събота, декември 29, 2007

Beowulf: Кратки впечатления

Снощи гледах Beowulf

Филмът е правен според едноименния епос — най-важното литературно произведение на английската литература преди да дойдат френците.

Защото през 1066 г. идват френците и ги очовечват. И от дивите саксонци и скандинавци се получават културни англичани. Не успяват изцяло за съжаление — в английската кухня още има несмилаеми остатъци от дивашкото минало.

Но, за филма — малко дразни това, че са леко ретуширани артистите, но пък колко пари са спестени от фотореализма.

Личи си сериозната литературна основа — вижда се огромното влияние на Беоулф върху Шекспир, върху Толкин. Гледаш и си викаш — ами това е от Макбет, или това е от Хамлет, или "Ха, това е от Хобита!"

Някои моменти са леко претупани, но пък анимацията е отлична. Оригиналният сюжет е доста променен, но и това го оставям сами да си го проверите.

Почти се виждат и божествените цици на Анджелина Джоли, което е голям плюс. И еротичните намеци в началото почти сигурно са взети от оригинала. "Пет дена без жена ми и чаталът ми гори" е култова реплика, на която се надявам да намеря приложение ;-)

А и аниматорите имат свежо чувство за хумор в някои детайли... ама и тях сами ще си ги откриете.

Става за гледане. И ще си потърся оригинала да го прочета.

петък, декември 28, 2007

По Коледа наистина стават чудеса. Българско консулство печели проучване за най-добро обслужване.

Според проучване на руската електронна медия gazеta.ru, проведено между туроператорите в руската столица, българското консулство е определено за едно от най-дружелюбните, с най-човешко отношение към клиента и най-ефикасни консулства в Москва. Заедно с финландското и норвежкото!

На Коледа наистина стават чудеса. Сега остава само да кажат, че туроператорите не си помагат с финансиране на съвестните български служители от черната каса.

Ако е така, каня ги да стават министри на администрацията в следващите правителства.

неделя, декември 23, 2007

Празнично



Записът е правен в "Балкантон"

четвъртък, декември 20, 2007

Поуки от България

Кристофър Делисо
(източник)

Имайки превид историческите несъгласия между Македонците и вашия източен съсед, ясно е защо много Македонци не искаат да чуят каквото и да е добро за България. Но, Македония може много да поучи от своя източен съсед и българския успех во развитието на туризма во измилатите години. Наистина България е много по-голяма страна с атрактивно крайбрежие, но и Македония може да подобри своята туристическа индустрия като наблюдава какво успя, и какво не успя в България.

Например, Македония трябва да направи предлагането по-разнообразно и да се концентрира върху услугите. България взе много пари от Европейския Съюз да ремонтира старите традиционни къщи и да се концентрира върху привлекателността на стила на националното Възраждане от 19 век. Но, това доведе до еднообразие, тъй като всички започнаха да строят традиционни къщи за гости или механи, а преголямото предлагане на настаняване срина цените. Кога повечето или всички хотели и ресторанти изглеждат почти еднакво, това създава проблеми за пътеписците. Умните бизнисмени се опитаха да бъдат по-различни от другите и да правят „бутикови хотели“, които са цялостно по-различни, художествено стилизирани или по друг начин привличат туристи.

Но, услугата е много по-важна от архитектурата. Преди три-четири години, България преживя голям ръст на туризма, но той не расте со равномерно темпо. Западните туристи, интересуващи се от Източна Европа, които постоянно търсят някоя нова източноевропейска дестинация, откриха България, но и решиха да отидат по-далеч, тъй като главен фактор за долгосрочната стабилност на туристическата индустрия е уникалното и качествено предлагане. Отчасти поради липса на опит, а отчасти и поради недостиг на квалифициран персонал, в страна, в която най-добре обучените млади хора работят в чужбина, със сиромашка икономика която подтикува незаинтересоваността, България не успя да остави силно впечатление на посетителите от услугата. Според моя опит, най-успешните хотели които от година на година бележат подем, са хотелите, които имат най-висок процент редовни гости. Ясно е, че постоянните клиенти гарантират стабилна печалба и развитие на търговската марка. За да се сдобиете с такива клиенти, трябва да имате сигурна и качествена услуга.

България постигна голям успех в бизнеса с недвижими имоти. Иронично е, че докато хората от Балканите бягат на Запад в търсене на по-добро бъдеще, западняците търчат към Балканите, за да избягат от своите страни. Това го правят поради редица причини, една от които е високите цени на животот, престъпността и загрижеността поради имигрантите. От друга страна в България разходите за живот са ниски, а страната е относително безопасна. Чужденците ще мислят същото за Македония, когато македонските закони за търговия с недвижими имоти се либерализират. Затова, трябва да се поздрави инициативата в тази посока на вицепремиера Зоран Ставревски.

Промяната на законите не е тежка, тоа е обикновена процедура. Но, в Македония изглежда че наистина е тежко да се промени менталитета. България е толкова много пред вас защото бяха много по-мотивирани, по-решителни и по-търпеливи во развитието на туристическата индустрия. Най-важно от всичко, всички, от правителството до хотелските оператори, наистина слушаха съветите от чужбина. Звучи логично, че ако искате да имате чужди туристи, трябва да чуете какво те искат да видят. Когато бих сакал да накарам македонски туристи да посетят Америка, бих се опитал да открия какво Македонците искат или очакват, а след това да се опитам да изпратя до тях посланието, че го предлага Америка, на език, който е разбираем и с местни маркетингови и промоционни активности.

За жалост, Македония покажа много слаб интерес за това, което искат потенциалните клиенти, трябва им и го очакват. Ако ходите в България като чужденец, професионалист от туристичкия бранш, съответните личности в България сами ви търсят, разпитват как биха могли да работят по-добре, как по-добре да помогнат на клиентите. Македонците, пък, започват от предпоставката, че знаят всичко и дори няма нужда да проверят нещата, които предполагат. В България може би е имало много по-жесток комунизъм от Македония, но се видя, че тя много по-добра в капитализма.

Това много добре си личи в маркетинга. По CNN има реклама за България на всеки час-два (Хърватско има на 15 минути). Македония, пък, направи една реклама която се излъчваше много късо време и нямаше никакво влияние. Това че Македония няма министерство на туризма е много показателно, че на туризма в Македония не се гледа како на ключов приоритет. Слабото качество на маркетинга и (не)владеенето на чужди езици не само в туризма, но и във всички области, показва че правителството все още не схваща английския език като приоритет, което е проблем ако се има предвид че това е езикът на света. Това е проблем за всички области, от това како чужденците гледат на вас, през икономическия климат, до спора за името и националната сигурност. Сегашното правителство донякъде подобри усилията в сравнение с предишните правителства, но все още учудва очевидното несхващане на важността на глобалния английски език за националните интереси.

Накъсо, има още много неща които могат да се сторят, за да се подобри туризма, освен промотирането и подобряването на самия продукт. Македония има изключителни природни, културни и исторически ресурси, които може да предложи на чуждите туристи. Наистина, не е прекалено късно, но е време да се започне. Македонците трябва да запомнят, че чуждите туристи и търсещите имоти имат много други места, на които могат да отидат. Въпросът, на който трябва да отговорите е: какво имаме ние, което е различно и по-добро от това, което имат другите? Как да го предложим? Како да изпратим посланието до света? Това е нещо,което не може да бъде постигнато от група министри, или търговски агенти или собственици на хотели. Това е проект, който иска цялостна промяна в традиционния начин на размишления. Преди всичко, трябва да се питат клиентите.

Моят личен опит, при неотдавнашната промоция на книгата „Скритата Македония“ в Лондон, ми дава възможност да бъда по-оптимистично настроен за бъдещето. Конституционното име на Макeдония беше промотирано по рограмата „Свръхбагаж“ на Радио4 на BBC, а Македония промотирахме в книжарницата Travel Bookshop на Нотинг Хил, от която беше вдъхновен филма „Нотинг Хил“ с Хю Грант.

Авторът е журналист и автор на пътеписи от България и Гърция за най-големиот световен издател на пътеписи Lonely Planet, както и на книгата „Скритата Македония“ за Охридското и Преспанското Езеро.

Бележка от мен: Кристофър е византолог, завършил в Оксфорд. Поддържа сайта http://www.balkanalysis.com/

„Полицейска академия“ след 20 години

Това беше един от първите филми, които съм гледал на видео — с лошо качество и с ужасен безизразен превод от един равен мъжки глас. И въпреки всичко до ден днешен го помним с моите приятели, помним и голяма част от майтапите.

Сега го гледах с отлично качество и приличен превод и присъдата ми е — да, това си е класика в жанра. Сега стоплих и повече от майтапите.

Нима някой може да забрави речта на шефа на академията пред чуждата делегация, Хайтауър който тренира за шофьорския изпит, тъмнокожият гений на звукоподражателството или пък „романтичният“ купон в „Синята стрида“. Лесли Нилсен пък прави първата (за мен) голяма комедийна роля.

И да, това засуканото девойче с изтънчения сексапил е Ким Катрал, която после изигра единствената героиня в „Сексът и градът“, която имаше честно отношение към мъжете около себе си и не залиташе в дрънканици и спонтанни самоусилващи се кризи. Затова и трябваше сценаристите да я накажат в последния сезон — за баланс. Но това е от мнението ми за друг филм;-)

понеделник, декември 17, 2007

За лесбийките или Още веднъж за българското образование

Текстът по-долу е силно нецензурен. Ако нямате 18г – текстът не е за Вас. Давам пълна свобода на Комитата, ако прецени, да махне този постинг.

Оня ден бях в Мездра. Целта ми беше един турнир, който се провеждаше в местното Основно училище „Христо Ботев“. Като съблекални на отборите служеха класните стаи от училището. Ние попаднахме в кабинета по химия. Нали отдавна не съм ходил на училище и се огледах – чиновете бяха същите (с 20 години по-стари), коридорът беше като изваден от филм за руски затвори, но най-интересното бяха надписите по чиновете. О, не си мислете, че съдържателната им част се е променила – нищо подобно. Сами прочетете, какво се е променило – ето една извадка (имената и класовете са променени):

  • Тия от 6-и Б са мнооу прости

  • Мирослава от 7б е лизбика

  • 7г – ебете се в газа

  • Иван е педераз

  • Таае кучка


Не ме притеснява съдържанието – притеснява ме фактът, че са написани неграмотно.

Имаше и констатации: „Ирена е уфсъ“ – но приемам, че думата „уфсъ“ има право на живот. Имаше и сравнително грамотно изписани „Петя е овца, кучка, курва“ - беше сложил навсякъде запетаи и знаеше как се пишат думите правилно.


Потресаващ беше и надписът „Ленчето от 7а е патка“

и отдолу се мъдреше подпис „Ростислав от 7а“

- сигурно в днешно време така се свалят мадамите;-)


Та един призив към българските учители и родители:

„Хора, бдете, че иначе си е..о ма..та“

неделя, декември 16, 2007

Не е редно да се прави така

Два пъти досега съм получавал подобни писма - едно от "шефа на интернета" - първия пират и спамер в българското Интернет пространство - В.М. по случай един от домейните на които можеше да се разположи gbg.bg, второто от едни неориентирани гърци, които се опитваха да ми продават прескъпо лека вариация на фирмения ми домейн. И ето още един юнак, който е решил да се пробва в този "сравнително честен" начин за изкарване на пари, както казваше Остап Бендер:


Subject: posoka.net
Date: Fri, 7 Dec 2007 11:35:32 +0100
From: Georgi Ignatov devburgas@gmail.com
To: office@xxxxxx.bg


Здравейте,

Аз съм притежателя на домейна www.posoka.net и стартирам кампания за продаването на домейна.

Преди да го предложа на пазара за продан смятам, че е правилно да го предложа първо на вас, като собственици на www.posoka.com
Вярвам, че не бихте искали някоя малка провинциална туристическа агенция да изгради сайт на www.posoka.net и всички объркани потребители да си мислят, че това всъщност е вашия сайт.

Ако сте заинтересувани от закупуването на домейна ще се радвам да поговорим на тази тема.

Благодаря за вниманието!


Понякога се изумявам каква представа имат хората за бизнеса в интернет и въобще за света в който се движат. Особено тези, които си мислят, че като продадат морала си за жълти стотинки са осигурени доживот. Жълтите стотинки са си жълти стотинки. Не случайно сребърниците на Юда са само 30. Прочетете Алеко Константинов, колега... Ако имате повече от оценка "среден" по литература, препоръчвам на учителката ви да си изяде дипломата с кориците.

петък, декември 14, 2007

Сбогом, Владко!

Сбогом е една от думите, които мразя. Защо е необходимо да се измисля дума, която можеш да използваш само няколко пъти в живота си? И защо да се измисля дума-нож, чието изричане всеки път нанася рани?

Владко вече го няма. Още му седят SMS-ите в телефона ми, още му имам записан телефона. Не мога да повярвам, че след пет минути няма да ми се обади да пием кафе в парка или да вечеряме в Студентски град.

И кой можеше да повярва, че когато преди четири години катерехме стръмните стълби на Самуиловата крепост и баирите на Охрид и ходехме на фитнес в "Академик", само след три месеца животът щеше да се промени толкова много.

И кой да предположи тогава, че досадната болка в рамото е симптом на ужасна и смъртоносна болест.

Какъв парадокс - после не болестта, а лечението му причиняваше нетърпима болка.

Съжалявам, че го отказах да заговорим онези французойки в Прага, въпреки че според мен бяха грозни и досадни. А той си ги хареса още първия път, като ги видя в хотела.

Съжалявам и че не обиколихме всички пражки забележителности, защото ме боляха краката и ми се пиеше бира.

Владко, надявам се че там където си, просто няма роуминг.

http://www.vbox7.com/play:4e724f81

четвъртък, декември 13, 2007

diri.bg - да предизвикаш най-големия



Появи се и такова чудо - diri.bg Българска търсачка.

Сайтът е с много големи амбиции - да стане номер едно търсачка в българското виртуално пространство. Това е проект на dir.bg - хора, които наистина знаят как се прави бизнес в Интернет.

Първа страница, меко казано, е изкопирала идейната концепция на google:

1. Голяма кутийка за търсене (новост). Сега такива са модни. На мен ми харесват, защото не се налага да си напрягам очите.
2. Широко използване на JavaScript. 100% Google.
3. Има възможност за търсене в множество ресурси - интернет сайтове, блогове, форуми, новини и др. Предимството пред google e, че биха могли много точно да се приспособят към спецификите на българското интернет пространство. Все пак за google българската версия не е дори от второстепенна важност и персоналният подход може да е много силно конкурентно предимство.
4. Първа страница. Няколко скромни линка, оцветени в синьо (долу ляво) и линк към корпоративната шапка (горе дясно). Пестеливо - плюс.
5. Имиджовите константи. Определено не са по мой вкус - Логото защо е на латиница? Синьото на логото ми стои твърде постно. Тия градиенти чий го дирят тук? Дизайнът изглежда трябва да дава идеята, че е модерен, но за мен е твърде шарен. Лично аз не бих го одобрил в този му вид, но аз не съм собственика на сайта, нали? Вероятно идеята му е била да е радикално различен от всичко, което съществува досега в българския интернет. На пръв поглед постига целта си.
6. Страницата с резултатите - твърде много ми идват възможностите за търсене над кутийката. Някои биха могли да се обединят. Не за друго, но човешкият поглед трудно обхваща, а умът трудно осмисля толкова едновременни позиции. А и не винаги човек иска да търси точно в определени ресурси. Понякога ти се иска просто да намериш нещо, независимо къде. Много са. Едно птиче ми подшушна че някои от позициите вероятно ще се обединят.
7. В дясната колона на страницата с резултатите - възможен резултат от Уикипедия (голяма червена точка от мен - браво!) и от новините. Перспективна идея. Няма да е лошо да се поразвие.
8. Тоя помощник нито разбрах какво прави, нито как го пуснах.
9. Домейнът е перфектен. В десетката.

В заключение - появил се е сайт с амбиции, подкрепен от опитен екип и с отлични възможности дори в момента на пускането си.

Сравнение. Другата българска търсачка jabse.com нещо се позагуби, а и резултатите и от търсенето на "комитата" са направо смешни в сравнение с тези от diri.bg. Чух и слухове за други бг търсачки, които се готвят за пазара от две-три години, но още никакви ги няма, а бившата мощна индексираща търсачка на гювеча върви към залез, щом и без друго е кооперирана с google. Така че шансове пред diri.bg има много.


Пожелавам му успех!

сряда, декември 12, 2007

Купи си танк за $6000

Танкове на цената на поддържан автомобил втора употреба, джипки на цената на плазмен телевизор (от по-евтинките).

Не знам защо, но когато армията прави бизнес винаги ми прилича на престъпна далавера.

И това няма връзка с факта, че вместо да ни върнат заграбения имот на морето, го направиха секретен, за да го шитнат доста изгодно (по слухове на Иво Прокопиев -ако не е верно, извинявам му се).

Франк Синатра

Днес е рожденият ден на един любимец на американската мафия – Франк Синатра. Това е и връзката ми с тази мафия - харесваме един и същ изпълнител:-)
Да, много е комерсиален и т.н. и т.н. но поне има песни като за световно, за които любимките на българската мафия има още да работят.

Та с тази песен искам да поздравя читателите на блога, а съм сигурен, че един от тях ще се просълзи. И така:

Франк Синатра - „Моят път“

понеделник, декември 10, 2007

Дневни новини

Два дни студентски празник и един ден апатия, а то толкова неща се случиха междувременно, че само ще ги маркирам:

Новият ректор на СУ - Иван Илчев, за да разреши проблемите със сексуалния тормоз в Университета, е решил да забрани на студентите да ходят на летни бригади в Америка. Ми така де - главоболието се лекува с гилотина. Още от времето на френската революция. А че студентите получават безценен опит и научават колко е голям и различен светът, че и изкарват някой долар - какво тук значи някаква си личност... Аз, честно казано, очаквах да се въведат допълнителни сесии специално за ходещите по бригади. Университетите да съдействат на студентите, които търсят възможности, а не да изнувдват и да просят секс.

Огромен процент от преподавателките в същия факултет в СУ били признали, че са правили секс с преподавателите си докато били студентки. Ох, леле мале. Тогава бригади в Америка нямаше да развалят морала, а само в консервните комбинати и на трудовия фронт на картофите, доматите и останалия героичен зеленчук. И вместо по няколко хиляди долара се взимаха по 100-200 лева тошови пари. Колкото за два чифта несубсидирани дънки.

Моя приятелка ми се подиграва, колко съм бил задръстен, че се учудвам на такава практика. Тя била взимала някои изпити само защото преподавателите я харесвали. За хвалене ли е това?

Имало предложение да се опрощават студентските заеми срещу студентски бебета. Добра идея, но ми е трудно да я видя в практиката. И е твърде сексистко да се смята че само студентките ще намажат. Но ако авторът на статията е завършил горния факултет, начинът на мислене е ясен. Бащите не влизат в уравнението на родителството.

А по темата - все пак банките отдавна са частен бизнес и печелят от всеки отпуснат кредит. А тука се намесва и държавата в частните отношения студент - банка. Искам да видя гаранциите срещу корупция. Че като нищо може да се развие бизнес две в едно - бебе и диплома срещу един подкуп. А защо не и срещу романтична вечеря на чаша водка?

Американски екип щял да снима драмата на сестрите в Либия в холивудски филм. Том Хенкс (Здравко Георгиев) и Анджелина Джоли (Кристияна Вълчева) в главните роли. Очевидно това ще е суперпродукция, с много съмнителни художествени качества (сигурен съм!), при това ще бъде изключително гледана в България. Много ми е интересно, кои холивудски актьори ще играят президента Първанов (Джим Кери?), Надежда Михайлова (Никол Кидман?), Саркози (Бен Стилър?), Иван Костов (не познавам добре индийското кино), Кадафи (Майк Майерс?), . Още по-интересно, ако ангажират български актьори (Виктор Калев като Стоянов и Сакскобургготски, Любо Нейков като Бойко Борисов). Хич не ни бива национални драми да превръщаме в талантливи филми. Още помня бозата "Време разделно". Ще се огледаме в холивудското огледало и пак няма да се харесаме...

Новата агенция по сигурността за която писах щяла да има право да ни чете мейлите без предупреждение. Къде отива Конституцията, може би? И една забележка към вестник Капитал - радвам ви се като ме цитирате, ама аз пиша и други постинги, не само срещу Румен Петков ;-) Няма ли си вътрешният министър друг гласовит критик освен мене... Долу новата агенция!

Маргините с театро на абсурда са били на път да отърват кауша. Аз викам и Оскар да им връчат. В какви авгиеви обори е затънало нашето правораздаване?

Иначе, изкарах на студентския празник близо 24 часа без ток в едно балканско село (Бели Осъм) - ток нямало и няколко дни преди това. Без отопление, без осветление, без обхват на телефона (те и клетките едва ли издържат повече от 24 часа без ток). Добре че камината в механата работеше, а хотелът имаше и агрегат да дава ток за механата и за кухнята. И това в туристически район. Какво ли е в нетуристическите планински села? Пак не можах да се окъпя с минерална вода. Ще ви разкажа още за това пътуване...

неделя, декември 09, 2007

От македонския "Дневник" ми откраднаха снимка


Македонският "Дневник" използва моя снимка от постинга за Панаира на книгата без позволение (според лиценза на блога имат право да го правят, но само ако коректно ме цитират). Не са ме цитирали. Това не е редно, братя, не е редно!

В самият материал се говори за това, че македонските изложители искали да имат щанд до гръцкия. Защо? Вероятно да водят война - с плакати, с музика, с презентации. За сметка на културата и на книгата. Добре че са им отказали...

Президент, президент ама трябва и добър вкус...

Лош вкус беше награждаването на комунистически слуги и палачи на културата с орден Стара Планина... Като Богомил Райнов да речем.

Кой го кара обаче, точно там да застане на общата снимка.
.

снимката е от газета.ру (ако разполагате с по-голям размер, пратете ми)

събота, декември 08, 2007

Да поговорим за футбол

Не гледам футбол. Но днес по телевизията попаднах на мача Славия-Левски и се загледах. Коментарът ми би се изразил най-добре с печатната грешка, която агенция Фокус направи малко след края на мача:

Клик за по-голямо:-)

София. "Славия" и "Левски" завършиха 0:0 в дербито на 15-ия кръг на „А” група, предаде репортер на Агенция Фокус. Отборите бляха равностойни, но не успяха да реализират възможностите пред вратата. "Белите" имат 30 т., а "сините" - 28 и мач по-малко.

Източник

четвъртък, декември 06, 2007

Какво трябва да прави държавата?

Един от най-големите дефекти на нашето общество е нашият манталитет. Не знам от социализма ли е наследство или от по-старо време, но в България сме възприели мисленето, че ако имаме проблем в обществото - държавата "трябва" да го разреши. Т.е. някакъв анонимен чиновник трябва да прочете длъжностната си характеристика, да открие в нея задължението да се грижи за нашето добруване, да организира инициатива, с риск за кариерата си и душевното си равновесие да я проведе, и така да ни повиши качеството на живот.

Колко идиотски звучи, когато се формулира с думи, нали? Къде му е мотивацията? Но пък служи за оправдание да нямаш гражданска позиция, да мързелуваш и да не с разваляш отношенията с началството заради раята.

Аз лично смятам, че държавата трябва да прави само три неща - да се грижи законът да важи еднакво за всички, да ни пази и да ни остави да си гледаме работата. А ние като общество трябва да правим останалото, защото ние сме заинтересованите лица... И не просто "държавата трябва", а трябва да знаем ние като граждани, коя точно държавна структура "трябва", а дори и кой чиновник, за да можем да ги "мотивираме" с нашия натиск.

Пуснах едно търсене в Google с фразата "държавата трябва" (53 000 резултата! - благодаря, Стойчо) - насладете се:


Държавата трябва да респектира престъпниците ...
Държавата трябва да даде повече пари за здравеопазване
Държавата трябва да субсидира производство на биогорива, смятат ...
Приоритет за държавата трябва да е здравето на хората,
Държавата трябва да насърчава стартиращия бизнес в България
Държавата трябва да отделя повече средства за наука, а бизнесът да ...
Държавата трябва да покаже, че няма да игнорира българските задгранични училища
Държавата трябва да печели от договорите за концесия
Държавата трябва да плаща по-висока здравна вноска за лицата, които осигурява.
Държавата трябва да преосмисли наказателната си политика
В българското общество и експертните среди все още битува нагласата, че държавата трябва да се грижи за бизнеса на частните фирми
Държавата трябва да преосмисли наказателната си политика
Държавата трябва да се намеси по-активно в развитието на туризма
Държавата трябва да ликвидира безработицата, защото основно ... Държавата трябва да спре изтичането на Българския интелектуален потенциал
Държавата трябва да обсъди основно преустройство на нашата национална система на образование
Според мен държавата трябва да поеме осигуровките на социално слабите и болните.
Държавата трябва да обсъди пълната реконструкция на образователната система
Истината е, че бизнесът и държавата трябва да работят ръка за ръка в много насоки.
Държавата трябва да се отнася към гражданите с оглед на тяхната квалификация и професия, а не с оглед на техния произход. ...
Една държавата трябва да си отглежда нацията, да се грижи за образованието й
Държавата трябва да защитава и стимулира родното производство, ... Държавата трябва да стимулира само реални инвеститори в нашата икономика.
Държавата трябва да зачита свободата на мисълта, разума и религията на всяко дете,
държавата трябва да изпълнява в пълния си обем своите социални ангажименти към онези категории хора, които не се нуждаят от свобода, а се нуждаят от закрила.
Държавата трябва да узакони застраховането на катастрофични рискове
Държавата трябва да разполага с ресурс, за да подпомага финансово общините
държавата трябва да се самоограничава в рамките на право, съобразено с правата на гражданите
Държавата трябва да смачка вандалите
Разбира се, че държавата трябва да се намеси, ако ще бъдем социална държава, както при скандинавските страни те са пример за социална политика.
Държавата трябва да заделя повече ресурси
Държавата трябва сериозно да се замисли за откриване на своите национални туристически офиси в чужбина.
Ето защо държавата трябва да развърже повече ръцете на университетите
Всяка държава трябва да предвиди такива законодателни разпоредби и други мерки за да може следните умишлени действия да бъдат квалифицирани като криминални
Държавата трябва да се бори това да се елиминира по някакъв начин.

Оставям ви сами да помислите - колко неща от горните могат да бъдат решени с граждански акции, с инициативност, с милосърдие, с нетърпимост към отрицателните явления. Колко от горните могат да бъдат адресирани именно към държавата, а не към конкретен орган, институция или чиновник?
Ето ви връзка и към втората панацея на българина - "трябва закон"
Наистина ли трябва още един закон или просто трябва да се ликвидира обществената апатия?

сряда, декември 05, 2007

Есенен панаир на книгата - НДК, 2007 г.

Чети докрай, за да разбереш как да спечелиш тениска с македонското знаме!

НДК

Не ми харесва НДК за панаир на книгата. Особено когато е разхвърляно по етажите.
В малката зала на последния етаж е най-добре да се прави. Така обикаляш - етажи, полуетажи. Има наистина повече място, но е хаос, и няма читава ориентация къде какво има.

Време е вече да се правят по-професионално тези работи. В Европа сме, трябва да се действа по-енергично. Стига аматьорски изпълнения. И да го разкарат тоя панаир от НДК - не му е там мястото.


Трагично аматьорство. Абе да бяха дали на бартер някой дизайнер от издателствата да им направи дизайна на таблата. Толкова ли е трудно да се сетят...

Македонският щанд


Македонският щанд (на издателство "Матица Македонска") определено е най-интересното и уникално нещо в това изложение. Няма откъде да си купите македонски книги през останалото време на годината. Явно покрай споровете с Гърция около името на държавата в Македония има голям импулс на национализма, защото и щандът беше истински национален:

1. Целият окичен с македонски знаменца (и на мен ми подариха)
2. Непрекъснато звучаха патриотични песни (ама не от тези за войводите, а по-модерни, по-скоро аналози на "Моя страна, моя България" и "Една българска роза")
3. Персоналът беше облечен с тениски с македонското знаме.
4. Имаше голям телевизор с плосък екран, който въртеше презентации за Македония.


Някой да не е разбрал, че това е македонският щанд ? ;-)

Без "Философският ключ..." на Стефан Влахов-Мицов
никой щанд в България няма да е съвършен...


Няма лошо. Радвам им се, че имат такъв ентусиазъм.




Аз какво си купих от тях -

Клик на картинката за по-голямо, има интересни детайли.

Албумът "Македонските манастири" - 60 лева (ох!!), луксозен албум със страхотни илюстрации от македонските манастири. Заболя ме сърцето, но картинките си струват. Текста още не съм го чел.

"Автобиографията на Григор Пърличев" (10 лв.) - най-накрая я виждам в книжен вид (а не в електронен)

"Абецедар"-ът.(5 лв.) Фототипно издание на буквара, който е бил изготвен от гръцкото правителство за славянското население в Македония през 1925 г. На латиница. Никога не е бил използван по предназначение.

Две карти на Македония (2 лв. едната) - една пътна и една туристическа. (пътната ми я дадоха като бонус към манастирите)

В петък ще има македонски купон, на който ще се раздават фланелки и други сувенири. много ме е яд че няма да присъствам.


Интензивна кампания.

Какво си купих от другите щандове -

"Покривът" на Георги Марков (14 лв.). Същият Георги Марков - дисидентът, убит в Лондон. Мисля че романът още не е издаван никога в България. Прочетох десетина страници в трамвая. Засега върви супер.

"Животът като партия шах" (15 лв.) на Гари Каспаров. Прегледах съдържанието. Може би малко претенциозно, но интересен поглед към живота откъм шахмата. А и с удоволствие си я купих, дано моите левчета помогнат на Гари в борбата за демокрация в Русия.

"Осем години заложник на Кадафи" (5,70 лв.) на Кристияна Вълчева. Четох откъси в Интернет, очаквам много интригуващо четиво. Надявам се и да разбера повече за отношението на нашите правителства към случая в продължение на целия случай.

"Джак - направо от сърцето" (22,50 лв. - оххх!). Книга на Джак Уелч , човекът който спечели много милиарди за General Electric. Обичам да чета книги на успешни визионери. Дано е искрен, та и да науча нещо полезно.

И за малко да забравя - Жустин и Горица раздаваха автографи и консултираха на щанда на Сиела по повод новата си книга, за която ви говорих по-рано. Тичайте да си я купите, бе!


Отстъпки, вход, културна програма
Повечето щандове предлагат панаирна отстъпка от 10%. Има и вход от 1 лев.
Културната програма е ужасно описана. Много трудно е да се разбере кога какво се представя.


Много ме е яд, че няма да мога да присъствам. Ще се раздават всякакви сувенири.
Мен ме грабна това, че ще раздават тениски XXL, но за съжаление няма да съм там :-(


вторник, декември 04, 2007

Военен преврат от глупост ли ни чака?

Ще се създава нова агенция по сигурността. Каква е мотивацията за създаването и? Не много ясна. Мърмори се нещо за оптимизиране на информационните потоци, и не мога да повярвам че такава стъпка, водеща до такива фундаментални промени в структурата на властта в България, минава ей така, без сериозен обществен дебат.

Палячовщината в парламента не се приема за дебат.

Да подражаваме на САЩ като си направим наше ФБР или на СССР с наше си КГБ? В САЩ има ФБР защото това е федерална държава. В СССР, съответно Русия донякъде е същото - имат си Федерална служба за безопасност. А ние? Ще ставаме може би федерална държава? Първанов?

Знаете ли кога всички разузнавания са били в ръцете на МВР (тогава НКВД) в СССР? По времето на Ежов - най-кръвожадният палач на Сталин. През славната 1937 г. По време на най-масовата вартоломеева нощ в света за всички времена. Вартоломеева нощ ли ни чака, Станишев?

Създаваме единна структура, която ще обединява информационните потоци от няколко посоки и ще обобщава информацията в доклади - по един за президента, премиера и председателя на парламента. Виждате ли слабото звено? Аз веднага го виждам - това е шефът на агенцията. Той ще има правото да дозира и обобщава информацията към политическото ръководство на държавата. Без да носи отговорност за това. А политическото ръководство ще има правото да взима решения въз основа на предварително филтрирана информация.

Как се прави това в белите държави? Президентът (премиерът, канцлерът) на една нормална демокрация всяка сутрин има на бюрото си по няколко доклада - по един от всяка НЕЗАВИСИМА разузнавателна служба. Сравнява ги и например ако забележи несъответствие, веднага може да разбере къде са гнилите ябълки в системата (например в крайно любопитните случаи на противоречива информация от отделните служби). А иначе тази свръхинтересна задача ще има шефът на агенцията. Който нито народът го избира, нито пък подлежи на контрол. Очертава се прехвърляне на огромна реална власт от представителните политици към високопоставен, но затъмнен чиновник. ТОВА Е БЕЗУМИЕ.

Военен преврат ли ни чака, Петков?

понеделник, декември 03, 2007

Уикенд новини

Излезе вторият ми материал в "Дума" - отново по скандала Грандхотел България. Според мен стана доста добре, щом дори ме похвалиха на едно-две места. Някой ден трябва да се запозная с хората, които толкова самоотвержено ми помагат да се занимавам с тази акция и лично да им благодаря. Тук го има онлайн.

В тази връзка, неделната дискусия по програма Христо Ботев беше много показателна. Показа, че инвеститорите, които за пръв път влязоха в открита дискусия, нямат аргументи, а използват даденото им време да забатачват дискусията с нищоговорене. Акцията продължава.

По това време на годината трябва внимателно да се преценява кога да се посещава Гложенския манастир. Към два следобяд близката планина хвърля сянка върху манастира и го прави усойно място. А времето беше страхотно иначе. Има един приказлив млад поп, ако имате настроение за разговор - действайте.

Изборите в Русия докараха на власт някакво про-путинско ОФ - говоря и за четирите партии, влезли в парламента. Съвсем очевидно, като се има предвид, че цяла вечер по про-путинската телевизия Останкино говореха единствено против десните партии, които взеха между 1 и 2 процента от гласовете.

Barcamp 3.0 в събота беше много интересно събитие, но трябваше да тръгвам за прованса, та не останах за неофициалната част, където очаквах да стане истинската дискусия. Но все пак - оптимист съм. Непрекъснато идват млади хора, които искат да успеят именно в този бранш. Наслука. Отсега си запазвам място за четвъртото издание.

събота, декември 01, 2007

Задай въпрос на инвеститора в Гранд България

Голяма новина!

Инвеститорът в Гранд България се съгласи да участва в предаването Културна рулетка по

БНР - програма ХРИСТО БОТЕВ

в неделя -

2 декември 2007 г., 10:00-12:00 ч

Водещ ще бъде
д-р арх. Валентина Върбанова.

Ще участват и - проф. Т. Кръстев, Владимир Гаджев и арх. Павел Попов. От страна на инвеститора участва

Н Е Л И    С А Н Д А Л С К А

Ще бъде анализирано и мнението на гражданите, присъеднили се към петицията за запазването на сградата.

Предаването ще има открити телефонни линии (ще бъдат открити по време на предаването за въпроси):

(02) 9634052, (02) 8659560

Не забравяйте да се обадите и да кажете своето мнение.

И още по темата:
- подписката
- бюлетинът
- информация

петък, ноември 30, 2007

Ромео и Жулиета - ръцете зад гърба!


"Българското училище не се справя добре с образоването на учениците в периода от 4-ти до 8-и клас. Докато четвъртокласниците ни продължават да са на челни места в света, осмокласниците ни все повече пропадат и са сред най-слабите ученици.

Това показват резултатите от две големи международни проучвания за знанията на децата - PIRLS и PISA." (източник)


Първо възможно обяснение - системата на началното обучение е добра, а на прогимназиалното - лоша. За мен твърде невъзможно. Нима в началното училище учителите са по-добри, а в прогимназиите не? Или пък заплатите в началното училище са високи и там отиват само доказани професионалисти? С едно сравнение на реформите в началното и прогимназиалното образование може да се види колко има хляб в тая хипотеза. Но според мен няма, а точно тук очаквам да се плъзне тюхкането на образованата публика.

Второ възможно обяснение - при момченцата, някъде към 4-ти клас започва пубертета. Започват да ги интересуват съученичките повече отколкото учебния материал. И съответно започват да търсят вниманието им. При момиченцата пък, започват батковците да им обръщат внимание, а понякога и по-възрастни чичковци.

Летящ старт в света на възрастните. И ако в света на възрастните, за да се сдобиеш със статус и съответното внимание от другия пол, не ти трябват качества, които се възпитават в училище, а ти трябват ценностите от "училището на живота" - при едно общество, толкова неподготвено за съвременния начин на живот и свикнало да получава истинските знания и ценности извън училището, като нашето, какво да очакваме от петокласниците? Да си повишават успеха и да изпадат от социалния живот ли? Да ходят на частни уроци по математика, по сексуалност и по отговорно поведение, за да наваксат с материала? Появяват се въпроси, за които в училище няма отговори. Или има идиотски отговори. А учениците им отговарят, като постъпват като родителите си - неподготвено и цинично. Успехът, нормално, е последна грижа.

Българското образование има само два метода, с които се справя с врящите хормони на тинейджърите - репресия и пренебрегване. Винаги можем да се върнем на сталинистките методи (почерпени от светата инквизиция) - ако свариш хора над 18 г. да се целуват - жениш ги. А под 18 г. се предполага, че учениците въобще нямат сексуалност и социален живот и затова им говориш за зайчета и минзухарчета.

Затова им се преподава специално кастрирана литература, според която героите и авторите никога нямат сексуални мотиви, а само нравствени и патриотични. Дори и в "Хамлет" никой не смее да се зачете в закачките на Хамлет към Офелия. Да не говорим за истински анализ на 14-годишните Ромео и Жулиета. Пиеси на по 400 години.

Означава ли това, че българското образование се движи около 450 г. след Шекспир?

Щом правиме лекарства от фъшкии, защо и реклами да не правиме от фъшкии?

сексът продава
Бизнес модел - "Абе я ми се разкарай с тия концепции, бе. И пари ще им давам, айде де. Тури там една хубава мадама. Ето ти мойта кола. Тури некоя мис България. По бельо. По бельо. Ей, да можехме да я съблечеме, и устата не трябва да си отваря."

Резултат:
"Парфюууум! Оооооо!"

Бизнес модел (вариант 2 - "интелектуален") - "Значи, няма да им говориме за секс директно. Няма да показваме секс в ефир (само ограничават честните бизнесмени, нещастниците от СЕМ). Чакай. Чакай. Сега ще измисля намек."

Резултат:
"Ето това чукане чаках."
"Сваляме ли ги?"
"Как са напращели! И са сочни!"

Една загатната еротика, струяща от контекста.

мъже говорят за кредити
Бизнес модел - "Абе четох в един учебник по маркетинг, че мъже-бизнесмени най-добре рекламират бизнес кредити. Какви бизнесмени ли? Ми такова де, продават. Продават нещо."

Няма значение, че който има поне един месец стаж в бизнеса, би прихнал да се смее при вида на рекламните бизнесмени, показвани по тв. Двама души, облечени като хора, които се заглеждат по щандове с клещи, твърдят че имат бизнес с дрехи, че дори и банката им е повярвала, че разбират от дрехи.

И помощника на единия е с дискретна карирана ризка, с която може да се продава обков за мебели. Аз щях да им дам кредит само ако продаваха фитинги. И анкерни болтове.

толкова съм добър, че само специалистите ми разбират
или доказателство че не само в българия има "гении".
Бизнес модел - "Копеле, гениален съм. Абе, това е изкуство бе, тъпунгер. Гениален съм бе, гениален съм, абе кажете ми че съм гениален, дайте ми награда бе, не е честноо...."

Това са рекламите, за които трябва да се напрягаш да ги разбереш. Тука любимец без конкуренция ми е рекламата на кока кола за зловещите мутанти.


английският продава
Бизнес модел - "Българският sux, българският е shit. И кирилицата е shit. Можеме да продаваме посредствените си продуктчета, само ако излъжеме, че англичаните първи са се минали да ги купуват."

Тука има няколко лидери - реклами за козметични препарати, на които за съжаление не мога никога нито марките да им запомня, нито продуктите. Клаустрофобичните бетонно-алуминиево-стоманени грамади, набедени за луксозни имоти (gardens, estates, city) и курорти (resorts, beach) също.

Помня последната от този вид, де. Докато дикторката казва "от истинско българско гродзе", на екрана е изписано "from mavrud"

Е, и Kamenitza. Нали я продават от Ванкувър до Владивосток. "В Англия сме бира номер едно. Това заводче тука в България съм го дал на баджанака да изкара некой лев, че тъщата мрънка..."

правиме евтини реклами
Бизнес модел - "Абе, какви са тия дизайнерчета, режисьорчета, че и пари искат за някакво си филмче трийсе секунди! Нали си плащам за излъчването! Аз ще си го направя по-добре. Аз таблетките сам си ги правя в гаража, а те..."

Хомеопатичните препарати са завзели тази група (имунобор, Борола, задръж тапата, стодал, това е моята тайна, златно чудо). Мъдростта, която струи тук звучи почти по зенбудистки.

"Щом правиме лекарства от фъшкии, защо и реклами да не правиме от фъшкии?"

сряда, ноември 28, 2007

За задължителното гласуване и Австралия

Отдавна си мисля да нахвърлям едно текстче защо съм за задължителното гласуване. (И да дам на Иван отговор)

Не просто съм за задължителното гласуване, а съм за цялостна избирателна реформа, включваща задължителното гласуване като основен елемент.

Разбира се, всичко с цел да се подтикне гласоподавателят да мисли за избора който прави (и не само по избори), т.е. да се понаучи на отговорност. Иначе няма спасение от всички болести по демокрацията - сами си ги изброявайте.

Има два начина човек да се научи да поема отговорност - мек или твърд. Твърдият е свързан с наказанието, а мекият - с лично осмисляне на последствията на собствените ти действия. Твърдият метод обаче има сериозен недостатък - кара те да си мислиш, че ако избегнеш наказанието не носиш отговорност.

Ние като култура предпочитаме твърдия начин - "На зло куче, зъл прът" Аз пък предпочитам меката англосаксонската система - но това си е само една мечта. Англосаксонската система е създадена от хора, възпитавани като отговорни от най-ранна детска възраст. Така че ашладисването и тук сигурно ще доведе до катастрофа.

А нашата (руско-френско-немската) е основана на боя през пръстите и толкова. В добавка, в англосаксонските държави съдът е изключително ефективен (сравнен с другите практики). Но замълчи сърце.

Представям ви изключително поучителния материал на Павката за неговото участие в изборите в Австралия.

Цената

По какво познаваме децата? По това, че ако ги заведем в магазин за играчки ще си имаме неприятности. „Струва скъпо“ или „нямаме пари“ са аргументи, които много слабо работят в наша полза. Децата са свикнали да получават, а не да купуват хубавите неща в живота си (и ще помоля младите родители да не ми възразяват). Има си други техники за измъкване от магазина, на които сега няма да се спираме.

Какво ни говори това – идеята, че всичко струва пари, че всичко се плаща, идва много по-късно, чак когато децата престават да бъдат деца и да вярват в дядо Коледа. И, ако това се случи преди времето си, е тъжно, но тъжно е и ако никога не се случи. Т.е. ако децата и на 60г. още не са пораснали.

Гледам четири нормални семейства на екрана, които си живеят живота на един плаж в Мексико – шезлонги, отбрана храна, питиета, и отгоре на всичко – дават ги по телевизията. Наблюдавам как само за няколко седмици ще се лишат от семействата си, от връзките си, които са изграждали с години, и не ми е особено жал за тях, защото това си е техният избор.

Те плачат, вдигат скандали, изпадат в меланхолия и не могат още да разберат какво им се случва.

Не могат да разберат, че те си плащат цената - за плажа със златист пясък, за синьото море, за питиетата и шезлонгите. Плащат си с душевното си равновесие и с това, което до момента са съградили. Те са като телевизионни гладиатори, които са били глезени и гледани от слуги, изведнъж излизат на арената и започват да протестират :

„Ама чакайте сега, какъв е тоя лъв на арената? И защо изглежда толкова гладен?!“

Да сбъркаш Нико Тупарев с Дядо Коледа? Има някакво подобие в брадите...

Наплашени пенсионери и неграмотни представители на малцинствата вкарват във властта бандити. Къде срещу пари, къде от страх, къде от невежество. И после те самите страдат най-много от това. Но страдаме и ние. Защо страдаме? Защото вместо да бъдем непримирими към недостатъците на демокрацията и обществото ни, ходим за гъби, траем си или се пристрастяваме към нещо приятно - било то бънджи, блог или мързел.

И после се чудим откъде ни е дошло – ченгета, корумпати или обикновени бандити разрушават градовете и природата ни. Просто си плащаме за лукса да бъдем страстни социопатични гъбари.

Всичко си има цена. Всичко си има последствия.
Не сте забравили за подписката за хотела, нали?

петък, ноември 23, 2007

Уикенд четиво — Игор Свинаренко, Бандитската йерархия на властта

Специално за вас превеждам страхотната статия на Игор Свинаренко за отношението на руснака към властта. А преводът е, защото ми се стори че и нашето отношение не е много по-различно. Приятно четене.

Моите коментари с дребни буквички

(източник - газета.ру, на руски)


Митингът в Лужники. (Източник - Коммерстантъ)

В своята реч на стадиона в Лужники ВВП (Путин - к.) между другото, спомена и следното:

«Властта действително допуска грешки в работата си».

И после посъветва:

«Затова, може и трябва да се критикува властта».

Аз веднага си помислих, че не говори за мен. Има си специално обучени хора, които по-добре от мен, по-старателно и грамотно ще изпълнят съвета на вожда.

Спомних си и нещо друго. За разговорите за демокрацията, които водех в последната елцинска — кой ли тогава предполагаше — година, с известния правозащитник Валерий Абрамкин. По съветско време той беше истински политзатворник. И ето той какво ми каза, затворническият опит го е убедил в това нещо — на нашия народ демокрацията му е чужда.
Аз разбира се, се учудих. Къде пък демокрация в затвора, когато и на свобода я нямаше? Че и при съветската власт — съвсем.

Валерий обаче, ме уверяваше, че лежал в килии, където имало истинско равноправие и пълна демокрация. Ставаше дума за учреждения, където ред са въвеждали обикновени политзатворници, а не професионални бандити. И работело! Всичко се решавало колегиално, с консенсус. Но ако ситуацията се проточвала във времето то — внимание! — хората се изморявали и спирало да им харесва. Тогава се появявал някакъв тартор, и на него му сдавали властта. Хората доброволно се отказват от равенството и братството — и възстановяват желязната йерархия.

Интересно разсъждение, което е приложимо не само към България, но и към няколко фирми, на чието развитие съм бил свидетел. И в най-свободомислещите фирми, които наблюдавах, накрая винаги е идвала желязната ръка — мотивирана да прекрати караниците, да даде тласък или просто да въведе ред.

За термина «вертикал на властта» тогава още не бяхме чували. Аз само уточних, в тогавашните термини:
— Ти изглежда говориш за това, което на свобода се описва с фразата «твърда ръка»?
— Разбира се.
Абрамкин, изглежда, много беше мислил по темата, той имаше готови обяснения, уточнени формулировки:
— Става дума за потребността на много хора да имат някаква външна съвест. На човек често му се иска някой да снеме от него бремето на отговорността и сам да я поеме. Този модел, по който славяните са повикали варязите (скандинавско племе - к.), за да въведат и да поддържат реда. В затвора това се случва щом се появи нов човек. А понякога някой от килията поема отговорността и задълженията...

Желанието за външна съвест аз го свързвам с желанието Бог да присъства в живота на човека. И ето какъв е резултатът ако Бог изчезне от мирогледа ти — склонен си да даваш божествени качества на обикновени хора.

През лятото на 1999 още не знаехме кой ще дойде и как ще си свърши работата.

Е, и какво толкова. Щом съществува, щом съществува такава потребност — значи няма друг начин. (Изглежда хората се женят по същия принцип). Това е нещо като ручейче, което си търси пролука. Харесва ли ни или не. Ние нямаме друга страна и друг народ. Трябва да можем да живеем в страната, която имаме. Живеехме едно време в т.нар. "социализъм".

Тогавашната ни дискусия плавно се преля в спомени за обстрела на белия дом (парламента в Москва)

Абрамкин и тук откри затворническа аналогия.
— Събрала се е критична маса хора, които са привикнали към насилието. Такива, които ако не набият някого, у тях започва абстиненция, като при наркоманите. Нещо подобно като усещане е гражданската война. Е, аз на гражданска война не съм бил, но имах подобно усещане, когато в затвора започваше бандитски произвол (професионалните бандити тормозеха на воля по-слабите от тях) , когато аха-аха и да влязат вътрешни войски в зоната.

Нещо като пророчески сън.

Спомних си и ситуацията с Пастернак, който написа съвсем вяла и безобидна книжка за доктор Живаго, на която властта сериозно се обиди.

Тогава дори излизаха тъкачки с речи и разни очилатковци със строги костюми и страстно, вълнувайки се, говореха за любовта към началството... И за силната си омраза към тези, които са против... Не много естетично, разбира се, но по същество разбираемо желание да бъдеш близо до правия път. И от двата варианта - да обичаш началството или да го мразиш, за предпочитане е първият вариант. Щастливи са тези хора, които са способни искрено да чувстват такава любов! Аз практически почти съм склонен да им завиждам.

Властта не харесвала Пастернак. И защо, всъщност?

Прочетох романа много внимателно — тогава, при самиздата, това още беше възможно, сега сме преяли с информация — опитвайки се да открия причината. И видях две възможни причини за недоволство. 1. Нещо от вида "стана ясно, че колективизацията беше грешка, и за да бъде скрита, започна голяма война, която скри много други работи". 2 — внимание!— "страната идейно се върна към времената на дивите първобитни овчари и всевластни вождове, които бяха обожествявани". Нещо такова. Вероятно втората точка е била доста по-обидна — наоколо Европа, цивилизация, носим европейски костюми, и изведнъж такива изцепки.

И аз трябва да си призная че нито успях да прочета цялата книга, нито успях да гледам целия филм. Вееше ми на скука, като от суперпродукция. Навремето сигурно е било интересно да се наблюдават диваците зад желязната завеса — екзотика, а сега — оказва се че литературните качества на творбата не са кой знае какво. Че и посланията.


Но, разбира се, никого това не може да излъже. Каква Европа? Аз като човек от степта, родом от донецките степи, в детството си се нагледах на огромни количества скитски венери, такива каменни статуетки в естествена големина, там е пълно с тях. И затова фразата "да, скити сме ние, азиатци сме" (запетайки и да се слагат или не, смисълът е същият, само интонацията е различна), аз възприемах не като поетическа волност или шега, а като констатация на железен факт. Скитите — това е яко, те били свръхдържава, те си правили каквото си искали и изкарвали акъла на европейците. Говорейки за това, че у нас народът е див, веднъж бях деликатно прекъснат с въпроса:

— А вие самият, не сте ли див?

Хванах се за главата. О, Господи. От това трябваше да започнем! Разбира се, аз съм див, степен дивак и скит! Аз съм варварин!

С тази дребна разлика, че не искам да разруша Рим, защото ми харесва. Но и лигавенето, което започна по цялата страна в чест на новия вожд (или не съвсем новия, не е важно) — не ми се струва чудовищно. Нормално лигавене, нашенско, скитско, просто. То е необичайно демократично. Можеш да ревеш във възхвала на вожда или атамана "Любо!" или както там се вика - при запорожките казаци е имало забележителна демокрация. На нас всичко ни е наред. Страната си живее така, както и е комфортно, както е свикнала.

Колко е трудно понякога да излезеш от зоната на комфорт, за да търсиш щастието си.


Колко пъти съм пробвал да емигрирам — но, горчив е чуждият хляб. Колко пъти съм виждал емигранти как живеят, колко са жалки и нервни, — изпращат те в Москва, там където за тях са затворени вратите, по известни причини...

Свободомислещият Бертолд Брехт говорил с някото — с Улбрихт (комунистическият диктатор на ГДР -к.) май? — и на упрека, че народът на Източна Германия е несъзнателен — отговорил: "Ако не ви харесва този народ, намерете си друг."

Сега тези думи издевателски се връщат като бумеранг към тези хора, които защото носят шапки и очила си мислят че са особено умни. "Не ви ли харесва?"

Харесва ми бе, харесва ми...

Когато бях млад, имах една позната, която работеше като кондуктор в първа и втора класа във влака (вагони с купета). Но веднъж се замотахме, тя си изпусна влака и за наказание я пратиха в общия вагон:

Когато и изтече наказанието, тя отказа да се върне обратно:
В първа и втора класа трябва да се усмихваш на всеки простак, здравейте—извинете, а в трета класа можеш да ги псуваш на воля, и не трябва да метеш на всеки 10 минути, да разнасяш чай, да им се усмихваш — сами ще ти налеят. И въобще чувстваш се като свободен човек.

Ето едно съвсем просто обяснение защо обслужването не е на висота нито в България, нито в Русия. Да бъдеш най-добър в работата си едва ли се смята за някакъв стимул и ценност. Докато виж — свободата да напсуваш някого си е ценност.

Така и днес... С народа свой — там, където е и той.
Ето това е свободата, каквото и да си говорим.

Смяна на чипа, смяна на софтуера. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

четвъртък, ноември 22, 2007

Нова книга за Интернет маркетинг

Тази вечер присъствах на промоцията на книгата "Онлайн маркетинг — мисия още по-възможна".

Жустин Томс продължава поредицата си от ограмотителни книги за българоезичната аудитория в Интернет и попълва с още един екземпляр оскъдната колекция от оригинални дела на български автори на Интернет тематика. Заедно с Горица Белогушева отново са създали интересна и приятна книга, която събира на едно място най-важното от Интернет маркетинга.



Събитието се проведе в традиционното заведение за офлайн срещи на онлайн обществото - Грамофон. Имаше червено вино, перно(френска мастика) — и от двете пих, винцето ми се стори по-приятно; целувки (от белите :-( ) и фъстъчки. Цветя, балони, поздравления, добра компания — имаше всичко необходимо за едно добро тържество.





Имаше и томбола, в която нашата маса грабна най-добрата награда — книга и бутилка уиски.

Жустин и Горица, пожелавам ви да запазите енергията си винаги до ръба на резервоара, както досега ;-)


И отново: Пааавел Шоопоооооооов!

Част от обсъжданията за Закона за данъците върху доходите на физическите лица и в частност за плоския данък, провеждани днес в Народното събрание:

„Шайка либералстващи икономисти“

Зам.-председателят на „Атака“ Павел Шопов изрази политически мотиви срещу въвеждането на плоския данък. Мнозинството в парламента няма легитимност да прави такава голяма данъчна реформа, защото то далеч не отговоря на вота, даден преди две години, посочи той.

Шопов каза, че от няколко години насам „шайка от либералстващи икономисти“ започнали да предлагат идеята за плосък данък по подобие на други бивши соцстрани в преход. Впоследствие идеята била подета от група „либералстващи политици“ — днешната опозиция, а после била възприета и от БСП.

Взето от Медиапул и Агенция Фокус

Невадааааааааааа! Пусни Преслава, че пей Гидика!

Ден на протеста

За пръв път тази събота ще проведем насрочения "ден на протеста" - от 11 часа на моста на НДК. Всеки, който има някакви подписки за подписване, да заповяда. Има капацитет да стане историческо събитие ;-) Още информация тук.

сряда, ноември 21, 2007

Малко снимки от големия сняг в Южния парк













Измръзнаха ми всички видове стърчащи органи докато снимах. Клик на картинките за по-голямо.

Време е да си върнем Йовков

Клик на картинката за по-голямо

Време е да си върнем Йовков (10х, Джендо). Какво ни дадоха ТРУД и министерството на културата за това, че за известно време го бяха откраднали от българския народ? Някой помни ли още пикливото сайтче, където трябваше да бъде предоставян платено?

Ще подсетя когото трябва, за да се върне Йовков при читателите си.

вторник, ноември 20, 2007

Я някой да даде акъл — проблем с ubuntu

От няколко месеца съм с Ubuntu 7.04

Върви като пушка и никакви проблеми досега не съм имал с него.
Само че от три четири дена имам следния проблем — на всеки 2-3 часа работа забива яко.

Мишката работи едва едва понякога, понякога не, всичко друго блокира. ctrl+alt+f и ctrl+alt+backspace не работят. Рестарт от копчето.

Забелязвам че това се случва като се натовари процесора. Седи денонощно включен, но забива само когато аз работя на него и само ако скочи внезапно натоварването на процесора - например при отваряне на картинка в гимпа или на нова страница с файърфокса. Или поне на мен така ми се струва.

Прилича ми на хардуерен проблем

Някакви идеи?

PS. Не съм специалист, така че моля ви излагайте идеите си на прост език ;-)

понеделник, ноември 19, 2007

Кони Франсис — загадъчната певица

Върви в момента някаква жълто-оранжева реклама на домашна техника по телевизията. Май за бяла техника. Песента, която се чува, не е лоша - Siboney.

Сибоней e град в Куба, доколкото помня, май имаше и връзка с революцията.

Тайнствената певица е Кони Франсис, и ви предлагам да видите две клипчета с нея. Яки песни.


неделя, ноември 18, 2007

Неделно сериозно четиво — Георги Марков

Желанието ми да ви припомня Георги Марков е вдъхновено от поредицата на Христо Христов в Дневник, в което открих отговорите на много въпроси, които са ме вълнували цял живот. Тъжни отговори.

На който не му се чете този важен, но сериозен текст (източник), да прескача и да ходи на предишните два постинга — значително по-весели са (за чалгицата и за Путин).

И Г Р А   Н А   Д Ъ Р Ж А В А

Всеки път, когато по един или друг повод се вглеждам в дейността на хората от върха, с които режимът у нас се отъждествява, не мога да избягна чувството за деца, които си играят на държава. Спомнете си как лицата на нормалните деца придобиват тези неестествено тържествени и важни изрази, как ръцете им правят величествено-смешни жестове и гласчетата им се напъват, за да извикат помпозното: „Аз съм България“ или „Аз съм Аржентина“. За да придадат по-голяма достоверност на играта си, децата се опитват да имитират предполагаемите категорични маниери на възрастните държавници и с най-голяма сериозност си разменят територии, обявяват войни, водят сражения. Същевременно детската представа за власт и сила често пъти се изразява във фантазии като: „Ако бях цар, щях да си построя най-големия самолет в света“, или „Ще прехвърля столицата на България в село“, или „Ще павирам площада пред нашата къща със златни павета“ и т.н. Децата желаят да направят неотразимо впечатление на света, всеки да ги види, признае и им се преклони. Може би тези фантазии имат своето обяснение, което е свързано с постоянното пренебрежение на възрастните — „детска работа“.

Но сега представете си, че такова едно дете физически порасне, но запази у себе си целия комплекс на своите деветгодишни мечти и фантазии, запази детския стремеж за показ на сила и власт, за непрестанно демонстриране на превъзходство. Представете си също, че и инстинктите на 50-годишния гражданин са си останали на същото детско ниво, и вие ще видите, че той наистина се опитва да прехвърли „столицата на България в село“ или да се огради със златни павета. Децата не знаят и не се интересуват от цената на осъществените фантазии. Те нямат представа за чия сметка са златните павета, те не се досещат, че може би милиони хора ще трябва да ги отгладуват, да ги изстрадат. За тях нещата са като в приказките. Представете си, че лично вие сте роден в Златица, детството ви е преминало всред овчарчета и краварчета, всред най-чистия и ухаен балкански въздух, всред красива и волна природа. Но вие не сте щастлив сред тях, дори не я забелязвате природната хубост. Даже в някаква степен вашето плебейско самочувствие страда, че баща ви е обикновен селянин, каквито са всичките ви роднини, че в техния обикновен и отруден живот няма нищо героично и велико. Дори фактът, че те произвеждат в своите мандри най-хубавия кашкавал в страната, ви потиска, защото вие си мечтаете за нещо съвсем различно, супертехническо и блестящо, като строителство на ракети или на дреднаути, пътища от фосфоресциращ асфалт, лебедово езеро и стъклен палат за ваша милост… и т.н. Но върхът на вашата мечта е часът, когато вие ще се появите пред вашите бивши съселяни в качеството си на всевластен султан и със замах ще им покажете колко далече сте отишли, ще им раздадете благодеяния и ще им кажете тържествено:

„Стига с вашия кашкавал! Аз дойдох да ви освободя от проклетите мандри и от днес нататък вие ще конвертирате мед, или ще работите на компютри, или ще монтирате полупроводници! Аз променям вашия живот!“

Речено — сторено. Малкият селски мегдан става „площад на революцията“, старата кръчмица е бутната, за да се издигне внушителна читалищна сграда, където вашият портрет гледа от всяка стена, построявате мотел, макар че няма много посетители, защото пътят е лош. Затова построявате и път. Издигате и кафе-бар, макар че вашите съселяни не обичат кафе, все пак звучи модерно. След това се хвърляте да строите завода, с който фактически искате да промените историята… Няма никакво значение какво точно ще произвежда този завод, какъв ще бъде икономическият му ефект или пък влиянието върху околната среда, важното е той да се издигне, защото е вашият собствен паметник, който приживе сте си създали и с който се надявате да ви запомнят… И нито за миг не си помисляте, че цялата тази дейност на вашето обезсмъртяване, цялото това демонстриране на вашето превъзходство, всичко се плаща не от вас, а от залъка на бившите кашкаваладжии. И нещо повече: никой от тях не ви е искал нито мотела, нито кафе-бара, нито кое да е от благодеянията, които сте раздали. Никой не ви е молил да осъществявате детските си мечти за чужда сметка, защото, ако вие сте били нещастен всред Балкана, имало е много хора, които са били щастливи и които биха искали да живеят не според вашите мечти, а според техните собствени разбирания.

Както мнозина от читателите са се досетили, дотук аз разказах почти буквално историята на медодобивния завод край Златица и Пирдоп. Червенков искаше да измени лицето на родния си край и нищо не можеше да го спре. Медодобивният завод е пример за едно от най-абсурдните индустриални строителства, които науката познава. Всеки студент от политехниката знае, че при избор на място за постройка на завод се изискват три основни условия: близост до източник на енергия, близост до източник на суровина, близост до транспорт. Когато медодобивният завод започна да се строи, нито едно от тези условия не съществуваше. До откриването на медната руда край Панагюрище заводът трябваше да работи с вносна руда, енергийният проблем никога не бе разрешен, а подбалканската железница разреши транспортния проблем. В резултат на комбинацията от най-неблагоприятни фактори производството на този завод се оказа неколкократно по-скъпо от цените на международния пазар. По някое време синият камък, който се добиваше в завода, струваше около 7 пъти повече от югославския син камък. От гледна точка на жизнената среда присъствието на завода се оказа с чудовищни резултати. Постоянно отделящият се серен двуокис и други газове превърнаха чистия въздух на този чудесен край в нещо като задушлив газ. Един от най-естествените скотовъдни райони на страната бе унищожен веднъж завинаги. Вероятно Червенков би могъл да напише в биографията си, че е променил завинаги лицето на своя край. Но дори нищо да не напише, този чудовищно грозен исполин, който залива с отровни газове Златица и Пирдоп, ще си остане най-подходящият паметник на една отвратителна епоха.

Но играта на държава, която играха не един и двама самообезсмъртяващи се вождове, продължи да залива страната с нелепости. Точно рожба на такава инфантилна фантазия е и най-грозният комплекс от сгради, някога виждан на българска територия — центърът на София. Няма посетител на София, няма човек с нормален вкус, който да не е бил потресен от тази най-просташка демонстрация на безвкусица. Съветските управители на България не успяха да пренесат Москва-река край Павлово, но сполучиха да пренесат кремълската студенина и помпозност на мястото на най-усмихнатата софийска улица „Търговска“. Бедата е, че партийният дом, този паметник на натрапничеството, е изчислен и срещу атомни бомби. Външните му стени са от най-дебел бетон и всички бъдещи софийски поколения ще трябва да се примирят с присъствието му.

Преди десетина години често пътувах с кола до Габрово. На десетина километра преди града, от лявата страна, се намираше местността Градини. Помня колко изненадан бях, когато за първи път местни ръководители ме заведоха да вечерям там. Това беше пищен парк със специално отгледани цветя и дървета, с настлани алеи, с малки езера, осветени художествено с потулени лампи, и някъде в средата беше модерният ресторант. Вътре в ресторанта имаше специална зала, скъпо декорирана, която беше винаги заключена. Когато попитах управителя защо не сервират в нея, той ми каза, че я отварят само когато другарят Райко Дамянов дойде, защото била за него. Целият този комплекс беше създаден по идея на Райко Дамянов, за да се обезсмърти пред своите земляци. Някой би казал, че в това няма нищо лошо и че е хубаво, че ръководителите на държавата проявяват такава синовна привързаност към родните си краища, и че се стараят да ги разкрасят. Бих се съгласил с това обяснение само ако въпросните ръководители плащаха от собствения си джоб за своята синовна привързаност. А в нашите случаи ставаше недопустимо отклоняване на държавни средства за угаждане на местни интереси и за демонстриране суетата на разни ръководители. Или както се казва — с чужда пита помен да правиш. Когато някога дедите ни са построявали чешми, за да улеснят живота на съселяните си и за да оставят имената си върху тях, те са плащали сами за това или са ги правили със собствените си ръце. И затова аз не мога да приема щедрите жестове на съвременните държавни ръководители като израз на благородство, а тъкмо напротив — като злоупотреба и разхищение на обществени средства.

Пак преди години, когато човек погледнеше вечер от Витоша към осеяното със светлини софийско поле, веднага забелязваше в северната му част, по посока на Стара планина, група извънредно мощни, почти прожекторни светлини. Всеки би помислил, че това е някакъв завод, където се работеше денем и нощем. Оказа се, че е родната махала край Кумарица на министъра на вътрешните работи и член на Политбюро Георги Цанков, по чиято инициатива, за негова собствена слава в години на пестене на електрическата енергия, последната се прахосваше, за да свети из улици, по които едва ли някой минаваше. Нямаше никакво значение, че в същото време гъсто населени райони на София бяха в тъмнина, че хората нямаха право да ползуват котлони и ютии във върховите часове, и т.н.

Тази трогателна дейност на разни ръководители спрямо родните им места или спрямо скъпи на самите тях улици, мегдани, ливади или полета беше характерна за психологията на нашия партиен или държавен ръководител. В известна степен тя беше и демагогия, тъй като „човек не гледаше само за себе си, ами се сещаше и за народа, от който бе излязъл“. По-големи или по-малки величия се стараеха да оставят името си било чрез асфалтиране на улици, било чрез някоя и друга постройка, която, макар и не особено нужна, трябваше да остане за чест и слава на признателния син. По инициатива на Митко Григоров бе построена сградата на читалището или културния дом в квартал „Иван Вазов“, която поне по мое време нямаше никакво оправдание.

Но мисля, че шампион на тази любов към родния край е сегашният председател на Държавния съвет Тодор Живков. Може би село Правец, неговото родно село, е най-благоустроеното село в страната. Маса средства бяха хвърлени, за да превърнат това никакво село в нещо като показно, едва ли не музейно село, чиято единствена заслуга в българската история е раждането на Тодор Живков. Нямам представа точно колко средства са отишли за създаването на никому ненужния мотел край селото, за асфалтирането, суперелектрифицирането, общественото строителство и т.н., но сигурен съм, че много други села са били ощетени заради село Правец. Пак на Тодор Живков се дължи невероятното фаворизиране на Ботевград и околния район, където бяха хвърлени огромни пари за градско и индустриално строителство. Спомням си специалисти физици от София, които проклинаха изграждането на Завода за полупроводници в Ботевград, където те трябваше да работят. Почти като медодобивния завод на Червенков Заводът за полупроводници ни в клин, ни в ръкав бе построен в Ботевград по една-единствена причина — да изрази добрите чувства на Живков към земляците му. Специалният характер на този завод, който изискваше по-висококвалифицирана работна ръка, задължаваше той да бъде построен в София. Но за нещастие на столицата председателят на Държавния съвет не бе роден в нейните предели. По същите причини Ботевград и околността са най-привилегированият район на страната.

Нямам възможност да проследя по-надълбоко и по-надалече това толкова разпространено явление на отклоняване на обществени средства за увековечаване на сантименталните чувства на един или друг ръководител. Трябва да кажа, че то е още по-популярно всред местните, окръжните партийни ръководители, които всячески фаворизират своите махали, села или улици за сметка на останалата част от страната. Но крайно субективното и неоправдано прахосване на държавни пари не се отнася само до родните краища, а до всевъзможни други начинания. Спомням си, че един важен министър се влюби в една цигуларка. Разбира се, тя поиска от него да й създаде специален оркестър и другарят министър най-сериозно излезе с такова предложение до Комитета за изкуство и култура. Ще кажете, почти като във времената на Франц Йосиф Първи или Николай Първи. Но разликата е, че там все пак един дворянин е заплащал за своя оркестър със свои собствени средства.

И пак, както в историята със софийското море, отговорност няма, защото няма обществена съвест, която да я поиска. Онова, което във всяко демократично общество е невъзможно, у нас си е в реда на нещата.

Видеоклип, в който се пее за любов



Гениална пародия, която ни посочва духовните извори на чалгицата.

събота, ноември 17, 2007

Путин. Смешно е, но не е майтап.

.
Великолепната седморка в един човек.
Риторичен въпрос — дали са купили музиката към клипа?

Полезни съвети за домашния телефон Siemens

Перфектен дизайн, компактност и невероятна надеждност. Падал е поне 20 пъти на теракотени плочки.


Нали се сещате, че през 90-те години пазарът на стационарни телефони беше наводнен от сименси. Много странни сименси обаче — изглеждаха като сименси, работеха като сименси, само дето никъде не можеш да забележиш лого на Siemens. А обикновено и фабричната им табелка беше отпрана или със старателно заличени букви.

И аз имам такъв телефон. Когато ми го продадоха през 1997 г., заедно с него ми дадоха и едно хвърчащо листче на ксерокс — как да си настройвам разни работи — сила на звука на звънене, режим на набиране и пр.

Бях си играл с него, бях настройвал телефона да звъни максимално тихо (много мразя звънящи телефони) и естествено... загубих листчето.

Не ми пречи да набирам пулсово на цифрова линия (нали си работи, какво толкова), но пък много се дразня на разни кабелни, телефонни и прочее компании, които искат от мене да ползвам тонално набиране, за да им ползвам автоматизираните системи (мен ако питате, това е върха на простотията, автоматизираните системи, човек винаги би свършил по-добра работа, но те си знаят, а и клиентът няма избор).

След много дълго и обемно проучване в Интернет (благодаря за помощта, Стойчо) какво се оказа.

Оказва се —
1. Това са истински Сименси, но с една дребна подробност. Те са били дарени (!!) от пощите на ФРГ на пощите на ГДР. И за да не се дразнят източногерманските другари, за тях специално са произведени сименси, БЕЗ ЛОГОТО НА СИМЕНС. В този смисъл са уникати, така че си ги пазете.
2. Моят телефон се оказа източногерманската модификация на SIEMENS DALLAS -
Kompakttelefon DFeAp 381 – Dallas LX (виж го в музея ;-)


Това е гърбът на моя Сименс
(клик за увеличаване)

А така изглежда истинският Siemens.
Има си и лого и четлива табелка.


С известен труд открих ръководството за програмиране. За съжаление е на немски.

Настроих си телефона на тонално набиране, увеличих силата на звънене.

Който обича като мен старите телефони и има такъв у дома, сигурен съм, ще оцени информацията.

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)