понеделник, юли 23, 2007

Интензивен френски

Или защо ме нямаше почти две седмици

Обичам да уча чужди езици. И ми се удават. Чуждият език е като нов свят, който се отваря пред тебе. Все едно първо разглеждаш някакво страхотно място на снимка, а после реално се озоваваш там. Пристрастен съм към това разкриване на нови светове и въпреки нарастващата непрактичност на заниманието, май скоро няма да спра да уча чужди езици...

Моето запознанство с френския започна през 1998 година. Бях изпратен в тримесечна командировка в Брюксел, където трябваше да върша квалифицирана и отлично заплатена, но неприятна работа в завода на Volkswagen.


Апартейд зад парадната цветна витрина

Белгия е двуезична и двукултурна страна, която функционира по много интересен и доста порочен начин. Най-общо бих го оквалифицирал като невидим апартейд. В страната има две обособени общности - на франкофоните (валонци) и на холандски говорящите (фламандци), които въпреки че живеят в една държава, почти нямат допирни точки. Всяка от общностите си има свои градове, общини (столицата Брюксел е франкофонски град с холандско говорящи сателитни населени места), училища, университети, медии, политически партии и дори мостове (!) и други институции и контактът между тях е доста слаб, а граничната линия е винаги напрегната. И въпреки че в Белгия живеят многобройни имигранти- първо, второ и дори трето поколение, смесените бракове между имигрантите и една от двете общности са много по-многобройни и успешни отколкото между самите "коренни" белгийци от различен етнически произход.

Как се отразява това в обикновения живот? По много начини, но в завода на Фолксваген проблемът беше решен с разделяне на работниците етнически на смени - франкофонска и фламандска.

Не съм расист и не обичам да деля хората по етнически признак, но сигурно поради различното ниво и насоченост на образованието в двете общности, общуването с фламандците е доста по-опростено. Образованият на ниво поне техникум фламандец обикновено свободно говори четири езика - холандски (родният му), английски, френски (задължителен предмет в училище) и немски. Докато далеч не всички дори с университетско образование франкофони говорят холандски (задължителен предмет в училище) или английски. Това постави пред мен сериозно изпитание, когато трябваше да работя съвместно с франкофонската смяна в завода - моите познания по английски и начални по немски увиснаха безпомощно във въздуха.

Колко труден пък може да е тоя френски? Година преди това научих сам италиански за около 2-3 месеца (2 месеца пред учебниците и един месец в Италия ми стигнаха, за да го проговоря с две минали времена и без условни наклонения), така че не смятах френския за голяма пречка (уж са и братовчеди). Купих си учебници на старо, речници и заседнах...

Първото ми впечатление беше че франсетата излишно си усложняват живота... Защо на сричка се падат средно по 5-6 букви, при положение че италианците в същата сричка използват 1-2 букви. Произношението допълнително затормози обучението. В крайна сметка достигнах ниво, в което можех да обяснявам на работниците с изрази в инфинитив, гарнирани с местоимение - "ти нося вода", "ти нося ламарина", "сега проблем в компютъра", "сега програмата не работи", "да, мониторът е добър", "искам нов кабел", "хайде, трябва да се измерва". По-сложно беше с телевизията.

Фламандците са широко скроени хора, и когато телевизиите им излъчват популярни сериали и холивудски филми (точно там гледах за пръв път "Дарма и Грег", "Всички обичат Реймънд", "Женени с деца", "Бъфи, убийцата на вампири"), те обикновено се ограничават със субтитри. За самотен емигрант в чужда страна, който прекарва около 50% от свободното си време пред телевизора, това е отлична езикова школа. Холандската граматика е доста близо до английската, така че с просто заместване на думите от единия език на другия, за три месеца достигнах до ниво да чета без проблем средносложни холандски текстове. Колегите от работата също ме понаучиха на нещо - главно на мръсотии, лексика за задоволяване на физиологични нужди и коментари за жени ;-).

Френският е друга бира. Франкофонските телевизии по правило дублират с тежък дублаж всичко, което пускат в програмите си, така че под картината не тече текст, а и самият говор е неразбираем. Така че се изискваше сериозно усилие да се гледат франкофонски телевизии, а след тежкия работен ден само това ми липсваше...

Така че френският за известно време замръзна там...

Интересът ми към френския се поднови когато в София в програмата на кабелната беше включен френският сателитен канал M6. Не знам как е в момента (от кабеларката отдавна го резнаха), но навремето беше близо до идеала ми за телевизия - страхотен сутрешен блок (Morning Live, с изключителния Микел Юн - Michaël Youn), страхотни музикални блокове и предавания, добри филми (Холивуд, но и френски комедии), телевизионни игри, реалити шоута... Понатрупах малко лексика, станах фен на френския рап и Raï, но си останах в граматично-фонетична черна дупка.


Микел Юн в "La beuze" (Тревицата)

През 2005-та година реших, че е време да официализираме отношенията си с френския. Реших да го донауча (сам), но този път се доверих на съветите на по-опитни хора от мен и избрах системата Rosetta Stone.

Rosetta Stone e изключителна система (софтуер). Тя се крепи на способността на човешкия мозък да се обучава интерактивно изключително бързо. Построена е на принципа на компютърните игри - пред обучаващия се показват картинки, той трябва да ги свързва със съответстващите им фрази в текстов или в аудио вид, и така след всяко ниво (наречено за благозвучност "урок", със средна продължителност около 2 часа), сложността се увеличава. Има и модул който с гласов анализ определя колко добро е произношението ти.


Rosetta Stone - изключително ефикасен софтуер за учене на чужди езици

Плюсовете на системата са, че на практика няма домашни - обучението е в реално време, както и не ти пълнят главата с езикова терминология. От друга страна, проблем може да стане еднообразието (аз реално минах около 80 "урока", които като структура са абсолютно еднакви), както и самотността на заниманието (усещането е като пред уред в празен фитнес). В един момент се усетих, че френският е станал доста по-разбираем за мен. Рекох си - сега, докато съм по-свободен през лятото, може да изкарам един интензивен езиков курс - да наблегна малко на произношението си и на способностите си да образувам изречения и да изразявам мисли. А и исках да разбера реално достигнатото си ниво.

Къде на курсове?

Ако ще е гарга, да е рошава, си казах. Кое е сърцето на франкофонията в България - Френският център. Значи, това e и изборът ми. Другата ми тайна мисъл беше, че вероятно удостоверението, което ще получа от тях, ще има по-голяма тежест във франкофонския свят. Но, по тази тема - малко по-нататък.

Разбрах, че трябва да се явя на приравнителен изпит (10 лева.). Явих се в уречения ден и ето ме с изпитния лист на чина. Ха - ето нещо, което не бях предвидил. Голяма част от въпросите са свързани с учебни понятия - домашни, уроци, изпитване. Нямам си хал-хабер от терминологията (реално домашни по френски никога не бях писал;-)) и криво ляво надращих нещо в листа. Една доста строга на вид госпожа дойде, нашари с червено листа и попита: "Къде сте учил френски?" "Сам" "Ами... знаете някаква граматика...Ниво 2!". Ох, идваше ми да я разцелувам.. НИВО 2!

В унисон с настроението ми, в момента на излизане от института в слушалките на МП3 плеъра гръмна "Алелуя, Алелуя!" от Messiah на Хендел

Но от тук започнах леко да се разочаровам от франкофонската система. Доказването на знание на френски чрез официален документ се определя от 6 степенна система от нива DELF/DALF (a1, a2, b1, b2, c1, c2), където a1 е най-ниската, а c2 най-високата степен на владеене на езика. Отделно, френският институт има собствена система от нива, които могат да бъдат приравнени към официалната 6-степенна система.

Филиалът на френския институт, където се провеждат курсовете
(бившата сграда на Елит Банк на Христо Белчев)


Изпитите за ниво DELF/DALF се провеждат само два пъти годишно(!), като човек се явява за постигане на ниво, а не се извършва просто измерване на знанията му (както е в TOEFL), което разбира се поставя в голям риск хората, които се подготвят сами извън официалните системи или пък са учили езика на място чрез общуване. Т.е. теоретично съществува риск човек да се яви на ниво, по-високо от реалното му, да се провали, и реално да изгуби шанс да се докаже за по-долните нива за още 6 месеца, както и риск да вземе изпита на долно ниво, но да не бъдат дооценени знанията му над него. Системата е сравнително добра за хора, изучаващи методично езика - като например ученици или студенти, при които съвсем логично, на края на всяка учебна година, пристига съответния изпит.


Попаднах в групата на госпожа Райна Тренева (интензивен двуседмичен курс, 14 души група, 200лв). Средна възраст на групата около 18-19 години, като броим и мен, и две дами леко над 30-те. Т.е. 80% от съкурсистите ми бяха на възраст 15-16 години. Това си има и предимства - например няма безнадеждно блокирали мозъци, но пък има и недостатъци - слаба концентрация, ниска дисциплина и лоша самоорганизация на работата.

Обучението е съвсем класическо - със съответната езикова терминология, и с изучаване на отделни граматични категории. Предвиждат се и шарени учебничета (комплект Campus 1 - учебник и тетрадка, 30лв), но за съжаление въпреки отличното си полиграфично оформление, реално на езиковия материал е посветено доста малко обем и упражненията са недостатъчни. Друг тъп номер са предвидените към курса мултимедийни материали - DVD. Оказа се, че цената им е около 70 (!!!) лева - добре поне, че не беше задължително да купуваме дисковете.

Курсът протичаше от 8 до 13 часа, в зала "Лион", и прозорците гледаха към ул. Христо Белчев. Франция уж е културна държава, която изключително много държи на промоцията на езиково-културните си ценности, но чисто технически центърът е уреден почти катастрофално. Първо - не всички стаи са оборудвани с климатици. Второ - климатикът в нашата зала беше повреден. Трето - беше така монтиран, че трябваше да духа в гърба на преподавателката и в първите редове, което разбира се, е доста неразумно и поради тази причина въобще не беше включван.


Зала Лион/Lyon - плоският екран, DVD-то и климатикът са за украса.

Забравете за компютърно обучение. Курсистите са снабдени с бюро и стол. Аудио материалите се пускат на касетофони (!!?? - 21 век?!), като при това годните за употреба са недостатъчно на брой и преподавателите ги задигат помежду си по стаите. Недай си боже да не си превъртял касетката на точния момент.

Самото курсче си беше добре. На няколко пъти занятията се водят от истински французин, който набляга главно на практически-разговорната част, а девойките заахкаха групово по него (учителите по френски ли са сексапилни, французите ли - не знам, трябва да изследвам проблема ;-)) Иначе госпожа Тренева води уроците си със 100% професионализъм, като ученическите изцепки на съкурсистите въобще не влияят на учебния процес, което е супер...

Друг проблем е това, че финалният изпит следва веднага след курса, т.е. време, отделено за специална подготовка за изпита, не се полага. Поне за мен курсът беше доста изморителен (ставане в 6,30 всеки ден, адска жега по обяд) и последният ден бях доста поизцеден, а в главата ми - каша.

Изпитът е от пет части - четене и разбиране, слушане и разбиране, граматика, писане, говорене. Разбира се, проблемна ми беше последната част с говоренето и отчасти писането. Въпреки че се притеснявах, че нямах на практика никаква възможност за преговор у дома, се справих с изпита доста добре - 85 от 100 точки и финиширах трети в групата...

През последния ден имахме по-свободна програма - можехме на практика да проверим наученото - слушахме поезия (Жак Превер - доста добър е), и вадихме думите на една песен, беше страхотно, но за съжаление по-младите ми съкурсисти умряха от скука и духнаха в първата почивка. Българското образование очевидно продължава да е безнадеждно в това отношение - да възприема мисията си само като тъпчене на знания в главите на децата и да не обръща внимание на израстването им като личности, като по този начин им развива неприязън към всякакви учебни форми. Един курс по френски пролет не прави...

Сега остава единствено да избера стратегия за успешно явяване през януари (!!!) за официално ниво.

LE BOUQUET

Jacques Prévert

Que faites-vous là petite fille?

Avec ces fleurs fraîchement coupées?

Que faites-vous là jeune fille?

Avec ces fleurs, ces fleurs séchées?

Que faites-vous là jolie femme?

Avec ces fleurs qui se fanent?

Que faites-vous là vielle femme?

Avec ces fleurs qui meurent?

J'attends le vainqueur.

6 коментара:

Ivan Penev каза...

Ето тука http://clic.yabla.com за 10 долара на месец можеш да гледаш малки видеота с текста отдолу. Доста е практично. Проблема е че франсетата говорят така размито, че даже и текста да се следи пак не може да се хване всичко.

topmodelbg каза...

Здравей !
Ровя се из интернет за всякакви мултимедийни софтуери и филмчета, защото преди по-малко от два месеца започнах да уча френски. Радвам се, че попаднах на твоя блог. Информацията ми беше повече от полезна !

Благодаря!
Павел Баджаков

marfi каза...

Напро ми се приучи като четох поста :)

Анонимен каза...

Trqbva i Stoicho da go zavarshi. Vse pak kulturni hora sme! Albena

Стойчо каза...

Албена, с мойте 5 чужди езика - главата ми не побира повече. А съм учил 7, но с последните два нещо не стана работата много добра (липса на практиката), та засега ще си остана с петте (френският не е сред тях)

Анонимен каза...

Който иска да учи френски, имам огромна база от сайтове - ето e-mail ми: yova@abv.bg

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)