четвъртък, ноември 30, 2006

Развлечение: Лека игричка за политманиаци


Ако искате да изпробвате на практика докъде водят политическите ви възгледи, може да си поиграете на Nation States - елементарна симулация на държавно управление, без да се напрягате. Играта е лесна, и се състои в това отвреме-навреме (периодът се настройва) да взимате управленски решения, без риск от тотален провал или от твърде големи успехи. Войни не могат да се водят, а бюджетите присъстват съвсем абстрактно... Знамето сам си го измислих (нали съм в Южния Тихоокеански регион ;-))

Ето аз докъде го докарах

Конституционната монархия на Комитите

"Check On It"

ООН категория: Безобидна центристка демокрация
Граждански права:
Отлични
Икономика:
Силна
Политически свободи:
Средни

Регион: Южен тихоокеански

Регионално влияние: Незначително

Komitite is a UN Member

Конституционната монархия на Комитите е голяма, сигурна нация, забележителна със пълната липса на затвори. Упоритото и трудолюбиво население от 305 милиона се ползва от някои граждански права, но не твърде много, радва се на свободата да си харчи парите, както намери за добре, до определена степен, и участва в свободни и демократични избори, въпреки че не много често.

Администрацията със среден размер се концентрира главно върху образованието, въпреки че здравеопазването и социалните грижи също са на дневен ред. Гражданите плащат плосък данък от 10%. Моторът на частния сектор са информационните технологии, следвани от износа на сирене и хазарта.

Осемгодишните, които продават лимонада на улицата, биват арестувани с обвинения в измами, жените получават малко по-малко от половината на заплатата на мъжете и то ако намерят въобще работа, богатите бъдещи родители могат да изберат тяхното съвършено бебе, всички мита са отменени. Престъпността е абсолютно непозната. Националният символ е розовата пантера, която свободно обикаля из гъстите зелени гори на държавата, а валутата е левът.

Комитите са 4619ти в класацията в региона и 84 649ти в света за най-апатични политически граждани.


Явно играта я правят някакви разбрали недоразбрали либерали - иначе как хем жените ще имат заплати на половината от мъжете, хем не могат да си намерят работа, но така е като администраторът е пристрастен...

сряда, ноември 29, 2006

Първично: Кога поумняват жените, кои са най-разкрепостени на Балканите...

Майчинството положително влияе на умствените способности на жените.

Майчинството дава на жените силен тласък в способностите им към запомняне и обучение - до такъв извод са стигнали учените Крейг Кингсли от ричмъндския университет и професор Кели Ламбърт от колежа Рандълф-Макон. Учените твърдят, че положителния ефект от раждането на детето, свързан с изменения на размера и формата на отделни зони от мозъка, може да продължи няколко десетилетия. Причините за положителните промени в мозъка са свързани с отделянето на хормони, а също и с активизиране на структурите, възникващи при грижата за детето.. (източник)
Какво да кажа повече, най-накрая се видя какво е предназначението на жената според дядо Боже. Раждането и отглеждането на деца очевидно е това за което природата подготвя този съвършен механизъм и произведение на изкуството. Също така е и аргумент за деца преди началото на кариерата, нали ;-)

Коя е най-разкрепостената нация на Балканите?

(кликни на картата за по-голям размер)

Според Евростат, ситуацията с раждаемостта е почти еднакво трагична в целия Европейски съюз. Интересно обаче, че най-голяма раждаемост се наблюдава далеч не в силно религиозните и консервативни южноевропейски страни, а точно на другия край на континента - в северноевропейските либерални държави. Изненада беше за мен и да видя коя е най-разкрепостената балканска нация (с най-голям относителен брой деца, родени извън семейството). Кликни на картата, за да разбереш, де... (източник)

Благодаря на Ивица за линка..


вторник, ноември 28, 2006

Ежедневие: Еволюцията на Бареков.

Имах моменти в които си мислех, че съм твърде критичен към Ники Бареков. Дет се вика млад е - простено му е. По пък получих яко клипче (мерси Влатко, оправяй се), с архивни кадри от медийната кариера на Бареков. Абе не съм изненадан, честно.

Да, и моля ви - ако сте гнусливи, не си пускайте клипчето.



(Откъс от "Сигнално жълто")

Цялото предаване тук

Няма срамен труд, но и никой насила не го кара да бъде вулгарен. Човекът просто си вдига рейтинга. Това явление наричам аз "барековщина"

Джендо ми каза: "Който не е простял, пръв да хвърли камъка". Аз пък му казвам: "DJ, който е простял за пари и извън рамките на изискваното от него, това е съвсем друга работа"..

неделя, ноември 26, 2006

Ежедневие: Борат срещу народа

В събота вечерта гледах "Борат". Смях се със сълзи.

(Който не е гледал още "Борат", направете си услуга, идете да го гледате преди да четете нататък. Не, сериозно, който не го е гледал, първо да го гледа а после да продължава да чете. Добре, тук ли сте още? Предупредени сте. Дреме ми.)

Тъкмо като някой се затръшка за гибелта на западната цивилизация, се пръква някое златно пиле, което го опровергава тотално. Златното пиле тоя път е Саша Барон Коен - английски комик, който познавате например от клипа на Мадона - Music (The real Big Ben!)

Саша Барон Коен играе (именно - играе, а не е) литературния герой - журналиста от Казахстан, Борат Сагдиев. Той не си сменя характера, както твърдят някои неграмотници, а само героя, когото играе. Колкото е истински Борат Сагдиев, толкова е истински и неговата версия на Казахстан (спомни си Албания в "Да разлаем кучетата" или АЕЦ Козлодуй в очите на ЕС).

Саша Коен се ебава със всичко - с антисемитизма и с политическата коректност. С гей обществото и с политическата коректност, с източноевропейците, руския език, Казахстан, Узбекистан, кирилицата и политическата коректност. Борат Сагдиев преекспонира "традиционната" неприязън на изток към евреите и циганите.

Борат Сагдиев е роднина на Бай Ганьо, пренасяйки елементарните си стратегии за оцеляване на Запад. И като бай Ганьо попива далеч не винаги това, което ни се иска да попие от "цивилизацията"

Борат Сагдиев е братовчед (а чисто физически - почти близнак!) на Мимино - ентусиазиран мачо с нежно сърце, който пада в първия срещнат капан на илюзията на секс символите.



Мимино

Кадър от Борат. Физическата прилика на главните герои е поразителна!



Борат Сагдиев е приятел с АЛФ, който смело експериментира с търговските, обществените и медийните механизми на западното общество.

Борат Сагдиев има същите вкусове като Махир Ча(г)ръ (Mahir Çağrı)- той харесва секса, пинг-понга и диското.

Саша Коен се ебава дори с иконата на единствения признат на запад интерпретатор на дивия Изток - Емир Кустурица (музиката на Горан Брегович обединява Кустурица и Коен), като все пак ни показва че романтизмът в погледа на Кустурица на Изток не е задължителен (както и не е задължителен и в отношенията България - Македония!).


За мен този малоумен на пръв поглед филм е ръката, която Изтокът отдавна очаква от Запад, разбирането, на което Изтокът се надява още от началото на опитите си да се "цивилизова", но поради собствените си комплекси за малоценност, вероятно няма да я види или ако я види, ще я наплюе.

И за пореден път се видя, че авторитаризмът се отличава с особена липса на чувство за хумор - филмът е забранен в Русия и Казахстан.

А да, и още нещо - сигурен съм че Саша Коен е гледал и Ъндърграунд, и Аризонска мечта и Мимино, а може би е чел дори и Бай Ганьо. И даже ги е разбрал...Тъпото е, че желанието на повечето от нас (източноевропейците, бившите соц. граждани, българите.. добави когото искаш) не искат всъщност да бъдат разбрани, а възприети като нещо по-различно (по-добро например, но в никакъв случай не по-лошо), например като шампиони бегачи на пистата на евроинтеграцията.

Честност му е майката. И към себе си.

петък, ноември 24, 2006

Ежедневие: Swinging Safari отново става хит!


Момчето жена от Биг Брадър 3 - Пеньо е развълнувал въображението на музикантите с парчето "Летя с колата"

Еленко два пъти писа по темата (веднъж и пак)

Всъщност това е кавър на суинг хита Swinging Safari на Bert Kaempfert, болезнено познат на всеки, който е свирил в оркестъра на нашата гимназия ;-)

Чуй парчето

Поглед в бъдещето: Медиите през 2014 година

(Благодаря на Ивица Антевски за линка)

Един поглед в бъдещето на медиите, неща, което всеки си мисли, но никой не казва на глас. Но както казва Ивица - единственото сигурно нещо във футурологията е, че прогнозите не се сбъдват. Филмчето е повлияно от интродукцията на Властелина на пръстените. Професионално е направено и предизвиква размисъл.. (Гледай филмчето тук)

Македония: Няколко материала от българските медии..

Постът е насочен главно към моите македонски приятели, които запознавам с медийното отразяване на двустранните отношения. И другите, които са пропуснали предаванията, да заповядат

БТВ - Македонците и българското гражданство

http://www.youtube.com/watch?v=PnYKGwdwWdI

БНТ - Има ли македонско малцинство в България? Интервю с Костадин Филипов 14.11.06

http://www.youtube.com/watch?v=X24wTMn2sh8

БТВ Репортерите - Македонският Въпросъ

http://video.google.com/videoplay?docid=-16360945562682922

И от пресата:

Земьо, земьо македонска... Визи и албанска музика, Божидар Димитров, вестник Сега

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2475§ionid=5&id=0001101



Благодаря на Шпиун за идеята (има още два филма на линка, но не мисля че струват)

Ежедневие: Музика за очите

(Кликайте на снимките, за по-голям размер)

Купих си няколко яки филма на ДВД по два лева парчето. В мола на хотел Хемус (на партера, при вестниците)




Разхождах се из Южния Парк

Ходих на кръчма с приятели

сряда, ноември 22, 2006

Изненада: Улица "Желю Желев" в Скопие?

Градският съвет на Скопие обмисля преоценка на цялата система на именуване на улиците в града. Част от инициативата включва и кръщаване на улици на държавници, допринесли за утвърждаването на македонската държавност, а между тях и Желю Желев.

В-к Вест, 22.11.2006 г. (пълната новина)

Стряскащо минало: Айде бе, колегите на Алберт, обадете се!

Откъсът от книгата на Владимир Костов, "Българският чадър", изд. от Репортер 7, София, 1990 г. посвещавам на всички колеги на агент Алберт, които не си признаха. Текстът дава идеи за доста лесни начини да се открият кои са били те, дори без да се рови в секретни документи... (кликайте на снимките, за по-голям размер)


" ...В началото на 1966 година Съюзът на българските журналисти реши да издава седмичник, предназначен за широката публика. Определеният от ЦК на партията главен редактор Лалю Димитров ми предложи да се заема с международната рубрика. Предложението ме съблазни. От друга страна, това ми позволяваше да напусна редакцията на Работническо дело, където атмосферата особено след разкрития опит за преврат бе станала още по-подтискаща.

Събрахме се десетина души около Лалю Димитров, и акуширахме първия брой на "Поглед". Успехът не закъсня. За кратко време тиражът надмина сто хиляди, а след няколко седмици достигна двеста хиляди екземпляра. Не само вестникът вървеше, но и носеше хубави пари за Съюза на журналистите.

По страниците на "Поглед" се намираше всичко: политика, култура, социален живот, спорт, фото и даже кръстословици. Този начин на списване на седмичник по онова време представляваше новост за страната. Подобни седмичници в България бе имало, но отдавна - преди комунистическия режим.

Редакцията на Поглед се намираше на улица Граф Игнатиев номер 5 в центъра на столицата. Улица Граф Игнатиев - тясна, запазила вида си от тридесетте години, с нейните магазини, кафенета, ресторанти, кина, както и бликият площад Славейков, не стихваха нито за миг през деня, че даже и късно през нощта. Трамваите следваха един след друг, колите се мушеха между тях и пешеходците. В радиус от по-малко от километър се намираха ЦК на партията, Министерският съвет, всички основни учреждения.

Но жизненият център за нас, журналистите от Поглед, се намираше в партера на същият номер 4, а именно в ресторанта на Съюза на журналистите - с най-добрата кухня в столицата по това време. Избата също имаше добро име и като се добави остроумието на някои от келнерите, всичко сякаш беше направено, за да увеличава престижа на заведението. По обяд и вечер малките маси на клуба, както наричахме ресторанта, събираха журналисти, писатели, художници, висши партийни и държавни функционери, лица от Държавна сигурност. Мълвата твърдеше, че всички маси са снабдени с микрофони. Но защо Държавна сигурност би си усложнявала живота, като бе толкова лесно и просто да разполага със свои информатори измежду редовните посетители? Но когато ставаше дума за чуждестранни гости, за тях обикновено се запазваха едни и същи маси. Навярно това не бе случайно. Напук на предупрежденията, хората приказваха много. Достатъчно беше да наддадеш ухо, за да знаеш какво се е случило в столицата и специално в кръговете на управляващите.

Един февруарски или мартенски ден на 1966 година, главният редактор Лалю Димитров ме повика. В кабинета му имаше двама души, които не познавах.

- Тези другари идват от ДС - каза ми той - Аз излизам. Вие можете да останете тук и да си говорите без никой да ви безпокои. Другарите ще ти обяснят каква е работата...

Единият от двамата се представи като другаря Иванов. Но имената, които се дават в подобни случаи, добре е известно, нямат особено значение. Хората от ДС ги сменят често, използвайки понякога и по две-три в даден период според различните събеседници.

- И така, другарю Костов - поде без много уводи единият - от няколко седмици вие сте завеждащ международната рубрика на Поглед – Време е да се уговорим за отношенията, които ще поддържате с нашите служби. Това, което ни интересува, са вашите срещи и вашите отношения с чужденци. Всички, било от капиталистическите страни, било от социалистическите, изключваме, разбира се, съветските другари. Всеки път, когато се срещате с чужденци, ще ни информирате . Запишете си телефонния номер на другаря Иванов. Той ще ви каже кои са въпросите, които най-вече ни интересуват. Вие ще му давате по една докладна записка за всеки ваш разговор.

Другарят Иванов се почувства задължен да придаде по-дипломатичен вид на техните искания:

- Разбира се, това предложение изисква вашето съгласие. Вие сте свободен да го приемете или не - Обаче ние се надяваме, че като член на партията и току що сте поел този отговорен пост, нама да ни откажете вашето съгласие...

Познавах "Правилата на играта". Положителния отговор дадох веднага, без да покажа колебание. Разделихме се.

Когато главният се върна, аз го попитах:

- Знаеш ли какво искат от мен? По един отчет за всеки разговор с чужденец! А моята работа? Ще трябва да ме освободиш от тези задължения , иначе какво ще правя?

Главният ми хвърли подозрителен поглед:

- Какво им отговори?

- Че приемам, че ще направя това, което..

- Тогава мога да ти обясня някои неща. Ако ти им бе дал отрицателен отговор, трябваше да ти търся заместник. Последва една кратка, но точна беседа за отношенията, между хората на печата и Държавна сигурност:

- Ако ти бе имал неуместната идея да откажеш да сътрудничиш с ДС, аз нямаше да мога да те задържа тук - повтори ми моят шеф. - Ти си член на партията и утвърден журналист, но това не е достатъчно. Без съгласието на ДС е невъзможно да имаш отговорен пост. Не говоря за тяхното предварително одобрение за назначенията. Не, става дума и за всекидневната работа. Да вземем например заседанията в централния комитет на партията. В случай, че имаш добри отношения с ДС, ти ще бъдеш вписан в листата на поканените, даже ако някой път равнището на твоите отговорности не го налага. В обратния случай, твоето име ще се зачертае върху листата, докато други хора на нивото, на което си ти, ще бъдет поканени. Това правило важи също за отношенията с Министерството на външните работи, за приемите в посолствата, за пътуванията в чужбина, с делегация на ЦК на партията или на правителството. Главните рекадтори като мен в подобни случани правят предложения на ръковоството. Международната рубрика на Поглед бе за мен едно ново стъпало към тази цел

Действителността скоро потвърди думите на Лалю Димитров. Вратите на някои заседания, които дотогава бяха затворени за мен, отведнъж се отвориха...."

(Моя забележка – ето съвсем лесен начин да се открият имената на доносниците на Държавна сигурност поне в медиите - да се видят списъците на присъстващите журналисти на заседания и в състава на правителствени делегации, бегом докато още не са засекретени или унищожени.. А ако все пак другарите ги унищожат, може да се разгледат архивните снимки от посещенията на правителствени делегации в чужбина и да се преброят познатите лица)

"...Бях по-добре осведомен по много проблеми. В ЦК на комунистическата партия и в Министерството на външите работи установих интересни лични връзки. В България, където не съществува цензура са привилигеровани тези журналисти, които имат добри отношиения с хората на ЦК и тези от ДС.

Подобни журналисти могат да "преценяват границите, които не бива да прекрачват". Моето ново положение ми позволяваше да лавирам по-добре в таези граници.

В течение на 1966та и първите месеци на 1967ма година, пътувах като специален пратеник на поглед във Франция, Великобритани, Турция, Югославия, Унгария, Румъния, Чехословакия, Полша и Източна Германия. Освен моите коментари за “Поглед” публикувах три брошури с репортажи и политически анализи.

Моят "приятел" - другарят Иванов, дискретно ме поддържаше. Той ме съветваше и информираше за страните, които щях да посетя, и за някои от евентуалните ми събеседници. Молбите за виза, които подаваше за мен редакцията, бяха разрешавани в най-къси срокове.

При завръщането си от всяка мисия в чужбина подготвях за другаря Иванов подробна докладна записка, в която описвах кого съм срещнал, какво мнение е изразил. Той показваше изключително любопитство към срещите или разговорите, които можеше да се смятат за най-малко интересни - например с журналисти или представители на официални учреждения в социалистическите страни.

- С класовите врагове - ми казваше той - нещата са ясни. Обаче в разговор с твой колега или представител на министерство на социалистическа страна винаги може да има изненади. Някои от тях могат да се подхлъзнат и да изкажат истинските си мисли и чувства. Това е важно за нас защото тези страни са наши съюзници и партньори.

Аташетата по печата на някои от посолствата търсеха моята компания,като например г-н Тюси от френското посолство и г-н Родич от югославското. Те се показаха приятно изненадани от факта, че не им отказах нито срещи , нито разговори по щекотливи теми.

Обяснявах им че Поглед е вестник не на партията, а на Съюза на журналистите и че поради това обстоятелство аз се ползвам с по-голяма свобода на действие от някои мои колеги. Дали те ми вярваха?

Не мисля. И двамата познаваха условията на живот и на работа в България. Дали подозираха, че след всяка среща бързах да напиша докладна, предназначена за някой си другар? Сигурно. Моят покровител от ДС беше видимо доволен от развитието на връзките ми с чужденците.

Изглежда и двете страни намираха някаква изгода за себе си. Впрочем - аз също. Срещите и разговорите с хора, изпратени на дипломатически пост или просто преминаващи през София, донасяха винаги по някоя полезна информация за мен като журналист..."


И накрая за Георги Коритаров - харесвам го, и от време на време го гледам. Вярвам му че е преминал през чистилище, и дори съм по-склонен да му вярвам, отколкото на някои нови звезди, които нямат досиета по силата на възрастта си (например Бареков). Но въпреки всичко, има една сянка в съзнанието ми, всеки път като го гледам по ТВ...



Откритие: Двама диктатори управляват Северна Корея

"..Съветничката на президента Буш по националната сигурност Кондолиза Райс по-рано изказа предположение, севернокорейският ръководител Ким Чен Ир би провел ядрен опит тази есен, за да повлияе на президентските избори в САЩ..." (източник)

"..Режимът на диктатора Ким Йонг Ил манипулира доставките на храни от ООН и хуманитарни организации като средство за налагане на политически контрол.." (източник)

Изданието не съобщава само, роднини ли са двамата диктатори и каква е схемата на ротация на поста. ;-)

Поглед отвън: Българската политика към Сърбия през погледа на един сърбин

Това е политическата част от пътеписа, който вече прочетохте в Пътуване до.....: Чудесно крайбрежие и сиромашия край пътя.

Посвещаваме статията на всички, които желаят македонско малцинство в България.
Кликайте върху снимките за по-голям размер


Политика спрямо Сърбия

От възстановяването на България през 1878 г, (в страната) винаги са съществували две политически течения: просръбско и антисръбско. Може да се каже, че просръбската е изконно българска, а антисръбската е предизвикана отвън. За съжаление, в тези първи години инициатор на антисръбството сред българите е била Русия. В краткосрочен план политиката на Русия е логична. Заради политиката на династията Обреновичи, Сърбия по това време е била в зоната на влияние на Австро-Унгария - основен руски противник на международната сцена. Така, когато в Сан-Стефано се дискутират границите на балканските държави, Русия е смятала с уголемяването на своето протеже, България, да увеличи своята сфера, и обратно, с намаляването (зоната) на Сърбия да намали зоната на австрийското влияние. Руските делегати успяват да преместят българската западна граница дълбоко в сръбски земи. Както и да е, сръбската армия не се оттегля, а западните сили още през същата година, на Берлинския конгрес, налагат на Русия една по-справедлива карта.

Тъй като Сан-Стефанска България никога не е била реалност, тя остава като лоша кръв (бел.: оригиналният израз) между двата народа.

Още по-лоши са били последиците от руската политика в църковно отношение. Руските агенти в Южна Сърбия (Македония) са искали от населението да се включи в наскоро основаната Българска Екзархия, говорейки че това временно състояние (институция) е в общ славянски инстерес. Иначе всички църкви в Южна Сърбия са били сръбски. Руският авторитет е бил огромен и много хора от днешна Западна Македония не са го преодолели (бел: No comment!) Там все още е било Турция, но все пак българското им име се е ширило над територии, които никога по-рано не са били такива, освен като окупирани още през 11 век.

След този процес идват и плановете на българската държава да анексира Южна Сърбия. И София и Белград подкрепят своите бунтовници там. Като най-голям успех на българите се помни Илинденското въстание от 1903 г., нарочно вдигнато из сръбските села, за да пострадат те от отмъщението на турците. Така и става. От сръбска страна се помнят редица четнически акции, чието име бързо става легенда.

Междувременно се стига до нещастната война от 1885 г., когато Сърбия напада България. Преди това България получава от Турция западната половина (бел:така е в оригинала) на своите територии и става два пъти по-голяма от Сърбия. Берлинският конгрес предписва двете страни да бъдат еднакви. В Белград се разглежда въпроса кога България, окрилена от уголемяването на територията си, ще нападне Сърбия и да превземе Южна Сърбия (Македония). Българите вече са били нападнали един сръсбки караул край Зайчар. Милан Обренович е искал от Великите сили да присъеднини Южна Сърбия по същия начин, така че да уеднакви териториите на Сърбия и България. Отговорът междувременно е бил отрицателен. След това решава да превземе София и да я държи, докато Великите сили не премислят.

На хартия сръбската войска е била много силна, но войната започва с голямо подценяване на противника. Тогава има и проблем с бунтовете, които непрекъснато се организират от социалистите. Така сръбската войска е победена при Сливница, която се намира на около половината път от границата до София.


ген.Степа Степанович, командир на Втора сръбска армия

Годината 1912 дава надеждата, че неразбирателствата между сърби и българи ще бъдат забравени завинаги. Двете страни, заедно с Гърция и Черна гора, се обединяват срещу Турция. Договорено е границата след победата (бел: в оригинала – освобождението) между Сърбия и България да минава по линията източно от Куманово и Скопие, после на юг, по левия бряг на Вардар, така че България да получи днешна Западна Македония.
Но докато сърбите напредват в своя сектор, българите бавно напредват на юго-изток към Одрин. След това на помощ им идва Втора сръбска армия, под командването на генерал Степа Степанович. Така сръбската войска за втори път тръгва на бой до река Марица – 541 години по-късно.

Великите поражения от 1371 г. са забравени, Одрин е превзет, а турците са изгонени от Европа, от другата страна на Босфора.


Обещаното с Лондонския договор разширение на Сърбия за участието й в Първата световна война на странта на Антантата


Австрийската армия на брега на Сава (с изглед към Белград) по време на Първата световна война

Тъй като операциите са изнесени с предимно сръбско участие, сръбското правителство е искало да задържи Западна Македония, а България като компенсация да получи новозавзетите територии към Босфора, които са значително по-големи: от Свиленград до Истанбул са 250 км. Българите обаче искат и едното и другото. Нямало е изгледи Сърбия да допусне това и през 1913 г (българите) нападат сръбската армия. Това е била най-лошата преценка на българската политика вероятно в цялата история на страната. Когато българите нападат Сърбия, (те) биват едновременно атакувани от Гърция, Турция и Румъния. Българите са победени на всички фронтове и губят огромни територии: излазът на Егейско море западно от Босфора, която частично минава към Гърция и частично към Турция; цялата част между Свиленград и Истанбул, която взима Турция, включително и Одрин; делтата на Дунава, която минава към Румъния, и естествено Западна Македония. В международен план, най-важната последица от Втората Балканска война от 1913 г. е връщането на Турция в Европа.

Каймакчалан (Срещу българската армия, близо до Битоля)

Защо българите така зле понасят 1913 г.?

Защото решението за началото на Втората Балканска война в действителност не е българско. Него го прокарва, чрез немската династия начело на България, Австро-Унгария, за да попречи (бел: оригиналът е дума, която най-добре се превежда с израза „да натрие носа”) на балканските православни държави и Русия. Тези австрийски, по-скоро немски, влияния върху България, предизвиква и погрешното свързаване на българите през Първата и Втората световна война (с Германия и Централните сили). И в двете войни българите причиняват много военни злочинства над сърбите. Като военна компенсация за Първата световна война, Сърбия получава две български общини, Босилеград и Димитровград. След 1945 г. комунистическият диктатор Й. Б. Тито опрощава военните репарации на българите.


Сръбска войска на път за Солунския фронт


Пробивът при Добро поле

Дали днес в България преобладава про- или антисръбска политика?

Отговорът на този въпрос отново зависи от външните влияния, които доминират в българската, както и в сръбската политика. Само че сега вече не са Виена или Москва, а Вашингтон и Брюксел. Мнозинството българи и сърби са за сътрудничество. Що се отнася до Македония, като ябълка на раздора, тя вече не е актуална, т.к. положението е каквото е: новите господари на света са решили да подкрепят там албанците.

Пленени български войници след края на войната

Териториалните резултати на Балканите след Първата световна война


Българската монархия

Председателят на едната от двете най-силни български партии е наследникът на царския трон Симеон Втори. И той, както и нашия престолонаследник, се върна в отечеството и също така влезе в политическата борба. Това е нетипично за един монарх, междувременно Симеон Втори от години е на върха на властта, докато сръбския престолонаследник е политически маргинал.

Предисторият е следната. Бълария получава частична независимост през 1878 г., като автономно княжество в рамките на Турция. С единодушно решение на Народното събрание за принц на България през 1879 г. е избран 26-годишният Александър фон Батенберг. Той е свален от престола през 1886 г от военен преврат, зад който стои Русия. Новият принц, с право за наследяване на престола, става Фердинанд фон Сакс-Кобург, наречен „Лисицата” заради чертите на лицето си. Новият монарх също е чужденец – немец. Така също и Румъния и Гърция имат чужди династии, за разлика от сръбските Караджорджеви, Обреновичи и Петровичи.

През 1895 г великите сили признават Фердинад за крал, а България за кралсто(бележка: изобщо не се сещам какво има пред вид авторът). През 1908 г. Фердинанд се провъзглашава за цар, а България за царство, което Великите сили признават през следващата година.

През Първата световна война Фердинад застава на страната на сънародниците си немци, а след поражението през 1918 г. абдикира в полза на сина си Борис.
И Фердинанд и жена му Мария –Луиза са били католици и така кръстили и първите си две деца. Фердинанд по-късно ги прекръщава в православието, но с цената на трайно прекъсване на отношенията със съпругата си, царица Мария-Луиза. Починал е през 1948 г. в Кобург.

Когато през 1918 г. се качва на престола, цар Борис Трети е на 24 години. Оженил се през 1930 г за принцеса Йоана Савойска, от която има син и дъщеря.
И през Втората световна война българите са съюзници на германците. При връщането си от една среща с Хитлер през 1943 г., (на царя) му прилошава и умира непосредствено след кацането на самолета в София. Лекарите съобщават за инфаркт. Под сурдинка се прокрадват съмнения, че царят е отровен от немците...

За цар веднага е обявен единственият му син Симеон Втори. Тъй като тогава той е шестгодишен, страната се управлява от трима регенти. И тримата са ликвидирани от комунистите през 1945 г., докато момчето, майка му и сестра му са пощадени. През 1946 г. комунистите организират референдум и съобщават, че народът се е произнесъл за република. Симеон Сакс-Кобург Втори е живял в Испания. Женен е за испанката Маргарита от която има 4 сина и една дъщеря.

Автор: Милослав Самарджич
Превод: Стойчо Димитров

Оригиналната статия е по-дълга и разказва и за едно пътуване на автора из днешна България . Самият оригинал на статитята на сръбски се намира ето тук.

Бележка: Възгледите са си на автора и не исках да ги коментирам - оставям това на вас. Добавял съм само по някоя езикова бележка - всичко, което е в скоби и курсив е моя бележка.

За Авторските права: Сръбският оригинал на цялата статия е ето тук. Не съм питал автора дали ще ми разреши тази публикация, но в неговите авторски права пише до 2005г , а сега е краят на 2006. Все пак, ако авторът не иска да пускам тази публикация - да се обади, ще я изтрия. Дотогава: приятно четене на всички!

Update: Ето и разрешението на Милослав Самарджич за публикуването на сттаията - "Драги Стојчо,Здраво братко!Сада сам тек видео да си превео мој текст.Баш ми је драго!...Срдачно,Милослав Самарџић"

Снимките са от сръбски албум, разказващ за Първата световна война. Получих го като личен бонус за това, че съм много старателен преводач от сръбски:-) Благодаря!:-)

понеделник, ноември 20, 2006

Поглед отвън: Чудесно крайбрежие и сиромашия край пътя

Един сърбин разказва за пътуването си до България с размисли за езика, културата и политиката. Прочети превода на Стойчо.

Статията дава много интересна индикация - че дори сръбските националистически интелектуалци започват да усещат нуждата от отваряне на Сърбия към света - с изучаване на чужди езици и с опознаване на съседите (България).

Досега сръбската националистическа идея беше имперска (за самодостатъчността на Сърбия), на Русия се гледаше като на далечна държава, едва ли не равнопоставена и конкурентна на Сърбия в идеите за представителство на славяните в Европа..

Мъдрост: Веселин Игнатов

Винаги може и по-добре! Това се нарича ПРОГРЕС.

неделя, ноември 19, 2006

Eжедневие: Правописен тероризъм

Имам една идея - вместо Атака да се пънат да учат турците на български, първо да опитат да научат българите на български... Кликайте на снимките, за да ги видите в по-голям размер

Южният парк, София, 18 ноември 2006

Законна фактура


И като си спомня, че преди години се смеех на един надпис на бул. Гоце Делчев - "Алкохола е най-хбавото нещо".....

Ежедневие: Телефонен мор по службите?

27. октомври 2006г. Бургас. Собственикът на Телевизия СКОТ пристига в медията си в прекрасно настроение - говори си с журналистите, пият кафе, шегува се. По някое време телефонът му звъни, изражението на лицето му се променя, той излиза, когато се връща непоколебимо удря кепенците на телевизията за няколко дни. (Източник)

(Горкият - кой знае, ако не беше действал толкова профилактично светкавично, и той сигурно щеше да се самоубие)

15. ноември 2006. София. Началникът на архива в разузнаването Божидар Дойчев пристига на работа и се хваща за папките - разсекретява една, две, три папки. По телевизията казаха че говорил по телефона а после си теглил куршума над прясно разсекретените папки.

(Подсказка - каква е ЕДИНСТВЕНАТА причина един съвестен архивар да си тегли куршума по служебни причини - разбира се, липсващи документи. Може би затова не спира хорът, който ни убеждава, че причините били лични, лични, лични.. а семейството му дори не подозира за тях)

Предполагаемият извършител

Интересно дали някой е звънял по телефона на Любомир Начев - екс вътрешен министър (13 октомври 2006) или на Бойко Николов - началник на сектор “Интелектуална собственост” в ГДБОП (10 октомври 2006) .

Телефонен мор в навечерието на ЕС.

Интересно, че болестта поразява само хора, свързани с дейности, по които имаме деликатни отношения с новите си съюзници в НАТО и ЕС - досиета, интелектуална собственост, екстремистки партии, жанвиденовите бакии...

събота, ноември 18, 2006

Нова политика: Що е то, македонското малцинство

Проблемът с малцинствата е по-сложен, отколкото си го представя част от политическия елит и масовото обществено мнение. Често се тълкува Конституцията, но не се прави разлика между етническо и национално малцинство.

Македонците държат на признаване на "национално" малцинство, каквото в България няма, няма дори турско национално малцинство. Националните малцинства по света са предмет единствено на междудържавни договори или на конституционно устройство - няма международен правен документ който да ги дефинира. Нито имаме договор с Македония за създаване на македонско национално малцинство, нито в нашата Конституция пише такова нещо (няма и да пише, освен ако не ни натиснат от Европа с най-големия ботуш)

Етническото малцинство е друго нещо - тук нещата са либерални, и всеки може да се декларира както си желае. Така се декларират тия които поради някакви причини се пишат македонци по преброяванията и участват в регистрацията на няколкото (Не е само ОМО Илинден Пирин) македонистични организации..

ОМО Илинден би могла да се регистрира, но само като неетническа партия - т.е. по начина по който са регистрирани ДПС и Евророма (както някой написа в коментари при мен в предния пост).

Освен това, фиксацията на македонските медии върху регистрирането на етническа партия на македонците в България като единствен способ да се защитят правата на тези, които се смятат за македонци е доста едностранна и издава мотивите им. Политически коректни сме и за обиди и фалшификации не говорим нали така ;-)

Отделен въпрос представляват и закононарушенията, които се извършват при опитите да се регистрира етническата партия - като кражба на лични данни, подкупване на роми да се пишат македонци и да участват в учредяването и, както и обикновено неспазване на административните наредби за регистрацията.. Искам човекът, който желае да се регистрира такава партия в нарушение на закона и на Конституцията да ми обясни защо желае това да се случи.

(това е коментар към поста на Делян Делчев)

Изненада: Соломон Паси твърди, че регистрацията на ОМО Илинден била неизбежна?!

Регистрацията на ОМО Илинден неизбежна

Досегашните международни спорове около партията ОМО Илинден в България показват че няма друга алтернатива освен да се позволи нейна официална регистрация, изяви за Дойче Веле Соломон Паси - председател на комисията за външна политика на българския парламент. Според него, в България може да се регистрират партии, които имат реална поддръжка от значителен брой граждани.

Реакцията на Паси идва след инициативата на европратениците от групата на Зелените, които като условие за членство на България в ЕС изискват да бъдат признати правата на малцинствата и отделна клауза България да признае партията ОМО Илинден, основана од Македонците в страната.

Вестник Вечер, Скопие, 18 , ноември 2006 г.

Соломон Паси бара да се регистрира ОМО „Илинден“

Претседателот на Комисијата за надворешни прашања во бугарскиот парламент, Соломон Паси, вели дека прашањето за регистрација на ОМО „Илинден“ треба да се реши позитивно.

„Според мене, тоа е експертско прашање, но мое мислење е дека не е многу важно... Самиот факт дека сите спорови за ОМО ’Илинден‘ се околу тоа дали таа партија треба да биде регистрирана или не, при што нема други проблеми, покажува дека нема друга алтернатива, освен на оваа партија да и' се дозволи да биде регистрирана“, изјави Паси за Дојче веле, Програма на македонски јазик.

Според него, ако група луѓе имаат доволно голема поддршка, без разлика дали се поврзани врз етничка база, можат да регистрираат партија.

„Во 1989 година беше основана партија што ги штити правата на турското малцинство во земјата. Таа партија не само што беше регистрирана туку и активно учествува во политичкиот живот на Бугарија веќе 17 години. Тоа јасно покажува дека ако една група луѓе, без разлика дали се поврзани врз етничка или друга основа, имаат доволно голема поддршка, можат да регистрираат партија која би учествувала во бугарскиот политички живот, според уставно одредените механизми“, тврди Паси. (МИА)
Утрински вестник, 18 ноември 2006
Господин екс- министър нещо май сте се объркали?? Обяснявате ни, че няма друга алтернатива освен да регистрираме партия на етническа основа и за пореден път да си нарушим Конституцията? Може ли да обясните позицията си пред авторитетна българска медия? Значи ще папаме жабчето като с уйрото и АЕЦ-а?

петък, ноември 17, 2006

Ежедневие: Досаден пиар

Агресивният пиар на "Бягство от Затвора" продължава - след като мъчиха съкилийниците от Биг Брадър с това евтино сериалче, гледам сега по Нова Телевизия разговор с Милен Цветков на затворническа тема. Поканени са затворници, дори такива, които и в момента са в затвора. При всеки опит разговора да се завърти в интересна посока, към правата, справедливостта, наказанието, истината и подобни дълбоки теми, водещият агресивно връща разговора към сериала "Бягство от затвора" - човека има задача да прави пиар и това е. Милене, Милене, от дискусионно предаване направи телешоп.. Дано си е заслужавало да си продадеш г*за за един сериал...

(Знам че направих реклама на тая бозичка, дреме ми)

Ежедневие: Конферентни дни 2

В третия ден от уеб семинара (вторият го пропуснах) с голямо неудоволствие пропуснах първата следобедна лекция на Еленко Еленков в семинара на Бг Сайт 2006, поради проблеми с моя интернет доставчик, които трябваше задължително да разреша преди да отида да слушам лекции. Познати казаха, че била най-добрата (и вероятно е така, защото най-добри лекции правят практиците, които работят това, което обясняват) лекция от семинара.

Така че останах на следващите. Тази година миксът комерсиално-полезно е доста добре направен, така че можех да присъствам само на нещата, които ме вълнуваха, без особено да си разкъсвам времето.

Здравко Здравков направи лекция за CMS, която беше прилична за запознаване с материята, но за съжаление не можах да получа отговор на въпроса, който от известно време ме терзае - в кои посоки се развиват напоследък CMS-ите, и кои са тазгодишните лидери.

Презентацията на Богомил за отворения код беше с чувство за хумор, свежа и оригинална но малко мързеливо направена (извинявай Богомиле, че не ти го казах лично най-напред) и филмчето беше ненужно дълго (една минута клип щеше да свърши същата работа). Повече ако беше наблегнал на правно-политическата страна на отворения код, щеше със сигурност да биеш дори Еленко в класацията за най-интересна презентация.

Презентацията на Виталити Мюзик беше много странна - лектор беше млад и доста интелигентен човек (Борислав Иванчев), който ни разясни нагледно основните положения при ползване на комерсиална музика за рекламни и други цели. Здравко им зададе въпрос за мнението им за Creative Commons (доживях и аз да сложа линк към сайт, поддържан от Вени) - и те реагираха като католически инквизитор на твърдението че земята се върти. Аз зададох въпроса, кой все пак очакват от нашите среди да им стане клиент (и няколко пъти преформулирах въпроса си с надежда да ме разберат), но така и не получих смислен отговор. Дори по-лошо - нахвърлиха се върху мен, все едно се опитвам да ги осмея или обидя по някакъв начин. Подозрението ми е, че са били подковани от някакви големи корпоративни шефове, че в наше лице ще срещнат тоталното си отрицание, и заради това не можаха да видят, че бяхме далеч по-добронамерени. А моите намерения бяха просто да си изясня бизнес модела им, когато става дума за Интернет. Лично моят извод от лекцията беше в бъдеще да обърна внимание на по-либералните схеми на разпространение на музика като Creative Commons. Стана ми тъжно, че не са се подготвили за най-елементарните въпроси, които бихме могли да им зададем.

Презентацията на Ложитех беше доста добра - чисто комерсиална, но приятна. Презентиращият - много благ младеж, със сигурност далече ще стигне в кариерата. Но на въпроса, който зададох - Каква е драйверната политика на Ложитех - по отношение поддръжка на стари устройства, и отваряне на драйверите като код и като платформи - той не беше готов да отговори.

четвъртък, ноември 16, 2006

Македония: Есе за насилието

Великолепно есе на младия, но безпощаден Алекс Букарски. Един искрен поглед в корените на насилието и етническата нетърпимост. Прочети го в превод или в оригинал.

сряда, ноември 15, 2006

Ежедневие: Дебат в Червената къща

Днес ходих на дебат в Червената Къща . Въпреки че имам доста опит с публични изяви, тоя път се притеснявах - съвсем нова публика, съвсем нови за мен теми и презентация, която се чудя дали въобще би могла да бъде интересна за слушателите.

Накратко събитието беше посветено на три явления - поведението на медиите по време на избори, политическата мисъл в блогове и други алтернативни медии и президентът като продукт. За съжаление, трябва да констатирам пълната катастрофа на демократичната мисъл. Лекторите се справиха прилично със задачите си (дори и аз чух похвали за себе си), но чух такива дебати и обсъждане на въпроси (за независимостта на медиите, за основните права и свободи на гражданите, въобще за посоката на развитие ), така че имах чувството, че съм се върнал някъде в 90та или 96та година - мили боже, защо трябва да минаваме през тоя ад още веднъж - нима наистина никой никога нищо не научава от историята?

Нима може тия три огромни теми да се вместят в три блокчета по 30 минути - да се изговорят и да се осмислят всичките натрупани грешки за 17 години демократичен процес, за да се положат основите на нова демократична програма?

Момент от финалната дискусия
Както и да е, по темата. Първи панел - президентът като рекламен продукт. Прилична презентация от някакъв младеж (Борислав Кандов) от вестник Капитал, както и опит за анализ на вандализирането на нагледната улична агитация по време на кампанията от Тодор Христов (добре щеше да бъде, ако имаше повече анализ). Каза се ценна мисъл - Страхът спира предизборните щабове да дадат рекламната кампания в ръцете на специалисти, а когато все пак я дадат - резултатите са прилични. Поради професионална ревност обаче, никой не призна, че партиите в самата си същност представляват организации, тясно специализирани в рекламата и връзките с обществеността и при тях проблемът е по-скоро експертен (няма хора на правилните постове или нямат по принцип подходящите хора, които да ръководят кампаниите), отколкото с предмета на дейност.

Втори панел (в който участвах и аз). Модератор беше Орлин Спасов и се говореше за алтернативните медии и кандидат-президентската кампания. Юлиян Попов започна пръв с балансирано изказване, и визионерски поглед в бъдещето. Колкото можах систематизирах наблюденията си (и пак не ми стигна времето) за този блог, за блогосферата по принцип и за влиянието на последните избори върху блогосферата. Другите изказващи се бяха Индимедия, които изповядват някаква напълно неразбираема (за мен) философия на пълно и окончателно равенство. От представените от тях материали ми стана ясно, че се намесват само там, където има вероятност да изядат съвсем законен пердах от полицията. Не били анархисти, но никой не обясни, кой определя при тях какво да стои на първа страница, нито пък кой слага банери по страниците.. Ами аз да сложа банер, а?


Трети Панел - Георги Лозанов прочете прочувствена лекция, аз бих казал - епитафията на свободното слово в България, и със скръбен глас обяви решителната победа в медиите на явлението, което аз наричам барековщина (не медиите не вървят след победителите, а преди победителите!). Беше прав, разбира се, но тежката и искрена дискусия, за която даде тон, не се състоя. Петя Владимирова го подкрепи с няколко тежки примера и сподели близкото и до мен чувство, че сме се върнали в близкото минало..

На финала за дискусията, залата беше пълна, но от публиката думата взимаха само дежурните (с редки изключения) и дебатът беше малко изместен. Щом дори в един момент ми навряха микрофона като светлинен меч в ръката за да защитя светлата страна на силата (без да съм давал признаци че желая да се изказвам), разбирате докъде стигнаха нещата. После взех думата пак, този път по собствено желание, но атмосферата не беше твърде дискусионна. Добре е дискусиите да имат тема, модератор и санкции за нарушаващите правилата.

В заключение само мога да кажа че след фалита на демократичната мисъл в лицето на нарочените за "десни", ще ни трябват сто такива дискусии годишно и то с различни хора, и тогава ще повярвам, че има надежда и в България.

Познатата до болка стилистика на корицата
На излизане се запознах лично с някои от участниците, и си купих "Инвентарна книга на социализма" на Георги Господинов и Яна Генова от приемната. 20 лева, но си струва, купете си я - невероятен документ на епохата на социализъма.

PS. И Александър Кръстев отрази събитието..

Ежедневие: Конферентни дни

"Нема, нема, па си е*е мамата " - Шопската дефиниция за фойерверк

Невидима сила (тъмната страна на Силата?) ми пречи да водя спокоен начин на живот и да работя над себе си (което отдавна искам да направя и заради което всеки момент ще бъда заклеймен като тотален мързел). По странна ирония на съдбата животът си тече монотонно и почти приятно и изведнъж за седмица успява да концентрира в себе си събития, които е нормално да се случат в рамките на няколко месеца, а не на три дни..

Днес бях на уеб семинара (в хотел Форум, бивш Славия) на конкурса БГ Сайт 2006 - и с приятна изненада установявам, че нивото на презентациите се е вдигнало значително от миналогодишното.

Дойдох предиобяд специално за да чуя дискусията за ползата от блоговете (с тайната мисъл да открадна някоя идея за презентацията ми утре)

Предварително заклеймената от мен като "скучна" презентация на Националната агенция по приходите се оказва интересен разказ, гарниран с тънко чувство за хумор и напоен с полезна информация. Чудо - сайтът им ще става още по-добър! То остава и да не стане по-добър със всичките тия пари които се изсипват при тях..

Виктор Любенов ни въведе в проблемите на ползването на Интернет без да разчитаме на зрението си, жалко че нищо не каза за мръсната кампания на Труд и агент БОП (мерси джендо, за израза) срещу него и срещу свободното слово... Подкрепете борбата за свободно слово.

Павел Калинов се явява като кошмар в неспокойния сън на нереформираната администрация

Павката Калинов ни отвори очите за трагичната (не)готовност на е-администрацията за избори и за посредствените онлайн кампании на отделните предизборни щабове, плюс поредното пренебрегване на българите в чужбина (нали ги чакаме да се връщат ей, да влагат пари, да ни обичат). Павка, прав си. Интернетът като олицетворение на свободата е враг на всяка далаверингова администрация, каквато е нашата.

Виж програмата на семинара, може да си харесаш нещо в следващите два дни..

Много хора, непознати хора, много ентусиасти, дори стоях правостоящ за известно време... Ще живее нашия бранш, влива се свежа кръв в него..

Ако скучаеш, може да гледаш тавана и да се чудиш от какво е направен...

Боли ме главата, спи ми се, а тепърва трябва да пиша презентация, а трябва да измисля да кажа нещо умно и на медийните изяви, които ми предстоят.. Нема, нема, па си е...

понеделник, ноември 13, 2006

Културен живот: Женското царство на Алмодовар

Любимият похват на Алмодовар е да хване за ушите някоя маргинална или онеправдана социална група (като хомосексуалистите или травеститите) и да погледне към обществото от тяхната камбанария. Във филма "Завръщане" (Volver), който гледах в събота на панорамата, в центъра на събитията са испанските жени от работническата класа (още незагубили връзката си със село) . Гледан откъм женската половина на човечеството, светът ни изглежда твърде брутален и несправедлив - място, където законът играе второстепенната, а инстинктът за самосъхранение - главната роля. Между другото така ми изглеждаше и България през погледа на една позната македонка, която учеше тук навремето. (Щастлив край - тя се омъжи за един от най-близките ми приятели).


Педро Алмодовар и Пенелопе Круз по време на снимките

Във филма има обичайните за Алмодовар внушения, че слабите могат да бъдат силни, а последните да станат първи.

Малко муден филм, но приятен, оптимистичен и със свежо чувство за хумор, с отлично присъствие на Пенелопе Круз (бива я и да играе не само в малоумни екшъни, значи). Не знам дали е шедьовър, но си заслужава да се гледа.

Може ли прожекция на филм, за който няколко хиляди човека са си купили билети по 6 лева да се побългари - може, сложете най-големите нещастници пред компютъра и ги оставете да пускат субтитрите със ситни сини буквички в долната част на екрана, така че само хора с много добро зрение и начални познания по испански да се справят изцяло с предизвикателството.

Филмът в IMDB
Къде го дават в София?

Пътуване: Кристина Стайкова за пълната с живот Индия

...Красотата и мизерията се преплитат със зловонието и разкоша по такъв стряскащ начин, че шокът е неизбежен. Цветове, хора и животни, разнообразие на релеф-една еуфория на живота. Животът в пълния му размах...


Прочети целия вълнуващ разказ и потисни желанието си да си дадеш на секундата всичките пари за пътуване до Индия.

Нова политика: Когато големите колела се въртят

Когато големите колела се въртят, малките така се въртят, че се чупят

Казармена поговорка

И децата знаят, че близките неща изглеждат по-големи, а далечните по малки (спомни си рецептите за лов на крокодили със бинокъл ;-))

Да анализираме мястото на България в Голямата Политика.

1. България срещу новите банкноти Евро, еуро (Предлагам да подкрепим предложението на известен журналист да наричаме тази валута Уйро). От едната страна стои държава с културни и езикови традиции със самочувствие. От другата - бюджет за отпечатване на нова емисия банкноти. Служебна победа за бюджета.

2. Анонимен бюрократ, работещ в ЦРУ, има желание да подпомогне кариерата си, и за целта "пипва" доклад на своя подчинена за атентата срещу папата, за да изглежда по-впечалтяващ. Добавя по полетата на доклада граф Дракула, пияни полицаи и очилат интроверт, с произход България. "Пипнатият" доклад предизвиква десетилетни сътресения, и се налага да дойде самият папа на гости, за да потвърди че точно в тоя единствен случай държавичката ни няма нищо общо със случката. Две на нула за анонимните бюрократи.

3. Анонимни бюрократи предизвикват спирането на половин атомна централа в България, независимо от всички възможни позитивни експертизи и анализи. Правителството поема риска да наруши конституцията, за да се подчини на външния натиск. Три на нула за анонимните бюрократи.

4. Анонимни бюрократи прекарват чужди войски през България през 1999 година. За да не бъде Конституцията прегазена, тя бива просто заобиколена.

5. На група български граждани в Либия е отказан справедлив процес. Анонимни бюрократи възстановяват отношенията си с джамахирията без да се вълнуват от случая. Пет на нула.

Значи като извод - България е по-слаба от отдел в европейската банка, по-слаба от кариерист в ЦРУ, по-слаба от енергиен лобист в ЕС, по-слаба от оперативен командващ в НАТО и по-слаба от американска фирма в Либия.

Направо да сменяме името на държвата на Декоративна Република България (ДРБ)

И това не го казвам от евроскептицизъм - точно обратното, заклет еврооптимист съм.

Вярната представа за действителната ни тежест в света е първата стъпка към вярната стратегия за успех.. (който не разбира последното изречение, да го прочете пак)

На нас България ни изглежда по-голяма, защото я гледаме отблизо ;-)

петък, ноември 10, 2006

Интересна историческа седмица

Дните от 7 до 10 ноември са за мен странна концентрация от исторически събития.
7 ноември бележи началото на най-кървавата политическа и обществена система досега – Октомврийският преврат (както е официалната съветска терминология до 1927 г за "революцията" от 1917).
Дните между 7 и 9 ноември са и дните на бирения путч на Хитлер, няколко години по-късно (интересно съвпадение, нали?). Пак в тези дни е била и Кристалната нощ (май така се казваше) в Германия - отново странно съвападение.

Все пак краят на 20-и век предложи и малка компенсация за тези дни - в тези дни падна Стената, а на 10-и ноември – комунистите поне частично отстъпиха от тоталната си власт в България

Сетих се какво правех на този ден през 1989’а:
Бях в казармата старослужещ. Понеже новобранците още не се бяха заклели, всичкото стар войник даваше през-ден-наряд-здравей-наряд;-). Наша милост по някаква случайност беше разпределен още през септември за кухненски наряд. Не мога да се сетя, каква беше точната причина за този щур късмет – наистина беше късмет, защото мойте съротници (освен най-големите скатавки, но те винаги се оправят) от септемви до края на ноември бяха караул през ден. А пък аз в това време се подвизавах в кухнята. Едно от предимствата да си в кухнята (освен че винаги има какво да ядеш) беше, че не се подчиняваш на обичайния режим на сутрешна зарядка и обичайните вечерни проверки – абе изобщо, като си свършиш работата в кухнята – си (почти) свободен човек.

Та една студена вечер през ноември 1989’а си пържехме картофки, след като бяхме приключили с вечерята за полка. Ние си хапвахме картофките, докато останалите бяха на вечерната проверка. Трябва да ви кажа, че тогава пържените картофи бяха за мен един от най-страхотните луксове – иначе в казармата никога не са правили подобно нещо, ама нали сме кухненски работници....;-) Същото се отнасяше и за кромида – хапвахме си го суровичък, така както се яде ябълка, нали Комита;-)

Както и да е – бяхме си направили картофки повече от достатъчно за хората от кухнята и аз реших преди да се прибера в спалното да занеса една бака с картофки на едно приятелче, който в това време беше в ареста. В ареста храната по принцип трудно стигаше до арестантите, така че щеше да се зарадва. (Днес този младеж работи в една оптика в центъра на София) Та, отивам до ареста, помолих подчасито да викне моя човек – дадох му баката, поговорихме си за това-онова и си тръгнах към спалното. (Подчаси е караулният от бодърстващата смяна, който стои на пост пред караулното). Разстоянието до спалното беше поне 600-700 метра и по пътя срещнах един от задръжките („задръжки” бяха войниците, които оставаха в казармата повече от 24 месеца – преди 89’а войниците, които не бяха записани за студенти или за някаква друга форма на обучение биваха „задържани” още 3 месеца и вместо да се уволнят през септември, оставаха доооооо Нова година. В тези три месеца се занимаваха не с някаква бойна подготовка, а с най-обикновен робски труд из стопанствата на полка или пък по строежите).

Та този задръжка караше така наречения „варел” – самосвал ЗИЛ, който се ползваше за изхвърляне на боклука и понеже той пък съвсем не се подчиняваше на режима с вечерните проверки, се прибираше и той след нея. Между другото – много го мразех това момче. Както и да е.

Та срещам го по пътя за спалното и се заприказвахме и по едно време той казва: „Димитров, знаеш ли че са свалили бай Тошо?” Викам: „Оди се гръмни” . Добре че беше тъмно (беше към 10:30 вечерта) та не се видя ухилената ми физиономия „не е възможно!” – продължавам. И той вика: „верно, бе!”. Аз „Ще видим, ама не ми се вярва”.

Пристигаме в спалното и ЦЯЛАТА рота, 1 час след отбой ГЛЕДА ТЕЛЕВИЗИЯ! Интересното беше, че все още никой не коментираше нищо на глас с останалите. Е, ние с Комитата и още един приятел (тримата и досега сме си дружки, но третият не е голям фен на интернет и не мога да ви запозная с него засега) си имахме доверие и го обсъдихме събитието полугласно.

Тази вечер си легнах към 1 или 2 през нощта!

4 дена по-късно вдигнаха полка по тревога, пък аз понеже все още бях в кухнята, останах в полка и следобеда гледах изказването на Славчо Трънски в Народното събрание. Полкът беше абсолютно празен – всички бяха на учения в гората, с изключение на караула и още 10-20 човека, като мен в този случай, които бяха останали в поделението.

Години по-късно се замислих за съвпадението на тези дати между 7 и 10 ноември, а и за съвпадението на следващите събития....

До края на ноември се бях върнал вече към нормалните си войнишки задъжения и не бях в кухнята. Но интересното е друго: когато бяха събитията от 14 декември – ние пак бяхме на учения в гората. Зимно време обикновено се излизаше по тревога за един – два дена. Докато през тази зима (89’/90”) излизахме необичайно често и за необичайно дълго време - за по седмица-две в гората. По време на Кръглата маса пък през цялото време бяхме по горите на занятия.

И така: Славчо Трънски говори в Народно събрание – полкът е по тревога; 14 декември (май тогава някой искаше да вика танковете?) – полкът е по тревога; Кръгла маса – полкът отново е вдигнат по тревога и пратен на необичайно дълго за зимата учение в гората.

Не знам дали има връзка между датата 7 ноември като дата на ВОСР и бирения путч в Германия, както не знам дали има съвпадения между събитията в България през 89’а и 90’а и нашите излизания по тревога. Някой може ли да ми обясни?

Този луд, луд свят: Роботът Ханибал, Куба изпреварва България..

Обичам шантавите новини..

1. Норвегия е на първо, Куба е на 50то, а България на 54то място в класацията на Human Development Program на ООН. Мото на доклада е "Енергия, бедност и глобалната водна криза"...
2. Кухненски робот не различава човешка ръка от сланина и шунка. Моя прогноза: Филмът, който ще спечели Оскар през 2050 г. ще се казва Ханибал Роботът - сюжетът ще се върти около робот, който угажда на собствениците си със вкусна скара, като незабелязано обезкостява съседите и тяхното кученце..
3. Дядо на 73 години е арестуван в Япония за нарушаване на авторското право. Дядото свирел на хармоника в бара песни на Битълс.

Да си припомним също, че в Никарагуа дойде на власт приятелят на СССР и цялото прогресивно човечество Даниел Ортега, в България перестройчици ще носят знамето докато влизаме в Европа, а в Русия умуват как да въведат многопартийна демокрация.. - Някой е измислил машина на времето, но медиите мълчат.

четвъртък, ноември 09, 2006

Македония: Един гневен млад мъж

С голямо вълнение ви представям най-талантливия млад поет, който съм срещнал до днес в Македония - Марко Петрушевски. Усеща се влияние от Вапцаров, нали?

Приятно четене (кликни тук, ако не стопляш, че това е линк)

сряда, ноември 08, 2006

Македония: Популизмът и посткомунизмът - дали сме изключение?

Поредната отлична статия на младия македонски политик и общественик Ивица Боцевски. Статията е публикувана в Утрински вестник, 4 ноември 2006 г.

Eдин нов призрак броди из Централна, Източна и Югоизточна Европа. Но, тоя път това не е призракът на комунизма, ами призракът на популизма. Навсякъде из региона (с някои изключения) чудовищни актьори и политически партии обладават „сърцата и мислите” на избирателите. Най-често става дума за добре проектирана сплав на жесток национализъм и квазиклерикализъм, от една страна, комбиниран с антикорупционна реторика и залагания за силен държавен интервенционизъм. Този микс успява да се наложи како предпочитан вариант за много избиратели от региона, особено в условия, когато всички утопични приказки от началото на прехода са употребени. Политическата и академическата класа в тия държави не успяха нито сами да концептуализират идното либерално общество, ами вместо това, предложиха квазиутопичната реторика на „европейския рай“ който ни чека на края на прехода. Цялата идея за свободата, за „гласността“ на либералното общество, за отворения дебат, за свободния пазар, за плурализма в обществото, плурализма на елитите, плурализмъа в избора на начина на живот, както и институционализацията на всички процеси и промени в обществото, както и за отговорностите на свободата в либералното общество, не беше съгледана от ключовите лидери на мнения (opinion leaders) и кроячи на общественото мнение.

Изглежда малко чудно, но в момента в Македония не съществува популистко движение, което да се радва на широка популярност като в другите посткомунистически държави. Изглежда като че ли целокупният македонски политически елит е интегриран в политическата система, както и че целокупната политическа борба и политически процес са канализирани чрез институциите. Между другото, тъкмо този повърхностен поглед на нещата крие истинска картина. В условия на все още докрай неоформена политическа идентичност и стабилизирана политическа система, в Македония едва ли не всички политически партии експериментираха с популизма, с популистките тенденции, както и с резервоара от гласове, които предоставя популистистката реторика в държави като Македония. Недостигът на истински дебат и недостигът на истински политически процес и демократична отчетност на всички клонки на власта, комбиниран с късата история на държавността и живот в демократични условия, създава отворено поле за „проституиране“ с популизма. При това, почти няма изключения на македонската политическа сцена. Чини се, че някои актьори дори няколко пъти успешно се „ребрендираха“ от демокрачни фиданки и европейски политици до жестоки националисти, през антикорупционери до либерални реформатори, за да го завъртят повторно кръга през консервативни държавници и да стигнат до вирулентния национализъм.

За жалост, македонското либерално общество все още е рудиментарно. Плурализмът в бизнес-средата е ограничен, академичната общност е тиха и без досег с реалността, гражданското общество е крехко и се лута в дефинирането на истинския дневен ред за широка колективна гражданска акция, медиите са униформни, а дори и културата е телеуправляема. Затоа все още не са усъвършенствани механизмите за либерален контрол и ограничаване на влиянието на политическата класа. Тоталитетът от комунизма в Македония стана метаморфозиран тоталитет на посткомунизма.

В навечерието на последния акт на драмата, свръзана с окончателния статус на Косово, в Македония се острят перата и се проверяват микрофоните. Повторно се създават условия за нов популистичен юруш в македонското общество. Тоя път цел на нападението ще бъдат емоциите на етническите Македонци и на техните премного чувствителни и изострени нерви, когато става дума за Косово. Остава само да се види, кой ще бъде водачът който ще застане на челото на колоната и който ще се опита да капитализира от тая ситуация на нажежени настроения и нагорещена македонска политичка сцена в очакване на косовската развръзка. Не трябва да ни изненадва дори и ако някои - гълъби на мира, регионалното сътрудничество и релаксиране на междуетническите отношения, се превърнат в ястреби и решителни застъпници на идеята за потребата от решителен и жесток „македонски отговор“.

Дълго подготвяната и подгрявана македонска националистическа вълна естествено ще търси своя водач, а някои медийни личности още отсега не могат да се сдържат и показват на масата кой е водачът. Всъщност, похабени са кажи-речи всички други „политически теми“ - независимостта, Европа, междуетническите отношения и подобно. На дневен ред остават само по-широките обществени теми - лустрацията, демократизацията на обществото, въвеждането на плурализъм и високи професионални стандарти в академичните среди, медиите, гражданския сектор, заздравяване на ролята на парламента, реформа на съдебната система и на местното самоуправление, както и комплексът от теми, свръзани с икономическия ръст. Нито един от тия въпроси не може да произведе бързи резултати и нито един от тях не се котира високо на радарите на обществеността в Македония, но тези въпроси са ключови за бъдещото развитие на държавата и за формирането на система която ще бъде достатъчно устойчива на нелиберални изстъпления от която и да е било страна. Косовският въпрос, всъщност, представлява последна опора на ония които са „яки на приказки“ и които допринесоха Македония да влезе в сивата и блатиста зона на здрача, където принципите на върховенството на правото и цивилизованият живот могат да бидат нарушени с едно телефонно обаждане.

Полека лека се разпределят ролите и се подготвя сцената, за да започне „играта на големите майстори“ на домашната македонска политическа сцена, в очакване на косовската развръзка. Надявам се само, че македонското общество, македонските медии и македонските политици доволно съзряха, за да я разчетат тая игра още в самия зародиш. Тук не става дума за факта, че Македония ще бъде имунизирана в бъдеще срещу популистки и нелиберални удари. Напротив, сигурно няма да ни отминат още няколко такива епизода, особено пък, след бъдещото влизане на Македония в ЕС и в НАТО, но големината на евентуалната криза, която би произлезла от неразумната игра с картата на македонския национализъм в периода непосредствено след дефинирането на бъдещия статус на Косово, може да има невъобразими последици за бъдещото развитие на македонската държава. Между другото, това не се наблюдава във визьора на нашите хамелеонски скрити популисти. Техният светоглед не гледа по-далеко от вдругиден, а камо ли да се мисли за стратегическите въпроси.

От тука, отговорът на дилемата от началото на тоя текст е съвсем ясен. В условия на либерално общество в развитие, просторът за популиски и антилиберални активности е доста обширен. Единствено силното, устойчиво и независимо гражданско общество с алтернативни центрове на мощ и влияние може да бъде достатъчно силна отбрана от тия шокове. Платформата за изграждане и съзряване на либералното общество в Македония е вече в крайните си фази на нейното дефиниране и внедряване. Остава само да се издържи натискът на „рибарите в мътна вода“ които живеят в актуалното македонско статукво, както и в постоянен полет на място.

вторник, ноември 07, 2006

Нова политика: Тестове за политориентация

И аз попаднах на такъв тест и го предоставям на вниманието на обществото..

Political Compass


Стандартното разпределение на политическите лидери според теста


Моят резултат


Резулатите ми от най-малкия политически тест


И накрая - теста на ОКCupid

Теоретичната част


Ето ме и мен - между Доналд Тръмп(!), Юнабомбър (?!?!) и някакви личности, чиито лица не са ми известни. Странно е, че точно на мойто място няма никой.. та не засенчих никого с портрета си..

Приятно е, човек да прави такива тестове (особено политически активните личности, които обичат да дават мнение за щяло и нещяло ;-)), но си мисля че тия тестове стават обикновена зарибявка като тестовете за интелигентност които бяха много популярни в края на 90-те в интернет. Правиш си теста, изкарва те някакъв супер гений, който рядко се ражда на земята, и ти с нетърпение го пращаш на всичките ти познати да те видят какъв умник ..
А сайтът печели междувременно бърза популярност.

понеделник, ноември 06, 2006

Този луд, луд свят: Дарт Вейдър в епохата на политкоректността

Не е ли много сладък този Дарт Вейдър с котенцето ...

Снимката може би има нещо общо с тоя сайт

неделя, ноември 05, 2006

Нова политика: Кой забрави да си напише домашното по ядрена енергетика?

Пиша този материал в отговор на постинга на Александър Божков Епитафия за енергийната логика.

Господин Божков, все пак имайте предвид, че не цялата публика яде доматите с колците и все пак трябва наистина да се потрудите, за да вдъхвате доверие с тезите си.

На Балканите се задава криза за електроенергия - по-специално в Сърбия, Гърция и Македония (вероятно се задават и проблеми в Турция, но там за турската ситуация си признавам, не съм добре запознат). Причината за тази криза е съвсем очевидна - спирането на малките реактори на АЕЦ Козлодуй. Ако следите например пресата в Македония, сигурно знаете че там от известно време е шаш и паника как да се компенсира недостига на електроенергия. Говори се усилено за прекъсване на приватизацията на ТЕЦ Неготино и скоростното и пускане в експлоатация със всичките негативни последици от това - екологични, политически, за бизнес климата, за цените на електроенергията, за българските позиции и прочее..

Така че енергийна криза на Балканите ще има. В допълнение, спирането на малките реактори лишава България от изключително мощен външнополитически инструмент, който в момента няма с какво да бъде заменен, а и от готов пазар. Енергиен пазар, пък бил и той за половин милиард евро годишно, не се подарява току така. Традициционно, той се отнема насила. А сега по въпросите ви:

1. Надеждни прогнози за електропотреблението няма, НО може да се проследят тенденциите в развитите страни и да се направят изводи. Помните ли скорошната енергийна криза в Калифорния - беше предизвикана именно от проблеми с прогнозирането (в Калифорния!).
2. Нека специалистите по ядрена енергетика се изкажат авторитетно, но аз мисля че няма конспирация тук - блоковете, които се строят в момента са стандартно по хиляда мегавата, а е взето решение да се построят два вероятно от гледна точка на бюджета с който се разполага (т.е. това е бил най-евтиният вариант).
3. Каквато и икономика да развива България в следващите години, нуждите от електроенергия ще се повишават. В България се очаква сериозно да скочи битовата консумация - от климатици и компютри до всякаква друга битова техника. Отделно всяко предприятие - особено химията и металургията са сериозни консуматори на ток. Да не забравяме туризма и транспорта. Приказките за повишаване на енергийната ефективност като възможност за намяаляване на вътрешната консумация засега са доста хвърчащи във въздуха - вие лично ли ще съберете калориферите от соц. време или ще направите изолация на панелките? Или пък ще преоборудвате или спрете енергоемките производства? Няма производство - няма проблем нали така.. В ЕС се очаква дългосрочен енергиен дефицит..
4. Клиентите - в момента клиенти на България са всички балкански страни плюс Турция. Дори ако след 5 години България не може да продаде нито един киловатчас навън, ниската цена на електроенергията на вътрешния пазар ще даде много силно рамо на конкурентноспособността на икономиката. (Възможно е да пострадат обаче разни проекти в ТЕЦ-овете, които продават скъпа електроенергия и случайно са инвестиционна гордост за правителството на ОДС ;-)) Макар че аз не виждам проблеми за реализацията на електроенергията - след 5-10 години ЕС ще е на колене пред Русия по енергийните въпроси и всеки киловатчас, произведен в България, а не в Русия ще е добре дошъл в Европа.
5. Може би точно това е причината ЕС да бъде толкова категоричен в изискването си за спиране на малките блокове - защото ще се премахне възможността България да играе ролята на регионален лидер и ще бъде по-лесно контролирана в ЕС. Съседите най-вероятно ще намерят начин да компенсират енергийния дефицит, но това едва ли ще стане на приемлива за тях цена, а на някои от тях (включително и на важната за нас Македония), им предстои силен икономически растеж. Така че в момента, в който АЕЦ Белене заработи, нашите съседи отново ще бъдат заинтересовани от пазаруване на евтина електроенергия, заради твърде солената цена, която трябва да плащат за други източници. Но повторното навлизане на нечий енергиен пазар може да е опасно - да си спомним четиримата български енергетици, разстреляни на турската граница в началото на 90те. Тоя случай остана една от мистериите на прехода.
6. Склонен съм да мисля че това е свързано с начина, по който е бил обявен конкурса. Подозирам организаторите на конкурса в пристрастие към някои от производителите и технологиите.
7. Защото по-малките блокове не са толкова рентабилни.
8. Защото правителството се контролира от БСП - обикновен клиентелизъм
9. Защото техните правителства не се контролират от БСП
10. Най-вероятно нямаме алтернатива точно в момента. Виж точка 8 и 9
11. Виж точки 8,9,10
12. Хранилището е твърде скъпо удоволствие. Най-вероятно отработеното гориво ще се предава обратно на Русия, със всичките произитащи от това негативни последици.
13. Вероятно чисто икономически е твърде изгодно да се финансира, но политическият риск е висок (това е проект свързан с атомната енергетика и Русия, които са традиционно недолюбвани в ЕС). Да не забравяме и начина на мислене на левите правителства - те очевидно все още вярват че държавата може да бъде добър стопанин - и смятат че щом имат готови пари, защо просто да не ги похарчат, без да плащат лихви.
14. Защо смятате, че АЕЦ ще увеличи дефицита по текущата сметка и нашата енергийна зависимост от Русия. Нали получаваме собствен енергоизточник, който теоретично трябва да намали зависимостта ни от руски енергоносилети?
15. 51% не значи ли вкарване на частни партньори (49%) в АЕЦ-а? ;-)
16. Вероятно пак въпрос на клиентелизъм. Очаквам възможно най-лошия сценарий.
17. Ще се отрази зле, разбира се. Никой не може да постигне толкова ниска цена на елекроенергията, колкото АЕЦ. Ще бъдат ударени всички частни производители (включително нашата синя гордост в Марица-Изток) Но това означава ли, че ще се отрази зле на потребителите?
18. А вие, господин Божков, действително ли вярвате, че в България можем да се конкурираме с китайските дрехи и обувки, дори ако излеем 2 милиарда евро държавна пара там? Нима предлагате харчене на държавни пари и си противоречите с точка 15 от списъка на въпросите?

А сега за "кампанията" по защита на атомната енергетика или защо се провали всякакъв десен проект в областта на енергетиката.

Първо, както вие посочвате, опозицията в сините среди беше доста раздробена по темата - там имаше както принципни противници на ядрената енергетика (думата принципни да не ви заблуди, че има нещо общо с принципи), да продължа с вашите думи "привърженици на ядрената енергетика от неруски произход (а защо им пречехте да говорят??-моя бел.), енергийни експерти с други виждания за приоритетите на енергетиката (ефективност, възобновяеми енергийни източници), икономисти с други, по-смислени стратегии за инвестиции и възвращаемост в отрасъла, политици с прозападна ориентация и изпълнени с недоверие към всякаква зависимост от Русия" искам да дам един щрих към последната група - т.е. когато въпросът се решаваше в средата на 90те години, самите сини абсолютно не бяха наясно за същността на ядрената енергетика и този въпрос никога ясно не се постави на вътрешнопартиен дебат, с което се предопредели слабата позиция по принцип по въпроса и трябваше да изручаме жабчето със спиране на малките блокове на Козлодуй и да предопределим червеното господство в тая сфера.

През 1995 година присъствах на син семинар на младите сили в Боровец, където Йордан Соколов направи кратко изказване за бъдещето на ядрената енергетика. Той предлагаше замяната на ядрените реактори в Козлодуй с "газови реактори" (каквото и да е имал предвид горкият). На мен, тогава прясно дипломиран инженер, тези думи ми подействаха като епитафия за енергийната политика на СДС по принцип.

Накратко моята теза е, че поради пълната абдикация на СДС от проблемите на ядрената енергетика, и нежелание да се предизвиква вътрешнопартиен конфликт по темата, тя беше оставена настрани с надеждата да отмре някак си от само себе си. Но единствения резултат беше да се даде ядрения коз в ръцете на червените и да им развърже ръцете да развиват ядрената енергетика по техните виждания (нали липсва конкурентна визия), с тежка зависимост от Русия и всичките произтичащи от това последици.

Второ, чисто икономически аргументите срещу АЕЦ са доста рехави - цената на електроенергията е най-ниската възможна, а енергийният излишък ни помага от една страна да водим по-силна външна политика, от друга - да не се притесняваме от енергийна криза дори в най-студените месеци. Допълнително, ниската цена на електроенергията води до по-голяма конкурентноспособност на цялата икономика, а не само на АЕЦ-а. Къде е вашето цялостно виждане по бъдещето на атомната енергетика в България, господин Божков? Къде е конкурентният проект на червения проект? Ако ОДС беше излязло с адекватна енергийна политика по време на управлението си, сега може би щяхме да имаме правилната АЕЦ, а червеното управление щеше да бъде поставено пред свършен факт.

Трето, споменаваните екологични рискове не са по високи от тия във Франция например - но, пак споменавам - синята позиция по сигурността винаги е била с тежък дефицит на честност. Противниците на АЕЦ излизаха с тезата - "Да, риск няма, но трябва да затворим реакторите, защото ЕС иска така". Да не говориме за това, че си нарушихме конституцията точно преди спиране на първите два блока.

В цялата работа има и друг аспект - ЕС по принцип започва да изпада в тежка енергийна зависимост от Русия и при това със съдействието на някои от най-ярките политически фигури там (знаем ги кои са). Дали всъщност това не е резултат от погрешна енергийна политика на ЕС (очаквам някой да ме анатемоса), която проевропейските сили в България просто изкопираха безкритично от западните си ментори и сега се оказват в същата глупава ситуация?

И накрая, моля ви не изпадайте и вие в позицията да говорите че "народът е тъп" и се е поддал на потайните козни на някакво свръхмощно лоби. (Жокер - това ви разсъждение има пряка връзка с резултатите на Неделчо Беронов на последните избори) Щом дори авангардът на синята икономическа мисъл (Георги Ганев например), не видяха енергийната криза на балканите след спирането на малките блокове, за какво въобще да говорим? Тъп ли е наистина народът?

За мен идеалното решение щеше да е АЕЦ Белене да се построи изцяло със западни технологии, с множество алтернативи при осигуряване на ново гориво и отстраняване на отработеното гориво и най-вече с твърдо заявена от демократичните сили политическа визия по въпроса.. Хайде да не сравнявам случая АЕЦ със случая Българска православна църква - какво поразии може да се натворят там където никой не разбира от материята и се подхожда по чисто идеологически признак...

Споделените неща на Комитата

Виж какво споделям , заслужава си повече от това, което пиша. (старите споделени неща)