петък, февруари 22, 2008

Христо Ботев за "Югославия"

Големият поет, публицист и революционер размишлява върху бъдещето на Югославия, която ще се появи половин век и нещо след тази статия, и която преди няколко дни като че ли окончателно се доразпадна.

Честитим появяването на българо-сръбския вестник „Югославия“!

... Идеята за югославянска конфедерация е идея на западните панслависти, в противност на онази на руските, програмата на коя се заключава в думите на великия им поет: „Славянските ли реки ще се влеят в руското море, или то ще пресъхне?“... Няма славянин южен или западен, няма свесен човек, кой б имогъл да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на русите, с осъществяването на коя се поглъщат цели народности, отделени една от друга с история, литература, нрави, обичаи. С химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда, кой приима почти цяло столетие болната Полша. Напротив, няма славянин, южен или западен, няма свесен човек, който да не съчувствува на идеята за югославянска конфедерация, коя няма принципа на робството и сливането на разни народности; а, напротив, сигуранца е за свободно развитие на тези народи, кои ще я съставят.


Oтскоро се е появила тази идея между южните славяни; но малко е развита тя между наша народ по причини, че му е проповядвана неискрено и с ущърб за целостта му. Германското съединение със свойта деспотическа Прусия и италианското единство със евоя Пиемонт и под своя Виктор Емануил са примери, кои плашат наша народ, защото нито Русия е за него Прусия, нито Сърбия — Пиемонт.


Югославянската конфедерация трябва да се проповядва и основе на други, свободни начала; тъй щото ни една от народностите да не бъде онеправдана. Прусецът е немец, пиемонтеца — италианец; но нито българинът е сърбин, нито сърбина — русец...


Друг път ще се върнем връх тоя предмет на приличното му място. Засега честитим само утешителното появяване на в. „Югославия“ с напредък и успех между нашите еднородци.


[Дума на българските емигранти, г. I, брой 4 от 17 юли 1871 г.]


източник


благодаря на Чефо за линка

10 коментара:

Стойчо каза...

Е, те затова е ГЕНИЙ!

Србобран Вукоевич каза...

Известен е скептицизмът и на Ботев, и на Левски относно всяка проба панславянски тюрлю-гювечи. Известно е как свърши югоприказката за нейните истински бащи - не, не са сърбите, а хърватите. Истинският югославизъм се ражда в просветената хърватска интелигенция, която го вижда като алтернатива на австро-унгарското си настояще. Самите хървати обаче изСЪРБаха пиемонтската попара твърде скоро след раждането на С-Х-С кралството, нарекло се после претенциозно Югославия.
Известни са фактите, но днес бодри другови, другарици и таваришши редят крокодилски сълзи за брачата и сочат за пример мъжеството на Румъния и Гърция. Последната, между другото, деликатно си кюта, тъй като си има Кипър да се мята на амрбазурата.
Благодаря на домакина за припомнянето!

Хесапов каза...

Е, свърши се с тази лъжа. Месля, че нашите истински интелектуалци - Ботев, Левски, Гоце Делчев са имали твърде романтична представа за сдружаването на южнославянските нации.
Прочее, радвам се че тази комунистическа лъжа - Югославия приключва, но не приемам Косово, защото независимостта му нарушава правилата.
Мисля, че сърбите, които бяха галените деца на Европа заслужават, това което им се случва, поради високомерието с което живееха и още живеят. Надявам се, че след години ще мислят по-нормално и ще живеят в мир със себе си и с другите.

Стойчо каза...

@хасапов -„но не приемам Косово, защото независимостта му нарушава правилата“

В политиката има два взаимно-изключващи се идеологически принципа: „правото на самоопределение“ и „нерушимостта на границите“. Точното спазване на едното правило нарушава другото.

Приеми, че в този случай е надделял единия от двата принципа. В много други случаи надделява другия принцип. Това е животът:-) Приеми го, защото и косоварите са ни съседи, с които поне не се сещам в момента, но май никога не сме водили война (освен в случаите, в които са били част от Сърбия;-)
По-скоро трябва да се стремим да постигнем нещо с признаването на тяхната независимост, отколкото да плачем в кьошето заедно със сърбите (щото руснаците вече не плачат) – Косово е практически независимо от почти 10 години - как си представяш връщането на Косово в Сърбия? Пази Боже, казвам аз, че няма да се отървем от бежанци, проблеми и война до границата ни.
Да са живи и здрави, а сърбите - да се обърнат в крайна сметка към себе се, та белким почнат и те да се развиват напред.

Стойчо каза...

@хесапов - извинявай, в бързината съм сбъркал една буква в името ти,съжалявам.

Анонимен каза...

И това е защото не сме единни. Ето сега когато сърбите имат нужда от нас и въобще от всички народи на Балканите, ние Пак се правим на ударени. Ако всички държави на нашия полуостров кажат, че не подкрепят независимо косово(неслучайно е с малки букви) то няма да просъществува дълго. Но неееееее.... Ние сме със световните сили, Пак! И пак ще си отнесем последствията. А кога ще разберем, че на Балканите сме силни когато сме заедно?!?!?

harrys каза...

Те кога са имали нужда сърбите от нас - иска ли са ... и са получавали.
Саме веднъж обаче - по заслуги (след Съединението имам предвид)

harrys каза...

Те кога са имали нужда сърбите от нас - иска ли са ... и са получавали.
Саме веднъж обаче - по заслуги (след Съединението имам предвид)

Хесапов каза...

Сърбите имат нужда от съседите си, но за ум и разум. Югославското им минало и ненормалните им национални митове са побъркали поколения от този народ. Милошевич го обичаха искренно и вървяха след него. Толкова са надъхани с югославски и сръбски глупости, че ще им трябват много години за да разберат, че са толкова велики, колкото всеки един друг около тях. С ушите си съм чувал преди години, на "Царя" как някакви белградски запалянковци крещяха, че София е Сърбия, до там са откачени!
Не вярвям скоро да приемат нещо от чуждия опит. Това племе трябва много да страда за да помъдрее!

Стойчо каза...

@анонимен - от нас нужда имат българите в западните ни съседи.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)