сряда, ноември 28, 2007

Цената

По какво познаваме децата? По това, че ако ги заведем в магазин за играчки ще си имаме неприятности. „Струва скъпо“ или „нямаме пари“ са аргументи, които много слабо работят в наша полза. Децата са свикнали да получават, а не да купуват хубавите неща в живота си (и ще помоля младите родители да не ми възразяват). Има си други техники за измъкване от магазина, на които сега няма да се спираме.

Какво ни говори това – идеята, че всичко струва пари, че всичко се плаща, идва много по-късно, чак когато децата престават да бъдат деца и да вярват в дядо Коледа. И, ако това се случи преди времето си, е тъжно, но тъжно е и ако никога не се случи. Т.е. ако децата и на 60г. още не са пораснали.

Гледам четири нормални семейства на екрана, които си живеят живота на един плаж в Мексико – шезлонги, отбрана храна, питиета, и отгоре на всичко – дават ги по телевизията. Наблюдавам как само за няколко седмици ще се лишат от семействата си, от връзките си, които са изграждали с години, и не ми е особено жал за тях, защото това си е техният избор.

Те плачат, вдигат скандали, изпадат в меланхолия и не могат още да разберат какво им се случва.

Не могат да разберат, че те си плащат цената - за плажа със златист пясък, за синьото море, за питиетата и шезлонгите. Плащат си с душевното си равновесие и с това, което до момента са съградили. Те са като телевизионни гладиатори, които са били глезени и гледани от слуги, изведнъж излизат на арената и започват да протестират :

„Ама чакайте сега, какъв е тоя лъв на арената? И защо изглежда толкова гладен?!“

Да сбъркаш Нико Тупарев с Дядо Коледа? Има някакво подобие в брадите...

Наплашени пенсионери и неграмотни представители на малцинствата вкарват във властта бандити. Къде срещу пари, къде от страх, къде от невежество. И после те самите страдат най-много от това. Но страдаме и ние. Защо страдаме? Защото вместо да бъдем непримирими към недостатъците на демокрацията и обществото ни, ходим за гъби, траем си или се пристрастяваме към нещо приятно - било то бънджи, блог или мързел.

И после се чудим откъде ни е дошло – ченгета, корумпати или обикновени бандити разрушават градовете и природата ни. Просто си плащаме за лукса да бъдем страстни социопатични гъбари.

Всичко си има цена. Всичко си има последствия.
Не сте забравили за подписката за хотела, нали?

5 коментара:

Иван Бедров каза...

Не са само пенсионери, нито само малцинствата. Скоро бях на един детски рожден ден, където майките тайничко си подаваха календарчета на Батман БГ, хихикаха и се усмихваха все едно са съгрешили с него.

Стойчо каза...

Да кажа на всички: Комитата, когато реши да напише нещо искрено - е направо неотразим:-)

За техниките как може да накараш детето си да не иска нищо влизайки в магазин за играчки, ще си говорим друг път. Но такава технология има;-)

Търновец каза...

Навя ми спомени как и аз съм тероризирал майка си едно време в "Дет Маг"-а :)))
Иначе, когато нормалните хора започнат да странят от социалните и политически процеси в една държава и да ходят за гъби, с тях започват постепенно да се занимават само талибани... А когато талибаните станат мнозинство - на нормалните хора започва да се гледа като на ненормални.

Стойчо каза...

Според мен тези хора, наистина не са пораснали. Толкова са непораснали, че даже не са чели класическата литература - там тази тема е разработвана доста сериозно.
Спомняте ли си „Дон Кихот“? Там имаше една глава, която описва точно ситуацията, в която са изпаднали нашите герои, ако вярваме на думите им, че са отишли, за да проверят чувствата си, а не заради манджарето и плажа без пари

Радан Кънев каза...

Toзи постинг, по-право есе, ще си го закача на стената.

Но първо ще го изпиратствам в моя блог, с кратък позитивен коментар.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)