четвъртък, септември 13, 2007

Окончателно решение на криминалния въпрос

Румен Петков наскоро споменал че престъпността се върнала до нивата преди 1990 г.

Чувам тази добра новина и бързам към къщи да се спасявам някак си, защото още помня „ниското“ ниво на престъпността отпреди 1990 г.

Не знам как да реагирам на такова дебелоочие. Но какво значение имам аз - обикновеният избирател. Важното е „да не се изложим пред чужденците“, които са присъствали, когато нашият полицейски началник е хвърлил бомбата. Тъпото е, че чужденците са били полицейски професионалисти, които сигурно са стоплили шегата на момента, но са били твърде учтиви да посмеят.

Преди 90та година престъпността се вихреше в огромни размери. Възможно е през 60-те и 70-те години престъпността да е била по-ниска от сега, но през 80-те, гарантирам, беше на моменти страшна.

Не е зле полицията да прави такива изказвания, придружени със съответните цифри и методология, защото иначе се излага за пореден път като кифладжия.

Преди 1990 година кражбата беше норма на живот. Не само норма - без кражба голяма част от семействата сигурно нямаше да връзват двата края. И тъй като всичко беше държавно, най-сладко се крадеше от държавното, т.е. от общото, но и частната собственост също страдаше.

Моят приятел от казармата Н.П. например, имаше навика да ходи на море с гаечен ключ, и с вдъхновение разказваше как с помощта на ключа и няколко тухли лишавал разни по-лъскави коли от алуминиевите им джанти и ги продавал на негови хора на морето. Една джанта - една седмица на морето, по социалистическия стандарт.

Друг познат - Н. разказваше как работел в цех за пластмасови изделия и всеки ден си тръгвал от работата с едно малко стекче, от което изкарвал поне по 20 лева (големи пари по онова време). Стекчето беше с пластмасови чашки, които той продаваше на сладкарници и кафенета по стотинка парчето.

Трети познат - В., възпитаник на елитна гимназия, сега търговски директор на представителството на много авторитетна фирма в областта на хранително-вкусовата промишленост ръководеше банда джебчии на новия битпазар в София.

М.М., мой съученик от основното училище, редовно обираше складове и апартаменти, главно от спортна злоба - после раздаваше всичко крадено на познати и приятели. Един ден беше обрал склад за дрънкулки (като тоя на Седларов в „Опасен чар“) и няколко седмици всичките ми съученички се кипреха с бакърени обички и медальони.

Аз, заедно с тайфата от махалата, редовно тарашехме пункта за вторични суровини, който се намираше в нашия квартал. Търсехме най-вече западни списания, от които си изрязвахме рекламите и си ги лепяхме по стените (странно хоби, като се замисля), но също така прибирахме и други интересни неща, като стари пишещи машини, а аз като радиолюбител се снабдих с цял чувал дефицитни елементи.

Единственият честен човек, който ми изглеждаше леко чалнат в тая ситуация беше баща ми, който ми заповяда с цялата строгост на авторитета си, да изхвърля пишещата машина (архивна Олимпия, със стария правопис, в идеално състояние) и чувала с елементите.

„Моят син не краде!“

„То това хубаво,“ си казах аз, „ама дано никой друг не разбере, че ще ми се смеят и врабчетата“

Машината ръждяса в тревата зад блока, а чувала подарих на мой приятел, също радиолюбител.

Точно преди 90та година набраха популярност купоните „с тараш“ - групи обикаляха по непознати апартаменти на купони (напълно в реда на нещата в онези години беше половината ти гости да са напълно непознати), гледаха да се доберат до спалнята, където обикновено се пазеха семейните ценности и задигаха всичко до което се докопваха - семейни бижута, пари, ценни вещи, електроника.

На 1 май 1989 година организирах подобен купон у нас, при който щетите бяха направо символични - липсваха един буркан с нескафе, няколко бутилки алкохол и хладилникът беше напълно опустошен, нямаше какво да закусвам на следващата сутрин. Вместо да приема случката като нещастие (както я приеха нашите), направо бях радостен че се отървах само с толкова.

Да продължа със спомените - когато бях в 10 клас, работих в градска бригада в комуналното предприятие в Хаджи Димитър, близо до ж.п. линията, където се вихреше абсолютен произвол и безстопанственост. От там свихме няколко шишета разредител. Работниците пък бяха абсолютни шампиони в кражбите (когато въобще идваха на работа)

Да не говориме, че целите системи на тогавашния държавен туризъм, търговия (особено тази на дребно!) и хазарт бяха пропити от горе до долу с духа на далавераджийството, подкупите, кражбите и връзките.

В епохата на всеобщ дефицит, всеки, който работеше зад щанд беше едновременно желан приятел, но и корумпиран престъпник - книжари (и те!), месари, бензинаджии (иха!), вестникари, всякакви видове майстори и техници, всеки с достъп до строителни материали, други видове продавачи, работещите на рецепции на хотели и дори къмпинги, всички прибираха „полагащата“ им се комисионна под някаква форма.

Лично съм наблюдавал как офицерите и сержантите в поделението (с извинение към честните единици между тях), в което служех, изнасяха храна, бензин (водата беше по-дефицитна от бензина), крадяха грозде от блоковете, където давахме караул, задигаха всякакви други благинки и непотребни дреболии, които можеха да се свият от казармата. Старшина на съседна рота се хвалеше, че цял живот се миел само със сапун МНО (ако е само сапунът, цял живот с френски сапуни да го къпеш).

Преди 1990 година ако влезеш в нечие жилище, веднага можеш да се ориентираш къде работи собственикът, по огромното количество принадлежащи на местоработата предмети. Работещите в хотели имаха килограми сапунчета и десетки еднотипни кърпи, работещите в бръснарски салони разполагаха със всякакви гребени и ножици и какво ли още не, работещите в Булгартабак имаха тонове цигари. (разбира се, някои от нещата бяха задигани просто да не се съсипят, или им се полагаха съвсем легално - голяма част от предприятията практикуваха натуралното поощрение като някакъв вид привилегия към заплатата)

Но задигнатите вещи обикновено служеха за валута в дефицитното натуралното социалистическо стопанство, така че подобен подход общо взето се изплащаше.

Шофьорите на камиони си докарваха пари с черни курсове.

Крадеше се и масово бензинът за служебни коли, който се боядисваше в специален розов цвят (бензинът за личните коли беше син). Крадеше се от селскостопанските блокове покрай пътищата, крадеше се всичко, което можеш да сложиш в багажника.

Пътните полицаи редовно организираха хайки срещу тия масови набези - проверяваха цвета на бензина в колата, отваряха багажниците.

Мога да изброявам примери до утре.

Толкова масови бяха кражбите, че намериха място и в българското кино. В „Голо хоро“ кокошките ядат и правят фъшкии между санитарен фаянс и плочки. В "Да обичаш на инат" шофьорите удряха в кантара зарзавата. В „Опасен чар“ соц кражбата беше приравнена дори към изкуство.

Имам чувството, че докато някой велик филм или литературно произведение не изследва в цялата дълбочина отношението на социалистическия и пост-социалистическия българин към кражбата, ние никога няма да получим пречистването, необходимо да продължим напред като цивилизовани европейци.

Никога и никъде след 90та година не съм виждал такова царство на корупцията, кражбата и злоупотребата, каквото се вихреше по времето на развития социализъм и особено в последните му години.

Мутрите, подкупните митничари, циганските набези над къщи и реколта, разбитите апартаменти, посегателствата над природата - всичко това е логично продължение и мутация на времената отпреди 10 ноември. „Добрите стари времена“, според Румен Петков, към които сега се връщаме. Нека някой ме ощипе, да съм сигурен че не сънувам.

Той ни „успокоява“ че сме се върнали именно към това. Пази боже.

И да приемем, че той е прав - ще даде ли пример шефът на полицията, като махне блиндираната врата и алармата от апартамента си, като си демонтира алармата на колата и ако живее на партера - да си махне решетките от прозорците?

....

Не искам да забравяме и методологията - а именно, как господин Петков изчислява престъпността. Преди 90-та година беше престъпление почти цялата частна стопанска дейност, емиграцията, разказването на политически вицове, писането на вредни литературни произведения, дори на моменти носенето на панталон или пола с неправилна дължина/ширина или определени прически. Броим ли ги?

Преди 1990 година имаше и един престъпник, който никой не закачаше - срасналият се организъм на партията-държава. Колко престъпления, извършени от партийни функционери и децата им въобще не бяха регистрирани или бяха прехвърляни на невинни хора? Колко пъти държавата брутално отнемаше собственост? Познавам десетки случаи на хора, чиито хубави имоти (които днес струват повече от злато), са били конфискувани от държавата в името на някакви „висши“ интереси, а пострадалите са били „обезщетени“ със маломерни панелни апартаменти в крайни квартали.

И това се е случвало чак до 90-та година (като на моята близка приятелка Н. от Пловдив, чиято къща е била конфискувана и съборена през 90-та година.) Дали се сеща въобще господин Петков за партията-държава-престъпник и я включва в бройките? Или може би грешката е вярна и да очаквам утре на вратата си пратеник на сегашното правителство, който ме уведомява че ме лишава от собственост в името на поредната велика идея?

Как е изчислил великото си изказване - събирайки компютри и компоти, коне и кокошки, баби и жаби на едно място?

Ясно е като бял ден, че читава методология за това няма, а въпросното изказване е ПР акция, която трябва да вдигне поувяхналата гордост на комичното днес МВР.

....

Поне спряха да крадат чистачките на колите.
(Тодор Колев ... „Дай ми ги чистачките, или си ми ги върни“)

10 коментара:

Стойчо каза...

Боже, какъв крадец се извъди Комитата!
А помниш ли как крадехме кромид в казармата от склада? И го ядехме като ябълки?

komitata каза...

Как да не помня. Май трябва отделен пост само за кражбите да напиша.

Търновец каза...

... Чудесен пост :)
За кражбите можем да пишем с томове ми се струва :) Аз примерно мога да добавя спомените си от една ученическа екскурзия в началото на 90-те из западна Европа с автобус "Чавдар" и една тълпа от иначе прилежни, отбрани и интелигентни, но бедни ученици от търновските елитни гимназии... След един месец всички до един бяха станали изпечени джебчии . Ще мисе да разкажа за някои от "подвизите" ни тогава и се надявам да не съм прекалено досаден и подробен. Та...
След като на връщане от Франция на швейцарско-австрийската граница се оказа, че транзитната ни виза е изтекла с един ден се наложи да се върнем на няколко километра назад помагистралата понеже Австрийския митничар отказа да ни пусне да минем. Без пари и с водачка , която на автостоп занима за Цюрих до консулството на България да оправи по някакъв начин проблема с визите, ние се озовахме за 2 дни на паркинга на една крайпътна бензиностанция със магазинчета и кафенета, която между другото отстоеше на около 3-4 километра от Лихтенщайн ... Та във въпросните магазинчета се крадеше каквото имаше за ядене - от сладолед до консерви сардини. И за кой ли път се прояви изобретателния ген на Българина. На входа на магазина имаше автомат пълен с пластмасови сферички с някакъв долнопробен електронен часовник в тях. Пускаш 5 франка в един барабан , завърташ го и ти се пада един от 20-ната вида изложени на него. Едно от момчетата забелязъл , че монета от 5 франка и дъното на кутийка за фотолента съвпадат изумително и посредством джобно ножче измайстори копие на монетата ... От там нататък за два дни се преровиха всички кошчета за капачки то празни бутилки от минерална вода , кока-кола т.н. и автомата за часовници беше напъленен с пластмаса вместо монети от по 5 франка. Никак не се гордея , но аз лично се прибрах в България с 9 такива и впоследствие ги раздавах като подарък на братовчедите си от Швейцария ...

Такива ми ти работи :))) нядавам се да ви е било инътересно.

Радан каза...

Доста уместен текст.

Ти ще да си около 5 години по-голям от мен, ако не ме лъже преценката, може би 6. Но и аз си спомням прекрасано тези "златни години" с прибирането на чистачките и системната кражба на ... автомобилни колани.

Да не говорим за селските "прогимназии", в които всичко - пясък, цимент, тухли, арматура, беше или директно крадено, или "купено" от техническия на някой забатачен соц-обект.

А в "махалата на 127-мо", в която израстнах, човек имаше нужда от сериозни покровители, за да си съхрани 50-тях стотинки за боза и пр. (а всъщност за 60 за Арда, ама това баща ми не го знаеше, като ми ги даваше)...

komitata каза...

@Радан - абсолютно си прав. Тъкмо като завърших поста, се сетих че имам още хиляди примери за повсеместни кражби по време на социализЪма. И на мен ми крадяха стотинките, понякога комбинирано с шамари.

@Търновец - между другото мутренската престъпност води началото си точно от турнетата на невръстни бг спортисти в чужбина и побоища в България. Мой приятел, завършил спортното училище в специалност борба ми разказваше как масово крадяли по супермаркетите на запад и как в някакъв супермаркет в Италия изловили две трети от групата... Голям срам.

Определено ще пиша отделен пост.

Unknown каза...

На село кражбата от ткзс-то (или апк-то или квото се казваше в края) си беше средство за преживяване. Провалът на колективизацията накара другарите да разрешат, без да се дава много гласност, частно производство на плодове, зарзават, животни, яйца и т.н. Познай как се снабдяваха с консумативи (фураж, тор, т.н.) тези, които работеха и в ткзс :) Обработването на частното ставаше с "безплатна" техника, тоест платена от това, че поколението на родителите ми работи за жълти стотинки в сравнение с пиърите си по света.

Unknown каза...

Последният коментар беше от мен: Минко Марков.

Коце, а защо за работа в рибарски магазин се плащаше най-тлъст рушвет? Явно там далаверата е била най-дебела, ама защо?

Комитата каза...

А де, може би е свързано с това, че там се продаваха „западни“ стоки – маслини и чат пат безобразно скъп зехтин ;) А може би и е лесно да гепиш от рибата без да те усетят.

Belomore каза...

Отговорът на загадката вероятно ще даде обяснение и защо през 80-те в рибарския магазин на Витошка между Парчевич и Гладстон /тогава Вл.Поптомов/ от време на време се продаваше шоколад Нестле по 4 лева на ония пари.
При Кума Лиса - под левче.

Даже и бял Нестле "пускаха" понякога...

Дали ще разберем някога? :)

Комитата каза...

Нестлето изглежда като гореща следа ;)

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)