петък, септември 21, 2007

Спешно: Пазарни механизми в образованието

Българското "безплатно" държавно образование е на път да се срине до основи. Учители, които досега са били анти-стимулирани да работят добре, се бунтуват за по-високи (и неясно колко заслужени) заплати. Само с аргументите - "ами нали на шофьорите дадохте" и "с тая заплата не се живее".

Проблемът с образованието е, че сегашният обществено политически строй - ранен капитализъм със социалистическо образование и здравеопазване, не предполага под никаква форма пазарни отношения между субектите в образованието и стимулира пилеенето на пари и безотговорността.

Там още действа правилото - даваме на учителите, защото са учители.(т.е. защото някога си са избутали някакъв педагогически факултет) А заплатата им се увеличава като на фронта - за прослужени години и оцеляване, а не за качеството на продукта, който произвеждат.

Т.е. първият проблем е, че няма никаква връзка на заплащането на учителския труд и качеството на продукта, който се произвежда. Но животът си иска своето, някои от учителите дават частни уроци, които напълно следват пазарните принципи - топ имената в частните уроци взимат наистина сериозни суми за работата си. Тъй че пазарният механизъм си работи, само че малко на заден план.

За частните уроци и спестените данъци срамежливо се мълчи по митингите. Сигурно защото тия, които протестират не (могат да) дават частни уроци?

По време на българското Възраждане нещата са стояли доста по-демократично: всяко село е определяло само заплатата на учителя. Добрите учители са били много търсени, включително се е случвало добри учители да бъдат привличани от Македония в по-богатата Тракия с щедри трансферни суми (виж например биографията на Григор Пърличев). От друга страна, случвало се е и учители да бъдат гонени позорно от училищата си. Всекиму своето.

Все си мисля, че някаква система с ваучери, с които ученикът (респ. родителите му) да възнаграждават добрия учител може би ще помръдне напред нещата. Допълнителни ваучери може да се полагат на ученици в отдалечени места или при малцинствата, където предизвикателствата са повече...

Вторият проблем, не толкова видим, е нелибералният хараткер на образованието. Въпреки мизерното си заплащане, учителите в България представляват затворена каста (секта?), която следва ревниво всички кастови правила.

В кастата влизаш само след като си завършил някоя от изсушаващите ума педагогически специалности. Полагаш различни видове изпити и получаваш сертификати, без които не би могъл да станеш учител в България.

Заплащането ти расте според това, колко дълго си бил в мафията - според стаж, клас и прочее социалистически отживелици.

Кой е най-добрият учител? Най-добрият преподавател е този, който практически се е сблъсквал с нещата, за които говори. Например най-добрият учител по езици е бившият преводач. Най-добрият учител по физическо е бившият спортист. Най-добрият учител по компютри е бившият програмист.

В момента системата на сертифициране не позволява по никакъв начин практическият опит да навлезе в образованието. Дори ако съответният топ специалист желае доброволно и без заплащане да сподели знанията си (защото всеки професионалист има такава потребност)

Дори аз, който учех първите си компютърни предмети в средата на 80-те години, си спомням как се подигравахме зад гърба на преподавателката по компютри, която дори не можеше да произнася правилно командите на BASIC, да не говорим за повече...

А се оказва, че специалистите с призвание, практика и педагогически талант на практика са отрязани от системата на образованието.

Отделно, че един такъв специалист преставлява живата връзка на образованието с живота. Т.е. той представлява модел, живият продукт на предемета, който преподава.

Или се пазиме - да не би да им стане изведнъж интересно на учениците в училище? И аз да бях ученик в днешно време, сигурно и аз щях да се занимавам с глупости.

Това вече не се търпи. Нито учителите могат да живеят с тия заплати, нито ние трябва да търпиме повече учителското безхаберие и непрофесионализъм, нито можем да наблюдаваме повече похабяването на децата в образователната система.

Всеки учител трябва да живее с мисълта, че ако се труди и има талант ще получава толкова пари, колкото и всеки върхов специалист в България - т.е. единици ще взимат стотици хиляди на година, десетки ще прибират десетки хиляди, а кадърните ще имат достоен живот. А останалите бързо-бързо ще си намерят друго занимание.

След като 15 години вече рецептата за просперитет ни е пред очите - а именно - либерализация и пазарни механизми, какво чакаме?

Очаквам предложения

10 коментара:

dzver каза...

Много добър пост, наистина изискването за педагогика е малко странно. В университетите четат лекции И практици, като при тях мисля е доста по-интересно, отколкото при теоретиците. В началното и средното училище практици няма начин да има.

komitata каза...

Определено е по-интересно при практиците. И трябва да им се даде път и в средното образование. А защо не и в началното - например на художници, музиканти и литератори... Най-важното е либералния трудов пазар - да можеш да го изхвърлиш на втората седмица ако не се справя...

Стойчо каза...

Pyk az misleh, che postyt shte byde za sledwashtija ot kandidat-kmetowete;-)

Inache si trjabwa pazarna liberalizacija - togawa zaplatite im mogat i do 2000 leva da stignat

komitata каза...

Омръзнаха ми тия учители с претенциите им. Поне да поставяха правилните въпроси по митингите...

dzver каза...

рано е още за реформа в образованието. нагласите все още искат безплатно училище, като даскалиците са прецаканите да ходят за тоя дето духат да слушат малките как писукат по цял ден.

В анкетата в моя блог победи, че проблемът на образованието бил в мениджмънта, не в собствеността...

komitata каза...

ами то е едно и също. на социализма проблема му беше в мениджмънта, който пък произлизаше органично от собствеността ;-)

Анонимен каза...

"Кой е най-добрият учител? Най-добрият преподавател е този, който практически се е сблъсквал с нещата, за които говори. Например най-добрият учител по езици е бившият преводач. Най-добрият учител по физическо е бившият спортист. Най-добрият учител по компютри е бившият програмист."

Не е трудно преводач или програмист да стане учител, аз лично докато учех за програмист изкарах 7-8 предмета допълнително и 2 месеца стаж и готово. А колкото до спортистите само си представи Стоичков учител. Или Маджо и Маргините ...

komitata каза...

¨Не е трудно преводач или програмист да стане учител, аз лично докато учех за програмист изкарах 7-8 предмета допълнително и 2 месеца стаж и готово.¨

Е именно, де ;-) и това ако не е сериозна бариера...

Анонимен каза...

"Кой е най-добрият учител? Най-добрият преподавател е този, който практически се е сблъсквал с нещата, за които говори. Например най-добрият учител по езици е бившият преводач. Най-добрият учител по физическо е бившият спортист. Най-добрият учител по компютри е бившият програмист."

Това просто не е вярно, особено за класовете от първи до седми (където всеки човек с повечко обща култура би следвало да знае добре повечето от материала по начало). Ако човек не може да преподава и да се разбира с подрастващи, той и двеста години опит да има, няма да струва пет пари като учител. А това, че образованието ни е меко казано твърде теоретично е съвсем вярно.И да, съвсем абсурдно е учители в елитни гимназии където учениците (или поне родителите им :)) се избиват да влизат да взимат същите пари като тези в random гимназия, където само се добутват годинките до диплома за средно.

komitata каза...

Драги ми анонимен господине.

Принципно съм съгласен с вас,че от всяко дърво свирка не става, но и вие четете през куп за грош постовете ми.

Идеята ми е системата да е отворена за специалисти с опит, които имат желание да преподават. А тези, които не могат, пазарът ще ги отсее.

При достатъчно свободен и либерален пазар нещата ще си дойдат на мястото.

И да ви кажа, не е учтиво да се коментира анонимно.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)