вторник, февруари 12, 2008

От азбуката на икономическата теория

В момента новините около гоненията на хората, предлагащи споделено съдържание, от страна на заинтересуваните корпорации по динамика приличат на конфликтите с християните в древния Рим или пък на гонката във въоръженията по време на Студената война.

Аз ви предлагам следното обяснение.

Какво представлява покупката?
Човек се разделя с част от средствата си, срещу продукт или услуга, защото смята че цената която плаща е ПО-МАЛКА от ползата която получава от потреблението на продукта или услугата. И затова е МОТИВИРАН да го направи.

Да приемем, че аз давам назаем книга на близък мой приятел. Това е най-близката аналогия на мрежите за споделяне (p2p). Освен че това е напълно демократичен акт, защитен от конституцията (защита на свободното слово, защита на личната собственост, защита на личното пространство), този акт означава поне две неща —

Търговецът продаващ тази книга още не е достигнал до потенциалния си клиент - т.е. моя приятел, не му е изрекламирал и промотирал още този продукт. А аз съвсем безплатно съм го направил — активно: "Страхотна книга, ето вземи я да я прочетеш", или пасивно, книгата ми стои в библиотеката, а моят приятел пита: "Това изглежда интересно, може ли да го взема?". Ако книгата е твърде интересна и аз държа моя приятел да ми я върне, той отива в книжарницата и си я купува. И така аз съм подарил цяла продажба на търговеца, без да съм получил нищо в замяна. Ако ще говорим за справедливост — не е справедливо да предоставям витрина и лично време да рекламирам продуктите на търговеца.

А главният аргумент на търговците за забрана на мрежите за споделяне е, че те харчели, моля ви се, пари за промоция и реклама, а гадните хакерчета, торентаджийчета и кой ли не им крадяли труда.

А според мен е обратното — всеки път, когато говоря за (или давам назаем) дадена книга (или друг интелектуален продукт) на някого, трябва да ми плащат, защото аз правя това, което правят хората в магазина, но аз го правя "без пари". Трябва да ми се плаща и всеки път, когато някой ми погледне библиотеката. Всеки път когато използвам мрежа за споделяне, аз споделям от собствения ми изчислителен и интернет ресурс, без да събирам и стотинка за него.

Изводът се налага от само себе си — не просто не трябва да бъдат преследвани p2p мрежите от търговците, а трябва да бъдат финансирани от тях, защото им вършат голяма част от работата.

А как могат да печелят — проста работа. Който е ползвал p2p мрежа знае, че продуктът който идва по нея е без абсолютно всякаква гаранция и често не отговаря като качество на това което БИ ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ, а често и трябва доста да се изчака във времето, за да се получи. Ето я и ролята на търговците — те би трябвало да предоставят качествен продукт, НА МОМЕНТА, срещу СКРОМНО заплащане. И така всички получават своята истинска И СПРАВЕДЛИВА роля в сделката. (А да, и монополите за разпространение отпадат ;-)) Чисто логистичен въпрос.

Бхах, писна ми от приказки за "интелектуална собственост" Нали се сещате защо утвърдените демокрации Канада и Швеция са в списъка?

14 коментара:

Стойчо каза...

Знаеш ли според мен как най-лесно може да им се обясни? На разните музикални издатели?

Ако мп3 (да речем) се разпространяват свободно, тогава е твърде възможно аз да съм чувал името на певицата, която вчера спечели Грами, и която аз ТОТАЛНО не познавам в момента, защото никога не ми е попадало нейно произведение. Ако видя в магазина нейния албум – аз просто НЯМА ДА ГО ЗАБЕЛЕЖА, защото в магазина търся: Ерол Гарнер, Дюк Елингтън, Джанго Райгард и още 7-8 имена (от същия сой;-), но нея - няма да я забележа изобщо, ако ще и да е снимана на постер в цял ръст. Докато, ако ти ми беше казал - я чуй тука една мацка...
Точно както ти направи навремето с Enya – пусна ми някаква вероятно пиратска касетка и тя ми хареса. Но със сигурност я чух у вас. Сега ако Еня дойде в БГ на концерт - мисля че бих отишъл на концерта й, а мацката с Грамито вчера - и сега не познавам

komitata каза...

чакам си чека от издателите на еня тогаз

Стойчо каза...

Като дойде на концерт в София - ще ти съдействам;-)

Анонимен каза...

межу двугото, тва не се казвало интелектуална собственост. тва се казвало имагинерна собственост. на инглиш било IP -- imaginary property.

Съзерцател каза...

Браво! Много добре написано.
И да не забравяме реалните цени.
Още повече, че в момента творците, създателите на продукта, получават жълти стотинки за сметка на корпорациите. Затова има толкова недоволни и "разводи" между тях.
А имам и лични преживявания от този тип.

Хилмар Кабас каза...

Здравей Комита,

в тази анти ИП статия все некой ще требва да играе ролята на "адвокатус диаболи" -).

Не съм съгласен със сравнението книга (хард копи) с цифрова информация, тъй като взможностите (копиране, разпространение и т.н.) свързани с последната са много повече, още повече че това са права на автора или съответния лицензодържател.
Мисля обаче че позициите ни се срещат отново в извода - според мен също е нужен нов маркетингов подход по отношение на цифровата ИП.

komitata каза...

Ами как да кажа, опитвам се да разсъждавам въобще върху покупката на интелектуален продукт, а не само в цифрова среда.

Досега корпорациите спестяваха много средства за маркетинг от т.нар. word of mouth или вирусен маркетинг — т.е., те правят сравнително малко разходи за маркетинг и оставят хората сами да препоръчват едни на други даден продукт.

вместо да се засрамят от такава порочна практика и да кажат това е несправедливо, трябва да плащаме на тия хора които ни правят реклама, корпорациите се гордеят с такива успешни акции, и хората които ги провеждат стават маркетингови гурута и пишат книги по темата... не е справедливо, щом ножа опира до кокала.

Просто до момента маркетинговата дейност, извършвана от клиента се смяташе за пренебрежима и докато носи само печалби на корпорациите се смяташе за съвсем правилна.

Но интернет даде огромна маркетингова мощ в ръцете на всеки потребител и изведнъж се оказва че това е лошо и не трябва да се прави (споделянето). Според мен споделянето не намалява пазара, а го преструктурира, но това е друг въпрос.

Като гледам какво става по цял свят, това е много много важно да стигне до ушите на управляващите.

Стойчо каза...

Днес ходих и си купих 3 диска с музика (срам, срам, срам;-) и реших да разпитам продавача за това-онова. Купих ги от магазин музикален, а не - от сергия, държа да отбележа.
Та заприказвах се с продавача и му викам: „при тия емпетройки в днешно време, вървят ли продажбите?“ И той:„ами от 10 години само музика продавам и бях много скептичен, обаче, дисковете също си вървят. защото може и да го слушаш и да го свалиш от някъде, обаче за истински ценители е важно да пипнат носителя, качеството да е високо, да има етикет...“

Или с други думи - за всеки влак си има пътници:-)

Хесапов каза...

На времето, когато събирах плочи се случваше да си купя някоя само заради хубавата обложка. Определено имаше произведения на изкуството. Спомням си един колектив Hipnozis, правеше много от обложките на Pink Floyd и други подобни. Сега, с този формат на носителите нещо се загуби пълното удоволствие....
...Колкото до авторското право, нещо не ми се вързват нещата. Не мога да разбера защо трябва да плащаш непрекъснато за една стока, а и на всичкото отгоре и да не можеш да се разпореждаш с нея, както искаш. Това е все едно да плащаш за всяко пускане на прахосмукачката или при всяко отваряне на хладилника. След като си платил напълно легално за нещо то си е твое и правиш с него каквото си искаш.

Bruce Wayne каза...

голямата драма на търговците, е че вече им липсва стока, от която да печелят. и се опитват да доиздоят кравата за последно

едно произведение в цифровия свят е в по-голяма степен идея, концепция, a не материалния си носител

komitata каза...

Батман, съгласен съм напълно. проблемът е, че търговците впрягат в своя услуга държавни институции, които могат да потънат заедно с тях. Не знам колко хора си дават сметка колко е опасно държавните институции да застават зад несъстоятелни каузи. И то не само в България.

Misho каза...

Интересен поглед, но мисля, че пропускаш нещо... А именно - аз, ако заема книга от приятел, НЕ я ксерокопирам, че евентуално да я давам на мои приятели за четене или просто да си я имам за себе си. Но, ако си сваля определен филм от тракерите - записвам го на харда, че да мога да го разпространявам (на заем на знайни и незнайни...). Гледането на филми on-line е едно, а свалянето на филми е съвсем друго нещо. Защото като си свалиш един филм (получаваш "продукт или услуга"), без да си се разделил "с част от средствата си". Все едно си ксерокопираш книжката (както правихме всички едно време в университета...). Та затова си мисля, че сравнението ти не е много правилно, но редът на мисли ми харесва. Иначе съм 100% за torrent тракерите и наистина, защо да плащаш за нещо, след като можеш да го получиш free...

Стойчо каза...

Идеята е следната: копирането на филми и музика наподобавя ксерокопирането на книги, нали?
Ксерокопирането на книги е признак на две неща: или книгите са забранени (т.е.имаме цензура), или книгите не достигат (т.е.търговците не са си свършили работата).
И двете ситуации са крайно НЕНОРМАЛНИ!

komitata каза...

Да добавя още нещо към репликата на Стойчо. Абсолютно ненормално е преснимането на книга на ксерокс да е по-евтино от печатаната в професионална печатница на едро книга.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)