понеделник, януари 07, 2008

Плячкосването на Палермо

Източник: Уикипедия.
Всякаква прилика с познати лица и градове е напълно закономерна.

Плячкоскването на Палермо или scempio на италиански е популярното название на строителния бум от 50-те до средата на 80-те години на 20 век , който довежда до унищожаване на зеления пояс и на вилите около града, които му придават архитектурно изящество, за да отстъпят място на безлични и опърпани блокове. Междувременно, историческият център на Палермо, жестоко пострадал от съюзническите бомбардировки през 1943 г., беше допуснат да се саморазруши. Бомбардировките обрекоха близо 150 000 човека на живот в претъпкани бордеи, бараки и дори - пещери.

Панорама от Палермо. Източник - Уикипедия

Обстоятелства

Между 1951 и 1961 населението на Палермо нараства със 100 000 човека, предизвикано от бързата урбанизация на Сицилия след края на Втората световна война, предизвикана от поземлената реформа и механизацията в селското стопанство, която води до масова миграция на селяните в града. Земевладелците влагат капиталите си в градски имоти. Това води до нерегулиран и некапитализиран строителен бум от 50-те до средата на 80-те години, който се характеризира с агресивното ангажиране на мафията в бизнеса с недвижими имоти и строителство. В годините между 1957 и 1963 е пикът на частното строителство, последван през 70-те и 80-те години от пик в строителство на публични обекти. От 503 000 жители през 1951 година, Палермо пораства до 709 000 жители през 1981 г, с ръст от 41 процента.

По-сериозно от военните разрушения в стария град е политическото решение да се избяга от реставрацията, за да се построи "Ново Палермо", първо съсредоточено в северния край, отвъд Арт Нуво квартала от 19 век. Последователно това се случва и в други зони на запад и на юг, постепенно поглъщайки градините Conca D'Oro, съседните вили и селца, и циментирайки това, което е било зелено до момента.

Строителните предприемачи се развихрят, като преместват центъра на града покрай Viale della Liberta в посока на новото летище Punta Raisi. С набързо скицирани зонови вариации или в съзнателно нарушение на закона, строителите събарят безброй Арт Деко сгради и асфалтират множество от зелените паркове на града, трансформирайки един от най-красивите градове в Европа в гъста гора от бетонни блокове. Една от най-важните сгради на великият сицилиански архитект Ернесто Базиле е изравнена със земята, часове преди да бъде защитена от законите за защита на историческото наследство.

Участие на мафията

Кулминацията на плячкосването се случва когато християндемократът Салво Лима е кмет на Палермо (1958-1963 и 1965-1968) и Вито Чанчимино (Vito Ciancimino) е отговорник по публичното строителство. Те подкрепят свързаните с мафията предприемачи, като например — водещият предприемач в Палермо - Франческо Васало (Francesco Vassallo), който е бивш хамалин с ръчна количка, разнасял в миналото пясък и камък в бедните райони на Палермо. Васало е свързан с мафиотски босове като Анджело Ла Барбера и Томазо Бускета. За пет години са издадени над 4000 разрешения за строеж, като 2500 от тях са на името на трима пенсионери, които никога не са се занимавали със строителство.

Строителните предприемачи с връзки в мафията не са се свеняли да използват груба сила да притискат собствениците да продават, за да разчистват място за проектите си. Парламентарната комисия "антимафия" отбелязва:

По-специално в Палермо се появи феноменът [на незаконното строителство], който достигна до такива размери, че беше извън всякакви съмнения дълбокото проникване на мафията в публичната администрация.
Административното ръководство на общинския съвет на Палермо достигна до безпрецедентни висоти на съзнателно неприлагане на закона около 1960 г.

7 коментара:

Търновец каза...

Ха, приликите са уникални, наистина!

Радан Кънев каза...

сигурен съм, че един по-задълбочен анализ ще ни звучи още по-познато.

Най-сигурните прилики са в детайлите...

komitata каза...

Приготвил съм още любопитни цитатчета ;-)

Стойчо каза...

Дано само някой не го отнесе като Джовани Фалконе...

Съзерцател каза...

Винаги съм си мислел, че с италианците си приличаме по много неща. Има нещо сродно в манталитета ни. След съседните ни балкански народи, те май са ни най- близки.
Ето сега кризата с боклука в Неапол също ни сближава.;) Както и честите престрелки на мафията. :)

komitata каза...

Ами то има и социологически проучвания, които го доказват, че сме най-близки до южните италианци.

gaidarov каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)