четвъртък, декември 20, 2007

Поуки от България

Кристофър Делисо
(източник)

Имайки превид историческите несъгласия между Македонците и вашия източен съсед, ясно е защо много Македонци не искаат да чуят каквото и да е добро за България. Но, Македония може много да поучи от своя източен съсед и българския успех во развитието на туризма во измилатите години. Наистина България е много по-голяма страна с атрактивно крайбрежие, но и Македония може да подобри своята туристическа индустрия като наблюдава какво успя, и какво не успя в България.

Например, Македония трябва да направи предлагането по-разнообразно и да се концентрира върху услугите. България взе много пари от Европейския Съюз да ремонтира старите традиционни къщи и да се концентрира върху привлекателността на стила на националното Възраждане от 19 век. Но, това доведе до еднообразие, тъй като всички започнаха да строят традиционни къщи за гости или механи, а преголямото предлагане на настаняване срина цените. Кога повечето или всички хотели и ресторанти изглеждат почти еднакво, това създава проблеми за пътеписците. Умните бизнисмени се опитаха да бъдат по-различни от другите и да правят „бутикови хотели“, които са цялостно по-различни, художествено стилизирани или по друг начин привличат туристи.

Но, услугата е много по-важна от архитектурата. Преди три-четири години, България преживя голям ръст на туризма, но той не расте со равномерно темпо. Западните туристи, интересуващи се от Източна Европа, които постоянно търсят някоя нова източноевропейска дестинация, откриха България, но и решиха да отидат по-далеч, тъй като главен фактор за долгосрочната стабилност на туристическата индустрия е уникалното и качествено предлагане. Отчасти поради липса на опит, а отчасти и поради недостиг на квалифициран персонал, в страна, в която най-добре обучените млади хора работят в чужбина, със сиромашка икономика която подтикува незаинтересоваността, България не успя да остави силно впечатление на посетителите от услугата. Според моя опит, най-успешните хотели които от година на година бележат подем, са хотелите, които имат най-висок процент редовни гости. Ясно е, че постоянните клиенти гарантират стабилна печалба и развитие на търговската марка. За да се сдобиете с такива клиенти, трябва да имате сигурна и качествена услуга.

България постигна голям успех в бизнеса с недвижими имоти. Иронично е, че докато хората от Балканите бягат на Запад в търсене на по-добро бъдеще, западняците търчат към Балканите, за да избягат от своите страни. Това го правят поради редица причини, една от които е високите цени на животот, престъпността и загрижеността поради имигрантите. От друга страна в България разходите за живот са ниски, а страната е относително безопасна. Чужденците ще мислят същото за Македония, когато македонските закони за търговия с недвижими имоти се либерализират. Затова, трябва да се поздрави инициативата в тази посока на вицепремиера Зоран Ставревски.

Промяната на законите не е тежка, тоа е обикновена процедура. Но, в Македония изглежда че наистина е тежко да се промени менталитета. България е толкова много пред вас защото бяха много по-мотивирани, по-решителни и по-търпеливи во развитието на туристическата индустрия. Най-важно от всичко, всички, от правителството до хотелските оператори, наистина слушаха съветите от чужбина. Звучи логично, че ако искате да имате чужди туристи, трябва да чуете какво те искат да видят. Когато бих сакал да накарам македонски туристи да посетят Америка, бих се опитал да открия какво Македонците искат или очакват, а след това да се опитам да изпратя до тях посланието, че го предлага Америка, на език, който е разбираем и с местни маркетингови и промоционни активности.

За жалост, Македония покажа много слаб интерес за това, което искат потенциалните клиенти, трябва им и го очакват. Ако ходите в България като чужденец, професионалист от туристичкия бранш, съответните личности в България сами ви търсят, разпитват как биха могли да работят по-добре, как по-добре да помогнат на клиентите. Македонците, пък, започват от предпоставката, че знаят всичко и дори няма нужда да проверят нещата, които предполагат. В България може би е имало много по-жесток комунизъм от Македония, но се видя, че тя много по-добра в капитализма.

Това много добре си личи в маркетинга. По CNN има реклама за България на всеки час-два (Хърватско има на 15 минути). Македония, пък, направи една реклама която се излъчваше много късо време и нямаше никакво влияние. Това че Македония няма министерство на туризма е много показателно, че на туризма в Македония не се гледа како на ключов приоритет. Слабото качество на маркетинга и (не)владеенето на чужди езици не само в туризма, но и във всички области, показва че правителството все още не схваща английския език като приоритет, което е проблем ако се има предвид че това е езикът на света. Това е проблем за всички области, от това како чужденците гледат на вас, през икономическия климат, до спора за името и националната сигурност. Сегашното правителство донякъде подобри усилията в сравнение с предишните правителства, но все още учудва очевидното несхващане на важността на глобалния английски език за националните интереси.

Накъсо, има още много неща които могат да се сторят, за да се подобри туризма, освен промотирането и подобряването на самия продукт. Македония има изключителни природни, културни и исторически ресурси, които може да предложи на чуждите туристи. Наистина, не е прекалено късно, но е време да се започне. Македонците трябва да запомнят, че чуждите туристи и търсещите имоти имат много други места, на които могат да отидат. Въпросът, на който трябва да отговорите е: какво имаме ние, което е различно и по-добро от това, което имат другите? Как да го предложим? Како да изпратим посланието до света? Това е нещо,което не може да бъде постигнато от група министри, или търговски агенти или собственици на хотели. Това е проект, който иска цялостна промяна в традиционния начин на размишления. Преди всичко, трябва да се питат клиентите.

Моят личен опит, при неотдавнашната промоция на книгата „Скритата Македония“ в Лондон, ми дава възможност да бъда по-оптимистично настроен за бъдещето. Конституционното име на Макeдония беше промотирано по рограмата „Свръхбагаж“ на Радио4 на BBC, а Македония промотирахме в книжарницата Travel Bookshop на Нотинг Хил, от която беше вдъхновен филма „Нотинг Хил“ с Хю Грант.

Авторът е журналист и автор на пътеписи от България и Гърция за най-големиот световен издател на пътеписи Lonely Planet, както и на книгата „Скритата Македония“ за Охридското и Преспанското Езеро.

Бележка от мен: Кристофър е византолог, завършил в Оксфорд. Поддържа сайта http://www.balkanalysis.com/

1 коментар:

Peter Petrov каза...

Комита,улучил си точно темата "Македония "в края на 2007 г.Тя е важна за всички нас, защото макар и вече позабравена третира съдбата на една общност, дала толкова много на съвременна България. Авторът на статията ще си навлече врагове в МК, защото заразата на антибългаризма е поразила цялото тяло на македонския народ.Никой няма да обърне сериозно внимание на тезата, че една толкова бедна страна трябва да се вгледа в ресурсите си и да ги използва максимално.
Пожелавам ти весела Коледа и много постинги през Новата 2008 в блога ти и в македонския дискусионен форум !

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)