петък, ноември 23, 2007

Уикенд четиво — Игор Свинаренко, Бандитската йерархия на властта

Специално за вас превеждам страхотната статия на Игор Свинаренко за отношението на руснака към властта. А преводът е, защото ми се стори че и нашето отношение не е много по-различно. Приятно четене.

Моите коментари с дребни буквички

(източник - газета.ру, на руски)


Митингът в Лужники. (Източник - Коммерстантъ)

В своята реч на стадиона в Лужники ВВП (Путин - к.) между другото, спомена и следното:

«Властта действително допуска грешки в работата си».

И после посъветва:

«Затова, може и трябва да се критикува властта».

Аз веднага си помислих, че не говори за мен. Има си специално обучени хора, които по-добре от мен, по-старателно и грамотно ще изпълнят съвета на вожда.

Спомних си и нещо друго. За разговорите за демокрацията, които водех в последната елцинска — кой ли тогава предполагаше — година, с известния правозащитник Валерий Абрамкин. По съветско време той беше истински политзатворник. И ето той какво ми каза, затворническият опит го е убедил в това нещо — на нашия народ демокрацията му е чужда.
Аз разбира се, се учудих. Къде пък демокрация в затвора, когато и на свобода я нямаше? Че и при съветската власт — съвсем.

Валерий обаче, ме уверяваше, че лежал в килии, където имало истинско равноправие и пълна демокрация. Ставаше дума за учреждения, където ред са въвеждали обикновени политзатворници, а не професионални бандити. И работело! Всичко се решавало колегиално, с консенсус. Но ако ситуацията се проточвала във времето то — внимание! — хората се изморявали и спирало да им харесва. Тогава се появявал някакъв тартор, и на него му сдавали властта. Хората доброволно се отказват от равенството и братството — и възстановяват желязната йерархия.

Интересно разсъждение, което е приложимо не само към България, но и към няколко фирми, на чието развитие съм бил свидетел. И в най-свободомислещите фирми, които наблюдавах, накрая винаги е идвала желязната ръка — мотивирана да прекрати караниците, да даде тласък или просто да въведе ред.

За термина «вертикал на властта» тогава още не бяхме чували. Аз само уточних, в тогавашните термини:
— Ти изглежда говориш за това, което на свобода се описва с фразата «твърда ръка»?
— Разбира се.
Абрамкин, изглежда, много беше мислил по темата, той имаше готови обяснения, уточнени формулировки:
— Става дума за потребността на много хора да имат някаква външна съвест. На човек често му се иска някой да снеме от него бремето на отговорността и сам да я поеме. Този модел, по който славяните са повикали варязите (скандинавско племе - к.), за да въведат и да поддържат реда. В затвора това се случва щом се появи нов човек. А понякога някой от килията поема отговорността и задълженията...

Желанието за външна съвест аз го свързвам с желанието Бог да присъства в живота на човека. И ето какъв е резултатът ако Бог изчезне от мирогледа ти — склонен си да даваш божествени качества на обикновени хора.

През лятото на 1999 още не знаехме кой ще дойде и как ще си свърши работата.

Е, и какво толкова. Щом съществува, щом съществува такава потребност — значи няма друг начин. (Изглежда хората се женят по същия принцип). Това е нещо като ручейче, което си търси пролука. Харесва ли ни или не. Ние нямаме друга страна и друг народ. Трябва да можем да живеем в страната, която имаме. Живеехме едно време в т.нар. "социализъм".

Тогавашната ни дискусия плавно се преля в спомени за обстрела на белия дом (парламента в Москва)

Абрамкин и тук откри затворническа аналогия.
— Събрала се е критична маса хора, които са привикнали към насилието. Такива, които ако не набият някого, у тях започва абстиненция, като при наркоманите. Нещо подобно като усещане е гражданската война. Е, аз на гражданска война не съм бил, но имах подобно усещане, когато в затвора започваше бандитски произвол (професионалните бандити тормозеха на воля по-слабите от тях) , когато аха-аха и да влязат вътрешни войски в зоната.

Нещо като пророчески сън.

Спомних си и ситуацията с Пастернак, който написа съвсем вяла и безобидна книжка за доктор Живаго, на която властта сериозно се обиди.

Тогава дори излизаха тъкачки с речи и разни очилатковци със строги костюми и страстно, вълнувайки се, говореха за любовта към началството... И за силната си омраза към тези, които са против... Не много естетично, разбира се, но по същество разбираемо желание да бъдеш близо до правия път. И от двата варианта - да обичаш началството или да го мразиш, за предпочитане е първият вариант. Щастливи са тези хора, които са способни искрено да чувстват такава любов! Аз практически почти съм склонен да им завиждам.

Властта не харесвала Пастернак. И защо, всъщност?

Прочетох романа много внимателно — тогава, при самиздата, това още беше възможно, сега сме преяли с информация — опитвайки се да открия причината. И видях две възможни причини за недоволство. 1. Нещо от вида "стана ясно, че колективизацията беше грешка, и за да бъде скрита, започна голяма война, която скри много други работи". 2 — внимание!— "страната идейно се върна към времената на дивите първобитни овчари и всевластни вождове, които бяха обожествявани". Нещо такова. Вероятно втората точка е била доста по-обидна — наоколо Европа, цивилизация, носим европейски костюми, и изведнъж такива изцепки.

И аз трябва да си призная че нито успях да прочета цялата книга, нито успях да гледам целия филм. Вееше ми на скука, като от суперпродукция. Навремето сигурно е било интересно да се наблюдават диваците зад желязната завеса — екзотика, а сега — оказва се че литературните качества на творбата не са кой знае какво. Че и посланията.


Но, разбира се, никого това не може да излъже. Каква Европа? Аз като човек от степта, родом от донецките степи, в детството си се нагледах на огромни количества скитски венери, такива каменни статуетки в естествена големина, там е пълно с тях. И затова фразата "да, скити сме ние, азиатци сме" (запетайки и да се слагат или не, смисълът е същият, само интонацията е различна), аз възприемах не като поетическа волност или шега, а като констатация на железен факт. Скитите — това е яко, те били свръхдържава, те си правили каквото си искали и изкарвали акъла на европейците. Говорейки за това, че у нас народът е див, веднъж бях деликатно прекъснат с въпроса:

— А вие самият, не сте ли див?

Хванах се за главата. О, Господи. От това трябваше да започнем! Разбира се, аз съм див, степен дивак и скит! Аз съм варварин!

С тази дребна разлика, че не искам да разруша Рим, защото ми харесва. Но и лигавенето, което започна по цялата страна в чест на новия вожд (или не съвсем новия, не е важно) — не ми се струва чудовищно. Нормално лигавене, нашенско, скитско, просто. То е необичайно демократично. Можеш да ревеш във възхвала на вожда или атамана "Любо!" или както там се вика - при запорожките казаци е имало забележителна демокрация. На нас всичко ни е наред. Страната си живее така, както и е комфортно, както е свикнала.

Колко е трудно понякога да излезеш от зоната на комфорт, за да търсиш щастието си.


Колко пъти съм пробвал да емигрирам — но, горчив е чуждият хляб. Колко пъти съм виждал емигранти как живеят, колко са жалки и нервни, — изпращат те в Москва, там където за тях са затворени вратите, по известни причини...

Свободомислещият Бертолд Брехт говорил с някото — с Улбрихт (комунистическият диктатор на ГДР -к.) май? — и на упрека, че народът на Източна Германия е несъзнателен — отговорил: "Ако не ви харесва този народ, намерете си друг."

Сега тези думи издевателски се връщат като бумеранг към тези хора, които защото носят шапки и очила си мислят че са особено умни. "Не ви ли харесва?"

Харесва ми бе, харесва ми...

Когато бях млад, имах една позната, която работеше като кондуктор в първа и втора класа във влака (вагони с купета). Но веднъж се замотахме, тя си изпусна влака и за наказание я пратиха в общия вагон:

Когато и изтече наказанието, тя отказа да се върне обратно:
В първа и втора класа трябва да се усмихваш на всеки простак, здравейте—извинете, а в трета класа можеш да ги псуваш на воля, и не трябва да метеш на всеки 10 минути, да разнасяш чай, да им се усмихваш — сами ще ти налеят. И въобще чувстваш се като свободен човек.

Ето едно съвсем просто обяснение защо обслужването не е на висота нито в България, нито в Русия. Да бъдеш най-добър в работата си едва ли се смята за някакъв стимул и ценност. Докато виж — свободата да напсуваш някого си е ценност.

Така и днес... С народа свой — там, където е и той.
Ето това е свободата, каквото и да си говорим.

Смяна на чипа, смяна на софтуера. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

6 коментара:

П.Петров каза...

Комита, смятам че извадките в текста типо-горе отразяват параноята на един цял век. В Русия тази параноя няма да види скоро край и за нас е добре, че не сме в орбитата и.
Путин е човекът, който циментира голямото грабене в Русия. Ясна му е картината и иска да има стабилност при новите дадености. Да прескочат фазите на окрупняване на капитала и да се наредят до страни като САЩ и Обединеното кралство. Там не можеш и с атомни бомби да разбиеш диктата на хората от Уолстрийт или от Ситито.
Путин иска точно това - големите пари да правят политиката в голяма страна. И ще сбърка, защото в Русия няма традицията и културата на насилието на богатите над бедните. Западните общества са минали отдавна през депортации на бедняци и излишни хора към Австралия и Америка. Хората в Русия по-лесно ще скочат срещу диктата на големите пари и ще има нестабилност .

Стойчо каза...

@П.Петров - ей сега ще дойде един дежурен анонимен и ще те разкатае с доводи ЗА Путин;-)

Георги Станков каза...

Може ли малко информация за Деня на протеста?

komitata каза...

Ами може. Изглежда не беше добра идея, защото никой не дойде. Иначе мястото е горе долу добре подбрано, защото е комуникативно.

Bruce Wayne каза...

@петров: хората в русия/българия отдавна са свикнали с диктата на "силните". все тая дали са "големите пари" или ЦК на БКП

Хесапов каза...

Чудесно е, че успяхме да се откачим от тези откачалки!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)