понеделник, февруари 04, 2008

В реално време.

Неусетно съм станал голям потребител на реалити форматите.

В интернет чета доста повече блогове отколкото информационнни сайтове. Четецът ми дава възможност да получавам постовете минути след публикуването им. Вестниците изостават отчайващо след телевизията (цял ден), хабят хартия и мастило, пускат много спам и не позволяват коментари.

Телевизията изостава от онлайн медиите (няколко часа), в добавка ефирното и време е кратко, а и е любима играчка на различни лобита и чиновници. Нощем и онлайн медиите изостават от блоговете (имат работно време).

По телевизията може да се проследи развитието на десетки социални експерименти с реални личности, а не с измислени литературни герои. И още, всяка уважаваща себе си телевизия има по няколко токшоута, в които на конвеир се изказват авторитети.

Концертите на живо също имат грамаден успех. Щом бяха реанимирани дори явления като Росица Кирилова.

Литературният (кино, TV) герой, който е фантазия на автор, допълнително коригирана от корпоративни, политически интереси, губи по точки от реалната личност, която дори манипулирана и селектирана от кукловоди е далеч по-пълнокръвен образ на екрана.

Сериалите от хитове стават пълнеж на телевизията. Хитовете са реалити форматите и токшоутата.

Улавям се напоследък, че чета главно автобиографии, историческа и психологическа литература. Литературно реалити.

Настъпило е изключително стесняване на информационното ми пространство. Във физиката подобно явление би било, ако светлината от далечните звезди не пътува милиони години, а само няколко секунди. Нали се сещате, колко различна ще изглежда вселената тогава?

.

11 коментара:

Bruce Wayne каза...

аз гледам телевизия, която е ясно обозначена като фикция и не претендира за достоверност - примерно холивудски филм или сериали

арогантните политически сапунки, като "новини" и "актуални предавания" отдавна ги изринах от полезрението си, манипулациите им са обидно плитки и банални

komitata каза...

да, сега като бяха "осветени" от паралелната публичност - блоговете, се вижда колко тия новини и предавания всъщност са далече от истината. и им трябват усилия да се приближат отново към публиката си.

Търновец каза...

На мен ми е чудно какво гледа Стойчо ? :) Вярвам, че реалити формата , който му представя дъщеричката всяка вечер е номер 1 в програмата, или се лъжа ?

Сократ май беше казал(перифразирам по памет) - ако човек се ожени за свястна жена той се радва на живота и любовта ... ако се ожени за лоша партия - става философ. Стойчо не съм го виждал напоследък да философства много - много ;)

komitata каза...

Философ се оказа диагноза, не професия ;-)

Стойчо каза...

@търновец, сутрин започвам с Jettix, после продължавам с Cartoon Network (това е за сутрешен блок). А привечер продължавам с Бумеранг:-), след което приключвам деня с литературни четения - последният хит е „Емил от Льонеберя“ (велика книга между другото) :-)

Pavel каза...

аз обичам сръбско кино - и то е като риалити формат :-D

а иначе, за да гледам холивуд, трябва да искам да забравя кой съм и къде съм...

Съзерцател каза...

Добре де, блоговете са важни, но не толкова като информационна медия. Те нямат ресурса на една класическа стара информационна агенция- средства, техника, персонал. Повечето блогове, моят също до голяма степен, предъвкват новините от мейнстримните медии.
При класическите медиите наистина съществува опасност от изкривяване на информацията, но аз не се интересувам от вторичното внушение, а от "лид"-а: какво, къде, кога.
Подборът на информация в българските медии е много гаден. Той стеснява рамките на информираността. Затова предпочитам например БиБиСи.
Поне за България блоговете нямат такава информационна стойност каквато в Близкия изток например. Защото обществената атмосфера тук е друга. В много държави в Близкия изток медиите спират важни вътрешни новини и това създава усещането за едно безвремие и безтегловност- някаква летаргия. Днешните новини не се различават от вчерашните. Там блоговете наистина играят важна роля, защото казват информация, която по никакъв начин не може да излезе в медиите.

komitata каза...

@Съзерцател — обичам блоговете, защото обикновено се съсредоточават върху важната част от новината и рядко публикуват плява (тия, които публикуват плява не ги чета), т.е. имаме културно съобщаване на новина плюс интелигентен коментар, което ме кефи като формат.

В момента се случва революция в българските медии. Или трябва да вдигнат нивото до BBC, но за целта освен морал им трябват и усилия и средства, или пък трябва да се откажат от тоя бизнес или да станат обикновени жълти парцали.

ВАЦ-овите вестници са на ръба в момента да се превърнат в жълти парцали.Същото важи и за телевизиите на Гергов.

Освен това публиката (в случая аз) се променя като изисквания. Аз искам бърза и адекватна реакция на събитията. Искам по-реалистични "забавни" формати.

След толкова години, в които чакам да видя читава новогодишна програма или читав български филм, или читав български роман, може би просто тия формати са изчерпили съществуването си някъде през 70-те.

Неспособните да интерпретират реалността творци просто нямат избор, освен да отстъпят място на по-различен вид творци. Тези, които ни поднасят реалността, редактирана или подправена по някакъв начин.

@Павел — Сърбите винаги са били много по-добри от българите в създаването на популярен продукт. Затова сръбските филми са си един отличен кино поп, който аз не гледам, защото знам какво да очаквам (селски и мачо лафове и закачки, гарнирани със секс и сръбска музика, и гърмежи в екшъните), но пък отговарят на очакванията на много хора за гледаем филм.

За момента за това се сещам.

lydblog каза...

реалититата могат да бъдат толкова нереални, колкото би могла да бъде реална т.нар. художествена измислица :)

а нима тук медиите не създават чувство за безвремие и безтегловност? какво толкова ново и невиждано показват?

komitata каза...

Параноята е национален спорт на българина.

Странно ми е да речем да си представя, как бат Сали — фалшификатора зазубря всеки ден по няколко десетки страници сценарий. Или как получава инструкции в изповедалнята — днес ще мразиш тоя, а утре ще направиш това.

Най-малкото е твърде скъпо да се прави. Манипулацията в реалити предаванията се състои главно в промяна на обстоятелствата а не толкова на директно манипулиране на героите. И човек може да види моментите където това се прави — те са просто прозрачни.

А с какво е по-добър един художествен филм да речем — ами авторите там дори си нямат идея какво представляват реално хората. И произвеждат в пъти по-лошо продукт. Да не говорим да речем, че ако наемеш Никол Кидман да изиграе Венета Райкова, ще се справи без проблем, но ще ни излезе скъпичко. Докато ако наемеш Венета Райкова да играе Венета Райкова, разходите са минимални.

симо каза...

хехе, коце, следващата стъпка ще ти е сигурно да четеш дела. имам един приятел адвокат, той вика от делата (cases, както му вика той, че е момче мириканче) немало по-интересно четиво. и по-досадно ;)

ха наздраве,

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)