Кога работи българския съд - когато може да си го изкара на безсилен човек. Тия дни чета за инвалид от Бургас, който си докарва по някой друг лев с надомен труд. Съдът е разпоредил разрушаване на незаконна барака в двора на кооперацията, в която живее, защото едно от семействата в кооперацията не било съгласно там да има работилница. Разбира се, законът трябва да важи еднакво за всички. И за инвалида и за дебеловратия. Лошото е, че дебеловратият всеки път се измъква през дупките в закона.
Природен парк Странджа също не може сам да се защити. Паркът нямал точно дефинирани граници и поради тази причина не съществува. Сега можете ли да си представите какво го чака най-южното ни Черноморие. Това, което го дочака например ивицата Елените - Равда.
Цитирам цялата новина:
Тричленен състав на ВАС прогласи за нищожна заповедта на министъра на околната среда от 1995 година, с която се обявява Народен парк "Странджа" на площ от 116136,2 ха.
Решението подлежи на обжалването пред 5-членен състав на съда, като днес то е подписано с особено мнението от съдия Юлия Ковачева.
Припомняме, жалбата срещу решението за създаване на парка бе внесена в съда от кмета на Община Царево - Петко Арнаудов заедно с инвеститора на селището "Златна перла" край село Варвара.
Според заключението на вещото лице, изслушано от съдебния състав, съгласно направеното от Комитета по горите предложение за създаване на защитената територия, точна индивидуализация и граница на Природен парк "Странджа" не може да се определи. Установява се също, че сочените в заповедта 6032,4 ха земеделски земи от територията на община Царево не са индивидуализирани и не са посочени с граници отделните имоти, попадащи в обхвата на тези площи, а картата на възстановената собственост и плановете за земеразделяне на землището на с. Варвара са приети след издаване на обжалваната заповед.
Съдебният състав приема, че в обжалваната заповед не са индивидуализирани земеделските земи, попадащи в обхвата на парка и не са посочени границите на защитената територия. Предприетите след издаването на обжалваната заповед действия по индивидуализацията на имотите, не съставляват част от административния акт или от процедурата, предхождаща издаването му.
Съдебният състав констатира, че са допуснати и съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваната заповед - липсват доказателства за съгласуването й с компетентните ведомства и организации (източник)
Едва ли и в учебниците по право има по-очевиден пример за спазване на буквата, а не на духа на закона от тия два казуса. Каня всички, на които не им е безразлична природната красота да вдигнат шум по въпроса. Тук например, има хора, които милеят за природата
Докато обсъждахме с него постинга му за Трите франкофоснки филма, му зададох въпроса "и защо жените харесват бандити?", на което той отговори "жените харесват бандити защото им се струва, че (бандитите) имат власт да преодолеят ограниченията на обществото и да се поставят над него" и добави "а властта както знаем е афродизиак".
Малко по-късно през деня обсъждахме някои аспекти на българския интернет, а той е спец по въпроса и по едн време каза "тая работа със сайтовете е като със любовта - всички (го) правят (за) без пари, накрая само един намазва"
Е такива едни работи - ако измъдри още нещо, ще си записвам и ще ви кажа;-)
Психологически трилър, който се точи малко мудно и затова не е нито много трилър, нито много психологически. Става за гледане веднъж. Убиват жената на детски лекар и осем години той не може да забрави какво се е случило. Отделно полицията и до ден днешен смята, че той е убиецът. Внезапно той получава имейл, който променя живота му.
Трейлърът е доста по-добър от филма ;-) Торент (Вътре и субтитри на английски)
"Без дъх" (À bout de souffle)
Филм за несъвместимостта на любовта и криминалния свят. За мъжкото и женското начало. И защо жените харесват бандити. Но не се заблуждавайте много - филмът е "антиромантичен". Младият Жан Пол Белмондо (ама съвсем млад) играе безскрупулен бандит-женкар който си намира майстора. Във филма има няколко изключителни кадъра, като например момента, в който Белмондо заобикаля гишето в туристическата фирма. Определено заслужава място някъде в личната колекция.
Тогава не са можели да правят трейлъри и затова са правили филми ;-) Торент (субтитри на английски има в торента)
"Исус от Монреал" (Jesus de Montreal)
Група млади актьори правят пиеса за последните дни на Иисус Христос. Проблемът е, че в момента в който се опитват да бъдат верни на образа и ученето на Христос, влизат в тежък конфликт с обществото, което е построило грамадни християнски храмове и уж живее по същите правила. Филм за мисията на твореца, за смисъла на творчеството, за смисъла на живота. Филм за това докъде може да те доведе верността към себе си и докъде компромисът. Е, има разни интелектуални забежки характерни за епохата, но предизвикват само усмивка ;-) Трябва да се гледа.
Става дума за македонско-босненския филм от 1971 година "Изстрел"
В търсене на "автентичност", във филма доста се говори на литературен български.
Смелите млади македончиня дават върл отпор на бугарскиот фашистички окупатор. Може да видите и мракобесните методи, гарнирани с турско-татарски расизъм в българските училища по онова време ;-) Първа част започва с мач на "Левски", който получава непризнат гол от отбора на окупирано Скопие.. няма да издавам повече ;-)
Говори се доста за две ТВ реклами на мастика - Пещерска и другата с мигача (сори, ама не запомних марката).
Предишните реклами на Пещерска мастика доста ми харесваха - леко просташки, леко еротични, силно летни - едва ли някой очаква пиещите мастика да са интелектуалци. Допълнителен бонус - едно от местата, където да оплакнеш очичките.
И тази година рекламата ми хареса, но ме хвърли в дълбок размисъл - рекламата е ОК, но защо са избрали толкова вулгарни жени, като че ли събирани покрай някоя магистрала. Мои познати разсеяха мъглата, като казаха че това били известни фолк певици, а от това материалче дори може да се разбере кои са.
Налегнаха ме следните размисли - Първо, кой си прави реклама с това клипче, певиците или мастиката - според мен певиците, те за разлика от мастиката поне за мен са непознатия елемент. Като човек с черен кратер вместо обща поп-фолк култура, определено смятам, че и втория клип прави повече реклама на певицата, отколкото на мастиката (и доказателството е, че запомних повече циците на певицата и марката на ремонтираната кола, отколкото марката на мастиката.) Но това е бял кахър - какво ли значи някакъв случаен консуматор на мастика в сравнение с голямата маса мастиколюбители, които очевидно не биха могли да консумират кристалното питие в друга обстановка, освен сред виещи до дупка тонколони с ориенталски тембър. Интересно, че и моите приятели, които след третата ракия реват до посиняване чалгици, също не можаха да се сетят за имената на певиците. Значи, наистина рекламата е на певиците, но платена от производителите на мастика ?? ... ай, наздраве!
Пусни си парчето преди да продължиш да четеш ;-)
Вторият размисъл, който ме налегна, е по-сериозен. Чалгицата (поп-фолкът) изглежда никога няма да си отиде от България и винаги ще ми създава дискомфорт. Ако някой от нас двамата ще трябва да си замине поради несходство в характерите, това сигурно ще съм аз. Аз ще умра някой ден, а чалгица ще се слуша сигурно и в следващите няколко столетия...
И какво е чалга? - Тя, очевидно, не е в произхода на музиката и ритмите. Khaled, Rang de Basanti или Cornershop са от същата кръвна група, но не са чалгица. 100% съм чувал песен на Khaled на български, изпълнявана от дългокоса и дългобедра чалгаджийка. Проблемът очевидно не е в мелодията. Не е и в ритъма. Може би е в текста? Не, не е и в текста (Boney M имат по-елементарни текстове, а Горан Брегович дори има само имитация на текстове) Тогава?
Чалгицата, се натрапва изводът, е в крайния продукт - в немощната (некадърната) комбинация на текст, музика и визия (Това че клиповете им били станали професионални, не значи че продуктът си струва). Чалгицата е в наблягането на опаковката, на фалшивото злато, която не струва почти нищо. Но се продава, и още как... Значи, щом стоката не струва, проблемът е в критериите на купувача. А именно, че КРИТЕРИИТЕ му СА НИСКИ. И че купувачът-българин в момента очевидно има повече пари, отколкото може разумно да харчи, та с такъв евтин трик, като чалгицата, могат да му прибират трудно спечелените парички като стой, та гледай. Като колумбов индианец, разменящ чисто злато за лъскави дрънкулки.
Но водата е още по-дълбока. Ако българинът е съгласен да унищожи/подари всякакъв вид свой капитал срещу отражение в стъклено мънисто, то той ще има по-малко, което да инвестира в бъдещето си.
Като се огледаш, ниските критерии (чалгата) владеят във всички области на живота. Чалга политици и чиновници (некадърни и корумпирани) ни управляват, защото КРИТЕРИИТЕ са ни ниски и сме готови да гласуваме за някого просто ЗАЩОТО НИ КЕФИ, а не защото вярваме, че така си управляваме съдбата. Ядеме боклуци, защото критериите са ни ниски, зариваме се в боклуци, защото критериите са ни ниски. Стоиме с часове в задръствания, ходиме по кални и разнебитени тротоари, боледуваме, нямаме деца, самоубиваме се с вредни навици, разбиваме си колите в дупки, защото нямаме критерии.
А чалгицата като естетическо преживяване помага да закрепне това мислене у нас и да се възпроизвежда неусетно в новите поколения (които са много по-големи любители на поп-фолка от нас, дъртаците). Идва ново поколение, и ако културата му е бедна, може ли животът ти му е богат?. А и най-малките не са в безопасност, не са пощадени - и те си имат чалгица - фалшиво пеещите, разпадащи се от еднократна употреба калпави китайски играчки и детските предавания по БНТ. Те отсега свикват с мисълта, че всичко, което ги обгражда, е боклук, че средата им заслужава отношение като боклук, че трябва да желаят да консумират боклуци и ще израснат като още по-фанатични фенове на чалгицата и от сегашите им батковци и каки.
А какво конкретно да очакваме от чалгицата (от постепенната загуба на критерий за добро и лошо, за качествено и некачествено), освен разкапването на духа, за нас в България - при нас мостовете и самолетите ще падат по-често, катастрофите ще са по-кървави, сградите ще се рушат по-лесно, градинките ще са ни по-малки и по-мръсни, ще се задъхваме в тесни стаички в бетонни кошери, ще ни удря по-често ток, ще ни изнудват по пренаселени плажове, и ще ни мачкат безмилостно в съда, и ще умираме повече от лекарски грешки и хранителни и алкохолни отравяния...
И ВСИЧКО ТОВА, ЗАЩОТО СЕ ЗАДОВОЛЯВАМЕ С МАЛКО И НЕКАЧЕСТВЕНО.
И има нещо символично в еволюцията на старият филмов рокер Павката, който във филма си падаше по лирични балади и с най-голямо нежелание изпълняваше кръчмарски репертоар (за което си изяде и боя пак там, на морето), а сега с напредване на годинките е отворил собствен сервиз и забогатял, но и не е забравил да направи компромис с музикалния си вкус в името на силикона и мастиката. Символ на деградацията.
Наздраве!
PS. Намерих ги
Емилия и Галена. Но коя коя е, не знам...
Другия клип така и не го открих. На търсене "Попандов" и "мастика" нищо не излиза. А кифлата била Преслава, но и с нея не намирам...
"Попитали Радио Ереван: - Какво ще стане ако в Сахара победи социализмът? - След няколко години ще се появят временни трудности в снабдяването с пясък - отговорило радиото."
Сергей Дубинин, научен капацитет и висш мениджър в руската енергетика предвижда към 2010 година в Русия до 100 МИЛИАРДА КУБИЧЕСКИ МЕТРА ДЕФИЦИТ ОТ ПРИРОДЕН ГАЗ. Очевидно Русия върви към пълна и окончателна победа на социализма.
Изключително интересният анализ, засягащ пряко енергийната, екологичната и демографската политика на Русия и икономическия и ръст (и засягащ ни пряко и косвено) може да бъде прочетен ето тук:
Тия четири продукта ги консумирам с удоволствие, а през лятото - в увеличени количества. Имам обаче проблем - не мога да си харесам марка.
Непрекъснато опитвам различни видове сирене (бяло саламурено) и не мога да си харесам. Няма такова, което да ми допада на вкус (да не е твърде солено) и на мирис (и да няма дъх). Имам чувството че ако български производител нацели да направи някоя партида, следващата е с отчайващо качество. А какво искам аз - продуктът да е вкусен, и като си купя пак да има същия добър вкус. Най-отчайващия пример, който мога да дам е Роса. След като веднъж купих страхотна бучка, втория път просто я засилих в кофата - така смърдеше че не можех да си я доближа до носа.
Същия проблем имам с лютеницата, кьопоолуто и разбития хайвер. Веднъж купувам на Дерони домашната лютеница - страхотен вкус, втори път купувам същата - вкус на тебешир, трети път купувам - хванала е коричка, която е изключително гнусна на цвят и на консистенция...
Много ми се иска да попадна на някой, който ги е научил тия работи как се правят.. Тебеширената лютеница още ми седи в хладилника.
В ерата на глобализацията малките култури (и българската) май се отказаха да общуват с други култури освен с глобалната холивудско-англоезична. А всъщност - проблемите ни толкова си приличат, че направо е шокиращо. Представям ви страхотната песен на едни франсета, които открих наскоро - Mes Aïeux, а песента е Dégénération. Отдолу съм направил превод за неразбиращите френски или английски (има субтитри).
Твоят пра-прадядо разчисти земята, твоят прадядо я обработваше, а твоят дядо направи пари от нея. А татко ти като стана държавен чиновник я продаде.
И сега, какво ще правиш млади мой приятелю, в твоята твърде скъпа и хладна през зимата гарсониера, понякога те обзема смътно желание да имаш нещо свое и сънуваш нощем.....че имаш своето малко парче земя..
Твоята пра-прабаба е имала 14 деца, твоята пра-баба - и тя почти толкова, твоята баба смяташе, че три са и напълно достатъчни. А за майка ти ти беше само една случайна грешка
Моя малка приятелко, ти сменяш партньорите през цялото време, когато имаш проблеми ги решаваш с аборти, но понякога сутрин се събуждаш обляна в сълзи защото си сънувала голяма маса, обградена от много деца
Твоят пра-прадядо преживя голяма мизерия, твоят прадядо спестяваше всяка стотинка, твоят дядо стана милионер. Твоят баща го наследи, и всичко вложи в пенсионното осигуряване
А ти, младежо, дължиш и задника си на министерството дори и заем не можеш да вземеш мислиш си как да ограбиш касиера и четеш книги, проповядващи скромен живот
Твоите пра-пра- баба и дядо знаеха как да се веселят, твоите пра- баба и дядо танцуваха суинг до полунощ, твоите баба и дядо завариха и рокендрола. А майка ти и баща ти се запознаха в дискотека.
А ти, мой приятелю, какво ще правиш тази вечер спри телевизора, и излез някъде навън. слава богу, някои неща в живота никога няма да се променят облечи си най-хубавите дрехи... защото отиваме на танци.
Май постепенно ставаме нормална европейска страна (Станишев да не се надува – не е негова заслугата) и то заедно със страничните елементи на едно такова европеизиране: оня ден зареждам колата на бензиностанцията (на една от големите вериги). Идва безнинджията, казвам му „95 догоре”, той слага пистолета, аз отивам да плащам, платих си и си тръгнах.
А сега кажете – какво толкова в тази случка ме наведе на горната мисъл? Дяволът, както винаги, е в детайлите:-) - бензинджията беше ... афроевропеец или негър, както ви се хареса. Явно скоро е назначен на работа, защото не съм го виждал по-рано, а аз редовно зареждам на тази безниностанция.
Не бих го нарекъл афробългарин, защото едвам говореше български, т.е. живее отскоро в страната и по-скоро е скорошен имигрант, отколкото човек, израсъл в страната (има и такива, например ефрейтор Чомбе, служил в БНА в края на 80те).
Във всеки случай – очаква ни наплив на имигранти (иконимически или политически, в момента е без значение): как трябва да се отнасяме с тях на човешко равнище? Държавата във всички случаи има някаква политика по въпроса (вероятно е да е общо-европейската), но мен мен интересува въпросът: как, ние туземците, израсли в България, да се отнасяме към тях?
Нормализацията на страната за съжаление не се отнася до доброто обслужване на гражданите от страна на държавата....но това си е поредното заяждане със Станишев & Co.
Нима е на път да се случи чудо? Гражданите да надвият строителната мафия? Или може би все пак в България има граница, която безобразията не могат да надхвърлят? (ей това ми се струва хипер невероятно!)
Проектът за небостъргач при "Ропотамо" забуксува
Таня Петрова
Поредният преработен проект за изграждането на небостъргач на мястото на разрушения ресторант "Ропотамо" в столичния жк "Яворов" забуксува. Въпреки че общинският експертен съвет по устройство на територията е отхвърлил почти всички възражения на жителите от съседния блок "73", изменението на плана за застрояване е стопирано. Петима от 9-те членове на съвета са подписали с особено мнение предложението за одобряване на плана, включително и главния архитект Петър Диков.
Според мнозинството от членовете на съвета проектът за небостъргача предвижда незаконосъобразно застрояване, защото няма доказателства за спазени отстояния. Проектът не е съгласуван и с експлоатиращите предприятия като ВиК. Главният архитект пък настоява той да се гледа след изясняване на спорни въпроси с МРРБ. Министерството по закон задължително се произнася в случаи, в които отклоненията от минималните отстояния надхвърлят 1/3.
Както "Сега" писа, сагата с инвестиционните намерения на собственика на бившия ресторант "Ропотамо" се развива от години. Инвеститорът "Интернешънъл кепитал груп" плаща на общината близо 2 млн. лв. за правото да вдигне на общински имот 6-етажна сграда, но строежът е спрян заради незаконосъобразност от РДНСК. За да не трябва да връща пари и по искане на самата фирма СОС разделя имота и предоставя част от него на фирмата. В новия устройствен план на София парчето попадна в зона, в която няма ограничение за височината. Фирмата, която възнамерява да строи, е пряко свързана с брата на бившия финансов министър Милен Велчев.
Дори и планът в крайна сметка да бъде одобрен, скоро строителство няма да има, прогнозират експерти. По всяка вероятност живеещите в съседния блок ще оспорват в съда. (източник)
Колко гъвкав бил строителният закон - можел да се нарушава до 1/3 без особени последствия. Това е като ограничението на скоростта да е 60 км/ч а ако караш с до 80 км/ч полицаите да ти се усмихват и закачливо да ти се заканват с пръст ... А не както е по новия закон, да ти теглят балтията. Съвсем отделна е приказката, че по-големите глоби няма да постигнат търсения ефект. А по-големи глоби и съд за незаконните строежи?!
В България имало равенство пред закона - "ХА-ХА-ХА, Госпожо!", както казваше един клоун-парламентарист от близкото минало.
Въпрос - кога е най-вероятно един политик да се издъни? Отговор - когато реши да направи някое добро дело, което не се изисква от политическата ситуация, а просто е решил да го направи като добър човек... Да не говориме колко нараства шансът за издънка ако методите, които е избрал веднъж са се провалили.
Никола Саркози:
"По подобен род въпроси колкото по-малко се говори публично, толкова по-големи са шансовете за напредък. Имах възможност да разговарям по този въпрос с президента Кадафи преди няколко дни. Да речем, че преговорите напредват" (източник)
Да му напомняме ли, че Соломон Паси с гръм и трясък се провали в тайните преговори в Триполи? Единственото, което може да спаси сестрите е таен коз на Саркози за който не знаеме, и който не притежават нито Великобритания, нито САЩ... Такъв таен коз не ми се вярва че има...
"Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) е подложена на разнопосочен натиск от България и не знае на кого да угоди, коментира депутат, който следи отблизо проблема. От една страна, вашата делегация поиска да се даде публичност на нарушаването на човешките права на медиците, от друга страна обаче, вашето външно министерство настоява да не се вдига шум и да се прилага "тиха дипломация", каза той." (източник)
И защо за пореден път тайни маневри като се видя какво точно лази по нервите на лудия полковник - МАСОВИТЕ ДЕМОНСТРАЦИИ.
Оня ден по ViaSat History даваха много хубав филм за избирането на кардинал Ратцингер за папа. Искаше ми се да ви разкажа за него (за папата), но музата ми за тази тема мина, защото... ми се наложи да регистрирам новозакупена употребявана кола в КАТ-София. Затова ще ви разкажа, как стана тая врътка в условията на известните опашки от последния месец и в навечерието на пристигането на Джордж Буш в София.
(Този папа лично на мен ми е много симпатичен. Не, не съм католик, но човекът Бенедикт XVI вдъхва доверие и излъчва духовност, която, поне засега, не съм забелязал у българския клир. Ако ми дойде музата пак - ще напиша и на тая тема)
Та, преди 2-3 седмици купихме едно Пежо 306 – по документи на 9 години и с километрж 130х. Както знаете, от няколко седмици пред КАТ-София се вият километрични опашки за регистрация, и затова първоначално взехме временни номера, които важат до-не-разбрах-кога, но във всеки случай обезателно трябва да се сменят с постоянни. Карахме колата по този начин – като при евентулни проблеми с катаджии щяхме да минаваме с репликата: „ходя на работа, и не мога да губя време по опашки” (не знам дали щеше да помогне, но поне беше достатъчно нахална реплика).... Миналата седмица, както помните, двете основни новини бяха опашките в КАТ и визитата на Дж.Буш в София – показваха огромни опашки и непрекъснато разказваха как целия център щял да бъде затворен. Колата вече беше минала през първоначален сервиз и спирачките бяха проверени и оправени, маслото сменено и изобщо си беше минала целия първоначален ремонт, необходим на новозакупените употребявани автомобили и в неделя решихме да я покараме из града. Нямаше никакво движение и ей,-тъй решихме да минем край КАТ, за да видим има ли опашка, колко е голяма, за да преценя дали ще се налага да си взимам отпуска през седмицата или да чакаме още.... Караме откъм Интерпред и....О! чудо! .....КАТ работеше! и... ....нямаше НИКАКВИ коли!
Поглеждам втори път: КАТ работи и приема документи и последната кола се намира точно пред гишето, приемащо документи – а пред бариерата нямаше никакви коли. За щастие документите, които ни трябваха, бяха в колата и моменталически спряхме колата отпред и се наредихме на опашката от хора (не повече от 7-8 човека). Докато ни дойде реда, успях да копирам това, което трябваше да се копира и хоп! влязохме вътре.
Малко отклонение: докато чакахме реда си, се сетих, че по телевизията бяха казали, че КАТ ще работи и в събота-неделя – но изобщо ми беше излетяло от главата.
Вътре работеха 7-8 гишета, които приемаха документи. Процедурата е следната: подавате комплекта документи, плащате на касата колкото ви кажат на гишето (в нашия случай беше 9 лв). Забележителното е, че касата си е на МВР-то, а не някаква банка с комисиони. След приемането на документите ви дават една бележка, която пазите за по-късно, и ви казват на кой канал да идете за прегледа.
Явно този ден бяхме с късмет, защото колите пред нас бяха явно с някакви проблеми с документите и служителят от канала ни извика да изпреварим останалите. Една от изпреварените коли беше жълт Фолксваген-констенурка с две кучки в него – стана им зле, като го задминахме, ама....какво да направя;-) (абе изкефих се, да ви лъжа ли?) На канала ни провериха спирачките (вече ви казах, че бях прекарал колата през сервиз, за да знам, че всичко е ОК) – и минахме нататъка. Зад канала вече спряхме (един чичко с бормашина ни каза къде) – и аз отидох с бележката от първото гише към следващото – плащате за самата регистрация и номерата. Тука вече сумата е към 53 лв, катоза разлика от първото гише, тук вече присъства като посредник любимата на българския народ СИБанка, с присъщите й комисиони (любима е, защото в последните два правителствени мандата е собственост на любимата на любимия от бг-народа Б.Борисов). Както и да е – дадох пари на банката и седнах да чакам да ми дойде реда за издаване на номерата. Тука вече се чака повечко (поне 30-40 минути) – междувременно накарах чичкото с бормашината да ми свали старите номера. Като ни дойде реда за получаване на номерата – взехме ги и същия тоя чичко ни ги монтира – за което получи 5 кинта да се почерпи.
И така: 1. Време – от влизане до излизане: точно 3 часа: от 11:30 до 14:30 2. Пари:
9 лв – за приемане на документи;
53 лв за регистрационни номера;
5 лв – бакшиш за монтьора
Общо 67 кинта
Какво общо има Джордж Буш с това? Ами ако не беше неговото посещение, щяха ли МВР и КАТ да си дават толкова зор, за да махнат опашката пред софийския КАТ, която опашка през седмицата стигаше до 4-и километър, стигайки до пряка видимост от Цариградско шосе, по което пък трябваше да мине кортежът с американския президент? Представяте ли си какъв скандал можеше да стане, ако една от последните коли на опашката просто „гръмнеше”. Даже не е нужно да бъде кой знае какъв взрив – само да пукне и да видиш ти какъв щум можеше да вдигне? Та затова според мен изкарахме тоя луд късмет и се оправихме за 3 часа.
Харесвам Буш най-малкото за това, че не му пука от някакви измислени интелектуалци. Но сега той ми свърши и една лично на мен полезна работа – принуди българското МВР да си размърда задника в положителна посока.
Часовникът не е откраднат, а е паднал, след което охраната го е прибрала и върнала. Това са казали от местната полиция и от охраната на Буш. При внимателен анализ на клипа, това може(ло) да се разбере. Пък аз го чух по снощните новини:-)
А сега мили читатели - искам да видя колко посещения ще има настоящото опровержение на вчерашния ажиотаж с клипа от албанската телевизия? Като сравнение: вчерашният ден беше с неколкократно повече от обичайните посещения в блога (всъщност стигна абсолютен до момента рекорд) - надявам се и днес да е така, но не го вярвам... Защо се получава така?:-) Май всеки сам може да си отговори....
От дописките и репортажите за този клип обаче ми прави впечатление следното: 1. Телевизиите използваха материала на YouTube като илюстрация, вместо да си платят на албанскта телевизия за оригинала! (което ни дава и на нас моралното право да правим това с материалите на bTV и Нова без да плащаме за това:-) 2. И вестниците и телевизиите, започнаха с опровержението - което ми говори че се отнасят с ревност към новините, възникнали в интернет
Всъщност някой забеляза ли с какъв ентусиазъм го посрещаха?
Изглежда тия дни ми се случват само неща, които трябва да изтестват психическата ми издръжливост. След като теракотена плочка от открит тир през уикенда се заби в предния капак на колата ми и удари шофьорското стъкло, днес 300 гигабайта данни изведнъж изчезнаха от диска ми, като вътре бяха и 90% от 17 000 снимки които съм направил през последната година.
Мигам на парцали и не вярвам на очите си. Може да са ме хакнали, а може и диска да сдава багажа. Все пак ще пробвам някакви тулове за възстановяване.
На тия, на които им е интересно какви бяха симптомите обяснявам каквото си спомням
1. Инсталирах си Сафари за Уиндоус и заедно с него си ъпдейтнах Куиктайма 2. Тая тъпня иска рестарт, така че рестартирах 3. След рестарта компютърчето побесня - работеше на максимално натоварване и почти не реагираше на клавиатурата. 4. Започнаха да излизат съобщения за грешки - че важни системни файлове са подменени и спешно трябва да сложа "оригиналния" инсталационен диск. 5. Търсих тъпия диск и накрая го открих, но не ми хареса менюто което ми предложи. Install XP - а не, мерси, предпочитам рестарта. 6. Поне минута тестове да се опитам да спра компютъра с мишката и тъй като не стана - пробвах с ALT+ F4 и стана 7. При опит да пусна отново Уиндоуса (64 битово XP) още след бут мениджъра излиза съобщение "NTLDR missing press CTRL+ALT+DEL to restart" 8. Няколко пъти CTRL+ALT+DEL не промениха ситуацията 9. Пуснах си Ubuntu-то и открих липсата на около 300 гигабайта данни...
Всичко е по памет, така че може и да съм пропуснал или сбъркал нещо...
Джордж Буш беше посрещнат като национален герой в Албания. Хората си знаят че той ще им даде Косово и хич не им дреме за витиеватите формулировки на европейците.
Интересно обаче как му свиват часовника още първите секунди (гледай лявата ръка!) 10x, Симо за клипчето...
Update от Стойчо: Часовникът не е откраднат, а е паднал, след което охраната го е прибрала и върнала. Това са казали от местната полиция и от охраната на Буш. При внимателен анализ на клипа, това може(ло) да се разбере.Пък аз го чух по снощните новини:-). Ето и коментара ми>>>
Най-накрая успях да разходя новата ми кола (Toyota RAV4, 1998 г., дълга база) на дълъг път - до Албена.
Количката се държа прилично. Климатикът, спирачките и чистачките се справят отлично. Забележки - шумът над 120 км/ч става доста досаден, консумацията е 9-10 на сто със скорост 110-150 км/ч. и четири човека с багаж. Много стабилна на дъжд.
И... ми спаси живота: Някъде около Търговище караме след открит тир. От тира хвръква теракотена плочка, удря предния капак и предното стъкло точно пред шофьорското място и отлита встрани. По предното стъкло - никакви следи. Чак на другата сутрин в Албена видях следите по предния капак - сериозна дълбока резка, ще се наложи китосване и пребоядисване. Но стъклото издържа.
Идиота, който кара открит ТИР със 100 км/ч, без да е обезопасил теракотата, която вози, искам да удуша.
Втория ми живот доста прилича на първия ;-) Утре съм при застрахователите.
На Червения площад се разхожда българин. Иска да попита някого за часа. Точно срещу него върви симпатичен чичо с два тежки куфара. - Извинете - спира той чичото - знаете ли случайно колко е часът? - Момент - казва чичото и оставя куфарите. Поглежда си ръката, където като тънка сребриста лентичка стои съвършеният часовник - показва не само времето, но и атмосферното налягане, прогнозата за времето, резултатите от мачовете, числата от тотото, скоростта на вятъра и какво ли още не. - Но това е великолепен часовник - се диви нашенецът. - Какъв е? - Съветски - отговаря чичото - И аз съм много доволен, само батерийките са малко тежички... - и посочва двата огромни куфара...
И по същество - спорът около живота на батерията на iPhone се разгорещява.
Ето малко мнения (вариращи от 40 минути до 5 часа)
В интервю пред западни медии само няколко дни преди срещата на Г8, Путин заяви, че Русия ще отговори на разполагането на американски противоракетен щит в Европа, като насочи ракетите си към цели на континента, както по времето на студената война. Руският президент даде да се разбере, че сред потенциалните цели на руските ракети ще бъдат и американските бази в Румъния и България, посочва румънското издание.
Може да се каже, че преходът свърши, поне в геополитически план. От държава, която беше защитавана от ядрения чадър на СССР (а беше ли всъщност, сега като се замисля???), станахме потенциален противник на Русия, т.е. мечтата на Вуте да му падне ядрена ракета в двора може и да се сбъдне (макар и не от същия производител).
Отпивайки от чашката кафе без кофеин наум си правя анализ - кое е за предпочитане, да бъдеш част от "прогресивното човечество", да живееш в "братска държава", да бъдеш част от "братски народ" и да трепка сърцето ти от "дружбата от векове за векове" или пък да си гражданин на "пионка на американския империализъм" и "потенциален противник" на суверенна Русия.
Да ви кажа честно, да си гражданин на пионката е доста по-комфортно и приятно. И мисля да си останем така колкото се може по-дълго време.
А тавариш Путин защо си мисли че може да спечели студена война с мижавата си държавица, щом големият му идеал СССР безславно я изгуби? Голяма загадка. Горките братушки.
