неделя, ноември 11, 2007

Искам такъв президент

(Това е материал на Юлия Латинина от gazeta.ru)
С дребния шрифт са моите коментари.

Вече Пиночет или все още Саакашвили?
Президентът Саакашвили разпръсна митинга на опозицията и затвори (поне за 15 дни) опозиционните телевизии. Той определи 5-ти януари за ден на предсрочните президентски избори, както и за ден за провеждане на референдум за времето на провеждане на предсрочните парламентарни избори.

Саакашвили отново игра на ръба на наказателното поле — както и когато арестува министъра на отбраната Иракли Окруашвили, застави го да си признае всякакви грехове, буквално като на троцкистко-бухарински процес, — и го експулсира от страната, мигновено прекъсвайки троцкистко-бухаринските аналогии и превръщайки Окруашвили от мъченик в клоун.

Опасността от грузинската опозиция, която общо взето е маргинална, не е в това, че те ще вземат властта. Опасността е в това, че могат да съблазнят Саакашвили да стане диктатор. И все още не е ясно — станал ли е вече или все още не.

Това, което се случва в Грузия, далеч надвишава рамките на вътрешните интереси на Грузия, и дори рамките на отношенията Грузия — Русия. Според мен, в Грузия се провежда преломен и от изключителна важност исторически експеримент, и ние в Русия можем да го наблюдаваме хем отблизо и хем отдалеко.

Много верен извод на авторката. Реформи, макар и не в толкова остър вид трябва да се правят и тук.

Какъв е той — Михаил Саакашвили?
Преди всичко — той принадлежи към крайно редкия подвид исторически дейци, такива като Петър Първи, или генерал Пиночет. Това са политици, които променят съдбите на страната си. Те не печелят с поста си пари, не идеологизират страната си (комунистически, фундаменталистки и пр.) — а принципно променят посоката, структурата и съдбата на обществото. Саакашвили очевидно иска, да се случи така: в народната памет да останат — цар Давид, царица Тамара и батоно Михаил. Или най-добре в обратен ред. От висината на тази задача, дори един милиард долара не си заслужават да се наведеш да ги вземеш. (Забелязваме, че политиците от този род рядко са демократи).

А ето това смятам за най-добрия момент от цялата статия. Царят се провали като реформист защото се наведе да вземе парите — и няма значение негови ли са били или не, а Иван Костов позволи на хора от обкръжението си да се навеждат и не само по веднъж.


От друга гледна точка — такъв тип дейци са необикновени опортюнисти. Като Макиавели, те са пропити до мозъка на костите си със съзнанието, че няма нищо истинско само по себе си, а всичко е според обтоятелствата. Най-добрият пример за това е Пиночет. Свали от властта комунистите, изтребваше ги, изтребваше ги, но разбра, че нищо не се получава. Извика момчетата от Чикаго, и им каза — действайте. Когато Саакашвили взе властта, изглеждаше като че ли ще има война — за Абхазия и за Южна Осетия. А после концепцията се промени — към свръхлиберална, бързорастяща Грузия. И вече е ясно, че новата постановка изключва войните за непризнатите републики, защото никаква процъфтяваща свръхлиберална икономика не може да си позволи дори победоносна война, а да не говорим за такава срещу партизани.

Абсолютно вярно. Има над какво да се замисли коалицията на желаещите в Ирак. И накъде ще се движи американския долар до края на кампанията.

На трето място, политиците от тази порода правят нещо, което се струва невъзможно на обикновения политик. Те не реформират законите. Те реформират социума, унищожавайки като класи цели пластове от населението. Имаше в Грузия крадци — Саакашвили ги унищожи всичките, или ги вкара в затвора, или ги изгони — при всеки от тях идваха и го питаха „Ти крадец ли си?“ „Крадец“ „Тогава влизай в затвора“ (А ако отговориш, че не си крадец, не може — бият по ушанката). Имаше в Грузия полицаи — 80% от тях Саакашвили уволни, нае нови, а КАТ въобще разформирова. Че кога е било така в Грузия — катаджия да не взима подкуп? Сега дори и закъсалите по пътя се радват — ей, идва полиция! може би ще ни помогнат с резервната гума?

Много интересна реформа в полицията и интересен опит в борбата с престъпността, който трябва да се изучи. Като например идеята да се разформирова КАТ. Ало, Петков, говорите ли си с грузинските колеги?

И — не изнудват. И — се радват.
А тези, унищожените като класа, пластове на населението, пораждат не просто опозиция — пораждат чудовищна опозиция. (Помните как са ненавиждали Петър Първи в Русия, нали?) И тази опозиция не може да излезе със смислени послания. Не може например уволнените полицаи да излязат да протестират с лозунга -върнете ни на работните места, и ни разрешете пак да взимаме подкупи? И затова тези, които все пак излизат на улицата, носят като лозунги идиотщини. (Както и опозицията на Петър Първи не е искала официално болярите отново да станат неграмотни. Те са му викали просто: „Царят — антихрист“).

Даа, и тук има такива съсловия, които им е време да изчезнат като класа — например съсловните мафии в правосъдието и правно-административните услуги (чудовищните банкови такси, въвеждани от неизвестно кой, изнудването за всеки елементарен документ — да се попълва на бланки на пишеща машина, ксерокопията, мафията на нотариусите), нереформираното учителско съсловие, което или трябва да напусне училищата или да влезе в новото време. Ако искат да са боляри, да се научат поне да четат.

Ето какво трябва да се разбере: това е опозиция от друг вид. В Америка се спори така: демократите казват — трябва да изведем войските от Ирак. и привеждат сериозни аргументи. А републиканците спорят — не, трябва да останат. Също с много сериозни аргументи. И едните, и другите искат да видят страната как процъфтява, само че не са съгласни по начина по който да стане това. При реформите е друга работа. При реформата опозицията, в мнозинство са тези, които искат нещата да си останат както си бяха. А ако „както си бяха“ значи — да си седят в блатото, то на тях не им дреме. И не трябва да си мислим, че винаги реформаторите побеждават. Ето най-страшния пример: иранският шах Реза Пахлави. Ако той беше победил, Иран вероятно днес щеше да е на едно ниво с Индия и Китай. Но, победи опозицията и направи държавата „както преди“ — при Фатимидите. (има предвид Сафавидитее сигурно — 10х, Ворце).

Ясно е че на всяка съсловна мафия целта и е да си останат нещата "както преди". А това, че се затормозява икономическото развитие на обществото, както се вижда на съсловната мафия и е все тая.


Както вече казах, такъв вид реформатори рядко са демократи. Демократичното им костюмче се пука по шевовете като заешкото палтенце върху Пугачова. Може би, при целия шум, който излиза от нашите телевизии, винаги готови да полеят Саакашвили с помия, не всеки зрител разбра как всъщност започнаха демонстрациите на опозицията. А ето как започнаха — В Грузия трябваше да се проведат парламентарни избори през есента, а президентски — напролет. И Саакашвили премести парламентарните избори през пролетта, в очевидно усилие да подсили парламентарните избори със собствената си тежест и да си осигури, както досега, пълно парламентарно мнозинство. Не съвсем диктаторска постъпка, но не и демократична. Изборите какво са — мебел, която можем да местим от стая в стая, както на президента му е удобно?

За съжаление, изборите не са мебел и Саакашвили ще трябва да плати за това.

Но за мен това не е главното. А главното е — ето какво. В Грузия наблюдаваме как президента разрушава постсъветското общество — обществото на преродените корумпирани чиновници, ченгета и крадци. И за ноздрите издърпва страната си в Европа и в НАТО, изграждайки свръхлиберална икономика. И едновременно с това, изграждайки и държавността, защото до Саакашвили държавност нямаше. Имаше нещо друго. Например ето така — живее си независимата Южна Осетия, и живее от това, че контрабандно влачи през Поти и Рокския тунел американски спирт. И грузинската власт, до най-високите етажи, участва в този бизнес. Горе-долу както при нас в Кремъл участват в Чечня в момента.

Постсъветското общество и при нас не е напълно разрушено. Цели сектори и мафии паразитират върху обществото и няма да спрат, докато не се проведат необходимите реформи. Познати аналогии а, подсеща за нашите митничари и свързаните с тях политически лица.

И ето, когато Русия започне да строи истинска държавност (а все някога ще се наложи да започне), то ще и се наложи да прави същите неща — да изпъди ченгетата — а това са цял милион. Да изгони и чиновниците — още два милиона. Да напъди армията, която при нас е не по-полезна, отколкото стрелците при Петър Първи.

РЕФОРМА. Ето затова им завиждам за президента на грузинците.

И за мен е интересно — като предприема това на по-малко пространство, ще успее ли Саакашвили да остане демократичен лидер?

И на мен ми е интересно, защото ще покаже едно възможно развитие на национален лидер реформист.

8 коментара:

Ангел Грънчаров каза...

Много дълго бе, брате, но иначе си го бива разсъждението ти, супер е даже! :-) Но от наш Гоце по-убав нема, апа нема, туйто... :-)

Peter Petrov каза...

Не виждам как ще се оправи това момче Саакашвили. Според мене там протича активно мероприятие. Знаем кой го съветва Саакашвили. Нищо чудно, онези с нефта и газа да са се съюзили. Ако е отишъл твърде далече с либерализма си...

komitata каза...

С либерализма не може да се отиде твърде далече ;-) Може само да се злоупотреби с него ...

Стойчо каза...

Браво за усилието:-)

Радан Кънев каза...

Статията е изключителна. Има и какво да се добави.

При всяко положение демократичността на един реформаторски режим е някак обратнопропорционална на близостта с - и зависимостта от Русия. Саакашвили е в положение, твърде близко до това на Стамболов.

Незавидно. Но при изключително усилие е възможен и успех.

Съзерцател каза...

Комита,

Не Селевкидите, а Сафавидите

komitata каза...

Ама не си измислиха едно нормално име на династията — Мохамед, Ибрахим или Хасан.. Оправено ;-)

Анонимен каза...

Недемократични прояви не бива да се одобряват, все едно дали са дело на Саакашвили или Уго Чавес.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)