събота, януари 06, 2007

Нова Политика: Бугари, сърби и антични македонци в борба за власт в Македония

Денко Малески, бивш министър за външни работи в кабинета на Никола Клюсев (1991-1992) прави много интересен анализ за движещите сили на македонската политическа сцена и проблемите, пречещи на Македония да върви напред.

Източник:

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=3304CFB1D6AC144589543B3B89F7C8D2

(преводът/адаптацията мои)




ДЕНКО МАЛЕСКИ

Нашата дилема за сигурността не е само външна ами, преди всичко, е вътрешна

Европейското обединение успешно решава дилемата на сигурността на континента. Освободени от страха за своето съществуване, който извира от неизвесността в намеренията на съседите, днес главната задача на държавите на обединена Европа става тяхното икономическо и демократично развитие. Търсейки отговор на въпроса - зощо, ето вече петнайсет години, икономическото и демократично развитие не са първостепенната задача на македонската политика, стигам до мнението, че дека нашата дилема на сигурността не е само външна, ами преди всичко, вътрешна.

Страхът, че ще бъдат цялостно унищожени от противника, е причината за жестоката война, която петнайсет години се води между групата, която настоява на „бугарското минало“ и оная, която настоява на „македонската сегашност“. Независимо дали е „пробугарско“ или „просръбско“, действието на тия групи е несвойствено за демократичното водене на държавните работи и подсеща за времената на тайните македонски революционни организации. Без междуособна координация и без каквото и да било предходно обясняване пред народот, противниците предприемат домашни и международни политически стъпки в полза на тяхната кауза. Таковата тяхно поведение, пък, още повече изостря дилемата на сигурността, в чиято основа е страхът от намеренията на опонента: дали, именно, ще заведе държавата в насоката която ще значи унищожение на една от двете групи.

Междувременно, това неприятелство в отношенията между тези македонски политически опции и натам ще предизвиква своевидна дилема на сигурността и при Албанците: дали, именно, част от своята национална енергия да насочат към единството на македонската държава или цялата енергия да я насочат към паналбанското единство. Дилемата, засега, е решена така че едната политическа група, барем декларативно, говори в полза на „интеграцията“, докато втората в полза на „дезинтеграцията“. Двете групи са, всепак, съгласни че на териториите на които живеят Албанци на Балканите трябва да се вее идентично знаме и да се поставувят идентични паметници на Скендер-бег.

Една, трета група, ето вече втори път в късата история на независимата държава, извън всякаква демократична процедура, насила ни хвърля назад в антична Македония. За наше добро, разбира се. Първият път беше случаят със знамето от Вергина, днес с името на аеродрума Александър Велики. Тая група е продукт на един световен опит, че когато една нация се отрича, това се прави според шаблона, че тя „не е истинска“ нация, че е агентура на чужда сила или че не е съществувала достатъчно дълго. Нашият отговор е, че модерната македонска нация има корени от античка Македония. Има логика и в тоя подход: да се отнасяш разумно между (националистични) луди е глупост! Междувременно, подхранвайки конфликта между „Бугарите“ и „Сърбите“ , „античните Македонци“ упорито изострят външната дилема на сигурността: набутват държавата в директен конфликт със, вероятно, най-големите националисти в света - Гърците.

В тоя триъгълник се развива политическата борба между Македонците. Но, има една четвърта група в македонската политика, която може да се нарече наднационална или интернационална. Съчиняват я печалбари шарлатани, някои от тях от световен формат, които вещо и с невероятна лекота се хвърлят во триъгълника. За тях дилема на сигурността значи - от безопасна дистанция да следят разположението на силите на домашната политическа сцена, с цел „успешно да се позиционират“. С бащино покровителство измешано със сервилност, въвеждат новите политици в тайните на световната политика, охрабрявайки ги да не се плашат от блясъка на международната арена. Тия наши „стари момчета“, дял от световната „мрежа на старите момчета“, ги учат, именно, че международната политика е още по-скапана от вътрешната. Казват им, че там не е лесно да се оцелее, но че триковите, които са ги научили в кариерата са гаранция за успех. Македония ще стане център на света! Тези шарлатани наистина никога няма да станат гордостта на своя народ, но за тях това е съвсем в реда на нещата: те и онака никога не мислят за народа. Достатъчно им е да са гордост на властта, която и да е, защото тяхната дилема на сигурността е много персонална.

Да се върнем на триъгълника: „Бугари“, „Сърби“ и „антични Македонци“. Един логичен размисъл би рекъл, че няма да има истински политически мир в Македония докато тия групи черз диалог не прекратят неприятелството, разрешавайки така македонската дилема на сигурността. Тая дилема, именно, би била окончателно решена когато те биха гледале към миналото с очи полни със разбиране и опрощение. Да, помирението е в техните очи.

За жалост, помирение няма да има. Няма да има помирение, тъй като ако то се случи, ще изчезне смисъла на тяхното съществуване в политиката. Запре ли се омразата, политиците ще трябва да станат нормални представители на нормални хора в една демократична среда. Затова, омразата, тая наша скъпоценна традиция, трябва да се пази: омразата към „фалшификатора от Небрегово“ (има се предвид Блаже Конески - К.П.), омразата към „македоноубиеца от Щипско“ (има се предвид Ванче Михайлов - К.П.), омразата към „комунярите“, омразата към „бугарашите“, омразата към „арнаутите“...

Македонската дилема на сигурността извира от нашите глави, па от там и решението трябва да дойде от същото място.

Няма коментари:

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)