Сбогом, Владко!

Сбогом е една от думите, които мразя. Защо е необходимо да се измисля дума, която можеш да използваш само няколко пъти в живота си? И защо да се измисля дума-нож, чието изричане всеки път нанася рани?

Владко вече го няма. Още му седят SMS-ите в телефона ми, още му имам записан телефона. Не мога да повярвам, че след пет минути няма да ми се обади да пием кафе в парка или да вечеряме в Студентски град.

И кой можеше да повярва, че когато преди четири години катерехме стръмните стълби на Самуиловата крепост и баирите на Охрид и ходехме на фитнес в "Академик", само след три месеца животът щеше да се промени толкова много.

И кой да предположи тогава, че досадната болка в рамото е симптом на ужасна и смъртоносна болест.

Какъв парадокс - после не болестта, а лечението му причиняваше нетърпима болка.

Съжалявам, че го отказах да заговорим онези французойки в Прага, въпреки че според мен бяха грозни и досадни. А той си ги хареса още първия път, като ги видя в хотела.

Съжалявам и че не обиколихме всички пражки забележителности, защото ме боляха краката и ми се пиеше бира.

Владко, надявам се че там където си, просто няма роуминг.

http://www.vbox7.com/play:4e724f81