понеделник, февруари 26, 2007

За любовта на македонците към истината или какво всъщност е казал Сандански на вестник Политика

Понякога се случват весели неща в Интернета, които ме карат да пиша импровизирани постове.

Значи онлайн са достъпни и двата вестника - белградският вестник Политика. Гледайте 21 юли 1908 година. Заглавието е Револуција у Турској

И Македонският Утрински вестник, който творчески интерпретира интервюто

Ето го и веселото клипче



Благодаря на Търновеца, който ме светна по темата ;-)

четвъртък, февруари 15, 2007

За Петър Стоянов и блога му

Специално се обръщам към Петър Стоянов или пък някой, който го познава и може да му съобщи следното:

Г-н Стоянов, вероятно има някаква настройка в блога Ви, която не позволява да бъде прочетен от мен. Нашите администратори са забранили достъпа до сайтове за "възрастни" и когато се опитам да прочета писаното от Вас получавам следното съобщение:


Ако кликнете върху снимката за по-голям размер, ще видите, че блогът е отбелязан като ... . Ще се въздържа да повторя думата, за да не почне пък Гугъла да ми праща читатели, търсещи.....

Естествено, някой ще каже да сменим администраторите, но те са в Германия и ми е по-лесно да се обърна към Вас, отколкото до някакви си администратори в Германия.

Повод да вляза в блога Ви, беше постинга Добре дошли в Европа

Поздрави и бъдете здрав!

сряда, февруари 14, 2007

Отваряне на досиетата или 5 неща, които няма как да знаете за мен

Малко мисъл, малко идеи...: Щафета - Няколко неизвестни факта за мен...

Комитата ме бъзна и аз да се включа в самопредставянето, което правят блогърите в последно време. Та ето няколко неща, които едва ли знаете за мен:

1. Завършил съм Немската гимназия и МЕИ и поне до момента владея в различна степен 5 езика, освен българския. Ако може да се направи някаква класация – английският е на предпоследно място. Мисля, че мога да науча кой да е индо-европейски език за 6 месеца живот в страна, в която този език е общоупотребим.
2. Като малък имахме котка. Взехме я като малко коте от улицата, когато бях 9-и клас (т.е.1986 г). Котката така и си остана с името Маца или Котето и доживя до по-миналата година (2005 г), навършвайки бая годинки за котка.
3. Харесвам руска литература(и стара, и нова), джаз (от по-стария), Дискавъри и Нешънъл джеографик. В училище ми вървеше математиката, но не и литературата. Допадаха ми още историята и географията, но не и химията.
4. Не харесвам чалгата, Слави Трифонов, Бойко Борисов, Труд и 24 часа (последните на всичко отгоре са ми клиенти), АЕЦ, „Не сте сами”, таксиметрови шофьори
5. С Комитата се познаваме от казармата, приятелството с когото продължава и до днес. Това, което не предполагате е, че офлайн с него се виждаме не повече от два пъти годишно, като единият път е на купона по повод рождения му ден.
6. Като цяло с него имаме сходни политически възледи, но май по тактиката се различаваме – някои от нещата се намират в точка 4.
7. Израсъл съм в София (от 4 годишен)и се чувствам софиянец или както ни наричаха в казармата „кестени”. Тази титла и сега нося с гордост – може би точно заради обидният или обиден тон, който влагаха селяндурите в нея.
Но съм роден в Панагюрище, откъдето е майка ми и целият й род. Баща ми е бил по разпределение в района на Панагюрище, където се е запознал с нея. Всъщност първият софиянец в рода ми е баба ми (лека й пръст) – майката на баща ми. Родът им е дошъл от Македония в началото на 20 век. Дядо ми е от Царибродско – и те са се преселили в София в началото на миналия век. След което родата живее постоянно в София и се мести отвреме на време по други места – баща ми е роден в Кюстендил, където пък е бил дядо ми на работа по време на Втората световна война
8. Не исках да се включвам в тази инициатива, но Комитата беше много убедителен

Май станаха 8 - Хайде, кой е следващият?

История: Документален филм, забранен в Русия


Наскоро прочетох, че документалният филм "Последният мит" е забранен в Русия и копията, намиращи се на различни места постепенно се изземат.

Там и Борат е забранен, но това е друга история.

Това вече наистина ме заинтригува. Филмът се оказва филм-изповед на известният у нас Виктор Суворов.

Наскоро съвсем случайно забелязах, че книгите му изчезнаха и от руските книжарници в София (конспирация?)

Ето филма:





понеделник, февруари 12, 2007

Още новини от македонското радио на "български"

Тази вчер в Битола промоция на книгата “Хора на които не се отваря парашута” от Алек Букарски

понеделник, 05 февруари 2007

03.02.2007 Тази вечер в Битола е промовирана книгата “Хора на които не им се отваря парашута” от Алек Букарски, награден на скопския издавател “Темплум” за най-добър дебитиран ръкопис за 2006 год. Младият битолец Букарски получи наградата “новите” за своя прозаичен ръкопис, истински идиом на местното битолско миле. Този млад писател особено се изтъква с надписите в националните печатни медии и блеска със своя изкреност и суровост в настъпването.

Мой коментар: Изглежда че не в България, а именно в Македония смятат че българският и македонският са един напълно еднакъв език, и с отказ от реално разбиране на разликите получаваме горните смехотворни публикации ;-)

петък, февруари 09, 2007

Честито, отец Николай!


Знеполският епископ Николай е вече избран за пловдивски митрополит.

Какво да кажа - честито, и знам вече, че пловдивската митрополия е в сигурни ръце.

Негово високо преосвещенство е честен, интелигентен и много точен човек.

Помня го и като феноменален радист от казармата ;-)

Щафета - Няколко неизвестни факта за мен...


Учение и труд, жизнерадост и дръзновение!

Евгени ми предаде щафетата и няма как да го разочаровам, твърде много го ценя ;-)

1. Научих се да чета на две годинки и половина. Майка ми твърди че съм се научил на три и половина, но тогава просто за пръв път и прочетох нещо на глас.

2. Като малък много мразех да се усмихвам за снимки. Затова на детските ми снимки изглеждам сърдит. Истината беше, първо, че не виждах нищо весело в снимките и второ, исках да приличам на възрастен, а те не се хилеха по снимките. Също така много ми беше любопитно къде държат пилето във фотоапарата, което все не хвръкваше. За съжаление фотографите винаги отклоняваха отговора по същество, а аз си представях специални кухини в апаратите, със специални вратички, синхронизирани със светкавицата и отвори за въздух.

3. Живял съм 4 години в Прага като малък и я смятам за мой втори роден град. На 15 години като се върнах в София, можех да стигна само до НДК без чужда помощ. На 19 в казармата ми се струваше доста странна идеята, че съм от София, но "репресиите" на които бях подложен като "кестен" и "шоп", окончателно ме превърнаха в столичанин . Баща ми е от Пловдив, а майка ми от Варна.

4. Водех непрекъснати войни с учителките ми по литература, побеждавах в битки, губех войните ;-)

5. До 1996 година се занимавах с политика според убежденията си. След това възгледите ми за начина за участие в политическия живот еволюираха.

6. Мразя да работя с клиенти. От 1993 година работя почти само такива професии - брокер, продажби, обслужване на клиенти, преговори.

7. В момента събирам идеи какво ще правя през следващите 10 години.

8. Комитата е прякор, който измислих през 1997 година, за да имам адрес в hotmail.com без цифри (невалиден е вече ;-)) Абе вижте и най-стария ми оцелял личен сайт.

Излязоха с няколко повече, а имам още какво да казвам. ;-) Обещавам автобиографични постинги.

Стойчо, Симион, Търновец, Петър Петров, Петър ваш ред е. Може да се ограничите до пет точки, ако желаете.

четвъртък, февруари 08, 2007

Другарят Сталин е жив, за съжаление...


Демократична държава ли е България?

Не съвсем, щом не е разчистила още сталинисткото си минало.

Какво получихме в наследство от другаря Сталин.

1. Републиката. С фалшифициран референдум под "моралното влияние" на съветската армия, през 1946 година България става НАРОДНА РЕПУБЛИКА. В народната република няма нищо републиканско, нито народно в управлението, освен карнавално-парадната форма. Всъщност за пръв път в България след 1990 година се установява истинско републиканско управление, а демокрацията в него е неприлично млада (да не казвам на колко години). Днешният "републикански" елит просто приспособи за нуждите си една сталинистка реформа, за да не даде каквато и да е власт обратно на династията. Демокрация ли? Като приемаме безрезервно резултатите от "референдума" през 1946 година, на практика одобряваме политиката на другаря Сталин. Поради легендите, които се носят и днес за монархията като начин на устройство на държавата, народът е републикански настроен и вероятно ще предпочете републиката на един нов референдум... Защо няма референдум? Защо такъв страх от народното решение? Може би за да няма анализ на сталинисткото минало? Републиканското устройство ликвидира ли недемократичното управление, династиите, връзкарството, опасността от авторитаризъм или е само една формална промяна, оправдаваща смяната на елитите? Познайте отговора.

1:0 за другаря Сталин

2. Правописът. През 1945 година в България е въведена Лениновата правописна реформа (а в Македония сръбската правописна реформа). Идеята е първо, правописът да бъде максимално опростен, за да може да се ликвидира неграмотността (Както се вижда в наше време, неграмотността не зависи от правописа - справка Big Brother), второ да се създаде изкуствена преграда пред четенето на литература, издадена преди 45 година, давайки идеален повод да се унищожи идеологически неправилната литература като правописно архаична, трето, да се "докаже" че литературният български и литературният македонски са "различни езици", като в българския като норма влизат почти само източнобългарски особености (това е завършекът на един трагичен процес, започнал още във Възраждането). Днес се караме с македонците за език и правопис. Какво ще правим с езиците и правописите?

2:0 за другаря Сталин

3. Македонската нация. Подкрепена с активната политика на сталинистките правителства на България, и "доказана" с двете следвоенни "преброявания" на населението, които и до ден днешен истерично се цитират в Република Македония. На западната си граница имаме държава с враждебен елит а в пиринско - ОМО Илинден. ОМО Илинден е жив рецидив на сталинизма в България.

3:0 за другаря Сталин

4. Доносници, досиета и тайни служби със съмнителна репутация. Нима 2007-ма година ще е истинското начало на ИСТИНСКОТО разкриване на тайните на сталинистките тайни служби? Другарят Сталин трудно си отива, като нахален гост е.

4:0 за него

5. Купища оръжие, произведено в СССР и по съветски лицензи.
Може и да не е лошо съветското оръжие, но Русия не забравя да ни напомня на всяка стъпка, че оръжието не е оръжие, ами и политика и ни мъчи с лицензи, сертификати и неизпълнени сделки?

5:0 за другаря Сталин

6. Усложнена и неефективна система в науката и образованието.
Научен сътрудник? Старши научен сътрудник и кандидат на техническите науки? Институти на БАН, където се пие кафе, чай и се четат вестници, а студенти не влизат? За да не се занимават учените с наука, а главно с катерене по безкрайната кариерна стълбица, беше въведена сталинистката система в науката. Функционира и до ден днешен.

6:0 за другаря Сталин.

7. Структурни проблеми в българската икономика и изродени градове.
Дали трябва да се строят промишлени гиганти с ужасяваща неефективност и огромна вреда за околната среда? До ден днешен си плащаме за удоволствието, гледаме руини, и на практика сме загубили по-добрата половина на софийското поле.

7:0 за другаря Сталин.

8. Белокаменният център на София. Хотел, универмаг
(каква красива дума), президентство, министерски съвет и партиен дом. За съжаление не ги гръмнаха заедно с мавзолея. А честно казано предпочитах да оставят мавзолея а да гръмнат чудовищата.

8:0 за другаря Сталин

9. Русифициране и профанизиране на българския фолклор.
Едва ли има нещо по-скучно на света от българския обработен фолклор и държавните ансамбли за песни и танци. Това защото фолклорът който произвеждаме масово днес чрез цеховете ДАНПТ, нито е български, нито е фолклор. Просто е манипулация - за да заприлича на големия братски руски фолклор. Западняците се кефят, щото и без друго не им разбират много: кое е хоро, а кое - казачок.

9:0 за другаря Сталин.

Е, и ние отбелязахме три точки срещу другаря Сталин - ЕС, НАТО и демокрацията.

9:3 за другаря Сталин. Абе направо да му вдигаме паметник на човека бе..


вторник, февруари 06, 2007

Македонските териториални претенции към България... били истина!?

Жарко пак ми даде повод за размисъл с поста си за герба на Република Македония.

Македония още използва (с леки модификации) социалистическия си герб от бивша Югославия. (Значи, не само в името, но и в герба има все още нещо бивше югославско ;-) )

Това е гербът, а какво символизира:


Социалистическият герб


Сегашният герб


„Пирин и Вардар го симболизираат единството на сите делови на Македонија и идеалот на нашиот народ за национално обединување...“

Планината, която е в македонския герб е ПИРИН ?!

Териториални претенции? Май трябва българското правителство по-сериозно да погледне на въпроса... а ние си мислехме че гърците говорят глупости ;-)

Македония: Македонците и българските паспорти

Жарко повдигна въпроса за българските паспорти на македонците:

Што мислиш, искрено, што е она што сега ги влече Македонците да бараат Бугарски пасоши?

Преди

Смятам че са две групи македонците, които искат паспорти. Едни, които искат паспорта, заради привилегиите, които дава и други, които искат паспорта защото се чувстват българи. А възможно ли е да има и трета категория, които искат български паспорт, защото човешките им права ще бъдат по-добре защитени като Европейски граждани? Друг е въпросът какво е съотношението между тия три групи в общия брой на искащите българско гражданство. (Какво е съотношението, Жарко?)

Тоа што одеднаш осознале дека се македонски Бугари, или едноставно затоа што сакаат без визи да патуваат во ЕУ?

Има и такива и онакива. Инцидентът с Мара Бунева го доказва, нали така ;-)

Биди искрен. :)

Сега

Што мислиш, дали ако ЕУ го укине визниот режим за Македонија и отпочне преговори за прием, ќе продолжи тенденцијата за вадење бугарски пасоши од страна на Македонците?




Много интересен въпрос. Интересен именно заради отношението на македонската държава. Македонската държава се преструва че тоя проблем/феномен не съществува или се преструва, че не е важен. И поради тая причина по никакъв начин не го изследва.

Защо бе, Жаре?

Защо няма социологическо проучване, какви са мотивите на 10% от славянското население на Македония да иска български паспорти. И въпреки риска от загуба на 10% от населението (!!!!!!!) - няма социологическо проучване, няма научни студии, няма дори сериозно медийно проучване? Защо така? Защото всички в медиите/агенциите/правителството са предатели/предавници ли?

И кажи ми защо нито държавата, нито някоя социологическа агенция в Македония задава тия въпроси? Може би защото отговорите няма да са политически коректни за сегашния естаблишмент в Македония? ;-)

Българската държава е ясна и тя си знае интереса. Тя иска от всеки един да подпише декларация за българско самосъзнание и всички 100% подписват. Ако искате да дадете контрааргументи, трябва първо да ги съберете, нали така ;-)

Айде като си такъв правозащитник направи едно изследване/истражуване с научно коректна методика да видиме каква е ситуацията.

И накрая - телевизионно предаване по bTV - българско гражданство за македонци


понеделник, февруари 05, 2007

Люде, на кои не им се отваря падобранот

Едно от нещата, които мразех (и все още мразя) в училище е отговорът на литературен въпрос „Защо Моканина…?”, „Какво иска да каже поетът…?” Това занимание толкова ме отблъскваше, че даже се отрази и в избора ми на професия по-късно – завърших благополучно МЕИ-то и то два пъти (за всеки случай) – и това при положение, че като малък направих диоптър от четене на художествена литература! (и досега не мога да работя с поялник, но обичам да чета – но мразя да отговарям на въпроса какво е искал да каже авторът). Както и да е…




Книгата на Алекс - от най-доброто в съвременната
македонска литература


Зачетох се снощи по-сериозно в наскоро излязлата книга на Алекс Букарски „Хора, на които не им се отваря парашута”. Бях й хвълрил едно око и когато я получих, но просто вчера бях в настроение и за сериозно четене. За тези , които не са чували за него, Алекс е едно пишлеме, както биха го нарекли разни мастити автори, което се опитва да пише съвременна проза. А, забравих да ви кажа – пичът е македонец (т.е.гражданин на Република Македония), следва нещо-си в скопския университет (май някакъв вид литература, но нали вече ви споменах за органичната ми неприязън към теоретичнта литература – к’вото е искал да каже авторът - казал го е, чети просто!).
Та нашия човек се опитва да пише проза – при това съвременна, което си е живо чудо, защото в Републиката се издават предимно автори, занимаващи се с псевдо-исторически теми, тежки сюжети и „какво иска да каже авторът…” – всичкото това съпроводено с тежки банкети, руси секретарки, почивни станции от Съюза на писателите (или както се казва там в Македония…).
Та на този фон се появява този юнак – Алекс. То в Македония в момента ври и кипи. Ситуацията напомня много българската от началото на перестройката, че даже и на 1 седмица след 10-и ноември… Помните как се появяваха всякакви нови пророци, човек не знаеше какво да избере. После се разбра, че много от тези „пророци” са фалишиви, но все пак сред множеството имаше (и продължава да има) читави примери!
Букарски според мен е един от тези читави примери.
Та книжката „Люде, на кои не им се отвара падобранот” е сборник с разкази на този младеж, като ги е разделил на битолска и скопска фаза. Героите му са той самия, комшийските деца, пичките в квартала, махленските тежкари (на битолски – кабадаи). Не искам да кажа, че ги е описал релефно, защото ще изпадана в ситуацията на отговор на литературен въпрос, но историята за първото му влюбване бих могъл и аз самият да съм я преживял;-) Махленските разбойници съм ги виждал същите и в София, а той разказва за Битоля, където не съм бил през живота си.
Някои от разказите са адски симпатични – даже се просълзих на един-два (е, тоя с влюбването е знаменит!), а и разказът за комшийчето с детския паралич си е затрогващ.
От други разкази – ми идеше да повръщам от погнуса – има един „Мачката”, който хваща и пребива от бой едно момче (иначе приятели от детинстао), само защото се е върнал от Австралия да види родителите си и близките.
Разказите от скопската фаза, ще ги чета довечера или утре вечер – за тях може да си приказваме по-късно:-)
...........................................

Малко по-късно продължавам със скопската фаза от разказите. Направо си личи, че момчето лека-полека почва да се превъща в мъж. Още му е рано да е мъж, че само хормона го гони и това се отразява и в разказите му;-)
Вие сега какво очаквате – че пише за секс? Не, няма такова нещо – никакъв секс....прочетете го, ще видите за какво става дума. (джокер: спомнете си израза гони го хоrмона;-)
В скопската фаза има два разказа, достойни за специално отбелязване: „Палестинска нощ” разказва за реакциите на битолското народонаселение на новината за убити войници, родом от Битола, по време на гражданската войната с албанците от преди няколко години – заглавието на разказа говори само за себе си.
Другият, с който и завършва сборникът, е разказът „Викенд на гладот”, който още веднъж доказва, че големите писатели ходят гладни, животът им е труден и изобщо не наподобяват на боташки синчета, като Хемингуей, който , живеейки охолно по Карибите, пише хубави работи за комунизма (за левичарските писатели и интелекстуалци ще пиша друг път).
Букарски, за щастие, е все още неразглезен и така описва една събота и неделя, в която така е закъсал за пари, че си купува една тубичка с някакъв шоколадов крем само защото е малко по-калоричен от някаква вафла – да изкара до понеделника, когато майка му успява да му прати мангизи по банаката. Абе изобщо – човекът е студент с всичките му свободи, желания и ограничения.

Хайде сега – бегом да си намерите книгата му и помнете ми думата: ако не се пропие, не го блъсне кола, не тръгне да играе комар, не пипне сифилис, случайно не забогатее и изобщо ако продължи да пише – Алекс Букарски ще стане Нобелов лауреат, когато му дойде времето!

петък, февруари 02, 2007

Македония: Розетският камък бил писан на съвременен македонски език?

Когато разумът спи, се раждат чудовища!

Не знам как да ви поднеса тая новина поради феноменалната и сензационност.

Значи, повечето от вас познават опитите в Република Македония да се дефинира точно македонската идентичност.

Популярните теории, застъпени и в учебниците там твърдят, че античното македонско население се смесило с дошлите по-късно славяни и така се формирал славянският македонски етнос, който от македонците бил взел името, а от славяните езика.

Последните "научни открития" с които съседите се хвалят, опровергават горната популярна теория и се състоят в следното - учените Аристотел Тентов и Томе Бошевски са разчели повторно Розетския камък и твърдят, че текстът, който доскоро се считаше за написан на египетски демотична азбука и отдавна разчетен е всъщност написан на македонски, и то не на античния македонски, за който още се водят спорове бил ли е сроден на древногръцкия или не, ами на днешния македонски - език, напълно разбираем и днес например в околностите на Елин Пелин.

Примери от "разчетените" надписи
Кликни за малко по-голям размер!

Не само това. В Македонския интернет в момента вилнее националистическа истерия по повод това "откритие". Водещият на едно от най-гледаните ток шоута в Македония - Янко Илковски поде кампанията, която се разпространи като горски пожар из целия македонски интернет.

Информация и линкове към сайта на Тентов и Бошевски има от сайта на Македонската православна църква, а македонските блогери са подели кампания за повдигане на Гугъл рейтинга на сайта на професорите и пропагандиране на идеите им. 1, 2, 3 , 4 , 5, 6,

четвъртък, февруари 01, 2007

Културен туризъм в Скопие - декември 2006 г.

Най-накрая ще ви разкажа за пътуването ми до Скопие, точно преди Нова Година. Възможен ли е културен туризъм в Скопие? Как е положението с книжарниците? Концерти? Изложби? Може ли човек да си има проблеми, защото страната му влиза в ЕС? Кликни тук, за да прочетеш подробен разказ с елементи на разсъждение.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)