понеделник, юни 04, 2007

Дали България сключи поредната си "сделка"

Странно е колко левите политици в Европа обичат енергоносителите. Любимите упражнения на БСП (и преди, и сега) са по енергийна политика, канцлерът Шрьодер смени гласоподавателите с газта, а сега и левият Блеър си изпроси някой друг петролен кладенец от Кадафи. Кой знае, ако госпожа Роаял беше седнала на президентския стол, дали и тя нямаше да се увлече по газта и петрола...

Щом енергетиката говори, моралът мълчи. И Вальо Топлото ще ви го потвърди.

Много се говори за медиците в Либия, но рядко се говори ЗАЩО ИМЕННО ТЕ са жертвите на манипулативната политика на Кадафи. Петима българи и палестинец - единствената връзка между тях е, че произхождат от държави които не (могат да) се грижат за собствените си граждани. Лесна плячка.

Да, но това не е всичко. Защото Либия е такава държава, където със сигурност циркулират и граждани от по-бедни и незначителни държави - африкански например. На тези, които искат да експлоатират тезата, че това е част от засиленото напоследък противопоставяне на мюсюлманския срещу християнския свят да припомня, че медиците бяха арестувани доста преди 11 септември, и тогава противопоставянето не беше с християни срещу мюсюлмани, а цивилизованият свят срещу няколко луди местни лидера. И сега се сещам, че левите поддържаха всъщност отлични отношение с лудите местни лидери. Но замълчи, сърце.

В Либия многократно са съдени и други български граждани - за производство на алкохол например, за контрабанда, за валутни престъпления, за търговия с неразрешени стоки... За да си докарат нещо отгоре към скромните заплащания 99% от българите се занимават с незаконна дейност. И отвреме навреме си плащат за това.

След като епидемията от спин започва да набира скорост в Бенгази, логично е за "великия" лидер да потърси на кого да хвърли вината. И ето ги идеалните кандидати - бедните, дошли от незначителна държавица, дребни хитреци и далавераджии българи.

Но с България има и друг проблем - идеологически. След 90та година "братска" България мина в лагера на империализма и гражданите й от приятели се превърнаха в "идеологически диверсанти", които благодарение на доверието което са създали към себе си и дългия си престой в джамахирията разпространяват вредните бацили на демокрацията. Току-виж и на либийците им минало през ум, че животът би бил по-добър с по-малко социализъм в него.

И третия проблем е от икономическо-петролно естество. По времето на бай Тошо България получи възможността да разработи петролни находища в Либия с концесия, чийто срок изтече към 2005 г. Но след 90та година възниква въпросът - Защо да се дава петрол на един идеологически враг? Договор обаче не може просто така да се скъса, но пък може под благовиден предлог да не се изпълнява. Чуват се гласове, че българската концесия е била на безперспективно място, че е нерентабилно да се вади петрол от там... Ами ако е така, защо не разменихме "безмислената" концесия за сестрите, както беше намеквано от джамахирията още навремето и да им спестим десетина годинки в затвора?

А в момента Тони Блеър като добър човек и отличен брокер с грамадна комисионна ще ни сключи сделката и ще даде в ръцете на другарите си по европейски парламент мощен коз за следващите избори.

А на въпроса - защо трябваше да се плати тази чудовищна цена, отговорът е съвсем прост - защото никакви търговци не сме, и както си продадохме (подарихме) БТК-то за жълти стотинки, така ще се разделим и с концесии, магистрали, атомни централи и всичко останало, което имаме. Поради дълбоката прогнилост на българската "демокрация" изглежда сме обречени да взимаме твърде малко за това, което имаме, а за това което ни се дължи, да не взимаме почти нищо.

И тъжното не е, че соц правителството изтъргува един петролен кладенец срещу живота на няколко българи. Това дори може да мине за благородна постъпка. Тъжното е, че на кантар не са самите българи (защото българи по световните затвори има колкото искаш, и въобще не съм убеден, че всички са виновни), а гласовете, които може да донесе евентуалното разрешение на кризата. А това е огромна цена и трите страни в спора знаят това - и Кадафи, и Блеър и Серж. Дали лудият полковник не се кефи при мисълта, че може да определи победителя в бъдещите избори в София?

Ето малко допълнителни данни по темата:

Министър Овчаров отговаря на парламентарно питане по темата за либийските концесии

Вестник Атака с още факти, но по-различно виждане по темата

3 коментара:

Стойчо каза...

Поздравявам те за това есе!

Знаеш, че ненавиждам темата за Либия (тема на друга разговор е защо), но си уцелил проблема. Браво!
И вземи се вържи на месенджъра, че трябва да говоря нещо с тебе

komitata каза...

В крайна сметка се поддахме на изнудването на един терористичен режим. Не сме първите които правим това (да си спомним мюнхенския договор от 38ма или Ялта). И винаги когато добрите плащат откуп уж за помирение, нещата свършват зле!

roujkabg каза...

Интересно каква разлика намираш между Кадафи и Първанов,Станишев,
Овчаров,Румен Петков и цялата комунистическа пасмина?

На мен пък всичките тия са ми все полковници, с иаключение на българо-украинският комунист,който е по-вече украинец,отколкото българин.Знаеш приказката за "откъдето момата,от там и родата" :)

И до един агент-доносници на ДС.

Честно казано не ми се занимава със "сламката в чуждото око,а с гредата в нашето"

В приложената статия във в.Атака става дума за нефтени концесии в гр.Мурзук, обаче пък аз пък знаем за една друга концесия в гр.Сирт!?
И съм я виждала лично.

Та за колко нефтени бг концесии в Либия става дума все пак?
Някой разбра ли?Аз разбрах само,че са по-вече от една,ама колко?

Разбрах,че бяха харизани на американците срещу комисионни на дарителите- Ники Василев,Милен Велчев и негово величество,г-н министър председателя Сакскобурготски.Те да си кажат колко получиха за това дарение, което се случи по време на тяхното управление и Ви баламосваха с БТВ кампании,концерти,байрачета,трикольорни жалеики,с форма клуп на бесилка...Ах,леле,ах леле!

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)