като всеки празник, беше форсиран от търговците като още един повод да продадат нещо.
И докато честваме тази светла дата заедно с Албания, Армения, Азербайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Камерун, Китай, Куба, Италия, Казахстан, Кирхизстан, Македония, Молдова, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан и Виетнам.
И докато съм съгласен с Радан, че жените имат нужда от подкрепа, защото все още много жени страдат по света или са онеправдани само защото са жени, да се изразява солидарност с тях на деня, определен от другаря Брежнев, ми се струва висша форма на подигравка.
Ден на солидарност с жените (а защо не и с другите онеправдани групи) трябва да има, но в никакъв случай не на 8-ми март. Все пак и мъжете трябва да се чувстват добре на празника, нали? Сменете датата.
В Армения например са заменили 8 март с Благовещение, което ми се струва доста логично.
Събота, Март 08, 2008
Причината, поради която празнуваме 8-ми март
Абониране за:
Коментари за публикацията (Atom)
12 коментара:
Аз си мисля, че комунистите са искали просто да се "качат на вълната", използвайки един наболял проблем.
Няма какво да се лъжем- по онова време положението на жените никак не е било розово (А в България да не говорим. Жените- майки получават право да гласуват едва при Борис III.) и те са го използвали за привличане на "недоволните".
Мисля, че по онова време е имало нужда от такъв празник.
Друг е въпроса в какво го израждат някои днес.
Принципно Ден на майката е имало още в Римската империя. Празнувал се е точно по време на мартенските иди. В християнска Европа също- бил е обвързан с култа към Богородица, както Денят на бащата с деня на свети Йосиф.
В България 8 март се възприема повече като Ден на майката (поне с такова впечатление съм останал), отколкото като Ден на жената като цяло.
А принципно идеята за Денят на жената е имал за цел да разчупи стереотипите за мястото на жената в обществото. Един вид да каже, че и тя е човек.
Тогава може би е имал смисъл в такъв формат. Но днес си мисля, че донякъде е обиден за самите жени. (Ако бях жена, вероятно щях да се чувствам зле от този празник.)
Още повече, че както казах, в съвремието цялата идея се е изродила и съм виждал как някои "еманципирани" жени го използват като един скрит лост за натиск и доминация.
Според мен празникът напълно е компрометиран, поради това, че беше казионен празник по време на социализма.
Да не се лъжем защо го празнуваме — празнуваме го, не защото има някаква дълга традиция още от римско време до днес която присъства на нашите земи, а защото по съветски модел беше налаган в България.
Иначе ако трябва да се избере ден на майката - сигурен съм че някой от църковните празници подхожда за целта - някоя от светиците. Както и вяра, надежда и любов подхожда за празнуване вместо "светия" Валентин.
Според мен сега 8 март няма нищо общо с комунизма. Може и от там да е тръгнал, но това не е важно. Повечето жени не само не се обиждат, ами се и радват, защото на всеки му харесва да е специален :)
Точно безкритичното възприемане на празника от страна на жените ме вбесява. Да си харесат някоя светица там да празнуваме, а то празнуваме другаря брежнев и другарката цеткин.
Мислех да коментирам, ама...какво да коментирам?!
Щом като и един такъв хубав празник се приема за "конспирация на световния комунизъм за установяване на диктатура на пролетариата", какво бих могъл да кажа?
8 март е един чудесен празник, който с течение на времето беше превърнат в едно отвратително подобие на такъв с цветята и всички други глупости, с които се измести фокуса от същината му.
8 март е посветен на борбата за равенство, в която хиляди жени са дали и живота си, за да могат днес да работят/гласуват/се развиват наравно с нас. И за разлика от днешните ни политици, комунистите/социалистите не са "яхнали вълната", ами са се борели за това, защото са вярвали в него.
Комита, смешно е да ми обясняваш как църковен празник би могъл да замени 8 март, при положение, че църковната догма е трижди по кървава идеология и дори др. Сталин не би могъл да стъпи на малкия пръст на Католическата църква по броя избити в името на Исуса Христа. Особено когато става въпрос за жени - вземи Жана д'Арк например.
Еее, господин И. Смешно е да се говори на тема църква с тези аргументи. Ами нали точно българите нашамариха католическите кръстоносци когато му беше времето.
Аз имам различно отношение към 8 Март от повечето ми съидейници - "антикомунисти".
Стремежът към равноправие на жените е далеч от преломни постижения дори в развитите западни държави, с малки изключения - техните най-развити градски центрове.
От друга страна, съвременният живот именно в най-развитите градски центрове показва, че еманципацията и равноправието може би изобщо са кривнали в лоша посока. Твърде много "успели" жени са се лишили от дом и семейство...
Конкретно в България огромен брой жени са жертва на дискриминация, домашно насилие, разнообразни форми на сексуален натиск. Фактът, че не малко са склонни да приемат този натиск, не го прави по-малко гнусен.
Нужда от ден, на който шумно изразяваме солидарността си с онеправданите жени, със самотните майки, с многодетните безработни има.
Нужда от ден, на който напомняме, че се противопоставяме срещу дискриминация в заплащането, отказ за наемане на "потенциалните бременни", сексуален натиск на работното място - безспорно има.
Огромна нужда има от ЕЖЕДНЕВНО напомняне, че в България битовото насилие се приема за даденост и не се преследва от полицията.
Огромна нужда има от ЕЖЕДНЕВНО напомняне, че в България има жени-робини, собственост на сутеньори и всякаква мръсна сган, и че част от тях са принуждавани да проституират.
Огромна нужда има ЕЖЕДНЕВНО да държим сметка, че - особено сред ромските общности - проваленият живот на десетки хиляди жени е планиран от родови сделки или зависимост от "барони" още през малолетието им.
Всичко това няма общо с "Деня на колежката" и повяхнали карамфилчета.
Поредно доказателство, че "социалната партия" БКП (БСП) единствено е допринасяла и допринася за компрометиране и влошаване на положението на наистина уязвимите и слабите...
Ееее айде сега, 8ми март си е готин празник. НЯма значение кой го е измислил ис какви цели, сега идеята му се е променила и си е просто ден, в който жената може да се почувства специална. И не ми излизайте с глупости от сорта на това, че мъжете всеки ден трябва да се държат все едно е празник на жената. Ако всеки ден се държаха с мен толкова специално щеше да ми омръзне и да престана да оценявам подаръците, цветята и тям подобни. А освен това нали идеята на празника (на всеки празник) е да се почувстваш СПЕЦИАЛЕН, а няма нищо специално в ежедневието, дори и да е най-розовото и нафрашкано с цветя и подаръци!
ГалЙол
И някога и сега осми март е добър повод за почерпка на мъжката част от човечеството, но струва ми се, че жените харесват този ден...Така че който може де празнува, да празнува!
Наздраве!
Ето един линк да видите как в Западна Европа празнуват 8ми март и за какво се борят жените-социалистки (апропо, голяма част от нещата, които и Радан споменава):
http://www.ecosy.org/uploads/media/8March2008_Newsletter_ECOSY_PES.pdf
Коце, убаво си го написал за празника, обаче това, че бил компрометиран не си го уцелил изобщо. Празникът, както се вижда и от коментарите, си е съвсем на почит.
А и проблемът не е осми март -- проблемът е, че в българия празникът на жената е на почит, ама жената не е.
В България вместо жена, на почит е комплект от изрусена коса, торс, загърнат в мокра тениска (ех, тия дини), полугол задник, еротично разтворена уста и задължително в съблазнителна поза.
Оттам насетне на коя дата го празнувате е все едно.
Първото изречение не е съвсем вярно. Комунистическият интернационал е третият и е основан през 1919. Не, че това променя много.
@Съзерцател: Във Франция жените получават право на глас през 1945, а в Белгия (на национално ниво) през 1948, така че България не е краен случай в това отношение.
Публикуване на коментар