понеделник, февруари 05, 2007

Люде, на кои не им се отваря падобранот

Едно от нещата, които мразех (и все още мразя) в училище е отговорът на литературен въпрос „Защо Моканина…?”, „Какво иска да каже поетът…?” Това занимание толкова ме отблъскваше, че даже се отрази и в избора ми на професия по-късно – завърших благополучно МЕИ-то и то два пъти (за всеки случай) – и това при положение, че като малък направих диоптър от четене на художествена литература! (и досега не мога да работя с поялник, но обичам да чета – но мразя да отговарям на въпроса какво е искал да каже авторът). Както и да е…




Книгата на Алекс - от най-доброто в съвременната
македонска литература


Зачетох се снощи по-сериозно в наскоро излязлата книга на Алекс Букарски „Хора, на които не им се отваря парашута”. Бях й хвълрил едно око и когато я получих, но просто вчера бях в настроение и за сериозно четене. За тези , които не са чували за него, Алекс е едно пишлеме, както биха го нарекли разни мастити автори, което се опитва да пише съвременна проза. А, забравих да ви кажа – пичът е македонец (т.е.гражданин на Република Македония), следва нещо-си в скопския университет (май някакъв вид литература, но нали вече ви споменах за органичната ми неприязън към теоретичнта литература – к’вото е искал да каже авторът - казал го е, чети просто!).
Та нашия човек се опитва да пише проза – при това съвременна, което си е живо чудо, защото в Републиката се издават предимно автори, занимаващи се с псевдо-исторически теми, тежки сюжети и „какво иска да каже авторът…” – всичкото това съпроводено с тежки банкети, руси секретарки, почивни станции от Съюза на писателите (или както се казва там в Македония…).
Та на този фон се появява този юнак – Алекс. То в Македония в момента ври и кипи. Ситуацията напомня много българската от началото на перестройката, че даже и на 1 седмица след 10-и ноември… Помните как се появяваха всякакви нови пророци, човек не знаеше какво да избере. После се разбра, че много от тези „пророци” са фалишиви, но все пак сред множеството имаше (и продължава да има) читави примери!
Букарски според мен е един от тези читави примери.
Та книжката „Люде, на кои не им се отвара падобранот” е сборник с разкази на този младеж, като ги е разделил на битолска и скопска фаза. Героите му са той самия, комшийските деца, пичките в квартала, махленските тежкари (на битолски – кабадаи). Не искам да кажа, че ги е описал релефно, защото ще изпадана в ситуацията на отговор на литературен въпрос, но историята за първото му влюбване бих могъл и аз самият да съм я преживял;-) Махленските разбойници съм ги виждал същите и в София, а той разказва за Битоля, където не съм бил през живота си.
Някои от разказите са адски симпатични – даже се просълзих на един-два (е, тоя с влюбването е знаменит!), а и разказът за комшийчето с детския паралич си е затрогващ.
От други разкази – ми идеше да повръщам от погнуса – има един „Мачката”, който хваща и пребива от бой едно момче (иначе приятели от детинстао), само защото се е върнал от Австралия да види родителите си и близките.
Разказите от скопската фаза, ще ги чета довечера или утре вечер – за тях може да си приказваме по-късно:-)
...........................................

Малко по-късно продължавам със скопската фаза от разказите. Направо си личи, че момчето лека-полека почва да се превъща в мъж. Още му е рано да е мъж, че само хормона го гони и това се отразява и в разказите му;-)
Вие сега какво очаквате – че пише за секс? Не, няма такова нещо – никакъв секс....прочетете го, ще видите за какво става дума. (джокер: спомнете си израза гони го хоrмона;-)
В скопската фаза има два разказа, достойни за специално отбелязване: „Палестинска нощ” разказва за реакциите на битолското народонаселение на новината за убити войници, родом от Битола, по време на гражданската войната с албанците от преди няколко години – заглавието на разказа говори само за себе си.
Другият, с който и завършва сборникът, е разказът „Викенд на гладот”, който още веднъж доказва, че големите писатели ходят гладни, животът им е труден и изобщо не наподобяват на боташки синчета, като Хемингуей, който , живеейки охолно по Карибите, пише хубави работи за комунизма (за левичарските писатели и интелекстуалци ще пиша друг път).
Букарски, за щастие, е все още неразглезен и така описва една събота и неделя, в която така е закъсал за пари, че си купува една тубичка с някакъв шоколадов крем само защото е малко по-калоричен от някаква вафла – да изкара до понеделника, когато майка му успява да му прати мангизи по банаката. Абе изобщо – човекът е студент с всичките му свободи, желания и ограничения.

Хайде сега – бегом да си намерите книгата му и помнете ми думата: ако не се пропие, не го блъсне кола, не тръгне да играе комар, не пипне сифилис, случайно не забогатее и изобщо ако продължи да пише – Алекс Букарски ще стане Нобелов лауреат, когато му дойде времето!

5 коментара:

Даниела каза...

Комита, докато беше в Скопие бе предложил, който иска, да даде заявка за книгата на Букарски. Тогава ме досрамя да си поръчам. След хвалбите ти, все повече съм изкушена да я прочета. Къде и как мога да купя книгата?

Стойчо каза...

Ама и ти намери от какво да се засрамиш:-) Комитата днес никакъв го няма, но като се появи - питай го, може да са му останали екземпляри - книгата е страхотна :-)

komitata каза...

Останали са ми две три бройки за изоставащи.. Може да се разберем нещо. Пиши ми на komitata@gmail.com

Bukarski каза...

даниела ако имаш хмм как се казваше...а да ми текна! големи цици, пиши ми ја домашната адреса јас ќе ти пратам примерок со голем кис на корица и автограм!

Даниела каза...

Ех, Алекс, не бих отказала книга с автограф, особено пък от бъдещ Нобелов лауреат. Само, че искам да си я купя, защото това ще е моят мъничък стимул по пътя ти към наградата...Вече изпратих адреса си на Комитата и предполагам скоро ще имам първата ти цялостна рожба/жалко, че ще е без голям кис:)))/

А за условието, дето поставяш...хм...не, че съм за изхвърляне, ама съм ти какичка, при това омъжена и с дете...хм,хм...и накрая, за да не кажеш, че избягвам въпроса -силикон не ми трябва ни на грам P))))). Затова си запазвам правото, един ден когато дойдеш в България за промоция на поредната си книга, издадена у нас, на екземплярчето дето Комитата сега ще ми изпрати, да си получа обещаното!Р))))

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)