сряда, януари 09, 2008

Няма да мине!

Разказвали са ми как в Северна Корея режимът се пази от външна агресия — редовно и почти на случаен признак се разменят табелките на разни министерства и държавни служби. Идеята е следната — влиза врагът в града и иска да завземе да речем военното министерство. Тръгва по улиците и площадите и когато види табелка "Военно министерство" оп — хлътва вътре. А то се оказва на земеделието. Така пламенните защитници на социалистическата родина печелят ценно време.

Такава мъдра стратегия не ме учудва. Щом идва от такива велики вождове.

Да, но светлият пример е почерпен и в България и то без никой да почерпи.

Ето например, моето интернет банкиране. Влизам в сайта, пиша потребителско име и парола. Съобщение: "Неправилно въведено потребителско име или парола". Да си въвежда врагът каквито иска пароли колкото дни поред си иска. Системата всъщност иска да каже, че ти е изтекъл сертификата. Който е умен, ще се сети.

Ето ме вътре в банкирането. Плащам някаква смешна сума за домейн. Забравил съм да попълня нещо и ето - "Нареждането е попълнено с 2 грешки!". Хм, едната веднага я откривам, а втората? Оказва се, че трябва да попълня декларация за произхода на средствата. Средствата за домейна (под 20 лева) ?!?! Попълвам и псувам. Нареждането минава. Обаждам се в банката. "Ама то попълването на декларация не е необходимо, нареждането ще мине и с тая грешка". Вероятно ще мине. Но врагът ще загуби ценно време и нерви.

Банкомат в СкайСити зад завод Електроника. Петък вечер. Чака ме запой, а на другия ден рожден ден и купон. Боц, боц, пин код.
"Картата ви е задържана по желание на картоиздателя". Добре че покривът над банкомата е далече, че нямаше да удържи на ударната вълна на псувните, с които го засипва врагът. Картоиздателят и хал-хабер си нямаше след няколко дни защо ми е задържал картата. Просто ми издаде нова. Човешко е, случва се. Хората цели самолети не успяват да вдигнат. Ами ако врагът беше успял да изтегли пари?

От няколко дни се опитвам през кварталния банкомат да си платя сметката за МТЕЛ. "Няма връзка с вашия издател". Брех, тоя издател няма ли пари да си плати интернета. След четвъртия опит въртя картата из ръцете си, докато забелязвам, че е изтекла със старата година.

Прав беше другарят Сталин, че класовата борба непрекъснато се изостря, а банковата система е мощно оръжие в ръцете на Партията. До пълното изчезване на буржоазията и кулаците като класа. Аз за себе си гарантирам, че изчезнах като класа.

NO PASSARAN!

8 коментара:

Стойчо каза...

Знаеш ли, трябва да ти проведа курс по софтуеъра, който внедрявам – ще бъдеш идеален търсач на грешки в потребителския интерфейс. Лошото е, че никой няма да ни плати за това.

komitata каза...

защо бе стойче, може и някой да плати. това е полезна дейност ;-)

Longanlon каза...

хахаха, копеле, това да идентифицираш клиента като Враг е супер идеята в тая статия. Наистина много институции и фирми се държат така, сякаш клиентът им е враг и трябва да се затруднява, а не да се улеснява.

Стойчо каза...

Абе като ги знам наш'те – само ще кажат, че им пречим;-) Пък и понякога и аз се ядосвам на потребителите си, като искат някои интерфейсни удобства;-)

Иван Бедров каза...

Много точно си определил потребителите като "враг". Имам усещането, че съм враг, когато си плащам сметките, нямам точни пари и не нося предишната фактура.

Радан Кънев каза...

Хаха

Честно казано, аз се отказах от 90% от достъпните възможности за разплащания и услуги по интернет.
Времето е същото, а не си правя разходката.

В днешния обездвижен живот (къде са добрите времена, когато правех по 5 км дневно по институции като младши адвокат... бях 10 кила по-слаб) разходката е важно нещо:)

komitata каза...

Разходката окей, но нервите и замърсения въздух? Аз предпочитам да се разхождам над облаците на Витоша ;-)

Bla каза...

LOL, ебати абсурда...

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)