събота, февруари 02, 2008

За морала и демокрацията


Представям ви един отличен текст на проф. Денко Малески — македонски интелектуалец и политик (пръв министър на външните работи след обявяването на независимостта), когото аз много уважавам.

Не ни достига морална посветеност към ценностите

Денко Малески

Сбогуване с читателите на „Утрински вестник“

Седемнайсет години има демокрация в Македония, а истинска демокрация няма. Имаме избори, имаме Устав (Конституция - К.), имаме закони, имаме политически институции, имаме съд, и все пак, нещо недостига. Това, което не ни достига залудо го търсим в изборния процес, в Устава и в законите, в политическите институции и в съдилищата, защото то е в нас самите. В нас самите е – духът на законите! Манифестация на тоя дух е моралната посветеност на почитането на правилата, на отпора към личните пристрастия и към всякакво капризно поведение противно на законите: от водачите–насилници по нашите улици до политиците–насилници в нашите институции.

В практиката, духът на законите в едно общество се манифестира чрез моралната посветеност на хората към истината, към правдата, към разума при противоречията, към взаимното доверие... Без тази морална посветеност към тези ценности, които трябва да се врязани в сърцата на хората, законите не струват дори колкото хартията, на която са написани.

Отсъствието на усет за ценностите, върху които трябва да почива македонската демокрация е продукт на измамата, че демократичният процес, сам по себе си, ще произведе промени към по-добро. От там и пагубното тълкуване на демокрацията изключително като церемония на многопартийни избори.

Поддържането на живота на тази лъжа създаде удобна среда за вещи и безскрупулни индивиди за задоволяване на техните пориви за власт, пари, слава или привилегии. Защото, един дезориентиран народ, който не притежава убеждения, които да го водят през живота, лесно ще бъде измамен да поверява че всичко, което има „демократична легитимност“ е позволено. Всъщност, това не е така защото без демократични ценности, бюлетините в изборните урни могат да означават легитимност за всякакво недемократично поведение на групи, които се сменят във властта.

Да се надскочи това състояние ще бъде изключително тежко, защото пътят към цивилизовано македонско общество води през разчистването на сметките с нашия политически манталитет. От 1991-ва година ние сме свободни, но какво значи свободен човек в чието сърце и ум се врязани пороците на Ориента и на цялото авторитарно минало: лъжата, нетърпеливостта, недоверието, духът на насилието... Каква е тая свобода, в която, както пише Андрич, ориенталският манталитет „... всички работи ги замъглява, разводнява, мърси и блокира, прави ги двусмислени, многосмислени, че дори и безсмислени, чак докато не ги завлече някъде извън обсега на нашите очи и на нашия разум в некоя глуха линия...“

Пътят от „глухата линия“ до диалога между разумни и информирани хора с отворен ум, е дълъг. На тоя път, не е достатъчно безкрайно да повтаряме, че комунистическата идеология не признаваше друга истина, освен онази на партията, без да забележим че македонската демокрация дава легитимност на лъжата.

Значи, само с истината ще създадем общество, което ще даде приоритет на гласовете на разума.

Между другото, ако в обществото не се признава друга истина освен тази, която служи на партийната кауза или на каузата на хитри печалбари, зад които стои мрежа от поддръжници, тогава да се противопоставиш значи да се отделиш — да останеш сам. Аз лично никога не съм искал да остана сам, да се отделям от другите.

Между другото, от студентските ми дни, че и до днес, само така беше възможно да се допринесе към истината в политиката. Тези, които искат да тръгнат по тоя път би трябвало да знаят: самотата е най-тежката цена, която трябва да се плати за истината. В тоя смисъл, когато става дума за ролята на личността, която иска да остане вярна на истината, в Македония нема кой знае колко голяма разлика, между времето на комунизма и нашето време на демокрация.

***

Опитвам се да продължа, но текста, заедно с няколко реда лични размишления, го оставям недовършен. Темата и това, което написах предходните дни, по някакво чудно съвпадение, съвсем е подходящо за сбогуване.

Именно, тези редове вече бяха написани, когато „Утрински вестник“ ми благодари за досегашното сътрудничество. Аз от моя страна изразявам благодарност на редакторите, които широко отвориха страниците на вестника за моите идеи. Особено съм благодарен на Манчо Митевски който, преди доста години, не жалеше време да ме убеди да започна да пиша за неговия вестник.

(Източник)

3 коментара:

Иван Бедров каза...

Тъжно и вярно. И много близко до българското дередже.

komitata каза...

о да. просто се поразих от приликата. а и не пречи да знаем как върви дебатът в македония.

roujkabg каза...

Има ли нещо, до което са се докоснали комунистите да се опази чисто и да не стане мръсно?

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)