Две случки в съседни държави

Прекарах последните почивни дни в Гърция.

От няколко години гръцкото море ми е любимо - безкрайни пясъчни плажове, кристално бистра вода, почти няма туристи и е много спокойно (по българските мерки), отлична рибна кухня в кръчмите и отлично обслужване.

Бях в Аспровалта, селце, което сигурно щеше да е гранично според Санстефанския договор и щеше да играе ролята на днешния Синеморец или Резово.

За пътуването ще разкажа друг път, а сега за две показателни случки.

Заредих бензин на OMV в Дупница. Догоре. Помолих младежа, който пълнеше резервоара, да ми провери и гумите и го възнаградих с бакшиш от 1 лев.

За да намаля ефекта от предполагаемите по-високи цени на бензина в Гърция (всъщност разлика в цените на места просто няма), заредих отново на OMV на Сандански.

"Господине, нямате капачка на резервоара" обади се младежа от колонката.
"Как така?"

Гледам, действително нямам капачка. Ха, сигурно младежът в Дупница я е забравил в джоба си. Пътуващите с мен бяха по-категорични - според тях капачката е била открадната.

Колата ми е с разни технологични джаджи и едно от нещата които запомних от ръководството беше, че ако се кара с отворен резервоар, компютърът може да блокира колата и да се наложи разблокирането и във фирмен сервиз. Чудесна перспектива за началото на почивните дни!

Оказа се, че проблемът е често срещан (изчезнали капачки по бензиностанции) и си купих временна капачка от Шел. Реших на връщане да проверя за капачката.

В Гърция беше страхотно, но последната вечер, в опита си да го изиграя кавалер прехвърляйки пуловери и якета, изръсих несръчно без да искам портфейла си.

Чак на другата сутрин усетих липсата му.

В портфейла имаше - солидни суми в евро и в долари, всичките ми лични документи и документите на колата, всичките ми дебитни карти, разни важни телефони и визитки.

Въобще неприятна ситуация. В най-лошия вариант трябваше да пътувам до Солун, да намеря консулството, да си извадя временни документи (може би и да чакам един ден и да търся къде да преспя, защото беше неделя), да оставя колата на платен паркинг, да пътувам с влака до София, да си взема големия талон на колата, да се върна до Солун, да си платя паркинга и да си прибера колата... Въобще песен, като добавим и проблемите по вадене на нови документи и карти в София.

Прехвърлих наум вариантите за мястото на загубване на портфейла. Единственото вероятно място беше сладкарницата с палачинките, където споделих пуловера си с нуждаещо се другарче.

С надежда за около 10% успех и то най-вече за документите се появих в сладкарницата. Тъкмо майсторите разглабяха чадърите за края на сезона.

Почуках на вратата. Появи се възрастен човек с очила.

"Добър ден"
"Добър ден"
"Искаме да попитаме случайно да е намиран портфейл тук?"
"Портфейл?" (wallet - разговорът се води на английски)
"Да, портфейл, с пари и документи"
"Да, намерихме."
"Наистина ли??!!"
"Да, намерихме."
"Ами може ли да си го получа?"
"Заповядайте"

Минахме по някакви коридори и влязохме в луксозен асансьор (сградата е триетажна). Качихме се на горен етаж и ни поканиха в апартамент.

Госпожа на средна възраст говореше по телефона.

"Извинете ме, говоря с Нова Зеландия, да, вчера намерихме портфейла ви, дори жените които работят в заведението (две българки) тръгнаха да ви търсят по улицата, но не ви намериха. Обадихме се и в полицията, че портфейлът е при нас."

Възрастният човек извади портфейла ми и ми зададе няколко въпроса за съдържанието му.

Отговорих. Получих си го обратно.

Госпожата ми показа тетрадка, в която беше описала всички банкноти по номинал и бройка.
Нищо не липсваше. Документите си бяха там.

Отказаха пари.

Потресен от случката се прибрах в хотела.

Същият следобед пътувах да София. С напълно редовни документи пресякох границата. В Дупница реших да се отбия в OMV, за да проверя за капачката. След няколко маневри (точно там обратният завой е сложен) спрях на бензиностанцията.

"Добър вечер, в четвъртък зареждах при вас, липсва ми капачката на резервоара, да знаете нещо?"
"Тогава е била другата смяна, нищо не знаеме"
"Хм, благодаря"

Говоря с още няколко човека от смяната. Никой нищо не знае.
Благодаря учтиво, взимам номера на бензиностанцията и си тръгвам.

В главата ми започват да се въртят размисли.

"Ако си бях загубил портфейла на ОМВ, а капачката в Гърция какво ли щеше да стане?"

Ами ако въжделеният Санстефански договор беше се осъществил, и границата действително минаваше покрай Аспровалта?

- Как щеше да изглежда Аспровалта с безкрайния си пясъчен плаж и кристална вода, ако беше част от българското крайбрежие?

- Какво щеше да представлява като услуги, цени, хотели, природа, ресторанти и обслужване?

- С каква вероятност щях да си намеря портфейла, ако това беше Резово или Синеморец?

И въпреки че произхождам от семейство, силно пострадало именно от гръцките власти след 1913 година, останах с впечатление, че все пак историческата справедливост е възтържествувала. Може би и не заслужаваме да ни дадат тая страхотна природа в ръчичките. Сегашният стопанин се справя по-добре и е по-гостоприемен и изглежда по-честен.

Тук работят безупречно честни хора.
Goofy´s e заведението с палачинките.