сряда, септември 12, 2007

Две случки в съседни държави


Прекарах последните почивни дни в Гърция.

От няколко години гръцкото море ми е любимо - безкрайни пясъчни плажове, кристално бистра вода, почти няма туристи и е много спокойно (по българските мерки), отлична рибна кухня в кръчмите и отлично обслужване.

Бях в Аспровалта, селце, което сигурно щеше да е гранично според Санстефанския договор и щеше да играе ролята на днешния Синеморец или Резово.

За пътуването ще разкажа друг път, а сега за две показателни случки.

Заредих бензин на OMV в Дупница. Догоре. Помолих младежа, който пълнеше резервоара, да ми провери и гумите и го възнаградих с бакшиш от 1 лев.

За да намаля ефекта от предполагаемите по-високи цени на бензина в Гърция (всъщност разлика в цените на места просто няма), заредих отново на OMV на Сандански.

"Господине, нямате капачка на резервоара" обади се младежа от колонката.
"Как така?"

Гледам, действително нямам капачка. Ха, сигурно младежът в Дупница я е забравил в джоба си. Пътуващите с мен бяха по-категорични - според тях капачката е била открадната.

Колата ми е с разни технологични джаджи и едно от нещата които запомних от ръководството беше, че ако се кара с отворен резервоар, компютърът може да блокира колата и да се наложи разблокирането и във фирмен сервиз. Чудесна перспектива за началото на почивните дни!

Оказа се, че проблемът е често срещан (изчезнали капачки по бензиностанции) и си купих временна капачка от Шел. Реших на връщане да проверя за капачката.

В Гърция беше страхотно, но последната вечер, в опита си да го изиграя кавалер прехвърляйки пуловери и якета, изръсих несръчно без да искам портфейла си.

Чак на другата сутрин усетих липсата му.

В портфейла имаше - солидни суми в евро и в долари, всичките ми лични документи и документите на колата, всичките ми дебитни карти, разни важни телефони и визитки.

Въобще неприятна ситуация. В най-лошия вариант трябваше да пътувам до Солун, да намеря консулството, да си извадя временни документи (може би и да чакам един ден и да търся къде да преспя, защото беше неделя), да оставя колата на платен паркинг, да пътувам с влака до София, да си взема големия талон на колата, да се върна до Солун, да си платя паркинга и да си прибера колата... Въобще песен, като добавим и проблемите по вадене на нови документи и карти в София.

Прехвърлих наум вариантите за мястото на загубване на портфейла. Единственото вероятно място беше сладкарницата с палачинките, където споделих пуловера си с нуждаещо се другарче.

С надежда за около 10% успех и то най-вече за документите се появих в сладкарницата. Тъкмо майсторите разглабяха чадърите за края на сезона.

Почуках на вратата. Появи се възрастен човек с очила.

"Добър ден"
"Добър ден"
"Искаме да попитаме случайно да е намиран портфейл тук?"
"Портфейл?" (wallet - разговорът се води на английски)
"Да, портфейл, с пари и документи"
"Да, намерихме."
"Наистина ли??!!"
"Да, намерихме."
"Ами може ли да си го получа?"
"Заповядайте"

Минахме по някакви коридори и влязохме в луксозен асансьор (сградата е триетажна). Качихме се на горен етаж и ни поканиха в апартамент.

Госпожа на средна възраст говореше по телефона.

"Извинете ме, говоря с Нова Зеландия, да, вчера намерихме портфейла ви, дори жените които работят в заведението (две българки) тръгнаха да ви търсят по улицата, но не ви намериха. Обадихме се и в полицията, че портфейлът е при нас."

Възрастният човек извади портфейла ми и ми зададе няколко въпроса за съдържанието му.

Отговорих. Получих си го обратно.

Госпожата ми показа тетрадка, в която беше описала всички банкноти по номинал и бройка.
Нищо не липсваше. Документите си бяха там.

Отказаха пари.

Потресен от случката се прибрах в хотела.

Същият следобед пътувах да София. С напълно редовни документи пресякох границата. В Дупница реших да се отбия в OMV, за да проверя за капачката. След няколко маневри (точно там обратният завой е сложен) спрях на бензиностанцията.

"Добър вечер, в четвъртък зареждах при вас, липсва ми капачката на резервоара, да знаете нещо?"
"Тогава е била другата смяна, нищо не знаеме"
"Хм, благодаря"

Говоря с още няколко човека от смяната. Никой нищо не знае.
Благодаря учтиво, взимам номера на бензиностанцията и си тръгвам.

В главата ми започват да се въртят размисли.

"Ако си бях загубил портфейла на ОМВ, а капачката в Гърция какво ли щеше да стане?"

Ами ако въжделеният Санстефански договор беше се осъществил, и границата действително минаваше покрай Аспровалта?

- Как щеше да изглежда Аспровалта с безкрайния си пясъчен плаж и кристална вода, ако беше част от българското крайбрежие?

- Какво щеше да представлява като услуги, цени, хотели, природа, ресторанти и обслужване?

- С каква вероятност щях да си намеря портфейла, ако това беше Резово или Синеморец?

И въпреки че произхождам от семейство, силно пострадало именно от гръцките власти след 1913 година, останах с впечатление, че все пак историческата справедливост е възтържествувала. Може би и не заслужаваме да ни дадат тая страхотна природа в ръчичките. Сегашният стопанин се справя по-добре и е по-гостоприемен и изглежда по-честен.

Тук работят безупречно честни хора.
Goofy´s e заведението с палачинките.

7 коментара:

Анонимен каза...

Това е втората история с капачка, която чета. Първата е за кола от Германия. Чистак нова и служебна.
При зареждане, бг девойчето троши затварящия механизъм. Не казва, щото ..нали. Установавят, като теб, по пътя и се връщат.
По върпосните бензиностанции има камери.
След като всички българЕ се правят на приятно разсеяни, шофьорката адвокатка иска преглед на записа от камерата. Там ясно се вижда какво става.
Цялата история е за да се напише застрахователен протокол.
Повикват милицията.
Да ама тия приятели пият кафето си там сутрин (на бензиностанцията) и може и да се галят с бензинджийките.

Връщат се в града да правят копие от шофьорската книжка и зелената застрахователна карта. Излизат след 40 минути (тва да направиш копие на документ за милиционер е МЪКА) и носят не оригинала на зелената застраховка, а хвърчащ лист..
и се почва отначало

Европа ли ?
Сан Стефано ли ?
Минал си метър
Бай си в пазвата и духвай покрай българите, колкото пъти чуеш обслужване (град в Сибир)
Тва пък милицията да те спре..за нещо се

Стойчо каза...

Dupnishkoto OMV si e naj-gadnoto ot wsichkoite im benzinostancii

komitata каза...

Поучителна случка..
Не ти е стигнало мястото да си допишеш коментара, а и си забравил да се подпишеш.
Моля те, довърши.

Е, то ясно че съм минал тънко. Една капачка в Тойота колко да струва - 20 лева максимум. Ами ако бяха бастисали нещо по-скъпо?

Това ми напомня за случката с другаря Ленин и пионерчето..

marfi каза...

Много готина и сладка история. Искам само да кажа, че в България съм си забравял кредитна карта във фантастико и чак след два дена си я взех, нищо не беше пазарувано, може и да има светлина в тунела :)

В аспровалта не съм ходил, но хм, може да се отбия след сряда :)

Ако ходиш пак натам, може да се засечем :)

Георги Неделчев каза...

Аз съм си губил документите за колата на OMV-то на Драган Цанков. Изтърсил съм ги и сядам там да обядвам. Намерила ги една от служителките. Не просто ги прибрала, ами намерила телефона на Тойота, откъдето е купена колата. Звъннала там, за да ми съобщят къде е талонът. Оттам ми звънят веднага, още докато обядвам. Ставам от масата, отивам и си взимам документите от жената. Тя не иска нищо като благодарност. Подарих й едно списание. Може и да го е разпечатала, а може и да го е продала. Така или иначе, вече зареждам само на тази бензиностанция. Но и в Тойота са готини хората. Въобще, има напредък, да ви кажа.

komitata каза...

браво, има позитивни примери

Анонимен каза...

Don't be gay...

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)