Развлечение: Лека игричка за политманиаци

Ако искате да изпробвате на практика докъде водят политическите ви възгледи, може да си поиграете на Nation States - елементарна симулация на държавно управление, без да се напрягате. Играта е лесна, и се състои в това отвреме-навреме (периодът се настройва) да взимате управленски решения, без риск от тотален провал или от твърде големи успехи. Войни не могат да се водят, а бюджетите присъстват съвсем абстрактно... Знамето сам си го измислих (нали съм в Южния Тихоокеански регион ;-))

Ето аз докъде го докарах

Конституционната монархия на Комитите "Check On It"

ООН категория: Безобидна центристка демокрация Граждански права: Отлични Икономика: Силна Политически свободи: Средни

Регион: Южен тихоокеански Регионално влияние: Незначително

Конституционната монархия на Комитите е голяма, сигурна нация, забележителна със пълната липса на затвори. Упоритото и трудолюбиво население от 305 милиона се ползва от някои граждански права, но не твърде много, радва се на свободата да си харчи парите, както намери за добре, до определена степен, и участва в свободни и демократични избори, въпреки че не много често. Администрацията със среден размер се концентрира главно върху образованието, въпреки че здравеопазването и социалните грижи също са на дневен ред. Гражданите плащат плосък данък от 10%. Моторът на частния сектор са информационните технологии, следвани от износа на сирене и хазарта. Осемгодишните, които продават лимонада на улицата, биват арестувани с обвинения в измами, жените получават малко по-малко от половината на заплатата на мъжете и то ако намерят въобще работа, богатите бъдещи родители могат да изберат тяхното съвършено бебе, всички мита са отменени. Престъпността е абсолютно непозната. Националният символ е розовата пантера, която свободно обикаля из гъстите зелени гори на държавата, а валутата е левът. Комитите са 4619ти в класацията в региона и 84 649ти в света за най-апатични политически граждани.

Явно играта я правят някакви разбрали недоразбрали либерали - иначе как хем жените ще имат заплати на половината от мъжете, хем не могат да си намерят работа, но така е като администраторът е пристрастен...

Първично: Кога поумняват жените, кои са най-разкрепостени на Балканите...

Майчинството положително влияе на умствените способности на жените.

Майчинството дава на жените силен тласък в способностите им към запомняне и обучение - до такъв извод са стигнали учените Крейг Кингсли от ричмъндския университет и професор Кели Ламбърт от колежа Рандълф-Макон. Учените твърдят, че положителния ефект от раждането на детето, свързан с изменения на размера и формата на отделни зони от мозъка, може да продължи няколко десетилетия. Причините за положителните промени в мозъка са свързани с отделянето на хормони, а също и с активизиране на структурите, възникващи при грижата за детето.. (източник)

Какво да кажа повече, най-накрая се видя какво е предназначението на жената според дядо Боже. Раждането и отглеждането на деца очевидно е това за което природата подготвя този съвършен механизъм и произведение на изкуството. Също така е и аргумент за деца преди началото на кариерата, нали ;-)

Коя е най-разкрепостената нация на Балканите?

(кликни на картата за по-голям размер)

Според Евростат, ситуацията с раждаемостта е почти еднакво трагична в целия Европейски съюз. Интересно обаче, че най-голяма раждаемост се наблюдава далеч не в силно религиозните и консервативни южноевропейски страни, а точно на другия край на континента - в северноевропейските либерални държави. Изненада беше за мен и да видя коя е най-разкрепостената балканска нация (с най-голям относителен брой деца, родени извън семейството). Кликни на картата, за да разбереш, де... (източник)

Благодаря на Ивица за линка..

Ежедневие: Еволюцията на Бареков.

Имах моменти в които си мислех, че съм твърде критичен към Ники Бареков. Дет се вика млад е - простено му е. По пък получих яко клипче (мерси Влатко, оправяй се), с архивни кадри от медийната кариера на Бареков. Абе не съм изненадан, честно.

Да, и моля ви - ако сте гнусливи, не си пускайте клипчето.



(Откъс от "Сигнално жълто")

Цялото предаване тук

Няма срамен труд, но и никой насила не го кара да бъде вулгарен. Човекът просто си вдига рейтинга. Това явление наричам аз "барековщина"

Джендо ми каза: "Който не е простял, пръв да хвърли камъка". Аз пък му казвам: "DJ, който е простял за пари и извън рамките на изискваното от него, това е съвсем друга работа"..

Ежедневие: Борат срещу народа

В събота вечерта гледах "Борат". Смях се със сълзи.

(Който не е гледал още "Борат", направете си услуга, идете да го гледате преди да четете нататък. Не, сериозно, който не го е гледал, първо да го гледа а после да продължава да чете. Добре, тук ли сте още? Предупредени сте. Дреме ми.)

Тъкмо като някой се затръшка за гибелта на западната цивилизация, се пръква някое златно пиле, което го опровергава тотално. Златното пиле тоя път е Саша Барон Коен - английски комик, който познавате например от клипа на Мадона - Music (The real Big Ben!)

Саша Барон Коен играе (именно - играе, а не е) литературния герой - журналиста от Казахстан, Борат Сагдиев. Той не си сменя характера, както твърдят някои неграмотници, а само героя, когото играе. Колкото е истински Борат Сагдиев, толкова е истински и неговата версия на Казахстан (спомни си Албания в "Да разлаем кучетата" или АЕЦ Козлодуй в очите на ЕС).

Саша Коен се ебава със всичко - с антисемитизма и с политическата коректност. С гей обществото и с политическата коректност, с източноевропейците, руския език, Казахстан, Узбекистан, кирилицата и политическата коректност. Борат Сагдиев преекспонира "традиционната" неприязън на изток към евреите и циганите.

Борат Сагдиев е роднина на Бай Ганьо, пренасяйки елементарните си стратегии за оцеляване на Запад. И като бай Ганьо попива далеч не винаги това, което ни се иска да попие от "цивилизацията"

Борат Сагдиев е братовчед (а чисто физически - почти близнак!) на Мимино - ентусиазиран мачо с нежно сърце, който пада в първия срещнат капан на илюзията на секс символите.

Мимино

Кадър от Борат. Физическата прилика на главните герои е поразителна!

Борат Сагдиев е приятел с АЛФ, който смело експериментира с търговските, обществените и медийните механизми на западното общество.

Борат Сагдиев има същите вкусове като Махир Ча(г)ръ (Mahir Çağrı)- той харесва секса, пинг-понга и диското.

Саша Коен се ебава дори с иконата на единствения признат на запад интерпретатор на дивия Изток - Емир Кустурица (музиката на Горан Брегович обединява Кустурица и Коен), като все пак ни показва че романтизмът в погледа на Кустурица на Изток не е задължителен (както и не е задължителен и в отношенията България - Македония!).


За мен този малоумен на пръв поглед филм е ръката, която Изтокът отдавна очаква от Запад, разбирането, на което Изтокът се надява още от началото на опитите си да се "цивилизова", но поради собствените си комплекси за малоценност, вероятно няма да я види или ако я види, ще я наплюе.

И за пореден път се видя, че авторитаризмът се отличава с особена липса на чувство за хумор - филмът е забранен в Русия и Казахстан.

А да, и още нещо - сигурен съм че Саша Коен е гледал и Ъндърграунд, и Аризонска мечта и Мимино, а може би е чел дори и Бай Ганьо. И даже ги е разбрал...Тъпото е, че желанието на повечето от нас (източноевропейците, бившите соц. граждани, българите.. добави когото искаш) не искат всъщност да бъдат разбрани, а възприети като нещо по-различно (по-добро например, но в никакъв случай не по-лошо), например като шампиони бегачи на пистата на евроинтеграцията.

Честност му е майката. И към себе си.

Ежедневие: Swinging Safari отново става хит!

Момчето жена от Биг Брадър 3 - Пеньо е развълнувал въображението на музикантите с парчето "Летя с колата"

Еленко два пъти писа по темата (веднъж и пак)

Всъщност това е кавър на суинг хита Swinging Safari на Bert Kaempfert, болезнено познат на всеки, който е свирил в оркестъра на нашата гимназия ;-)

Чуй парчето в MIDI (33к, Winamp може да го плейва)

Поглед в бъдещето: Медиите през 2014 година

(Благодаря на Ивица Антевски за линка)

Един поглед в бъдещето на медиите, неща, което всеки си мисли, но никой не казва на глас. Но както казва Ивица - единственото сигурно нещо във футурологията е, че прогнозите не се сбъдват. Филмчето е повлияно от интродукцията на Властелина на пръстените. Професионално е направено и предизвиква размисъл.. (Гледай филмчето тук)

Македония: Няколко материала от българските медии..

Постът е насочен главно към моите македонски приятели, които запознавам с медийното отразяване на двустранните отношения. И другите, които са пропуснали предаванията, да заповядат

БТВ - Македонците и българското гражданство

http://www.youtube.com/watch?v=PnYKGwdwWdI

БНТ - Има ли македонско малцинство в България? Интервю с Костадин Филипов 14.11.06

http://www.youtube.com/watch?v=X24wTMn2sh8

БТВ Репортерите - Македонският Въпросъ

http://video.google.com/videoplay?docid=-16360945562682922

И от пресата:

Земьо, земьо македонска... Визи и албанска музика, Божидар Димитров, вестник Сега

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2475§ionid=5&id=0001101



Благодаря на Шпиун за идеята (има още два филма на линка, но не мисля че струват)

Ежедневие: Музика за очите

(Кликайте на снимките, за по-голям размер)

Купих си няколко яки филма на ДВД по два лева парчето. В мола на хотел Хемус (на партера, при вестниците)




Разхождах се из Южния Парк

Ходих на кръчма с приятели

Изненада: Улица "Желю Желев" в Скопие?

Градският съвет на Скопие обмисля преоценка на цялата система на именуване на улиците в града. Част от инициативата включва и кръщаване на улици на държавници, допринесли за утвърждаването на македонската държавност, а между тях и Желю Желев.

В-к Вест, 22.11.2006 г. (пълната новина)

Стряскащо минало: Айде бе, колегите на Алберт, обадете се!

Откъсът от книгата на Владимир Костов, "Българският чадър", изд. от Репортер 7, София, 1990 г. посвещавам на всички колеги на агент Алберт, които не си признаха. Текстът дава идеи за доста лесни начини да се открият кои са били те, дори без да се рови в секретни документи... (кликайте на снимките, за по-голям размер)

" ...В началото на 1966 година Съюзът на българските журналисти реши да издава седмичник, предназначен за широката публика. Определеният от ЦК на партията главен редактор Лалю Димитров ми предложи да се заема с международната рубрика. Предложението ме съблазни. От друга страна, това ми позволяваше да напусна редакцията на Работническо дело, където атмосферата особено след разкрития опит за преврат бе станала още по-подтискаща.

Събрахме се десетина души около Лалю Димитров, и акуширахме първия брой на "Поглед". Успехът не закъсня. За кратко време тиражът надмина сто хиляди, а след няколко седмици достигна двеста хиляди екземпляра. Не само вестникът вървеше, но и носеше хубави пари за Съюза на журналистите.

По страниците на "Поглед" се намираше всичко: политика, култура, социален живот, спорт, фото и даже кръстословици. Този начин на списване на седмичник по онова време представляваше новост за страната. Подобни седмичници в България бе имало, но отдавна - преди комунистическия режим.

Редакцията на Поглед се намираше на улица Граф Игнатиев номер 5 в центъра на столицата. Улица Граф Игнатиев - тясна, запазила вида си от тридесетте години, с нейните магазини, кафенета, ресторанти, кина, както и бликият площад Славейков, не стихваха нито за миг през деня, че даже и късно през нощта. Трамваите следваха един след друг, колите се мушеха между тях и пешеходците. В радиус от по-малко от километър се намираха ЦК на партията, Министерският съвет, всички основни учреждения.

Но жизненият център за нас, журналистите от Поглед, се намираше в партера на същият номер 4, а именно в ресторанта на Съюза на журналистите - с най-добрата кухня в столицата по това време. Избата също имаше добро име и като се добави остроумието на някои от келнерите, всичко сякаш беше направено, за да увеличава престижа на заведението. По обяд и вечер малките маси на клуба, както наричахме ресторанта, събираха журналисти, писатели, художници, висши партийни и държавни функционери, лица от Държавна сигурност. Мълвата твърдеше, че всички маси са снабдени с микрофони. Но защо Държавна сигурност би си усложнявала живота, като бе толкова лесно и просто да разполага със свои информатори измежду редовните посетители? Но когато ставаше дума за чуждестранни гости, за тях обикновено се запазваха едни и същи маси. Навярно това не бе случайно. Напук на предупрежденията, хората приказваха много. Достатъчно беше да наддадеш ухо, за да знаеш какво се е случило в столицата и специално в кръговете на управляващите.

Един февруарски или мартенски ден на 1966 година, главният редактор Лалю Димитров ме повика. В кабинета му имаше двама души, които не познавах.

- Тези другари идват от ДС - каза ми той - Аз излизам. Вие можете да останете тук и да си говорите без никой да ви безпокои. Другарите ще ти обяснят каква е работата...

Единият от двамата се представи като другаря Иванов. Но имената, които се дават в подобни случаи, добре е известно, нямат особено значение. Хората от ДС ги сменят често, използвайки понякога и по две-три в даден период според различните събеседници.

- И така, другарю Костов - поде без много уводи единият - от няколко седмици вие сте завеждащ международната рубрика на Поглед – Време е да се уговорим за отношенията, които ще поддържате с нашите служби. Това, което ни интересува, са вашите срещи и вашите отношения с чужденци. Всички, било от капиталистическите страни, било от социалистическите, изключваме, разбира се, съветските другари. Всеки път, когато се срещате с чужденци, ще ни информирате . Запишете си телефонния номер на другаря Иванов. Той ще ви каже кои са въпросите, които най-вече ни интересуват. Вие ще му давате по една докладна записка за всеки ваш разговор.

Другарят Иванов се почувства задължен да придаде по-дипломатичен вид на техните искания:

- Разбира се, това предложение изисква вашето съгласие. Вие сте свободен да го приемете или не - Обаче ние се надяваме, че като член на партията и току що сте поел този отговорен пост, нама да ни откажете вашето съгласие...

Познавах "Правилата на играта". Положителния отговор дадох веднага, без да покажа колебание. Разделихме се.

Когато главният се върна, аз го попитах:

- Знаеш ли какво искат от мен? По един отчет за всеки разговор с чужденец! А моята работа? Ще трябва да ме освободиш от тези задължения , иначе какво ще правя?

Главният ми хвърли подозрителен поглед:

- Какво им отговори?

- Че приемам, че ще направя това, което..

- Тогава мога да ти обясня някои неща. Ако ти им бе дал отрицателен отговор, трябваше да ти търся заместник. Последва една кратка, но точна беседа за отношенията, между хората на печата и Държавна сигурност:

- Ако ти бе имал неуместната идея да откажеш да сътрудничиш с ДС, аз нямаше да мога да те задържа тук - повтори ми моят шеф. - Ти си член на партията и утвърден журналист, но това не е достатъчно. Без съгласието на ДС е невъзможно да имаш отговорен пост. Не говоря за тяхното предварително одобрение за назначенията. Не, става дума и за всекидневната работа. Да вземем например заседанията в централния комитет на партията. В случай, че имаш добри отношения с ДС, ти ще бъдеш вписан в листата на поканените, даже ако някой път равнището на твоите отговорности не го налага. В обратния случай, твоето име ще се зачертае върху листата, докато други хора на нивото, на което си ти, ще бъдет поканени. Това правило важи също за отношенията с Министерството на външните работи, за приемите в посолствата, за пътуванията в чужбина, с делегация на ЦК на партията или на правителството. Главните рекадтори като мен в подобни случани правят предложения на ръковоството. Международната рубрика на Поглед бе за мен едно ново стъпало към тази цел

Действителността скоро потвърди думите на Лалю Димитров. Вратите на някои заседания, които дотогава бяха затворени за мен, отведнъж се отвориха...."

(Моя забележка – ето съвсем лесен начин да се открият имената на доносниците на Държавна сигурност поне в медиите - да се видят списъците на присъстващите журналисти на заседания и в състава на правителствени делегации, бегом докато още не са засекретени или унищожени.. А ако все пак другарите ги унищожат, може да се разгледат архивните снимки от посещенията на правителствени делегации в чужбина и да се преброят познатите лица)

"...Бях по-добре осведомен по много проблеми. В ЦК на комунистическата партия и в Министерството на външите работи установих интересни лични връзки. В България, където не съществува цензура са привилигеровани тези журналисти, които имат добри отношиения с хората на ЦК и тези от ДС.

Подобни журналисти могат да "преценяват границите, които не бива да прекрачват". Моето ново положение ми позволяваше да лавирам по-добре в таези граници.

В течение на 1966та и първите месеци на 1967ма година, пътувах като специален пратеник на поглед във Франция, Великобритани, Турция, Югославия, Унгария, Румъния, Чехословакия, Полша и Източна Германия. Освен моите коментари за “Поглед” публикувах три брошури с репортажи и политически анализи.

Моят "приятел" - другарят Иванов, дискретно ме поддържаше. Той ме съветваше и информираше за страните, които щях да посетя, и за някои от евентуалните ми събеседници. Молбите за виза, които подаваше за мен редакцията, бяха разрешавани в най-къси срокове.

При завръщането си от всяка мисия в чужбина подготвях за другаря Иванов подробна докладна записка, в която описвах кого съм срещнал, какво мнение е изразил. Той показваше изключително любопитство към срещите или разговорите, които можеше да се смятат за най-малко интересни - например с журналисти или представители на официални учреждения в социалистическите страни.

- С класовите врагове - ми казваше той - нещата са ясни. Обаче в разговор с твой колега или представител на министерство на социалистическа страна винаги може да има изненади. Някои от тях могат да се подхлъзнат и да изкажат истинските си мисли и чувства. Това е важно за нас защото тези страни са наши съюзници и партньори.

Аташетата по печата на някои от посолствата търсеха моята компания,като например г-н Тюси от френското посолство и г-н Родич от югославското. Те се показаха приятно изненадани от факта, че не им отказах нито срещи , нито разговори по щекотливи теми.

Обяснявах им че Поглед е вестник не на партията, а на Съюза на журналистите и че поради това обстоятелство аз се ползвам с по-голяма свобода на действие от някои мои колеги. Дали те ми вярваха?

Не мисля. И двамата познаваха условията на живот и на работа в България. Дали подозираха, че след всяка среща бързах да напиша докладна, предназначена за някой си другар? Сигурно. Моят покровител от ДС беше видимо доволен от развитието на връзките ми с чужденците.

Изглежда и двете страни намираха някаква изгода за себе си. Впрочем - аз също. Срещите и разговорите с хора, изпратени на дипломатически пост или просто преминаващи през София, донасяха винаги по някоя полезна информация за мен като журналист..."

И накрая за Георги Коритаров - харесвам го, и от време на време го гледам. Вярвам му че е преминал през чистилище, и дори съм по-склонен да му вярвам, отколкото на някои нови звезди, които нямат досиета по силата на възрастта си (например Бареков). Но въпреки всичко, има една сянка в съзнанието ми, всеки път като го гледам по ТВ...

Откритие: Двама диктатори управляват Северна Корея

"..Съветничката на президента Буш по националната сигурност Кондолиза Райс по-рано изказа предположение, севернокорейският ръководител Ким Чен Ир би провел ядрен опит тази есен, за да повлияе на президентските избори в САЩ..." (източник)

"..Режимът на диктатора Ким Йонг Ил манипулира доставките на храни от ООН и хуманитарни организации като средство за налагане на политически контрол.." (източник)

Изданието не съобщава само, роднини ли са двамата диктатори и каква е схемата на ротация на поста. ;-)

Поглед отвън: Българската политика към Сърбия през погледа на един сърбин

Това е политическата част от пътеписа, който вече прочетохте в Пътуване до.....: Чудесно крайбрежие и сиромашия край пътя.

Посвещаваме статията на всички, които желаят македонско малцинство в България.
Кликайте върху снимките за по-голям размер


Политика спрямо Сърбия

От възстановяването на България през 1878 г, (в страната) винаги са съществували две политически течения: просръбско и антисръбско. Може да се каже, че просръбската е изконно българска, а антисръбската е предизвикана отвън. За съжаление, в тези първи години инициатор на антисръбството сред българите е била Русия. В краткосрочен план политиката на Русия е логична. Заради политиката на династията Обреновичи, Сърбия по това време е била в зоната на влияние на Австро-Унгария - основен руски противник на международната сцена. Така, когато в Сан-Стефано се дискутират границите на балканските държави, Русия е смятала с уголемяването на своето протеже, България, да увеличи своята сфера, и обратно, с намаляването (зоната) на Сърбия да намали зоната на австрийското влияние. Руските делегати успяват да преместят българската западна граница дълбоко в сръбски земи. Както и да е, сръбската армия не се оттегля, а западните сили още през същата година, на Берлинския конгрес, налагат на Русия една по-справедлива карта.

Тъй като Сан-Стефанска България никога не е била реалност, тя остава като лоша кръв (бел.: оригиналният израз) между двата народа.

Още по-лоши са били последиците от руската политика в църковно отношение. Руските агенти в Южна Сърбия (Македония) са искали от населението да се включи в наскоро основаната Българска Екзархия, говорейки че това временно състояние (институция) е в общ славянски инстерес. Иначе всички църкви в Южна Сърбия са били сръбски. Руският авторитет е бил огромен и много хора от днешна Западна Македония не са го преодолели (бел: No comment!) Там все още е било Турция, но все пак българското им име се е ширило над територии, които никога по-рано не са били такива, освен като окупирани още през 11 век.

След този процес идват и плановете на българската държава да анексира Южна Сърбия. И София и Белград подкрепят своите бунтовници там. Като най-голям успех на българите се помни Илинденското въстание от 1903 г., нарочно вдигнато из сръбските села, за да пострадат те от отмъщението на турците. Така и става. От сръбска страна се помнят редица четнически акции, чието име бързо става легенда.

Междувременно се стига до нещастната война от 1885 г., когато Сърбия напада България. Преди това България получава от Турция западната половина (бел:така е в оригинала) на своите територии и става два пъти по-голяма от Сърбия. Берлинският конгрес предписва двете страни да бъдат еднакви. В Белград се разглежда въпроса кога България, окрилена от уголемяването на територията си, ще нападне Сърбия и да превземе Южна Сърбия (Македония). Българите вече са били нападнали един сръсбки караул край Зайчар. Милан Обренович е искал от Великите сили да присъеднини Южна Сърбия по същия начин, така че да уеднакви териториите на Сърбия и България. Отговорът междувременно е бил отрицателен. След това решава да превземе София и да я държи, докато Великите сили не премислят.

На хартия сръбската войска е била много силна, но войната започва с голямо подценяване на противника. Тогава има и проблем с бунтовете, които непрекъснато се организират от социалистите. Така сръбската войска е победена при Сливница, която се намира на около половината път от границата до София.

ген.Степа Степанович, командир на Втора сръбска армия

Годината 1912 дава надеждата, че неразбирателствата между сърби и българи ще бъдат забравени завинаги. Двете страни, заедно с Гърция и Черна гора, се обединяват срещу Турция. Договорено е границата след победата (бел: в оригинала – освобождението) между Сърбия и България да минава по линията източно от Куманово и Скопие, после на юг, по левия бряг на Вардар, така че България да получи днешна Западна Македония.
Но докато сърбите напредват в своя сектор, българите бавно напредват на юго-изток към Одрин. След това на помощ им идва Втора сръбска армия, под командването на генерал Степа Степанович. Така сръбската войска за втори път тръгва на бой до река Марица – 541 години по-късно.

Великите поражения от 1371 г. са забравени, Одрин е превзет, а турците са изгонени от Европа, от другата страна на Босфора.

Обещаното с Лондонския договор разширение на Сърбия за участието й в Първата световна война на странта на Антантата

Австрийската армия на брега на Сава (с изглед към Белград) по време на Първата световна война

Тъй като операциите са изнесени с предимно сръбско участие, сръбското правителство е искало да задържи Западна Македония, а България като компенсация да получи новозавзетите територии към Босфора, които са значително по-големи: от Свиленград до Истанбул са 250 км. Българите обаче искат и едното и другото. Нямало е изгледи Сърбия да допусне това и през 1913 г (българите) нападат сръбската армия. Това е била най-лошата преценка на българската политика вероятно в цялата история на страната. Когато българите нападат Сърбия, (те) биват едновременно атакувани от Гърция, Турция и Румъния. Българите са победени на всички фронтове и губят огромни територии: излазът на Егейско море западно от Босфора, която частично минава към Гърция и частично към Турция; цялата част между Свиленград и Истанбул, която взима Турция, включително и Одрин; делтата на Дунава, която минава към Румъния, и естествено Западна Македония. В международен план, най-важната последица от Втората Балканска война от 1913 г. е връщането на Турция в Европа.

Каймакчалан (Срещу българската армия, близо до Битоля)

Защо българите така зле понасят 1913 г.?

Защото решението за началото на Втората Балканска война в действителност не е българско. Него го прокарва, чрез немската династия начело на България, Австро-Унгария, за да попречи (бел: оригиналът е дума, която най-добре се превежда с израза „да натрие носа”) на балканските православни държави и Русия. Тези австрийски, по-скоро немски, влияния върху България, предизвиква и погрешното свързаване на българите през Първата и Втората световна война (с Германия и Централните сили). И в двете войни българите причиняват много военни злочинства над сърбите. Като военна компенсация за Първата световна война, Сърбия получава две български общини, Босилеград и Димитровград. След 1945 г. комунистическият диктатор Й. Б. Тито опрощава военните репарации на българите.

Сръбска войска на път за Солунския фронт

Пробивът при Добро поле

Дали днес в България преобладава про- или антисръбска политика?

Отговорът на този въпрос отново зависи от външните влияния, които доминират в българската, както и в сръбската политика. Само че сега вече не са Виена или Москва, а Вашингтон и Брюксел. Мнозинството българи и сърби са за сътрудничество. Що се отнася до Македония, като ябълка на раздора, тя вече не е актуална, т.к. положението е каквото е: новите господари на света са решили да подкрепят там албанците.

Пленени български войници след края на войната

Териториалните резултати на Балканите след Първата световна война

Българската монархия

Председателят на едната от двете най-силни български партии е наследникът на царския трон Симеон Втори. И той, както и нашия престолонаследник, се върна в отечеството и също така влезе в политическата борба. Това е нетипично за един монарх, междувременно Симеон Втори от години е на върха на властта, докато сръбския престолонаследник е политически маргинал.

Предисторият е следната. Бълария получава частична независимост през 1878 г., като автономно княжество в рамките на Турция. С единодушно решение на Народното събрание за принц на България през 1879 г. е избран 26-годишният Александър фон Батенберг. Той е свален от престола през 1886 г от военен преврат, зад който стои Русия. Новият принц, с право за наследяване на престола, става Фердинанд фон Сакс-Кобург, наречен „Лисицата” заради чертите на лицето си. Новият монарх също е чужденец – немец. Така също и Румъния и Гърция имат чужди династии, за разлика от сръбските Караджорджеви, Обреновичи и Петровичи.

През 1895 г великите сили признават Фердинад за крал, а България за кралсто(бележка: изобщо не се сещам какво има пред вид авторът). През 1908 г. Фердинанд се провъзглашава за цар, а България за царство, което Великите сили признават през следващата година.

През Първата световна война Фердинад застава на страната на сънародниците си немци, а след поражението през 1918 г. абдикира в полза на сина си Борис.
И Фердинанд и жена му Мария –Луиза са били католици и така кръстили и първите си две деца. Фердинанд по-късно ги прекръщава в православието, но с цената на трайно прекъсване на отношенията със съпругата си, царица Мария-Луиза. Починал е през 1948 г. в Кобург.

Когато през 1918 г. се качва на престола, цар Борис Трети е на 24 години. Оженил се през 1930 г за принцеса Йоана Савойска, от която има син и дъщеря.
И през Втората световна война българите са съюзници на германците. При връщането си от една среща с Хитлер през 1943 г., (на царя) му прилошава и умира непосредствено след кацането на самолета в София. Лекарите съобщават за инфаркт. Под сурдинка се прокрадват съмнения, че царят е отровен от немците...

За цар веднага е обявен единственият му син Симеон Втори. Тъй като тогава той е шестгодишен, страната се управлява от трима регенти. И тримата са ликвидирани от комунистите през 1945 г., докато момчето, майка му и сестра му са пощадени. През 1946 г. комунистите организират референдум и съобщават, че народът се е произнесъл за република. Симеон Сакс-Кобург Втори е живял в Испания. Женен е за испанката Маргарита от която има 4 сина и една дъщеря.

Автор: Милослав Самарджич
Превод: Стойчо Димитров

Оригиналната статия е по-дълга и разказва и за едно пътуване на автора из днешна България . Самият оригинал на статитята на сръбски се намира ето тук.

Бележка: Възгледите са си на автора и не исках да ги коментирам - оставям това на вас. Добавял съм само по някоя езикова бележка - всичко, което е в скоби и курсив е моя бележка.

За Авторските права: Сръбският оригинал на цялата статия е ето тук. Не съм питал автора дали ще ми разреши тази публикация, но в неговите авторски права пише до 2005г , а сега е краят на 2006. Все пак, ако авторът не иска да пускам тази публикация - да се обади, ще я изтрия. Дотогава: приятно четене на всички!

Update: Ето и разрешението на Милослав Самарджич за публикуването на сттаията - "Драги Стојчо,Здраво братко!Сада сам тек видео да си превео мој текст.Баш ми је драго!...Срдачно,Милослав Самарџић"

Снимките са от сръбски албум, разказващ за Първата световна война. Получих го като личен бонус за това, че съм много старателен преводач от сръбски:-) Благодаря!:-)

Поглед отвън: Чудесно крайбрежие и сиромашия край пътя

Един сърбин разказва за пътуването си до България с размисли за езика, културата и политиката. Прочети превода на Стойчо.

Статията дава много интересна индикация - че дори сръбските националистически интелектуалци започват да усещат нуждата от отваряне на Сърбия към света - с изучаване на чужди езици и с опознаване на съседите (България).

Досега сръбската националистическа идея беше имперска (за самодостатъчността на Сърбия), на Русия се гледаше като на далечна държава, едва ли не равнопоставена и конкурентна на Сърбия в идеите за представителство на славяните в Европа..