Пуснаха вълците в кошарата - Странджа ще се разпродава на парче

Кога работи българския съд - когато може да си го изкара на безсилен човек. Тия дни чета за инвалид от Бургас, който си докарва по някой друг лев с надомен труд. Съдът е разпоредил разрушаване на незаконна барака в двора на кооперацията, в която живее, защото едно от семействата в кооперацията не било съгласно там да има работилница. Разбира се, законът трябва да важи еднакво за всички. И за инвалида и за дебеловратия. Лошото е, че дебеловратият всеки път се измъква през дупките в закона.

Природен парк Странджа също не може сам да се защити. Паркът нямал точно дефинирани граници и поради тази причина не съществува. Сега можете ли да си представите какво го чака най-южното ни Черноморие. Това, което го дочака например ивицата Елените - Равда.

Цитирам цялата новина:

Тричленен състав на ВАС прогласи за нищожна заповедта на министъра на околната среда от 1995 година, с която се обявява Народен парк "Странджа" на площ от 116136,2 ха.

Решението подлежи на обжалването пред 5-членен състав на съда, като днес то е подписано с особено мнението от съдия Юлия Ковачева.

Припомняме, жалбата срещу решението за създаване на парка бе внесена в съда от кмета на Община Царево - Петко Арнаудов заедно с инвеститора на селището "Златна перла" край село Варвара.

Според заключението на вещото лице, изслушано от съдебния състав, съгласно направеното от Комитета по горите предложение за създаване на защитената територия, точна индивидуализация и граница на Природен парк "Странджа" не може да се определи.
Установява се също, че сочените в заповедта 6032,4 ха земеделски земи от територията на община Царево не са индивидуализирани и не са посочени с граници отделните имоти, попадащи в обхвата на тези площи, а картата на възстановената собственост и плановете за земеразделяне на землището на с. Варвара са приети след издаване на обжалваната заповед.

Съдебният състав приема, че в обжалваната заповед не са индивидуализирани земеделските земи, попадащи в обхвата на парка и не са посочени границите на защитената територия.
Предприетите след издаването на обжалваната заповед действия по индивидуализацията на имотите, не съставляват част от административния акт или от процедурата, предхождаща издаването му.

Съдебният състав констатира, че са допуснати и съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваната заповед - липсват доказателства за съгласуването й с компетентните ведомства и организации (източник)

Едва ли и в учебниците по право има по-очевиден пример за спазване на буквата, а не на духа на закона от тия два казуса. Каня всички, на които не им е безразлична природната красота да вдигнат шум по въпроса. Тук например, има хора, които милеят за природата

Мъдрости

от Комитата. И двете са негови:-)

Докато обсъждахме с него постинга му за Трите франкофоснки филма, му зададох въпроса "и защо жените харесват бандити?", на което той отговори "жените харесват бандити защото им се струва, че (бандитите) имат власт да преодолеят ограниченията на обществото и да се поставят над него" и добави "а властта както знаем е афродизиак".

Малко по-късно през деня обсъждахме някои аспекти на българския интернет, а той е спец по въпроса и по едн време каза "тая работа със сайтовете е като със любовта - всички (го) правят (за) без пари, накрая само един намазва"

Е такива едни работи - ако измъдри още нещо, ще си записвам и ще ви кажа;-)

Три франкофонски филма...

"Не казвай на никого"
(Ne le dis a personne)

Психологически трилър, който се точи малко мудно и затова не е нито много трилър, нито много психологически. Става за гледане веднъж. Убиват жената на детски лекар и осем години той не може да забрави какво се е случило. Отделно полицията и до ден днешен смята, че той е убиецът. Внезапно той получава имейл, който променя живота му.



Трейлърът е доста по-добър от филма ;-)
Торент (Вътре и субтитри на английски)

"Без дъх"
(À bout de souffle)

Филм за несъвместимостта на любовта и криминалния свят. За мъжкото и женското начало. И защо жените харесват бандити. Но не се заблуждавайте много - филмът е "антиромантичен". Младият Жан Пол Белмондо (ама съвсем млад) играе безскрупулен бандит-женкар който си намира майстора. Във филма има няколко изключителни кадъра, като например момента, в който Белмондо заобикаля гишето в туристическата фирма. Определено заслужава място някъде в личната колекция.



Тогава не са можели да правят трейлъри и затова са правили филми ;-)
Торент (субтитри на английски има в торента)

"Исус от Монреал"
(Jesus de Montreal)

Група млади актьори правят пиеса за последните дни на Иисус Христос. Проблемът е, че в момента в който се опитват да бъдат верни на образа и ученето на Христос, влизат в тежък конфликт с обществото, което е построило грамадни християнски храмове и уж живее по същите правила. Филм за мисията на твореца, за смисъла на творчеството, за смисъла на живота. Филм за това докъде може да те доведе верността към себе си и докъде компромисът. Е, има разни интелектуални забежки характерни за епохата, но предизвикват само усмивка ;-) Трябва да се гледа.

Трейлър

Торент
Субтитри
(ако субтитрите ви се разминават по време с филма и не можете да се справите, аз имам вариант, който криво-ляво пригодих за този филм)

Колкото по-добри стават трейлърите, толкова по-зле филмите ;-)

Филм за "българската окупация" в Македония

Става дума за македонско-босненския филм от 1971 година "Изстрел"

В търсене на "автентичност", във филма доста се говори на литературен български.



Смелите млади македончиня дават върл отпор на бугарскиот фашистички окупатор. Може да видите и мракобесните методи, гарнирани с турско-татарски расизъм в българските училища по онова време ;-)
Първа част започва с мач на "Левски", който получава непризнат гол от отбора на окупирано Скопие.. няма да издавам повече ;-)

Първа част
Втора част
Трета част
Четвърта част
Пета част
Шеста част
Седма част
Осма част
Девета част

Благодаря, Чефо, за връзката!

Мигач и още нещо... (цици и мастика)

Говори се доста за две ТВ реклами на мастика - Пещерска и другата с мигача (сори, ама не запомних марката).

Предишните реклами на Пещерска мастика доста ми харесваха - леко просташки, леко еротични, силно летни - едва ли някой очаква пиещите мастика да са интелектуалци. Допълнителен бонус - едно от местата, където да оплакнеш очичките.

И тази година рекламата ми хареса, но ме хвърли в дълбок размисъл - рекламата е ОК, но защо са избрали толкова вулгарни жени, като че ли събирани покрай някоя магистрала. Мои познати разсеяха мъглата, като казаха че това били известни фолк певици, а от това материалче дори може да се разбере кои са.

Налегнаха ме следните размисли - Първо, кой си прави реклама с това клипче, певиците или мастиката - според мен певиците, те за разлика от мастиката поне за мен са непознатия елемент. Като човек с черен кратер вместо обща поп-фолк култура, определено смятам, че и втория клип прави повече реклама на певицата, отколкото на мастиката (и доказателството е, че запомних повече циците на певицата и марката на ремонтираната кола, отколкото марката на мастиката.) Но това е бял кахър - какво ли значи някакъв случаен консуматор на мастика в сравнение с голямата маса мастиколюбители, които очевидно не биха могли да консумират кристалното питие в друга обстановка, освен сред виещи до дупка тонколони с ориенталски тембър. Интересно, че и моите приятели, които след третата ракия реват до посиняване чалгици, също не можаха да се сетят за имената на певиците. Значи, наистина рекламата е на певиците, но платена от производителите на мастика ?? ... ай, наздраве!

Пусни си парчето преди да продължиш да четеш ;-)

Вторият размисъл, който ме налегна, е по-сериозен. Чалгицата (поп-фолкът) изглежда никога няма да си отиде от България и винаги ще ми създава дискомфорт. Ако някой от нас двамата ще трябва да си замине поради несходство в характерите, това сигурно ще съм аз. Аз ще умра някой ден, а чалгица ще се слуша сигурно и в следващите няколко столетия...

И какво е чалга? - Тя, очевидно, не е в произхода на музиката и ритмите. Khaled, Rang de Basanti или Cornershop са от същата кръвна група, но не са чалгица. 100% съм чувал песен на Khaled на български, изпълнявана от дългокоса и дългобедра чалгаджийка. Проблемът очевидно не е в мелодията. Не е и в ритъма. Може би е в текста? Не, не е и в текста (Boney M имат по-елементарни текстове, а Горан Брегович дори има само имитация на текстове) Тогава?

Чалгицата, се натрапва изводът, е в крайния продукт - в немощната (некадърната) комбинация на текст, музика и визия (Това че клиповете им били станали професионални, не значи че продуктът си струва). Чалгицата е в наблягането на опаковката, на фалшивото злато, която не струва почти нищо. Но се продава, и още как... Значи, щом стоката не струва, проблемът е в критериите на купувача. А именно, че КРИТЕРИИТЕ му СА НИСКИ. И че купувачът-българин в момента очевидно има повече пари, отколкото може разумно да харчи, та с такъв евтин трик, като чалгицата, могат да му прибират трудно спечелените парички като стой, та гледай. Като колумбов индианец, разменящ чисто злато за лъскави дрънкулки.

Но водата е още по-дълбока. Ако българинът е съгласен да унищожи/подари всякакъв вид свой капитал срещу отражение в стъклено мънисто, то той ще има по-малко, което да инвестира в бъдещето си.

Като се огледаш, ниските критерии (чалгата) владеят във всички области на живота. Чалга политици и чиновници (некадърни и корумпирани) ни управляват, защото КРИТЕРИИТЕ са ни ниски и сме готови да гласуваме за някого просто ЗАЩОТО НИ КЕФИ, а не защото вярваме, че така си управляваме съдбата. Ядеме боклуци, защото критериите са ни ниски, зариваме се в боклуци, защото критериите са ни ниски. Стоиме с часове в задръствания, ходиме по кални и разнебитени тротоари, боледуваме, нямаме деца, самоубиваме се с вредни навици, разбиваме си колите в дупки, защото нямаме критерии.

А чалгицата като естетическо преживяване помага да закрепне това мислене у нас и да се възпроизвежда неусетно в новите поколения (които са много по-големи любители на поп-фолка от нас, дъртаците). Идва ново поколение, и ако културата му е бедна, може ли животът ти му е богат?. А и най-малките не са в безопасност, не са пощадени - и те си имат чалгица - фалшиво пеещите, разпадащи се от еднократна употреба калпави китайски играчки и детските предавания по БНТ. Те отсега свикват с мисълта, че всичко, което ги обгражда, е боклук, че средата им заслужава отношение като боклук, че трябва да желаят да консумират боклуци и ще израснат като още по-фанатични фенове на чалгицата и от сегашите им батковци и каки.

А какво конкретно да очакваме от чалгицата (от постепенната загуба на критерий за добро и лошо, за качествено и некачествено), освен разкапването на духа, за нас в България - при нас мостовете и самолетите ще падат по-често, катастрофите ще са по-кървави, сградите ще се рушат по-лесно, градинките ще са ни по-малки и по-мръсни, ще се задъхваме в тесни стаички в бетонни кошери, ще ни удря по-често ток, ще ни изнудват по пренаселени плажове, и ще ни мачкат безмилостно в съда, и ще умираме повече от лекарски грешки и хранителни и алкохолни отравяния...

И ВСИЧКО ТОВА, ЗАЩОТО СЕ ЗАДОВОЛЯВАМЕ С МАЛКО И НЕКАЧЕСТВЕНО.

И има нещо символично в еволюцията на старият филмов рокер Павката, който във филма си падаше по лирични балади и с най-голямо нежелание изпълняваше кръчмарски репертоар (за което си изяде и боя пак там, на морето), а сега с напредване на годинките е отворил собствен сервиз и забогатял, но и не е забравил да направи компромис с музикалния си вкус в името на силикона и мастиката. Символ на деградацията.

Наздраве!

PS. Намерих ги



Емилия и Галена. Но коя коя е, не знам...

Другия клип така и не го открих. На търсене "Попандов" и "мастика" нищо не излиза. А кифлата била Преслава, но и с нея не намирам...

Временни трудности в снабдяването

Един виц от века на рокендрола:

"Попитали Радио Ереван:
- Какво ще стане ако в Сахара победи социализмът?
- След няколко години ще се появят временни трудности в снабдяването с пясък - отговорило радиото."

Сергей Дубинин, научен капацитет и висш мениджър в руската енергетика предвижда към 2010 година в Русия до 100 МИЛИАРДА КУБИЧЕСКИ МЕТРА ДЕФИЦИТ ОТ ПРИРОДЕН ГАЗ. Очевидно Русия върви към пълна и окончателна победа на социализма.

Изключително интересният анализ, засягащ пряко енергийната, екологичната и демографската политика на Русия и икономическия и ръст (и засягащ ни пряко и косвено) може да бъде прочетен ето тук:

Първа част
Втора част

Сирене, лютеница, кьопоолу, разбит хайвер

Тия четири продукта ги консумирам с удоволствие, а през лятото - в увеличени количества. Имам обаче проблем - не мога да си харесам марка.

Непрекъснато опитвам различни видове сирене (бяло саламурено) и не мога да си харесам. Няма такова, което да ми допада на вкус (да не е твърде солено) и на мирис (и да няма дъх).
Имам чувството че ако български производител нацели да направи някоя партида, следващата е с отчайващо качество. А какво искам аз - продуктът да е вкусен, и като си купя пак да има същия добър вкус. Най-отчайващия пример, който мога да дам е Роса. След като веднъж купих страхотна бучка, втория път просто я засилих в кофата - така смърдеше че не можех да си я доближа до носа.

Същия проблем имам с лютеницата, кьопоолуто и разбития хайвер. Веднъж купувам на Дерони домашната лютеница - страхотен вкус, втори път купувам същата - вкус на тебешир, трети път купувам - хванала е коричка, която е изключително гнусна на цвят и на консистенция...

Много ми се иска да попадна на някой, който ги е научил тия работи как се правят..
Тебеширената лютеница още ми седи в хладилника.

Не сме сами, Mes Aïeux - Dégénération

В ерата на глобализацията малките култури (и българската) май се отказаха да общуват с други култури освен с глобалната холивудско-англоезична. А всъщност - проблемите ни толкова си приличат, че направо е шокиращо. Представям ви страхотната песен на едни франсета, които открих наскоро - Mes Aïeux, а песента е Dégénération. Отдолу съм направил превод за неразбиращите френски или английски (има субтитри).

Твоят пра-прадядо разчисти земята,
твоят прадядо я обработваше,
а твоят дядо направи пари от нея.
А татко ти като стана държавен чиновник я продаде.

И сега, какво ще правиш млади мой приятелю,
в твоята твърде скъпа и хладна през зимата гарсониера,
понякога те обзема смътно желание да имаш нещо свое
и сънуваш нощем.....че имаш своето малко парче земя..

Твоята пра-прабаба е имала 14 деца,
твоята пра-баба - и тя почти толкова,
твоята баба смяташе, че три са и напълно достатъчни.
А за майка ти ти беше само една случайна грешка

Моя малка приятелко, ти сменяш партньорите през цялото време,
когато имаш проблеми ги решаваш с аборти,
но понякога сутрин се събуждаш обляна в сълзи
защото си сънувала голяма маса, обградена от много деца

Твоят пра-прадядо преживя голяма мизерия,
твоят прадядо спестяваше всяка стотинка,
твоят дядо стана милионер.
Твоят баща го наследи, и всичко вложи в пенсионното осигуряване

А ти, младежо, дължиш и задника си на министерството
дори и заем не можеш да вземеш
мислиш си как да ограбиш касиера и четеш книги,
проповядващи скромен живот

Твоите пра-пра- баба и дядо знаеха как да се веселят,
твоите пра- баба и дядо танцуваха суинг до полунощ,
твоите баба и дядо завариха и рокендрола.
А майка ти и баща ти се запознаха в дискотека.

А ти, мой приятелю, какво ще правиш тази вечер
спри телевизора, и излез някъде навън.
слава богу, някои неща в живота никога няма да се променят
облечи си най-хубавите дрехи... защото отиваме на танци. 

Нормализация

Май постепенно ставаме нормална европейска страна (Станишев да не се надува – не е негова заслугата) и то заедно със страничните елементи на едно такова европеизиране: оня ден зареждам колата на бензиностанцията (на една от големите вериги). Идва безнинджията, казвам му „95 догоре”, той слага пистолета, аз отивам да плащам, платих си и си тръгнах.

А сега кажете – какво толкова в тази случка ме наведе на горната мисъл? Дяволът, както винаги, е в детайлите:-) - бензинджията беше ... афроевропеец или негър, както ви се хареса. Явно скоро е назначен на работа, защото не съм го виждал по-рано, а аз редовно зареждам на тази безниностанция.

Не бих го нарекъл афробългарин, защото едвам говореше български, т.е. живее отскоро в страната и по-скоро е скорошен имигрант, отколкото човек, израсъл в страната (има и такива, например ефрейтор Чомбе, служил в БНА в края на 80те).

Във всеки случай – очаква ни наплив на имигранти (иконимически или политически, в момента е без значение): как трябва да се отнасяме с тях на човешко равнище? Държавата във всички случаи има някаква политика по въпроса (вероятно е да е общо-европейската), но мен мен интересува въпросът: как, ние туземците, израсли в България, да се отнасяме към тях?

Нормализацията на страната за съжаление не се отнася до доброто обслужване на гражданите от страна на държавата....но това си е поредното заяждане със Станишев & Co.

Чудовището "Ропотамо" може и да не се строи

Нима е на път да се случи чудо? Гражданите да надвият строителната мафия? Или може би все пак в България има граница, която безобразията не могат да надхвърлят? (ей това ми се струва хипер невероятно!)

Проектът за небостъргач при "Ропотамо" забуксува

Таня Петрова

Поредният преработен проект за изграждането на небостъргач на мястото на разрушения ресторант "Ропотамо" в столичния жк "Яворов" забуксува. Въпреки че общинският експертен съвет по устройство на територията е отхвърлил почти всички възражения на жителите от съседния блок "73", изменението на плана за застрояване е стопирано. Петима от 9-те членове на съвета са подписали с особено мнение предложението за одобряване на плана, включително и главния архитект Петър Диков.

Според мнозинството от членовете на съвета проектът за небостъргача предвижда незаконосъобразно застрояване, защото няма доказателства за спазени отстояния. Проектът не е съгласуван и с експлоатиращите предприятия като ВиК. Главният архитект пък настоява той да се гледа след изясняване на спорни въпроси с МРРБ. Министерството по закон задължително се произнася в случаи, в които отклоненията от минималните отстояния надхвърлят 1/3.

Както "Сега" писа, сагата с инвестиционните намерения на собственика на бившия ресторант "Ропотамо" се развива от години. Инвеститорът "Интернешънъл кепитал груп" плаща на общината близо 2 млн. лв. за правото да вдигне на общински имот 6-етажна сграда, но строежът е спрян заради незаконосъобразност от РДНСК. За да не трябва да връща пари и по искане на самата фирма СОС разделя имота и предоставя част от него на фирмата. В новия устройствен план на София парчето попадна в зона, в която няма ограничение за височината. Фирмата, която възнамерява да строи, е пряко свързана с брата на бившия финансов министър Милен Велчев.

Дори и планът в крайна сметка да бъде одобрен, скоро строителство няма да има, прогнозират експерти. По всяка вероятност живеещите в съседния блок ще оспорват в съда.

(източник)

Колко гъвкав бил строителният закон - можел да се нарушава до 1/3 без особени последствия. Това е като ограничението на скоростта да е 60 км/ч а ако караш с до 80 км/ч полицаите да ти се усмихват и закачливо да ти се заканват с пръст ... А не както е по новия закон, да ти теглят балтията. Съвсем отделна е приказката, че по-големите глоби няма да постигнат търсения ефект. А по-големи глоби и съд за незаконните строежи?!

В България имало равенство пред закона - "ХА-ХА-ХА, Госпожо!", както казваше един клоун-парламентарист от близкото минало.

Все пак да не ги слушаме, а да си караме както си знаеме...

Въпрос - кога е най-вероятно един политик да се издъни? Отговор - когато реши да направи някое добро дело, което не се изисква от политическата ситуация, а просто е решил да го направи като добър човек... Да не говориме колко нараства шансът за издънка ако методите, които е избрал веднъж са се провалили.

Никола Саркози:

"По подобен род въпроси колкото по-малко се говори публично, толкова по-големи са шансовете за напредък. Имах възможност да разговарям по този въпрос с президента Кадафи преди няколко дни. Да речем, че преговорите напредват" (източник)

Да му напомняме ли, че Соломон Паси с гръм и трясък се провали в тайните преговори в Триполи? Единственото, което може да спаси сестрите е таен коз на Саркози за който не знаеме, и който не притежават нито Великобритания, нито САЩ... Такъв таен коз не ми се вярва че има...

"Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) е подложена на разнопосочен натиск от България и не знае на кого да угоди, коментира депутат, който следи отблизо проблема. От една страна, вашата делегация поиска да се даде публичност на нарушаването на човешките права на медиците, от друга страна обаче, вашето външно министерство настоява да не се вдига шум и да се прилага "тиха дипломация", каза той." (източник)

И защо за пореден път тайни маневри като се видя какво точно лази по нервите на лудия полковник - МАСОВИТЕ ДЕМОНСТРАЦИИ.

Регистриране на лек автомобил в условия на блокада

или похвално слово за президента на САЩ

Оня ден по ViaSat History даваха много хубав филм за избирането на кардинал Ратцингер за папа. Искаше ми се да ви разкажа за него (за папата), но музата ми за тази тема мина, защото... ми се наложи да регистрирам новозакупена употребявана кола в КАТ-София. Затова ще ви разкажа, как стана тая врътка в условията на известните опашки от последния месец и в навечерието на пристигането на Джордж Буш в София.

(Този папа лично на мен ми е много симпатичен. Не, не съм католик, но човекът Бенедикт XVI вдъхва доверие и излъчва духовност, която, поне засега, не съм забелязал у българския клир. Ако ми дойде музата пак - ще напиша и на тая тема)

Та, преди 2-3 седмици купихме едно Пежо 306 – по документи на 9 години и с километрж 130х. Както знаете, от няколко седмици пред КАТ-София се вият километрични опашки за регистрация, и затова първоначално взехме временни номера, които важат до-не-разбрах-кога, но във всеки случай обезателно трябва да се сменят с постоянни. Карахме колата по този начин – като при евентулни проблеми с катаджии щяхме да минаваме с репликата: „ходя на работа, и не мога да губя време по опашки” (не знам дали щеше да помогне, но поне беше достатъчно нахална реплика)....
Миналата седмица, както помните, двете основни новини бяха опашките в КАТ и визитата на Дж.Буш в София – показваха огромни опашки и непрекъснато разказваха как целия център щял да бъде затворен.
Колата вече беше минала през първоначален сервиз и спирачките бяха проверени и оправени, маслото сменено и изобщо си беше минала целия първоначален ремонт, необходим на новозакупените употребявани автомобили и в неделя решихме да я покараме из града. Нямаше никакво движение и ей,-тъй решихме да минем край КАТ, за да видим има ли опашка, колко е голяма, за да преценя дали ще се налага да си взимам отпуска през седмицата или да чакаме още....
Караме откъм Интерпред и....О! чудо!
.....КАТ работеше! и...
....нямаше НИКАКВИ коли!

Поглеждам втори път: КАТ работи и приема документи и последната кола се намира точно пред гишето, приемащо документи – а пред бариерата нямаше никакви коли.
За щастие документите, които ни трябваха, бяха в колата и моменталически спряхме колата отпред и се наредихме на опашката от хора (не повече от 7-8 човека).
Докато ни дойде реда, успях да копирам това, което трябваше да се копира и хоп! влязохме вътре.

Малко отклонение: докато чакахме реда си, се сетих, че по телевизията бяха казали, че КАТ ще работи и в събота-неделя – но изобщо ми беше излетяло от главата.

Вътре работеха 7-8 гишета, които приемаха документи.
Процедурата е следната: подавате комплекта документи, плащате на касата колкото ви кажат на гишето (в нашия случай беше 9 лв). Забележителното е, че касата си е на МВР-то, а не някаква банка с комисиони. След приемането на документите ви дават една бележка, която пазите за по-късно, и ви казват на кой канал да идете за прегледа.

Явно този ден бяхме с късмет, защото колите пред нас бяха явно с някакви проблеми с документите и служителят от канала ни извика да изпреварим останалите. Една от изпреварените коли беше жълт Фолксваген-констенурка с две кучки в него – стана им зле, като го задминахме, ама....какво да направя;-) (абе изкефих се, да ви лъжа ли?)
На канала ни провериха спирачките (вече ви казах, че бях прекарал колата през сервиз, за да знам, че всичко е ОК) – и минахме нататъка.
Зад канала вече спряхме (един чичко с бормашина ни каза къде) – и аз отидох с бележката от първото гише към следващото – плащате за самата регистрация и номерата. Тука вече сумата е към 53 лв, катоза разлика от първото гише, тук вече присъства като посредник любимата на българския народ СИБанка, с присъщите й комисиони (любима е, защото в последните два правителствени мандата е собственост на любимата на любимия от бг-народа Б.Борисов).
Както и да е – дадох пари на банката и седнах да чакам да ми дойде реда за издаване на номерата. Тука вече се чака повечко (поне 30-40 минути) – междувременно накарах чичкото с бормашината да ми свали старите номера.
Като ни дойде реда за получаване на номерата – взехме ги и същия тоя чичко ни ги монтира – за което получи 5 кинта да се почерпи.

И така:
1. Време – от влизане до излизане: точно 3 часа: от 11:30 до 14:30
2. Пари:

1. 9 лв – за приемане на документи;
2. 53 лв за регистрационни номера;
3. 5 лв – бакшиш за монтьора

Общо 67 кинта

Какво общо има Джордж Буш с това?
Ами ако не беше неговото посещение, щяха ли МВР и КАТ да си дават толкова зор, за да махнат опашката пред софийския КАТ, която опашка през седмицата стигаше до 4-и километър, стигайки до пряка видимост от Цариградско шосе, по което пък трябваше да мине кортежът с американския президент? Представяте ли си какъв скандал можеше да стане, ако една от последните коли на опашката просто „гръмнеше”. Даже не е нужно да бъде кой знае какъв взрив – само да пукне и да видиш ти какъв щум можеше да вдигне?
Та затова според мен изкарахме тоя луд късмет и се оправихме за 3 часа.

Харесвам Буш най-малкото за това, че не му пука от някакви измислени интелектуалци. Но сега той ми свърши и една лично на мен полезна работа – принуди българското МВР да си размърда задника в положителна посока.

А това не е малко, нали?

Президентско посрещане: Часовникът се намери

Малко мисъл, малко идеи...: Президентско посрещане#links

Часовникът не е откраднат, а е паднал, след което охраната го е прибрала и върнала. Това са казали от местната полиция и от охраната на Буш. При внимателен анализ на клипа, това може(ло) да се разбере.
Пък аз го чух по снощните новини:-)

А сега мили читатели - искам да видя колко посещения ще има настоящото опровержение на вчерашния ажиотаж с клипа от албанската телевизия? Като сравнение: вчерашният ден беше с неколкократно повече от обичайните посещения в блога (всъщност стигна абсолютен до момента рекорд) - надявам се и днес да е така, но не го вярвам...
Защо се получава така?:-) Май всеки сам може да си отговори....

От дописките и репортажите за този клип обаче ми прави впечатление следното:
1. Телевизиите използваха материала на YouTube като илюстрация, вместо да си платят на албанскта телевизия за оригинала! (което ни дава и на нас моралното право да правим това с материалите на bTV и Нова без да плащаме за това:-)
2. И вестниците и телевизиите, започнаха с опровержението - което ми говори че се отнасят с ревност към новините, възникнали в интернет

Всъщност някой забеляза ли с какъв ентусиазъм го посрещаха?

Изобщо: журналя, ей, журналяяяя.....

Update: Симион е дал линк към друга гледна точка на събитието(гледайте последния клип)>>>

300 Гигабайта изгубени!

Изглежда тия дни ми се случват само неща, които трябва да изтестват психическата ми издръжливост. След като теракотена плочка от открит тир през уикенда се заби в предния капак на колата ми и удари шофьорското стъкло, днес 300 гигабайта данни изведнъж изчезнаха от диска ми, като вътре бяха и 90% от 17 000 снимки които съм направил през последната година.

Мигам на парцали и не вярвам на очите си. Може да са ме хакнали, а може и диска да сдава багажа. Все пак ще пробвам някакви тулове за възстановяване.

На тия, на които им е интересно какви бяха симптомите обяснявам каквото си спомням

1. Инсталирах си Сафари за Уиндоус и заедно с него си ъпдейтнах Куиктайма
2. Тая тъпня иска рестарт, така че рестартирах
3. След рестарта компютърчето побесня - работеше на максимално натоварване и почти не реагираше на клавиатурата.
4. Започнаха да излизат съобщения за грешки - че важни системни файлове са подменени и спешно трябва да сложа "оригиналния" инсталационен диск.
5. Търсих тъпия диск и накрая го открих, но не ми хареса менюто което ми предложи. Install XP - а не, мерси, предпочитам рестарта.
6. Поне минута тестове да се опитам да спра компютъра с мишката и тъй като не стана - пробвах с ALT+ F4 и стана
7. При опит да пусна отново Уиндоуса (64 битово XP) още след бут мениджъра излиза съобщение
"NTLDR missing press CTRL+ALT+DEL to restart"
8. Няколко пъти CTRL+ALT+DEL не промениха ситуацията
9. Пуснах си Ubuntu-то и открих липсата на около 300 гигабайта данни...

Всичко е по памет, така че може и да съм пропуснал или сбъркал нещо...

Президентско посрещане

Джордж Буш беше посрещнат като национален герой в Албания. Хората си знаят че той ще им даде Косово и хич не им дреме за витиеватите формулировки на европейците.

Интересно обаче как му свиват часовника още първите секунди (гледай лявата ръка!)
10x, Симо за клипчето...

Update от Стойчо: Часовникът не е откраднат, а е паднал, след което охраната го е прибрала и върнала. Това са казали от местната полиция и от охраната на Буш. При внимателен анализ на клипа, това може(ло) да се разбере.Пък аз го чух по снощните новини:-). Ето и коментара ми>>>

Втори живот

Най-накрая успях да разходя новата ми кола (Toyota RAV4, 1998 г., дълга база) на дълъг път - до Албена.

Количката се държа прилично.
Климатикът, спирачките и чистачките се справят отлично.
Забележки - шумът над 120 км/ч става доста досаден, консумацията е 9-10 на сто със скорост 110-150 км/ч. и четири човека с багаж.
Много стабилна на дъжд.

И... ми спаси живота:
Някъде около Търговище караме след открит тир. От тира хвръква теракотена плочка, удря предния капак и предното стъкло точно пред шофьорското място и отлита встрани.
По предното стъкло - никакви следи. Чак на другата сутрин в Албена видях следите по предния капак - сериозна дълбока резка, ще се наложи китосване и пребоядисване.
Но стъклото издържа.

Идиота, който кара открит ТИР със 100 км/ч, без да е обезопасил теракотата, която вози, искам да удуша.

Втория ми живот доста прилича на първия ;-)
Утре съм при застрахователите.

Перфектният телефон

Първо, един социалистически виц:

На Червения площад се разхожда българин. Иска да попита някого за часа. Точно срещу него върви симпатичен чичо с два тежки куфара.
- Извинете - спира той чичото - знаете ли случайно колко е часът?
- Момент - казва чичото и оставя куфарите. Поглежда си ръката, където като тънка сребриста лентичка стои съвършеният часовник - показва не само времето, но и атмосферното налягане, прогнозата за времето, резултатите от мачовете, числата от тотото, скоростта на вятъра и какво ли още не.
- Но това е великолепен часовник - се диви нашенецът. - Какъв е?
- Съветски - отговаря чичото - И аз съм много доволен, само батерийките са малко тежички... - и посочва двата огромни куфара...

И по същество - спорът около живота на батерията на iPhone се разгорещява.

Ето малко мнения (вариращи от 40 минути до 5 часа)

Dvorak: iPhone battery dead after 40 minutes
iPod and iPhone Battery FAQ
iPhone's true battery-life to surprise us - source

Едно елегантно черно куфарче с кабелче ще им реши всичките проблеми ;-)

Колко приятно е да бъдеш "пионка на американския империализъм"

В интервю пред западни медии само няколко дни преди срещата на Г8, Путин заяви, че Русия ще отговори на разполагането на американски противоракетен щит в Европа, като насочи ракетите си към цели на континента, както по времето на студената война. Руският президент даде да се разбере, че сред потенциалните цели на руските ракети ще бъдат и американските бази в Румъния и България, посочва румънското издание.

източник

Може да се каже, че преходът свърши, поне в геополитически план. От държава, която беше защитавана от ядрения чадър на СССР (а беше ли всъщност, сега като се замисля???), станахме потенциален противник на Русия, т.е. мечтата на Вуте да му падне ядрена ракета в двора може и да се сбъдне (макар и не от същия производител).

Отпивайки от чашката кафе без кофеин наум си правя анализ - кое е за предпочитане, да бъдеш част от "прогресивното човечество", да живееш в "братска държава", да бъдеш част от "братски народ" и да трепка сърцето ти от "дружбата от векове за векове" или пък да си гражданин на "пионка на американския империализъм" и "потенциален противник" на суверенна Русия.

Да ви кажа честно, да си гражданин на пионката е доста по-комфортно и приятно. И мисля да си останем така колкото се може по-дълго време.

А тавариш Путин защо си мисли че може да спечели студена война с мижавата си държавица, щом големият му идеал СССР безславно я изгуби? Голяма загадка. Горките братушки.

Дали България сключи поредната си "сделка"

Странно е колко левите политици в Европа обичат енергоносителите. Любимите упражнения на БСП (и преди, и сега) са по енергийна политика, канцлерът Шрьодер смени гласоподавателите с газта, а сега и левият Блеър си изпроси някой друг петролен кладенец от Кадафи. Кой знае, ако госпожа Роаял беше седнала на президентския стол, дали и тя нямаше да се увлече по газта и петрола...

Щом енергетиката говори, моралът мълчи. И Вальо Топлото ще ви го потвърди.

Много се говори за медиците в Либия, но рядко се говори ЗАЩО ИМЕННО ТЕ са жертвите на манипулативната политика на Кадафи. Петима българи и палестинец - единствената връзка между тях е, че произхождат от държави които не (могат да) се грижат за собствените си граждани. Лесна плячка.

Да, но това не е всичко. Защото Либия е такава държава, където със сигурност циркулират и граждани от по-бедни и незначителни държави - африкански например. На тези, които искат да експлоатират тезата, че това е част от засиленото напоследък противопоставяне на мюсюлманския срещу християнския свят да припомня, че медиците бяха арестувани доста преди 11 септември, и тогава противопоставянето не беше с християни срещу мюсюлмани, а цивилизованият свят срещу няколко луди местни лидера. И сега се сещам, че левите поддържаха всъщност отлични отношение с лудите местни лидери. Но замълчи, сърце.

В Либия многократно са съдени и други български граждани - за производство на алкохол например, за контрабанда, за валутни престъпления, за търговия с неразрешени стоки... За да си докарат нещо отгоре към скромните заплащания 99% от българите се занимават с незаконна дейност. И отвреме навреме си плащат за това.

След като епидемията от спин започва да набира скорост в Бенгази, логично е за "великия" лидер да потърси на кого да хвърли вината. И ето ги идеалните кандидати - бедните, дошли от незначителна държавица, дребни хитреци и далавераджии българи.

Но с България има и друг проблем - идеологически. След 90та година "братска" България мина в лагера на империализма и гражданите й от приятели се превърнаха в "идеологически диверсанти", които благодарение на доверието което са създали към себе си и дългия си престой в джамахирията разпространяват вредните бацили на демокрацията. Току-виж и на либийците им минало през ум, че животът би бил по-добър с по-малко социализъм в него.

И третия проблем е от икономическо-петролно естество. По времето на бай Тошо България получи възможността да разработи петролни находища в Либия с концесия, чийто срок изтече към 2005 г. Но след 90та година възниква въпросът - Защо да се дава петрол на един идеологически враг? Договор обаче не може просто така да се скъса, но пък може под благовиден предлог да не се изпълнява. Чуват се гласове, че българската концесия е била на безперспективно място, че е нерентабилно да се вади петрол от там... Ами ако е така, защо не разменихме "безмислената" концесия за сестрите, както беше намеквано от джамахирията още навремето и да им спестим десетина годинки в затвора?

А в момента Тони Блеър като добър човек и отличен брокер с грамадна комисионна ще ни сключи сделката и ще даде в ръцете на другарите си по европейски парламент мощен коз за следващите избори.

А на въпроса - защо трябваше да се плати тази чудовищна цена, отговорът е съвсем прост - защото никакви търговци не сме, и както си продадохме (подарихме) БТК-то за жълти стотинки, така ще се разделим и с концесии, магистрали, атомни централи и всичко останало, което имаме. Поради дълбоката прогнилост на българската "демокрация" изглежда сме обречени да взимаме твърде малко за това, което имаме, а за това което ни се дължи, да не взимаме почти нищо.

И тъжното не е, че соц правителството изтъргува един петролен кладенец срещу живота на няколко българи. Това дори може да мине за благородна постъпка. Тъжното е, че на кантар не са самите българи (защото българи по световните затвори има колкото искаш, и въобще не съм убеден, че всички са виновни), а гласовете, които може да донесе евентуалното разрешение на кризата. А това е огромна цена и трите страни в спора знаят това - и Кадафи, и Блеър и Серж. Дали лудият полковник не се кефи при мисълта, че може да определи победителя в бъдещите избори в София?

Ето малко допълнителни данни по темата:

Министър Овчаров отговаря на парламентарно питане по темата за либийските концесии
Вестник Атака с още факти, но по-различно виждане по темата

Моите отношения с литературата.

Долният материал представлява мои спомени за обучението по литература в училище по времето на тоталитаризма. Не вярвам, че днес нещата са принципно променени.

Материалът е дълъг и съдържа лични спомени. Записах ги по-скоро с намерението да не ги забравям, отколкото да правя стройно изложение или хроника на изминалите събития. Предупредени сте, значи ;-)

В четенето и литературата влязох с висок старт, като се научих да чета преди да започна училище. Не го споменавам за да си придавам важност, а просто като факт, който има значение за разказа.

Така че в първи клас влязох с доста солиден багаж прочетени книжки (някои от тях дори с дребни буквички) и определено смятах, че четенето (което после еволюира в предмета литература) ми е силната страна. Но не бях съвсем прав.

В първи и втори клас се учат елементарни неща - песнички от един два стиха, уроци по едно изречение. Любимата ми песничка беше "Тарлю телци пасе". Един ден учителката каза - "Деца, коя песничка искате да изпеем?" Съучениците ми тъпееха, аз се провикнах "Тарлю телци пасе!" След кратка пауза, учителката каза - добре, ще изпеем песента за Георги Димитров. Песента за Георги Димитров беше някаква бозичка, която дори тогава не можех да запомня. Камо ли сега да си спомня дори ред. Дълго време се чудех защо не изпяхме песента, за която имаше все пак някакво желание от класа, а трябваше да пеем нещо друго, което, абсолютно съм убеден - на никой не му беше любимо.

Тогава за пръв път се усетих че като че ли повечето ми съученици всъщност биха пели каквото им наредят, учителите си имат някакви свои планове за песните, а въпросите им са само от учтивост. Е, не разсъждавах точно с тия думи, но мисълта течеше в тази посока.

Тогава литературните задачи, които ни бяха възлагани не бяха нищо особено - разкажете как изкарахте лятото, разкажете за есенната гора. И тъй като и двете неща се отнасят за собствените ми наблюдения върху реални обекти, а и бях понатрупал езикова култура, се справях прилично.

След трети клас започнаха по-големите проблеми. Съчиненията по абстрактни теми и анализите на картини и произведения. Сигурно няма ученик който да обича въпроса - "Какво е искал да каже автора". Определено мразех анализите на произведения. Картините иди-дойди.

Баща ми има приятел, който е професор по славянска филология и българска литература - чичо Кольо от Велико Търново (нямам ни най-малка идея какво му е истинското име ;-)) Та един ден се оплаквах на чичо Кольо, че часовете и особено домашните по литература ме мъчат и чичо Кольо каза, абе дай да ги видиме тия домашни, какво се оплакваш толкова. Речено-сторено - имах някаква особено мъчителна тема за съчинение, която написах под диктовката на професора по българска литература (вътре нямаше нито една моя мисъл).

Спомням си как се върнах у дома, баща ми с професора пийваха биричка на сладка приказка, а аз размахах тетрадката под носовете им : "Чичо Кольо, имаш четворка по литература!"

В седми клас обучението по литература имаше особено значение за мен - щях да кандидатствам в езикова гимназия (благодаря на родителите ми, че ме светнаха че има такова нещо и ме натириха да уча там) и се оказа, че един от изпитите е литература. Подходът към изпита беше доста прагматичен - частни уроци. Това бяха първите частни уроци, които взимах през живота си и слава богу учителката беше доста разбрана. (Години след това се чудех за какво са ми необходими частните уроци при положение че това което ми е необходимо уж трябва да се учи в училище). Обучението протичаше така - водехме разговор с учителката, взимахме готови теми по различни въпроси, която тя имаше от предишни ученици, преписвахме ги, а после съчинявахме тема по същото произведение (но никога същия въпрос, естествено!).

Тези уроци имаха един голям плюс и един голям минус. Големият плюс беше, че наистина подготвяха за приемния изпит - на практика ние запаметявахме набор от разсъждения и фрази за всяко едно произведение и после бяхме готови успешно да ги вложим в съчинение по каквато и да е тема по произведението. А минусът беше пак същото нещо - у мен се създаде впечатлението (а сигурно не само у мен), че предметът литература се състои в това да назубриш няколко интерпретации и няколко цитата за всяко едно литературно произведение при което изпълняваш изискванията на системата, за да получиш съответната оценка. ТОГАВА ДОРИ СИ НЯМАХ ИДЕЯ, ЧЕ ЛИТЕРАТУРАТА Е НЕЩО ПОВЕЧЕ.

Помня много добре заниманията си около "Андрешко" - защото написах гигантско съчинение, което учителката си преписа за следващите си ученици за ползване. (надух се като балон от гордост!) За Андрешко трябваше да се ползват следните ключови фрази - бунт срещу експлоататорския капитализъм, спонтанен неосъзнат бунт, Андрешко олицетворение и бирника и той олицетворение на нещо си - първият добър а вторият лош, лошият капитализъм, който се занимава със секвестиране на житцето, андрешко от пасивен наблюдател става активен бунтовник (демек предвестник на социалистическия реализъм и БКП).

Тази схема на обучение определено постигна целта си. Влязох в мечтаното училище. Л.А. с който ходехме заедно на уроци по-късно ми стана съученик в езиковата, а в момента е шеф на голяма ПР агенция. Така че уроците си струваха. Изкласихме.

Българското обучение по литература тогава беше дълбоко порочно. Не можеше да бъдат заобикаляни клишетата, които стояха като огромни камъни по пътя към истинската литература. Всяко едно трябваше да бъде погълнато и смляно от бедния ученик. Всяко произведение си имаше тълкувание, и то понякога с точно определена формулировка, която трябва като папагал да повтаряш в нужните моменти (трябваше да се повтаря дефиницията, измъдрена някога от някой си мастит литературен критик) - "авторът Х е представител на ...., защитник на обикновените трудови маси и ....".

По някакво щастливо нареждане на звездите, темата по литература на приемния изпит беше Алеко Константинов - с малко патриотизъм, с малко плюене на хищния американски империализъм и бездушие, с "Парица е царица", с мизерията на чикагските кланици, с хвалбите на описанието на Ниагара - и ето ме в синя униформа в гимназията.

Големите ми проблеми с литературата започнаха именно в гимназията. Първо, нямах ни най-малка идея какво точно искат учителите по литература от мен. Второ, нищо не разбирах от това, което говореха в час. Ако помните, Класическата гимназия имаше навремето една директорка (може още да е директорка, кой знае) която беше известна с дългите си речи на живо и по телевизията. Тя си умираше да използва изящни фрази и красиви думи (вмъкваше тук-там и някой архаизъм или цитат от старобългарски), но за съжаление от твърде многото финтифлюшки в езика и не можех да разбера какво точно се опитва да каже, да не говорим че никога не издържах нейно изказване до края. Изглежда че това навремето беше масова болест по учителките по литература, защото и моите учителки в гимназията имаха навика да се изразяват по същия начин - красиво, плавно, с дълги и сложни изречения и без да им разбирам бъкел от приказките.

Какви позиции има например Константин Кирил Философ? Тогавашната учителка ни караше да четеме едно луксозно малко книжле - "Константин Философ - А,Б,В на Ренесанса". Дори след прочитането му пак нищо не ми се изясни. Спомням си как обсъждах с един мой съученик - Владко, току-що отминалата класна работа.

"Копеле, ти какви позиции писа, че има - граждански или обществени?" - заинтересува се Владко.
"Граждански, май" - предпазливо отвърнах.
"А аз писах обществени" - се затюхка Владко - "еба си мамата това класно, дано изкарам за четворка"

А погледнато принципно - въобще има ли смисъл да се занимават осмокласници със средновековни автори? Без да се познава историческата обстановка в която са писали? Без да се познават мотивите им? Като съзнателно се фалшифицират част от мотивите им (например в никакъв случай не биха могли да бъдат вдъхновявани от религията или пък от Византия - тогавашният голям враг, пази Боже). Перверзното представяне на Константин Философ като някакъв панславянски пра-социалист и пра-националист увеличава или намалява мъглата в главите на учениците??

Осми клас беше най-дълбоката дупка в която попадна моята успеваемост по литература. Ботев. Първия провал беше със зазубрянето на стихотворенията.

"Моите ученици трябва да знаят Ботев наизуст, така както аз го знам" - декларира литераторката. Знаенето наизуст означаваше абсолютно научаване - със запетайките. Размяната на две думи в ботево стихотворение водеше до автоматична двойка. "Ботев трябва да се знае" - беше аргумента. Спомням си, че една от отличничките по литература, М. - стана по желание, за да рецитира нещо от Ботев, обърка два предлога и получи автоматичната двойка. Със сълзи в очите седна обратно на чина, а на всички останали ни стана ясна безнадеждността на каузата и забихме погледи в чиновете.

Литераторката (Х.В, по късно Х.Т.)каза - а кой сега ще каже "На прощаване" и тъй като никой не помръдна дори след неколкократно подканяне, целият клас получи по една двойка в дневника. След няколко дни аз отгърмях безславно на "Хаджи Димитър", въпреки че се бях заклел напук, че ще науча тъпото стихотворение (Бяха обещани шестици на тези които могат "да рецитират"). Учих го упорито две седмици. Но имам проблем, че не мога да уча наизуст. Всичко по-голямо от четири стиха за мен е невъзможна преграда. Въпреки всичко, изкарах Хаджи Димитър почти докрай, докато смених един предлог...

"Седни си, две".

Следващият гръмък провал беше класното по литература. Темата беше както можете да се сетите - Ботев, можеше да се пише на свободна тема за Ботев (учителката беше много горда с либерализма си), но не можеше да се ползват самите произведения. "Ботев трябва да се знае, така че не ви трябват текстовете". Ами сега? Обърнах си книгата с Ботев с лице към чина, а на гърба и се мъдреше "Символ-верую на българската комуна".

Дори тая правоверна политическа декларация, приписвана на Ботев (няма нито едно доказателство, че е негова), не ни беше разяснена като хората. А изразът "символ-верую" научих какво точно значи чак през 2007г. ;-).

Седнах и написах един политически анализ, където сравних възгледите на Ботев с това което знаех за Парижката комуна. Получиха се няколко паралела и хоп - класното беше готово. С чувството че прескочих и тоя трап си предадох работата.

На следващия час трябваше да получим работите си с оценките вътре. Литераторката започна да раздава - първо на отличниците, второ на тези които се справили много добре, но имали пропуски, трето на тези които имали още да четат, четвърто на почти безнадеждните, пето - на безнадежните и шесто - "на онези, които са се опитвали да преписват" - където бях само аз.

Предвид схоластичните и догматични "познания" по литература, с които се пълнеха главите на учениците тогава, най-надеждния начин да избуташ литературата си бяха пищовите - преписваше се масово по най-хитроумни начини. Б. преписваше под самия нос на преподавателката на първия чин. За източник се използваха писмени работи, получили шестици (за предпочитане в други класове, випуски или други училища) или пасажи от казионните литературни анализи, които се намираха по учебници и помагала. В целия клас сигурно имаше 5-6 човека, които не преписваха и аз бях един от тях.

"Но защо?" - извиках аз, като си разбрах оценката.
"Ти не можеш да напишеш толкова добра работа. Преписвал си."
"Не е вярно!"
"На устен изпит ще ми докажеш."

Устен изпит. Ботев. Значи пак рецитиране на стихотворения. Ясно е колко показах.

На края на срока блеснах с някакво съчинение на свободна тема (слава Богу, не беше Ботев) и получих петица. Литераторката прегледа дневника, за да оформи оценките за срока. "Три двойки и една петица, едва стигаш за три". "Мамка ти мръсна" - репликирах наум.

В по-горните класове историята се повтаряше, но не в толкова остри форми. Хамлет, Дон Кихот - пак папагалничене и готови фрази. Нямаше я драмата на ренесансовата личност у Хамлет. Дон Кихот и героите на Гогол трябваше да бъдат напъхани в прокрустовото ложе на социал-реалистичната интепретация. Сексуални мотиви при Хамлет? Нищо подобно - той е борец за справедливост, нещо като датски хайдутин. Цялата вряща под повърхността сексуалност беше подмината, героите на Гогол трябваше да подготвят почвата за Октомврийската революция, дон Кихот не живееше в света на фантазиите си, а искаше да ликвидира потисничеството на католическата църква.

Водеха се псевдо спорове на псевдо теми - национален или класов тип бил Бай Ганьо? Стигнали ли сме на висотата на заветите на Ботев или не сме? Има ли място за героизъм в ежедневието или няма?

Промяната на критерия също ми действаше обезсърчаващо. В някаква дискусия споменах нещо за капитализма и за идеали които били "пътеводна светлина" за народа, но литераторката ме отряза на мига. "Не сме се събрали да говорим клишета". Хм - клишета?? А комсомолските събрания? А тържествените чествания на тоя или оня? Нали се говори ТАКА за шестица?

Имаше и още два опасни момента в часовете по литература - трябваше да се внимава, да не се спомене изразът "гледна точка" (защото било русизъм?? point of view?), или да не напишеш в някоя писмена работа думата "защитава". И двете водеха до намаление на оценката с една единица. (Правилно било да се каже "защитява" или "защищава". Наистина в речниците тогава беше точно така. После се промени, ама оценката си остана).

Помня още една двойка, която получих - защото чистосърдечно си признах, че не разбирам какво представляват критериите на социалистическия реализъм. Дефиницията на тоя червен мъртвороден термин се състоеше от няколко критерия, от които помня последните два - партийност и народност. Май имаше и гражданственост. Значи ставам аз започвам да мънкам за партийност и народност и по едно време, сепнат от безмислието на думите, които изричам, спирам.

"Другарко Т., не ми е ясен социалистическият реализъм, нищо не разбирам от дефиницията."
"К., ти си умен ученик, как може да не го разбираш? Защо ми саботираш часа? Ще получиш двойка!"
"!???"

Иронията беше в това, че по онова време възгледите ми бяха оформени в духа най-правоверния научен комунизъм. И какво друго биха могли да бъдат, щом това пишеше в учебниците и от това се получаваха шестиците ...

Пак в изблик на "либерализъм", литераторката посвети няколко от последните часове в един от сроковете на четене на литературни списания - "Пламък" или "Септември".

Помня, че тя имаше предпочитание към едното от двете, честно казано нямам идея защо - и двете ми се струваха еднакво безобразно скучни. Имахме за задача да купим списанието, да си харесаме от него нещо, да го прочетем на глас на класа, а после да го анализираме. Купих една бройка и заедно с моето приятелче Васко седнахме да четеме. ЕГАТИ БОЗАТА! - беше единодушното ни мнение. Но трябваше да се подготвим и от нямане какво да правим започнахме да си пишем бележки в стихотворна форма, от които се появи следната ни "творба" - "Нищото".

"Нищо. Разпадане на нищото.
Е ли това защото нищото е нещо
или пък нещото е нищо?

Не сме ли ний затова да направиме от нищото нещо
или нещото да го направиме на нищо.
Нали от нас зависи то."

Влязохме в час и в момента в който учителката ни каза да четем, Васко прочете стихотворението. Въпросът към класа беше - кой е авторът? След като се подхвърлиха няколко авторитетни имена (даскалицата подхвърли братя Мормареви), ние разкрихме авторството и предизвикахме шумен смях, с който сложихме край на безкрайното преливане от пусто в празно. Литературните списания бяха забравени, но грехът ни пред другарката Х. Т. - никога.

Тъй като гимназията се водеше "елитна", имах доста съученици - деца на разни знаменитости, включително на литератори. Част от тях си изкарваха доста добри пари, като аутсорсваха (публикуваха) от името на бащите си тъпи стихотворенийца в авторитетни издания. С хонорара за едно стихотворенийце, който мой съученик прибра за някаква глупост в "Работническо дело" спокойно можех да изкарам две седмици на къмпинг на морето. Няма да ви казвам какво черно разочарование ме мъчеше, че баща ми е инженер и трябваше да си изкарва парите със сериозен труд, а не с литературни фалшификации.

Въпреки разочарованията от системата се мъчех да пиша стихове (любовни естествено) и по едно време реших да ги пращам в сп. "Родна реч", но разбира се, без никакъв ефект. Измъчвах се от мисълта, че писането ми иде отръки само ако се отнася за съученички, а като се опитвам да пиша по големите обществени теми - като борбата за мир например, излизаха само глупости. Тогава моята муза ми подхвърли, че всички известни писатели имали любовни стихотворения. Не можех да повярвам - иконата Ботев, разчувстван от някоя девойка? Вазов? Йовков? Измъчвани от любовни терзания? Не и повярвах. Та те са били велики, коя жена ще им откаже, защо да се мъчат със стихотворения... Освен това ме блазнеше писателската кариера - едно късичко стихотворение и хоп- отиваш на море. Колко му е, далеч по-приятно е, отколкото да се вреш между машините.

Матурата. Чудовищна несправедливост е толкова много в живота на човека да значи това напълно формално и фалшиво мероприятие. Целта на матурата е уж да докаже зрелостта на ученика на излизане от училището и неговото оформяне като самостоятелна мислеща личност. А в действителност за пореден път се дъвче дъвката на готовите литературни клишета. Отново авторите дисциплинирано застават - кой под табелката "патриарх", кой под "гений", кой под "безмилостен критик на капиталистическата действителност". Този път си бях научил урока и цялото време за подготовка за матурата прекарах в правене на пищови. А годината беше 1988.

Бях открил съвършения пищов (май тариката Владко ме светна на него) - с тънък молив изписвах каквото ми трябваше върху белите страници на ползваната литература. Човешкото зрение е така устроено, че от разстояние 2-3 метра не може да различи написаното с молив от напечатания текст в книгата. Приближи ли квестора, просто обръщаш страницата. Другият номер е с разредено лепило да се мацнат ръбовете на страниците, където е изписан тайния текст. Така при беглото преглеждане на книгата (а квесторите нямат време за експертиза на всяка донесена книга) залепените страници не се забелязват. А после необходимите залепени страници се разлепят и текста е пред очите ти. Готово!

Господ помогна и този път и на матурата също ми се падна Алеко Константинов. Вечна ти памет човече. Най-приятният и разбираем за мен автор, почти не ползвах пищова, освен за да вмъкна задължителните клишета ("най-безпощадния критик...")

Въобще не се изненадах на петицата на матурата. Но с моите оценки по литература плюс матурата, всички университетски хуманитарни и икономически специалности бяха затворени за мен. Оставаше доброто старо инженерство, където 2+2 поне в средния курс е винаги равно на четири.

Не знам колко е променена днес системата. Може би матурите вече не са формално мероприятие, а истински тест за зрелост и готовност за живота. Може би в часовете по литература сексуалността и религиозното чувство вече се разглеждат като възможен мотив за произведенията на великите автори? Може би дори на някои автори им се разрешава да пишат гениални произведения, дори когато не гледат твърде сериозно на себе си? Може би дори на патриарсите и гениите ще им бъде разрешено да имат човешки черти? Може би дори ще бъде признато, че "Под игото" е роман със сериозни слабости? Може би наистина учениците биват обучавани да мислят критично?

Многословната директорка на Класическата гимназия беше запомнена навремето с фразата че държава, в която полицаят взима повече от учителя не може да има бъдеще. Фразата предизвика истинско сътресение в цялата държава. Подземен тътен, който предизвести падането на комунизма.

Може би сега най-блестящите ученици се опитват да бъдат учители, а не чиновници в многонационални корпорации?

А днес, колко пъти повече взима полицаят от учителя? А шофьорът в градския транспорт?
От друга страна - има ли учители, които заслужават "да взимат"?

И накрая - да изкажа благодарност към истинските ми учители по литература. Покойният Георги Марков, особено с втория си том на репортажите. Госпожа Карадакова по руски, която ни разкри чудната красота на творчеството на Пушкин, Гогол и Чехов. И този, от когото научих най-много за писането на есета - анонимният автор на учебника по TOEFL.

10х, people!