понеделник, февруари 25, 2008

Впечатления от BlogCamp 2008

Станах навреме (макар че дори през седмицата не ставам толкова рано), но се затутках затова пристигнах с (не знам колко) закъснение. Времето беше страхотно, запролетено и всичко предвещаваше приятно изкарване.

На входа на дома на армията имаше плакат, който вършеше основната си задача, да информира, че именно тук е сбирката. Добре щеше да бъде, ако пишеше залата и етажа.

Домът на армията е постегнат, изглежда ремонтиран. Вътре има това чувство на лукс и достолепие, което стотиците нови бизнес сгради и хотели колкото и да се пънат не могат да достигнат (помислете, предприемачи, защо е така - заради вниманието към детайла, високите тавани, щедрата украса, щедрите балкони и въобще — усещането е много приятно когато се озовеш на място, правено заради теб, без видими икономии от пространство или от естетическо въздействие.) Столовете могат да се сменят или да се реставрират, но като цяло обстановката беше много приятна.

Възхищавам се на работоспособността на Богомил, който през цялото време търчеше напред-назад и си личеше че цялата тежест на организацията е паднала върху него. За претоварен и преуморен човек се беше справил прилично.

Сега малко забележки.

И аз се учудих че няма кафе или кола. По принцип не пия кофеин, но предната вечер бях на рожден ден и малко събуждане преди обяд щеше да ми дойде отлично. Дори искам да предложа на Богомил - не сме толкова крехки и бедни, че да не можем да си купим по една лимонада, кафе, една две вафли и сандвич. Предлагам му следващия път да има не шведска маса, а сергия/количка, където всеки да си КУПИ каквото ще консумира. Може цените да са субсидирани от спонсорите, ако публиката е бедна.

Организацията на дневния ред малко куцаше. На всеки стол имаше папка от спонсорите и анкета, но пък нямаше лист с програмата, която щеше много да ми помогне да си организирам времето. Дискусиите нямаха модератори, което предизвика много допълнителен шум в системата, и нямаше кой да прекъсне многословните да прекратяват или да се придържат към темата, както и нямаше кой да дисциплинира публиката да уважава изказващите се.

Нямаше и хора на основните постове, които се изискват от всяка организация на събитие — на масата с рекламните материали, на входа на залата, нямаше и човек за контакти с VIP и с пресата (или аз не го видях). Не критикувам Богомил в никакъв случай, той и без друго беше на ръба цял ден.

Може би в бъдеще за такива събития трябват доброволци за организационен комитет, на които да им се даде по една тениска и един бадж и да помогнат малко на организатора. Ето, аз се кандидатирам да помагам без заплащане в бъдеща организация.

Обещаното заснемане на събитието е под всякаква критика (поне според клиповете, които видях онлайн). Можеше да има поне една стационарна камера, насочена към сцената. Така голяма част от позитивния ефект на събитието беше загубена и хората които нямаха възможност да присъстват сега трябва да се задоволят само с груби преразкази на станалото.

От друга страна бяха дошли много хора, които исках да срещна на живо и с голяма част от тях успях да се запозная. Истинско удоволствие беше да видя на живо Иван, проф. Нели Огнянова, Антони Де Ла Реа, Радан, Съзерцателя, Симион, Дзвера, Жустин, JD (вероятно пропускам важни имена)... С останалите ще си лафим следващия път.

Забравям вероятно нещо, но е понеделник и задачите чакат. Поздрави!

PS. От четене насам натам всъщност се разбра, ЧЕ ИМАЛО помощници-организатори. А Богомил е твърде тактичен да им нашока репите както заслужават. Момчета и момичета помощници, изложихте се тотално. Щом разбирам два дена след събитието, че СЪЩЕСТВУВАТЕ. Нито страст видях от ваша страна, нито компетентност. Големите заплати в IT сектора много са ви разглезили.

1 коментар:

Emin Bei каза...

Комита,

каня те да участваш в рубриката ми "попитахме блогърите", ако си съгласен драсни ми мейл на mail@eminbei.com. ще ми е приятно да участваш

Поздрави

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)