Вчера присъствах на BlogCamp 2008. Благодаря много за възможността да се изкажа по въпроса за политическите блогове, но за съжаление не успях да формулирам много гладко мнението си тогава.
Затова ще се опитам да го повторя тук в по-четим вариант
МНЕНИЯ И ЛИДЕРСТВО
Хората, които пишат блогове са хора, променящи общественото мнение. Те са opinion leaders (водачи в общественото мнение), защото са миниатюрен процент от обществото, част , която говори и води, а останалите, колкото и умни да са те — мълчат и се оставят да бъдат водени. (И знам, че проф. Огнянова не е съгласна много с мен, но това не ме разколебава;-))
И нека никой да не се оправдава, че няма амбиции да променя общественото мнение, а просто иска да си дълбае неговото си виртуално ъгълче с неговата си мотичка. Не е така. Ако не искате да променяте общественото мнение, заключете блога си за външни посетители (никак не е трудно) или пък отворете един нов файл на вашия компютър и започнете така — "Мило дневниче,..."
А щом и един човек ви чете, значи вече променяте вселената, дори да пишете само за любовния живот на теменужките. И един човек може да промени вселената — заради това откритие Сервантес написа "Дон Кихот".
Един от предишните изказали се — сладкоречивият Ангел Грънчаров изнесе теза, че никой не може да напише обективен блог — нито журналистите, нито политиците, нито политолозите, нито програмистите, нито икономистите. Може би само философите (трябва да) пишат обективни блогове, а господин Г. ;-)?
Едва ли съм бил по-против някоя теза наскоро. Смятам че плурализмът е една от най-важните ни ценности. Всеки има право на мнение и на блог — и лудите, и философите, и инженерите и политолозите. Нека всеки пише и да събира около себе си групички от съмишленици. Всяко мнение е ценно.
Дотук за мненията. Сега искам да кажа нещо за лидерството.
Аз призовавам всички, които ме слушат сега. Вие познавате хора, които имат мнение. Познавате умни и интересни хора, които имат какво да кажат. Нека влязат в Интернет и си направят блог. Нека пишат. Гарантирам ви, колкото повече хора имат мнение, колкото повече хора пишат, толкова по-съвършена ще е нашата демокрация, в толкова по-добра среда ще живеем и толкова повече пари ще получаваме.
Това имах да кажа. Благодаря.
Неделя, Февруари 24, 2008
Едно недоизказано мнение - Мнения и лидерство
Абониране за:
Коментари за публикацията (Atom)
18 коментара:
много вярно
един от водените :-)
Съгласявам се напълно с това, че ако хората пишат, картината ще е по-оптимистична.
Да, имам колебания по въпроса за текста като локомотив на прогреса, но не изключвам и да не съм права.
Хората трябва да започнат да мислят и да изразяват мнението си, а не да мълчат и да критикуват мнението на другия
пич виж си брояча не по-хубава е картинката и на останалите блогъри, вероятно около 10.000 са читателите на блогове в България, на тези 10 хиляди ли им се променя мнението??? и защо пък точно в правилна посока се променя??? един куп блогъри се скъсаха да показват симпатиите си към Мартин Заимов и какво се случи? чие мнение промениха, пишат се страшно големи глупости, блогът е основно за задоволяване личното его, за това и предимно се използва от всякакви не само умни но и доста тъпички и простовати люде
Отново към броячите - ниските им стойности показват достатъчно красноречиво колко значими са блогърите
Ами аз не говоря точно за текст, а за мнение. Това че блогърът Грънчаров например пише огромни фермани, които не мога да дочета докрай, не означава че неговото мнение тежи повече от това на Еленко, който пише по едно изречение. Въпросът е в многообразието на мненията а не на количеството текста. Това имах предвид. А хората на властови позиции се вслушват, сигурен съм в това. Дори съм сигурен че и на тях им се иска да има повече хора ангажирани с важните проблеми на обществото.
Вокси, това означава ли че ти имаш точна оценка за това какъв беше ефекта на блог кампанията за Заимов на изборите? Или само гадаеш от твоите човеколюбиви позиции ;-)
От доста време се каня да коментирам - най-накрая се наканих.
Така, като цяло съм съгласен с мнението ти. Е, има някои дребни забележки, но с основната линия съм съгласен.
Ще ми се обаче да ти кажа нещо друго. Първо аз съм със смесени чувства относно А.Г. - за сега поне нито ми харесва, нито пък не ми харесва, но по-важното в случая е, че не знам дали той осъзнава колко в прав като казва, че няма абсолютно обективен блог.
Няма такова нещо като абсолютно обективно мнение. Има обективно мнение, което е положено в определени рамки. Дано да ме разбереш, че иначе цял ферман трябва да изпиша за да се аргументирам :)
Жалко, че не можах да дойда на срещата и аз :( Много ми се искаше, но само някакви 2400 км. ме делят :)
GaN, жалко наистина че не дойде. Пий едно Westmalle и от мен ;-)! Абе много мразя празни приказки, затова един от изказалите се на събитието много ми полази по нервите.
Разбирам :) личи си :) но все пак аз бях да длъжен да кажа, че осъзнава или не, независимо какви са му мотивите, той е казал нещо много вярно. Друг е въпроса в каква плоскост го е положил и как го е аргументирал :)
Задължително ще ударя една за тебе. Аз иначе съм фен на Duvel, ама черната, дето е 12% алкохол :) Май Limited edition ли какво там се води :)
Оказва се, че като чета разни интерпретации за това какво съм бил казал, в един момент аз самият престанах да разбирам какво казах :-) Хубаво е човек да се постарае да разбере преди да запретне ръкави да критикува. Ето защо написах в блога си основното в изказването си, понеже, ако забелязахте, едно намръщено момиченце взе че прекъсна обсъждането по темата. И аз не си довърших изложението, поради което ми се наложи сега да го напиша. Ето окончателната ми теза: Блогърът като най-свободен и влиятелен политически анализатор На тази основа съм готов да спорим колкото пожелаете; а пък да се ядосва човек в спора е гупаво, както ми се чини...
Грънчаров, нямам сили да ти чета постингите докрай. Пробвай с осем пъти по-къси текстове и според мен качеството на блога ти ще скочи драстично.
По въпроса за обективността на блоговете...
Точно в тяхната НЕобективност е силата им като медия. Те показват само едно лично мнение - това на автора и той и само той стои зад него. С това те се различават от останалите медии.
Лонганлон, не с това се различават блоговете от останалите медии. Да не мислиш, че онези са много обективни? Я потърси една информация, която е излязла в няколко вестника наведнъж, да видиш каква картинка ще се обрисува :) Пример: данните за рейтингите на печатните издания. На другия ден всички вестници гръмнаха: "То наш'то е най-четено!".
Блоговете имат други предимства. Ще се радвам да ги обсъдим някой път :)
Повече като че ли съм съгласен с Георги. След като започнах да чета усилено блогове, доста ми падна мнението за медиите. Мненията, фактите и анализите които виждам там далеч не винаги са на ниво и безпристрастни. В момента предпочитам да чета блогове и по-рядко печатни и интернет медии. Просто имат доста да поработят преди да ми заслужат уважението пак.
Комита, разбирам те напълно: ти си писател, а не читател - подобно на оня чукча :-) Ако не можеш да прочетеш статия, която е две странички, но пък в същото време кипиш от енергия да разкритикуваш казаното в нея, то аз не разбирам тогава как ще критикуваш нещо, с което не си запознат?! Ако качеството на блоговете зависеше от това доколко текстовете са по-къси, по тази логика излиза, че оня, който нищо не пише в блога си, би имал най-качествен според твоята логика блог :-) Усети ли се сега какво всъщност каза?!
Според мен всеки ще си пише колкото си иска къси или дълги статии или есета. Никой никого не може да задължи как и колко да пише( Същото е и с четенето: който иска, чете, на който не му се чете, не чете. Ето това му е хубавото на интернет - интернет е свобода. Така че не виждам нужда да се мърмори че някой пишел така, а пък друг, представете си - иначе...
А, аз не мърморя. Давам ти добронамерен съвет как да станеш по-добър. Ако искаш го послушай, ако искаш — не.
Нали си философ - за бръснача на Окам си чувал със сигурност. Отличен принцип.
Мерси, толкова е трогателна загрижеността ти за моето нравствено израстване (как да съм станел по-добър!), че ми иде да се разплача от умиление; а иначе просто немаше нужда: та къде е доказано че съм лош в момента :-)
Имах предвид четивността на материалите ти. Но и да разшириме обхвата на понятието няма лошо.
Публикуване на коментар