сряда, януари 16, 2008

Херменевтика на робското пространство или мафията в образованието

Павката ме насочи към тоя текст, който изследва подготовката на кандидатстуденти по литература.

Трябва ли й дискурс на Рада?
14.01.2008 г. Стършел

Те са три симпатични момичета от софийска гимназия и тази година завършват. Произхождат от семейства с твърде различно материално положение и едната ще кандидатства право, втората немска филология, а третата ще подаде документи в американски университет, за да учи социология. Едната се занимава с аеробика, другата свири на пиано, а третата кара ски. Онова, което ги обединява, е че нито една от тях не е чела "Под игото" на Иван Вазов. Не само не са чели книгата, но и нямат желание да я прочетат.

Интересува ме причината.

- Причината ли? - възкликват те и отговарят в един глас: - Валери Стефанов.

Валери Стефанов е уважаван професор в Софийския университет, декан на факултет "Славянски филологии", автор на много трудове, залегнали в подготовката на средношколците и студентите в областта на българската литература. Задавам следващия въпрос:

- Защо професор Валери Стефанов ще е причината да не четете романа на Вазов? Не ви ли пречи по-скоро предубеждението, че това е остаряла и неинтересна литература, не ви ли спира мързелът, не ви ли изяжда времето купонясването и игричките по интернет?

- Не, не, не - отвръщат трите. - Пречи ни Валери Стефанов.

Чети нататък защо пречи Валери Стефанов

7 коментара:

Колчо Слепеца каза...

И какво всъщност казва тази статия?

Че три "симпатични" ученички ги мързи да прочетат "Под игото". В 12-ти клас... Аз го прочетох за първи път в 4-ти клас, струва ми се. Почти сигурно е, че младите дами само допреди година не са и чували за Валери Стефанов, но очевидно не са проявили никакъв интерес и към Иван Вазов, и към българската литература...

Не бихме могли да очакваме и че ще положат усилия да обогатят речника си с няколко думи, които няма да срещнат в "Биг Брадър", женските списания или вестник "Шок".

ntpavlov каза...

От тази книга си направих труда да прочета само 3-те глави, върху които ни изпитваха в училище и не смятам,че съм изгубил нещо. На фона на "Под игото", и "Феноменология на духа" ми се стори увлекателна. Не виждам какво друго, освен ранно отвръщение към четенето и литературата може да развие тази книга у един четвъртокласник.
Така че, дечица, четете книжки! Четете "Том Сойер", четете "Карлсон", четете приказките на Ангел Каралийчев или "Ян Бибиян", ако искате, но не си тровете живота с това нЯщо, наречено "Под игото"!

Петър каза...

Между другото Валери Стефанов е великолепен преподавател, борави чудесно с устната реч. Неприятно се изненадвам, като виждам с какъв език си е послужил в интерпретацията на "Под игото".

Колкото и тромава и неразбираема да е тя обаче, наистина не виждам какъв е проблемът ученичките поне да прочетат романа на Вазов.

Петър каза...

И само да изкоментирам мнението на нтпавлов. И аз четох "Под игото" като четвъртокласник и бях напълно запленен от нея. Много, много дълго, това за мен беше най-великата книга. Явно въпрос на възприятия, вътрешен свят и възпитание.

komitata каза...

Под игото не е кой знае какво като литературни качества, но първо, това е най-добрият български роман досега, и второ, това е изключително знаков документ за епохата - както и за времето на априлското въстание, така и за епохата на дядо вазов.

Одобрявам присъствието му в учебната програма. Което значи, че трябва да бъде изучавано.

От друга страна, преподаването трябва да е малко от малко адекватно на материала. Може би от някакви строго литературоведски норми горният учебник има смисъл, но определено няма смисъл в подготовката на ученици и кандидат-студенти.

В тоя смисъл смятам че учебникът е скандален, но не е изолирано явление, а последица от много сериозни негативни тенденции в българското образование, които ако не се прекъснат водят до непредвидими и може би необратими последици за възпитанието на по-младите хора. Щом даже и авторитетен и талантлив преподавател се е поддал на тях.

Лично за мен тоя учебник е тарикатщина, начин за отсяване на "своите" студенти по време на преглеждане на работите на кандидатстудентския изпит. Пишеш "херменевтика" някъде в текста и оп - изпита ти е готов за тройка поне.

Т.е. има вероятност да наблюдаваме най-обикновено престъпление по служба. Но това е вероятност, тепърва трябва да се доказва.

Радан Кънев каза...

За "Под Игото" няма да коментирам - книгата не ми харесва, но има премного основания да се учи.

За т.нар. литературна критика мога да пиша часове. Все пак съм се явявал на изпит в СУ и получих 5.88, което беше втората оценка за кампанията (имаше една пълна шестица).

Малката подробност - НЕ бях чел книгата, за която писах. (Май в този блог е ставало дума за тази история)

Подозренията на Комитата са доста правдоподобни, правят се такива номерца. В конкретния случай няма да е така, именно защото "херменевтиката" не се преподава САМО на частни уроци (а ключовите думи се преподават само там), а е публикувана в книга.

Анонимен каза...

Не, "Под игото" не е най-добрият роден роман. Има много по-добри като техника на писане, като сюжет - "Тютюн" на Д. Димов, "Лице" на Бл. Димитрова, "Биографии на писатели, генерали им трети лица" на С. Янев, "Хоро" на Страшимиров, "Мъртво вълнение" на Ив. Петров, "Случаят Джем" на В. Мутафчиева,"Време Разделно" на А. Дончев, "Разруха" на Вл. Зарев, "Синият залез" на П. Вежинов, "Александър Македонски" на Я. Язова, "Дъщерята на Калояна" на Ф. Попова-Мутафова... Ала "Под игото" е определян за първият жанров образец за този вид текст за родната литература. В тази книга има великолепни епизоди, има невероятно много емоционална сила, обич, тага и болка - към съдбата на народа български и към личностите-водачи на този народ. Това е текст, роден в ИЗГНАНИЕ, писан далече от родината. Това е текст-несъгласие с потъпкването на националните ценности през 80-90 г. на 19 столетие, когато се заражда всъщност националния нихилизъм. Това е роман-съпротива. Различен роман - не се съгласява със статуквото. Това е роман за един самоосъзнаващ се народ, по детски наивен, по детски любопите и по християнски смел. Този народ вече го няма. Авторът също е част от миналото и на езика и на народа. "Под игото" би могло да заживее втори живот - но за това е нужно повече разбиране, повече търпение и повече любов - качества, които днес българите губят. През 90те г. на 20 век в една от скандинавските страни този роман е адаптиран като комикс - печели голяма симпатия: определян е като екшън-роман. Защо не се предприеме подобен експеримент и у нас? "Под игото" има една невероятна сила, идеща именно от го;ямата любов към родното, която поглъща и завладява.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)