вторник, октомври 30, 2007

Истинската история на написването на Хамлет

[на вратата се почуква]

„Влез!“

[Влиза Уилиям Шекспир]

„Бил, Бил, радвам се да те видя!“

„Съжалявам че закъснях, ужасно движение!“

„Радвам се да те видя.“

...

„Е, пиесата върви добре, нали? Направо ги размазахме!“

„Да, изглежда окей!“

„И публиката май много харесва енергичните заглавия — Хамлет — идеално! Идеааално!“

„Трето действие е може би малко дълго, не знам.“

„Трето действие е може би... малко дълго. Всъщност, ако обобщим, мисля че имаме малък проблем с дължината.“

„Ооо?“

„Продължава пет часа, Бил. На дървени пейки. От тая страна на Темза няма тоалетни.“

„Да, ами, винаги съм казвал — тоя театър е егати дупката, честно. Мисля, колкото по-бързо го съборят и построят нещо свестно, толкова по-добре.“

„Именно. Ето защо мисля, че трябва да поокастрим малко сухите клони.“

„Сухите клони?“

„Да, нали знаеш, от ония рецитации в средата на действието.“

„Искаш да кажеш, от монолозите?“

„Да. И мисля че и двамата знаем, кой е кривият монолог.“

„O, о, и кой е КРИВИЯТ?“

„Aми — от да бъдеш благороден по душа... до смъртоносна примка. Тоя. Бил, скучен е. Тълпата го мрази. Прозявки, Бил!“

„Точно този ми е любимият, всъщност.“

„Бил, ти така разправяше и за монолога с авокадото в Крал Лир. И за степ танца в края на Отело.“

„Определено не! Махни една думичка и изчезвам от пиесата!“

„Бил, Бил — свалихме смяната на костюма на краля до една минута. А Хамлет стърчи на сцената и плещи безкрайно бог знае за какво в тоя твой монолог. А Клаудиус чака зад кулисите, чака да излезе с ония смешните гащи! Чака!“

„Добре, отрежи цялата реч тогава!“

„Бил, Бил, Бил, защо трябва да се караме. Монологът е дълъг, дълъг, дълъг. Можем да го съживим толкова елегантно!“

„Да го съживим?“

„Да, да му вкараме малко живец. Как започваше... тая реч?“

„Да бъдеш...“

„Давай Бил, давай!“

„Да бъдеш жертва на жестокостите на живота или да не бъдеш страхливец, който смъртта смирено да приеме.“

„Ето, сигурен съм че можем да го съкратим!“

„Не, абсолютно не! Перфектен е!“

„Какво ще кажеш да започнем така — Да бъдеш жертва или да не бъдеш страхливец?“

"Ама това няма никакъв смисъл, нали! Да бъдеш жертва на какво? Да се страхуваш от какво?? „

...

„Окей, окей, махаме жертва, махаме страхливец. Започваме с — Да бъдеш или да не бъдеш.“

„Не можеш да започнеш така, това са несвързани дрънканици!“

„Но е късо, Уилям, късо е! Чуй го как се лее. Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът. Та та-да та-да, та-да та-да та-да.“

„Именно, точно в това е въпросът! Той си няма ни най-малка идея за какво говори.“

„Добре, да го оставим това засега. Продължаваме —

Бла-бла-бла... бла-бла-бла

...

Кинжали и стрели, добре... Екшън, публиката го харесва... Да извадиш оръжия, добре...

Срещу прокълнатите съмнения, които като чума заразяват — тука става много космато, Бил. Чумата е липса на вкус в момента. И писма получаваме...

Да опънеш платната в океан от мъка. Това е добре. Пътуване-митарства, много се харчи...

Така че, да разкараме плявата и да видим какво получаваме:

Да понасяш ударите на коварната съдба. Или оръжие да вдигнеш срещу океан от мъка. Отлично!“

„Напускам!“

„Бил, блестящо е!“

„Това е пълен боклук! За какво говори той? Ще иде на брега и ще стреля с лък по океана ли? Това е принц Хамлет, не крал Кнут! Може дори да се гътне, ако това е най-доброто, което може да измисли!“

„Ето това е творческо мислене, Бил! Хамлет — може би трябва да умре?“

"В ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ? „

„Амии, да, не забравяй за задниците по пейките, Бил. Айде да си говорим честно — призракът продава пиесата в момента. Джо от публиката харесва призраци, харесва дуели и харесва лудото маце с полупрозрачната дрешка, която прави ония изпълнения с цветята и после се удавя. Но — никой не харесва Хамлет, никой!“

„Добре тогава, ще го убия заради тебе. Ахъм... Ето тук... да умреш, да заспиш.. Оооппа, Хамлет се катурва през парапета.“

„Бил, Бил, Бил, виждам че не ти е приятно. Съжалявам. Хамлет си има своите добри моменти. Сценките с полудяването са много смешни. Направо са — великолепни. Но, но, всичко което искам, Шейки, е.. само да съкратим тая ужасяващо тъпа реч.“

„А всичко, което аз казвам е НЕ! Махни една думичка и можеш да ме махнеш и от афишите!“

„Добре, гледай как ще го направим — аз ще съкратя речта, а ти можеш да върнеш ония ужасните двама гробари, които говорят на диалект.“

„И двамата ли?“

„Мда.“

„И сценката с черепа?“

„Да, целия скеч.“

„Добре, разбрахме се. И ще видиме кого ще запомни историята.“

„Бил, обичам те! Темпераментно дете.

Текстът свален и преведен от този гениален скеч (става за изучаване на английски):
10x Симо

6 коментара:

Lemon каза...

страхотийско!!!! :D :D :D

Вени Г. каза...

Трепач!!!!!

Съзерцател каза...

Много добър скеч! Знам за какво става въпрос.:) И аз често имам проблеми с диалозите.:(

komitata каза...

Ворце, и от твоите диалози ще окастрим сухите клони ;-)

Nachalnika каза...

Много яко. Напомня на добрите стари времена на "Blackadder". Това ми е един от 2-3 любими комедийни сериала. Жалко, че Аткинсън стана по-известен извън Англия с тъпия мистър Бийн. Това е 100 пъти по-добро.

Nostromo каза...

Веднага видях Аткинсън в роля, още преди да стигна до видео материала. :)

Много добро!

Проверка с дума: befat ?!?

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)